МОТИВИ: Срещу подс. С.И.Н., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, което е инкриминирано чрез разпоредба на Глава V-та, Раздел I-ви от Особената част на НК. Същият е предаден на съд за това, че през периода от 11.01.2020 г. до 31.01.2020 година, в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление, сам и след предварителен сговор в немаловажен случай с подс. Г.З.И., Д.Г.Т., А.Г.Т. и К.Н.М.,***, от тъкачен цех на улица „Въдичарска” № 4, отнел чужди движими вещи, както следва: I. На 11.01.2020 година – отпадъчно желязо от различни видове машинни части  с тегло 105 кг. на стойност като скрап 28,35 лв.; II. На 16.01.2020 година – отпадъчно желязо от различни видове машинни части  с тегло 128 кг. на стойност като скрап 33,28 лева; III. На 26.01.2020 година - отпадъчно желязо от различни видове машинни части и един брой количка с лебедка, с общо тегло 786 кг. на стойност като скрап 204,36 лв.; IV. На 27.01.2020 година - отпадъчно желязо от различни видове машинни части и 1 брой железен кантар, с общо тегло 893 кг. на стойност като скрап 241,11 лева; и V. На 31.01.2020 година – 1 брой телфер с ръчна количка на стойност 172 лева, 1 брой хромникелов казан с тегло 154,90 кг. на стойност като скрап 167,29 лева и отпадъчно желязо с тегло 15 кг. на стойност като скрап 3,60 лева, всички вещи на обща стойност 849,99 лева, от владението на П.И. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Срещу подс. Д.Г.Т., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, което е инкриминирано чрез норма на Глава V, Раздел I от Особената част на НК. Той е предаден на съд за това,  че през периода от 27.01.2020 г. до 31.01.2020 г., в гр. Габрово, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи своите постъпки, при условията на продължавано престъпление, на повторност и след предварителен сговор в немаловажен случай с подсъдимите Г.З.И., С.И.Н., А.Г.Т. и К.Н.М.,***, от тъкачен цех на улица „Въдичарска” № 4, отнел чужди движими вещи, както следва: I. На 27.01.2020 година - отпадъчно желязо от различни видове машинни части и 1 брой железен кантар, с общо тегло 893 кг. на стойност като скрап 241,11 лв. и II. На 31.01.2020 година – 1 брой хромникелов казан с тегло 154,90 кг. на стойност като скрап 167,29 лв. и отпадъчно желязо с тегло 15 кг. на стойност като скрап 3,60 лв., всички вещи на обща стойност 412 лева, от владението на П.И. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Срещу подс. К.Н.М., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, което е инкриминирано чрез норма на Глава V-та, Раздел I-ви от Особената част на НК. Той е предаден на съд за това,  че през периода от 27.01. 2020 г. до 31.01.2020 г, в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор в немаловажен случай с подсъдимите Г.З.И., С.И.Н., А.Г.Т. и Д.Г.Т.,***, от тъкачен цех на улица „Въдичарска” № 4, отнел чужди движими вещи, както следва: I. На 27.01.2020 година - отпадъчно желязо от различни видове машинни части и 1 брой железен кантар, с общо тегло 893 кг. на стойност като скрап 241,11 лева, и II. На 31.01.2020 година – 1 брой хромникелов казан с тегло 154,90 кг. на стойност като скрап 167,29 лв. и отпадъчно желязо с тегло 15 кг. на стойност като скрап 3,60 лева, всички вещи на обща стойност 412 лева, от владението на П.И. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Срещу подсъдимия А.Г.Т., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, инкриминирано чрез норма на Глава V-та, Раздел I от Особената част на НК. Той е предаден на съд за това, че през периода от 27.01.2020 г. до 31.01.2020 година, в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор в немаловажен случай с подс. Г.З.И., С.И.Н., К.Н.М. и Д.Г.Т.,***, от тъкачен цех на ул. „Въдичарска” № 4, отнел чужди движими вещи, както следва: I. На 27.01.2020 година - отпадъчно желязо от различни видове машинни части и 1 брой железен кантар, с общо тегло 893 кг. на стойност като скрап 241,11 лева, и II. На 31.01.2020 година – 1 брой хромникелов казан с тегло 154,90 кг. на стойност като скрап 167,29 лева и отпадъчно желязо с тегло 15 кг. на стойност като скрап 3,60 лева, всички вещи на обща стойност 412 лева, от владението на П.И. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Срещу подсъдимия Г.З.И., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, което е инкриминирано чрез разпоредба на Глава V, Раздел I-ви от Особената част на НК. Същият е предаден на съд за това, че през периода от 26.01.2020 година до 31.01.2020 година, в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление, на повторност и след предварителен сговор в немаловажен случай с подсъдимите С.И.Н., Д.Г.Т., А.Г.Т. и К.Н.М.,***, от тъкачен цех на улица „Въдичарска” № 4, отнел чужди движими вещи, както следва: I. На 26.01.2020 година - отпадъчно желязо от различни видове машинни части  и един брой количка с лебедка, с общо тегло 786 кг. на стойност като скрап 204,36 лева; II. На 27.01.2020 година - отпадъчно желязо от различни видове машинни части и 1 бр. железен кантар, с общо тегло 893 кг. на стойност като скрап 241,11 лева; и III. На 31.01.2020 година – 1 брой хромникелов казан с тегло 154,90 кг. на стойност като скрап 167,29 лева и отпадъчно желязо с тегло 15 кг. на стойност като скрап 3,60 лева, всички вещи на обща стойност 616,36 лева, от владението на П.И. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Подсъдимите заявяват, че са получили преписи от обвинителния акт, както и че разбират същността на предявените против същите обвинения. В рамките на съдебното следствие нито един от петимата не е изразил становище по въпроса за неговата вина от аспект на тези обвинения, като е отказал да даде и обяснения по отношение на фактическата обстановка, свързана с извършването на съответните престъпления, които са били инкриминирани чрез тях.

 От цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени, гласни и веществени, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от дадените обяснения на подс. С.Н., Д.Т. и Г.И. пред разследващия орган на досъдебното производство, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Чрез Определение № 575 за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК, образувано по НОХД № 1062/2019 г. на РС Габрово, постановено на 06.12.2019 година и влязло в законна сила на тази дата, подс. Д.Г.Т. е признат за виновен в извършено (през периода 12.12.2018 г. – 15.12.2018 г.) престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което – с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК е осъден на наказание „Пробация”, включващо установените пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК под формата на : „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от „Една година”, с определена според чл. 42б, ал. 1 от НК периодичност за нейното изпълнение в рамките на „Два пъти седмично”, и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за същия по продължителност срок.

С Присъда № 512 от 04.11.2019 г. по НОХД № 745/2019 г. на Районен съд - Габрово, подсъдимия Г.З.И. е признат за виновен в осъществено (през периода 02.10.2018 г. – 19.03.2019 г.) престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е осъден на „Една година и четири месеца лишаване от свобода”. Чрез приложението на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на това наказание е било отложено за срок от „Три години”, считано от 20.11.2019 година – датата за влизане на присъдата в сила.

Освен с посочените присъди, които обуславят престъпленията по внесения срещу тях обвинителен акт като осъществени при условията на повторност по смисъла на указаното в чл. 28, ал. 1 от НК, до началото на инкриминирания период подсъдимия Г.З. е бил осъждан и чрез две други влезли в сила такива за престъпления от общ характер, свързани с посегателства против собствеността. За още едно такова (по вид) престъпление, макар и извършено след този период, е бил осъден и подсъдимия Д.Т.. Подсъдимия К.Н.М. също се е явявал вече осъждан преди началото на този период, но за престъпление против половата неприкосновеност на личността, което е извършил като непълнолетен.

До края на месец януари 2020 година подсъдимия А.Г.Т. не е бил осъждан за престъпления от общ характер. Независимо от това обстоятелство той е бил освободен от наказателна отговорност за такова престъпление – по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, извършено след него, за което (въз основа на предвиденото в чл. 78а, ал. 1 от НК) му е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на сумата от 200 лева, която да заплати в полза на държавата.

 До края на месец януари 2020 година подс. С.Н. не е бил осъждан за осъществени престъпления както от общ, така и от частен характер. Към този момент той не е бил и освобождаван от наказателна отговорност за такива престъпления, в т.ч. въз основа на реда, установен в Глава VІІІ-ма, Раздел ІV-ти от Общата част на НК, поради които обстоятелства е притежавал чисто съдебно минало до него.

Към инкриминирания период подсъдимия Д.Т. е бил непълнолетен. Въпреки това обстоятелство той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Всички подсъдими живеят в град Габрово и се познават помежду си. Подсъдимите Д.Т. и А.Т. *** е разположен тъкачен цех, стопанисван от ЕТ „ГПИЦПЦД Цонкова”. В същият се съхранявали тъкачни станове, резервни части за тях и други машини и съоръжения, обслужващи дейността на тъкачницата, които били собственост на св. П.Ц. – син на собственичката на този ЕТ, стопанисващ цеха. Последния не работел по предназначението си от няколко години, като до пролетта на 2019 година било използвано единствено перилото в него, разположено на долния етаж – под тъкачницата, в което се изпирали одеяла, китеници и килими. Входа на цеха бил разположен от северната страна на сградата – откъм пътя, като вратата за него се заключвала с катинар. На сградата имало и друга двукрила дървена врата, намираща се на долното ниво със складовите помещения, под които била перачницата, която осигурявала възможност за достъп до тези помещения, а оттам (по вътрешни стълби) – и до основното ниво с тъкачницата в цеха.

I. На 11.01.2020 година подс. С.Н. отишъл сам до сградата на тъкачния цех, в която влязъл през отворен прозорец. От нея той взел и изнесъл в чували болтове, гайки и отпадъчно желязо от различни видове машинни части с общо тегло 105 кг., които по-късно през същия ден (според съставените договор за покупко-продажба и декларация под № ********** от тази дата, приложени на л. 98 от досъдебното производство) предал в пункт за изкупуване на отпадъци от черни цветни метали, стопанисван от „Феникс Репластик” ЕООД – гр. Ловеч, който се намирал на бул. „Столетов” № 23 в гр. Габрово. От заключението на изготвената оценъчна експертиза е видно, че общата парична равностойност на отнетите от него вещи е възлизала на 28,35 лева, изчислена въз основа на съответната сума – 0,27 лв., заплащана по средни пазарни цени за един килограм скрап от отпадъчно дебело желязо към инкриминираната дата.

II. На 16.01.2020 година подс. С.Н. отново отишъл сам до сградата на тъкачния цех на улица „Въдичарска” № 4, от която изнесъл отпадъчно желязо от различни видове машинни части с общо тегло 128 кг., които по-късно през деня отново предал  в упоменатия по-горе пункт за изкупуване на вторични суровини на бул. „Столетов” № 23 в гр. Габрово. Във връзка с това са съставени договор за покупко-продажба и декларация под № ********** от 16.01.2020 година, приложени на л. 99 от досъдебното производство. От заключението на съдебно-оценъчната експертиза се установява, че общата парична равностойност на отнетите при тази кражба вещи е възлизала на сумата от 33,28 лв., изчислена съобразно цената за килограм скрап от посочения вид отпадъчно желязо към тази дата.

III. На 26.01.2020 година подс. С.Н. се срещнал с подс. Г.З.И.. След като се уговорили помежду си, те решили да извършат кражба от цеха, в който влезли през незаключена врата. Качили се на третия етаж, откъдето взели отпадъчно желязо от различни видове машинни части и 1 брой количка с лебедка с общо тегло, възлизащо на 786 кг., които пренесли и оставили до гараж, намиращ се в близост до цеха. На следващия ден – 27.01.2020 г., подс. С.Н. отишъл при св. В.П., който работел в пункта за изкупуване на вторични суровини на бул. „Столетов” № 23 в гр. Габрово. Съобщил му, че има желязо за предаване и го помолил да го прекара с камион заради голямото му количество. Свид. П. се съгласил. На същия ден с управляван от него камион той отишъл заедно с Н. до посочения гараж, където този подсъдим и подс. Г.З. натоварили вещите в МПС и свидетеля ги закарал в пункта. Във връзка с продажбата на името на подс. С.Н. били съставени договор за покупко-продажба и декларация под № ********** от 27.01.2020 година, приложени на л. 101 от досъдебното производство, като получените пари били разделени между него и подсъдимия Г.З.И.. Заключението на изготвената съдебно-оценъчна експертиза сочи, че общата парична равностойност на отнетите при тази кражба вещи е възлизала на сумата от 204,36 лева, изчислена съобразно цената за килограм скрап от отпадъчно дебело желязо към инкриминираната дата.

IV. Вечерта на 27.01.2020 година, по предложение на подс. С.Н. и след като се сговорили предварително помежду си, той и останалите четирима подсъдими решили да извършат кражба от тъкачния цех. След като влезли през незаключена врата, от него те взели отпадъчно желязо от различни видове машинни части и 1 брой железен кантар с общо тегло, възлизащо на 893 кг., които пренесли и оставили до упоменатия гараж, намиращ се в близост до цеха. На следващия ден – 28.01.2020 година, отново с камион, управляван от свидетеля В.П., тези вещи били откарани до пункта за изкупуване на вторични суровини на булевард „Столетов” № 23 в гр. Габрово. Във връзка с продажбата им, на имената на подс. С.Н. и А.Т. били съставени договори за покупко-продажба и декларации под № ********** и № ********** от 28.01.2020 г., приложени на л. 102-103 от досъдебното производство, като подсъдимите си разделили получените пари. От заключението на съдебно-оценъчната експертиза се установява, че общата парична равностойност на отнетите по пункт IV-ти от обвинението вещи е била в размер на сумата от 241,11 лева, изчислена въз основа на тази за цената на един килограм скрап от посочения вид отпадъчно желязо към 27.11.2020 година.

V. Вечерта на 31.01.2020 година петимата подсъдими решили да извършат кражба от сградата, в която се помещавал тъкачния цех. В изпълнение на това решение, за което се сговорили предварително и след като влезли в цеха през незаключена врата, от него те взели и изнесли до посочения по-горе гараж 1 брой хромникелов казан с тегло 154,90 кг., с монтирани на същия елементи от друг вид метал, чието тегло възлизало на 15 кг. Междувременно подс. Н. се върнал сам до цеха и изнесъл 1 брой телфер с ръчна количка, които скрил до близко хале. На следващия ден той закарал телфера и количката в близост до стадион „Христо Смирненски” на улица „Ягода”, където ги укрил.

На 01.02.2020 г., отново с камион, управляван от свид. В.П., хромникеловия казан заедно с останалите монтирани на него елементи били откарани до пункта за изкупуване на вторични суровини на бул. „Столетов” № 23 в гр. Габрово. Във връзка с тяхната продажба на името на подс. Д.Т. били съставени договор за покупко-продажба и декларация под № ********** от 01.02.2020 г., приложени на л. 102-103 от досъдебното производство, а подсъдимите си разделили получените пари. Заключението на изготвената съдебно-оценъчна експертиза сочи, че парична равностойност на отнетия при тази кражба хромникелов казан е възлизала на 167,329 лева, а тази на останалите метални елементи по него – на сумата от 3,60 лева, всяка една от тях изчислена съобразно цената за килограм скрап от двата вида метал към инкриминираната дата.

От допълнително събраните в рамките на съдебното следствие писмени материали, приложени на л. 61-64 от НОХД № 581/2020 г., се установява, че във връзка с подаден сигнал за кражба на улица „Въдичарска” в квартал „Смирненски” на гр. Габрово, около 00,30 часа на 01.02.2020 година района на същата е бил посетен от авто-патрулен полицейски екип, в чиито състав са влизали св. С.Н.Б. и друг негов колега. От показанията на посочения свидетел и отразеното в изготвената докладна записка във връзка с дейността на екипа, е видно, че при отиването си на място полицейските служители не са установили никакви лица в района на тъкачния цех. Докладната записка съдържа данни – за наличие на множество вещи (тръби и валове от машини), изнесени от сградата и оставени встрани от входната врата, водеща за перилото на цеха, които са били установени и по време на процесуално - следствено действие по чл. 155, ал. 1 от НПК, проведено на същата дата, при което са били иззети два броя следи от защитно средство и подметъчна част на обувка, съхранявани като веществени доказателства по делото.

Едновременно с проведения оглед на местопроизшествие, при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК в РУ Габрово е било образувано и досъдебно производство – под № 1752 ЗМ-60/2020 г., с разследване, започнало за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. В рамките на воденото по него разследване подс. К.М., С.Н. и А.Т. са привлечени в качеството на обвиняеми, чрез предявени обвинения за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК против всеки един от тях. Към наказателна отговорност в това качество са били привлечени и подсъдимите Д.Т. и Г.З.И., като против първият е предявено обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а срещу втория – обвинение за престъпление с квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

След края на разследването чрез обвинителен акт (с Вх. № 3971 от 22.06.2020 г.) събраните по досъдебното производство материали са били внесени за разглеждане в Районен съд Габрово, при който въз основа на тях е образувано и производството по настоящето НОХД № 581 по описа за 2020 година.

От заключението на назначената по досъдебното производство оценъчна експертиза, което не е оспорено от страните и възприето като обосновано и компетентно изготвено от съда, се установява, че общата паричната равностойност на всички вещи, отнети в резултат на извършените кражби по петте пункта на внесения за разглеждане обвинителен акт, е възлизала на сумата от 849,99 лева.

Изложената по-горе фактическа обстановка се приема от съда за установена от обясненията, дадени от подсъдимия С.Н. на съдебното следствие и пред съдия по време на разследването по досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание въз основа на предвиденото в чл. 279, ал. 1, т. 4, пр. 1-во от НПК; от обясненията пред съдия, дадени от подс. Г.З.И. на досъдебното производство и от тези, изложени от подсъдимия Д.Т. пред разследващия орган по него в присъствието на защитник, четени на съдебното следствие по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК – за първия, и чл. 279, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК – за втория от тях; от съпоставката на обясненията с показанията на свид. П.Ц. и В.П., дадени в съдебното следствие и тези, заявени от двамата пред разследващия орган по досъдебното производство, които са четени в съдебно заседание на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от НПК – със съгласието на страните за всеки от тях; от писмените доказателствени материали, съдържащи се в досъдебното производство (уведомително писмо – л. 1; искане за удължаване на срок за разследване и постановление от 01.04.2020 г. на прокурор при РП Габрово във връзка с него – л. 3 и л. 5; протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум – л. 12-33; постановления за привличане на обвиняем и взимане на мерки за неотклонение – л. 42-51; постановление за назначаване и съдебно - оценъчна експертиза – л. 76-78; декларации за семейно, материално положение и имотно състояние – л. 92-96; договори за покупко-продажба и декларации – л. 97-104), от приложените писмени материали на л. 61-64 от НОХД № 581/2020 г. и справките за съдимост на л. 108-114 от същото дело с информация за актуалното съдебно минало на петимата подсъдими към датата на издаването им, както и от съхраняваните веществени доказателства, описани по-горе, всички съдържащи данни от значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези от предмета на доказване по него.

I. При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимия С.И.Н. е осъществил състава на престъплението по предявеното му обвинение от обективна страна, след като този извод кореспондира не само на изложеното от него в обясненията, дадени на съдебното следствие и пред съдия по време на воденото разследване по досъдебното производство, но и на данните, които се съдържат в приложените по последното договори за покупко-продажба на л. 97-104 и показанията на разпитаните свид. П.Ц. и В.П.. Движимите вещи, отнети при всяка една кражба с негово участие, не са обект на спор. Не е налице никакъв спор и във връзка с тяхната парична равностойност, посочена в обвинителния акт, която се подкрепя от отразеното в заключението на изготвената оценъчна експертиза. Включените в обвинението пет случая на кражби са осъществени през непродължителен период от време – в рамките на по-малко от месец, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на проявената (умишлена) от подс. Н. форма на вина. Щом това е така, а всяко едно от свързаните с тях отделни деяния може да се счита за продължение на предхождалото го такова както от обективна, така и от субективна страна, следва да се приеме, че извършеното от него действително се явява само едно продължавано престъпление според понятието за такова, съдържащо се в нормата на чл. 26, ал. 1 от НК. Въз основа на изложеното и на данните за съществувалия предварителен сговор между посочения подсъдим и останалите четири лица, който е предхождал всяка една от осъществените кражби на 26.01.2020 година, 27.01.2020 г. и 31.01.2020 година, както и липсата на доказателства за извършени от петимата действия по разрушаване и/или повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез които те да са проникнали в цеха, може да се заключи, че те и двете отделно осъществени (на 11.01.2020 година и 16.01.2020 г.) само от Н. кражби, се явяват правилно квалифицирани като едно престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Обясненията, дадени от подс. Г.И. и Д.Т. на досъдебното производство, не са в противоречие с този извод. Те си съвпадат не само във връзка с участието на всеки един от петимата в извършване на две от отделните деяния, осъществени на 27.01.2020 година и 31.01.2020 година и отнетите при същите вещи, но и по отношение на предварителния сговор, който е предхождал тяхното осъществяване. С оглед на изложеното следва да се заключи, че наличието на подобен сговор между С.Н. и подс. Г.И. не може да се изключи и при кражбата, осъществена на 26.01.2020 година, още повече че твърденията на последният за липсата на негово участие в нея не намират опора в събраните по делото доказателства. Същите не съдържат такива, които да сочат за наличие на влошени  отношения между двамата или други обстоятелства, водещи до съмнение във връзка с истинността на съобщеното от подс. Н.. Поради това то не би могло да не бъде кредитирано с доверие, след като се подкрепя от данните в посочените по-горе доказателствените източници и не се опровергава по никакъв начин от тези, съдържащи се в останалата част от тях. Формираният въз основа на обсъжданото извод за наличие на противоречиви интереси между подс. С.Н. и Г.И. не сочи за допуснато процесуално нарушение, свързано с правото им на защита, тъй като на проведеното предварително производство и в рамките на съдебното следствие нито един от тях не е бил представляван от защитник, и поради това липсват основания за задължителна защита по смисъла на указаното в чл. 94, ал. 1, т. 5 от НПК. Установените по делото данни не налагат заключение, че престъплението би могло да се квалифицира като маловажен случай според определението на чл. 93, т. 9 от НК въпреки чистото съдебно минало на дееца и направеното от Н. самопризнание в неговите обяснения, тъй като водят до извод, че същото (заради големия брой на отделните деяния, обхванати от него и множеството отнети вещи) не се определя с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази при останалите случаи на такива от неговия вид, независимо от обстоятелството, че общата парична равностойност на отнетото имущество (съобразно сумата от 610 лева, предвидена в ПМС № 350 от 19.12.2019 г.) е под размера на две минимални работни заплати за страната през инкриминирания период. Подс. С.Н. безспорно е осъзнавал, че вещите не му принадлежат, както и че ги отнема противозаконно, след като не е имал съгласие от собственика им за това. Въз основа на изложеното до тук и при установените по делото данни за отнемането на същите с явното намерение за тяхното присвояване (което е видно от предприетите разпоредителни действия по отношение на тях), извършеното от посочения по-горе подсъдим следва да се счита за осъществено с пряк умисъл поради наличието на съзнание за произтичащите от него общественоопасни последици и предприетите в разрез със същото действия, извършени с очевидното желание тези последици да настъпят.

При установената по-горе фактическа обстановка и въз основа на изложените, произтичащи от нея доводи и съображения, съдът намери за безспорно от правна страна, че след като през периода от 11.01.2020 г. до 31.01.2020 г. включително, в гр. Габрово, при условия на продължавано престъпление, сам и след предварителен сговор в немаловажен случай с подсъдимите Г.З.И., Д.Г.Т., А.Г.Т. и К.Н.М.,***, от тъкачен цех на улица „Въдичарска” № 4, е отнел чужди движими вещи, както следва: 1. На 11.01.2020 година - отпадъчно желязо от различни видове машинни части  с тегло 105 кг. на стойност като скрап 28,35 лв.; 2. На 16.01.2020 година – отпадъчно желязо от различни видове машинни части  с тегло 128 кг. на стойност като скрап 33,28 лева; 3. На 26.01.2020 година - отпадъчно желязо от различни видове машинни части и един брой количка с лебедка, с общо тегло 786 кг. на стойност като скрап 204,36 лв.; 4. На 27.01.2020 година - отпадъчно желязо от различни видове машинни части и 1 брой железен кантар, с общо тегло 893 кг. на стойност като скрап 241,11 лева; и 5. На 31.01.2020 година – 1 брой телфер с ръчна количка на стойност 172 лева, 1 брой хромникелов казан с тегло 154,90 кг. на стойност като скрап 167,29 лева и отпадъчно желязо с тегло 15 кг. на стойност като скрап 3,60 лева, всички вещи на обща стойност 849,99 лева, от владението на П.И. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, подс. С.И.Н. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, в качеството на смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно на подс. С.Н. и дадените от него обяснения по време на съдебното и досъдебното производство по делото, чрез които е съдействал за разкриване на обективната истина; направеното в тях самопризнание, водещо до заключение за проявено критично отношение към самото престъпление; както и невисоката парична равностойност на отнетото имущество. Значението на същата обаче не следва да се надценява, тъй като е необходимо да се има предвид, че оценяването на всички откраднати вещи в качеството на скрап не означава, че нито една от тях не е била годна за използване според нейното предназначението, а тази възможност не е опровергана от събраните доказателства. Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете завишената степен на обществена опасност на конкретното престъпление в сравнение с тази при други случаи на такива от неговия вид, обусловена от немалкото количество и броя не само на отнетите вещи и на отделните деяния, обхванати от него, но и от множеството участвали в кражбата на тези вещи лица.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице установен баланс между смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. С оглед на това, след като съпостави техния конкретен характер и естество,  наложи на подс. С.И.Н. наказание над  минималния размер на установеното в нормата на чл. 195, ал. 1 от НК за посочения в нея вид, възлизащо на “Две години лишаване от свобода”, като прие, че по този начин, единствено с едно така завишено по отношение на неговата продължителност наказание от този вид, ще бъдат създадени условия за най-оптималното постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.

Отчитайки съществуването на формално установените от закона предпоставки за това заедно с обстоятелството, че за своето лично поправяне и превъзпитание (предвид липсата на осъждания и данни за други извършени от него противообществени прояви) подс. С.Н. не следва да търпи наказание, свързано с ефективното му лишаване от свобода, на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на определеното по отношение на същият наказание за минимално предвидения по закон срок – в размер на “Три години”, с начало от датата за влизане на присъдата в сила.

II. При приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимия Д.Г.Т. е осъществил състава на престъплението по предявеното му обвинение от обективна страна, след като този извод кореспондира не само на изложеното в неговите обяснения, дадени в присъствие на защитник по досъдебното производство, но и на данните, които се съдържат в приложените по последното договори за покупко-продажба на л. 101-104 и показанията на разпитаните свид. П.Ц. и В.П.. Движимите вещи, отнети при всяка една кражба с негово участие, не са обект на спор. Не е налице спор и във връзка с тяхната парична равностойност, посочена в обвинителния акт, която се подкрепя от отразеното в заключението на изготвената оценъчна експертиза. Включените в обвинението две отделни кражби са извършени през непродължителен период от време – в рамките на по-малко от една седмица, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на проявената (умишлена) от подс. Д.Т. форма на вина. Щом това е така, а доколкото заради изложеното второто от свързаните с тях деяния може да се счита за продължение на предхождалото го такова както от обективна, така и от субективна страна, следва да се приеме, че извършеното от него действително се явява само едно продължавано престъпление според понятието за такова, съдържащо се в нормата на чл. 26, ал. 1 от НК. Въз основа на изложеното и при данните за съществувалия предварителен сговор между въпросния непълнолетен подсъдим и останалите четири лица, който е предхождал всяка от осъществените кражби на 27.01.2020 година и 31.01.2020 година, както и липсата на доказателства за извършени от петимата действия по разрушаване и/или повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез които те да са проникнали в цеха, може да се заключи, че те са квалифицирани правилно само като едно престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.  Обясненията, дадени от подс. Г.З. и С.Н., също се явяват в подкрепа на този извод. Те си съвпадат не само във връзка с участието на всеки един от петимата в извършването на двете деяния, осъществени на 27.01.2020 г. и 31.01.2020 г. и на отнетите при същите вещи, но и по отношение на предварителния сговор, който е предхождал тяхното осъществяване. С оглед на изложеното следва да се заключи, че подс. Д.Н. също е взел участие в тези кражби, още повече че последният не отрича това. Установените по делото данни не налагат заключение, че престъплението може да се квалифицира като маловажен случай според определението на чл. 93, т. 9 от НК. До началото на инкриминирания период този подсъдим вече е бил осъждан с влязла в сила присъда за престъпление, свързано с извършено посегателство против собствеността. При естеството на това обстоятелство само дадените от него обяснения и направеното самопризнание не биха могли да определят случая като маловажен, тъй като водят до извод, че кражбите (заради двата квалифициращи признаци и множеството отнети вещи) не се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази при останалите случаи на такива от техния вид, независимо от обстоятелството, че общата парична равностойност на отнетото имущество (от аспект на сумата 610 лв., предвидена в ПМС № 350/19.12.2019 г.) е под размера на една минимална работна заплати за страната през инкриминирания период. Подсъдимия Д.Т. безспорно е осъзнавал, че вещите не му принадлежат, както и че ги отнема противозаконно, след като не е имал съгласие от  техния собственик за това. Въз основа на изложеното до тук и при установените по делото данни за отнемането на същите с явното намерение за тяхното присвояване (което е видно от съответните разпоредителни действия, предприети по отношение на тях), извършеното от Т. следва да се счита за осъществено с пряк умисъл поради съзнанието за обективно произтичащите от него последици и предприетите в разрез със същото действия, извършени с очевидното желание тези последици да настъпят. Данните в справката за съдимост установяват, че кражбите са били извършени по време, през което подс. Д.Т. е изтърпявал наказание „Пробация” за престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, наложено по НОХД № 1062/2019 г. на Районен съд Габрово. Този факт (заради липсата на настъпила реабилитация преди инкриминирания период по отношение на последиците, които са произтекли от осъждането за това тежко умишлено престъпление от същия вид като това по настоящото дело, което е било свързано с извършена кражба не при условията на маловажен случай) налага заключение, че престъплението по предявеното против него обвинение (по аргумент за противното от указаното в чл. 30, ал. 1 от НК) следва да бъде квалифицирано и като такова по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като е било осъществено при условията на повторност. Едновременно с това следва да се посочи, че осъждането по НОХД № 1062/2019 г. е доказателство и за наличието на останалите предпоставки, водещи до възможност за ангажиране на неговата наказателна отговорност, тъй като наличието на самото престъпление, за което той е признат за виновен по него, безспорно сочи, че макар и да е бил непълнолетен, подсъдимия Д.Т. се е намирал в състояние, което му е позволявало не само да разбира свойството и значението на извършеното, но и да ръководи своите постъпки. Въз основа на изложеното тази възможност не би могла да се подлага на съмнение независимо от липсата на изготвена съдебно-психиатрична в рамките на воденото производство по настоящото дело, още повече и при наличието на второ осъждане (по НОХД № 75/2020 г. на Окръжен съд - Габрово) за престъпление от общ характер, извършено от него като непълнолетен, което също дава основания за това.

При установената по-горе фактическа обстановка и въз основа на изложените, произтичащи от нея доводи и съображения, съдът намери за безспорно от правна страна, че след като през периода от 27.01.2020 година до 31.01.2020 година включително, в гр. Габрово, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при условия на продължавано престъпление, на повторност и след предварителен сговор в немаловажен случай с подсъдимите Г.З.И., С.И.Н., А.Г.Т. и К.Н.М.,***, от тъкачен цех на улица „Въдичарска” № 4, е отнел чужди движими вещи, както следва: I. На 27.01.2020 година - отпадъчно желязо от различни видове машинни части и 1 брой железен кантар, с общо тегло 893 кг. на стойност като скрап 241,11 лева, и II. На 31.01.2020 година – 1 брой хромникелов казан с тегло 154,90 кг. на стойност като скрап 167,29 лв. и отпадъчно желязо с тегло 15 кг. на стойност като скрап 3,60 лева, всички вещи на обща стойност 412 лева, от владението на П.И. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, подсъдимия Д.Г.Т. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, в качеството на смекчаващи вината обстоятелства съдът цени дадените обяснения от подсъдимия Д.Т. по време на досъдебното производство по делото, с които е съдействал за разкриване на обективната истина; направеното в тях самопризнание, водещо до заключение за наличие на проявено критично отношение към самото престъпление; както и невисоката парична равностойност на отнетото имущество. Значението на същата обаче не следва да се надценява, тъй като е необходимо да се има предвид, че оценяването на всички откраднати вещи като скрап не означава, че нито една от тях не е била годна за използване според нейното предназначението, а тази възможност не е опровергана от събраните доказателства. Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете съществуването на повече от един признак, квалифициращ извършеното престъплението от обективна страна; по-високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление в сравнение с тази при други случаи на такива от неговия вид, обусловена от немалкото количество и броя не само на отнетите вещи, но и от множеството участвали в кражбата им лица; както и по-високата степен на обществена опасност на подсъдимия Д.Т. в качеството на деец, произтичаща от вече постановените по отношение на него осъждания за други извършени престъпления от общ характер, две от които се явяват свързани именно с осъществени посегателства против собствеността.

 Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице установен баланс между смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. С оглед на това, след като съпостави техния конкретен характер и естество,  наложи на подсъдимия Д.Т. наказание над  минималния размер на установеното в нормата на чл. 195, ал. 1 от НК за посочения в нея вид, получен след извършената редукция по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК,  възлизащо на “Една година лишаване от свобода”, като прие, че по този начин ще бъдат създадени условия не само за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК, но и на тези по чл. 60 от НК, свързани с неговото превъзпитание и преподготовка за общественополезен труд. Установените по делото факти не водят до възможност за определяне на различни наказания по вид, в т.ч. и под формата на поисканата от защитата „Пробация”, още повече че вече веднъж налаганата такава по НОХД № 1062/2019 г. на Районен съд Габрово (по време на чието изтърпяване Т. е извършил престъплението по настоящото дело) и тази по НОХД № 75/2020 г. на ГОС очевидно не са могли да изиграят своята предупредителна и превъзпитаваща роля, след като подсъдимия Т. отново се явява на предаден на съд по повод на престъпление от същия вид, за което е осъден на нея.

След като отчете наличието на установените от закона условия за това заедно с възрастта на подсъдимия и базираното на същите заключение, че за личното си поправяне и превъзпитание дееца не следва да изтърпява наказание, свързано с ефективното му лишаване от свобода, съдът прие, че са налице предпоставки за отлагане на неговото изпълнение. Въз основа на тях и след като съпостави данните за броя на извършените от подс. Д.Т. престъпления, за които той е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт към датата за издаване на настоящата присъда, чрез приложението чл. 66, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на това наказание за срок над минимално предвидения по закон – в размер на „Две години”, с начало от датата за влизане на присъдата в сила.

От данните в приложената справка за съдимост се установява, че престъплението, предмет на разглеждане по настоящото дело, се явява както в отношение на рецидив с това, за което подс. Д.Т. е бил осъден по НОХД № 1062/2019 г. на РС Габрово, така и на съвкупност с осъжданията, постановени спрямо дееца по НОХД № 75/2020 г. на Окръжен съд - Габрово и НОХД № 1059/2020 г. на ГРС. Изложеното води до възможности за определяне на две различни групи от общи наказания, които биха могли да се определят във връзка с тях. Първата група се отнася до общо наказание, определено между тези по настоящата присъда и по НОХД № 1059/2020 г., възлизащо на „Една година лишаване от свобода”, към което (съгласно предвиденото в чл. 23, ал. 3 от НК) ще следва да се присъедини и съответното имуществено наказание „Глоба в размер на сума от 200 лева”, която е наложена на Т. по второто дело. Тъй като същата не би могла да се групира с наказанието, наложено по НОХД № 1062/2019 г. на РС Габрово, а последното и това по НОХД № 75/2020 г. вече са били групирани в едно общо наказание с Определение № 231 от 09.10.2020 г. по ЧНД № 20204200200092/2020 г. на Окръжен съд Габрово, влязло в законна сила на 27.10.2020 г., то това общо наказание „Пробация” за срок от „Една година” ще следва да се изтърпи отделно от най-тежкото (по вид) наказание, със зачитане на (изцяло) изтърпения (на 09.01.2021 година) срок от него.

Втората от групите е свързана с определяне на общо наказание между наложеното по НОХД № 75/2020 г. на Окръжен съд Габрово, от една страна, и тези по НОХД № 581/2020 г. и НОХД № 1059/2020 г. на РС Габрово, от друга. В този случай размера на общото наказание (към което глобата от 200 лева също би следвало да се присъедини по реда на чл. 23, ал. 3 от НК) отново ще възлезе на „Една година лишаване от свобода”, тъй като липсата на самостоятелно започнало изтърпяване на (по-лекото по вид) наказание „Пробация”, наложено на подс. Д.Т. по НОХД № 75/2020 г. на Окръжен съд Габрово, не би довела до качествени или до количествени (чрез намаляване на срока му след извършеното приспадане в соченото с чл. 25, ал. 3 от НК съотношение) промени в него. Наложеното наказание „Пробация” по НОХД № 1062 за 2019 г. на РС Габрово не би могло да се групира с общото наказание в размер на „Една година лишаване от свобода”, поради което също би следвало да се изтърпи отделно от тях.

Въз основа на изложеното до момента и след като съпостави обективните възможности за групиране на отделните наказания заедно с въведеното изискване за извършване на свързаната с това дейност в най-благоприятен за осъденият вариант, на осн. чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи едно общо наказание между тези, наложени на подс. Д.Т. по настоящата присъда и НОХД № 1059/2020 г. на Районен съд - Габрово, в лицето на най-тежкото от тях, а именно – това, възлизащо на “Една година лишаване от свобода”, към което (съгласно 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 3 от НК) присъедини изцяло и наказанието „Глоба” в размер на сумата от 200 лева в полза на държавата. Предвид наличието на установените предпоставки за това и данните за множеството осъществени от деца престъпления от общ характер, чрез приложението на чл. 66, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на това общо най-тежко наказание за посочения по-горе срок – от „Две години”, считано от датата за влизане на присъдата в сила.

Отделно от наложеното общо наказание в размер на „Една година лишаване от свобода” съдът постанови подс. Т. да изтърпи наказание „Пробация”, включващо пробационни мерки по чл. 42а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК под формата на „Задължителна регистрация по настоящ” адрес за срок от „Една година”, с определена по чл. 42б, ал. 1 от НК периодичност за изпълнение от „Два пъти седмично”, и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от „Една година”, наложено на същият с Определение № 231/09.10.2020 г. по ЧНД № 20204200200092/2020 г. на Окръжен съд Габрово, влязло в законна сила на 27.10.2020 година като общо най-тежко между тези, определени му по: Определение № 575 с предмет одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК, образувано по НОХД № 1062/2019 г. на Районен съд - Габрово, постановено на 06.12.2019 г. и влязло в сила на тази дата и Определение № 260000 за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК, образувано по НОХД № 75/2020 г. на Окръжен съд Габрово, постановено на 04.09.2020 година и влязло в сила на същата дата, като разпореди при изпълнението на това наказание да се приспадне изцяло изтърпения на 09.01.2021 срок от него.

III. При приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимия К.Н.М. е осъществил състава на престъплението по предявеното му обвинение от обективна страна, след като този извод кореспондира не само на изложеното в обясненията, дадени в присъствието на защитник по досъдебното производство от подсъдимия Д.Т. и тези пред съдия на подсъдимите С.Н. и Г.И., но и на данните, които се съдържат в приложените по последното договори за покупко-продажба на л. 101-104 и показанията на разпитаните свид. П.Ц. и В.П.. Движимите вещи, отнети при всяка една кражба с негово участие, не са обект на спор. Не е налице спор и във връзка с тяхната парична равностойност, посочена в обвинителния акт, която се подкрепя от отразеното в заключението на изготвената оценъчна експертиза. Включените в обвинението две отделни кражби са извършени през непродължителен период от време – в рамките на по-малко от една седмица, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на проявената (умишлена) от подс. К.М. форма на вина. Щом това е така, а заради него второто от свързаните с тях деяния може да се счита за продължение на предхождалото го такова както от обективна, така и от субективна страна, следва да се приеме, че извършеното от него действително се явява едно продължавано престъпление според понятието за такова, съдържащо се в нормата на чл. 26, ал. 1 от НК. Въз основа на изложеното и при данните за съществувалия предварителен сговор между въпросния подсъдим и останалите четири лица, който е предхождал всяка от осъществените кражби на 27.01.2020 година и 31.01.2020 година, както и липсата на доказателства за извършени от петимата действия по разрушаване и/или повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез които те да са проникнали в цеха, може да се заключи, че те са квалифицирани правилно само като едно престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.  Обясненията, които са дадени от подс. Г.И., С.Н. и Д.Т., също се явяват в подкрепа на този извод. Те си съвпадат не само във връзка с участието на всеки един от петимата в извършването на двете деяния, осъществени на 27.01.2020 г. и 31.01.2020 г. и на отнетите при същите вещи, но и по отношение на предварителния сговор, който е предхождал тяхното осъществяване. С оглед на изложеното следва да се заключи, че подс. К.М. също е взел участие в тези кражби, още повече че последният не отрича това. Установените по делото данни не налагат заключение, че престъплението може да се квалифицира като маловажен случай според определението на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като водят до извод, че същото (заради немалкия брой на и количество на отнетите вещи и множеството на брой участвали в кражбата им лица) не се определя с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази при останалите случаи на такива от неговия вид, независимо от факта, че общата парична равностойност на отнетото имущество (съобразно сумата от 610 лева, предвидена в ПМС № 350 от 19.12.2019 година) е под размера на една минимални работни заплати за страната през инкриминирания период. Подс. К.М. безспорно е осъзнавал, че вещите не му принадлежат, както и че ги отнема противозаконно, след като не е имал съгласие от  техния собственик за това. Въз основа на изложеното до тук и при установените по делото данни за отнемането на същите с явното намерение за тяхното присвояване (което е видно от съответните разпоредителни действия, предприети по отношение на тях), извършеното от К.М. следва да се счита за осъществено с пряк умисъл поради съзнанието за обективно произтичащите от него последици и предприетите в разрез със същото действия, извършени с очевидното желание тези последици да настъпят.

При установената по-горе фактическа обстановка и въз основа на изложените, произтичащи от нея доводи и съображения, съдът намери за безспорно от правна страна, че след като през периода от 27.01.2020 година до 31.01.2020 година включително, в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор в немаловажен случай с подсъдимите Г.З.И., С.И.Н., А.Г.Т. и Д.Г.Т.,***, от тъкачен цех на улица „Въдичарска” № 4, е отнел чужди движими вещи, както следва: 1. На 27.01.2020 година - отпадъчно желязо от различни видове машинни части и 1 брой железен кантар, с общо тегло 893 кг. на стойност като скрап 241,11 лева, и 2. На 31.01.2020 година – 1 брой хромникелов казан с тегло 154,90 кг. на стойност като скрап 167,29 лв. и отпадъчно желязо с тегло 15 кг. на стойност като скрап 3,60 лева, всички вещи на обща стойност 412 лева, от владението на П.И. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, подсъдимия К.Н.М. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, в качеството на смекчаващо вината обстоятелство съдът цени невисоката парична равностойност на отнетото имущество. Значението на същата обаче не следва да се надценява, тъй като е необходимо да се има предвид, че оценяването на всички откраднати вещи в качеството на скрап не означава, че нито една от тях не е била годна за използване според предназначението й, а тази възможност не е опровергана от събраните доказателства. Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете завишената степен на обществена опасност на конкретното престъпление в сравнение с тази при други случаи на такива от неговия вид, обусловена от немалкото количество и броя на самите отнети вещи и множеството участвали в тяхната кражба лица, както и по-високата степен на обществена опасност на подсъдимия К.М. в качеството на деец, породена от вече постановеното по отношение на него осъждане за друго престъпление от общ характер, свързано с посегателство против половата неприкосновеност на личността, чиито последици не са били заличени от настъпила реабилитация преди инкриминирания период по обвинителния акт.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице установен баланс между смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. С оглед на това, след като съпостави техния конкретен характер и естество,  наложи на подс. К.Н.М. наказание в лицето на минималния размер на установеното в нормата на чл. 195, ал. 1 от НК за посочения в нея вид, възлизащо на “Една година лишаване от свобода”, като прие, че по този начин ще бъдат създадени условия за най-оптимално постигане на съответните цели на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.

Отчитайки съществуването на формално установените от закона предпоставки за това заедно с обстоятелството, че за своето лично поправяне и превъзпитание (предвид липсата на данни за други извършени от него противообществени прояви) подс. К.Н.М. не следва да търпи наказание, свързано с ефективното му лишаване от свобода, на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на определеното по отношение на същият наказание за минимално предвидения по закон срок – в размер на “Три години”, с начало от датата за влизане на присъдата в сила.

IV. При приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимия А.Г.Т. е осъществил състава на престъплението по предявеното му обвинение от обективна страна, след като този извод кореспондира не само на изложеното в обясненията, дадени в присъствието на защитник по досъдебното производство от подсъдимия Д.Т. и тези пред съдия на подсъдимите С.Н. и Г.И., но и на данните, които се съдържат в приложените по последното договори за покупко-продажба на л. 101-104 и показанията на разпитаните свид. П.Ц. и В.П.. Движимите вещи, отнети при всяка една кражба с негово участие, не са обект на спор. Не е налице спор и във връзка с тяхната парична равностойност, посочена в обвинителния акт, която се подкрепя от отразеното в заключението на изготвената оценъчна експертиза. Включените в обвинението две отделни кражби са извършени през непродължителен период от време – в рамките на по-малко от една седмица, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на проявената (умишлена) от подс. А.Т. форма на вина. Щом това е така, а заради него второто от свързаните с тях деяния може да се счита за продължение на предхождалото го такова както от обективна, така и от субективна страна, следва да се приеме, че извършеното от него действително се явява едно продължавано престъпление според понятието за такова, съдържащо се в нормата на чл. 26, ал. 1 от НК. Въз основа на изложеното и при данните за съществувалия предварителен сговор между въпросния подсъдим и останалите четири лица, който е предхождал всяка от осъществените кражби на 27.01.2020 година и 31.01.2020 година, както и липсата на доказателства за извършени от петимата действия по разрушаване и/или повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез които те да са проникнали в цеха, може да се заключи, че те са квалифицирани правилно само като едно престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.  Обясненията, които са дадени от подс. Г.И., С.Н. и Д.Т., също се явяват в подкрепа на този извод. Те си съвпадат не само във връзка с участието на всеки един от петимата в извършването на двете деяния, осъществени на 27.01.2020 г. и 31.01.2020 година и на отнетите при същите вещи, но и по отношение на предварителния сговор, който е предхождал тяхното осъществяване. С оглед на изложеното следва да се заключи, че подс. А.Т. също е взел участие в тези кражби, още повече че последният не отрича това. Установените по делото данни не налагат заключение, че престъплението може да се квалифицира като маловажен случай според определението на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като водят до извод, че същото (заради немалкия брой и количество на отнетите вещи и множеството на брой участвали в тяхното кражба лица) не се определя с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази при останалите случаи на такива от неговия вид, независимо от факта, че общата парична равностойност на отнетото имущество (съобразно сумата от 610 лева, предвидена в ПМС № 350/19.12.2019 г.) е под размера на една минимална работна заплата за страната през инкриминирания период. Подс. А.Т. безспорно е осъзнавал, че вещите не му принадлежат, както и че ги отнема противозаконно, след като не е имал съгласие от  техния собственик за това. Въз основа на изложеното до тук и установените по делото данни за отнемането на същите с явното намерение за тяхното присвояване (което е видно от съответните разпоредителни действия, предприети по отношение на тях), извършеното от този подсъдим също следва да се счита за осъществено с пряк умисъл поради съзнанието за обективно произтичащите от него последици и предприетите в разрез със същото действия, извършени с очевидното желание тези последици да настъпят.

При установената по-горе фактическа обстановка и въз основа на изложените, произтичащи от нея доводи и съображения, съдът намери за безспорно от правна страна, че след като през периода от 27.01.2020 година до 31.01.2020 година включително, в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор в немаловажен случай с подсъдимите Г.З.И., С.И.Н., К.Н.М. и Д.Г.Т.,***, от тъкачен цех на улица „Въдичарска” № 4, е отнел чужди движими вещи, както следва: 1. На 27.01.2020 година - отпадъчно желязо от различни видове машинни части и 1 брой железен кантар, с общо тегло 893 кг. на стойност като скрап 241,11 лева, и 2. На 31.01.2020 година – 1 брой хромникелов казан с тегло 154,90 кг. на стойност като скрап 167,29 лева и отпадъчно желязо с тегло 15 кг. на стойност като скрап 3,60 лева, всички вещи на обща стойност 412 лева, от владението на П.И. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, подсъдимия А.Г.Т. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, в качеството на смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно на подсъдимия А.Т. и невисоката парична равностойност на отнетото имущество. Значението на последната обаче не следва да се надценява, тъй като е необходимо да се има предвид, че оценяването на всички откраднати вещи в качеството на скрап не означава, че нито една от тях не е била годна за използване според предназначението й, а тази възможност не е опровергана от събраните доказателства. Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете завишената степен на обществена опасност на конкретното престъпление в сравнение с тази при други случаи на такива от неговия вид, обусловена от немалкото количество и броя на самите отнети вещи, както и от множеството на брой лица, участвали в тяхната кражба.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице установен баланс между смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. С оглед на това, след като съпостави техния конкретен характер и естество,  наложи на подсъдимия А.Г.Т. наказание в лицето на минималния размер на установеното в нормата на чл. 195, ал. 1 от НК за посочения в нея вид, възлизащо на “Една година лишаване от свобода”, като прие, че по този начин ще бъдат създадени условия за най-оптимално постигане на съответните цели на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в нормата на чл. 36 от НК.

Отчитайки съществуването на формално установените от закона предпоставки за това заедно с обстоятелството, че за своето лично поправяне и превъзпитание (предвид липсата на данни за други осъждания и осъществени от него противообществени прояви) подс. А.Г.Т. не следва да търпи наказание, свързано с ефективното му лишаване от свобода, на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на определеното по отношение на същият наказание за минимално предвидения по закон срок – в размер на “Три години”, с начало от датата за влизане на присъдата в законна сила.

V. При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че подс. Г.З.И. е осъществил състава на престъплението по предявеното му обвинение от обективна страна, след като този извод кореспондира не само на изложеното от него в обясненията, дадени на съдебното следствие и пред съдия по време на воденото разследване по досъдебното производство, но и на данните, които се съдържат в приложените по последното договори за покупко-продажба на л. 97-104 и показанията на разпитаните свид. П.Ц. и В.П.. Движимите вещи, отнети при всяка една кражба с негово участие, не са обект на спор. Не е налице никакъв спор и във връзка с тяхната парична равностойност, посочена в обвинителния акт, която се подкрепя от отразеното в заключението на изготвената оценъчна експертиза. Включените в обвинението пет случая на кражби са осъществени през непродължителен период от време – в рамките на по-малко от месец, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на проявената (умишлена) от подс. И. форма на вина. Щом това е така, а всяко едно от свързаните с тях отделни деяния може да се счита за продължение на предхождалото го такова както от обективна, така и от субективна страна, следва да се приеме, че извършеното от него действително се явява само едно продължавано престъпление според понятието за такова, съдържащо се в нормата на чл. 26, ал. 1 от НК. Въз основа на изложеното и на данните за съществувалия предварителен сговор между посочения подсъдим и останалите четири лица, който е предхождал всяка една от осъществените кражби на 26.01.2020 година, 27.01.2020 г. и 31.01.2020 година, както и липсата на доказателства за извършени от петимата действия по разрушаване и/или повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез които те да са проникнали в цеха, може да се заключи, че те се явяват правилно квалифицирани като едно престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Обясненията, дадени от страна на подсъдимите Г.И. и Д.Т. на досъдебното производство, не са в противоречие с този извод. Те си съвпадат не само във връзка с участието на всеки един от петимата в извършване на две от отделните деяния, осъществени на 27.01.2020 година и 31.01.2020 година и отнетите при същите вещи, но и по отношение на предварителния сговор, който е предхождал тяхното осъществяване. С оглед на изложеното следва да се заключи, че наличието на подобен сговор между С.Н. и подс. Г.И. не може да се изключи и при кражбата, осъществена на 26.01.2020 година, още повече че твърденията на последният за липсата на негово участие в нея не намират опора в събраните по делото доказателства. Същите не съдържат такива, които да сочат за наличие на влошени  отношения между двамата или други обстоятелства, водещи до съмнение във връзка с истинността на съобщеното от подс. Н.. Поради това то не би могло да не бъде кредитирано с доверие, след като се подкрепя от данните в посочените по-горе доказателствените източници и не се опровергава по никакъв начин от тези, съдържащи се в останалата част от тях. До началото на инкриминирания период подс. Г.И. вече е бил осъждан с три влезли в законна сила присъди за различни престъпления, свързани с извършено посегателство против собствеността. При естеството на това обстоятелство само дадените от него обяснения и направеното самопризнание не биха могли да определят случая като маловажен, тъй като водят до извод, че кражбите (заради двата квалифициращи признака от обективна страна и множеството отнети вещи) не се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази при останалите случаи на такива от техния вид, независимо от обстоятелството, че общата парична равностойност на отнетото имущество (от аспект на сумата 610 лв., предвидена в ПМС № 350/19.12.2019 г.) е под размера на две минимални работни заплати за страната през инкриминирания период. Подс. Г.З.И. безспорно е осъзнавал, че вещите не му принадлежат, както и че ги отнема противозаконно, след като не е имал съгласие от собственика им за това. Въз основа на изложеното до тук и при установените по делото данни за отнемането на същите с явното намерение за тяхното присвояване (за което свидетелстват самите разпоредителни действия, предприети по отношение на тях), извършеното от този подсъдим следва да се счита за осъществено с пряк умисъл поради наличието на съзнание за произтичащите от него общественоопасни последици и предприетите в разрез с последното действия, извършени с очевидното желание тези последици да настъпят. Данните в справката за съдимост установяват, че кражбите са били извършени от подсъдимия Г.И. в изпитателния срок на две условни присъди, постановени по НОХД № 1564/2018 г. и НОХД № 745/2019 г. на Районен съд Габрово, чрез които на същият са били наложени наказания за престъпления по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Този факт (заради липсата на настъпила реабилитация преди инкриминирания период по отношение на последиците, които са произтекли от двете осъждания за въпросните тежки умишлени престъпления от същия вид като това по настоящото дело, които са били свързани с извършени кражби не при условията на маловажен случай) налага заключение, че престъплението по предявеното против него обвинение (по аргумент за противното от указаното в чл. 30, ал. 1 от НК) следва да бъде квалифицирано и като такова по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като е осъществено при условията на повторност.

При установената по-горе фактическа обстановка и въз основа на изложените, произтичащи от нея доводи и съображения, съдът намери за безспорно от правна страна, че след като през периода от 26.01.2020 година до 31.01.2020 година включително, в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление, на повторност и след предварителен сговор в немаловажен случай с подсъдимите С.И.Н., Д.Г.Т., А.Г.Т. и К.Н.М.,***, от тъкачен цех на улица „Въдичарска” № 4, е отнел чужди движими вещи, както следва: 1. На 26.01.2020 година - отпадъчно желязо от различни видове машинни части  и един брой количка с лебедка, с общо тегло 786 кг. на стойност като скрап 204,36 лева; 2. На 27.01.2020 година - отпадъчно желязо от различни видове машинни части и 1 бр. железен кантар, с общо тегло 893 кг. на стойност като скрап 241,11 лева; и 3. На 31.01.2020 година – 1 брой хромникелов казан с тегло 154,90 кг. на стойност като скрап 167,29 лева и отпадъчно желязо с тегло 15 кг. на стойност като скрап 3,60 лева, всички вещи на обща стойност 616,36 лева, от владението на П.И. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, подс. Г.З.И. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, в качеството на смекчаващи вината обстоятелства съдът цени дадените обяснения от подсъдимия Г.И. по време на досъдебното производство по делото, с които е съдействал за разкриване на обективната истина; направеното в тях самопризнание, водещо до заключение за наличие на проявено критично отношение към самото престъпление; както и невисоката парична равностойност на отнетото имущество. Значението на същата обаче не следва да се надценява, тъй като е необходимо да се има предвид, че оценяването на всички откраднати вещи като скрап не означава, че нито една от тях не е била годна за използване според нейното предназначението, а тази възможност не е опровергана от събраните доказателства. Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете съществуването на повече от един признак, квалифициращ извършеното престъплението от обективна страна; по-високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление в сравнение с тази при други случаи на такива от неговия вид, за която свидетелстват немалкото количество и броя не само на отнетите вещи, но и многото  участвали в кражбата им лица; както и определено по-високата степен на обществена опасност на подсъдимия Г.И. в качеството на деец, произтичаща от вече постановените по отношение на него осъждания за други извършени престъпления от общ характер, които (без изключение) се явяват свързани с осъществени посегателства срещу собствеността.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице установен баланс между смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. С оглед на това, след като съпостави техния конкретен характер и естество,  наложи на подс. Г.З.И. наказание над  минималния размер на установеното в нормата на чл. 195, ал. 1 от НК за посочения в нея вид, възлизащо на “Две години лишаване от свобода”, като прие, че по този начин ще бъдат създадени условия за най-оптималното постигане на съответните цели на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.

Поради липсата на предвидените от закона условия, които биха позволили отлагане на неговото изпълнение с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът постанови наложеното наказание в размер на „Две години лишаване от свобода” да се изтърпи от подс. Г.З.И. ефективно при „Първоначален строг режим”, определен въз основа на указаното с чл. 57, ал. 1, т. 2, б. ”В” от ЗИНЗПС.

Престъплението по внесения обвинителен акт е извършено в рамките на изпитателен срок по всяка една от три условни присъди, издадени по НОХД № 1564/2018 г., НОХД № 736/2019 г. и НОХД № 745/2019 г. на Районен съд Габрово, наложените по които наказания са били групирани в едно общо чрез Определение № 579 от 18.12.2019 година по ЧНД № 1258/2019 г. на същия съд. С оглед на това, след като отчете вида на наложеното за престъплението наказание чрез настоящата присъда, което също е от този вид и е определено за осъществено умишлено престъпление от общ характер по смисъла на закона, на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът приведе в изпълнение наказание в размер на "Две години лишаване от свобода", определено на подсъдимия Г.И. чрез посоченото по-горе определение по ЧНД № 1258/2019 г. на Районен съд Габрово, в сила от 03.01.2020 година, като общо най-тежко между тези, наложени му с: Присъда № 268 от 22.05.2019 г. по НОХД № 1564/2018 г. на РС Габрово, в сила от 07.06. 2019 г.; Присъда № 511/04.11.2019 г. по НОХД № 736/2019 г. на РС Габрово, в сила от 20.11.2019 г. и Присъда № 512/04.11.2019 г. по НОХД № 745/2019 г. на РС Габрово, в сила от 20.11.2019 г., чието изпълнение – на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от „Четири години”, считано от датата за влизане на определението в сила. Това наказание постанови да бъде изтърпяно от него отделно от другото наложено наказание в размер на "Две години лишаване от свобода", също при "Първоначален строг режим", определен съгласно предвиденото с чл. 57, ал. 1, т. 2, б. ”В” от ЗИНЗПС.

В рамките на разследването по досъдебното производство са иззети веществени доказателства, които не подлежат на унищожаване или на отнемане в полза на държавата по смисъла на съответните хипотези, предвидени хипотези в нормите на чл. 53 от НК и чл. 112 от НПК. Въз основа на това и след като отчете значението на същите за обстоятелствата, които спадат към предмета на доказване по делото, съдът разпореди след влизане на присъдата в сила съхраняваните веществени доказателства в лицето на 2 броя следи, приложени в пликове на л. 72 и 75 от досъдебното производство, описани и иззети като Обекти № 1, 2 и 3 по време на оглед на местопроизшествие на 01.02.2020 година, извършен в тъкачен цех на улица „Въдичарска” № 4 в гр. Габрово, да останат на съхранение към материалите по него.

С оглед характера на постановената присъда съдът осъди подс. С.И.Н. да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 37,63 лева, дължима за възстановяване на отнасящата се до него част от общия размер на разноските, които са направени в рамките на проведеното разследване по досъдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК. Предвид издадената присъда този подсъдим бе осъден също така да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Габрово: 1. Сума от 8 лева, дължима за възстановяване на отнасящата се до него част от общата стойност на разноските, направени в производството по НОХД № 581/2020 г., съобразно предвиденото в чл. 189, ал. 3 от НПК, както и 2. Сумата от 5 лв., представляваща държавна такса, дължима за изпълнителен лист – последната в случай на осъществено служебно издаване на такъв за събиране на присъденото вземане за разноски от съдебното производство в полза на упоменатия по-горе орган на съдебната власт.

Същите по размер отделни суми въз основа на упоменатата по-горе правна норма бе осъден да заплати и всеки един от останалите четирима подсъдими по делото.

В този смисъл е и постановения съдебен акт.

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..