Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2022 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на двадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Елена
Воденичарова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдия Пекова к.адм.д. № 1987
по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.63В от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на заместник-кмета на община Варна, подадена чрез ю.к. Д.против Решение № 896/30.06.2022г. по НАХД №2283/2022г.
на ВРС, ХХVІІ състав, с което е отменено наказателно постановление № 222/16.05.2022г.
на зам.-кмет на община Варна, с което за нарушение на чл.98, ал.1 т.1 от ЗДвП и
на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2 ЗДвП на К.А.С. е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лв.
Касаторът
твърди в жалбата си, че решението на ВРС е неправилно
и незаконосъобразно. Твърди, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, АУАН
и НП са издадени в законоустановения срок и от компетентните длъжностни лица,
нарушението е описано пълно и точно, както от фактическа, така и от правна
страна, индивидуализирано е в степен, позволяваща на наказаното лице да разбере
за какво е наказан и да организира защитата си, като са посочени всички
съставомерни признаци и всички относими към тях факти. Твърди, че
констатираното нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН при съставяне на АУАН не води
до отмяна на НП, тъй като по никакъв начин не е нарушено правото на защита на
въззивника. Касаторът твърди и че деянието не е маловажно по смисъла на чл.28
от ЗАНН, като правилно констатираното нарушение е квалифицирано по чл.98, ал.1,
т.1 от ЗДвП, и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.183, ал.2,
т.1 от ЗДвП, като е наложено наказание
за извършеното деяние в предвидения от закона размер. Моли решението на ВРС да
бъде отменено, като бъде потвърдено издаденото НП. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата- К.А.С., чрез процесуалния си представител адв.А., изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли решението на ВРС да бъде
оставено в сила, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Представителят на ВОП
дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Производството пред ВРС
е образувано по жалба на К.А.С. против
наказателно постановление № 222/16.05.2022г. на зам.-кмет на община Варна, с
което за нарушение на чл.98, ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв.
За да се произнесе по спора районният съд е установил от
фактическа страна, че на 12.04.2022г. около 12,25 часа св. К.и А.а- служители
на „Общинска полиция” към ОД МВР – Варна извършили проверка на ул.„****“,
гр.Варна по сигнал на граждани за неправилно паркирани автомобили, като на
място установили, че улицата е двупосочна, в единия край е без изход, а в
другия край има изход на две други улици. Служителите констатирали, че в лявата
страна на пътното платно, срещу посоката за движение, непосредствено срещу
входа на жилищна кооперация има паркирани автомобили, за които счели, че са паркирани
неправилно и съставили фишове. Един от установените от тях автомобили бил л.а.“****“
с рег.№ ****, който бил собственост на въззивника, на когото съставили глоба с
фиш за нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Предвид това че на 15.04.2022г. С.
подал възражение срещу съставения фиш, като оспорил нарушението, на 04.05.2022г.
му бил съставен АУАН, в който било описано допуснатото на 12.04.2022г.
нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно, че паркирал лекия автомобил в
гр.Варна, „****“, ****, на място, където превозното средство създава пречка или
опасност за движението. АУАН бил съставен в присъствието на въззивника и
свидетел на неговото съставяне, предявен и връчен, като същият го подписал с
отбелязване, че има възражения, които е входирал в община Варна. Въз основа на съставения
АУАН е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП
за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено на касатора административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лева, за това че на 12.04.2022г., около 12.25
часа в гр. Варна, е паркирал лекия си автомобил на място, където създава пречка
за движението на останалите ППС.
Сезираният
със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни
длъжностни лица и в срок, но в хода на административонаказателното производство
е допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо описанието на нарушението
както в АУАН, така и в НП, като цитираната като нарушена законова забрана
обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача, същото вменява няколко
забрани за водачите и наличието на такива алтернативни хипотези изисква
квалификацията на деянието да се конкретизира. ВРС е приел, че в случая не е
посочена конкретната нарушена правна норма, а е визиран чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП,
където се съдържат съставите на няколко отделни забрани за водачите на МПС. На
следващо място е посочено, че е водачът е паркирал лек автомобил на място
където създава пречки за движението на останалите ППС, без да е посочено какво
точно е това място /пътно платно, кръстовище и прочие/, има ли наличие на пътни
знаци и прочие, което е необходимо с оглед реализиране правото на защита на
санкционираното лице. Липсата на такова описание в процесните АУАН и НП поставя
въззивника в невъзможност да разбере ясно, по какъв начин се твърди, че е
извършено съответното нарушение, което е ограничило правото му на защита.
Касационната
жалба е подадена в срок,
от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:
Решението на ВРС е правилно.
Настоящата инстанция споделя изцяло
установената от районния съд фактическа обстановка и правните му изводи за
незаконосъобразност на НП.
В съставения АУАН е прието, че С. на 12.04.22г.
е паркирал в гр.Варна, ул.“****“, **** л.а. с рег.№ **** на място, където
превозното средтво създава пречка или опасност за движението- нарушение по
чл.98, ал.1 т.1 ЗДвП. В НП АНО е приел, че на посочената дата и място касаторът
е паркирал собствения си лек автомобил на място, където създава пречка за
движението на останалите автомобили.
Съгласно чл.94, ал.3, пр. 1 от ЗДвП за
престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно
на оста на пътя. Съгласно чл. 94, ал. 4 от ЗДвП на път с еднопосочно движение
се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не
пречи на движението на пътните превозни средства.
Тази регламентирана възможност за
паркиране в населено място на платното за движение е ограничена от забраната в
чл.98, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като в конкретния случай в АУАН и НП е посочено, че
автомобилът е бил паркиран в гр. Варна, на посочената улица в нарушение на
чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП - а именно на място, където създава пречка или
опасност за движнието на останалите ППС.
Както правилно и законосъобразно е приел ВРС, в случая липсва
пълно описание на конкретни факти и обстоятелства за конкретния случай, съставомерни
за нарушението по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. За да бъде извършена преценка за
съставомерността на вмененото деяние следва в АУАН и НП да се посочат
конкретните факти и обстоятелства, от които е извършена преценката, че
паркираният автомобил е създавал пречка за движението на останалите ППС. Такива
факти и обстоятелства не са посочени в АУАН и НП, нито във фиша, въз основа на
който е съставен АУАН вследствие на оспорването му от наказаното лице.
Налице е съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като е ограничено правото на защита на
наказаното лице, което е лишено от възможността да разбере за какво нарушение е
наказано.
Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това
деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Административно наказание се налага
на нарушителя за конкретно извършено от него нарушение.
В административнонаказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН,
така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия
процес, не
само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради
факта, че това е изискване относно формата на тези актове.
Съдържанието на НП не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно
нарушение, без да са изложени и анализирани всички относими факти и обстоятелства,
довели АНО до извод за наличие на такова и то по отношение на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Не само
пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до
основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна
отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и
самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на описание на
конкретни факти относно вмененото нарушение,
води
до невъзможност на съда, а и на нарушителя /с
което съществено се нарушава правото му на защита/, да установи
какво точно нарушение е извършил, при какви
обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите
към твърдяната за нарушена правна норма. Описаните в НП факти не
дават възможност да бъде извършена такава преценка.
Не
е в правомощието на съда да допълва, изменя фактическата обстановка, установена
от АНО, съответно съставомерни признаци на нарушение, които не се съдържат в НП.
В
хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по
установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание, поради което като е отменил НП ВРС е
постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При
този изход на спора и предвид направеното искане на ответната страна следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300лв.- адвокатско
възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият
състав на Административен съд Варна
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 896/30.06.2022г. по НАХД №2283/2022г. на ВРС, ХХVІІ състав.
ОСЪЖДА община Варна да заплати на К.А.С., ЕГН ********** сумата от 300лв., представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.