Р Е Ш
Е Н И Е-322
Гр.В.
16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на единадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : С. С.
Членове :1. Г. Й.
2. Д. В.
при
секретаря В. У. ...........................................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр.д. № 441
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял
втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С Решение №97/04.03.2020 г. по гр.д.№2218 /2019
г. на Районен съд-В. е осъдена Областна
дирекция на МВР – В., с адрес: гр. В. представлявана от Директора П. К., да
заплати на К.В.Ц. с ЕГН ********, със съдебен адрес:***, сумата от 1756.36
лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.08.2016 г. до 01.08.2019г., получен след преобразуване на
положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на иска в съда - 02.08.2019г., до окончателното плащане,
както и сумата от 221.15 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
по периоди на възникване до предявяване на иска в съда - 02.08.2019 г.
Осъдена е Областна дирекция на МВР – В. представлявана
от Директора П. К. да заплати на К.В.Ц. с ЕГН *******. … със съдебен адрес:***,
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 652.94 лева.
Осъдена е Областна дирекция на МВР – В., представлявана
от Директора П. К. да заплати по сметка на РС – В. сумата от 79.10 лева -
държавна такса, както и сумата от 80.00 лева - разноски за вещо лице.
Така постановеното от
първоинстанционния съд решение е
обжалвано от О Д. НА МВР- В.,представлявана от П. М. К.-
Директор с адрес: гр. В..
Иска се да се отмени решението на съда
като неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния
закон.Поддържа се ,че страните по делото били обвързани от служебно
правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение. В закона нямало препращаща норма, която да даде основание
да се прилагат субсидиарно както
разпоредбите на КТ, така и на издадените въз основа на кодекса подзаконови
нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.
Сочи се ,че ЗМВР бил специален нормативен акт,
регламентиращ статута на служителите ,работещи в МВР като обосновава различен
метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С
оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително
възнаграждение следвало да се определи съобразно специалните правила, посочени
в закона и в издадените наредби на министъра и заповеди, въз основа на призната
от закона делегация.Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители в МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл. 178 от ЗМВР били посочени допълнителните
възнаграждения. Допълнителни възнаграждения се дължали за изпълнение на
специфични служебни дейности -чл. 178, ал. 1, т. 2 и за извънреден труд - чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Сочи се ,че за процесния период правната уредба на
нощният труд на служителите в МВР била регламентирана в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР
във вр. с ал. 3 на чл. 179 от с. з., както и в Наредба N 8121з -
592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з - 776/29.07.2016г. на министъра на
вътрешните работи, които били съобразени с функциите на МВР, както и с
естеството на извършваната дейност. Посочените нормативни актове изчерпвали
правната регламентация на нощния труд на работещите в МВР и било недопустимо
субсидиарното приложение на НСОРЗ, както неправилно бил приел
първоинстанционният съд.
Неправилно било прието, че на ищеца се дължи
допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд, определено по
правилата на НСОРЗ. Тази наредба била подзаконов нормативен акт, издаден по
приложение на нормите на КТ, поради което не можела да се прилага субсидиарно,
нито по аналогия.Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд,
образуван след преобразуването на положения от него като работещ на смени и
полагащ нощен труд по правилата на чл. 9 от НСОРЗ, се основавала на нормативен
акт, който не можел да намери приложение в служебното правоотношение между
страните, поради което същата била изцяло неоснователна.Сочи се ,че още едно
основание за непригодността за прилагането на посочената разпоредба към
държавните служители в МВР било това ,че
че не са налице нейните предпоставки: аа/ подневно отчитане на работното
време; бб/ работа на смени; вв/продължителност на нощно работно време, по малка
от продължителността на дневното; гг/ трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми.
Само при кумулативното наличие на посочените 4
необходими предпоставки можело да се въвежда увеличение с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време. От посочените четири необходими предпоставки, две - по б. „вв“ и „гг“ не
били налице. В чл. 187, ал. 1 и ал.З от ЗМВР дневното и нощното работно време
били с една и съща продължителност от 8 часа. Не била налице и работа по
трудови норми за определяне размера на трудовото възнаграждение по чл. 247 и
чл. 250 от КТ.Също така на 01.01.2018г. била влязла в сила нормата на чл. чл.
9Г /нов. ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018г./ от НРВПО, съгласно
която отработените часове от работника или служителя, които в края на периода,
за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл. 9Б от Наредбата се отчитат за извънреден труд
по реда на чл. 149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните
часове в дневни.
По -късно по силата на §3 от Постановление на МС № 131
от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските /обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г. в сила от 17.07.2018г./
в чл. 9Г думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличавали.
Тоест отчетените в повече часове и в двата случая били извънреден труд, като
при превръщане на нощните часове в дневни броят им със сигурност бил над броя
отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
Евентуално се иска да се вземе предвид , че за периода
от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. било действало правилото на чл. 9г /нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г./ от НРВПО, съгласно което извънредният труд се отчита без
превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на работното
време обаче отработените часове /фактически отработените часове, към които се
прибавят часовете получени след превръщане на нощните часове в дневни е
коефициент 1,143/ се определяли в края на отчетния период и се съпоставяли с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършвала преценка за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава ставало дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО намирало
приложение за два от периодите на отчитане /01.01.2018г. -31.03.2018г. и
01.04.2018г .- 30.06.2018г./, но не и за положените за периода от 01.07.2018г.
до 17.07.2018г. часове нощен труд, тъй като те попадали в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следвала да се извърши към 30.09.2018г., когато вече действала
новата редакция на чл. 9Г от НРВПО/изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г./ .
Предвид изложеното се иска да се отмени като
неправилно и незаконосъобразно първоинстанционното решение , като се отхвърлят
изцяло предявените от ищеца против ОДМВР
– В. обективно съединени искове, като се приемат същите за неоснователни и
недоказани с произтичащите от това последици.
Иска се да бъдат присъдени разноските по делото, а
именно юрисконсултско възнаграждение определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 37 от ЗПП, както и чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ - 300 /триста/ лева. за всяка инстанция.Алтернативно се
иска в случай че не се уважи жалбата ,
да се намали адвокатското възнаграждение на насрещната страна като прекомерно.
Постъпил е писмен отговор от адв. В. М. като пълномощник на въззиваемия ,в който се изразяват подробни доводи относно
неоснователността на въззивната жалба /л.13-15 от делото/.
Депозирана е и частна жалба вх.№8114/30.07.2020 г. от
адв.В. М. пълномощник на ищеца (въззиваемия),с която
се иска да се отмени определение от 03.07.2020
г. по същото дело ,с което е допуснато изменение на решението в частта за
разноските .
Видинският окръжен съд ,за да се произнесе,
взе предвид следното :
Делото е образувано по искова молба от К.В.Ц.
***, чрез адв. В. М. против ОД на МВР – В. с която са предявени искове с правна
квалификация чл. 179, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Претенциите на ищеца произтичат от възникнало служебно
правоотношение с ответника. Посочва се, че ищецът е служител на МВР като
изпълнява задълженията си на територията на гр. В. на длъжност мл. инспектор
група ООР повече от три години. Посочва също, че през цялото време е работил на
сменен режим на работа като смените са били по 12 ч., поради което е полагал
труд повече от 40 часа седмично.
Иска да бъде постановено решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 1000.00 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2016г. до
01.08.2019г., както и сумата от 150.00 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за процесния период от 01.08.2016г. до
01.08.2019г. Претендират се разноските по делото.
По искане на ищеца на основание чл. 214 от ГПК с
протоколно определение от 29.01.2020г. съдът е допуснал увеличение в размера на
исковите претенции като искът за заплащане на незаплатено възнаграждение за
положен извънреден труд се счита предявен за сумата от 1756.36 лева, а искът за
заплащане на обезщетение за забава се счита предявен за сумата от 221.15 лева.
Ответникът в срока за отговор е оспорил иска като
неоснователен и недоказан по размер. Не е оспорил, че ищецът се намира в
служебно правоотношение с ОДМВР – В.. Оспорил е, че на ищеца се дължи
възнаграждение за извънреден труд и нощен труд за процесния период като е
посочил, че на ищеца е изплатено възнаграждение за всичкия положен от него
извънреден и нощен труд. Оспорил е приложимостта на разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ
по отношение на служителите на МВР като са развити доводи, че статутът им се
урежда единствено в ЗМВР, където е налице регламентация на заплащането им.
От фактическа страна не се оспорва, че страните се
намират в служебно правоотношение на посоченото основание, както и не е се оспорва,
че за исковия период от 01.08.2016г. до 01.08.2019г. ищецът е работил на сменен
режим по график при сумарно отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и
06.00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални
празници.
От заключението на вещото лице по назначената и приета
по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена въз основа на
представените разплащателни ведомости за начисленото трудово възнаграждение на
ищеца, както и графиците за отработени смени, се установява че през исковия
период ищецът е отработил 1792
часа нощен труд. Приравненият с коефициент 0,143 нощен труд в дневен възлиза на
256 часа положен извънреден труд, който се равнява на 1756.36 лева. Според
заключението на вещото лице, обезщетението за забава на плащането на главниците
за заявения три годишен период по периоди на възникване до 02.08.2019г. е в
размер на 221.15 лева.
При така
установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема за установено от
правна страна следното :
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Е. В. по отношение на съдебното решение може да са
налице три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният
закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на
нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/,
но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по
принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Второинстанционното производство е
ограничено въззивно обжалване. Непосредствена цел на въззивното
производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което
дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване
истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на
доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като
съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди
или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното
производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от
това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с
нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно.
Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а
решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността
на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната
срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и
при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, въззивната жалба се явява неоснователна поради следните съображения:
Районният съд правилно е дал правна квалификация на
правата на ищеца- чл.140 КТ е във връзка с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т.2 от ЗМВР.За да бъде уважена такава искова претенция в тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване, следните
правнорелевантни факти: фактът на възникване на служебно правоотношение с ОДМВР-
В. че е полагал нощен труд за исковия период , който не е преобразуван чрез преизчисление с коефициент 1.143, както
и размера на претендираното възнаграждение за положения нощен труд след
преобразуването му със съответния коефициент .Искът се явява доказан изцяло
поради следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.В процесния
период са действали последователно Наредба № 8121 з-407/11.08.2014 г., Наредба
№ 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от
министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.
3, ал.З и в трите наредби са идентични и са в смисъл,че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл.
31, ал.2 от Наредбата) и че полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период.Същата е отменена с приемане на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна
е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г.
Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради
което следва да се приеме, че до този момент действаща е Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г..
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата
на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 0.143. Районният съд законосъобразно е приел ,че
липсата на такава норма не да следва да се възприема като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи.Правилен е и изводът ,че в случая при наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
За пълнота на изложението въззивната инстанция намира
за необходимо да отбележи ,че този коефициент е 1,143 и че се получава като
нормалната продължителност на работното време през деня -8 часа (установена в
чл.136 ал.3 КТ ) се раздели на
нормалната продължителност на работното време през нощта -7 часа (установена в
чл.140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този
коефициент -1,143 ,но формулиран по друг математически начин ,който води до
същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и
полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период.Може да се обобщи ,че в горната наредба законодателят е възприел подхода
,установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата .Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата са приложими по аналогия
и по отношение на лицао със служебно правоотношение в МВР ,тъй като
Конституцията на РБ. утвърждава като основно достижение на социалната
държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната
му реализация.Основният закон гарантира равенство на правата на
лицата,предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,в
рамките на което реализират правото си на труд,поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители ,полагащи труд .Поради това
включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде
приравнен на дневно работно време ,на която основа и следва да бъде определен
реално положеният от него труд за исковия период.
С оглед на гореизложеното се явява правилен изводът на
първоинстанционния съд ,че исковата
претенция за заплащане на неизплатено
възнаграждение
за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време,
при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, е доказана по
своето основание.
Във въззивната жалба се поддържа ,че бил
неправилен изводът на Съда са
субсидиарното приложение в процесния случай на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.Горните доводи са неоснователни с оглед на изложените по –горе мотиви,които
се възприемат и от другите равни по степен съдилища-напр.решение №186/10.10.2017
г.на ОС-Т. по в гр.д.№182/2017 г.,решение
№64/21.01.2019 г. на ОС-В. по в .гр.д. 2300/2018 г. , решение №464/12.04.2019
г. на ОС-В. по в .гр.д. 255/2019 г., решение
от 16.02.2018 г. на ОС-П. по в
.гр.д. 912/2017 г., решение №400/29.03.2019 г. на ОС-В. по в .гр.д. 44/2019 г.
и мн.др.
По спорния въпрос има формирана задължителна съдебна
практика на ВКС ,обективирана в Решение №311 /08 януари 2019 г.на ВКС ,
Четвърто гражданско отделение по гр.
дело № 1144 по описа за 2018 г . в производство по чл. 290 от ГПК.С определение
№ 588/27.06.2018 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание
чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по материалноправния въпрос - намират ли
субсидиарно приложение разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от ЗДСл за
заплащане на допълнителни възнаграждения за нощен труд и за работа през
официалните празници на държавните служители в системата на МВР при действието
на ЗМВР от 2006 г. (отм.).Съдебният състав е приел, че отговорът на този
материалноправен въпрос е положителен със следните мотиви :“През периода
09.08.2008 г. - 31.12.2010 г. субсидиарното приложение на ЗДСл (респ. - на
разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от него) по отношение на държавните
служители в системата на МВР е изрично уредено с § 1а (нов - ДВ, бр. 69/2008
г., отм. - ДВ, бр. 88/2010 г.) от ДР на ЗМВР от 2006 г. (отм.). Съгласно
принципните разяснения, дадени в мотивите към т. 23 от тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, предвид които е прието, че разпоредбата на чл.
126 от ЗДСл за освобождаване от държавни такси продължава да намира субсидиарно
приложение по отношение на държавните служители в системата на МВР и след
отмяната на § 1а от ДР на ЗМВР от 2006 г. (отм.), следва да се приеме, че след
тази отмяна и независимо от нея, и разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3
от ЗДСл за заплащане на нощния труд и на работата през официалните празници,
продължават да се прилагат субсидиарно по отношение на държавните служители в
системата на МВР - до отмяната на 01.07.2014 г. на ЗМВР от 2006 г. и влизането
в сила на действащия ЗМВР, с разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от който, отново
изрично е предвидено да им се заплащат допълнителните възнаграждения за труд
през нощта и на официалните празници. Възприемането на обратното разрешение на
поставения материалноправен въпрос би довело до лишаване на държавните
служители в системата на МВР от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд
и за труд на официалните празници в течение на един продължителен период от
време (01.01.2011 г. - 30.06.2014 г), като по този начин би ги поставило в
неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и
спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават
такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл. 264
от КТ. Горното тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за
равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБичл. 14 от
ЕКЗПЧОС.“
По въпроса за субсидиарното приложение на общия ЗДСл
при липса на подробно правна уредба в специалния ЗМВР, се е произнесъл и ВКС,
който в мотивите към т. 23 от ТР 6/12 г. по тълк. дело № 6/12 г. на ОСГТК е възприел за меродавна правната логика, че
общият закон намира субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба в
ЗМВР следва да се прилага ЗДСл. Обратното разбиране би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, а също
и спрямо работниците и служителите по трудови правоотношение .
На въззивната инстанция е известно наличието на
противоречива съдебна практика относно приложението на горецитираните правни
норми ,което обстоятелство е наложило образуването на Тълкувателно дело на ОСГК
.Известни са и подробните мотиви в защита на всяка една от двете тези ,като
въззивната инстанция в настоящия състав счита за правилно изложеното по-горе
тълкуване на закона .При наличието на неяснота в правната уредба съдът тълкува
закона ,като търси целта на закона съобразно Чл.46 ЗНА.Повече от очевидно е ,че
единствената цел на законовите разпоредби относно заплащането на труда на
служителите в МВР е да се спази конституционната повеля на Чл.48 ал.5 от Конституцията на РБ. заплащането да съответства на извършената работа .Нощният
труд ,положен от служителите на МВР ,разстройва биологичния ритъм на живота и
нервната система,обмяната на веществата и нормалния метаболизъм ,поради което
следва да получи адекватно заплащане .Повече от очевидно е ,че предвиденото в
закона заплащане от 0,25 лв.на час нощен труд нито има характера на
допълнително трудово възнаграждение ,нито корелира по какъвто и да било начин на
конституционното задължение трудовото възнаграждение да съответства на
положения труд .
ПО ОТНОШЕНИЕ
на определение от 3 юли 2020 г. по същото дело ,с което е изменено решението в частта за
разноските
Адвокатското възнаграждение ,платимо от ищеца пред
районния съд,е уговорено както следва :
400,00лева възнаграждение ,уговорено за иска за главница и 300,00лева за
иска за лихва. Въззивната инстанция споделя извода на районния съд относно това
,че изискването на разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за определяне
възнаграждение съобразно вида и броя на предявените искове касае възнаграждения
при искове в защита на различни интереси, а не само съобразно броя на същите
т.е. само при кумулативно съединяване на искове, които не са в съотношение на
зависимост на единия от другия. В случая интересът, който търси ищеца е един,
тъй като претендираните вземания са за дължимост на парични суми, които се
основават изцяло на идентични факти, като иска за лихви е изцяло в зависимост
от иска за дължимост на главницата, предвид акцесорния характер. При това
положение при определяне на дължимото възнаграждение за адвокат следва да се
вземе общия размер на исковите претенции.Въззивната инстанция също така намира
за необходимо да отбележи ,че размерът на адвокатското възнаграждение винаги се
определя като процент от исковата претенция и е недопустимо размерът на
адвокатското възнаграждение да превишава размера на исковата претенция.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
Въззиваемата страна
претендира разноски в размер на 700 лв.На основание Чл .9 във връзка с
Чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.,който размер Съдът
намира за справедлив и обоснован по
смисъла на Чл.36 ал.2 Закона за адвокатурата.Следва да се отчете и
обстоятелството ,че съгласно задължителната практика на ВКС при обективно
съединяване на искове размерът на адвокатското възнаграждение се формира върху
сбора на отделните искове .Недопустимо е също така размерът на адвокатското
възнаграждение да надхвърля значително цената на иска .
Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №97/04.03.2020 г. по гр.д.№2218
/2019 г. на Районен съд-В. .
ПОТВЪРЖДАВА определение от 3 юли 2020 г. по гр.д.№2218 /2019 г. на Районен
съд-В. .
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – В., с адрес: гр. В. представлявана от Директора П. К. да
заплати на К.В.Ц. с ЕГН *******, със съдебен адрес:***, разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 300 лева.
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/