Р Е Ш Е Н И Е
№ 1324
гр.Пловдив, 02.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 08.10.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
1666/2018г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по въззивна жалба от Л. Л., подадена чрез адв. Н.А., както и по втора възз.жалба
от Л. Л., подадена чрез адв.Л.В.. И с двете въззивни жалби се обжалва решение
от 05.06.2018г. по гр. д. № 8839/2017 г. на ПРС, ІІІ гр.с., с което са
отхвърлени обективно съединени искове за това жалбоподателят да бъде признат за
собственик на 4/22 ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор №
56784.523.568.1.5 по КК на гр. ****, с предназначение за магазин, а също така
да бъде постановено изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС на останалите
идеални части от посочения самостоятелен обект. В жалбите се твърди, че
обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, че е постановено при
непълнота на доказателствения материал, а също така, че не е съобразено дори с
тези доказателства, които са събрани.
От въззиваемите е подаден отговор на
въззивните жалби. Със същия те се оспорват като неоснователни.
В исковата молба по гр. д. № 8839/2017
г. на ПРС, ІІІ гр.с. се твърди, че ищецът е собственик на основание договор за
покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт № 62/06.04.2012г., на
самостоятелен обект с идентификатор № 56784.523.568.1.1- жилище, апартамент, с
административен адрес: гр. ****, ведно с югозападното избено помещение /приземна
партерна стая/ с площ от 4 кв.м., находящо се до стълбищната клетка към
улицата. Процесният самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
56784.523.568.1.5 бил преустроен в магазинно помещение с площ от 22 кв.м. на
основание разрешение за строеж № 43/12.11.1991 г., част от което била продадената на жалбоподателя площ от 4 кв.м.. Той
твърди, че продаденото му избено помещение не е обозначено с разделителни
стени, че не съществува като самостоятелен обект и съответно- че договорът за покупко-продажба
от 06.04.2012 г. в частта, с която се прехвърля собствеността върху избено
помещение с площ от 4 кв.м., е нищожен поради липса на предмет. Счита също така,
че по силата на конверсия и по волята на страните е продадена идеална част от
обособения самостоятелен търговски обект, равняваща се на 4/22 идеални части. С
нот.акт № 96/28.04.2017г. М.Р. продала на Ф.С. въпросният магазин, без да
предложи за изкупуване на съсобственика си Л. Л. притежаваните от нея идеални
части.
Въззиваемите
М.К.Р. и Ф.Х.С. оспорват жалбоподателят да е придобил собствеността върху
твърдените идеални части от процесното помещение и да е станал съсобственик.
Поддържат, че процесният самостоятелен обект бил обособен и съществувал като
отделен обект – магазин още от 1991 г., когато въз основа на одобрен проект
било извършено съответно преустройство. От този момент имотът винаги се ползвал
от М.Р. като в тази връзка при условие на евентуалност е заявено възражение за
изтекла придобивна давност.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с
твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира
следното:
Твърденията на жалбоподателя, че продаденото му избено
помещение „не е обозначено с разделителни стени“, че не съществува реално като
обект на право на собственост, както и че договорът за покупко- продажба от
06.04.2012г. в частта относно избеното помещение е нищожен, пряко и категорично
обосновават извод, че той не е придобил нищо на ниво избен / приземен/ етаж,
тъй като въз основа на нищожен договор за покупко- продажба не може да бъде
придобито каквото и да било. Дали такова избено помещение е било предвидено по
одобрения архитектурен проект за сградата, дали е било изградено и впоследствие
стените му са били премахнати или въобще не е било обособено с такива стени е
спорен въпрос. В приетото по първоинстанционното дело основно заключение на
в.л.В. К. същата въз основа на проект за преустройство на приземна стая в
магазин е определила местоположението на избеното помещение, но това не е
означава непременно, че такова избено помещение реално е съществувало.
Жалбоподателят оспорва заключението, тъй като със същото местоположението на
избеното помещение е определено извън обема на процесния магазин. Дали това е
така или- не, не е особено съществено, тъй като с договор за покупко- продажба
на несъществуващ обект на право на собственост не могат да се прехвърлят
идеални части от правото на собственост върху съществуващ обект.
Праводателката на жалбоподателя М.Р. е
праводател и на Ф.С.. И в нот.акт № 96/28.04.2017г. и в нотариалния акт на
жалбоподателя продаваемото помещение на приземния етаж е описано като югозападно
избено помещение. Идентичност обаче очевидно не е налице, тъй като в първия
нотариален акт избеното помещение е описано с площ от 22 кв.м. и като такова
преустроено в магазин, а във втория с площ от 4 кв.м. и с предназначение за
складово помещение. Предвид липсата на идентичност в предназначението
продавачката М.Р. не би могла да формира воля да продаде реална част от
процесния магазин като идеална част от същия и с предназначение за складово
помещение. Волеизявлението за продажба на определена реална или идеална част от
даден имот следва да намери ясно изражение в такава формулировка на предмета на
договора, от която поне да е видно, че се продава част от нещо цяло, а не
обособен обект. Описанието на продаваемото избено помещение в нот.акт №
62/06.04.2012г. задължително предполага то да е принадлежност към продаденото
със същия нотариален акт жилище, а не реална или идеална част от самостоятелен
обект- магазин. Реална част от магазин не може да бъде складово помещение към
жилище, поради което е невъзможно страните по договора от 06.04.2012г. да са
постигнали съгласие необходимото като принадлежност към жилището складово
помещение да бъде осигурено чрез продажба на реална, необособена със стени част
от магазина, а още по- малко чрез продажбата на идеална част от същия.
Остава да бъде обсъдена хипотезата, при
която, ако е съществувало самостоятелно избено помещение с площ от 4 кв.м.,
чийто граници да са били материализирани със стени, част от тези стени да са
били премахнати и то да е било приобщено към процесния магазин. В тази хипотеза
намира приложение разпоредбата на чл.97 от ЗС, съгласно която, когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по
такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната
вещ, собственикът на тази вещ придобива правото на собственост и върху
присъединената част, при задължение да обезщети нейния собственик. От
горепосочената разпоредба следва, че при присъединяване на една вещ към друга
не възниква съсобственост, при което, дори да се приеме, че описаното в нот.акт
№ 62/06.04.2012г. избено помещение от 4 кв.м. е съществувало, но впоследствие е
било присъединено към процесния магазин, то това обстоятелство не поражда право
на собственост в полза на жалбоподателя върху идеална част от магазина. Ето
защо, независимо от правилността или неправилността на изводите на в.л.К.
относно местоположението на избеното помещение с площ от 4 кв.м., претенцията
на жалбоподателя за право на собственост върху идеална част от правото на
собственост върху процесния магазин, както и тази за допускане на изкупуване по
чл.33, ал.3 от ЗС, се явяват неоснователни, поради което обжалваното решение ще
следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемите Ф. и Ф.С. ще следва да
бъдат присъдени направените от тях съдебни разноски за правна защита пред
настоящата инстанция в размер от 500 лева.
Предвид гореизложеното,
съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.06.2018г. по гр. д. № 8839/2017 г. на
ПРС, ІІІ гр.с., с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове против
М.К.Р. ***, Ф.Х.С., ЕГН: ********** и Ф.Р.С., ЕГН: **********-***, за това
жалбоподателят- ищец в първоинстанционното производство, Л.Р.П.Л., гражданин на
Р. ****, роден на ***г. в гр.****, с удостоверение за постоянно пребиваване в
Р.***** № *****, валидно до 01.09.2020г., да бъде признат за собственик на 4/22
ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор № 56784.523.568.1.5 по КК на гр.****,
с предназначение за магазин, а също така да бъде постановено изкупуване по реда
на чл. 33, ал. 2 ЗС на останалите идеални части от посочения самостоятелен
обект.
ОСЪЖДА Л.Р.П.Л., гражданин на Р.****,
роден на ***г. в гр.****, с удостоверение за постоянно пребиваване в Р.**** № ****,
валидно до 01.09.2020г. да заплати солидарно на Ф.Х.С., ЕГН: ********** и Ф.Р.С.,
ЕГН: **********-***, сумата от 500 лева- съдебни разноски, направени пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна
жалба в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: