Р Е Ш Е Н И Е
Номер 354 04.04.2016г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и първи март Година 2016
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: А.В.
Като разгледа докладваното от
председателя гр.д. №07431 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, с която са предявени обективно съединени искове от “Житен клас- 99”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.Самоков 5, срещу ЕТ”АНГЕЛ СТОЯНОВ- МОНИАН”, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.Благой Гебрев, бл.60, вх.Е, ап.18, представляван от А.В.С. с ЕГН:*********, както следва:
-с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл. 232, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6300,00лв., представляваща размера на неплатения наем по Договор за наем от *** за периода 01.01.2014г.- 30.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 27.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата
-с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответникът да опразни наетото помещение- самостоятелно обособено помещение, представляващо магазин за дрехи, представляващо част от имот с идентификатор *** по кадастралната карта ** като предаде владението върху недвижимия имот на ищеца.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който е оспорил изцяло иска за неплатен наем по основание и размер. Ответникът твърди, че редовно е заплащал дължимия се наем, за което има и писмени документи. Поради това и ответникът е направил при условията на евентуалност в случай на основателност на главния иск и възражение за прихващане от дължимите суми на сумата от 6300,00лв., представляваща размера на надплатения наем за периода на действие на Договора. Ответникът възразява, че съгласно процесния договор е следвало да ползва помещение от около 70 кв.м., но в нарушение на договора ползва само 18кв.м. след 01.01.2014г., тъй като ищецът е отдал останалата част под наем на трети лица. Поради това и ответникът е направил при условията на евентуалност и възражение за недължимост на процесните суми, тъй като е заплатил наем, определен пропорционално на реално ползваната площ от 18 кв.м. Ответникът оспорва изцяло и иска за предаване на наетото помещение, тъй като не е налице валидно прекратяване на процесния договор за наем.
С влязло в сила протоколно определение на ПРС от съдебно заседание на 14.03.2016г. е прекратено производството по делото в частта му касаеща исковете за неплатен наем по чл.232 ЗЗД, поради оттегляне на исковете от ищеца.
Производството по делото е продължило само относно иска с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД за опразване на наетото помещение и връщане владението му на ищеца.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
За да бъде основателен иска с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД, ищецът
следва да докаже наличие на валидно облигационно отношение по договор за наем,
както и валидно прекратяване на същия договор, като ответникът е длъжен да
докаже връщане на наетия недвижим имот след прекратяване на договора за наем.
Не се спори по делото, че с Договор за наем от ***
ищецът, в качеството си на наемодател, е
предоставил под наем на ответника
ЕТ”АНГЕЛ СТОЯНОВ- МОНИАН” процесния имот: самостоятелно обособено
помещение с площ от 70 кв.м., представляващо част от имот с идентификатор ***
по кадастралната карта ** Страните са уговорили месечен наем в размер на
300лв., като ответният едноличен търговец е поел задължение да заплаща наемната
цена до пето число на месеца, за който се дължи, срещу издадена разписка от
наемодателя.
Процесният договор е сключен за срок от пет години,
считано от *** до ** Съгласно разпоредбата на чл.11, б.”б” от Договора същият
договор може да бъде прекратен и преди срока на действие с едномесечно писмено
предизвестие от всяка една от страните.
С нотариална покана №***. на нотариус В.Я. ищецът е
уведомил ответника, че на основание чл.11, б.”б” от Договора прекратява същият
с едномесечно предизвестие. Нотариалната покана е връчена по реда на чл.47,
ал.1 ГПК по седалището на ответника на 22.10.2014г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че процесният
договор за наем е прекратен на **. когато е изтекло едномесечното предизвестие,
отправено от ищеца до ответния едноличен търговец. За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че към момента на съдебното производство е изтекъл и
първоначално уговорения от страните срок на договора***
Съгласно разпоредбата на чл.233, ал.1, изр. първо ЗЗД
наемателят е длъжен да върне вещта след прекратяване на облигационното правоотношение.
Видно от показанията на свидетеля Л.Й.Н. наемателят не е върнал вещта и към
21.03.2016г.- датата на приключване на устните състезания, като помещението
продължава да функционира като магазин.
Съдът е указал на ответника, че върху него лежи
тежестта да докаже връщане на процесното помещение на ищеца както с проекто-
доклада на съда от 29.12.2015г., така и с доклада по чл.146 ГПК в с.з. на ПРС
от 14.03.2016г. Съгласно константната съдебна практика, в който смисъл е и Решение № 97 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 73/2012 г., I т. о., ТК, връщането на вещта по смисъла
на чл. 233, ал. 1 ЗЗД следва да се изразява в предоставяне на държането върху
вещта от наемателя на наемодателя, като конкретните обстоятелства относно
предаването се определят съобразно с договора, вида на вещта и други факти.
В настоящия случай от събраните по делото гласни
доказателства е видно, че процесният обект продължава да се ползва от
ответника, като последният дори не твърди, че е върнал вещта.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът не
е доказал връщане на наетата вещ на ищеца, поради което и искът следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Съдът обаче намира, че следва да му присъди само разноските, направени във връзка с иска по чл.233 ЗЗД, доколкото само този иск е уважен. Доколкото направените от ищеца разноски за адвокатското възнаграждение в размер на 1000,00лв. са направени за цялото производство, включително по прекратената част, а няма доказателства каква част е уговорена по всеки от исковете, то съдът намира, че за иска по чл.233 ЗЗД се дължи половината от сумата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 644,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 144,00лв. за държавна такса и сумата от 500,00лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЕТ”АНГЕЛ СТОЯНОВ- МОНИАН”, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.Благой Гебрев, бл.60, вх.Е, ап.18, представляван от А.В.С. с ЕГН:*********, да опразни наетото помещение- самостоятелно обособено помещение с площ от 70 кв.м., представляващо част от имот с идентификатор *** по кадастралната карта ** като предаде държането върху недвижимия имот на ищеца “Житен клас- 99”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.Самоков 5.
ОСЪЖДА ЕТ”АНГЕЛ СТОЯНОВ- МОНИАН”, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.Благой Гебрев, бл.60, вх.Е, ап.18, представляван от А.В.С. с ЕГН:*********, да заплати на “Житен клас- 99”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.Самоков 5, сумата от 644,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 144,00лв. за държавна такса и сумата от 500,00лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Дата на обявяване
на решението: 04.04.2016г.
Съд. деловодител: