№ 33
гр. К., 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510103581 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Т. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул.“****“******
против Д.И.Г.., с ЕГН **********, с постоянен адрес с.Б., община К.,
ул.“******“ ***, понастоящем живущ в гр.К., ул.“*******“ № 5, с правно
основание в чл. 144 от СК.
Ищцата сочи, че с Решение № *** от **** г. по гр.дело № **** год. по описа
на КРС бил прекратен брака между родителите й ПКД и Д.И.Г... Тъй като
била навършила 18 год. през 2019 год., в постигнатото и одобрено от съда
споразумение, не бил поставен въпроса за издръжката й. От м.септември
2020 год. записала висше образование, редовно обучение във *******-
медицински факултет към ***** гр.СЗ.. От 01.10.2021 год. започнала да учи
във втори курс. Откакто учила в Университета, баща й не й бил изплащал
никаква издръжка.
Твърди, че не разполагала с недвижимо имущество, от което да получава
доходи и не работила по трудово или гражданско правоотношение, тъй като
нямала свободно време. Ежедневно посещавала лекции и упражнения. В
почивните дни се прибирала в дома й в гр.К., за което заплащала транспортни
разходи. От 2020 год. била настанена в общежитие към Тракийския
университет, като заплащала по 70 лв. на месец. Таксата й за първия семестър
била в размер на 450 лв., която била заплатена от майка й. За ***
Сочи, че майка й ПКД работила като ветеринарен лекар в амбулатория под
наем, имала и по-малка сестра, К., на *****. Майка й поемала всички разходи
за тях, като помощ и оказвали нейните родители. Получаваният от нея доход
не бил достатъчен да поеме всички разходи на семейството.
Твръди, че към момента ответникът прекъснал всякакъв контакт с нея.
Известно й било, че се бил регистрирал в Бюрото по труда, както и че
продължавал да работи като строителен работник. Счита, че издръжка в
размер на 200 лв., докато учи редовно в Тракийския университет до
предвидения срок на обучение е във възможностите на баща й.
1
Претендира на основание чл.149 от СК да бъде осъден ответникът да й
изплати издръжка, дължима за минало време от м.април 2021 год. до
завеждане на исковата молба - 30.11..2021 г./без летните месеци юли, август и
септември/ в размер на общо 1 000,00 лв. /5 месеца по 200 лв. на месец/.
Представя банкова сметка.
Моли съда да постанови решение, с което:
- да осъди ответника Д.И.Г.., с ЕГН **********, да й заплаща месечна
издръжка в размер на 200 лв. /двеста лв./, считано от датата на завеждане на
настоящата молба в съда до възникване на основания за промяна на този
размер, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от завеждане
на делото до окончателното плащане,
-да осъди ответника Д.И.Г.., с ЕГН **********, да й заплати на осн.чл.149 от
СК месечна издръжка за минало време в размер на 1000,00 лв. /5 месеца по
200 лв. на месец/, считано от м.април 2021 год. до м.октомври 2021 г. вкл./без
месеците юли, август и септември 2021 г./, ведно със законната лихва от
завеждане на делото до окончателното плащане.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника На
същия е редовно връчен препис от съдебните книжа.
Заявявам, че оспорва предявените искове. Счита същите за неоснователни и
недоказани. Нямал възможност да заплаща издръжка на ищцата нито в
претендирания размер, нито по-ниска.
Твърди, че през изминалата година имал доходи средно от по 300 лв. на
месец, които били крайно недостатъчни дори за него самия. Бил на борсата 9
месеца, където получавал минимално обезщетение в размер на 300-350 лв.
Нямал недвижими имоти и имущество от което да се издържа, нямал
собствено жилище и живеел под наем, който възлизал на 100 лв. на месец.
Към момента бшл безработен.
По претенциите на ищцата за издръжка занапред като учаща се - на
основание чл. 144 СК:
Заявява, че няма възможност да заплаща никаква издръжка занапред на
ищцата като учаща се занапред, тъй като в момента бил безработен, не се
знаело кога и къде ще си намери постоянна работа, особено в настоящата
епидемична обстановка, а в същото време живеел под наем, тъй като нямал
собствено жилище, където да живее.
По протенциите на ищцата за минал период - 1 година назад на основание чл.
149 СК - същите намира за неоснователни.
Не било посочено основание, на което се търсила издръжката, /ищцата
твърдяла, че е студенка във втори курс и представя уверение по делото само
за втори курс, твърди, че учебната година започва на 01.10.2021 г., а в същото
време претендирала издръжка за април, май юни и т.н. за 2021 г. , т.е. период,
през който не се сочило на какво основание претендира издръжката и не се
сочили никакви доказателства.
Твърди, че е заплащал издръжка, като и е превел по банков път следните
суми:
На 17.08.2021 г.-100 лв. На 07.09.2021 г.-250лв. На 14.09.2021 г.-50лв. На
27.09.2021 г.-30 лв. На 26.11.2021 г.-200лв. На 29.12.2021 г.-150лв., или общо
780,00 лв.
Поради изложеното смята, че претенциите на ищцата са неоснователни, както
и че изложеното от нея в исковата молба не отговаряло на истината, а
именно, че от както е започнала да учи, той не й е изплащал никаква
2
издръжка, както и че е обещал да и дава по 200 лв. месечно такава.
Заявява, че не бил обещавал да дава издръжка на ищцата в размер на 200 лв., а
уговорката им била да й изпраща суми в различен размер, но само когато
има възможност за това с оглед финансовото му състояние.
Не било вярно и твърдяното от ищцата в исковата молба, че ответникът е
прекратил всякакви контакти с нея.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата
оттегля предявения иск с правно основание чл. 149 СК, а по отношение на
иска за месечна издръжка, моли съда да допуснеизменение, като същият да се
счита предявен за период от 01.12.2021 г. до настъпване на изменение в
издръжката, но не по-късно от 31.12.2022 г., като ответникът да не дължи
издръжка за летните месеци, през които ищцата не посещава лекции,
месеците юли, август и септември, 2022 г.
Ответникът, се представлявя от процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за
установено следното:
Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№***** г., родители на ищцата Т. Д. Г. са ПКД – Г. – майка и Д.И.Г.. – баща.
Ищцата е навършила 21 години на ***** г.
По делото не се спори, че родителите на ищцата са прекратили гражданския
си брак. Не се спори, че от брака си, същите имат две родени деца, едното от
които - Т. Д. Г., е навършило пълнолетие. За по-малкоото дете, бащата е
осъден да заплаща издръжка в размер на 200,00 лева – представено е банково
извлечение.
Видно от Уверение № ****** г., издадено от ***** гр. СЗ., *******
медицински факултет, ищцата Т. Д. Г., ЕГН ********** е записана през
2021/2022 г. в зимен семестър, на втори курс, редовно обучение, висше
образование по специалност „********“.
Видно от представена квитанция Т. Д. Г. е заплатила такса обучение 2- ри
курс, зимен семестър в размер на 450,00 лева на 13.09.2021 г. по делото са
представени и квитанции, издадени от Студентски столове и общежития, от
които е видно, че същата заплаща ежемесечно по 70,00 лева за наем в
общежитие.
Средно месечният доход на майката на ищцата ПКД – Г. е в размер на 643,00
лева, видно от представено Удостоверение изх. № ******* г. от „Доктор
кости“ ЕООД, гр. К..
Относно доходите на ответника:
Представено е Разпореждане № ******* г. от НОИ, ТП – СЗ., с което е
прекратено изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица
на Д.И.Г.., считано от 06.10.2021 г. за перидоа от м. април, 2021 г. до м.
ноември, 2021 г. Същият е получил средно месечно 365,00 лева, видно от
Удостоверение изх. № **********-1/19.01.2022 г. на НОИ, ТП – СЗ..
Ответникът е представил заверени копия от банкови преводни нареждания, от
които е видно, че е заплащал издръжка на ищцата по банковата й сметка за
периода от 17.08.2021 г. до 29.12.2021 г.
От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът прави
следните правни изводи:
Безспорно между страните е, че ответникът е баща на ищцата, както и че
последната е навършила пълнолетие. Между страните не се спори още и за
3
факта, че родителите на ищцата са разведени от 2021 г.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
понастоящем ищцата е студентка в *****, гр. СЗ., ******* медицински
факултет, редовно обучение, втори курс, зимен семестър, по специалност
„********“. За обучението си ищцата няма данни да получава стипендии
или пък да реализира каквито и да е други доходи.
Съгласно чл. 144 СК, родителите дължат издръжка на своите навършили
пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или
от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни и висши
учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-
годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при
обучение във висше учебно заведение, като цитираната разпоредба
установява още, че издръжка на продължаващ обучението си пълнолетен се
дължи само ако тя не съставлява особени затруднения за родителите. В тази
връзка за уважаването на предявен по реда на чл. 144 СК иск в тежест на
ищеца е, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК при условията на пълно
и главно доказване да установи, качеството си на правоимащо да получи
търсената издръжка лице, а именно, че като пълнолетен продължава
обучението си в редовно средно учебно заведение, нуждата от издръжка, т. е.,
че не може да се издържа от доходите и имуществото си, както и че
ответникът разполага с материалната възможност без особени затруднения да
заплаща съответния размер на издръжка. Това означава, че родителят трябва
да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи
от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение,
здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. В ППВС
№ 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на
издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от
доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни
учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да
създаде особени затруднения за родителите. В този смисъл е постановена и
съдебна практика със задължителен характер – решения, постановени по реда
на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 944/2010
г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр.д. № 1424/2010 г. на
ВКС, ІІІ г.о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 2/2011 г. на ВКС, ІV
г.о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр.д. № 1269/2010г.на ВКС,ІV г.о.
В разглеждания случай, ангажираните по делото писмени доказателства
установяват по безспорен начин обстоятелствата, че ищцата е навършила
пълнолетие, че същата се явява по рождение низходящ от първа степен на
ответника, както и че понастоящем е студентка, редовно обучение.
Не се установи ищцата да има имущество, от което да се издържа. По делото
не са събрани и доказателства, че същата получава каквито и да е доходи, за
да се обсъжда въпросът дали тя е в състояние сама да се издържа от тях. В
тази връзка от една страна се установи, че поради редовната форма на
обучение, присъствието й на учебни занятия в университета е задължително,
което обективно създава затруднения за пълноценно участие в работен
процес за осигуряване на средства. Без значение е и това, че ищцата е младо и
трудоспособно лице и, че принципно е в здравословно състояние,
позволяващо му да работи, тъй като тези обстоятелства не са от
предпоставките за отхвърляне на иска. С оглед възрастта си, пълнолетното
4
дете на ответника има нужда от средства за издръжка като студент – за
обучение, учебници и учебни пособия, транспорт, храна, облекло и други
ежедневно необходими разходи.
Задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетното си дете обаче не
е безусловно, каквото е задължението му към ненавършилите пълнолетие
деца, а само ако не съставлява за него особено затруднение. Спорният въпрос
по делото е относно възможността на родителя-ответник по исковата молба
да дава издръжка на пълнолетната си дъщеря – студент без особени
затруднения. В тежест на ищцата бе да докаже възможностите на бащата да
дава издръжка без особени за него затруднения. В този смисъл съдът приема,
че пълнолетната му дъщеря не може да се издържа от имуществото си, но
даването на издръжка сериозно ще подпомогне ищцата. Няма спор, че за
поддържане на пълнолетен учащ са необходими определени средства за
издръжка, но това автоматично не означава, че част от тях следва да се поемат
от родителя, от когото се търсят, защото принципно пълнолетните деца по
начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си. Такава е и логиката на
законодателя, вложена в текста на нормата на чл. 144 от СК, която предвижда
заплащане на издръжка от родителя, но само след като той е покрил своите
собствени нужди и има възможност без особени затруднения да поеме тази
издръжка. В отговора си ответникът сочи, че към момента е безработен,
живее в жилище под наем. Заплаща месечна издръжка на по-малката си
дъщеря в размер на 200,00 лева. От представените писмени доказателства по
делото се установи, че за периода от м. април, 2021 г. до м. ноември, 2021 г. е
получил средно месечно 365,00 лева от НОИ.
Съдът счита, че ответникът следва да заплаща издържка на дъщеря си в
размер на 150,00 лева, като същата е дължима за периода от от 01.12.2021 г.
до настъпване на изменение в издръжката, но не по-късно от 31.12.2022 г.
Съдът прецени краткия срок, за който се претендира издръжка, още повече,
че такава не се претнедира за летните месеци - юли, август и септември, 2022
г., както и обстоятелството, че бащата е в трудоспособна възраст, няма данни
да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му.
Предвид горното, предявеният иск е основателен и доказан до размера на
150,00 лева, като в останалата част до 200,00 лева следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Ответникът, предвид изхода на спора, следва да заплати по сметка на съда
сумата от 72,00 лева по иска с правно основаниие чл. 144 от СК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата Т. Д. Г. следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 225,00 лева, съгласно представен
по делото Договор за правна защита и съдействие и представен по делото
списък за разноските по чл.80 от ГПК, съгласно уважената част от иска. На
ответника също на осн. чл. 78, ал. 3 следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска, а именно в размер
на 75,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.И.Г.., с ЕГН **********, с постоянен адрес с.Б., община К.,
ул.“******“ *** да изплаща месечна издръжка на пълнолетната си дъщеря Т.
Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул.“****“******, в размер на 150,00
5
лева /сто и петдесет лева и нула ст./ месечно, считано от 01.12.2021 г. до
настъпване на изменение в издръжката, но не по-късно от 31.12.2022 г., като
не дължи издръжка за летните месеци, през които Т. Д. Г., ЕГН **********
не посещава лекции, а именно: месеците: юли, август и септември, 2022 г.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал.1 пр. І-во ГПК предварително
изпълнение на Решението в частта, в която е присъдена издръжката .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д.И.Г.., с ЕГН **********, да
заплати на Т. Д. Г., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер
на 225,00 /двеста двадесет и пет лева и 0 ст./ лв. възнаграждение за един
адвокат съгласно уважената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т. Д. Г., ЕГН ********** да
заплати на Д.И.Г.., с ЕГН ********** направените по делото разноски в
размер на 75,00 /седемдесет и пет лева и 0 ст./ лв. възнаграждение за един
адвокат, съгласно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д.И.Г.., с ЕГН ********** да
заплати по сметка на Районен съд-К. държавна такса за образуване на делото
в размер на 50,00 /петдесет лева и 0 ст./ лв. и 72,00 /седемдесет и два лева и 0
ст./ лв. държавна такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – СЗ. в двуседмичен
срок, считано от 07.02.2022 г. съгласно чл. 315, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6