РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Варна, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20253000500208 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез
процесуален представител - държавен инспектор А. В., против решение №
260028/16.12.2024г. по гр.д. № 501/2018г. на ОС – Варна, с което са
отхвърлени предявените от въззивника против С. С. А., Д. С. Г., Д. С. А. и С.
А. Г., починал в хода на процеса и заменен от правоприемниците си С. А. и Д.
Г., искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ вр. §5, ал.2 ПЗР на
ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно описано в диспозитива
на решението имущество на обща стойност 280 000 лева.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост
на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон,
съдебната практика и при неправилна преценка на доказателствения
материал. Оспорват се изводите на съда относно размера на реализираните от
ответниците приходи, обусловили и крайния извод за липса на изискуемото се
от закона несъответствие. Сочи се, че неправилно като приход са включени
получените брутни доходи от упражняваната от ответниците С. Г. и Д. Г.
дейност съобразно подадени от тях годишни данъчни декларации и
ревизионни актове, без да бъдат приспаднати нормативно признатите разходи
за съответната дейност, не са отчетени като разход заплатените от тях
задължителни и здравни осигуровки, неправилно и в противоречие с
1
легалната дефиниция на §1, т.2 от ДР на ЗОНПИ като приход са включени
суми по издадени ревизионни актове, с които НАП служебно е завишила
приходите на ревизираните лица поради установено надвишаване на разходите
им и направен извод за недеклариран облагаем доход. Оспорват се и изводите
на съда за доказаност на получени суми от роднини /125 000 лева от бащата на
ответницата и 56 000 лева от бабата на ответника С. А./ като се излагат доводи
за неправилна преценка на ангажираните свидетелски показания. Излагат се
аргументи по съществото на спора.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния
акт и уважаване на предявените искове.
Наред с въззивната жалба е подадена и частна жалба от КОНПИ против
постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК
определение № 260009/11.02.2025г., с което е оставено без уважение искането
й за изменение на решението в частта относно възложените в нейна тежест
разноски за заплатени от ответниците адвокатски възнаграждения.
По подробно изложени доводи за прекомерност на същите се иска
неговата отмяна и уважаване на молбата по чл.248 ГПК.
В срока по чл.263 ГПК, съответно чл.276 ГПК са подадени отговори, с
които въззивната и частната жалби се оспорват като неоснователни.
В с.з., чрез процесуалните си представители, жалбите, съответно
отговорите се поддържат.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от Комисията
за отнемане на незаконно придобитото имущество /с наименование към датата
на предявяване на иска Комисия за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобито против Д. С. Г., ЕГН **********, С. С. А.,
ЕГН **********, Д. С. А., ЕГН **********, действащ чрез законен
представител С. С. А. и против С. А. Г., ЕГН **********, починал в хода на
процеса и заменен от правоприемниците си и ответници на лично основание
Д. Г. и С. А. Г., искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./, разгледани
по реда на ЗОНПИ на основание §5 от ПЗР на ЗОНПИ.
Изложените в исковата молба и уточнителни молби по чл.129 ГПК
фактически твърдения са, че въз основа на уведомление с вх. № УВ-
675/10.05.2016г. от РП – Търговище за повдигнати по ДП № 101/2015г. по
описа на ОД на МВР – Търговище обвинения срещу С. А. Г. за извършено от
него престъпление по чл.202, ал.2, т.1 НК /длъжностно присвояване в големи
размери/, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.8 ЗОПДНПИ /отм./, с протокол
№ ТД04ВА/УВ-9642/16.05.2016г. е образувана проверка, обхващаща периода
16.05.2006г. – 16.05.2016г. В хода на същата е обследвано имущественото
съС.ие на проверяваното лице и свързани с него лица, при която проверка се
твърди, че е установено значително несъответствие по см. на чл.21, ал.2 вр. §1,
т.7 ЗОПДНПИ /отм./, сега чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗОНПИ. Наведени са
подробни твърдения за притежаваното в началото на периода, придобито през
2
проверявания период и налично в края му имущество, трансформации, за кои
от имуществата се счита, че са придобити с неустановен източник на
средствата и за кои се признава такъв, за реализираните доходи с признат
законен източник и за направените от проверяваното лице и семейството му
разходи. Относно ответниците С. С. А. и Д. С. А. са наведени твърдения, че
същите са съответно син и внук на проверяваното лице. В полза на тях през
проверявания период е била извършена безвъзмездна сделка с придобит през
същия период от С. Г. и Д. Г. със средства с неустановен източник недвижим
имот – апартамент № 14, находящ се в гр.Варна, ул.“* *“ № *, бл.*, вх.*,
поради което и това разпореждане е непротивопоставимо на държавата, на
основание чл.65 ЗОПДНПИ /отм./. Досежно С. А. са наведени и твърдения, че
същият фигурира като приобретател на ½ ид.ч. от недвижим имот –
апартамент № 75, находящ се в гр.Варна, ул.“* *“ № *, придобивната цена за
който е заплатена от неговите родители /Д. Г. и проверяваното лице С. Г./ със
средства с неустановен източник, с оглед на което се позовават на
приложимост на разпоредбата на чл.67 ЗОПДНПИ /отм./.
Въз основа на изложените фактически твърдения и направен
икономически анализ, се поддържа извод за установено несъответствие в
размер над законоустановения минимум от 150 000 лева и наличието на
предпоставките за отнемане на подробно описано в исковата молба
имущество. След направен в хода на процеса частичен отказ по чл.233 ГПК и
при съобразяване на настъпилото правоприемство на страната на починалия
ответник С. А. Г., на основание чл.227 ГПК вр. чл.150 ЗОНПИ, предмет на
исковете за отнемане, разгледани от първоинстанционния съд, е имущество на
обща стойност 280 000 лева, както следва:
1. Апартамент № 14 с площ от 91.34 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.“*
*“ № *, бл.*, вх.*, ет. 5, ведно с прилежащата му изба № 14 с площ от
3.90кв.м. и 1.1709% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, върху което е построена сградата, попадащо в кв.549 по
плана на 14 микрорайон на гр.Варна, придобит от С. С. А. и Д. С. А. с
нотариален акт № 115, том I, рег. № 950, дело № 92 от 29.04.2011г. и
претендиран за отнемане от тях /по 1/2 ид.ч. от всеки един/ на основание
чл.144 вр. чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 ЗОНПИ.
2. Апартамент № 75 с площ от 91.34 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.“*
*“ № *, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1030.6.4.16
по КККР на гр.Варна, ведно с принадлежащата му изба № 75 с площ от
6.00кв.м. и 0.8772% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
придобит с нотариален акт № 90, том IX, рег.№ 10791, дело № 1128 от
20.11.2015г., претендиран за отнемане от Д. С. Г. като приобретател, лично и
като наследник на С. А. Г., на общо на 3/8 ид.ч., на основание чл.142, ал.2, т.2
вр. чл.141 и чл.150 ЗОНПИ и от С. С. А. като приобретател, лично и като
наследник на С. А. Г., общо на 5/8 ид.ч., на основание чл.146 и чл.150 ЗОНПИ
вр. чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 ЗОНПИ.
3
С подаден в срока по чл.131 ГПК писмен отговор исковете са оспорени
като неоснователни. Сочи се, че не е налице незаконно придобито имущество
и несъответствие в изискуемия се от закона размер. Оспорват извършения
икономически анализ с доводи срещу конкретни пера по него и приетите от
Комисията пазарни оценки на придобитите леки автомобили. Сочат, че са
разполагали със средства от трудовата им дейност, спестявания, дарения и
наследство, които твърдения са конкретизирани с молба от 08.02.2022г. в
следния смисъл – към 01.01.2006г. С. Г. е имал спестявания от трудова дейност
в размер на 100 000 лева, съхранявани от него в брой; през 1997г. е получил от
продажба на наследствен имот сумата от 64 000 германски марки и налична
към началото на проверявания период, също съхранявана в брой; през 2015г.
С. Г. е получил в заем от чуждестранно дружество „Мат Лоджистик Санаи Ве
Тиджарет Лимитед Ширкети“ сума в размер на 45 000 лева със срок на
връщане 10 години; през 2001г. Д. Г. е получила от баща си сумата от 125 000
лева за закупуване на апартамент на внука му /ответника С. А./ в гр. Варна;
същата е получила и средства по договори за банкови кредити в размер на
20 000 лева от „Е.“ и 25 000 лева от „У. Б.“; ответникът С. С. е участвал за
заплащането на процесните два апартамента със свои средства в размер на
22 423.80 лева, получени от продажбата на негов имот през 2011г., както и със
сумата от 56 000 лева, получени през 2015г. като дарение от баба си Л. Б..
Уведомената на основание чл.15, ал.6 ЗЗкр.Д ДСП – Варна не е изразила
становище.
За да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените
оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото
доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна
съобрази следното:
За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на
незаконно придобито имущество следва да се налице следните материални
предпоставки: 1/. Проверяваното лице да е привлечено през проверявания
период като обвиняем за престъпление по някой от изчерпателно изброени в
закона фактически състави на НК или по отношение на него да е налице някоя
от другите хипотези, предвидени в чл.22 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.108, ал.2 –
ал.6 ЗОНПИ; 2/. Да е налице значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, а именно
несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000 лв.
за целия проверяван период; 3/. Въз основа на доказателствата по делото да е
формирано основателно предположение, че придобитото през този период от
проверяваното лице и свързаните с него лица по чл.63, ал.2, чл.65 и чл.66
ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.142, чл.144 и чл.145 ЗОНПИ, имущество е от
незаконен източник; 4/. Макар и в приложимия ЗОПНИ, да не е въведено като
изрично условие, с оглед постановената практика на ЕСПЧ /дело „Тодоров и
други срещу България“, дело „Йорданов и други срещу България“/ и решения
на ВКС /решение № 50098/18.01.2024г. по гр.д. № 1074/2022г., ІІІ г.о.; решение
№ 50104/23.01.2024г. по гр.д. № 4647/2021г., ІІІ г.о.; решение №
4
695/21.11.2024г. по гр.д. № 3635/2023г., ІІІ г.о.; решение № 679/14.11.2024г. по
гр.д. № 3889/2023г., ІІІ г.о.; решение № 464/9.07.2024г. по гр.д. № 3939/2023г.,
IV г.о., решение № 347/19.06.2025г. по гр.д. № 2323/2024г., ІІІ г.о. и др./
легитимната цел на законите за конфискация на незаконно придобито
имущество изисква пропорционалност на мярката за отнемане на имущество и
намесата в мирното ползване на притежанията, съгласно §1 от Протокол 1 към
ЕКПЧ, което налага обосноваване на връзка между престъпната дейност, по
повод на която е образувано производството от КОНПИ и придобитото от
лицето имущество.
В настоящия случай от ангажираните по делото доказателства съдът
приема, че първата от посочените предпоставки е налице. По този въпрос не е
налице и спор между страните.
С уведомление вх. № УВ – 675/10.05.2016г. Комисията е сезирана за
повдигнати по ДП № 101/2015г. по описа на ОД на МВР – Търговище
обвинения срещу С. А. Г. за извършено от него престъпление по чл.202, ал.2,
т.1 НК /длъжностно присвояване/, попадащо в приложното поле на чл.22, ал.1,
т.8 ЗОПДНПИ /отм./, въз основа на което с протокол № ТД04ВА/УВ-
9642/16.05.2016г. на директора на ТД – Варна е образувана проверка по чл.21,
ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, обхващаща периода 16.05.2006 – 16.05.2016г.
Престъплението по повдигнатите обвинения е сред основанията и на
приложимия ЗОНПИ /чл.108, ал.1, т.8/, респ. периодът на проверката е
съответен на предвидения 10-годишен период по см. на чл.112, ал.3 ЗОНПИ.
В хода на проверката е извършено обследване на имущественото съС.ие
на проверяваното лице – С. Г., починал в хода на процеса и съпругата му Д. Г..
Установени са придобивания на МПС и недвижими имоти, разпореждания с
имущество, в това число и в полза на свързани с тях лица - въззиваемите С. А.
и Д. А., съответно син и внук на проверяваното лице.
Въз основа на изготвен доклад на директора на ТД на КОНПИ - Варна е
прието Решение № 530/29.11.2017г. за образуване на производство за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а след
провеждане на процедурата по чл.57 ЗОПДНПИ /отм./ и решението за
предявяване на настоящите искове.
Основните спорни въпроси касаят останалите предпоставки и в частност
относно това налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие
по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗОНПИ, като наведените във въззивната
жалба оплаквания са досежно приетите от първоинстанционния съд размери
на доказани приходи/доходи, обусловили изводите му относно формирания
нетен доход и крайния извод за липса на несъответствие.
В тази връзка съдът отчита, че към настоящия момент не е налице спор
по приетото относно притежаваното в началото на периода имущество,
възмездно придобитото през проверявания период, извършените
разпоредителни сделки и наличното имущество в края на периода, както и че
съпоставката на последното, формирано съобразно разпоредбата на §1, т.4 ДР
5
на ЗОНПИ и дадените с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС разрешения, спрямо
имуществото на проверяваното лице и свързаните с него лица по чл.142, ал.2,
т.2 ЗОНПИ към 16.05.2006г. сочи на извод за увеличение, надвишаващо
сумата от 150 000 лева.
Към 16.05.2006г. С. Г. и съпругата му Д. Г. са притежавали недвижим
имот – апартамент в гр.Търговище, кв.З., четири МПС, туристическо ремарке
и 50 акции от емисия на ХАД „АКБ Корпорация“. Недвижимият имот е
отчужден през 2010г. чрез договор за дарение в полза на сина им – С. А.,
единия от л.а. е бракуван, а за другите няма данни да са отчуждавани.
В периода 16.05.2006г. – 16.05.2016г. съпрузите са придобили по
възмезден начин, в режим на СИО, следното имущество:
С нот.акт № 69/16.11.2006г. е закупен апартамент № 28, находящ се в
гр.Варна, ул.“*“, бл.*, вх.* за сумата от 46 350 евро /в левова равностойност
90 652.72 лева/. Придобивната цена е заплатена с отпуснат банков кредит от
„С.“ и същата е призната за действителна от Комисията. Поради необслужване
на кредита срещу имота е реализирано принудително изпълнение и с влязло в
сила Постановление за възлагане от 28.01.2011г. /през проверявания период/
същият е възложен на трето лице-купувач за сумата от 87 238 лева.
С договор за покупко-продажба по нот.акт № 114, то. І, рег. № 949, д. №
91/29.04.2011г. е закупен апартамент № 14, находящ се в гр.Варна, ул.“* *“ *,
бл. *, вх.* за сумата от 122 233.57 лева, платена по банков път, която
придобивна цена също е приета за действителна от КОНПИ. С нот.ак № 115,
том І, рег.950, д. № 92/29.04.2011г. С. и Д. Г.и са дарили имота на сина си и
внука си /въззиваемите С. А. и Д. А./. На основание чл.144 ГПК тази сделка е
непротивопоставима на държавата, поради което за целите на анализа по §1,
т.3 ДР на ЗОНПИ, имотът се счита за имущество на проверяваното лице,
налично в края на проверявания период.
С нот.акт № 90, том ІХ, рег. № 10791, д. № 1128/20.11.2015г. Д. Г. и
въззиваемия С. А. /пълнолетен към датата на сделката/ са закупили
апартамент № 75, находящ се в гр. Варна, ул.“* *“ № *. Посочената цена в
договора е 76 100 лева, при пазарна цена към датата на придобиването
съгласно неоспореното заключение на СОЕ – 109 500 лева. По делото не се
установява извършено от посочения като купувач С. А. плащане на
припадащата му се ½ от цената. Показанията на разпитаната по делото
свидетелка С. С., живееща на съпружески начала с него, поради което и
ценени при условията на чл.172 ГПК, са изолирани и неподкрепени от
останалия доказателствен материал, поради което и съдът приема, че в частта
им, в която сочи, че в закупуването на втория апартамент /т.е. ап.75/ същият е
вложил сумата от 56 000 лева, която според свидетелката била дарена от баба
му Л. за закупуване на апартамент и на второто им дете /защото вече били
закупили апартамента на ул.“* *“/, не установяват плащане на част от цената
от С. А.. Коментираните показания са разколебани и от установеното от
движението по банковите сметки на родителите му – на Д. Г. в СЖ „Е.“ с № *
6
* * * и на С. Г. в „Р.“ с № * * * *, сочещи за извършени тегления на дати
18.11.2015г. и 19.11.2015г. на суми, съответни на посочената в нот.акт
продажна цена. Това обосновава и извод за основателност на твърдението на
КОНПИ, че придобиването на този имот е изцяло за сметка на проверяваното
лице и неговата съпруга, поради което и по аргумент от чл.146 ЗОНПИ следва
да участва в остойностяването на наличното имущество и анализа за
несъответствие с пълната си пазарна оценка от 109 500 лева.
През проверявания период проверяваното лице и съпругата му са
придобили и два л.а. – 1/. л.а. Нисан Микра, рег. № *, закупен с договор от
29.01.2007г., с пазарна стойност към датата на придобиването му според
неоспорената САТЕ – 2 980 лева, наличен към края на проверявания период,
но не е предмет на искането за отнемане поради погасени по давност права на
държавата и 2/. л.а. Опел Кадет, рег. № *, закупен с договор от 23.07.2007г.,
отчужден преди края на периода с договор от 23.06.2010г. Пазарната му
стойност към датата на придобиването съгласно САТЕ е 1 400 лева, а към
датата на отчуждаването – 1 140 лева.
Освен горното имущество съгласно СИЕ /т.17/ в края на периода С. Г. и
Д. Г. са притежавали и налични суми по банкови сметки в общ размер на
4 522.96 лева.
Оплаквания от страна на въззиваемите във връзка с приетото от
първоинстанционния съд за недоказаност на твърденията им, че към
16.05.2006г. С. Г. е притежавал в брой сумата от 100 000 лева, формирана от
спестявания от трудовата му дейност и сумата от 64 000 германски марки,
получени през 1997г. от продажба на наследствено имущество, не са
направени пред въззивната инстанция. Същите се и споделят от настоящия
състав. Единствените ангажирани доказателства за установяване на тези
обстоятелства са показанията на свидетелката М. А. Г.. Същата е сестра на
проверяваното лице, която роднинска връзка предполага нейната
заинтересованост от изхода от спора. Наред с това свидетелката няма
непосредствени впечатления - твърди, че е виждала съхранявани от брат й
пари в брой, но за това в какъв размер са знае от брат си. Отделно от това е
нелогично към 2006г. да се съхраняват пари във валута, придобита преди
девет години и извън обръщение към 2006г.
По съображения, че не са неподкрепени от останалия доказателствен
материал, съдът не кредитира показанията на тази свидетелка и в частта им
относно сумата от 125 000 лева, за която въззиваемите твърдят, че също е била
налична в патримониума им към 2006г. и съставлява получено от бащата на Д.
Г. през 2001г. дарение за закупуване на апартамент на внука му – С. Г.. Същите
се опровергават и от останалия доказателствен материал като в тази връзка
съдът намира за основателни доводите на Комисията, че житейски нелогично
е, при условие, че С. и Д. Г. действително са разполагали с тази сума, да
закупят на 26.11.2006г. апартамента по нот.акт 69/2006г. с банков кредит и да
не погасяват заема си, довело до принудително изпълнение спрямо това
7
имущество през 2011г., съответно да държат тази сума в брой до закупуването
на следващите апартаменти през 2011г., съответно 2015г.
Следователно общата стойност на възмездно придобитото през
проверявания период имущество и налично в края му, изчислена съобразно
правилото на чл.148 ЗОНПИ, а по отношение на неоспорените цени - по
посочената такава в титула за собственост, съобразно която следва да
бъде направен извода за несъответствие, е в общ размер на 239 236.53 лева
/сбора от цените на двата претендирани за отнемане апартамента, л.а. Нисан
Микра и наличното към 16.05.2016г. салдо по банковите сметки на
проверяваното лице С. Г. и въззиваемата Д. Г./.
По определянето на приходи, доходи и източници на финансиране,
разходи и нетен доход, съдът изхожда от следните принципни разрешения:
Относно съдържанието на легалните дефиниции по §1, т.2 и т.8 вр. т.9 от
ДР на ЗОНПИ съдебната практика е константна, че изброяването в т.2 не е
изчерпателно, но по смисъла на закона доход, приход или източник на
финансиране /обобщено наричани доходи/ е парично постъпление
/имуществено благо/, което увеличава патримониума на лицето. Последното и
по аргумент от изискването за определяне на нетния доход, предпоставя и
отчитане на направените разходи за реализирането на даден приход.
Релевантен е само онзи доход, който е с установен законен източник, т.е. който
не е придобит в резултат на престъпление или забранена от закона дейност.
Разходите също могат да бъдат от най-различно естество. На първо
място това са т.нар. от закона „обичайни разходи“, определени като разходи за
издръжката на лицето и неговото семейство съобразно данните на НСИ, респ.
официалните статистически данни за издръжката в страната на поС.но
пребиваване, когато е различна от РБ. Всички други разходи, в т.ч. и разходите
за издръжка, надвишаващи определените средностатистически размери, по
см. на ЗОНПИ съставляват извънредни разходи. По аргумент от приетото в ТР
№ 4/2021г. разрешение относно преминалите през банковите сметки на лицата
неналични суми обаче следва, че включването на дадена сума като разход /вън
от законово определения размер на обичаните разходи за издръжка/ следва да
е с установено основание. Изтеглените от банковите сметки суми, за които не е
доказано за какво точно са потребени не следва да участват при изчисленията
на нетния доход. В тези изчисления не се включват и направените разходи за
придобиване на наличното в края на проверявания период имущество, тъй
като придобивната стойност на последното се отчита при съпоставката по §1,
т.3 ДР на ЗОНПИ. Само по отношение на имущество, което е придобито и
отчуждено през проверявания период стойността на придобиването му и
стойността към момента на отчуждаването му, изчислени по правилото на
чл.148 ЗОНПИ, ще имат значение за формиране на нетния доход /в т. см.
Решение № 522/07.08.2024г. по гр.д. № 3010/2023г. на ВКС, ІV г.о./.
Обяснението за това е, че когато едно имущество, макар и придобито с
8
незаконни средства е отчуждено за по-висока цена спрямо придобивната, то
получената разлика, доколкото не е трансформирана в друго имущество, ще
съставлява законен доход. И обратното – при продажба на такова имущество за
цена, по-ниска от придобивната, то само отрицателната разлика формира
установен разход за проверяваното лице, който следва да бъде отчетен при
определянето на нетния доход.
Съпоставката между реализираните законни приходи и направените
разходи определя т.нар. „нетен доход“ и извода дали проверяваното лице и
лицата по чл.142 ЗОНПИ са разполагали с паричния ресурс за придобиване на
имуществото им. Когато такъв не се установи и това несъответствие е над
изискуемия си по §1, т.3 ДР на ЗОНПИ размер, то за държавата възниква
правото да иска неговото отнемане, при отчитане и на изискването за
пропорционалност по см. на ЕКЗПЧОС.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
ответниците по иска следва да докажат твърденията си за реализираните от
тях доходи по §1, т.2 ДР на ЗОНПИ, които не са изрично признати, а
Комисията твърденията си за направените от тях разходи.
За установяване на горните обстоятелства по делото са приети основно и
допълнително заключение на СИЕ, което е обобщило относимата
информацията въз основа на останалите доказателства и е дало два варианта
на изчисление на приходите/доходите на проверявания С. Г. и Д. Г. съобразно
поставените от страните задачи. Въз основа на това и при отчитане на
изложените по-горе разрешения, съдът приема, че същите по пера са в
размери както следва:
1/ доходи от осъществявана трудова дейност – общо за двамата
642 550.90 лева
Сумата е формирана от посочените по вариант 1 на СИЕ /основното
заключение/ доходи на лицата, след приспадане на нормативно признатите им
разходи за осъществяваната от тях дейност, към които доходи съдът добавя
сумата от 7 920 лева, представляваща ползвано от С. Г. за 2010г. данъчно
облекчение за инвалидност, което вещото лице не е отчело, видно от РД № РД
1203007/16.11.2012г. и което изрично е признато от КОНПИ във въззивната
жалба. За останалите години след 2010г. вещото лице правилно е посочило
размера на реализирания от С. Г. доход – определената данъчна основа на база
реализираните приходи от дейността, намалени с нормативно признатите
разходи и заплатените осигурителни вноски и данъци.
Доводите на въззиваемите, че следва да бъдат взети размерите на
приходите, така както са декларирани като получени, без намалянето им с
размера на нормативно признатите разходи, са неоснователни. Няма
съмнение, че за осъществяваната от тях дейност като ЧСИ и стоматолог, те
правят разходи, които по силата на закона в определени размери не следва да
доказват. Това само освобождава Комисията от задължението за тяхното
доказване /при условие, че не твърди разходи в по-голям размер/, но не
9
означава, че такива не са налице и че същите не следва да бъдат съобразени
при определяне на нетния доход. Затова и ако в графата на доходите бъде
включен декларирания размер на прихода, без намалянето му с нормативно
признатите разходи, то същите ще следва да бъдат включени в графата
направени от тях разходи.
Обсъжданите разходи не са данъчно облекчение. Такива са само изрично
изброените в глава ІV на част ІІ от ЗДДФЛ и едно от които е ползваното от С.
Г. от 2010г. като лице с намалена работоспособност. Данъчното облекчение е
относимо само към определяне размера на данъчната основа за целите на
данъчното облагане, но не и към размера на реализирания доход, поради което
и същото не следва да бъде приспаднато от декларирания приход от дейността
– обстоятелство, съобразено от вещото лице по варианта в основаното
заключение, с изключение на посочената 2010г.
2/ доходи от възстановен надвнесен данък – общо 508.97 лева /т.1 от
основната СИЕ/ - безспорно между страните
3/ доходи от усвоени кредити – 131 148.83 лева /т.2 от основната
СИЕ/ - безспорно между страните
4/ получена от С. Г. пенсия за инвалидност в периода 2010г. –
16.05.2016г. в общ размер на 10 950.15 лева /т.5 от допълнителното
заключение/
По отношение на този доход е налице признание от Комисията, че не е
отчетен от вещото лице по основното заключение.
По гореизложени мотиви съдът намира, към доходите на проверяваното
лице и съпругата му следва да бъдат включени и
5/ приходи от продажба на имущество /придобито и отчуждено през
проверявания период/, а именно сумата от 1 140 лева, съставляваща
пазарната стойност на продадения л.а. Опел Кадет с рег. № * и сумата от
87 238 лева, съставляваща получена цена от публичната продан на придобития
по н.а. № 69/2006г. недвижим имот. Включването на последната е реципрочно
на включването на разходите за придобиването на това имущество.
Не следва да бъдат включвани като доходи сумите от 118 403.32 лева,
142 720.23 лева и 34 852.54 лева, с които на основание чл.122 ДОПК органите
на НАП са завишили данъчната основа на С. Г. и Д. Г. за 2011г. и 2012г. /т.4 от
допълнителното заключение на СИЕ/ поради установено несъответствие
между установените им доходи и направени разходи. Видно от посочените от
10
в.л. ревизионни доклади ревизиращият орган е приел, че в производството
лицата не са доказали произхода на получени парични средства, формиращи
тази разлика, т.е. не е установено това да е реално получен конкретен доход,
който да не е деклариран /каквато хипотеза е била приета при предходни
данъчни ревизии/. В ревизионния доклад по ревизията срещу С. Г. изрично е
посочено, че за тази разлика не са представени доказателства за произхода на
средствата. По отношение несъответствието на Д. Г. в ревизионния доклад по
извършената срещу нея проверка е посочено, че то се формира от постъпили
по банковите й сметки суми от съпруга й С. и платени разходи от него, за
които в хода на ревизиите, както срещу нея, така и срещу С. Г., не са
представени доказателства и документи, поради което е прието, че това са
недекларирани доходи с недоказан произход. С оглед на това доводите на
въззиваемите, че тези суми следва да бъдат включени като законен доход от
осъществяваните от проверяваното лице и съпругата му дейност, макар и
недеклариран, са неоснователни.
По вече изложени аргументи за недоказаност на твърденията за налични
към началото на проверявания период спестявания в брой, както и за
извършено от бабата на С. А. дарение през 2015г. на сумата от 56 000 лева,
същите не следва да участват в приходната част на анализа за несъответствие.
Същото важи и за сумите от 22 000 лева и 30 000 лева, сочени от въззиваемите
като лични средства на С. А., съответно получени от него от продажбата на
негов апартамент в гр.Търговище и спестявания, които да е предоставил на
родителите му и вложени в придобиването на процесното имущество.
Следователно общият размер на получените от С. Г. и Д. Г. доходи за
проверявания период е сумата от 873 536.85 лева /сбора от сумите по т.1-
т.5/.
Независимо, че пред настоящата инстанция въззиваемите не са навели
възражения срещу приетия от първоинстанционния съд размер на разходите,
определени в основното заключение на СИЕ, съдът намира, че определянето
на същите /включените в него пера/ касаят приложението на императивни
материалноправни разпоредби /§1, т.9 вр. т.8 ДР на ЗОНПИ/, поради което
приетото като сборна крайна величина не обвързва съда. С оглед на това и
изхождайки от цитираните норми, съдът намира, че поставената по т.13 от
Комисията задача, част втора /определяне на превишението на твърдени
разходи по т.8-т.13 над издръжката по данни на НСИ/, е принципно
неправилна.
Присвоените парични средства от С. Г. /т.8 от заключението/ и
изтеглените от него и съпругата му суми от банковите им сметки /т.10/ са
неналични към края на периода, като по делото не е установено за какво
конкретно са разходени. При това положение и по аргумент от ТР № 4/2021г.
същите съставляват преминали през патримониума на проверяваното лице и
11
съпругата му парични средства, които не следва да участват в анализа за
несъответствие. Това важи и за преминалата през банковата сметка сума,
посочена по т.11 от заключението като получена от трето лице и впоследствие
изтеглена.
Извършените плащания от банковите им сметки в полза на сина им С. А.
/т.9/ и в полза на внука им К. А. /т.12/ безспорно съставляват извънредни
разходи по см. на §1, т.8 ЗОНПИ, но същите нямат нищо общо с перата,
формиращи обичайните разходи за издръжка по НСИ. Поради това и тези
суми следва да бъдат отчетени в пълния им размер, а не до размера,
надвишаващ издръжката по НСИ.
Единствено съпоставими с последната са направените разходи в полза
на ВиК /т.12/ и за стоки и услуги, заплатени на ПОС /т.13, част първа/,
доколкото няма възражения сумите в полза на ВиК да са заплатени от Д. Г.
като вече отчетен разход във връзка с дейността й на стоматолог, а
извършените разплащания с карта на ПОС не касаят усвояването на кредит /не
са по кредитни карти/.
При това положение съдът приема, че направените от С. Г. и Д. Г.
обичайни и извънредни разходи са:
1/ разходи за издръжка по данни на НСИ – 69 389 лева /т.4 от
основната СИЕ/
2/ разходи за платени местни данъци и такси – 7 362 лева /т.5 на СИЕ/
3/ платени глоби – 34 499.44 лева /т.5 на СИЕ/
4/ разходи за погасяване на кредити – 127 511.41 лева /т.6 на СИЕ/
5/ разходи за придобиване на имущество, отчуждено преди края на
проверявания период – общо 92 052.72 лева /т.7 от СИЕ/
6/ извършени плащания в полза на С. А. – 124 770.09 лева /т.9 от СИЕ/
7/ извършени плащания в полза на К. А. – 4 815 лева /изчислени въз
основа на данните по т.12 на СИЕ/
8/ извънредни разходи за издръжка, надвишаващи определената от
НСИ – 17 034.84 лева /изчислени от съда на база данните по т.12 – плащания
към ВиК, т.13 за плащания на ПОС и посочените в същата размери на
издръжката на НСИ по години/.
12
Сборът на така посочените суми по т.1 до т.8, приети от съда като
обичайни и доказани извънредни разходи възлиза на сумата от 477 434.50
лева.
Следователно нетният доход, формиран по правилото на §1, т.8 ДР
на ЗОНПИ е в размер на 396 102.35 лева /873 536.85 – 477 434.50/.
Съпоставен със стойността на притежаваното в края на периода налично
имущество – 239 236.53 лева обуславя и извода, че не е налице изискуемото се
значително несъответствие по §1, т.3 ДР на ЗОНПИ. На това основание и
предявените искове за отнемане на процесните два апартамента са
неоснователни.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
крайния изход от спора с тези на първостепенния съд, макар и с други мотиви,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
С обжалваното определение № 260009/11.02.2025г. ОС – Варна е
оставил без уважение направеното по реда на чл.248 ГПК искане на КОНПИ
за изменение на решението му в частта относно присъдените в полза на
ответниците разноски за заплатени адвокатски възнаграждения. Искането е
било обосновано с това, че неправилно възражението им за прекомерност по
чл.78, ал.5 ГПК е прието за неоснователно. Изложени са доводи, че
присъдените размери не съответстват на фактическата и правна сложност на
спора и осъществената процесуална защита. Същите се поддържат и в
депозираната частна жалба.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК при направено възражение
съдът намаля претендираното от страната адвокатско възнаграждение ако
прецени, че същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на
спора. Съдебната практика е константна, че за направата на тази преценка
следва да бъдат отчетени всички конкретни обстоятелства, определящи
фактическата и правна сложност на делото и съответствието й с
претендираното възнаграждение. Тези обстоятелства не са посочени в закона,
но в практиката е прието, че такива, без изброяването да е изчерпателно, са
предмета на правния спор, очертан от неговата правна квалификация,
наведените фактически основания на иска и направените от ответната страна
оспорвания, обема на доказателствения материал, наличието на задължителна
съдебна практика, защитавания материален интерес, продължителността на
делото, извършените от процесуалния представител действия.
Няма съмнение, че всеки един от ответниците има самостоятелно право
на разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение, независимо че са
представлявани от общ адвокат, което обстоятелство обаче може да бъде
13
отчетено при преценката на осъществената от него защита /поради общност
на факти/.
Наред с горното достойното възмездяване на адвокатския труд изисква
при преценката за съответствието на заплатеното възнаграждение с
фактическата и правна сложност на спора да се държи сметка и на пазарната
цена на адвокатската услуга, израз на което са визираните размери по Наредба
№ 1/2004г., независимо, че същата няма обвързващ съда характер.
В контекста на изложеното, за да направи извода си относно
направеното от КОНПИ възражение по чл.78, ал.5 ГПК съдът отчита, че
делото е образувано през 2018г. и има за предмет искове за отнемане на
имущество на обща стойност 286 300 лева, които искове по принцип се
характеризират с по-висока фактическа и правна сложност; процесуалният
представител на ответниците е встъпил през 2021г., когато е подаден отговора
на исковата молба; доводът на Комисията, че този отговор е бланкетен, е
неоснователен, още повече, че с исковата молба са били представени 6 бр.
класьори с доказателства, което предпоставя значителен по време труд за
тяхното проучване и подготовка на отговора; към датата на подаване на
отговора ТР № 4/2021г. не е било постановено, а след постановяването му и
направения частичен отказ по чл.233 ГПК цената на предявените искове е в
общ размер на 280 000 лева; по делото са проведени общо 8 съдебни
заседания, на шест от които процесуалният представител е присъствал и в
които са изслушани общо 4 заключения по допуснати съдебни експертизи и
разпитани ангажирани от ответниците свидетели; същият е депозирал и
писмени становища; последното проведено о.с.з. е от 14.11.2024 година;
минималните размери на предвидените по Наредба № 1/2004г. адвокатски
възнаграждения, в редакция към датата на сключване на договорите за правна
помощ са 4 655 лева за предявените срещу С. А. и разгледани искове /при цена
на същите 156 250 лева/, 2 692.50 лева за иска срещу Д. Г. /при цена на иска 48
750 лева/ и 2 780 лева за иска срещу Д. А., при цена на този иск 75 000 лева.
Претендираните от всеки един от тези ответници адвокатски възнаграждения
са в размери около минималните по Наредбата /за С. А. е малко под
минимума, а за другите двама незначително над него/, поради което и
отчитайки изброените релевантни обстоятелства, както и съобразявайки, че се
касае за възнаграждение за първа инстанция, в която страните следва да
изчерпят своите възражения и доказателствени искания, съдът намира, че
заплатените не са прекомерни.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Относно разноските за настоящата инстанция:
С оглед изхода от спора право на разноски имат въззиваемите. Същите са
представили доказателства за заплатени адвокатски възнаграждения в полза
на адв. З. от С. А. в размер на 14 030 лева, от които 6 650 лв. по иска за
отнемане на ид.ч. от апартамент № 14, 6 780 лв. по иска досежно апартамент
14
№ 75 и 600 лева за отговор по частната жалба; от Д. А. в размер на 7 250 лева,
от които 6 650 лв. вр. иска срещу него за отнемане на ид.ч. от апартамент №
75 и 600 лева за защита по частната жалба и от Д. Г. в размер на 7 380 лева, от
които 6 780 лв. за защита по иска срещу нея и 600 лева за защитата по
частната жалба.
Срещу така претендираните възнаграждения своевременно е направено
възражение за прекомерност.
На първо място съдът намира, че разноски относно предприетото от
Комисията обжалване на определението по чл.248 ГПК не се дължат, тъй като
производството по чл.248 ГПК, вкл. и по обжалване на акта на
първоинстанционния съд, няма самостоятелен характер.
Относно адвокатските възнаграждения за защита по въззивната жалба
направеното възражение за прекомерност на същите е основателно. Пред
настоящата инстанция е проведено само едно открито съдебно заседание, без
събиране на доказателства, в депозирания общ отговор са изложени аргументи
за неоснователност на възраженията по въззивната жалба, без да са обсъждани
спорни фактически и правни въпроси, респ. по приети от
първоинстанционния съд за недоказани техни твърдения. Отчитайки това и
обстоятелството, че минималните размери на предвидените в Наредба №
1/2004г. адвокатски възнаграждения, в редакцията й към датата на образуване
на настоящото производство и сключване на договорите за правна защита за
тази инстанция са 10 900 лева по исковете срещу С. А., 4 550 лева по иска
срещу Д. Г. и 6 650 лева по иска срещу Д. А., съдът намира, че претендираните
адвокатски възнаграждения следва да бъдат определени в размер на 1/3 от
тези по Наредбата. Или следващото се в полза на С. А. възнаграждение е в
размер на 3 633 лева, в полза на Д. Г. – 1 516 лева и в полза на Д. А. – 2 216
лева.
На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ Комисията дължи в полза на бюджета
на съдебната власт следващата се за настоящото производство държавна
такса, която е в размер на 5 600 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260028/16.12.2024г., постановено по гр.д.
№ 501/2018г. по описа на ОС – Варна.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260009/11.02.2025г., постановено по
гр.д. № 501/2018г. по описа на ОС – Варна.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
15
ДА ЗАПЛАТИ на С. С. А., ЕГН **********, сумата от 3 633 /три хиляди
шестстотин тридесет и три/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.78, ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Г., ЕГН **********, сумата от 1 516 /хиляда
петстотин и шестнадесет/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.78, ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. А., ЕГН **********, чрез законния му представител
С. С. А., ЕГН **********, сумата от 2 216 /две хиляди двеста и шестнадесет/
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, на основание чл.78, ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Апелативен съд – Варна, сумата от 5 600 /пет хиляди и шестстотин/ лева,
представляваща дължима по обжалването държавна такса, на основание
чл.157, ал.2 ЗОНПИ.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК пред
Върховния касационен съд с касационна жалба в 1-едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16