№ 7609
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110150772 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Застрахователно
акционерно дружество О“ АД, („ЗАД О“ АД), ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: гр. С, представлявано заедно от ...... - изпълнителни директори, чрез Адвокатско
дружество „Г“, Булстат ........., представлявано от адвокат С. Е. С. - управител, ел. поща:
******************@*****.***, със съдебен адрес - гр. ........... против ЗД „Б“ АД, ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от ........... - изпълнителни
директори.
Ищецът твърди, че на 24.07.2016 г., около 14:10 часа, в гр. Б се е движило МПС марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № С. Сочи се, че на пешеходна пътека, находяща се на
булеварда, водачът на автомобила не съобразява скоростта си на движение, при което
блъска в задната част, намиращото се пред него МПС - марка „Мерцедес“, модел „ЦДИ 180“,
с peг. № В, при което е настъпило пътно – транспортно произшествие с имуществени вреди.
Описва се от ищеца, че за произшествието е съставен Двустранен констативен
протокол за ПТП № 112- 79821/24.07.2016 г., като се твърди, че действията на водача на
МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № С, са станали причина за настъпване на
процесното ПТП.
Твърди се от ищеца, че към датата на процесното ПТП, собственикът на МПС марка
„Мерцедес“, модел „ЦДИ 180“, с peг. № В е имал валидна имуществена застраховка „Каско
на МПС”, сключена със „ЗАД О“ АД с полица № 0020-300-2015- 00099/08.10.2015 г„
валидна от 26.10.2015 г. до 25.10.2016 г.
1
Твърди се, че на 25.07.2016 г., в представителството на „ЗАД О“ АД, водачът на
увреденото МПС е подал уведомление за настъпилата щета на МПС, с искане за
обезщетение на нанесените вреди, като е била заведена щета № 0020-300-0099-2016.
Твърди се от ищеца, че на 25.07.2016 година, експерти от ищцовото дружество
извършили оглед на увредения автомобил и съставили опис-техническа експертиза но
щетата, където били описани увредените детайли. Сочи се, че с Възлагателно писмо от
26.07.2016 г. ремонтът на увреденото МПС бил поверен на „ЛУ.ПА.“ ЕООД, като съгласно
доклада по процесната щета, застрахователното обезщетение възлиза на 1005,09 лева.
Твърди се, че след като ремонтът бил завършен, „ЗАД О“ АД платило дължимата по
Фактура № **********/03.08.2016 г. сума на сервиза, извършил ремонта на увреденото
МПС, за което се сочи Платежно нареждане с бордеро № 76445/12.10.2016 г.
Твърди се, че съгласно Двустранен констативен протокол за ПТП № 112-
79821/24.07.2016 г. и приложената справка от Интернет страницата на Информационен
център към Гаранционен фонд, която информация е публична, към датата на процесното
ПТП, собственикът на МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № С е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС със ЗД „Б” АД - полица №
BG/02/115002791948/12.11.2015 година, валидна от 12.11.2015 г. до 11.11.2016 г.
Твърди се, че с писмо с изх. № АЗ 15- 14771/03.11.2016 година, придружено с
оригиналните документи по цялата ликвидационна преписка по щета № 0020-300-0099-2016,
ответното дружество било поканено доброволно да заплати сумата от 1005,09 лева,
представляваща изплатеното от ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско на МПС“, ведно с ликвидационните разноски, или обща сума в
размер на 1 020,09 лева. Твърди се, че Регресната покана била връчена на ответното
дружество на следващия ден, видно от вх. № ОК- 700069/04.11.2016 г., по описа ЗД „Б” АД.
Твърди се, че за уреждане на взаимоотношенията им по насрещно дължими суми на
основание регресни претенции, „ЗД Б“ АД, извършило едностранно прихващане на
изискуемите и ликвидни вземания до размера на по-малкото. Сочи се, че съгласно Платежно
нареждане с бордеро № 696416/27.01.2017 г. и описът към него, в позиция 10, е посочена и
процесната щета № 0020-300-0099-2016, по която след калкулация на предявените и
одобрените суми по претенциите между дружествата, е останала като непогасена разликата
от 156,87 лв.
Твърди се, че ответникът „ЗД Б“ АД все още не е погасило задължението си по
неизплатената част от регресната претенция, а именно сумата от 156,87 лв.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ЗД „Б“ АД, ЕИК
........, със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от ........... - изпълнителни
директори да заплати на „Застрахователно акционерно дружество О“ АД, („ЗАД О“ АД),
ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано заедно от ...... -
изпълнителни директори, по банкова сметка IBAN: BG52 SOMB ........, при „Общинска
банка“ АД, с титуляр „ЗАД О“ АД сумата от 156,87 лв. (сто петдесет и шест лева и 87 ст.),
2
представляващи платено застрахователно обезщетение но щета № 0020-300-0099-2016, по
описа на „ЗАД О“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 31.8.2021 година до окончателното изплащане на
задължението, както и да заплати сумата на дължимата се мораторна лихва в размер 47,81
лв. (четиридесет и седем лева и 81 ст.), начислена върху сумата от 156,87 лв., дължима за
периода от 30.08.2018 г. до 30.08.2021 г. - датата преди подаване на исковата молба.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.
1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок
ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковите претенции по основание и
размер.
Ответникът твърди, че е настъпила погасителна давност и в този смисъл заявява с
отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност по исковите
претенции за главница и мораторна лихва.
Твърди се от ответника, че действителната стойност на застрахователното обезщетение
е определената и изплатена от ЗД "Б" АД сума в размер на 863,22 лв. (с включени 15 лева
ликвидационни разноски), което обстоятелство е заявено и в исковата молба.
На следващо място с отговора на исковата молба се твърди, че не всички твърдени от
ищцовото дружество щети са в причинна връзка и са следствие от описаното ПТП. Твърди
се, че цените на боята, частите и часовата ставка са прекомерно завишени, както и че са
надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, както и
дейности и части, които не са били увредени в следствие на процесното събитие. Твърди се,
че размерът на изплатеното от ищеца обезщетение е прекомерно завишен и не съответства
на средните пазарни цени.
С отговора на исковата молба се оспорва изцяло претенцията за мораторна лихва като
недължима, поради недължимост на главното вземане, както и предвид на това, че се
твърди, че ЗД „Б“ АД не е поставяно в забава.
При заявените оспорвания ответникът иска от съда да отхвърли исковите претенции и
му присъди разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание за ищеца, редовно призован се е явил надлежно упълномощен
процесуален представител. Последният поддържа заявените искови претенции, сочи
доказателства и претендира разноски, за които е представен списък на разноските по чл.80
от ГПК. Прави искане за налагане на глоба на свидетелят, който не се е явил в заседанието.
Ответникът в съдебно заседание се не представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, като е
3
допуснато и прието заключението по съдебно автотехническа експертиза.
Въз основа на анализа на доказателствената съвкупност и по смисъла на чл.12 от ГПК,
съдът е мотивиран да стори следните фактически констатации:
От събраните доказателства, се установява, че на 24.07.2016 г., около 14:10 часа, в гр.
Б, се е движело МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № С. На пешеходна пътека,
находяща се на булеварда, водачът на автомобила не е съобразил скоростта си на движение,
при което блъска в задната част, намиращото се пред него МПС марка „Мерцедес“, модел
„ЦДИ 180“, с per. № В. Вследствие на гореизложеното настъпва ПТП с материални щети.
Установява се, че за произшествието е съставен Двустранен констативен протокол за
ПТП № 112- 79821/24.07.2016 г., от който е видно, че действията на водача на МПС марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с per. № С, са станали причина за настъпване на процесното
ПТП, в койот смисъл е и заключението по допуснатата и назначена съдебно автотехническа
и оценителна експертиза.
Установява се, че след настъпване на застрахователно събитие, на 25.07.2016 г., в
представителството на „ЗАД О“ АД, водачът на увреденото МПС е подал уведомление за
настъпилата щета на МПС, с искане за обезщетение на нанесените вреди/ вследствие на
гореописаното ПТП. По повод на уведомлението при застрахователя е била заведена щета
№ 0020-300-0099-2016.
Установено е, че на 25.07.2016 година експерти от ищцовото дружество извършили
оглед на увредения автомобил и съставили опис-техническа експертиза но щетата, където
били описани увредените детайли. С Възлагателно писмо от 26.07.2016 г. ремонтът на
увреденото МПС бил поверен на „ЛУ.ПА.“ ЕООД. Видно от доклада по процесната щета,
застрахователното обезщетение възлиза на 1 005,09 лева. След като ремонтът бил завършен,
„ЗАД О“ АД платило дължимата по Фактура № **********/03.08.2016 г. сума на сервиза,
извършил ремонта на увреденото МПС, видно от Платежно нареждане с бордеро №
76445/12.10.2016 г.
Установено е, че за уреждане на взаимоотношенията им по насрещно дължими суми на
основание регресни претенции, „ЗД Б“ АД, извършило едностранно прихващане на
изискуемите и ликвидни вземания до размера на по-малкото. Видно от Платежно нареждане
с бордеро № 696416/27.01.2017 г. и описът към него, в позиция 10, е посочена и процесната
щета № 0020-300-0099-2016, по която след калкулация на предявените и одобрените суми по
претенциите между дружествата, е останала като непогасена разликата от 156,87 лв.
До приключване на съдебното дирене не се събраха доказателства „ЗД Б“ АД да е
погасило задължението си по неизплатената част от регресната претенция, а именно сумата
от 156,87 лв.
Не се спори и се признават като не се нуждаят от доказване наличието на валидно
сключена застраховка “Каско на МПС” на лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “ОДИ
180”, с рег. № В в “ЗАД О” АД с полица № 0020-300-2015-00099/08.10.2015г валидна от
26.10.2015г до 25.10.2016г, както и наличието на валидно сключена застраховка
“Гражданска отговорност” с полица BG/02/115002791948/12.11.2015г., валидна от
12.11.2015 до 11.11.2016 г., между “ЗД Б” АД и собственикът на МПС марка “Фолксваген”,
4
модел “Пасат”, с рег. АСС, към датата на процесното ПТП, както и изплащането на
регресното вземане от ответника на ищеца за сумата в размер на 863,22 лева.
От заключението по съдебно автотехническата експертиза се установява, че
твърдяния от ищеца механизъм на настъпване на ПТП-то е съответен на нанесените
материални щети. В тази част заключението се подкрепя и от показанията на разпитания
водач на лекия автомобил – св. Й..
Съдът възприема изцяло като правилно и точно заключението на вещото лице и в
частта относно оценката на увреденото имущество. Така съдът приема за доказано, че
уврежданията, които са причинили имуществени вреди се намират в пряка и причинно -
следствена връзка с настъпилото на 24.07.2016г. произшествие. Вещото лице е категорично
и съдът прави извода, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е по-ниско от
средно пазарната стойност, необходима за ремонт на щетите на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „ЦДИ 180“, с per. № В. В този смисъл съдът и приема за доказано
същото, а обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в
размер на 15,00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на събраните доказателства,
които съдът приема за достоверни, доколкото са безпротиворечиви и взаимно допълващи
се.
Въз основа на доказаното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните
правни изводи:
В настоящето производство е заявен осъдителен иск с правна квалификация чл.412,
ал.1 във връзка с чл.411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.74 от Закона за
задълженията и договорите.
Заявеното възражение за погасителна давност по отношение на иска за главница е
такова с правна квалификация – чл.378, ал. от Кодекса за застраховането, а същото по иска
за лихва за забава е такова с правна квалификация – чл.378, ал.8 от същия кодекс.
Така заявените искови претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди
и доказва правен интерес пред местно и родово компетентния съд, поради и което се следва
да бъдат разгледана по същество.
По същество
В казуса в тежест на ищеца беше да установи основанията на които основава иска си.
Същият в условията на пълно главно доказване следваше да установи, наличието на
качеството „застраховател“, настъпване на застрахователното събитие, размера на вредата и
нейното заплащане на застрахования, неизпълнение от страна на ответника, както и
качеството му на застраховател на прекия причинител на вредата, изпращането на покана и
неизпълнение в срока по чл.412, ал.3 от Кодекса за застраховането – като положителна
процесуална предпоставка за правото на иск. С оглед заявеното възражение за погасителна
давност – за ищеца е тежестта да докаже, че давността е била прекъсвана или спирана. За
ответника е тежестта да докаже точно изпълнение, както и твърдяните с отговора на
исковата молба факти, от които черпи права.
5
В казуса от фактическа страна исковата претенция се доказа, като се установи по
категоричен начин механизма на настъпване на процесното ПТП и съответно за съда е
установена и вината на водача МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № С, който
не е успял да спре на безопасна дистанция в зависимост от скоростта си на движение, при
което е настъпило съприкосновение със спрелия пред него лек автомобил „Мерцедес Б180 ,
с рег.№ В.
Пак от анализа на доказателствата и установеното от фактическа страна, съдът прави
извода, че между поведението на виновния водач, настъпилото ПТП и вредите нанесени на
предпазните съоръжения е налице причинно – следствена връзка, като водачът МПС марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № С, като водач на лекия автомобил е бил в състояние
да предотврати настъпването на произшествието и вредите от него. Категоричен е извода на
съда, че в поведението на водача са налице обективни действия и бездействия, с които
същият е допринесъл за настъпването на вредите.
Съдът приема, че исковата претенция е доказана както по своето основание, е
основателна в пълен размер с оглед на доказаното в хода на съдебното дирене извънсъдебно
плащане от страна на ответника на сумата от 863,22 лева, с включени 15 лева
ликвидационни разноски, която сума се установи, че ответникът е заплатил на ищеца по
опис. В този смисъл размерът на претенцията, който следва да бъде уважен е на стойност
156,87 лева.
Ищецът има качеството на застраховател по валиден застраховател договор по
застраховка за имуществено застраховане. Вследствие на настъпило вредоносно събитие, от
категорията на застрахователните, ищецът е заплатил на увреденото лице, чрез заплащане на
разходите за ремонт на пътното съоръжение. При това същият се е суброгирал в правата на
увредения от една страна срещу прекия причинител на вредата, а на следващо място срещу
неговия застраховател.
Така по смисъла на чл.412, ал.1 от Кодекса за застраховането ищецът, след като с
извършеното плащане, с което е обезвредил пострадалия е предявил срещу застрахователя
на водача МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № С, който виновно е причинил
вредата на застрахованото имущество, претенцията си, в това число и ликвидационните
разноски, които нямат самостоятелен характер, а представляват част от обезвредата на
виновно причинените щети именно се е суброгирал в правата на застрахования.
В срока по чл.412, ал.3 от Кодекса за застраховането и към приключване на съдебното
дирене не се установи претенцията да е била заплатена от ответника в пълен размер.
Правоотношението, по силата на което застрахователят е платил на увреденото лице,
произтича от застрахователния договор по имуществено застраховане, т.е. то е договорно по
своята правна същност, докато правоотношението, въз основа на което застрахователят
придобива суброгационно право (право да встъпи в правата на удовлетворения кредитор
(застрахован) е извъндоговорно и по-точно деликтно правоотношение. Това положение
изрично е прието и анализирано от Съда на Европейския съюз по съединени дела С-359/14 и
6
С-475/14 в решение от 21.1.2016 г. по повод на преюдициални запитвания, направени на
основание чл. 267 ДФЕС, подадени от Районен съд на град Вилнюс, Литва и Върховния съд
на Литва на 15. 7. и 8.10.2014 г. Практическото значение на правното разграничение е
свързано с приложението на Регламент (ЕО) 593/2008 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 17.6. 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения, известен
още като Рим I1 и Регламент (ЕО) 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от
11.7.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения, известен като
Рим II2.
Суброгацията се свързва с още едно правоотношение – между увреденото лице, което е
застрахованият собственик или държател на вещта, от една страна и третото лице, което е
делинквентът, от друга страна. Това правоотношение по начало е деликтно, но може да бъде
и договорно (ако вредите са причинени във връзка с неизпълнение на договорно задължение
на третото лице срещу застрахования).
Застрахователят ищец се е суброгирал в деликтното правоотношение, в което длъжник
е застрахователят на виновния водач – ответникът в настоящето производство. Преди
суброгацията и удовлетворяването на застрахования, това правоотношение е съществувало
между застрахования (увреденото лице) и третото лице (носителя на гражданската
отговорност). Самата суброгация е законна цесия, т.е. вземането на удовлетворения
кредитор преминава върху застрахователя такова, каквото е било и преди да е
удовлетворено. Длъжникът дължи на застрахователя не повече от това, което е дължало
преди суброгацията на застрахования и неговото задължение не може да се модифицира от
виновно в безвиновно при смяната на кредиторите.
Суброгацията е упражняване на правата на застрахования от името на застрахователя и
суброгацията настъпва по силата на закона – при осъществяване на фактическия състав, без
да е необходимо волеизявление (cession legis).
Доколкото в казуса не се доказа ответникът да е заплатил на суброгиралия се
застраховател в правата на пострадалото лице се налага и правния извод, че застрахователят
- ищец има и е носител на суброгационно право, до размера на сумата, която се доказа, че е
платил на застрахования и не е била възстановена до размера от 156,87 лева, която сума
ответникът дължи, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
31.8.2021 година до окончателното изплащане на сумата и ведно с лихвата за забава, в която
ответникът е изпаднал след получаване на регресната покана – за периода от 30.08.2018г. до
31.08.2021 година.
По претенцията за мораторна лихва с правно основание чл.86 от Закона за
задълженията и договорите
Наличието на акцесорно вземане, каквото е обезщетението за забава по смисъла на
чл.86 от Закона за задълженията и договорите е обусловено от наличието на главен дълг.
Доколкото претендираната лихва за забава, като акцесорно вземане следва
основателността на главния иск, съдът следва да я уважи в претендирания размер, който
7
счита за доказан по правилата на чл.162 от ГПК, по преценка на съда. Следва да се посочи,
че несъмнено се установи, че ответникът е бил уведомен за претенцията, като срокът по
чл.412, ал.3 от Кодекса за застраховането е изтекъл на 4.12.2016 година, т.е. преди
предявяване на исковата претенция пред съда. Категорично в този смисъл ответникът е
изпадна в забава и за претендирания период – от 30.8.2018 година до 31.8.2024 година и за
този именно период дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 47.85
лева, представляващи мораторна лихва, дължима за процесния период, като се има предвид,
че е изтекъл срокът - тридесет дни след получаване на регресната покана, съгласно чл.412,
ал. 3 КЗ, върху основателния размер на главницата от 156.87 лева.
По възражението на ответника за давност по смисъла на възражението на
ответника за настъпила погасителна давност с правна квалификация чл.378, ал.5 от
Кодекса за застраховането, в сила от 1.1.2016 година
Съобразно разясненията дадени в т. 14 от Постановление № 7/77 г. на Пленума на
ВКС, за регресните искове на суброгиралия се застраховател се прилага общата давност по
чл. 110 и сл. ЗЗД. Тя започва да тече от момента на изплащането на застрахователното
обезщетение на правоимащото лице, тъй като основанието на тези искове не е
застрахователното правоотношение. Вземането възниква по силата на даденото законово
право на регрес с факта на изплащане на сумата от застрахователя. КЗ не предвижда
изключение, което налага извода, че не следва да се отчита предвидената в специалните
закони по-кратка погасителна давност, тъй като тя няма отношение към предявения от
суброгиралия се застраховател иск срещу превозвача(така Решение № 47/30.07.2019 г. по т.
д. № 1502/2018 г. на I ТО на ВКС, Решение № 260922 от 8.06.2021 г. на СГС по т. д. №
625/2020 г., Решение № 53 от 16.07.2009 г. по т. дело № 356/2008 г. на ВКС, ТК; Решение №
131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 173 от 30.10.2009 г.
по т. д. № 455/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 2/02.02.2011 по дело № 206/2010 на ВКС,
ТК, II т. о. и др. /.
В случая, застрахователното обезщетение е платено от ищеца на 12.10.2016(датата от
платежното нареждане към сервиза, извъшил ремонта) година, поради което към датата на
подаване на исковата молба – 31.08.2021 година не е изтекъл 5-годишният давностен срок и
следователно вземането на ищеца за главница не е погасено по давност.
По отношение на претендираната лихва по смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за
задълженията и договорите давността е тригодишна и също не е изтекла към датата на
предявяване на исковата молба.
С оглед на горното възражението на ответника за настъпила погасителна давност е
неоснователно и следва да се отхвърли, като претенциите се уважат в посочените по-горе
размери.
По разноските
При изводите на съда за основателност на исковата претенция се дължат разноски само
на ищеца. Съгласно представения списък на разноските и доказателствата за това, че са
8
извършени, на ищеца се дължат разноски съобразно уважения размер на 156,87 лева. Съдът
приема за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатен от ищеца. Този размер и съобразен с цената на исковите и освен това е съответен
на положения труд, свършената работа, процесуалното поведение на адвоката на ищеца и
броя проведени съдебни заседания. С тези аргументи съдът отхвърля възражението за
прекомерност, като при изчисляване на разноските съобразно уважения размер на исковите
претенции съобразява пълния размер на доказания разход в размер на 1060 лева.
(Разноските са 1060 по уважения размер изцяло 156,87 делено на 156,87 целият иск си е пак
1060лева ).
Мотивиран от горното и на основание чл. 411 от Кодекса на застраховането във връзка
с чл.412, ал. 3 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.74 от Закона за задълженията и
договорите, и на основание чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на основание
чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Б“ АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: град С,
представлявано от ........ - изпълнителни директори да заплати на Застрахователно
акционерно дружество “О“ АД, („ЗАД О“ АД), ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: гр. С, представлявано заедно от ...... - изпълнителни директори, по банкова
сметка - IBAN: BG52 SOMB ........, при „Общинска банка“ АД, с титуляр „ЗАД О“ АД -
сумата от 156,87 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение от ищеца към
”ЛУ.ПА” ЕООД и ликвидационни разноски по щета № 0020-300-0099-2016, по описа на
„ЗАД О“ АД във връзка с настъпило пътно транспортно произшествие на на 24.07.2016 г.,
около 14:10 часа, в гр. Б, между МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с per. № С и МПС
марка „Мерцедес“, модел „ЦДИ 180“, с per. № В, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба – 31.08.2021 година до окончателното
й заплащане, 156,87 лева.
ОСЪЖДА „ЗД Б“ АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: град С,
представлявано от ........ - изпълнителни директори да заплати на Застрахователно
акционерно дружество “О“ АД, („ЗАД О“ АД), ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: гр. С, представлявано заедно от ...... - изпълнителни директори, по банкова
сметка - IBAN: BG52 SOMB ........, при „Общинска банка“ АД, с титуляр „ЗАД О“ АД сумата
от 47.85 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху дължимата главницата от
156,87 лева, за периода от 30.08.2018г. до 31.08.2021г.
ОСЪЖДА „ЗД Б“ АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: град С,
представлявано от ........ - изпълнителни директори да заплати на Застрахователно
акционерно дружество “О“ АД, („ЗАД О“ АД), ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: гр. С, представлявано заедно от ...... - изпълнителни директори, по банкова
сметка - IBAN: BG52 SOMB ........, при „Общинска банка“ АД, с титуляр „ЗАД О“ АД сумата
9
от 1060 лева, представлява сбор от сторените разноски по гр.дело № 50772/2021 година по
описа на Софийски районен съд, съобразно уважения размер на исковите претенции при
отхвърлено възражение за прекомерност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10