Р Е Ш Е Н И Е
№2402/28.5.2015г.
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XХV – ти
граждански състав, в открито
заседание на 29 април 2015 година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П. К.
при участието на секретаря Т.К. като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4483 по описа за 2014 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от С.Д.А. с ЕГН **********, починал и
заместен в процеса от съпругата и дъщеря си М.Л.А. И М.С.Д. срещу Ф.Т.К., Я.Д.Я., К.Я.Х. и Д.Я.Я.,
всички като наследници на Т. В. Т. б.ж. на гр. В.. с правно основание чл.124
ал.1 ГПК – за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на поземлен имот с № 3244 по ПКП включително и частта от 400кв.м.,
попадаща в имот № 6138 по ПНИ на СО „Т.” землище В., гр.В. на основание
предоставено валидно право на ползване трансформирано в право на собственост по
реда на ЗСПЗЗ и на основание изтекла давност в полза на ищеца за периода от
1980г. до датата на предявяване на исковата молба.
Твърди
ищеца, че съгласно Нотариален акт за собственост №*, том *, дело * на
Варненския нотариус е собственик на недвижим имот - дворно място с площ от 600кв.м.,
ведно с построената в мястото вилна постройка, находящ
се в гр.В., м-ст "М.", съставляващо пл. № *,
кв.9А по КП на Разширение вилна зона II, съгл. НА. Макар и описан в документ за
собственост с площ от 600кв.м. имота който е придобил въз основа на
Удостоверение №30/ 04.06.1980г. на ОбНС-В., за
предоставено право на ползване е реално 1000кв.м., който имот от 1980г. владеел
необезпокоявано, непрекъснато и явно. Излага ищецът, че със Заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006г.
на Областен управител В. е одобрен ПНИ на местност Т.. Владяният
от бащата на ищците имот от 1980г. с площ от 1000кв.м. съставлява ПИ 3244 по
ПКП. Съгл. ПНИ на с.о.Т., част от ПИ 3244 /по ПКП/ попада в новообразуван имот No 6138 - югозападната му част. С ПНИ е отреден НИ №6138 за
бивш собственик, който е образуван от неговия ПИ No3244/по ПКП/ и ПИ No3243 /по
ПКП/, собствен на съседа му Иван И.. В разписните листи към ПНИ за НИ №6138 са
вписани като собственици ответниците, като наследници на Т. В. Т., който не е
имал имот в тази местност и няма правно основание да бъде вписан в регистъра
към ПНИ за собственик на имота. Дори и да има издадено решение от ПК за
възстановяване на имот на бивш собственик, то същия не се намира в тази
местност, а процесния имот не попада в чертите на неговия стар имот.
Твърди
ищцовата страна, че собствеността върху описания по-горе недвижим имот,
съставляващ ПИ 3244 с площ от 1000кв.м. по ПКП, а съгласно ПНИ е собственик и
на частта от имота, с площ от 400кв.м. попадаща в НИ No6138 по ПНИ на с.о.Т.,
землище В., гр.В., е придобита въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност за периода от 1980г., до настоящият
момент.
Излага, че имотът на ответниците е заявен със
заявление №40800/14.04.1992г. на ОСЗГ-В. за възстановяване и установен с емлячен регистър, в местност "Манастир йолу".
По отношение на НИ №6138 заповедта на Областния
управител за одобрение ПНИ е влязла в сила, като в регистъра към ПНИ за този
имот, без основание са записани като собственици наследниците на Т. В. Т. като
бивш собственик възстановен в стари имотни граници с решение на ПК.
Счита, че Т. В. Т. не е бил собственик на процесния
имот и че същия няма правно основание да бъде вписан в регистъра към ПНИ за
собственик на НИ 6138/поне в частта, попадаща в ПИ 3244 по ПКП. Дори и да има
издадени решения от ПК за възстановяване на имот, то същият не се намира в тази
местност, а процесния имот не попада в НИ 6138, не са били собственици на имота
към момента на образуване на ТКЗС, възстановеният имот не е идентичен с
притежавания преди колективизацията на земята, поради което не могат да се
легитимират като собственици на същия. По силата на записванията към плана
ответниците оспорват правото му на собственост върху имота, поради което за
ищеца възниква правния интерес от предявяване на настоящият иск.
Твърди, че имот №4085 по помощния план на м.Т." е
идентифициран на наследници на Т. В. с площ от 3,844дка. За изработването на
плана на старите имотни граници е послужил план на „Крайбрежието от 1956г.”
Имот № 4085 по помощен план съответства на имот № 10781 по плана от 1956г,
записан в разписни листи на ТКЗС. Възстановеният с решение на ПК имот не
съответства на притежавания от Т. В. Т. имот, поради което същия без основание
е вписан като собственик на новообразувания по ПНИ имот № 6138.
Ищецът излага, че не разполага с информация относно
това, дали е приключила процедурата по възстановяване на имота и дали
ответниците разполагат с влязла в сила Заповед на кмета на Община А. по §4к,
ал.7 от ПЗР от ЗСПЗЗ, но оспорва правото им на собственост на НИ 6138 в частта
от 400кв.м. от ПИ 3244 попадаща в НИ 6138 по ПНИ, т.к. за същата твърди че
е придобил по давност, изтекла в негова
полза от 1980г. до сега.
Владее имота и понастоящем в границите на No3244 по
ПКП с площ от 1000 кв.м., включително и 400кв.м. попадащи в югозападната част
на НИ 6138 по ПНИ.
В хода на процеса ищецът С.Д.А. е починал –
15.05.2014г., като в процеса на основание чл. 227 от ГПК са встъпии
неговите наследници- правоприемници М.Л.А.- съпруга и М.С.Д.- дъщеря.
В срока по чл.131 ГПК книжата са били изпратени на
ответницата Д. С. А.. Установено е че същата е починала на 09.12.2009г. и е
оставила за свои наследници Я.Д. Асенов- съпруг, К.Я.Х.- дъщеря и Д.Я.Я.- син. Ищцовата страна с уточнителна молба потвърждава
факта, че е насочила исковата си претенция към наследниците на Т. В. Т. б.ж. на
гр. В. и конкретизира: Д. С. А.- починала оставила за свои наследници Я.Д.
Асенов- съпруг, К.Я.Х.- дъщеря и Д.Я.Я.- син и Ф.Т.К..
Ответникът Д.Я.Я. е
депозирал писмен отговор на исковата молба. Счита иска за недопустим, тъй като
е налице възможността от предявяване на осъдителен иск, то предявеният
установителен такъв се явява недопустим. Твърди, че в тяхна полза е издадена
заповед на Кмета на Община В., като наследници на бившия собственик Т. В. Т. и
същата е влязла в законна сила на 15.05.2008г. Твърди, че ищецът по делото
респ.неговите наследници са надлежно уведоми за наличието на този
административен акт, тъй като въз основа на него е изготвена оценка на
подобренията в процесния имот. Същата е била обжалвана от самите тях. Било е
образувано административно дело , по което е било постановено решение, с което
е одобрена оценка в размер на 1931,16лева. Твърди, че въпросната сума е лично
от него внесена по сметка на район Приморски в ЦКБ- В..
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
Ищците, видно от представено удостоверение
за наследници л.19 от делото са съпруга и дъщеря на С.Д.А..
Представен е по делото НА от 03.12.1993г.,
с който С.Д.А. е признат за собственик на дворно място с площ от 600кв.м. със
застроена върху него вилна постройка, находяща се в м-ст
„М.” в землището на гр. В. община В. кметство В. пл.№ ХV-144 кв.9А по КП на
Разширена вилна зона ІІчаст при съседи път, В. С. Ц., П. Д. и път.
По делото е представено Решение № 1404/18.09.2006г.
на ПК- В. е признато правото на собственост на наследниците на Т. В. Т. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 3,843 дка,
находяща се в терен §4 от ЗСПЗЗ в кв. В., обл.
Варненска.
Със Заповед № РД- 06-7706-20/24.01.2006г.
на Областния управител на област с административен център В. е одобрен плана за
новообразуваните имоти по §4 ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ- м-ст
Т., като за собственици на новообразуван имот с № 6138 с площ от 623 кв.м. са
записани наследниците на Т. В. Т..
Със заповед № 256/ 21.04.2008г. на кмета
на район Приморски при Община В. е наредено да бъде възстановено правото на
собственост при условията на §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Т. В.
Т. върху поземлен имот с № 6138 по ПНИ на м-ст Т. кв.
В..
По делото е представено удостоверение за
наследници на Д.Т.Я., от което е видно, че същият е починал на 09.10.2009г. и е
оставила за свои наследници Я.Д.Я.- съпруг, К.Я.Х.- дъщеря и Д.Я.Я.- син.
По делото са били допуснати и изготвени
съдебно- техническа експертиза и допълнително заключение към нея, от които е
видно, че новообразуван имот № 6138 с площ от 623 кв.м. по ПНИ влиза в
границите на стар имот № 4085. Твърди в.л., че имотът описан в НА № 82/
03.12.1993г. отговаря на имот с л.№ 3244 по кадастрален план на СО „Т.” и ПКП,
който е с площ от 956,52кв.м. Твърди в.л. в заключението си, че имот с пл.№
3244 и новообразуван имот 6138 не отговарят на нивата от 3дка в м-ст „Киреч кою”,
а на лозето в „Узун алан”
по декларацията подадена от Т. В. Т. от 26.06.1949г.
По делото са били допуснати и изслушани
гласни доказателства, от които става ясно, че ищците понастоящем, а и приживе
техния наследодател са владяли имота в границите от
1000кв.м.
Съдът, въз
основа на твърденията на страните и събраните доказателства, намира за
установено следното:
Искът
по чл. 124, ал. 1 ГПК е претенция на собственика на имота да установи със сила
на присъдено нещо правото си срещу лице, което му го оспорва или го смущава.
Целта на защитата е разрешаването на спора за материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните във
връзка с конкретния имот, като се осуетява занапред възникването на нов спор за
материалното право на същото основание. Уважаването на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му
тежест, че той е собственик на процесния имот на соченото основание, както и
интерес от установяването му, който е налице при оспорване правото на
собственост от ответника. В процесния случай съдът намира, че ищците, избрали
да се защитят с положителен установителен иск за собственост, са имали интерес
от предявяването му, предвид оспорване правото на собственост от страна на
ответниците.
Предмет на доказване по предявения положителен установителен иск е
визираното в исковата молба оригинерно основание на
правото на собственост на ищците –изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност с начало от 1980 г. За да се признае на едно физическо лице правото на
изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим
имот, разпоредбата на закона (чл. 79, ал. 1 ЗС) установява, че претендиращият
несобственик следва да е упражнявал в период по - дълъг от 10 години
фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне от страна на
титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на
невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик (animus) т.е. поведение, което безсъмнено сочи,
че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.
По делото не се представиха
доказателства, че на С.Д.А. е предоставено за ползване по ПМС място в м-ст „М.” землище кв. В.. Този факт е установен от вещото
лице и е обективиран в заключението на допуснатата
съдебно- техническа експертиза.
Със заявление от 14.04.1992г.
ответниците като наследници на Т. В. Т. са заявили за възстановяване правото си
на собственост върху земеделски земи, сред които попада и процесният имот .
Видно от представеното Решение № 1404/18.09.2006г.на
ПК – В. е било признато право на собственост върху имот местност „ МАНАСТИЛ
ЙОЛУ” в съществуващи /възстановими/ стари реални граници.
Реституционната
процедура по възстановяване на собствеността върху процесния имот приключила на
21.04.2008г. с издаването на Заповед № 256/ 21.04.2008г. на кмета на район
Приморски при Община В., с която е наредено да бъде възстановено правото на
собственост при условията на §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Т. В.
Т. върху поземлен имот с № 6138 по ПНИ на м-ст Т. кв.
В..
Съдът, въз основа на така установените
факти, направи следните правни изводи:
Искът е неоснователен. В заявения от ищците период на
владение - от 1980г. до предявяването на исковата молба е било невъзможно да
придобият процесния имот по давност.
Това е така, тъй като по отношение на имота е била провеждана
реституционна процедура от 1992, завършила 21.04.2008г. с издаването на Заповед
№ 256/ 21.04.2008г. на кмета на район Приморски при Община В., с която на
наследниците на Т. В. Т. е възстановено правото на собственост.
Съгласно решение
№ 308/04.05.2011г. по гр.д.№ 308/2010г. на ІІ г.о., което представлява
задължителна практика по чл.290 от ГПК, до този момент правата на бившите
собственици са защитени срещу възражение за изтекла придобивна
давност от чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Съгласно чл.79 от ЗС обикновеното давностно
владение е десетгодишно, поради което до предявяването на настоящия иск през 04.04.2014г.
този период не е изтекъл.
Предвид горното искът
С.Д.А. с ЕГН **********, починал и заместен в процеса от съпругата и дъщеря си М.Л.А.
И М.С.Д. срещу Ф.Т.К., Я.Д.Я., К.Я.Х. и Д.Я.Я. с правно
основание чл. 124 от ГПК,, следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на спора в полза на ответниците на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в размер
на 713лева, от които 206лева- възнаграждение за вещо лице по основна и
допълнителна експертиза, 7 лв.- СУ и 500лв – за адвокатско вазнаграждение.
Съдът, с оглед на горното
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Д.А.
с ЕГН **********, починал и заместен в процеса от съпругата и дъщеря си М.Л.А.
И М.С.Д. срещу Ф.Т.К., Я.Д.Я., К.Я.Х. и Д.Я.Я. с правно основание чл. 124 от ГПК- за приемане за установено
в отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с № 3244
по ПКП включително и частта от 400кв.м., попадаща в имот № 6138 по ПНИ на СО „Т.”
землище В., гр.В. на основание предоставено валидно право на ползване
трансформирано в право на собственост по реда на ЗСПЗЗ и на основание изтекла
давност в полза на ищеца за периода от 1980г. до датата на предявяване на
исковата молба.
ОСЪЖДА М.Л.А. и М.С.Д.
солидарно да за платят на Ф.Т.К., Я.Д.Я.,
К.Я.Х. и Д.Я.Я., чрез адв.
Т. Узунова- ВАК сторените по делото разноски в размер на 713лева.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ОС- В. в двуседмичен
срок от връчването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: