Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2016 г.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми ноември през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
СТАНЧЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
при
секретар Н.И.,
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 2180 по описа за 2016 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на З.Д.И. против
решение № 3316 от 14.09.2016 г., постановено по гр.д. № 4607 по описа за 2016
г. на дванадесети състав на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените
от въззивника срещу „София Франс ауто”
АД искове за признаване за незаконно и отмяна уволнението на ищеца, извършено
със заповед № 02 от 04.02.2016 г. на работодателя и за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност „координатор мрежа-резервни части”, на
основание член 344, алинея 1, точка 1 и точка 2 от Кодекса на труда /КТ/, както
и е осъден въззивника да заплати на „София Франс ауто” АД сумата от 500 лева, представляваща сторени в
производството пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание член 78, алинея
3 от ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че
атакуваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, без да се
излагат конкретни доводи. Иска се отмяна на решението и уважаване на
предявените искове, като се претендират сторените пред двете инстанции
разноски.
Срещу жалбата в законовоопределения
срок е депозиран отговор, в който същата
се оспорва и се иска потвърждаване на решението. Излагат се подробни правни
съображения защо атакуваното решение се счита за правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на
Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/,
счита за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се излага, че ищецът е полагал труд при
ответника на длъжност „координатор мрежа-резервни части“ с място на изпълнение
град Варна по трудов договор № 41 от 06.06.2008 г.,
анекс към него от 16.06.2008 г. и допълнително споразумение № 72 от 01.12.2008
г. На 23.02.2016 г. му била връчена заповед № 02 от 04.02.2016 г. на
управителя, с която трудовото му правоотношение бива прекратено на основание
член 328, алинея 1, точка 2 от КТ. Твърди, че заповедта е издадена в нарушение
на закона, тъй като е немотивирана и в нея е изписано единствено като основание
съкращаване на щата съгласно заповед № 1 от 22.01.2016 г. и решение от
18.01.2016 г. на изпълнителния директор на дружеството, като липсва посочена
длъжност, която се съкращава и съгласно кое щатно разписание. Твърди, че
решението за съкращаване на щата е взето от некомпетентен орган, доколкото това
е в правомощията на Съвета на директорите. Не е бил извършен и задължителният в
случая подбор измежду служители, заемащи същата или сходни длъжности, а дори и
такъв да е извършен, то той е проведен в нарушение на член 329 от КТ. Сочи се,
че трудовите функции, които е изпълнявал, че не са били премахнати, а
продължават да се изпълняват от други служители. Процедурата по съкращаване на
щата е извършена, без да е взето решение на синдикалната организация, което е в
нарушение на колективния трудов договор, и е проведена с единствена цел
трудовият договор с ищеца да бъде прекратен, без да е налице реална
необходимост от предприетото съкращаване на щата. В тази връзка твърди, че на
16.09.2015 г. е претърпял трудова злополука, призната за такава с разпореждане
№ 18559 от 09.10.2015 г. на НОИ, което е наложило ищецът да ползва отпуск
поради временна нетрудоспособност до 01.10.2015 г. След връщането му на работа
на 02.10.2015 г. е получил предложение от работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие, като му били взети служебния
автомобил, телефон и всичко, нужно за изпълнение на трудовите му задължения. До
прекратяване на трудовото правоотношение с процесната
заповед се сочи, че ищецът е подлаган на тормоз с цел да напусне работа.
В срока по член 131 от ГПК ответната страна е представила
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Не оспорва, че трудово правоотношение с ищеца е възникнало по
посочения от него трудов договор със срок за изпитване, след изтичане на който
страните са подписали допълнително споразумение № 72 от 01.12.2008 г. По силата
на последното страните са уговорили месторабота в град София. Трудовото
правоотношение е прекратено със сочената заповед на основание съкращаване на
щата. Твърди се, че решението за съкращаване на щата в направление „Резервни
части” чрез премахване на длъжността „координатор мрежа резервни части” и
одобряване на ново щатно разписание е взето от компетентния да го стори орган.
Съобразно устава на дружеството от компетентността на Съвета на директорите е
вземане на решение за значителни вътрешни промени или реорганизации, отнасящи
се до промени в броя на заетите в дружеството лица - над 10 % от списъчния
състав към датата на промяната, откриване, закриване, сливане на направления,
дирекции, отдели, какъвто не е настоящият случай. Решението за съкращаване на
щатната бройка е подписано от изпълнителния директор на дружеството, който е и
негов представляващ. Отделно от това съветът на директорите с изрично решение е
оправомощил изпълнителния директор Е. Г. да вземе
решение за съкращаване на въпросната щатна бройка. Твърди, че в случая не е
било налице основание за извършване на подбор между останалите служители в
направление „резервни части”, тъй като съкратената щатна бройка е била една и
тя е заемана от ищеца. Липсват служители, които да са изпълнявали същите задължения.
И тъй като трудовата функция на длъжността, заемана от ищеца е била единствена,
то работодателят преценява дали да извърши подбор или не. Излага, че
съкращаването на щатната бройка е реално, като към датата на вземане на
решението за това и към датата на уволнението не е имало друг служител, който
да е заемал такава длъжност с включените в нея трудови задължения. Оспорва в
предприятието да е имало учредена синдикална организация на служителите, както
и работодателят да е страна по подписан колективен трудов договор. Оспорва и
твърденията, че предприетото съкращаване на длъжността е имало за цел
единствено прекратяване на ТПО с ищеца, както и същият да е подлаган на тормоз
с цел да напусне работното си място. Решението е взето поради икономически
причини и няма връзка с твърдяната трудова злополука. В случая не е било
необходимо предизвестие за прекратяване на ТПО, доколкото работодателят се е
ползвал от правото си да прекрати ТПО без такова срещу задължение за заплащане
на обезщетение за неспазването му.
Предявените искове се квалифицират
като такива по член 344, алинея 1, точка 1 и точка 2 от КТ.
Няма спор по следните факти и
обстоятелства, които се установяват и от събраните по делото доказателства:
1/ Че между страните е съществувало
трудово правоотношение, като ищецът З.Д.И. е изпълнявал длъжността “координатор
мрежа-резервни части” в „София Франс ауто“ АД;
2/ Че
трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 02 от 04.02.2016 г. на изпълнителния
директор на дружеството на основание член 328, алинея 1, точка 2 от КТ- поради
съкращаване на щата -, връчена на ответника на 23.02.2016 г.;
3/ Че по
времето на трудовия си договор ищецът е бил с месторабота в град Варна.
Възражението на ищеца, че
работодателят е следвало да му връчи предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение е неоснователно. В разпоредбата на член 328, алинея 1, точка 2 от
КТ е предвидено, че в хипотеза на прекратяване на ТПО поради съкращаване на
щата, правоотношението се прекратява с предизвестие. Същевременно обаче всяка
от страните по него и по всяко време може да прекъсне трудовоправната
връзка и без да спази този срок, тоест веднага с връчване на изявление в този
смисъл – член 335, алинея 2, точка 3 от КТ -, като в този случай за неспазения
срок на предизвестието член 220, алинея1 от КТ предвижда възникване на
облигационно задължение по заплащане на обезщетение за неспазения срок на
предизвестието, без това да влияе върху прекратителния
ефект на изявлението за прекратяване на ТПО. В случая, работодателят се е
ползвал именно от това си право, тъй като в заповедта за уволнение изрично се е
позовал на член 220, алинея 1 от КТ и точка 7 от подписаното между страните
споразумение, в което те са уговорили тримесечен срок на предизвестието.
Трудовият
договор е прекратен поради съкращаване на щата и в заповедта ясно е отразено това
основание, поради което и наведените доводи за немотивираност на заповедта се
явява голословни. При съкращаване на щата е без значение какви са мотивите на
работодателя по предприемане на действия по реорганизация работата на
предприятието, поради което и те не са част от заповедта. Прекратяването на трудовото правоотношение
поради "съкращаване в щата" е законосъобразно, когато то е реално,
тоест съответната трудова функция действително се премахва, а не само да се
променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване на характера
на извършваната работа; моментът на прекратяването на ТПО и на фактическото
премахване на съответната трудова функция съвпадат или прекратяването на ТПО
следва съкращаването на щата; извършено е по съответния ред и от органа, който
има право да извършва такива промени.
Неоснователни
са и изложените доводи, че решението по съкращаване на щата и приемането на
ново щатно разписание са приети от некомпетентен орган. Съобразно ангажираните
писмени доказателства се установи, че ответното дружество е избрало
едностепенна система на управление и съответно то се представлява и управлява
от съвет на директорите. Съобразно член 244, алинея 4 от ТЗ и приетите от дружеството
Правила за работа на съвета на
директорите, с договор за възлагане на управление от 19.06.2015 г. управлението
на дружеството се осъществява от Е. Г.. Според възложените му с договора
функции, той е имал делегирани от СД права по сключването, изменението и прекратяването на трудови и граждански
договори, както и вземането на решения по съкращаване на щата на длъжности,
утвърждаване на щатни разписания, освен ако се касае за съкращения над 10% от
списъчния състав. Независимо от това и с изрично решение на СД на дружеството
изпълнителният директор е бил упълномощен по вземане решение за съкращаване
щатната бройка на длъжността „координатор резервни части” и утвърждаване на
ново щатно разписание. Тези изводи се базират на събраните по делото писмени
доказателства - протокол от заседание на СД от 15.01.2016 г., решение от
18.01.2016 г. на изпълнителния директор Е. Г., заповед № 1 от 22.01.2016 г. за
утвърждаване на ново щатно разписание и ново щатно разписание в сила от
22.01.2016 г., предходно поименно щатно разписание в сила от 24.08.2015 г.,
договор за възлагане на управление на изпълнителен директор на ответното
дружество от 19.06.2015 г., правила за работа на съвета на директорите.
Установява се от приетите писмени доказателства /разпореждане на НОИ от
09.10.2015 г., болнични листи, приемо-предавателни
протоколи от 02.10.2015 г. и предложение от 02.10.2015 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание член 331 от КТ, че ищецът е претърпял
трудова злополука на 16.09.2015 г. и е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност за периода 18.09-01.10.2015 г., след което на 02.10.2015 г.
е предал предоставените му материални активи / товарен автомобил Пежо Бипер, мобилен касов апарат, мобилен телефонен апарат, USB модем, принтер, лаптоп и резервни части/ на
представител на ответното дружество, като на същата дата е получил и
предложение от работодателя си за прекратяване на трудовия договор на основание
член 331 от КТ, тоест срещу обезщетение. От последващите
действия на ищеца е видно, че същият не е приел това предложение в предвидения
от закона седмодневен срок.
Представени са молба от В. Д. В. от 07.01.2016 г. /лист 54 от първоинстанционното дело/, с която същият иска да бъде
преназначен от длъжността „координатор мрежа-резервни части“ на длъжност
„търговец резервни части“, считано от 08.01.2016 г., и допълнително споразумение
№ 1 от 08.01.2016 г. към трудов договор № 38 от 20.05.2008 г. /лист 54 от първоинстанционното дело/, от който е видно, че е налице
промяна в трудовия договор – същият се преназначава от длъжността „координатор
мрежа-резервни части“ на длъжност „търговец резервни части“ с място на работа в
град Пловдив. Към този момент /08.01.2016 г./ в дружеството е действало старото
щатно разписание /в сила от 24.08.2015 г./, според което в направление
„Продажби на резервни части“ са били на щат 18 души, включително изпълнителния
директор, по което щатно разписание липсва длъжност „търговец на резервни
части“, а и видно по поименното щатно разписание всички длъжности са заети. С
оглед на изложеното настоящият състав на въззивния
съд приема, че доколкото към този момент не е съществувала такава длъжност, то
не е можело и да бъде назначено лице на нея, поради което и служителят е заемал
старата си длъжност.
Впоследствие
със заповед № 1 от 22.01.2016 г. на
изпълнителния директор на дружеството-работодател е утвърдено ново щатно
разписание, което е влязло в сила от същата дата. Видно от новото щатно
разписание е, че състава на направление „Продажби на резервни части“ се
намалява с една бройка, премахва се длъжността „координатор мрежа-резервни
части“ и се създава длъжност „търговец резервни части“.
От старото щатно разписание, представените трудови договори и събраните
пред първата инстанция гласни доказателства е установено, че работодателят не е разграничил длъжностите „координатор
мрежа-резервни части“ като месторабота в Пловдив и Варна, а това е направено
едва с допълнително споразумение № 1 от 08.01.2016 г. към трудов договор № 38
от 20.05.2008 г. – посочен е град Пловдив като място на работа за В. В.. Видно
е от двете щатни разписания /старо и ново/, че макар и двамата координатори
мрежа-резервни части да са с действителна месторабота в град Варна и град
Пловдив, в трудовите им договори е било записано като място на работа град
София, а и присъствието на служителите в съответните градове не представляват
организационно и икономически обособено образувание, тъй като съответните
длъжности са включени в общата структурата на дружеството-работодател и са
негова съставна част, с еднакъв с другите длъжности статут, като единствено
различно е фактическото място на изпълнение на трудовите задължения. Поради
това не може да се приеме, че те са "обособено структурно звено", за
което се приема в установената трайна практика на съдилищата , че между
служителите от това обособено структурно звено и служителите в основната организация
не следва да се извършва подбор. Това води до извод, че работодателят е следвало
да извърши подбор между двамата служители, заемащи длъжността „координатор
мрежа-резервни части“, което не е направено. Следователно прекратяването на
трудовия договор е незаконно и като такова следва да бъде отменено и ищецът да
бъде възстановен ищцата на заеманата длъжност.
За пълнота на изложеното следва да се добави, че от приетите по делото писмени доказателства /трудов договор № 41 от 06.06.2008 г., анекс към него от 16.06.2008 г., допълнително
споразумение от 01.12.2008 г. и длъжностна характеристика/ се установява, че в
рамките на изпълняваната от ищеца работа същият е имал като основна задача
координиране дейността по реализация на резервни части, масла и гуми в мрежа от
независими сервизи. Основните му задължения са: изграждане мрежа от независими
сервизи на територията на страната, изучавайки в техническо и търговско
отношение съществуващи и новосъздадени сервизи, неприобщени към мрежата; водене
на преговори и предлагане на оферти за продажба на резервни части, масла и
гуми; активно участие в подписване на договори за присъединяване на обекти към
мрежата; активно участие в ценови проучвания на конкуренцията; решаване на
възникнали проблеми, свързани с доставка на части, масла и гуми; изготвяне на
месечни и други справки към директор „Резервни части“; решаване на възникнали
рекламации; изпълнение и на други конкретно възложени задачи, свързани с
длъжността. Съответно работникът носи отговорност за допуснати загуби, поради
недостатъци в организацията на работата си.
От представената длъжностна
характеристика за длъжността „търговец на резервни части“ /лист 55 от първоинстанционното дело/ е видно, че основната задача е да
доставя стоки до клиенти, като ги консултира за качествата и разнообразието на
продаваните резервни части, гуми и автомобилни масла, а задълженията са: да
информира клиентите на място или по телефона за предлаганите артикули,
наличности, цени, процедури по заявяване и срокове на доставка; да запознава
клиентите с предлаганите нови услуги и аксесоари; да се стреми да увеличава
оборота; да се старае да удовлетвори желанията на клиентите и винаги да е на
тяхно разположение; да бъде винаги любезен и да не влиза никога в конфликт с
клиентите; прецизно да изготвя фактури и вътрешни документи, свързани с
движението на резервни части, гуми и масла; да не разпространява поверителна
информация във връзка с работата; да не обещава на клиентите неща, които не е в
състояние да изпълни или компанията не му позволява; да извършва товаро-разтоварни и преносни дейности при доставката на резеврни части, гуми и масла при необходимост; да
разопакова, брои, разпределя и подрежда получените стоки при необходимост; да
спазва правилници, наредби и инструкции за безопасността и хигиената на труда и
противопожарната охрана; да спазва ЗЗБУТ и действащите подзаконови нормативни
актове и изискванията на работодателя; да изпълнява други, конкретно възложени
от прекия си ръководител задачи, свързани с длъжността; основните отговорности
са: да изготвя фактури при продажба и да предава стоката, след като фактурата
бъде платена; да проверява дали стоката отговаря на поръчката преди да я
предаде на клиента; да издава фактури при предплата за заявка на части, които
не са налични в склада; да уведомява клиентите за пристигнали заявки на стоки
от Франция; да изготвя справки по номенклатури, цени, анализ на складови
наличности и заявки.
От
сравнението на двете длъжностни характеристики е видно, че двете длъжности
нямат различия в характера на основните задължения и отговорности, а едни и
същи функции са редактирани по нов начин в длъжностната характеристика на
длъжността „търговец на резервни части“, без да се вземат предвид изписаните
като задължения „ да се стреми да увеличава оборота; да се
старае да удовлетвори желанията на клиентите и винаги да е на тяхно
разположение; да бъде винаги любезен и да не влиза никога в конфликт с
клиентите“, „да спазва правилници, наредби и инструкции за безопасността и
хигиената на труда и противопожарната охрана; да спазва ЗЗБУТ и действащите
подзаконови нормативни актове и изискванията на работодателя“, доколкото
последните не са специфични за длъжността задължения, а общи правила, които
следва да се спазват от всички работници и служители. За да е налице реално,
ефективно съкращаване на длъжността, следва същата да не съществува и като
съвкупност от определени функции, задачи и задължения.
В практиката на Върховен касационен
съд се приема, че работодателят има задължение да спазва принципа за
добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения. Съдебният контрол
в хипотезата на уволнение по член 328, алинея 1, точка 2 от КТ не обхваща
преценката за целесъобразност, стига с нея да не се нарушават императивни
правни норми, а такава е забраната за злоупотреба с право – член 8, алинея 1 от
КТ. По тази причина контролът на съда за законосъобразност на уволнението във
всички случаи включва и преценката дали трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Правната
възможност на член 328, алинея 1, точка 2 от КТ, която дава право на
работодателя да прекрати ТПО едностранно поради съкращаване на щата /допустимо
само по себе си правно действие/, в случая с оглед изложеното по-горе е
използвана целенасочено за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.
Определено в случая е налице злоупотреба с право, което не е допустимо според
Конституцията и законите на Република България. Анализът на доказателствата по
делото сочи, че ответното дружество е целяло прекратяването на трудовото
правоотношение на служителя, а не изпълнението на решението на съда, с което е
отменена предходна заповед за уволнение и е възстановен на заеманата преди това
длъжност. В този смисъл е и практиката на Върховен касационен съд.
С оглед изложеното атакуваната заповед
се явява незаконосъобразна и конститутивният иск за отмяната й следва да се уважи.
Като акцесорен и следващ основателността на главния
иск, следва да се уважи и предявеният иск за възстановяване на работа.
Поради
различните крайни изводи на двете инстанции, то обжалваното решение следва да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете да се уважат.
По разноските
Съобразно разпоредбата на член 78,
алинея 1 от ГПК и изхода на спора, то въззиваемото
дружество следва да заплати направените от въззивника
разноски в размер на 1 100 лева за възнаграждение на един адвокат пред двете
инстанции.
На основание член 78, алинея 6 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на съответния съд
съобразно уважената част от исковете дължимите такси - 160 лева за първата
инстанция и 80 лева за въззивната инстанция.
По изложените съображения и на
основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 3316 от 14.09.2016
г., постановено по гр.д. № 4607 по описа за 2016 г. на дванадесети състав на
Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от З.Д.И. срещу „София
Франс ауто” АД искове за признаване за незаконно и
отмяна уволнението на ищеца, извършено със заповед № 02 от 04.02.2016 г. на
работодателя и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „координатор мрежа-резервни части”, на основание член 344, алинея 1,
точка 1 и точка 2 от КТ, както и е осъден И. да заплати на „София Франс ауто” АД сумата от 500 лева, представляваща сторени в
производството пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание член 78, алинея
3 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
заповед № 02 от
04.02.2016 г. на изпълнителния директор на „София Франс ауто“
АД – София, с която е прекратено на основание член 328, алинея 1, точка 2 от КТ
трудовото правоотношение на З.Д. И.ЕГН ********** ***, заемащ длъжността „координатор
мрежа-резервни части“ в ответното дружество, на основание член 344, алинея 1,
точка 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА З.Д. И.ЕГН ********** *** на
заеманата преди уволнението длъжност „координатор мрежа-резервни части“ в „София
Франс ауто“ АД – София.
ОСЪЖДА
„София Франс ауто“ АД ЕИК ********** със седалище и адрес на управление
в град София – бул. Ботевградско шосе № 459, представлявано от изпълнителния
директор С.Ж., да заплати на З.Д. И.ЕГН ********** *** сумата от 1 100 /хиляда и сто/ лева,
представляваща сторените от него разноски пред двете инстанция за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
„София Франс ауто“ АД ЕИК ********** със седалище и адрес на управление
в град София – бул. Ботевградско шосе № 459, представлявано от изпълнителния
директор С.Ж., да заплати по сметка на Районен съд – Варна сумата от 160 /сто и
шестдесет/ лева, представляваща държавна такса за разглеждане на исковете,
както и по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща държавна такса за въззивното
обжалване.
Решението
може да бъде обжалвано в едномесечен срок с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс, считано от 12 декември 2016 г., на основание
член 315, алинея 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.