№ 329
гр. Пазарджик, 02.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
Сложи за разглеждане докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20215220103136 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:55 часа се явиха:
Не се явява ищецът, редовно призован.
От пълномощникът на същия адв.М. е постъпило писмено становище
по хода на делото и доказателствата.
Не се явява представител за ответното дружество, редовно призовано.
За ответника се явява адв. Митев, надлежно упълномощен.
Вещото лице М.Л. се явява лично.
АДВ. МИТЕВ: - Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което следва да бъде даден ход на делото, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
На основание чл. 143 от ГПК се ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗЯСНЯВАНЕТО
МУ ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.
АДВ. МИТЕВ: - Поддържам отговора.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ
ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
В исковата молба против ответното дружество ищецът, чрез своя
пълномощник, твърди, че бил страна по Договор за заем CrediHome № 1182-
1
00032417 от 09.02.2018г., сключен с ответното дружество МИКРО КРЕДИТ
АД,. Съгласно чл.2 от договора за паричен заем, ищецът трябвало да върне
сумата по кредита в размер на 822.60 лева, при сума на получаване в размер
на 700.00 лева, при ГПР 50.00%, фиксиран лихвен процент 30.91 %, при срок
на кредита от 12 месеца. Наред с това ищецът сключил и Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г.,
сключен с „Микро Кредит“ АД., подписан с ответното дружество МИКРО
КРЕДИТ АД, като съгласно Договор за допълнителни услуги, ищецът
следвало да заплати на ответното дружество и сумата в общ размер на 628.30
лева, от която пакет „комфорт“ в размер на 73.92 лева разпределена на 12
месечни вноски по 6.16 лева и застраховка защита пакет „ премиум живот“ в
размер на 554.40 лева или общо по договора за допълнителни услуги 628.30
лева. По този начин общата сума, която ищецът следвало да заплати на
МИКРО КРЕДИТ АД била в общ размер на 1 450.90 лева.
Твърди се, че Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №
1182- 00032417 от 09.02.2018г., сключен с „Микро Кредит“ АД бил нищожен
на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване
на нормите на чл10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл.
143, ал.1 от ЗЗП, като са изложени подробни съображенията в тази посока,
както и е посочена съдебна практика.Според задължителната практика на
ВКС преценката дали бил нарушен някой от посочените основни правни
принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор
на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.З от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.
26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на подзащитния ми с цел извличане на собствена изгода на
кредитора.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона,
била нищожна. Предвиденият Договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г., сключен с „Микро Кредит“ АД
бил неравноправен по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същият
предвиждал заплащането на необосновано висока сума. С Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г.,
се уговаряло още едно допълнително възнаграждение в размер на над
половината от размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузите
предвиждащи заплащането на допълнителни услуги били неравноправни по
смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи.
Сочи се, че годишният процент на разходите следвало да включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявала по специална
2
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя
как бил образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В
процесния договор била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвало
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
същият/. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост на сумата от
628.30 лева за допълнителни услуги. След като кредиторът, при формиране
цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни
компоненти, които го оскъпявали, следвало по разбираем за потребителя
начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това,
Договор за паричен заем бил недействителен, а от там и недействителен бил и
Договорът за допълнителни услуги, поради неспазване на изискването на чл.
11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.
На следващо място, възможността за събиране от потребителя на такси
и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, била
регламентирана в разпоредбата на чл10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г.,
в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл10а, ал.2 ЗПК. Договорът за допълнителни услуги
предвиждащ заплащането на допълнителни услуги в размер на 628.30 лева за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, бил в явно
противоречие с чл10а, ал.2 ЗПК и водил до заобикаляне на ограничението на
чл. 19, ал.4 от ЗПК.
Ищецът твърди, че бил заплатил, цяла сума по Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г.,
сключен с „Микро Кредит“ АД.
С оглед нищожността на Договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г. ищецът не би следвало да
заплаща така претендиралата му допълнителна сума в размер на 628.30 лева и
след като бил заплатил сумата от 628.300 лева, същата следва да му бъде
върната, като получена без правно основание, спрямо чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното моли съда да приеме, че Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г.,
сключен с ответното дружество МИКРО КРЕДИТ АД, спрямо който ищецът
следвало да заплати сумата в размер на 628.30 лева бил нищожен на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл10а, чл11, чл. 19 ЗПК., както и по
чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена.
Моли се съда, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди МИКРО
КРЕДИТ АД да заплати на ищеца, сумата в общ размер на 628.30 лева,
недължимо платена по недействителен Договор за допълнителни услуги към
заем CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното
3
изплащане на сумата. Претендира разноските в настоящото производство.
В сока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ищцовото дружество.
Счита предявените искове за недопустими, поради липса на процесуална
легитимация на ищеца. Исковата молба била подписана от лице без
представителна власт. Счита, че представените по делото адвокатско
пълномощно, договор за правна защита и молба за освобождаване от такси и
разноски били неавтентични, тъй като същите не били съставени и подписани
от сочения за ищец по делото. Счита, че последният дори нямал представа, че
бил предявил процесните искове. В тази връзка, на основание чл.193, ал.1 от
ГПК, оспорва истинността на представените по делото адвокатско
пълномощно, договор за правна защита и молба за освобождаване от такси и
разноски.
По отношение на основателността на исковете ответникът счита същите
за неоснователни и недоказани, поради следните съображения:
По отношение на иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.22 във вр. с чл.10а, чл.11 и чл.19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП , като преди
всичко се твърди, че независимо от начина, по който бил озаглавен, Договор
за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417/09.02.2018 г.
имал напълно самостоятелно действие и същият съдържал напълно
независими клаузи, създаващи права и задължения за страните, различни от
тези, произтичащи от Договор за заем CrediHome № 1182-
00032417/09.02.2018 г. Допълнителният пакет услуги бил предмет на и се
предоставял по силата на съвсем отделно облигационно от договора за заем
правоотношение, а именно на процесния Договор за допълнителни услуги
към заем CrediHome № 1182-00032417/09.02.2018 г. Последният нямал
характер на договор за потребителски кредит. Предмет на последният било
предоставянето на услуги и като такъв, правоотношенията, произтичащи от
този договор се регулирали и уреждали от общите разпоредби на Закона за
задълженията и договорите. Приложното поле на специалния спрямо общите
правила Закон за потребителския кредит било ясно и изчерпателно очертано в
чл.1, чл.2 и чл.3 от ЗПК. Излага подробни съображения в тази посока.
Предмет на процесния Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome
№ 1182-00032417/09.02.2018 г. категорично не било предоставянето на
4
потребителски кредит, а предоставянето на услуги. Видно било, че дори чл.9
от ЗПК изрично правил разлика между „договор за кредит“ и „договор за
предоставяне на услуги“.
Неоснователно било и твърдението на ищеца, че Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417/09.02.2018 г. бил
нищожен, поради противоречие с добрите нрави, тъй като клаузите му водели
до нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение,
до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода
на кредитора. Допълнителните услуги, които „МИКРО КРЕДИТ“ АД
предоставя на клиентите си не са нещо абстрактно, написано, ей така, в
договора за допълнителни услуги, а същите носели реална полза за
кредитополучателите и цената на тези услуги била реално измерима. Видът и
цената на всяка една от услугите била ясно посочена в Тарифа за
допълнителни услуги на “Микро Кредит” АД към договори за заем
CrediHome, CrediGo, CrediTrade и CrediNet в сила от 24.07.2017 г. На
следващо място, ищецът не просто изрично бил заявил, че желае да ползва
допълнителните услуги, включени в Пакет „Комфорт“ към Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417/09.02.2018 г., но
същият реално се бил възползвал от част тези услуги.
Извършването на оценка на кредитоспособността на ищеца и проверката
такъв голям обем данни от толкова различни институции, в рамките на едва
120 минути, обаче, изисквал труда и времето на няколко служителя, което
водило неизбежно до допълнителни разходи за дружеството-кредитор. На
следващо място, на 08.03.2018 г., 05.04.2018 г., 08.06.2018 г., 09.07.2018 г.,
08.08.2018 г. и на 10.09.2018 г., ищецът ползвал напълно безплатно, като част
от пакет „Комфорт“, услугата „Безплатно внасяне на вноска по банкова
сметка на Микро Кредит АД“, без да му бъде събирана таксата, принципно
дължима съгласно Тарифа за допълнителни услуги на “Микро Кредит” АД
към договори за заем CrediHome, CrediGo, CrediTrade и CrediNet в сила от
24.07.2017 г., като по този начин не са му събирани такси в общ размер на
36,00 лева само от използването на тази услуга и само за тези шест вноски.
Видно било, че само използването на тези услуги са облагодетелствали ищеца
за сметка на ответното дружество. Посочва константната практика на ВКС в
този смисъл.
5
Твърди се, че срещу договорената в процесния договор за допълнителни
услуги цена на същите, ищецът не само имал възможност, а реално се бил
възползвал напълно безплатно от редица услуги, за които клиентите на
ответното дружество, които не са пожелали да ги ползват, заплащали
съгласно действащата Тарифа за допълнителни услуги на “Микро Кредит”
АД към договори за заем CrediHome, CrediGo, CrediTrade и CrediNet в сила от
24.07.2017 г., при това за всяка отделна услуга и всеки отделен случай, в
който я ползвали. В процесния случай, ответното дружество било престирало
на ищеца достатъчно услуги, от което било видно, че в процесния случай не
можело и дума да става, че клаузите на процесния договор за допълнителни
услуги водели до нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на
собствена изгода на кредитора, било напълно неоснователно. Неоснователно
било твърдението на ищеца, че процесният договор за допълнителни услуги
бил неравноправен по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Последният не бил
неравноправен и по смисъла на останалите изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл.143, ал.2 от ЗЗП хипотези. Сочи се, че процесният договор
за допълнителни услуги не съдържал никакви клаузи, касаещи неизпълнение
на договора, респективно обезщетение или неустойка, още по-малко
необосновано висока.
Излагат се подробни съображения и съждения в тази посока.
Предвид горното, видно било, че в процесния случай не можело и дума
да става, че клаузите на договора не били договорени индивидуално с ищеца.
Изложеното дотук налагало единствения логичен извод, а именно, че всички
процесни допълнителни услуги имали такъв характер, че усвояването и
управлението на кредита било напълно възможно и без тях, използването им
от страна на клиентите било единствено за тяхно улеснение и по тяхно
изрично желание, не били уговорени във вреда на потребителя, напълно
отговаряли на изискването за добросъвестност и не водели до значително
неравновесие между правата и задълженията на заемодателя и потребителя.
Несъстоятелно било и твърдението на ищеца, че предоставянето на
допълнителни услуги представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по
смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Дори и процесният договор за
допълнителни услуги да попадал в приложното поле на ЗПК, то твърдението
6
на ищеца, че процесните допълнителни услуги били свързани с усвояване и
управление на кредита, респективно били в противоречие с разпоредбата
чл.10а, ал.2 от ЗП и водело до заобикаляне на ограничението на чл.19, ал.4 от
ЗПК, било напълно неоснователно. Преди всичко, в нормативната база не се
съдържала легална дефиниция на понятията усвояване и управление на
кредита, поради което не е известно напълно съдържанието, което
законодателят бил вложил в тях. Услугите, които се предоставяли на ищеца
по силата на процесния договор за допълнителни услуги, не били свързани с
усвояване и управление на кредита, по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК,
респективно по отношение на същите не може да се прилага тази
императивната норма.
Още повече, дори по отношение на процесния договор за допълнителни
услуги да бяха приложими нормите на ЗПК, то съгласно разпоредбата на
чл.10а, ал.4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събирали такси
и/или комисиони, трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Допълнителните услуги, предмет на процесния
договор за допълнителни услуги, се предлагали напълно отделно от договора
за потребителски кредит. Тези услуги нито били договорени в самия договор
за заем, нито пък кредитодателят изисквал от заемополучателя да ползва
допълнителни услуги, още по-малко да сключва процесния договор за
допълнителни услуги. С други думи, допълнителните услуги нямали нищо
общо с управлението или усвояването на кредита. Същите се предлагат за
удобство на клиента и само и единствено по негово изрично искане.
Заемополучателят бил запознат с обстоятелството, че допълнителните услуги
не били задължителна предпоставка за сключване на договор за заем и/или
получаване на заем Microcredit. Още повече, дори да се приеме, че услугите,
предмет на процесния договор за допълнителни услуги били свързани с
договора за заем, то съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК, кредиторът имал пълното
право да събира от заемополучателя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Твърди се, че ответното
дружество не било длъжно безвъзмездно да посещава ищеца вкъщи или на
удобно за него място за събиране на вноска, не било длъжно да изпълни
задълженията си по чл.16, ал.1 от ЗПК в рамките на 120 минути (тук не
ставало дума за такса за оценка на кредитоспособността, а за експресното й
извършване), не било длъжно и безвъзмездно да приема в офисите си пари в
7
брой, представляващи погасителните вноски на ищеца. Неоснователно било и
твърдението на ищеца, че в нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, в договора за заем не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР и
липсвала яснота по какъв начин е формиран същия, респективно общо
дължимата сума по него. Излага подробни съображения. Сочи се, че в
договора не била уговорена друга, освен посочената в чл.22 от ОУ,
възможност за промяна на ГПР, поради което не са предвидени и уговорени
други допълнителни допускания. При промяна в ГПР, в резултат на някоя от
хипотезите в чл.22, Заемополучателят щял да получи изрична информация за
промените. От друга страна, механизмът за пресмятане на ГПР бил по
формула, съдържаща се в Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК
(сложността на която би довела по-скоро до объркване на потребителя), като
нямало законово изискване той да бъде посочен и в договора за паричен заем.
В настоящия случай, договорът за заем не съдържал възможности за промяна
в ГПР, като в резултат от липса на конкретни уговорки или предвидени
различни варианти за определяне на лихвата в различни периоди от действие
на договора, ГПР бил изчислен на база първоначално уговорения размер на
лихвата. В процесния договор, съвсем ясно била посочена общата дължима
сума в размер на 822,60 лева, както и фиксираният размер на ГПР.Ето защо,
несериозно било да се приеме, че кредитополучателят едва ли не бил
поставен в положение, в което да не можел да разбере действителния размер
на ГПР, или да му се налага да тълкува всяка една от клаузите в договора и да
преценява дали тя създавала задължение за допълнителна такса по кредита.
По отношение на иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
ответното дружество счита същия за изцяло неоснователен и недоказан.
Оспорва се твърдението на ищеца, че бил заплатил цялата сума по
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-
00032417/09.02.2018 г. Всъщност ищецът не бил представил абсолютно
никакви доказателства, че бил платил каквито и да било суми. В същото
време, освен договореното възнаграждение по Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome № 1182-00032417/09.02.2018 г. в общ размер на
628,32 лева, ищецът дължал на ответното дружество и сумата от 822,60 лева
по сключения между страните Договор за заем CrediHome № 1182-
00032417/09.02.2018 г. Действително, към 10.09.2018 г., ищецът бил изплатил
на ответното дружество обща сума, в размер на 726,00 лева, от които 411,30
8
лева, дължими по Договор за заем CrediHome № 1182- 00032417/09.02.2018 г.
и 314,16 лева, дължими по Договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome № 1182-00032417/09.02.2018 г. Видно от погасителния план към
договора за заем и графика на плащанията, следващата си вноска ищецът би
следвало да плати на 10.10.2018 г. Считано от 10.09.2018 г., обаче, ищецът
преустановил изпълнението на договорните си задължения и по двата
договора. В тази връзка, се счита, че ищецът дължал на „Микро кредит“ АД
сумата от 411,30 лева, представляваща остатъка от задължението на ищеца по
Договор за заем CrediHome № 1182-00032417/09.02.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от падежната дата на седмата му
вноска по договора за заем, а именно 10.10.2018 г., в размер на 126,03 лева.
Видно от графика на плащанията, ищецът платил на ответното
дружество сумата от 314,16 лева, дължима по Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome № 1182-00032417/09.02.2018 г. Както ищецът сам
посочвал, общата дължима сума по договора за допълнителни услуги била в
размер на 628,32 лева. Обръща се внимание, че дори съдът да приеме, че
възнаграждението за допълнителни услуги от пакет „Комфорт“, договорено в
т.3 от Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-
00032417/09.02.2018 г. в размер на 6,16 лева месечно или в общ размер от
73,92 лева за целия период на договора било недействително, то същото няма
как да се приеме по отношение на договорената в т.3 вноска за застраховка
Защита Пакет „ПРЕМИУМ Живот“, в общ размер на 554,40 лева. Това било
така, тъй като застрахователната полица по тази застраховка се издава от ЗК
„УНИКА Живот“ АД по силата на отделен договор, сключен между ЗК
„УНИКА Живот“ АД и Заемополучателя чрез „Микро Кредит“ АД като
посредник. Сключването на договор със застрахователя било в резултат от
изрично изразената воля на Заемополучателя, който бил избрал да защити
интереса си от невъзможността за погасяване на задълженията по договора за
кредит, в случай на настъпване на смърт в следствие на заболяване или
злополука. Сключването на застраховка в никой случай не билопредпоставка
за отпускане на кредита. Последното обстоятелство било видно от т.4.1 от
договора за допълнителни услуги, където изрично се посочвало, че
Заемополучателят бил запознат с обстоятелството, че допълнителните услуги
не били задължителна предпоставка за сключване на договор за заем и/или
получаване на заем CrediHome. Предлаганата от “Микро Кредит” АД
9
допълнителна услуга била пряко свързана със самостоятелно правоотношение
по застрахователен договор, по който ответното дружество не било страна.
Дружеството предлагало една допълнителна възможност на своите клиенти,
но само на онези избрали да сключат договор за застраховка и едва след
неговото сключване, като ги улеснявало при заплащането на
застрахователната премия към ЗК „Уника Живот“ АД. Нещо повече, по
силата на договора за допълнителни услуги „Микро Кредит“ АД било
платило към ЗК „УНИКА Живот“ АД целия размер на застрахователната
премия по Застрахователна полица за застраховка „Защита“ № MC320141182-
00032414 от 09.02.2018 г. в размер на 554,40 лева, срещу договорката ищецът
да върне на „Микро Кредит“ АД заплатената от последното на ЗК „Уника
Живот“ АД сума за застрахователната премия, на равни месечни вноски в
размер на 46,20 лева, без олихвяване. Ищецът, видно от Искане за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417/09.02.2018 г.,
сам пожелал да сключи със ЗК „УНИКА Живот“ АД застрахователна полица
за застраховка „Защита“, премията по която да бъде заплатена еднократно от
„Микро Кредит“ АД и впоследствие възстановена от ищеца на довереното ми
дружество. Респективно, платената от довереното ми дружество на ЗК
„УНИКА Живот“ АД сума в размер на 544,40 лева не следвало по никакъв
начин да бъде включвана в ГПР по договора за заем, респективно клаузата в
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-
00032417/09.02.2018 г., предвиждаща заплащането на посочената сума от
ищеца на довереното ми дружество не следва да се регулира от нормите на
ЗПК, респективно няма как да бъде прогласена за нищожна.
Излагат се подробни твърдения в тази посока.
Предявен е насрещен иск от „Микрокредит АД срещу А.З. за сумата от
947,75 лв., представляваща остатък от задължението на А.З. по Договор за
заем CrediHome № 1182-00032417/09.02.2018 г. в размер на 411,30 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано 10.10.2018 г., в размер на 126,03
лева, както и остатъка от задължението на АНГ. К. З. по Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417/09.02.2018 г. в
размер на 314,16 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
падежната дата на седмата му вноска по договора за допълнителни услуги, а
именно 10.10.2018 г., в размер на 96,26 лева.
10
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от
АНГ. К. З., ЕГН ********** искове срещу "МИКРО КРЕДИТ" АД, ЕИК
*********, като неоснователни и недоказани и, на основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД, да осъди АНГ. К. З., ЕГН ********** да заплати на "МИКРО КРЕДИТ"
АД, ЕИК ********* сумата от 411,30 лева, представляваща остатъка от
задължението му по Договор за заем CrediHome № 1182-00032417/09.02.2018
г., ведно с мораторна лихва върху сумата, считано от 10.10.2018 г. до
17.10.2021 г., в размер на 126,03 лева, както и сумата от 314,16 лева,
представляваща остатъка от задължението му по Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome № 1182-00032417/09.02.2018 г., ведно с
мораторна лихва върху сумата, считано от 10.10.2018 г. до 17.10.2021 г., в
размер на 96,26 лева, както и законната лихва върху присъдените суми,
считано от предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на
сумите.
Претендира и заплащане на сторените в настоящото производство съдебни и
деловодни разноски, в това число за адвокатско възнаграждение, за които ще
представим списък по чл.80 от ГПК.
Формулирани са доказателствени искания. Представени са писмени
доказателства.
Постъпил е отговор на насрещния иск, с който се изразява становище
за допустимост на същия, както и съответно недоказаност и неоснователност.
Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си, аналогични с
изложените в исковата молба. Въз основа на гореизложеното, Ви моли съда
да отхвърли претендиралите от „Микро Кредит“ АД искови претенции, като
неоснователни и недоказани.
Претендира заплащане на разноските в настоящото производство.
При тези данни съдът приема, че са предявени искове с правно основание
чл. 26, ал.1 от ЗЗД и чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
УКАЗВА на страните, че върху всеки пада тежестта на доказване на
твърдените от тях факти и обстоятелства.
Съдът констатира, че не е направено искане от нито една от страните за
допускане до разпит на свидетел и в този смисъл следва да бъде заличен
свидетелят, допуснат с определение от 22.11.2021 г., затова
11
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА допуснатия до разпит свидетел, при довеждане от
ответника.
АДВ. МИТЕВ: - Нямам възражение по доклада на съда. Поддържам
възражението си по допустимостта на иска ,като считам, че липсва активна
процесуална легитимация на ищеца, тъй като исковата молба е подписана от
лице без представителна власт, тъй като адвокатското пълномощно,
договорът за правна защита и молбата за освобождаване от такси и разноски
не са съставени и подписани от сочения за ищец по делото.
В тази връзка на основание чл. 193, ал.3 от ГПК оспорвам истинността
на същите. Видно от представените по делото адвокатско пълномощно,
договор за защита и молба за освобождаване от такси подписът на ищеца
върху тези документи няма нищо общо с подписа в процесните договори и в
тази връзка смятам, че не са подписани от този човек.
При тези данни съдът счита, че не следва да се извършват следващи
процесуални действия а се открие производство по оспорване истинността на
посочените три документа оспорени в частта досежно положените подписи,
като се даде възможност на ищеца да заяви лично дали е подписал същите и
ще се ползва ли от тях.
След изпълнение на процедурата по оспорване на документите ще бъдат
извършени следващите са процесуални действия, затова и на основание чл.
193 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО по оспорване съдържанието и подписите
на адвокатско пълномощно, договор за правна защита и молба за
освобождаване от такси и разноски.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаване на
съобщението следва да заяви дали ще се ползва от тях, след което ще бъдат
извършени следващите се процесуални действия.
Съдът за процесуална икономия
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 19.04.2022 г. от 11.15 часа, за която
дата и час ответникът и вещото лице уведомени.
12
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 14.20 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13