№ 8365
гр. София, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следН. състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110138586 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на Н. С. Х., ЕГН **********, срещу С. Г.
Х., ЕГН **********. С молбата е предявен иск с правно основание чл. 144 СК,
обективно кумулативно съединен с иск по чл. 149 СК вр. чл. 144 СК за
заплащане на месечна издръжка на учащо се във висше учебно заведение
пълнолетно дете от родител в размер на 300,00 лв. месечно, считано от
27.06.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/, както и издръжка за
минало време в размер на 3600 лв. /по 300 лв. месечно/ за период от една
година преди предявяване на претенцията по чл. 144 СК /26.06.2023 г. –
26.06.2024 г./. Направено е и искане по чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че Х. е пълнолетна дъщеря на ответника, учи
в редовна платена форма на обучение в Софийски университет „Св. Климент
Охридски“, специалност „Българска филология“ и е записана за летен
семестър на втори курс през учебната 2023/2024 г. Сочи, че не притежава
имущество, от което би могла да се издържа, не реализира трудови доходи, тъй
като редовната форма на обучение не й го позволява. Твърди, че
семестриалните й такси са 1400 лв., а се налага да закупува учебници и да
посещава допълнителни курсове. Твърди, че ответникът работи и разполага с
1
достатъчно средства, които му позволяват да й дава издръжка без особени
затруднеН.. В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощник, поддържа
исковата молба. Претендира присъждане на разноски по представен списък.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, чрез
назначеН. особен представител, с който се излага становище за
неоснователност на предявените искове. В съдебно заседание ответникът се
представлява от особеН. представител – адв. С..
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата Н. С. Х., ЕГН **********, е дете на ответника /л. 53/ и от
учебната 2022/2023 г. е записана студент във висше учебно заведение, редовна
форма на обучение /л. 2 и л. 61-62/, като към датата на депозиране на исковата
молба и провеждане на устните състезаН. по делото, не е навършила двадесет
и пет годишна възраст.
Установява се, че за ответника за периода от м. юни 2023 г. до м. юни 2024
г., осигурители са били „ЛН Сълюшънс“ ООД и „Дженерейшънс Екс“ ЕООД
/л. 59/, с посочен съответно осигурителен доход за месец септември 2023 г., в
размер на 343,08 лв., и за месец август 2023 г., в размер на 626,09 лв. Не се
установява ответникът да има действащи трудови договори след месец
октомври 2023 г.
Разпоредбата на чл. 144 СК урежда материалноправните предпоставки на
два отделни иска, които може да предяви учащо пълнолетно лице против своя
родител. ЕдиН.т се основава на субективното право на издръжка на
пълнолетно лице от родител, до навършването на двадесетгодишна възраст,
което учи редовна форма на обучение в средно учебно заведение, а другият -
правото на издръжка на пълнолетно лице от родител, до навършване на
двадесет и пет годишна възраст при редовна форма на обучение във висше
учебно заведение. В случая пълнолетната ищца е предявила иск за издръжка
за минал период, като учаща във висше учебно заведение, редовна форма на
обучение и обективно съединена претенция за бъдеще време, отново като
учащо се пълнолетно лице във висше учебно заведение.
Издръжката по чл. 144 СК от родител на пълнолетно дете, докато учи, за
разлика от тази, дължима по чл. 143 СК на ненавършилите пълнолетие деца,
не е безусловна. Нужно е от една страна, навършилото пълнолетие учащо дете
2
да не може само да си осигури необходимата му издръжка от доходите си или
от използване на имуществото си и от друга страна, родителят да може да я
дава без особени затруднеН.. От това следва, че само поради обстоятелството,
че родителят е трудоспособен и по презумпция може да си осигурява доходи
от труд, не значи, че дължи издръжка по чл. 144 СК. Разяснено е с решение №
199 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 944/2010 г., III г. о., ГК, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, че родителят отговаря по чл. 144 СК тогава, когато
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволят, без особени затруднеН. да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си дете. Трудоспособността при липсата на доходи и друго
имущество е правно значима само в хипотезите на чл. 143, ал. 2 и ал. 3 СК,
защото задължението за издръжка в тези случаи произтича от основното
задължение на родителите да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца и
да им осигуряват условия на живот, необходими за развитието им, какъвто не
е настоящият спор.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искаН. или възражеН.. По
отношение на същите страната, която носи доказателствената тежест, следва
да проведе главно доказване, което поради това трябва да бъде и пълно, т.е.
такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното съществуване. В
производството не се установи нито ответникът да разполага с достатъчно
средства, които му позволяват да дава претендираната издръжка без особени
затруднеН., както твърди ищцата в исковата молба, нито се установиха
изобщо доходи, които получава ответникът от труд или от имущество. Ето
защо съдът приема, че ответникът не разполага с възможност да дава
издръжка на ищцата, която възможност е предпоставка не само за размера на
издръжката, но и за основанието на иска /така - ППВС №5/1970 г., т. ІV/. По
делото не се събраха доказателства относно възможностите на ответника да
заплаща издръжка на ищцата, с оглед липсата на установени по делото доходи
на същия, а тези факти следва да бъдат установени главно и пълно от страна
на ищцата, съобразно разпределената по делото доказателствена тежест. В
този смисъл е постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика със
задължителен характер - решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010
г. на ВКС, III г. о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС,
IV г. о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о.
3
Ето защо настоящият съдебен състав, счита, че предявеН.т иск с правно
основание чл. 144 СК, както и обективно кумулативно съединеН.т с него иск с
правно основание чл. 149 вр. чл. 144 СК, следва да бъдат отхвърлени изцяло,
като неоснователни. Предвид неоснователността на обективно съединените
искове, неоснователно се явява и акцесорното искане за присъждане на
законна лихва за забава, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото ищцата няма право на разноски. Ответникът се
представлява от особен представител, като ищцата независимо от изхода на
делото не следва да бъде осъждана да заплати възнаграждение за особен
представител, тъй като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, такси и разноски
по производството на делата не се внасят от ищците по искове за издръжка,
като съгласно чл. 83, ал. 3 ГПК в този случай разноските по производството се
плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда. По аргумент от
противното от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимите се по делото държавни такси и
разноски следва да останат в тежест на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. С. Х., ЕГН **********, срещу С. Г. Х.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 144 СК за присъждане на
издръжка в размер на 300,00 лв. месечно за пълнолетен учащ във висше
учебно заведение от негов родител, обективно кумулативно съединен с иск по
чл. 149 вр. чл. 144 СК, за заплащане на месечна издръжка на учащо се във
висше учебно заведение пълнолетно дете от родител в размер на 300,00 лв.
месечно, за период от една година преди подаване на исковата молба
/26.06.2023 г. – 26.06.2024 г./, ведно със законната лихва за забава, като
неоснователни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. С. Х., ЕГН **********, за
присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на
страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5