№ 262
гр. Б., 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20241200500286 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 904/15.01.2024г., подадена от А.,
чрез Областно пътно управление Б. - специализирано звено на АПИ, с адрес
за призоваване: гр.Б., ул.“Т.“ № 21, чрез пълномощник против Решение №
883/14.12.2023г., постановено по гр.д.№ 1733/2023г. по описа на РС-Б..
С въззивната жалба решението на първата инстанция се оспорва изцяло.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано, постановено в противоречие
с действителното правно положение.
Сочи се, че съдът неправилно е приел за безспорно, че ПТП е настъпило
при движение на автомобила по републикански път, като се поддържа, че е
настъпило в района на ГКПП - Кулата, поради което въззивникът не е
пасивно легитимиран по предявения иск. При подрони аргументи в тази
насока се поддържа оспорването, че пасивно легитимиран по иска е А. с
1
твърдението, че ПТП е настъпило на територията на ГКПП, която се
поддържа от тази агенция. Поддържа се твърдението за липса на произнасяне
в проекта за доклад относно изричните оспорвания на въззивника както в
горната насока, така и по отношение твърдението за липса на протокол за
ПТП, което също прави невъзможност да се установи мястото на ПТП и дали
същото е част от републиканската пътна мрежа, за която въззивника отговаря.
Оспорва се извода на съда за наличието на валидно застрахователно
правоотношение между въззиваемия и третото увредено лице към датата на
настъпване на ПТП, като се изтъкват доводи, че застрахователното покритие
не е влязло в сила, тъй като не е спазена процедурата по Раздел 1, т.4 от ОУ и
липсва извършен оглед и заснемане на МПС от представител на
застрахователя. Освен липсата на валидно застрахователно правоотношение
се поддържа оспорването, че липсва уговорен покрит застрахователен риск
предвид съдържанието на сключения застрахователен договор. Оспорва се
механизма на настъпване на ПТП, настъпилите вреди, причината връзка
твърдяното бездействие на въззивника и настъпилите вреди. Твърди се
съпричиняване от водача, който на основание чл.10, ал.1 и 2 от ЗДвП е могъл
своевременно да види процесната дупка и да я избегне, както и при
евентуалност се твърди груба небрежност от водача.
При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна изцяло на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да се отхвърли,
като неоснователен и да се присъдят направените разноски. Не се правят
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна е постъпил писмен
отговор.
Жалбата се определя като неоснователна. По всяко от възраженията на
въззивната страна се изтъкват конкретни аргументи. Аргументира се тезата,
че е неоснователно оспорването за неустановеност на мястото на настъпване
на ПТП. В тази насока се изтъкват свидетелските показания на водача на
увредения автомобил. Сочи се, че характерът на участъкът като
републикански път се установява и при справка с Решение № 959 на МС от
31.12.2018г. за утвърждаване на списъка на републиканските пътища,
приемане на списък н републиканските пътища, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на
2
съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от ЗП за ползване на
отделно съоръжение по републиканските пътища и Списъка на
републиканските пътища, съгласно Приложение № 2, път III - 108 /кресна -
Кулата-П./. В отговора подробно се изтъкват доводи, че става дума за
републикански път, за който отговорност по поддържането му носи
въззивника.
Оспорва се възражението на въззивника за нарушение от водача на чл.20,
ал.2 ЗДвП и се изтъкват и конкретни съображения в тази насока.
При възражения в горния смисъл се иска се потвърждаване на обжалването
решение, присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
Не се правят искания за събиране на доказателства.
Страните, редовно призовани, не се явяват. С писмени становища чрез
пълномощници, поддържат въззивната жалба, съответно отговора към нея,
като при въззивната проверка не са събрани нови доказателства.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по искова молба от „Д., с която против А.,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „М.“ № 3, представлявано от
Г.Т. - председател на Управителния съвет е предявен осъдителен иск – за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 498,05 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна
застраховка „Каско +" във връзка с щета № ... и ликвидационни разходи за
определянето му, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на настоящата искова молба - 17.06.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноските по делото.
Ищецът е обосновал искането си защита с твърденията, че на 10.12.2020г.,
при движение по републикански път в посока от ГКПП Кулата-Промахон към
гр. П., лицето С., водач на МПС марка „Фолксваген" модел „Пасат" с Д...,
застраховано с валидна към датата на ПТП полица при ищеца, е преминал
през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което на
управлявания от него автомобил са нанесени материални щети- задна лява
джанта, преден ляв амортисьор и преден ляв шенкел, които са в пряка връзка
с настъпилото ПТП.
3
Сочи се, че съгласно ликвидационен акт от 18.12.2020 г. „Д." ЕАД е
одобрило обезщетение на причинените вреди на стойност 483,05 лв., което е
частично прихванато срещу задължението за вноски по премия на
застрахованото лице (дългът на застрахования за премия по вноската е
намален със сумата от 237,42 лв.), а разликата от 245,63 лв. е изплатена на
застрахованото лице, видно от платежно нареждане от 21.12.2020 г. С
плащането на обезщетението за претърпените вреди на увреденото лице
ищецът е поддържал, че за него е възникнало правото на регресен иск срещу
ответника до размера на одобреното обезщетение, тъй като процесното ПТП е
възникнало вследствие необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно на път, за чиито поддръжка и обслужване отговаря А. - чл. 30, ал. 1 от
Закона за пътищата. До ответника е изпратена регресна покана за
възстановяване на общата сума от 498,05лв. (483,05 лв. стойност на
обезщетението + 15, 00 лв. ликвидационни разходи), по която е получен
отказ, като и до настоящия момент от страна на АПИ не са предприети
действия по заплащане на задължението. Поради изложеното за „Д." ЕАД
възниква правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 410 от
Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД - регресен иск
за сумата от 498,05 лв. ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
погасяване.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло.
От събраните писмени и гласни доказателства, както и от приетата съдебно
– автотехническа експертиза се установява, че на 10.12.2020 г., при движение
по републикански път в посока от ГКПП Кулата-Промахон към гр. П., лицето
С., водач на МПС марка „Фолксваген" модел „Пасат" с Д..., преминава през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което на
автомобила са нанесени материални щети. Установява се по делото, че МПС,
марка „Фолксваген" модел „Пасат" с Д.. Към тази дата не е спорно между
страните, че МПС, марка „Фолксваген" модел „Пасат" с Д. е имал валидна
застраховка ГО при ищеца - „Д." ЕАД, на основание застрахователна полица
по автомобилна застраховка „Каско +", с валидност от 23.08.2020г. до
22.08.2021г., като нанесените в резултат на произшествието щети на
застрахования л.а. са описани в уведомление за щета и описи-заключения по
4
преписка № ..., като са увредени предна лява джанта, задна лява джанта,
преден ляв амортисьор и преден ляв шенкел на процесното МПС.
Щетите са оценени от застрахователя на база прилагани от него цени и
методика, като въз основа на калкулация и подадена претенция за
обезщетение е определена сума в размер на 483,05 лв. Съгласно
ликвидационен акт от 18.12.2020г. „Д." ЕАД е одобрило обезщетение на тази
стойност, което е частично прихванато срещу задължението за вноски по
премия на застрахованото лице (дългът на застрахования за премия по
вноската е намален със сумата от 237,42 лв.), а разликата от 245,63 лв. е
изплатена на застрахованото лице, видно от платежно нареждане от
21.12.2020г.
По делото са разпитани свидетели, единият от които е водачът на
процесното МПС - С.М., който описва механизма на настъпване на ПТП,
като преминаване на управлявания от него автомобил през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно на път, намиращ се непосредствено
след ГКПП Промахон Република Гърция, посока България, срещу
бензиностанция от лявата му страна, преди отбивката за с. Кулата.
Свидетелят описва мястото на процесната дупка на територията на България,
след минаване на ГКПП Кулата, като намиращо се срещу т.нар.фришоп, а от
другата страна на пътя е имало аптеки много камиони. Св.Н.С., служител от
АПИ сочи, че републиканския път до Република Гърция реално завършвал на
моста на реката, а пътят, който се намира в района на ГКПП се поддържа от
администрациите, които поддържат пропускателния пункт . Свидетелят
уточнява, че АПИ поддържа пътя до бариерата на ГКПП, а приблизително от
около 800 м от самото ГКПП се поддържа от митническата администрация.
От ГКПП до самата магистрала има участък от около 2 км, който участък
твърди, че през 2020г. са изпълнили дейности по изкърпване и запълване на
пътната настилка.
Според заключението на съдебната- автотехническа експертиза описаният
в протокола за ПТП механизъм на ПТП, възприет и от вещото лице, показва,
че вредите по предната част на автомобила са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото произшествие. Вещото лице е посочило, че
уврежданията по автомобила са следствие на попадане на левите колела на
автомобила в отрицателна изкуствена неравност на пътя и съответстват на
5
механизъм на причиняване на увреждания при пътен инцидент. Вещото лице
е оценило щетите (описани в табличен вид всяка една) на автомобила, по
средни пазарни цени, на сумата от 553.77 лева, въз основа на описите за
оглед, изготвени от застрахователя и снимковия материал.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и пълно,
дало отговор на поставените въпроси, доколкото изводите на вещото лице
съответстват на събраните писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да
бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба
относно правилността му в оспорваната част и само по конкретните
оспорвания в жалбата.
По същество:
Уважаването на осъдителния суброгационен иск по чл.410, ал.1, т.1-3 КЗ на
платилия застрахователно обезщетение застраховател срещу прекия
причинител на вредата, срещу възложителя за възложената от него на трето
лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД
или срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява
надзор върху нея при причиняване на вреди по чл. 50 от ЗЗД, е обусловено от
кумулативното наличие следните предпоставки: валидно застрахователно
правоотношение, сбъдване на застрахователен риск, заплащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на собственика на увредената
6
и застрахована вещ, като суброгирането настъпва до размера на платеното
обезщетение и обичаните разноски за определянето му, плащането да е по
покрит застрахователен риск, вредата да е причинена,т.е. да е пряко следствие
от действие или бездействие на друго лице, от възложител на работа при и по
повод на изпълнението или да е причинена от вещ, по отношение на която
собственика не е упражнявал надзор.
Безспорно се установи по делото, че между въззиваемото дружество и
собственика на увредения автомобил МПС марка „Фолксваген" модел
„Пасат" с Д... е била сключена валидна имуществена застраховка и действаща
към датата на увреждане на имуществото , съгласно което собственикът на
МПС е имал валидна застраховка „Каско +” по Застрахователна полица № ... с
валидност от 23.08.2020г. до 22.08.2021г.,с предмет – процесния автомобил,
при застрахователен риск с покритие по клауза „Пълно каско”,.
От съдържанието на застрахователната полица се установява, че същата е
сключена за покрити рискове, допълнително уговорени, а така също е
сключена и допълнителна клауза „Помощ на пътя“, включваща и
допълнително уговорени клаузи „Премиум“ и „Чужбина“.
Според представените общи условия по автомобилна застраховка „Каско
+“ и допълнително уговорените клаузи „Премиум“ и „Чужбина“ се
установява, че застрахователното обезщетение покрива като застрахователен
риск повреди по гуми и джанти. Съгласно Раздел II, т.2.3 вр. с т.2.1.2.3 от
общите условия по „Каско +“ към уговорената клауза пълно Каско се
включват всички рискове, уговорени по клауза „Супер“, според която в
т.2.1.2.3 като покрит риск е посочено покриване от застрахователя на щети,
настъпили от застрахователно събитие по време на движение на МПС, а в ОУ
на допълнително уговорената със застрахователната полица застраховка
„Помощ на пътя“, включваща и клаузата „Премиум“ в т.13 и Раздел II, т.1.3.3
е уговорен изрично покрит риск смяна на увредена гума, когато такава е
увредена при и по повод управление на автомобила.
Ето защо е неоснователно оспорването, че в случая плащането от
застрахователя на собственика на увредения автомобил е по непокрит от
застраховката риск .
Неоснователно е и оспорването, че процесната полица не е породила
действие, поради непредставяне на автомобила за оглед при сключване на
7
застрахователния договор. По делото като доказателства е прието
удостоверение за техническа изправност на ППС, от 28.04.2020г.,
установяващо извършен технически изправност на процесното МПС към
датата на сключване на застрахователния договор.
В хода на производството се установи и настъпилото пътно – транспортно
произшествие. Действително в кориците на делото не се съдържа протокол за
ПТП, изходящ от надлежния административен орган и ищецът не твърди, че
такъв е съставен. Този отрицателен факт, обаче, не обуславя недоказаност на
пътния инцидент. В случая не е необходимо съставянето на протокол за ПТП
предвид приложението на чл. 125 от ЗДвП. В цитираната разпоредба
лимитативно са изброени случаите, при които службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие и такова задължение не им е вменено при
произшествието с един участник, ако моторното превозно средство е в
състояние да се придвижи на собствен ход. Лимитативно изброените в ЗДвП
случаи, в които органите на МВР не посещават ПТП и не съставят
констативни протоколи са повторени и доразвити и в разпоредбата на чл. 6,
т.4 от действащата и относима Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, според който текст - не
се посещават от органите на МВР – "Пътна полиция", и не се съставят
документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен
когато повредите са причинени в резултат на ПТП с един участник и МПС не
е в състояние да се придвижи на собствен ход. В случая застрахованият е
заявил, че участник в ПТП е само застрахованият автомобил, същият се е
придвижил на собствен ход и е бил предоставен за оглед на застрахователя в
същия ден, в който е настъпило ПТП. С оглед на това и въззивният съд
приема, че несъставянето на протокол за настъпилото ПТП от органите на
пътна полиция в случая, не представлява неизпълнение на задължение от
страна на застрахования, даващо основание на застрахователя да откаже
плащане на застрахователно обезщетение. В тази връзка е неоснователно
оплакването на въззивника, че по делото липсват документи, удостоверяващи
застрахователното събитие и настъпилите вреди, тъй като нямало съставен
такъв протокол.
8
Фактът на настъпване на ПТП и респ. на покрит застрахователен риск може
да се установи с всички допустими по ГПК доказателства. Протоколът за
ПТП не е единственият документ, от който този факт може да се установи.
Според съдебната практика протокола за ПТП има различно доказателствено
значение с оглед на това дали е оспорен и в зависимост от това, какво е
отразено в съдържанието му от полицейските орган, а и от самите участници
в ПТП. Ето защо в едни части документът може да има само формално, а в
друга част и материално значение относно удостоверените в него факти.
Няма спор, че местопроизшествието не е посетено от полицейските органи
и за него не са съставени документи, но се установи фактът, че
застрахованият водач добросъвестно е изпълнил задълженията си по
сключения застрахователен договор, като непосредствено след настъпване на
застрахователното събитие е направил необходимото и уведомил
своевременно застрахователя с уведомление за щета и е предоставил
автомобила за оглед от застрахователя.
В случая пътният инцидент, неговото място и механизма на причиняване на
имуществените вреди се установява с показанията на свидетеля – водач на
автомобила С., както и от заключението на вещото лице С.. Тези
доказателствени средства по безпротиворечив и категоричен начин
установяват, че застрахованото лице е претърпяло имуществени вреди,
изразяващи се в повреждане на лява джанта, преден ляв амортисьор и
шенкел.
Ето защо е неоснователно оспорването, че не е доказан механизма на ПТП,
както и че не е налице основания за застрахователя да се суброгира в правата
на увреденото лице поради липса на съставен протокол за ПТП, тъй като е
налице забраната на чл.106, ал.5 КЗ застрахователят да изисква от
застрахования доказателства, с които той не може да се снабди поради
нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за
осигуряването им, каквито са нормативно и литимитативно установените
случаи, при които органите на МВР задължително посещават ПТП и съставят
протоколи. С оглед на конкретния механизъм на причиняване на вредите
липсва нормативно основание пътния инцидент да бъде посещаван от
органите на МВР и да се съставят протоколи.
Щетите са в пряка причинно – следствена връзка с преминаване на
9
автомобила през необозначена дупка на пътното платно. В съдебно –
автотехническата експертиза вещото лице сочи, че установените от
застрахователя щети от техническа гледна точка отговарят на описания
механизъм и с голяма вероятност да са получени при последователно
попадане на левите колела на автомобила в отрицателна изкуствена неравност
на пътя .
Няма спор между страните относно фактът, че именно въззивника е
задължена да осъществява дейностите по поддържане на пътищата от
републиканската пътна мрежа в изправно състояние, а при препятствие на
пътното платно – своевременно и по изричен начин това да се сигнализира на
участниците в движението, съгласно чл. 13 от ЗДвП. Дупката представлява
„препятствие на пътя” по смисъла на параграф 6, т. 37 от ЗДвП (нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението), тъй
като представлява нарушаване на целостта на пътното покритие и създава
опасност за движението.
Въззивната страна още с отговора по иска е оспорила, че мястото на
настъпване на ПТП е част от републиканската пътна мрежа, като за това се е
позовала на разпоредбата на чл.7а от Наредба за граничните контролно –
пропускателни пунктове. По това възражение първоинстанционният съд не се
е произнесъл, поради което въззивнитя съд дължи излагане на мотиви. И
двете страни са ангажирали доказателства относно мястото на настъпване на
ПТП. Според събраните гласни доказателства чрез разпит на св.М. – водач на
процесното МПС, същият е попаднал на дупка след като е преминал на
територията на страната от Гърция през ГКПП Кулата, но на място след
преминаване на граничния пункт и преди началото на магистралата, но на
място срещу фришоп, аптеки и място с много камиони, т.е. свидетелят сочи за
място на ПТП участък от пътя не на самият контролно –пропускателен
пункт, а след него и преди включване към магистралата. Св.С., като служител
на жалбоподателя, посочва, че след ГКПП и преди магистралата има участък
от около 2 км, за който през 2020г. АПИ е извършвала дейности по
изкърпване на пътната настилка в тази част през м.май и още едно през
м.септември. Следователно, самият служител от АПИ, разпитан като
свидетел, потвърждава, че след ГКПП и преди магистралата участъкът от
пътя от около 2 км е част от републиканската пътна мрежа, за който действия
10
по поддържане са извършвали именно от АПИ. Отделно от това, според чл.7а
от Наредба за граничните контролно – пропускателни пунктове агенция
Митници осигурява поддържането, преустройството и управлението на
сградния фонд на поземлените имоти, на които са изградени ГКПП, както и
конкретно изброени в т.6 дейности като озеленяване, маркиране на пътната
инфраструктура и почистване на ГКПП. Според общия устройствен закон,
уреждащ обществените отношения в областта на митническия контрол, в
чл.15, ал.2, т.15 от ЗМ изрично е разпоредено, че митническите органи
осъществяват контрол на ГКПП и на обособените на републиканската пътна
мрежа в граничната зона по изпълнението задължението за заплащане на
пътни такси по чл.10 от ЗП. Следователно – в самия ЗМ изрично е посочено,
че в зоната на граничните пунктове пътната мрежа има републикански
характер. От установените в Наредбата за ГКПП и от ЗМ правомощия на
Агенция Митници не възниква и не се установяват задължения на
митническите органи по поддържане и ремонтиране на републиканската
пътна мрежа. От утвърдения списък на пътищата, които са част от
републиканската пътна мрежа, се установява безспорно, че пътят до ГКПП
Кулата е част от републиканските пътища, за които задължение по
поддържане и ремонт е възложено на въззивника. От събраните гласни
доказателства /и на двамата свидетели/ се установи, че мястото на ПТП е
възникнало след преминаване на ГКПП Кулата, в участъка между ГКПП и
началото на магистралата, който участък по данните от св. С. е от около 2 км.,
представлява част от републиканската пътна мрежа, за която признава, че
през 2020 на два пъти АПИ е извършвала дейности по ремонт и поддръжка.
По изложеното оспорването от въззивника, че мястото на настъпване на
ПТП не е част от републикански път, е неоснователно, като недоказано.
Недоказани, поради което и неоснователни останаха възраженията на
ответната Агенция за извършени нарушения от страна на водача на
увреденото МПС и следващо се от това съпричиняване на имуществените
вреди. Анализът на свидетелските показания и заключението на съдебната -
автотехническа експертиза не установяват данни за такова съпричиняване.
Това възражение е направено от въззивника, който не е ангажирал
доказателства за установяването му.
Сбъдването на застрахователно събитие поражда задължението на
11
ищцовото дружество - застраховател да заплати обезщетение на пострадалото
лице – собственик на увредения автомобил, ведно с обичайните
ликвидационни разходи по определянето му, ведно със законната лихва от
подаване на иска до изплащането. За изпълнението на това задължение няма
спор между страните и е удостоверено с доказателства, за извършеното
застрахователя прихващане на тази сума с дължима от застрахования вноска
по застрахователния договор, поради което по този начин следва се приеме за
установен фактът на изплащане на дължимото от застрахователя обезщетение
по настъпили застрахователен риск на собственика на увредената и
застрахована вещ. Искът е уважен до поискания размер, установен и от
вещото лице.
По изложеното, обжалваното решение следва да се потвърди като правилно
и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода от спора въззивника дължи на насрещната страна
направените пред въззивната инстанция разноски. Такива са поискани с
отговора на въззивната жалба, но не са доказани по основание и размер,
поради което съдът не присъжда разноски на въззиваемата страна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 883/14.12.2023г., постановено по гр.д.№
1733/2023г. по описа на РС Б..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13