Р Е Ш Е Н И Е
№
............./……......10.2019 г.
гр.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено
на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
Т.
КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Румяна Дучева,
като разгледа докладваното от съдията Маркова,
в.т.д.
№ 1255/2019 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. №
30587/25.04.2019 г. от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Св. София“, № 7, ет. 5, представлявано от А.Л.и Р. Д. срещу Решение №
1518/12.04.2019 г., по гр.д. № 15220/2018 г., на ВРС, VIII с., с което е осъден да заплати на Д.Д.Д., ЕГН **********, с местожителство ***, сумата 5421.45
лв., частичен иск от общо 8695.08
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени
на: броня предна, спойлер предна броня, фар ляв, калник преден ляв, лайсна
калник преден ляв, подкалник преден ляв, решетка
декоративна, халоген в предна броня ляв, дюза за ляв
фар, капаче на дюза, греда пр. радиатор, основа предна броня, основа преден ляв
калник, рамка преден ляв фар, водач преден ляв предна броня, престилка предна и
греда над радиатор, на л.а. „***“, с ДК № ***, настъпили на 17.05.2018 г., в
резултат на ПТП, в гр. Варна, по вина на водача на л.а. „***“, ДК № ***, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба -
08.10.2018 г., до окончателното изплащане,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Въззивникът
счита обжалваното решение за незаконосъобразно, неправилно, необосновано и
постановено в противоречие
на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че в хода на първоинстанционното производство, ищецът не е ангажирал
достатъчно доказателства за установяване на механизма на настъпилото произшествие
и размера на настъпилите вреди. Сочи, че първоинстанционния
съд неправилно е приел за неоснователно възражението за съпричиняване.
Излага, че заключението на САТЕ, в частта по механизма е изготвено на база
своевременно оспорено писмено доказателство – Протокол за ПТП от 17.05.2018 г.
и при липса на ангажирани други доказателства за установяване механизма на прозшествието. Счита, че въззиваемият
– ищец е имал възможност от далечна дистанция да възприеме намиращия се в
насрещното платно автомобил, управляван от Стефанов и да съобрази скоростта си,
така щото при необходимост да спре. Излага, че предявения иск е останал
недоказан и по размер, доколкото са били приложени писмени доказателства за
неговата изправност, но не и доказателства за направените разходи за
възстановяване на автомобила. Счита, че неправилно е бил уважен и акцесорния иск за присъждане на законна лихва. По същество
отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявения
иск. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. В с.з. чрез процесуален представител поддържа въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата
страна Д.Д.Д., депозира писмен отговор, в който счита
постановеното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което
следва да бъде потвърдено. Счита, че от събраните в хода на производството
доказателства безспорно се установява настъпването на произшествието, както и
виновния водач. Счита, че спорът между страните се свежда до размера на
застрахователното обезщетение, който се установявал от неоспореното заключение
на САТЕ. Излага, че извънсъдебно
заплатената сума в размер на 1719.55 лв. като след приспадането й, искът е
уважен до предявения размер. Претендира разноски за въззивна
инстанция. В с.з. не се явява и не изпраща представител.
ВОС по предмета на спора, съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по
предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от Д.Д.
за осъждането на "ЗАД „ОЗК – Общо застраховане“" АД, да заплати
сумата 5421.45 лв. (след предприетото изменение в размера
на иска), частичен иск от общо 8695.08 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на:
броня предна, спойлер предна броня, фар ляв, калник преден ляв, лайсна калник
преден ляв, подкалник преден ляв, решетка
декоративна, халоген в предна броня ляв, дюза за ляв
фар, капаче на дюза, греда пр. радиатор, основа предна броня, основа преден ляв
калник, рамка преден ляв фар, водач преден ляв предна броня, престилка предна и
греда над радиатор по л.а. „***“, ДК № ***, причинени на 17.05.2018 г., в
резултат на ПТП, настъпило в гр. Варна, по вина на водача на л.а. „***“, ДК № ***,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба - 08.10.2018 г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 17.05.2018 г., около
09.00 часа, в гр. Варна, при движение по бул. „Цар Освободител“, посока изхода
на града, управлявания от ищеца л.а. „***“ бил ударен от л.а. ***, ДК № ***,
който се движел по същия булевард, но в противоположна посока. На кръстовището
с ул. “К. Шиваров“, водачът на л.а. „***“, отнемайки
предимството на движещия се направо автомобил на ищеца, предприел завиване
наляво посока ул. “К. Шиваров“ и го блъснал. За
настъпилото прроизшествие бил съставен Протокол за
ПТП № 1698685. В резултат на произшествието се наложило репатриране на
автомобила, за което била заплатена сумата 180.00 лв. Отговорността на
ответника се обосновава с наличието на застраховка „Гражданска
отговорност", обективирана в полица №
BG/23/117001547587, със срок на действие 01.06.2017 г. - 31.05.2018 г. Ищецът
твърди, че на същата дата уведомил ответника за настъпилото събитие, биз извъшен оглед на автомобила и
бил съставен Опис по щета № 0410-090-0102/2018 г., където били описани
увредените детайли. За изготвяне на подробен опис било извършено разглобяване
на автомобила. Твърди се, че на 23.05.2018 г. бил извършен допълнителен оглед
на автомобила, като допълнително били включени следните детайли: халоген в предна броня ляв, дюза за ляв фар, капаче на
дюза, греда пр. радиатор, основа предна броня, основа преден ляв калник, рамка
преден ляв фар, водач преден ляв предна броня, престилка предна и греда над
радиатор. Излага, че му било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
1899.55 лв., в която сума била включена и сумата в размер на 180 лв., за репатриране.
Твърди, че за отстраняване на щетите по действителни пазарни цени ответникът
дължи още сумата 8695.08 лв.
В срока
по чл. 131 ГПК,
ответникът „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, депозира писмен отговор, оспорва иска
по основателност и размер. Не се оспорва, че към 17.05.2018 г. за л.а. „***“, ДК
№ ***, е съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна
полица № BG/23/117001547587/30.05.2017 г. за ЗЗ „Гражданска отговорност",
както и факта на осъществилото се на 17.05.2018 г. произшествие. Твърди, че в
резултат на извършените огледи и констатациите при тях, в съответствие с
разпоредбите на КЗ и Наредба № 24/08.03.2006 г., на ищеца е изплатена сумата
1899.55 лв. на 12.06.2018 г. Цитира разпоредби от КЗ, които счита за относими към конкретния казус. Сочи, че са неясни
използваните от ищеца метод и критерии за определяне размера на обезщетението,
което се претендира да е дължимо от ответника. Изразява становище за начина, по
който счита, че следва да бъде определен размера на обезщетението. Излага още,
че при наличието на щети на посочената от ищеца стойност – общо 10414.63 лв.,
то следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ и в случай, че
застрахователят ще следва да репарира претърпените вреди при условията на „тотална
щета“, то за пострадалия възниква задължението да представи на застрахователя
удостоверение от компетентните органи за прекратяване на регистрацията на МПС,
в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата
тотална щета. Изпълнението на това задължение, както и установяването на
стойността на запазените части, възли и агрегати, предпоставят
правилно начисляване и изплащане на застрахователно обезщетение при условията
на „тотална щета" и обуславят плащането. Такова доказателство не е
представено и съответно не е извършвана и оценка на запазените части на
автомобила. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
като участник в ПТП. Оспорва се изключителната вина на водача на л.а. „***",
ДК № ***, тъй като ищецът е имал обективна възможност от далечна дистанция да
възприеме намиращия се в насрещното платно автомобил, както и включения ляв
мигач, който обективирал намерението й да предприеме
маневра ляв завой. Въпреки, че се е движил по път с предимство, ищецът е
следвало да съобрази, че другият водач е имал намерение да навлезе в неговото
платно за движение за осъществяване на посочената маневра, че следва да намали
скоростта и да повиши бдителността си. Сочи се, че като не е предприел
посочените мерки, ищецът е спомогнал за осъществяването на ПТП, поради
обстоятелството, че не е намалил скоростта си на движение при приближаване на
автомобил с подаден ляв мигач. Оспорва се механизмът на ПТП от 17.05.2018 г.
Оспорва се Протокол за ПТП № 1698685/17.05.2018 г. досежно
неговото съдържание. Оспорва се изцяло акцесорният
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху
застрахователното обезщетение, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата по аргумент от неоснователност на главния
иск. Оспорва изпадането си в забава с липсата на посочена банкова сметка ***.
Настоящият състав на Варненски окръжен
съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, инициирала
настоящото произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна – ответник,
при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата, както разпорежда цитираната норма.
В обхвата на така посочените предели, ВОС намира обжалваното решение за
валидно и допустимо. Искът черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
По отношение на предпоставките за допустимост на
предявения иск, установени в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, на 17.05.2018
г. ищецът е отправил застрахователна претенция към ответника, в качеството му
на застраховател на гражданската отговорност на виновното за произшествието
лице. От страна на ответника е било определено и изплатено обезщетение, с чиито
размер ищецът не се е съгласил. По изложените съображения, настоящият състав
намира, че предявения иск е допустим.
Основателността на прекия иск на увредения
срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на
застрахователно събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно
и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск
по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от
поведението на застрахования водач,
включително обосноваване на техния размер.
В конкретния случай за безспорни и ненуждаещи
се от доказване са приети от ВРС обстоятелствата, че произшествието се е
осъществило на 17.05.2018 г., около 9:00 ч., между л.а. „***“, ДК № *** и л.а.
„***“, ДК № *** като последния е бил застрахован по задължителна застраховка
„ГО“ при ответното дружество, обективирана в полица №
BG/23/117001547587/30.05.2017 г., със срок на действие 01.06.2017 г. -
31.05.2018 г., както и че застрахователят е изплатил на ищеца сумата 1899.55
лв.
Не е налице и спор между страните, че
застрахователят е бил уведомен за настъпилото събитие на 17.05.2018 г. с
уведомление от 17.05.2018 г.
По
оплакванията на въззивника. Въззивникът твърди, че от страна на въззиваемия е налице съпричиняване
във вредоносния резултат и счита, че извода на първостепенния съд за липса на
такова за неправилен. Действително, видно от депозирания в срока по чл. 131 ГПК,
писмен отговор ответното дружество е релевирало твърдението,
че ищецът е спомогнал за осъществяването на ПТП, поради обстоятелството, че не
е намалил скоростта си на движение и не е повишил бдителността си при
приближаване на автомобил с подаден ляв мигач. В разрез със становището на въззивника, въззивния състав
счита, че негова е тежестта да докаже наведеното възражение за съпричиняване и отражението му върху механизма на
настъпване на произшествието като основание за редуциране размера на дължимото
обезщетение.
Следва да бъде посочено още и, че
оспорването на представения пред ВРС Протокол за ПТП № 1698685 е направено
именно с оглед релевираното възражение за съпричиняване. След като това е така, то в тежест на въззивника е след като оспорва твърдяния
от въззиваемия механизъм на настъпване на
произшествието, да наведе твърдения за различен механизъм и да ангажира
кореспондиращите на тези твърдения доказателства. Бланкетното
оспорване на механизма на произшествието не е достатъчно. Подобно доказване
пред първа инстанция не е надлежно проведено.
Безспорно е, че при настъпване на
покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква
задължение, съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ. Посочената разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието като
доказването на вредата е в тежест на застрахования. В случаите на частична увреда за възстановителна се смята стойността, необходима
за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, както предвижда разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ.
Безспорно е и, че целта на
застрахователното обезщетение е да репарира вредите, които реално са настъпили
в патримониума на пострадалия от произшествието.
Дефинитивно вредата представлява неблагоприятно изменение на имуществената
сфера на кредитора като имуществена е вредата, която се състои в унищожаване,
отнемане или повреда на конкретно имуществено благо – вещ, вземане или в неблогаприятно засягане на цялото имущество на кредитора.
Правно релевантна е поначало е
настоящата, реалната, действително настъпилата вреда, а това е вредата, която е
претърпял конкретния кредитор, в случая пострадалия, а не тази, която нормално
или обичайно се очаква да претърпи в подобни случаи. В случаите, когато щетите
са установени и пострадалия е направил разходи за тяхното отстраняване, то
действително настъпилата вреда се изразява в стойността на тези разходи, тъй
като с тази стойност имуществото на пострадалия е било намалено.
Горните теоретични постановки отнесени
към конкретиката на разглеждания казус водят до извод
за неоснователност на предявения иск. За да достигне до този извод, въззивния състав съобрази, че в исковата молба твърдения,
че ищецът е направил разходи и е ремонтирал автомобила си не са били наведени.
В хода на производството пред ВРС, в с.з. на 14.02.2019 г., процесуалния
представител на ищеца е направил искане да му се даде възможност да представи
доказателства за технически преглед на автомобила, тъй като същият бил
възстановен и годен за ползване. В следващото с.з. на 14.03.2019 г. е
представено устоверение за техническа изправност на
ППС от 10.12.2018 г., досежно процесния
автомобил.
Фактът на възстановяване на автомобила
станал известен на първоинстанционния съд в хода на
производството е следвало да бъде съобразен от него. Този факт касае
основателността на предявения иск, тъй като при възстановяване на автомобила
именно разходите направени за неговото ремонтиране от ищеца, които са реално
извършени, представляват реално настъпилата вреда и негова възстановителна
стойност, тъй като със стойността на тези разходи се е намалило имуществото на
ищеца.
Посоченото касае основанието на
предявения иск, а не неговия размер, поради което и не е налице хипотезата на
чл. 162 ГПК, която да бъде приложена от въззивния
съд. Поради което, атакуваното решение следва да бъде отменено, а предявения
иск – отхвърлен като неоснователен.
По
разноските. Предвид
изхода от спора на въззивника се следват разноски за
първа и въззивна инстанции, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така за първа инстанция ответникът
претендира за присъждане, съобразно представени доказателства и списък по чл.
80 ГПК сумата 1068 лв., от които 918.00 лв., адв.
Хонорар, вкл. ДДС и 150.00 лв., възнаграждение за вещо лице. На обсъждане
подлежи релевираното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Изчислен от съда, по реда на чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. и при съобразяване на постановеното
Решение № 13062/03.10.2019 г. на ВАС, по адм.д. №
3586/2016 г., минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
466.86 лв. или 476.20 лв., с ДДС. Предвид ниската правна и фактическа сложност
на делото, въззивния съд намира, че претендирания размер се явява прекомерен и на присъждане
подлежи минималния такъв – 476.20 лв., с ДДС. За първа инстанция дължима се
явява сумата 626.20 лв.
За въззивна
инстанция ответникът претендира за присъждане, съобразно представени
доказателства и списък по чл. 80 ГПК сумата 828.43 лв., от които 720.00 лв., адв. Хонорар, вкл. ДДС и 108.43 лв., държ.
такса. На обсъждане подлежи релевираното от въззиваемия възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Както бе посочено по-горе, минималния размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на 466.86 лв. или 476.20 лв., с ДДС. Предвид ниската
правна и фактическа сложност на делото, въззивния съд
намира, че претендирания размер се явява прекомерен и
на присъждане подлежи минималния такъв – 476.20 лв., с ДДС. Следователно
дължимите разноски за въззивна инстанция възлизат на
584.63 лв.
Мотивиран от изложеното, съставът на въззивия съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА Решение № 1518/12.04.2019 г., по
гр.д. № 15220/2018 г., на ВРС, VIII с., изцяло И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Д.Д.Д., ЕГН **********, с местожителство *** за осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Св. София“, № 7, ет. 5, представлявано от А.Л.и
Р. Д. да заплати сумата 5421.45 лв. (пет хиляди четиристотин двадесет и един
лева и 45 ст.), частичен
иск от общо 8695.08 лв. (осем хиляди шестстотин деветдесет и
пет лева и 08 ст.), представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, нанесени на: броня предна, спойлер предна броня,
фар ляв, калник преден ляв, лайсна калник преден ляв, подкалник
преден ляв, решетка декоративна, халоген в предна
броня ляв, дюза за ляв фар, капаче на дюза, греда пр. радиатор, основа предна
броня, основа преден ляв калник, рамка преден ляв фар, водач преден ляв предна
броня, престилка предна и греда над радиатор, на л.а. „***“, с ДК № ***,
настъпили на 17.05.2018 г., в резултат на ПТП, в гр. Варна, по вина на водача
на л.а. „***“, ДК № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 08.10.2018 г., до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН
**********, с местожителство *** да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Св. София“, №
7, ет. 5, представлявано от А.Л.и Р. Д. сумата 1210.83 лв., разноски за две
инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
е окончателно, по арг. на чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.