№ 372
гр. Благоевград , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Анета Илинска
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20211200500187 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№906211/16.11.20г
на Ф.Я.К., с.П., общ.С. и въззивна жалба вх. №906276/18.11.20г на М. АС. К.,
гр.Г.Делчев, ул.“.“№13, против решение №902147/29.10.20г на РС-Сандански
по гр.д.№231/220г, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение иска за обезщетение от претърпените
неимуществени вреди е уважен за сумата от 3 500лв, над която е отхвърлен
като неоснователен,ведно със всички произтичащи от това последици.
Недоволна от отхвърлителната част на атакувания акт е останала
ищцата, която го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни
съображения в тази насока.Настоява за неговата отмяна и уважаване на
исковите претенции в пълен размер, със всички произтичащи от това
последици.
Ответницата не се е възползвала от правото си на отговор по тази
жалба. Недоволна от осъдителната част на първоинстанционното решение е
останала и ответницата,която го счита за незаконосъобразно, за което също
подробно се обосновава.Поради това иска отмяната й, връщане делото за
1
ново разглеждане от РС или вместо него се постанови ново, с което се
отхвърлят исковите претенции, като й се присъдят разноските по делото.
В отговорът си ответницата оспорва жалбата като неоснователна и
поддържа атакуваната отхвърлителна част от решението, която настоява да се
потвърди по подробно изложените съображения.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа
обстановка.Поради това настоящият състав намира за безпредметно
подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В
тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция
правилно и законосъобразно е приела, че ответницата е подала до АК-
Благоевград,с копие до ВАдС-София, жалба вх.№2786/13.12.18г, относно
действията на ищцата в качеството й на адвокат, „свързани с подстрекаване за
физическа разправа в съдебната зала от нейния довереник към моя съпруг“.В
същата жалбоподателката подробно описва събитията от 21.11.18г, сочейки
че във връзка със съдебен спор в съдебната зала в РС-Г.Делчев влезли нейния
съпругът с адвокат и св.Ю. с ищцата - адв.К., докато ответницата и св.Ю.а
останали пред залата.Твърди се в жалбата, че в залата нейният съпруг бил
нападнат от св.Ю. и ищцата отворила вратата, за да извика съпругата му,
кимайки й с глава и давайки знаци с ръка да влезе в залата, което сторила.
Жалбоподателката също влязла и описва физически сблъсък между мъжете,
както и своето поведение. Развикала се за помощ и притеклата се съдебната
охрана преустановила по-нататъшните действия.Жалбоподателката изрично
сочи, че подава жалбата срещу ищцата „поради това, че тя беше пряк
участник в боя, като лице на правото и справедливостта, а и като
интелигентен образован човек, вместо да повика охраната или да потърси
помощ, за да бъде прекратено нападението срещу съпруга ми, тя извика“
св.Ю.а „да се включи в боя“ което оценява като недопустимо.В тази връзка
настоява за проверка действията на адв.К. и при евентуални данни за
нарушения във връзка с професионалното й качество, се предприемат
2
съответните мерки от колегията.
С писмо изх.№389/27.05.19г АК-Благоевград отговаря на страните,че
направената във тази връзка проверка не установила извършването на
описаните в жалбата действия от адв.К., обосновавайки се с данните от
прокурорските преписки и снетите обяснения от присъствалите в залата
адвокати(вж. писмо изх.№726/18.12.18г на АК-Благоевград).В заключение АК
счита, че липсват нарушения на законови и етични правила от страна на
ищцата, поради което отказват образуване на дисциплинарно производство.
Анализирани са показанията на свидетелите Ю.и, които детайлно
описват поведение на ищцата преди, по време и след конфликта на
21.11.18г.Свидетелите са категорични, че на въпросната дата сблъсъка между
мъжете е провокиран от Я.К., по време на който, ищцата не е излизала от
съдебната зала и не е викала по никакъв начин съпругата на св.Ю. чрез знаци
с глава или ръка.Напротив – полагала усилия да ги разтърве, заставайки
между мъжете, като непрекъснато им повтаряла, че не това е момента, начина
и мястото за разрешаване на проблемите им,но безрезултатно.Едва намесата
на съдебната охрана, в отговор на виковете на ответницата, преустановила
саморазправата.
Обсъдени са и показанията на св.Г., описващи търпените от ищцата
неимуществени вреди.Свидетеля разбрал за случая и постъпилата срещу
ищцата жалба от Ив.Ч., който в качеството му на председател на
Благоевградската Адвокатска колегия, пристигнал на проверка по
същата.Ищцата се притеснила „от това че Ч. ни каза за жалбата, беше
плакала“ след което Ч. заявил, че ако знаел, че така тежко ще го приеме,
„нямаше изобщо да ви казвам в тоя момент“(вж.св.Г.).
По делото са налице данни за последваща ескалация и развитие на
конфликта в болницата и за образувани в тази връзка проверки, в които
липсват данни, подкрепящи описаните в жалбата действия на ищцата(вж.
преписките).
При тези данни настоящи състав направи следните правни изводи:
Уважаването на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяването на
сложния фактически състав на непозволеното увреждане: деяние на
3
ответницата, което да е противоправно, да е извършено виновно и с него да
са причинени вреди, намиращи се в пряка причинно – следствена връзка с
деянието.
От материалите по делото се доказаха всички предпоставки от сложния
фактически състав на деликта.Установи се по категоричен начин
извършването от ответницата на поддържаните от ищцата действия, а именно
– изготвянето на жалба до АК-Благоевград с копие до ВАдС, която ясно,
недвусмислено и целенасочено е подадена относно действията на ищцата
„свързани с подстрекаване за физическа разправа в съдебната зала от нейния
довереник към моя съпруг“ от 21.11.18г.Според жалбоподателката адв.К.
отваря вратата на съдебната зала и дава знаци към св.Ю.а да влезе вътре и „да
се включи в боя“, междувременно заформил се в залата между посочените
мъже.Доказаха се също писменото твърдения на жалбоподателката, че
ищцата е била „пряк участник в боя“,вместо да повика охраната или потърси
помощ за прекратяване на нападението.
По делото обаче не се установи осъществяването в обективната
действителност на така описаните в жалбата действия от страна на
ищцата.Напротив, писмените и гласни доказателства, преценени по отделно и
в съвкупност, опровергават така написаното от жалбоподателката.Св.Ю.и
изрично сочат, че ищцата не е излизала от залата,не е викала да се включва в
боя когото и да е, и не е била нито косвен, нито „пряк участник в боя“.Точно
обратното – свидетелите категорично сочат на решителните й опити за
противопоставяне на сблъсъка чрез физически и вербални действия,
заставайки между двамата мъже и увещавайки ги многократно да
престанат.Данните от преписките не променят горните изводи и не са в
състояние да подкрепят ответната теза.
Следователно, изнесеното в жалбата досежно ищцата не се потвърди.На
това сочи още разминаването между твърденията в процесната жалба, според
които ищцата “беше пряк участник в боя“ и в отговора, където ответницата
след влизането си в залата вече сочи, че с „очите си видях“ ищцата(с другата
адвокатка) „да стоят безучастно настрани“.
Според доктрината и константната съдебна практика само по себе си
подаването на жалба или сигнал е конституционно гарантирано право(вж.
4
чл.45 от Конституцията) и упражняването му е правомерно дори посочените в
жалбата обстоятелства да не се установят.Освен ако се касае за злоупотреба с
право, която е противоправно деяние и е налице винаги, щом материални или
процесуални права се упражняват недобросъвестно – за да се увредят права и
законни интереси(чл.57, ал.3 Конституцията), а също и в противоречие с
интересите на обществото(чл.8, 2 ЗЗД).Ответницата е била не само очевидец
на сблъсъка между мъжете на 21.11.18г, но и участник в него(вж. признанията
й в процесната жалба и отговора, а също и данните в останалите писмени
доказателства), при което лично и непосредствено е възприела установеното
в настоящи процес поведението на ищцата.Въпреки това в процесната жалба
сочи, че ищцата допринесла за ескалацията на конфликта(с твърденията, че
извикала св.Ю.а в залата да се включи в боя) и е „пряк участник в боя“.Тези
обстоятелства, охарактеризират деянието на ответницата като
неправомерно.В случая не се касае просто до различна интерпретация на тези
факти, а за съчиняването им.Това е така, понеже е знаела, че те са неверни, но
въпреки това е обосновала с тях официално подадената жалба до две
институции. Последното индицира в нужната степен и очевидната цел - не
проверка на обстоятелствата, а за да навреди на ищцата и накърни
обществения интерес.Показателни за това са не само ползваните изразни
средства в жалбата, но и адресирането й както да компетентната АК-
Благоевград, така и до ВАдС, явно продиктувано от желанието на
ответницата да насочи повече органи срещу ищцата.Оттук и вината на
ответницата, която макар да се презюмира(чл.45, ал.2 ЗЗД), се обосновава и
от обективиращите я действия – при упражняване на законно гарантираното
си право на жалба, ответницата явно не е положила дължимата грижа(на
добрия стопанин).По тези съображения позоваването на практиката на
Европейския съд по правата на човека, ЕКПЧ и практиката на ВКС по
наказателни дела, не е в състояние да подкрепи ответната теза.
Налице е и причинно-следствената връзка между горните действия на
ответницата и търпените от ищцата неимуществени вреди.Описаните от св.Г.
болки и страдания при пострадалата се свеждат само и единствено до
притеснения и уронване професионалния авторитет, тъй като на коледното
тържество присъствали много адвокати и всички или поне повечето от тях
разбрали за случилото се.Свидетеля допълва още, че го преживяла много
тежко защото не очаквала да й се случи.
5
Изхождайки от характера и естеството на установените неимуществени
вреди, техния интензитет и продължителност, а също и обществено
установените критерии за справедливост, залегнали в разпоредбата на чл.52
ЗЗД и ползвани към 21.11.18г, настоящия състав счита че на ищцата следва да
се присъди сумата от 2 000лв.Така определената сума съответства на
характера и тежестта на всички търпени от ищцата увреждания, които са
пряка и непосредствена последица от деликта и е съобразена с конкретно
доказаните индивидуални и субективни изживявания на ищцата.Съобразиха
се още икономическите условия и стандарта в страната и ищцовото населено
място.
Следва да се отбележи, че на овъзмездяване подлежат не всички
претърпени вреди, а само доказаните.От претендираните с исковата молба се
доказаха само ищцовите притеснения и уронване професионалното й име,
неизбежно предизвикали негативни изживявания у нея, от подадената
жалба,вкл. до ВАдС, и последвалата проверка.Обстоятелството, че
присъствалите на коледното тържество колеги или поне повечето от тях,
научили за жалбата и последствията, което накърнило професионалният й
авторитет,не може да се приеме за причинено само и единствено от
ответницата.Според константната съдебна практика, съдържащото се в
жалбата не се разгласява, ако е подадена до надлежния орган.Доколко в
случая е налице разгласяване, то е вследствие и на поведението на Ив.Ч., от
който именно присъствалите на коледното тържество разбрали за жалбата и
това предизвикало негативни реакции у ищцата, заради което впоследствие
самият Ч. съжалил(св.Г.).Следователно, за причинените вреди на ищцата е
допринесло и трето лице, които липсват основание да се възложат на
ответницата.
Неоснователни се явяват доводите на ответницата за допуснати
съществени процесуални нарушения от РС.Исковата молба, ведно с
приложенията, са й редовно връчени и в тази връзка същата надлежно е
депозирала своя отговор със всички произтичащи от това възможности за
защита.
Несъстоятелни са и оплакванията в жалбата на ответната страна
досежно даване ход на делото в с.з. на 06.07.21г.Решаващия състав правилно
6
и законосъобразно е счел, че не са налице сочените от ответната страна и
нейния процесуален представител пречки за даване ход на делото и е провел
насроченото открито заседание.
Не намират опора в закона и данните по делото също оплакванията за
допуснати съществени процесуални нарушения, вследствие непроизнасяне по
ищцовото искане за изискване от трето лице на процесната жалба, ведно с
материалите към нея.Това е така, понеже в казус като разглеждания
ответницата не може да се позовава на нарушения чужди права.
В този контекст настоящия състав счита, че правото на защита на
ответницата не е нарушено, което допълнително се обосновава и от
отсъствието на каквито и да е доказателствени искания пред въззивната
инстанция.
Впредвид изложеното атакувания акт ще следва да се отмени над
сумата от 2 000лв, като вместо това иска за неимуществени вреди над този
размер се отхвърли като неоснователен.На отмяна подлежи решението и в
частта му за разноските пред РС над сумата 320лв, присъдени на ищцата
съгласно чл.78, ал.1 ГПК.
В останалата част се явява правилно и законосъобразно, поради което
е наложително да се потвърди.В тази насока е разбирането на ВКС, изразено в
Р758/11.02.11г по гр.д.№1243/09г, ІVГО; Р245/05.11.14г по гр.д.№1734/14г,
ІІІГО на ВКС и др.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните,които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
С оглед възприетото разрешение и правилото на чл.78, ал.1 и 3 ГПК
разноските пред РС и настоящата инстанция следва да се определят както
следва: в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото
разноски пред настоящата инстанция в съответствие с уважената част на иск,
които според доказателствата възлизат общо на 264лв.Докато в полза на
ответницата е наложително да се присъдят само направените пред въззивния
съд разноски, които съобразно отхвърлената част на иска възлизат общо на
342лв.Пред РС разноски не следва да се присъждат на ответната страна, тъй
като не са своевременно поискани – заявени са едва в жалбата, а не до
7
крайния релевантен момент в първоинстанционното производство.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №902147/29.10.20г на РС-Сандански по гр.д.
№231/220г в частта над сумата от 2 000лв досежно присъдената главница и
над сумата от 320лв относно присъдените разноски, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на М. АС. К., гр.Г.Делчев,
ул.“.“№13, против Ф.Я.К., с.П., общ.С., за заплащане над сумата от 2 000лв до
уважения размер от 3 500лв, представляващи обезщетение за неимуществени
веди, изразяващи се в уронване на личния и професионален авторитет,
накърняване честта и достойнството и доброто име, нанесен психологически
и физически дискомфорт на ищцата, претърпени вследствие клеветническата
информация в жалбата до АК-Благоевград и ВАдС, както и над сумата от
320лв, представляващи направени по делото разноски в
първоинстанционното производство, съгласно уважената част на иска.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.
ОСЪЖДА Ф.Я.К., с.П., общ.С., да заплати на М. АС. К., гр.Г.Делчев,
ул.“.“№13, сумата от 264лв, представляващи направени по делото разноски
пред настоящата инстанция, съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА М. АС. К., гр.Г.Делчев, ул.“.“№13, да заплати на Ф.Я.К., с.П.,
общ.С., сумата от 342лв, представляващи направени по делото разноски пред
настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част на иска.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8