Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                №516, 18.11.2019г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

           РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                         състав

           на четиринадесети ноември                                     две хиляди и деветнадесета година

           В публичното заседание в следния състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

 

           секретар Сребрена Русева

           прокурор

           като разгледа докладваното от съдията

           гр.д.№ 1445 по описа за 2019 година

 

 

Предявен е искове по чл.128 КТ, чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от А.Н.С., който твърди че е работил при ответника на длъжността „охранител“ при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 460лв. Работното му място било на обект Спешно отделение при МБАЛ-Разград през периода 03.05.17г.-14.02.19г. Твърди, че в  този период е работил нощни смени от 19ч. до 07ч. през ден, заедно с колегата си К.Б.К.. Не е ползвал седмична почивка от два последователни дни. За месеците януари и февруари 2019г. ищецът не е получил дължимото му трудово възнаграждение в размер общо на 630лв. В средата на месец януари му било връчено предизвестие, тъй като ответникът прекратил договорните си правоотношения с МБАЛ-Разград. ОТ 15.02.19г. ищецът  е безработен. Твърди, че не ми у била връчвана заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, нито му е връщана трудовата книжка. За 2018г. и 2019г. ищецът не е ползвал и платен годишен отпуск, за което му се дължи обезщетение в общ размер от 300лв. Ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на 25лв. върху неплатените трудови възнаграждения, считано от датата на дължимост на всяко от тях до 25.07.19г., както и законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до изпращането й. Претендира да му бъде определено адв.възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА. Представя трудов договор, длъжностна характеристика; извлечения от тетрадка-приемане и предаване на дежурства, от книга за инструктаж и от Търговския регистър. Има искане за представяне на трудовото му досие и от работните графици за охраняваните от него обекти за м.януари-февруари 2019г., както и за копия от преписката в Д“ИТ“, както и да се направи справка в НАП относно трудовата ангажираност на ответника за периода 30.01.17г.-25.07.19г. Има искане за назначаване на ССЕ и разпит на двама свидетели.

 В с.з. твърди, че не поддържа иска за заплащане на трудово възнаграждение, като намалява исковата претенция по чл.224 КТ до 68.71лв. и увеличава претенцията за забава на 34лв.

Ответникът Боду ООД при редовно връчена искова молба, не е отговорил.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Между страните бил сключен срочен срочен трудов договор №54/30.01.17г., с уговорен срок за изпитване в полза на работодателя. Трудовата функция на ищеца е била „охранител“. В договора страните са уговорили работно време: 8часа, сумарно изчисляване. В договора е уговорено и трудовото възнаграждение: основно-460лв. Приложена е и длъжностна характеритстика. Местоработата на ищеца била Спешно отделение при МБАЛ-Разград в периода 03.05.17г.-14.02.18г., където ищецът е работел нощни смени от 19ч. до 7ч., през ден, заедно със своя колега св.К.Б.К.. Когато един от двамата бил в отпуск, смяната му се е поемала от другия, като по този начин нощните смени са давани ежедневно от един и същи с..лужител. Трудовото му правоотношение било прекратено считано от 15.02.19г., като на 15.01.19г. на ищеца било съобщено, че трудовото му правоотношение се прекратява, тъй като договорът за охрана, сключен между БОДУ ООД и МБАЛ е прекратен.

 По делото е назначена ССЕ, според заключението на която на 27.09.19г. ответникът е заплатил на ищеца по банков път дължимите трудови възнаграждение за месеците януари и февруари 2019г. Според вещото лице ищецът за 2019г. на ищеца са се полагали три дни платен годишен отпуск, който не е ползван. Размерът на обезщетението е 76.35лв. или сред приспадане на данък от 10%, чиста на ищеца се дължат 68.71лв. Мораторната лихва върху дължимите трудови възнаграждения е: за трудовото възнаграждение за м.януари в размер на 19.20лв., а за м.февруари -14.80лв. или общо 34лв. Размерът на законната лихва за периода от предявяването на иска до плащането на всяко от задълженията, а именно: 8.23лв. за първото възнаграждение и 7.97лв. за второто.  

 Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за присъждане на трудови възнаграждения за месеците януари и февруари 2019г. за  неоснователен, тъй като в хода на процеса ответникът е изплатил дължимите трудови възнаграждения. Доколкото ищецът не е оттеглил иска си, а само не го поддържа, съдът дължи изрично произнасяне.

 Ответникът е бил длъжен да изплати всяко от трудовите възнаграждения до 30-то число на следващия месец. Тъй като не е сторил това по отношение на претендираните две заплати, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на общо от 34лв./ м.януари в размер на 19.20лв. и за м.февруари в размер на 14.80лв./ за периода до предявяването на иска.          

Ищецът е претендирал законната лихва от предявяването на иска по чл.128 КТ окончателното плащане, което е станало на 27.09.19г., поради което дължи на ищеца  законната лихва за периода от предявяването на иска до плащането на всяко от задълженията, а именно: 8.23лв. за първото възнаграждение и 7.97лв. за второто.   

 По делото се установи, че за 2019г. ищецът е имал право на три дни платен годишен отпуск, който не е ползвал. Следователно при прекратяване на трудовото правоотношение му се дължи обезщетение по чл.224 КТ, което според вещото лице е в НЕТЕН размер от 68.71лв. Отпускът за 2018г. ищецът е използвал изцяло, като последните дни от него е ползвал през м.февруари 2019г.

Съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца разноските за адвокатско възнаграждение в пълен обем. Настъпилото плащане в хода на процеса, макар и да води до неоснователността на иска по чл.128 КТ не освобождава ответника от задължението за разноски, тъй като с поведението си е станал причина за отпочването на процеса. Останалите две искови претенции са изменени до уважените размери.

Предвид на това ответникът дължи на ищеца разноски в размер на минималното определено от съда на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА адвокатско възнаграждение от 300лв.

Ответникът следва да заплати по сметка на РРС сумата от 100лв. държавна такса върху уважените искове и 200лв. разноски за вещо лице.

Воден от изложеното до тук, съдът

 

                                             Р    Е    Ш    И    :

 

ОСЪЖДА БОДУ ООД, гр.София, ЕИК ********* да заплати на А.Н.С., ЕГН ********** от гр.Шумен сумата от 68.71лв./шестдесет и осем лева и седемдесет и една стотинки/ НЕТНО обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019г., сумата от 34лв./тридесет и четири лева/, явяваща се обезщетение за забава върху дължимите трудови възнаграждения за м.януари и м.февруари 2019г. и сумата от 16.20лв. /шестнадесет лева и двадесет стотинки/ дължима законна лихва върху дължимите трудови възнаграждения за м.януари и м.февруари 2019г. за периода от 26.07.19г. до 27.09.19г.

 ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Н.С. от гр.Шумен против БОДУ ООД, ЕИК ********* иск за заплащане на сумата от 630лв., явяваща се дължимо трудово възнаграждение за м.януари и м.февруари 2019г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА БОДУ ООД, гр.София, ЕИК ********* да заплати на адвокат П.Х. *** сумата от 300лв./триста лева/ адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА БОДУ ООД, гр.София, ЕИК ********* да заплати по сметка на РРС съдебни разноски в размер на 300лв./триста лева/.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: