Р Е Ш Е Н И Е
№6 06.01.2022г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
седми декември 2021г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №596 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.197
ал.2 от ДОПК, образувано по жалбата от 05.10.2021г на Д.Р.И. против Решение
№272/28.09.2021г на Директор ТД на НАП Пловдив, връчено по електронен път на
29.09.2021г, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки №С210024-023-0002387/26.08.2021г, издадено от старши
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив.
В жалбата се твърди, че искането за
налагане на предварителни обезпечителни мерки в хода на ревизионно
производство, образувано със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002421004654-020-001/13.08.2021г
не е мотивирано, противно на възприетото в обжалваното решение. В мотивите на
решението е посочено, че искането е мотивирано, тъй като са налице основанията
по чл.19 от ДОПК, но съгласно чл.121 ал.1 вр. с ал.3 от ДОПК се дължи преценка
дали имуществото на ревизираното лице би могло да удовлетвори изпълнението на
предполагаемото публично задължение, каквато не е извършена от публичния
изпълнител, наложил мерките. Не са били налице предпоставките за налагане на
предварителни обезпечителни мерки, съгласно формалните мотиви за недостатъчност
на имуществото на ревизираното лице, изложени в обжалваното пред директор на ТД
на НАП Пловдив постановление. Не е допустимо в производството по издаване на РА
с основание чл.19 ДОПК да се налагат предварителни обезпечителни мерки,
доколкото се установяват чужди за физическото лице публични задължения –
жалбоподателя е управител на „Метаморфоза Груп“ ООД, което обуславя и
образуваното с посочената заповед ревизия срещу него. Отговорността на
управителя възниква, когато укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил
длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие
на това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или осигурителни вноски.
Отговорността е ограничена до размера на не събраното вземане, а юридическото
лице погасява своите задължения според възможностите си. Не са взети предвид и
стойността на възбранения имот и на запорираните движими вещи и вземания.
Разпоредбата на чл.195 и чл.197 от ДОПК изискват съответствие между размера на
публичните вземания, размера на обезпеченията и съответно да не се препятства
дейността на лицето. Съразмерността между обезпечителната нужда и засягането на
интересите на длъжника е поставена в изискването мярката да не обременява
прекомерно. В случая тези изисквания не са изпълнени, а те сочат на нарушение
на общия принцип на чл.6 от АПК. На основание чл.121 ал.1 от ДОПК
обезпечителната нужда не се състои само в очаквания размер на задълженията, а
идва от възможността или не възможността задължението да се изпълни с
разполагаемото имущество при съобразяване на условията по чл.121 ал.3 от ДОПК.
В конкретния случай липсват данни за извършване на такава преценка, което се
сочи като основание за отмяна на обезпечителната мярка. Твърди се, че тя и
прекомерно обременява интересите на длъжника, тъй като не е посочено до какъв
размер се налага обезпечение върху имуществото на ревизираното лице. Оценката
на имуществото липсва, а това е съществено процесуално нарушение, представляващо
пречка да се установи съразмерността на обезпечителни мерки спрямо
обезпечителната нужда. От съда се иска да бъде отменено Решение
№272/28.09.2021г на директор ТД на НАП Пловдив и да се присъдят разноските по
делото.
Ответника Директор ТД на НАП Пловдив
писмено становище развива съображения, че върху възбранения недвижим имот има
наложена първа по ред ипотека за обезпечаване на банков кредит, като
жалбоподателя притежава и незначителен процент -0.17% идеални части от недвижим
имот – земя и сграда в село Медникарово и от сграда в град Стара Загора, както
и има непризнато вземане от трето лице, а мерките са наложени до размер на 227 313.82лв, колкото са
очакваните публични задължения, предмет на възложената ревизия. Иска то съда да
бъде отхвърлена жалбата с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Съгласно чл.197 ал.3 от ДОПК съдът
отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не
съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за
налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал.
5 от ДОПК. В настоящия случай с оглед обжалване на постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки и не представянето на обезпечение, което без
преценка изисква отмяна на обезпечителните мерки, съдът следва да провери
спазването на изискванията по чл.121 ал.1 от ДОПК и съответно реда – по искане
на компетентния орган и с постановление на публичен изпълнител.
Съгласно чл.121 ал.1 от ДОПК в
хода на ревизията, а такава е в ход с оглед издадената и връчена заповед за
нейното възлагане срещу жалбоподателя, органът по приходите – в случая главен
инспектор Плачкова в качеството на ръководител на ревизията, е поискала от
публичен изпълнител да наложи с постановление предварителни обезпечителни
мерки. Искането трябва да е мотивирано, а предметното съдържание на мотивите е
определено от чл121 ал.1 от ДОПК – да се предотврати възможността за извършване
на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които разпореждания
ще се затрудни значително или ще бъде невъзможно бъдещото принудително събиране
на публичните вземания. Следователно обект на обезпечителните мерки следва да
бъде имущество на ревизираното лице, чиято стойност е съответна на очаквания
размер на публичните задължения и поради това тъкмо посоченото в искането
имущество следва да е обект на обезпеченията. Стойностното съотношение е водещо
с оглед преследваната цел – да се отнеме възможността на лицето да се разпореди
с имущество, което поради вида и стойността си е секвестируемо и може да бъде
предмет на принудително изпълнение, чрез съответните способи. При избора на
имуществото, върху което да се наложи обезпечителна мярка органа ръководи се
задължително от гаранциите, предоставени в защита на ревизираното лице от
чл.121 ал.3 от ДОПК – да не се възпрепятства сериозно дейността на лицето, а
ако това е невъзможно тоест когато няма избор на активи, които да са подходящи по
вид и стойност, мерките не следва да спират извършваната от ревизираното лице
дейност. В случая не се сочи каква дейност извършва жалбоподателя, за която да
му е необходимо да има възможност да се разпорежда с поземлен имот с
идентификатор 68790.502.298 в село Старозагорски минерални бани, чиято
балансова стойност е посочена в размер на нула тоест няма балансова стойност, а
такава имат имуществата на юридическите лица, които водят счетоводство. Освен
този възбранен имот, другото имущество на длъжника са посочените 0.17% идеални
части от недвижим имот в град Стара Загора и в село Медникарово, а очаквания
размер на публичните задължения е 227 313.82лв. В случая е установено от
публичния изпълнител притежаването на един недвижим имот, който по своя вид –
не застроен поземлен имот, може да бъде предмет на публично принудително
изпълнение, тъй като не представлява единствено жилище. Разпореждането с този
имот ще препятства събирането на публичните задължения, при това без съмнение с
оглед липсата на друго движимо или недвижимо имущество на ревизираното лице.
Тук е мястото да се каже, че контрол върху законосъобразността на заповедта за
възлагане на ревизия е недопустим в настоящото съдебно производство, в което
основанията за отмяна на обезпечителната мярка са стриктно посочени от
законодателя и се свеждат до гаранция предоставена от ревизираното лице,
съответно проверка за наличието на условията по чл.121 от ДОПК, по-специално
ал.1 от същия кодекс, но принципа за съразмерност логично, а и изискването за
ефективен съдебен контрол, не позволяват да се изключи и проверката за
гаранциите, които чл.121 ал.3 предоставят на адресата на обезпечителните мерки.
След като годния да обезпечи събирането на публичните задължения поземлен имот
е единствено в имуществото на длъжника, при това има първа по ред ипотека,
вписана в полза на ипотекарния кредитор – банка, то се налага извода, че
неоснователно е оплакването за липса на данъчна оценка или пазарна стойност на
възбранения. Длъжника няма друго имущество, което по своя вид да е
секвестируемо, тъй като единственото жилище в Стара Загора е вън от обектите
върху които може да се извършва принудително събиране, чрез осребряване, поради
което не може да се приеме, че съразмерно на обезпечителната нужда би била е
възбрана върху него и върху 0.17% ид
части от земя и сграда в село Медникарово – тези идеални части и без специални
знания, а поради обществено известни факти сочат, че не биха могли при никакви
обстоятелства да имат стойност в размер на очакваните публични задължения.
Възбраната не препяства дейност на лицето –жалбоподателя, тъй като не е пречка
да бъде използван поземления имот, съобразно предназначението му по подробен
устройствен план, а единствено пречи на разпоредителни и обременителни правни
сделки с него, което е и целта на чл.121 ал.1 от ДОПК, за наличие на която се
следи в настоящото съдебно производство. Не е нарушена и гаранцията по чл.121
ал.3 от ДОПК, предвид изложеното до тук – не се спира дейност на лицето, която
и не е известно да се извършва към настоящия момент, нито са изложени
обстоятелства, които да сочат на по-висш личен интерес от разпореждане с този
възбранен имот, който при степенуване на правата да изисква отмяна на
обезпечителната мярка.
Искането трябва да е мотивирано с
фактите по чл.121 ал.1 от ДОПК – в ход да е ревизионно производство, очакван
размер на публичните задължения, установено налично имущество и тези изисквания
са спазени. Посочено е в постановлението на публичния изпълнител както размера
на задълженията, които се очаква да бъдат установени, така и не представянето
на справки от страна на ревизираното лице на имущество, което би могло да
послужи за обезпечаване на вземанията, както и данни за фактите, които са
установени при извършена служебна проверка – недвижим имот с учредена законна
ипотека, който е обект на възбрана, банкови сметки в три търговски банки, в
които средства няма, както и не признато вземане от трети лица Изипей АД и
Дайнърс Клуб България АД. Оттук позовавайки се на чл.121 ал.3 от ДОПК публичния
изпълнител е изложил извода си, че размера на активите е по-малък по стойност
от предполагаемия размер на задълженията – активите, върху които може да се
изпълнява са реално поземления имот в село Старозагорски минерални бани, тъй
като други секвестируеми не са установени. При това положение остава единствено
гаранция да не се спира дейността, но възбраната не може да я спре обективно в
настоящия случай, тъй като тя възпрепятства разпореждане, чрез отчуждаване при
това спорно в съдебната практика и теория дали е допустимо да се извършва
сделка на разпореждане с възбранен имот или приобретателя се съгласява с
възможността да бъде предмет на принудително изпълнение. Ето защо жалбата е
неоснователна и допусната липса на оценка на поземления имот не може да
обоснове извод за съществено процесуално нарушение, което ако не бе извършено
би могло да се стигне до извода, че този имот не е годен да обезпечи бъдещите
задължения – единствения секвестируем, без който очаквания размер на публичните
задължения ще остане изцяло необезпечен.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.197 ал.3 от ДОПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Р.И.
против Решение №272/28.09.2021г на Директор ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА Д.Р.И. ЕГН **********
да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 80лв / осемдесет/,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: