Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

           №                      29.10.2018 год.               гр.Хасково          

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Хасковският окръжен съд

в открито заседание на двадесет и девети октомври

две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Петева

                              

                                                           ЧЛЕНОВЕ: Филип Филипов

                                                                           Ирена Аврамова                               

                                                                               

при секретар Стефка Ангелова

прокурора Невена Владимирова

като разгледа докладваното от  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ЧНД № 559 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е  по чл. 44 и сл. от ЗЕЕЗА.

          Образувано е по Европейска заповед за арест, издадена на 04.10.2018 г. от прокурор към Прокуратурата в Берлин по повод предприето от същата прокуратура наказателно преследване против турския гражданин С.К. и издадена от Районен съд-Тиргартен Заповед за задържане от 31.08.2018 година по преписка 350 Gs 1576/18.          

          Горепосочената Европейска заповед за арест е внесена от Окръжна прокуратура- Хасково с надлежен превод на български език, ведно с искане за вземане на мярка за неотклонение спрямо лицето на основание чл.43 ал.2 от ЗЕЕЗА, което е уважено.

          Прокурорът на Окръжна прокуратура-Хасково поддържа искането за предаване на лицето. Изразява становище, че издадената Европейска заповед за арест отговаря на всички формални законни изисквания, както и че не са налице законните пречки според разпоредбите на ЗЕЕЗА, при които предаването следва или би могло да се откаже.

 

                      Защитникът на поисканото за предаване лице – адв.Д.С., не оспорва искането за предаване, като заявява, че подзащитният му поддържа становището за незабавно предаване на издаващата държава без да се отказва от прилагане на принципа на особеността.             

             Задържаният С.К. действително изразява съгласие за предаване на издаващата държава, като не се отказва от прилагане на принципа на особеността. Вписано по реда на чл.19 ал.2 от ЗЕЕЗА, съгласието по чл.45 от същия закон не е било оттеглено в предвидения от закона 3-дневен срок.

             Хасковския окръжен съд, като се запозна с всички събрани по делото писмени доказателства и след  преценката им поотделно и в тяхната взаимна връзка, както и като анализира приложимите национални и общностни норми по настоящия казус, отчитайки и становищата на страните в процеса, намира за установено следното:

              Представената ЕЗА отговаря на формалните  изисквания в чл.37 от ЗЕЕЗА и Приложението към него, поради което подлежи на изпълнение. Същата е издадена във връзка в разследване на престъпление, по което поисканото за предаване лице – **** гражданин С.К., е обвинен в извършване на престъпление на територията на издаващата държава. Престъплението, което според описаното в заповедта, обхваща общо 27 отделни деяния, е квалифицирано от разследващия орган като „измама“, съгласно направените отбелязвания в раздел 1 б“д“ т.1 от заповедта. В същата заповед е посочено, че във връзка с предприетото наказателно преследване е била издадена Заповед за задържане от 31.08.2018г. на Районен съд-Тиргартен, с което е изпълнено изискването по чл.37, ал.1, т.3 от ЗЕЕЗА. Отбелязано е, че началото на престъпната дейност датира от 02.04.2013 година година и обхваща периода до 26.08.2013 година, което следва да се приеме за достатъчна конкретизация относно времето, в което е извършено престъплението, предмет на започналото наказателно производство в издаващата държава. Разглежданата ЕЗА съдържа и удовлетворяващо нуждите на настоящото производство описание на фактите, представляващи съдържанието на инкриминираното поведение, което позволява да се извърши правна оценка на същото и да се аргументира степента на участие на исканото лице, окачествено от разследващия орган като „помагачество“. Според представеното в Европейската заповед фактическо изложение в периода 02.04.2013-26.08.2013 година К., в съучастие в други лица, е манипулирал данните на електромери, с което е допринесъл за отчитане на по-малък разход на консумирана от търговци електроенергия, с което причинил вреда в размер на 179 458,28 евро, а срещу това получил сумата от 17 300 евро. Това описание на престъплението изцяло съответства на посочената от издаващата държава правна квалификация, а тя в съчетание с предвиденото наказание – „лишаване от свобода за срок до десет години“, изключва необходимостта от преценка на изискването за двойна наказуемост, макар това изискване да е също изпълнено, тъй като престъплението, за чието разследване се иска предаването, е наказуемо и според българския Наказателен кодекс – чл.209 от същия. В този смисъл по отношение на деянията, за които против С.К. е предприето наказателно преследване във ФР Германия и в тази връзка се иска предаването му в тази държава, са налице условията, както  на чл.36 ал.2, така и тези на чл.36 ал.3 от ЗЕЕЗА.

              Следва да се отбележи, че самоличността на лицето, за което се отнася отправеното в разглежданата ЕЗА искане за предаване, е безспорно установена. Относно гражданството на лицето беше установено, че К. е гражданин на Република Турция  и притежава документ за самоличност, издаден от тази държава.

              На последно място, съдът не установи някое от основанията, посочени в разпоредбата на чл.39 от ЗЕЕЗА, при които изпълнението на заповедта следва да бъде отказано. Престъплението не е амнистирано в Република България и не попада под нейната юрисдикция, поисканият за предаване не е малолетен, а българският съд не е уведомен, че исканото лице е осъдено за същото престъпление, което е предмет на заповедта, с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава-член на Европейския съюз..

                Следва да се отбележи също, че по делото липсват данни  Халил да е привлечен като обвиняем или да е подсъдим в страната ни за престъпление, различно от това, за което заповедта е издадена или пък да е наложително той да изтърпи наказание за такова престъпление. Представената по делото Справка за съдимост, издадена от Министерството на правосъдието на 17.10.2018 година, сочи, че  К. не е осъждан в Република България. Не са постъпили и сведения за образувано и висящо наказателно производство, водено срещу същото лице в страната ни, чието приключване да препятства предаването на издаващата държава. Напротив – представената от прокурора справка, базирана на поддържаната от Прокуратурата на Република България информационна система установява отсъствие на образувани срещу поискания за предаване  наказателни производства. Не са налице следователно законовите условия за отложено изпълнение съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЕЕЗА.

            По изложените съображения искането на съдебните власти на Федерална република Германия съдът прецени като основателно, поради което изпълнение на заповедта и предаването на лицето на съдебните власти на тази държава следва да бъдат допуснати.

 Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш     И :

 

 ДОПУСКА изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 04.10.2018 г. от Прокуратурата в Берлин, Федерална република Германия въз основа на  Заповед за задържане от 31.08.2018 г. на Районен съд-Тиргартен по преписка 350 Gs 1576/18 и ПРЕДАВА С.К. /***/, роден на *** година в гр.Берлин, ****, на съдебните власти на Федерална република Германия за реализиране на предприетото от тях наказателно преследване за престъпление „измама“ /общо 27 деяния/, извършено в периода 02.04.2013-26.08.2013 година.

                ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на С.К. /***/, до окончателното му фактическо предаване на съдебните власти на Федерална република Германия.

                Заверен препис от решението незабавно да се изпрати  на Върховната касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието.

                 Да се уведоми издаващата държава.

                 Решението  не подлежи на обжалване.

 

                 Председател:                    Членове:1.                  2.