МОТИВИ по НОХД №389/2016 г. на
СГС, НК, 21 състав
В съда е внесен обвинителен акт срещу Б.С.Й. за това, че на 25.07.2015г. в
гр.************* в помещение, обособено като къща, направил опит умишлено да
умъртви повече от едно лице - Е.К.Д. и А. Д..Й., използвайки нож, като нанесъл
удари по Е.К.Д. и А. Д..Й., като опитът е довършен, но не са настъпили
предвидените в закона и исканите от подсъдимия общественоопасни последици, тъй
като на Е.К.Д. и на А. Д..Й. е оказана адекватна и високоспециализирана
хирургична помощ - престъпление по чл.116, ал.1, т.4 НК вр. чл.115 НК вр.
чл.18, ал.1 НК.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа повдигнатото обвинение,
като счита, че то е доказано по несъмнен начин и сочи, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.
Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в минималния размер,
предвиден в закона, да се направи съответното намаляване и да се определи
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Частният обвинител А. Д..Й. иска осъждането на подсъдимия и пледира за
по-строго наказание.
Частният обвинител Е.К.Д., действаща със съгласието на майка си А. Д..Й.
също иска осъждането на подсъдимия и пледира за по-строго наказание.
Служебният защитник на подсъдимия Й. – адв.Ж.Д. иска налагане на минималното
възможно наказание лишаване от свобода след редукцията по чл.58, ал.1 НК.
Подсъдимият Б.С.Й. признава по реда на чл.371, т.2 от НПК фактите, описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съжаление за станалото.
Моли за по-ниско наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.373, ал.3 вр. чл.372, ал.4 от НПК и
чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Б.С.Й. е роден на ***г***, живее гр.**********, българин,
български гражданин, неженен, осъждан, товарач, с начално образование,
ЕГН **********.
През месец юли 2015г. свидетелката Е.К.Д., родена на ***г.,
живеела в къща на адрес гр.********** заедно с майка си - св.А.Д.Й. и двете
по-малки деца на св.Й..
На 24.07.2015г. двете свидетелки се намирали в къщата,
заедно с двете по-малки деца.
Вечерта на същата дата - 24.07.2015г. подсъдимият Б.С.Й.
решил да отиде в дома на свидетелките, за да разговаря със св.Е.К.Д. относно
отношения между тях, тъй като няколко дни по-рано св.Д. му бела заявила, че
прекратява връзката си с него.
Подсъдимият отишъл в жилището на двете свидетелки и
започнал разговор, като подсъдимият Й. настоявал пред св.Е.Д. да продължат
връзката си, но свидетелката му казала, че трябва да си помисли.
Подсъдимият Й. останал с впечатление, че тя се държи
лошо с него, тъй като има връзка с друг мъж.
След известно време св.Е.Д. излязла от стаята, в която
се намирали и подсъдимият видял, че тя разговаря с мъж, когото познавал като М..
След връщането на св.Д. в стаята, подсъдимият я
попитал дали има връзка с този мъж, но тя отрекла.
Подсъдимият Й. излязъл от къщата и отишъл за известно
време до магазин в близост, след което отново се върнал в къщата на
свидетелките.
Разговорът между тях продължил още известно време,
след което подсъдимият Й. решил да остане да спи при тях, тъй като било минало
полунощ и настъпил 25.07.2015г.
Двете свидетелки легнали на едно от леглата, а
подсъдимият Й. започнал да ходи из помещенията в къщата, при което върху шкаф
до входа забелязал оставен нож с пластмасова дръжка и метално острие. Взел ножа
и се върнал отново в стаята, където видял, че двете свидетелки са легнали заедно
и спят.
Седнал в края на леглото, в което спели св.Д. и св.Й.
и започнал да ги гледа.
След няколко минути наблюдение подсъдимият Б.С.Й.
станал и с държания от него нож нанесъл удар в областта на шията на
свидетелката Д..
Св.Д. се събудила и започнала да крещи, при което
майка й - св.А.Й. също се събудила, а подсъдимият започнал да нанА.удари с ножа
в областта на шията и на главата на св.Й.. След това отново започнал да нанА.удари
с ножа в тялото на св.Д.. Двете жени крещели през цялото време, а подсъдимият Й.
им казвал да млъкнат.
След като нанесъл множество удари по телата на двете
пострадали, подсъдимият Й. излязъл от къщата и захвърлил ножа на около два
метра от входната врата на къщата, където този нож бил намерен впоследствие при
огледа на местопроизшествието, а подсъдимият напуснал бързо местопрестъплението.
След известно време подсъдимият се обадил в полицията
и съобщил къде се намира, след което бил задържан.
Междувременно свидетелките Д. и Й. били откарани в болнично заведение, където им била оказана медицинска
помощ.
От нанесените от подсъдимия Б.С.Й. удари с нож на
свидетелките били причинени следните увреждания:
- на св.Е. К.Д. - охлузване на шията в дясно около
6 см в дясно до гръбначния стълб на ниво седми шиен, първи гръден прешлени;
2 прободно-порезни наранявания образуващи „V”-образен ефект с направление на
канала навътре и нагоре, стигащ до спинозния израстък на първи гръден прешлен;
порезна рана с диаметър 0.5 см на ниво седми шиен прешлен в дясно
(разположена над горните рани); в дясно до гръбначния стълб на ниво 7-8 гръдни
прешлени прободно нараняване с дължина 3 см с канал в посока нагоре,
проникващ в гръдната кухина с наличие на нараняване на подлежащата мускулатура,
като тази рана прониква в дясната гръдна кухина и е довела до излив на въздух в
нея, наложило оперативна интервенция - поставяне на гръден дрен на аспирация;
порезна рана в областта на дясна мишница с дължина около 4 см.; порезна
рана на дясно рамо 1.5 см.; порезна рана в областта на дясна длан между
първи и втори пръст с дължина около 4 см; порезна рана в областта на дясно
бедро по вътрешна повърхност с дължина около 1 см - като всички тези
наранявания в съвкупност са причинили на св.Д. проникващо в гръдната кухина
прободно-порезно нараняване в дясната половина, на място на което се намират
жизненоважни органи, като по своята медикобиологична характеристика
нараняването на гръдния кош, проникващо в гръдната клетка реализира признака
нараняване проникващо в гръдната кухина, а едновременно с това нахлулият въздух
в гръдната кухина реализира и признака разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
- на свидетелката А. Д.Й. - порезни рани на лявата
буза и горния клепач на лявото око, срединната (сигитална) част на главата в
теменната област, в лявата тилна област на главата и в ляво на шията, като тези
наранявания по своята медикобиологична характеристика по съвкупност са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Подсъдимият Б.С.Й. е осъждан с присъда по НОХД №13355/2013г. на СРС, НО,
10 състав, влязла в законна сила на 29.03.2014г. за извършени на
28.02.2013г. престъпления по чл.194, ал.1 НК вр. чл.18, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2
вр. ал.1 НК и по чл.216, ал.1 НК, като на основание чл.23, ал.1 НК му е
наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание
чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за
изпитателен срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила.
По доказателствата:
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на самопризнанията на подсъдимия Б.С.Й., направени по реда на чл.371,
т.2 от НПК, които съгласно изискванията на чл.372, ал.4 от НПК се подкрепят от
всички събрани на досъдебното производство доказателства - показанията на
свидетелите-очевидци на деянието - пострадалите Е. К.Д. и А. Д.Й., на П. Л.С., С.Б.Й.,
К.Б.Д., Н.Ц.М., както и от останалите свидетелски показания. Подкрепя се и от
категоричните заключения на многобройните експертизи, изготвени по време на
досъдебното производство, от приложените на досъдебното производство писмени
доказателства и доказателствени средства, както и от изисканите от съда писмени
документи.
В доказателствения материал по делото не съществуват съществени
противоречия и фактите, описани в обвинителния акт се установяват по несъмнен
начин.
От самото начало на досъдебното производство подсъдимият Й. е признал
своята вина за извършеното от него, дал е подробни обяснения пред съдия от СГС,
като е изразил своето разкаяние и пред своите близки и сам е посочил на
полицията стореното от него и къде се намира, като доброволно се е предал за
задържане.
Всичко посочено мотивира съдебния състав да приеме направеното от
подсъдимия Б.С.Й. самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт като подкрепящо се от доказателствата, събрани на
досъдебното производство.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият Б.С.Й.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.116, ал.1, т.4 НК вр. чл.115 НК вр. чл.18, ал.1 НК, за което е повдигнато
обвинение и е внесен обвинителен акт в съда.
От обективна страна - на 25.07.2015г. в гр.************* в помещение,
обособено като къща, подсъдимият Б.С.Й. е направил опит умишлено да умъртви
повече от едно лице – Е. К.Д. и А. Д.ва Й., използвайки нож, като нанесъл удари
по Е. К.Д. и А. Д.ва Й., като опитът е довършен, но не са настъпили
предвидените в закона и исканите от подсъдимия общественоопасни последици, тъй
като на Е. К.Д. и на А. Д.ва Й. е оказана адекватна и високоспециализирана
хирургична помощ.
Действията, предприети от подсъдимия Й. по нанасяне на удари с нож в
жизненоважни области на телата на двете пострадали свидетелки, многобройността
на нараняванията, силата и насочеността на нанесените удари, интензитета на
упражненото насилие и използваното средство - нож с острие, достатъчно да
проникне и да нарани вътрешни органи в човешкото тяло - всичко сочено по
категоричен начин води до извод, че е налице опит за умъртвяване на двете
свидетелки, извършен с пряк умисъл, като подсъдимият е желаел да причини
тяхната смърт, която не е настъпила единствено поради оказаната от тях
съпротива и своевременната намеса на високоспециализирани медицински специалисти,
извършили медицински интервенции, предотвратили настъпването на летален изход
за двете пострадали.
Предприетите от подсъдимия действия са от естеството обективно да причинят
смърт, той е използвал годно средство за постигането на целения от него резултат,
като последвалите действия на подсъдимия по предаване на органите на МВР и
изразеното разкаяние по никакъв начин не опровергават наличието на пряк умисъл
за умъртвяването на двете свидетелки.
Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.116, ал.1, т.4, пр.3 НК,
доколкото деянието на подсъдимия е било насочено едновременно по отношение и на
двете свидетелки Д. и Й., на които той е нанасял удари с ножа в едно и също
време, на едно и също място и последователно - първо на св.Д., после на майка
й, след което отново на св.Д..
От субективна страна - подсъдимият Й. е действал при условията на пряк
умисъл. Той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, съзнавал е общественоопасния характер на своето деяние,
предвиждал е неизбежното настъпването на общественоопасните последици от това
деяние - смъртта на наранените от него лица и е искал настъпването на тези
последици - да причини смъртта на св.Д. и св.Й., като е съзнавал, че силата на
ударите, средството на нанасяне на ударите - нож, броят на ударите и тяхната
насоченост към жизненоважните части от телата на двете свидетелки - глава, шия,
гърди - използваното средство, приложена сила и насочеността на ударите за
всеки един нормално развит човек (включително и за подсъдимия Й.) очевидно
сочат на неизбежността на леталния изход като резултат от упражненото насилие.
По вида и размера на
наказанието:
За престъплението по чл.116, ал.1 от НК вр. чл.115 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен
затвор или доживотен затвор без замяна.
Съгласно чл.373, ал.2 от НПК съдът следва да определи наказанието при
условията на чл.58а от НК и съобразявайки задължителното тълкуване на закона,
направено с ТР №2/19.06.2015г. на ОСНК на ВКС.
В случая не е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК
на самостоятелно основание като по-благоприятна за дееца при хипотеза на
чл.58а, ал.4 от НК. Не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, нито някое изключително такова, като определянето на
наказанието в рамките на чл.54 НК изцяло ще съответства както на обществената
опасност на конкретното деяние, така и на завишената обществена опасност на
личността на подсъдимия Й..
Съобразно чл.54 НК съдът прецени като най-подходящо за конкретния подсъдим
наказанието лишаване от свобода, като отчете обстоятелството, че подсъдимият
сам се е предал на органите на МВР, изразил е своето разкаяние и не е настъпил
леталния изход, който е бил целен от подсъдимия Й. (макар и заслугата за това
да не е на този подсъдим, а на лекарите, оказали медицинска помощ на
пострадалите след довършването на деянието). Налице е и отегчаващо
обстоятелство - предишното осъждане на подсъдимия Й., но това обстоятелство,
което не позволява да бъде приложен чл.55 НК, не е от естество да мотивира съда
за определяне на някое от по-тежките алтернативни наказания - доживотен затвор
или доживотен затвор без замяна.
При това положение и преценявайки изискванията на специалната и генералната
превенция, присъщи за българското наказателно право, настоящият съдебен състав
прие, че следва да определи минималния размер лишаване от свобода за срок от петнадесет
години, което съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК и съобразно тълкуването
на закона с ТР №2/19.06.2015г. на ОСНК на ВКС следва да се намали с една трета,
поради което окончателното наказание, определено за подсъдимия Б.С.Й., е десет
години лишаване от свобода.
Съобразно чл.60, ал.1 от ЗИНЗС и чл.61, т.2 от ЗИНЗС при така наложеното
наказание трябва да се определи първоначален строг режим за неговото
изтърпяване в затвор.
По силата на чл.59, ал.1 НК при изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода за подсъдимия Б.С.Й. трябва да бъде приспаднато времето от 25.07.2015г.
до влизането на присъдата в сила, през което време той е бил задържан под
стража по настоящето дело.
Налице са предпоставките на чл.68, ал.1 НК за привеждане в изпълнение на
наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца наложено на подсъдимия Б.С.Й.
по НОХД №13355/2013г. по описа на СРС, НО, 10 състав с присъда, влязла в
сила на 29.03.2014г., като деянието по настоящето дело е извършено в
изпитателния срок по предишното осъждане, а се налага и наказание лишаване от
свобода.
На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим за
изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода в затвор,
като съобрази константната съдебна практика на ВКС по отношение на режима,
който трябва да се определи при привеждане на отложено наказание лишаване от
свобода по реда на чл.68, ал.1 НК.
По разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Б.С.Й. следва да заплати
направените по делото разноски в размер на 2 579,60 лв. по сметка на
МВР, както и държавна такса в размер на 5 лв. по сметка на СГС на
основание чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът единодушно постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: