№ 888
гр. Варна, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100501020 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост“ 3, бул. „Александър Малинов“ № 51,
вх.А, ет.9, офис 20, срещу решение №566/05.03.2022г., постановено по гр.д. №
3279/2021 г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на К. ИВ. Г.,
ЕГН **********, с адрес: ****************************, сумата от 770
лева, представляваща дадена без основание такса за банкова гаранция по
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 660021 от 03.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба
– 04.03.2021г. до окончателното плащане, на основание чл. 55, ал.1, т.1 от
ЗЗД.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с
доклада на делото, изразяващо се в липса на указания по чл.146, ал.2 от ГПК
до ответника, че не сочи доказателства за твърдяните от него факти (за
1
сключване на договора за гаранция и за трансфериране на процесната сума),
както и във връзка с процеса на доказване поради липса на произнасяне по
искането на ответника с правно основание чл.190 от ГПК за задължаване на
ищеца да представи договора за гаранция. По същество се твърди, че
възнаграждението по договора за гаранция е заплатено в полза на трето за
спора лице и ответникът не се е обогатил с платената сума. На основание
чл.16, ал.2 от ОУ към договора за потребителски кредит „Фератум
България“ЕООД има право да получава и трансферира плащания, които са
предназначени за трети лица. Позовава се на съдържащо се в исковата молба
признание, че ищецът дължи на „Фератум Банк“ (Малта) сума по договора за
гаранция и че я е платил по сметка на „Фератум България“ЕООД като част от
дължимото по него възнаграждение. „Фератум България“ЕООД има право да
събира тези задължения и следователно има правно основание да получи
сумата, но тя не е част от дължимите на ответника суми по договора за
потребителски кредит.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Счита за неоснователни доводите за
допуснато процесуално нарушение по аргументи от чл.131, ал.4 от ГПК и
чл.154 от ГПК, а направените в жалбата доказателствени искания – за
преклудирани. Оспорва действителността на представения с въззивната жалба
договор за гаранция, поради липсата на представени доказателства за
неговото сключване съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние и Закона за електронния документ и електронния подпис.
Поддържа, че в исковата молба не се признава, а напротив оспорва се
дължимостта на възнаграждение по договор за гаранция. Оспорва
твърдението, че заплатената от ищеца сума е била прехвърлена на „Фератум
Банк“ (Малта).
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Пред ВРС е предявен от К. ИВ. Г. срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД иск за заплащане на сумата от 770 лева, представляваща дадена без
основание такса за банкова гаранция по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 660021 от 03.09.2018г., ведно със законната лихва
2
върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните чрез
средства за комуникация от разстояние е сключен Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 660021 от 03.09.2018г. По силата на договора
ответното дружество предоставило на ищцата заем в размер на 1000 лева.
Същата се задължила освен да върне главницата да плати и възнаградителна
лихва в общ размер от 230 лева. В договора било посочено, че заемната сума
се дължи на 12 вноски с първа падежна дата 03.10.2018г. без посочване
падежа на следващите вноски, нито срок на договора за кредит. В т.5 от
договора било посочено, че същият се обезпечава с поръчителство,
предоставено от „Фератум Банк“ (Малта) в полза на ответното дружество.
Кредиторът се задължавал да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя. При справка на интернет страницата на кредитора ищцата
установила, че освен посочените суми за главница и възнаградителна лихва
дължи и сумата от 770 лева като такса за банкова гаранция, но в договора за
кредит не било посочено, че по задължението за обезпечаване на кредита се
дължи такса или комисион. Ищцата счита, че посочената такса или
комисионна за допълнителни услуги не представлява такава по чл.10а, ал.1 от
ЗПК, а съобразно ал.2 на същата разпоредба не може да се изисква заплащане
на такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита. Сочи,
че клаузата противоречи и на чл.19, ал.5 и чл.21, ал.1 от ЗПК. По изложените
съображения ищцата счита, че клаузата в договора е нищожна поради
противоречие със закона. Ищцата твърди, че е заплатила в полза на ответника
всички суми по кредита, включително таксата от 770 лева, която е платена без
основание.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с
която ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Счита, че искът не е предявен срещу надлежната страна, която е „Фератум
Банк“ (Малта), предвид че договорът за гаранция е сключен от ищеца с това
дружество. Не се оспорва сключването на процесния договор за кредит, като
се излагат подробни съображения във връзка с неговата валидност. По
отношение на гаранцията се сочи, че същата не е задължително условие за
сключване на договора за кредит. Сочи, че ищецът сам е избрал да сключи
договор за гаранция, като от електронния формуляр е запознат с дължимите
3
такси по същия. Сочи, че сумата за гаранция, предвид че не е част от договора
за кредит, не е включена в посочения в договора размер на ГПР. В
допълнителна молба ответникът уточнява, че е получил сумата от 770 лева,
дължима по договора за банкова гаранция, но същата е зачислена към
„Фератум Банк“ (Малта) за целите на погасяването на задълженията на
ищеца, произтичащи от договора за гаранция.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. Пасивната процесуална легитимация
произтича от твърденията на ищеца, че сумата е предадена без основание на
ответника, поради което обстоятелството кое лице е материално
легитимирано да я получи, е ирелевантно за допустимостта на иска.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. В случая възраженията за
допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада на делото са приети
за неоснователни от настоящия състав с Определение №1966/25.05.2022г., а
процесуалното нарушение на ВРС във връзка с процеса на доказване е
отстранено от въззивната инстанция. Въведените в жалбата оплаквания за
материална незаконосъобразност на решението съдът намира за
неоснователни.
На основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД даденото без правно
основание подлежи на връщане. Фактическият състав на престационната
кондикция в тази хипотеза включва предаване на определено имуществено
благо и липса на основание за получаването му. Съгласно правилото на
чл.154 от ГПК в тежест на ищеца е да установи получаването на процесната
4
сума от ответника, а в тежест на последния е да докаже, че е налице
основание за задържането й.
Не е спорно по делото, а и се установява от представения договор, че
между страните е сключен от разстояние договор за предоставяне на
потребителски кредит № 660021 от 03.09.2018г., по силата на който ответното
дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 1000 лева, който е
следвало да бъде върнат на 12 вноски съгласно погасителен план към
договора. Уговорен е лихвен процент в размер на 23 % и ГПР от 49.11 %.
Съгласно чл.5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от „Фератум Банк“ (Малта) в полза на „Фератум България“
ЕООД, като с одобряване на обезпечението от кредитора предоставеното
обезпечение не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от
лицето, предоставило обезпечението. Посоченото е, че одобряването на
обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита. Размерът на
дължимото възнаграждение в полза на „Фератум Банк“ (Малта) не е посочен
в процесния договор за кредит и не е включен в погасителния план.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че сумата от 770 лева, дължима като банкова гаранция, е
заплатена от ищцата в полза на ответното дружество. Не е налице спор и че
основанието за заплащането й не произтича от сключения между страните
договор за кредит, а от сключен с „Фератум Банк“ (Малта) самостоятелен
договор за банкова гаранция. Следователно ответникът не се явява титуляр на
вземането и не е налице правно основание да задържа получената престация.
Действително в чл.16.2 от ОУ е предвидено, че в случай, че
дружеството получи плащане, което не е предназначено за него, има право да
го преведе на получателя му, а в случай, че не успее да го идентифицира –
има право да се свърже с кредитополучателя и да го уведоми за полученото
плащане. Прави впечатление на първо място, че клаузата не предвижда
задължение за ответника да трансферира плащания, а само право,
упражняването на което е оставено единствено на неговото усмотрение.
Отделно от това използваната неконкретизира формулировка не позволява
формирането на извод за постигнато съгласие ответникът да посредничи при
изплащането в полза на „Фератум Банк“ (Малта) на уговореното
възнаграждение за банкова гаранция.
5
Следва да се посочи също така, че по делото не се твърди и установява
ответникът да се е разпоредил с процесната сума в полза на трето лице по
възлагане на ищеца. Извън дословното цитиране на чл.16, ал.2 от ОУ към
договора за потребителски кредит, конкретни твърдения дали и кога
процесната сума е преведена на трето лице или е възстановена на ищеца не са
наведени от ответника, включително и в настоящото производство.
Доказателства в тази насока не са ангажирани в предвидените за това
процесуални срокове. По изложените съображения се налага единствено
възможният извод, че сумата се намира в патримониума на ответника и
понастоящем.
Същевременно при липса на предвидено в договора основание за
задържането й от ответника, същата подлежи на връщане съгласно чл.55,
ал.1, предл. първо от ЗЗД. По тези съображения наведените от ищеца доводи
за нищожност на договора за кредит се явяват неотносими, поради което не
следва да бъдат обсъждани.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск, поради
което първоинстанционното решение, постановило същия краен резултат,
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
процесуалния представител на въззиваемия следва да бъде присъдена сумата
от 300 лева за предоставената безплатна правна помощ, определена по реда на
чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА и чл.7, ал.1, т. 1 от Наредба 1/09.07.2004г.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №566/05.03.2022г., постановено по гр.д. №
3279/2021 г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 3, бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, да заплати на адв. П.Й. Н. с
ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоствената на въззиваемия К. ИВ. Г., ЕГН **********,
безплатна правна помощ, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.1, т. 2
6
от ЗА.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7