№ 734
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Георгиева
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20231100900389 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание с правно основание
чл. 79, ал. 1, предложение последно от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от „М.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Д.
А. П. против „Д.“ ЕООД и П. А. Г. за осъждането им солидарно да заплатят сума в общ
размер на 61 382, 98 лева, представляваща неплатени суми по Договор за предоставяне на
клиентски чипове от 03.02.2021 г., за които са издадени Фактура № ********** от
31.08.2022г.; Фактура № ********** от 31.08,2022 г.; Фактура № ********** от 30.09.2022
г. и Фактура № ********** от 31.10.2022 г., и сумата от общо 12 271, 19 лв.,
представляваща договорна неустойка по чл. 6 от Договора за забавено плащане на сумите по
фактурите, ведно със законна лихва считано от датата на предявяване на исковата молба и
разноски.
Твърди се, че правоотношенията между страните са възникнали на основание
Договор за доставка на клиентски карти/чипове от 03.02.2021 г. и Анекс № 1 към него, по
силата на който, в качеството на доставчик на услуга ищецът „М.“ ЕАД поел задължение да
предостави пластични чип карти, които давали възможност на ползвателя да зарежда горива,
ползвайки промоционални, намалени цени (чл.1) в посочените търговски вериги и
възможността за отложено заплащане на заредени количества в рамките на 7 календарни
дни от издаване на фактурата. Ответникът П. А. Г. поел солидарно задължение в условията
на поръчителство с „Д.“ ЕООД – за заплащане на всички произтичащи от вече споменатия
договор задължения, които са възникнали по повод използване на услугите, които са
предоставени от „М.“ ЕАД и са предмет на договора.
Ищцовото дружество е осигурило зареждането на горива от страна на ответниците в
целия период на действие на съглашението, като за дължимите суми издало и съответни
фактури – описани в исковата молба. Тъй като сумите по фактурите не били заплатени в
уговорения срок от уведомлението за получаването им в платформата „benzin.bg“ (т.4.
раздел „Отчетност“ от ОУ“), в резултат на което възникнало и задължението да заплати
обезщетение за забава в размер на 0,5% на ден върху дължимата, просрочена сума за
съответния период, считано от деня, следващ деня на изискуемост, но не повече от 20% от
1
пълния размер на задължението по незаплатената фактура (чл. 6, изр. последно от
съдържанието на договора). Общият размер на неустойката към момента на депозиране на
исковата молба възлизал на 12 271, 19 лева.
В срока по чл.367 ГПК ответникът „Д.“ ЕООД не депозира писмен отговор и не взема
становище по исковете.
В открито съдебно заседание назначеният особен представител на ответника П. Г.,
адв. С. Й. оспорва предявените искове.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От доказателствата по делото се установява сключването на Договор за предоставяне
на клиентски карти/чипове от 03.02.2021 г. („Договора“) между „М.“ ЕАД като „доставчик“,
„Д.“ ЕООД като „картодържател“ или „клиент“ и П. А. Г., в качеството му на „солидарен
длъжник“, с предмет предоставяне за временно ползване заявен от клиента брой клиентски
карти или чипове, даващи право на последния да ползва услугите на доставчика чрез
представяне на клиентска карта или чип при закупуване на горива и/или други
продукти/услуги в бензиностанция, при условията на авансово заплащане на потребените
горива и/или други продукти/услуги. Ищецът е приложил Общи условия към Договор за
предоставяне на клиентски карти, в сила от 01.01.2021 г.
Съгласно чл. 6 от Договора, в случай, че лимита от авансово заплатените суми е
изчерпан, но въпреки това действието на клиентските карти/чипове не е прекратено поради
каквато и да е било причина, в резултат на което клиентът ползва горива и/или
продукти/услуги, последният се задължава да заплати стойността им в срок до 7 дни от
получаване на фактурата. В същия член от Договора е уговорена и неустойка за забава в
размер на 0,5 % от дължимата сума за всеки ден забава до окончателното и плащане, но не
повече от 20% от общо дължимата сума.
На основание чл. 3.1.1. от Договора, картодържателят е задължен да следи
потреблението си на горива и/или други продукти/услуги за отчетния период (календарен
месец) в профила си в електронната платформа benzin.bg. Страните са се съгласили, че с
отразяването на фактурата в профила на клиента тази фактура се счита за получена съгласно
чл. 6 от Договора. Независимо от това на всяка една от фактурите е посочена дата на падеж,
както следва: Фактура № ********** от 31.08.2022г. е с падеж 15.09.2022 г., Фактура №
********** от 31.08.2022 г. е с падеж 15.09.2022, Фактура № ********** от 30.09.2022 г. е с
падеж 15.10.2022 г. и Фактура № ********** от 31.10.2022 г. е с падеж 15.11.2022 г.
С Анекс № 1 от 03.02.2021 г. е уговорена търговска отстъпка, която клиентът има
право да ползва в посочените бензиностанции.
Ищецът сочи, че въз основа на сключения между страните договор са издадени и
неплатени Фактура № ********** от 31.08.2022г. на стойност 27 214,26 лв. с ДДС; Фактура
№ ********** от 31.08.2022 г. на стойност 1096,28 лв. с ДДС; Фактура № ********** от
30.09.2022 г. на стойност 22 934,56 лв. с ДДС и Фактура № ********** от 31.10.2022 г. на
стойност 10 137, 88 лв. с ДДС, които са приложени като доказателство по делото.
От заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза вещото лице
установява, че издадените от страна на „М.“ ЕАД, фактура № ********** от 31.08.2022г.;
Фактура № ********** от 31.08.2022 г.; Фактура № ********** от 30.09.2022 г. и Фактура
№ ********** от 31.10.2022 г., с общ размер на 61 382, 98 лева лв. с ДДС на „Д.“ ЕООД са
включени в подадения в НАП дневник на покупките по ЗДДС и е ползван данъчен кредит в
размер на начисления ДДС по всяка от фактурите в общ размер на 10 230, 50 лв. В
експертизата не се установява процесните фактури да са префактурирани на трети лица, тъй
като ответникът не предоставя информация за отговор на този въпрос, но от извършена
2
справка на предоставения от НАП дневник на продажби не е установено за м.август,
м.септември и м.октомври 2022 г. да са издадени и осчетоводени фактури за продажба на
гориво със суми съвпадащи със стойностите по процесните фактури.
От приложените документи по делото, вещото лице установява, че всички плащания
по издадените от „М.“ ЕАД фактури са извършени от банковата сметка на „Д.“ ЕООД, с
изключение на едно, което е извършено от трето лице.
Ответниците не твърдят и не представят доказателства да са погасили задълженията
си за плащане на сумите по фактурите. Поради неизпълнение на задълженията за плащане
от страна на ответника, е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск за
заплащане на дължимите суми, ведно със законна лихва за забава.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният пряк иск на
продавача, с който се претендира цената на доставената стока спрямо купувача-ответник за
основателен. Съдът счита, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, произтичащо от процесния договор, разкриващо белезите на търговска
продажба по смисъла на чл. 318 и сл. от ТЗ. Договорът за търговска продажба по см. на чл.
318 от ТЗ е двустранен, възмезден, консесуален, комутативен и има облигаторно-вещно
действие, съгласно който страните са наясно с насрещните си задължения още към момента
на сключването на договора. В изпълнение на договора ищецът, като доставчик, е осигурил
предоставяне на услугите и доставка на горивото от конкретните бензиностанции, по цени с
предвидената търговска отстъпка. От своя страна ответникът, купувач не е изпълнил изцяло
паричните си задължения за заплащане на тяхната стойност, установена от писмените
доказателства и заключението на съдебно счетоводната експертиза, и дължи плащане на
цената съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Договорът и Анексът са подписани от П. А. Г. от името и за сметка на „Д.“ ЕООД,
както и в качеството му на „солидарен длъжник“. Към датата на сключване на договора
управител на дружеството е била Т.Д.Г.. Дори и лицето, подписало договора от името на
търговското дружество да не е имало качеството на упълномощено лице, съдът намира, че и
при липсата на представителна власт, изводът, че работите се считат за договорени и приети
произтича от необорената презумпция на чл. 301 ТЗ, която намира приложение както при
сключването на търговски сделки, така и при потвърждаването на тяхното изпълнение.
Приложението на презумпцията на чл. 301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от
които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е
оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. Те съставляват
факти, които сочат на липса на противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ. При извършване
на действия от името на ненадлежно представляваният търговец, не се изисква изрично
потвърждаване, а то се счита извършено, ако търговецът не се противопостави веднага след
узнаването, т. е. потвърждаването се счита извършено чрез бездействие. По делото липсват
каквито и да е твърдения и доказателства, че ответното дружеството се е противопоставило
на извършените действия, дори напротив, като несъмнено доказателство за това са
приложените 15 бр. платежни нареждания, както и счетоводна справка за всички плащания
за периода от 09.02.2021 г. до 17.08.2022 г. от ответника по сметката на ищеца, във връзка
със сключения договор.
Ответниците не са оспорили претенциите по размер, не са навели възражения за
тяхното погасяване.
Исковата претенция за присъждане на неустойка за забава съобразно договореното
между страните в договора е основателна с оглед отминалите падежи посочени във всяка
една от неплатените фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойка се дължи
ако: А/ е била уговорена от страните или да е установена от закона; Б) кредиторът да е
3
изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни при двустранните договори, но
не и ако е изключително виновен за неизпълнението на другата страна; В) длъжникът
виновно да не е изпълнил изцяло договора или да го е изпълнил лошо или със забава. С
оглед на установеното от фактическа и правна страна по делото, съдът намира че в случая са
налице всички предпоставки за присъждане на договорената неустойка върху вземането на
ищеца. Предвид установената забава от страна на ответника следва да бъде ангажирана
отговорността му за заплащане на неустойка, дължима на основание чл. 6 от договора, върху
дължимата и част от задължението, възлизаща на исковата сума. Съдът счита за
преклудирано възражението за недействителност на неустойката подари противоречие с
добрите нрави (чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД), направено с молба постъпила след последното
съдебно заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 304 от ТЗ, лицата, които при сключване на търговска
сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва
друго. С оглед установеното по делото ответникът П. А. Г. отговаря солидарно за
задължението за заплащане на предоставените услуги и доставката на гориво от ищеца.
Изложеното обуславя извод, че в полза на ищеца съществуват изискуеми парични
вземания срещу ответниците в заявените размери и предявените искове, като доказани по
основание и размер, ще се уважат.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът има право на сторените по делото разноски.
Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 2946,17 лв. и за възнаграждение
на вещо лице в размер на 1200 лв., които следва да му се присъдят. Ответникът П. А. Г.
следва да бъде осъден да заплати и 880 лв. - за особен представител.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1000, р-н Средец, ул. ******* и П. А. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
*******, да заплатят солидарно на „М.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1592, р-н Искър, бул. *******, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД сума в общ размер на 61 382,98 лв.,
представляваща неплатена сума по Фактура № ********** от 31.08.2022г.; Фактура №
********** от 31.08,2022 г.; Фактура № ********** от 30.09.2022 г. и Фактура №
********** от 31.10.2022 г., дължима по Договор за предоставяне на клиентски
карти/чипове от 03.02.2021 г., ведно със законната лихва от 24.02.2023 г. до окончателното й
погасяване;
- на основание чл. 92 ЗЗД сума в общ размер на 12 271,19 лв., представляваща договорна
неустойка съгласно чл. 6 от Договора за забавено плащане на сумите по фактурите.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1000, р-н Средец, ул. ******* и П. А. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
*******, да заплатят солидарно на „М.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1592, р-н Искър, бул. *******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сторените в производството разноски в размер на 2946,17 лв. - за държавна такса и 1200 лв.
– за възнаграждение на вещо лице и 880 лв. - за възнаграждение на особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
4
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5