Мотиви по НОХД № 804/2013 г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив
Окръжна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинения
срещу подсъдимите:
И.А.Б.
– по чл. 116 ал. 1 т. 11 във вр. с чл.
115 във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК – за това, че на 01.12.2012 г. в *** по
хулигански подбуди е направил опит умишлено да умъртви другиго – Д.В.Х., като
престъплението е останало недовършено по независещи от волята му причини.
К.Б.М. и Т.В.Д. – по
чл. 131 ал. 1 т. 12 във вр. с чл. 130 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК –
за това, че на 01.12.2012 г. в ***, в съучастие като съизвършители, по
хулигански подбуди са причинили на М.Н.М. лека телесна повреда, изразяваща се в
отоци и кръвонасядания на лицето и отчупване на част от горната повърхност на
четвърти долен ляв зъб, представляваща разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл.129 от НК.
Пострадалият Д.Х. бе конституиран като страна в
процеса – частен обвинител и граждански ищец. За съвместно разглеждане бе приета
предявената, чрез процесуалния му представител – повереника му адв. Т., срещу
подсъдимия И.Б. претенция за обезщетение на причинените му неимуществени вреди
– болки и страдания от нанесените телесни повреди поставили в опасност живота
му – в размер на 80 000 лева, ведно със законните лихви от момента на
увреждането – 01.12.2012 г. до окончателното изплащане, както и направените
разноски в хода на наказателното производство.
Според прокурора, събраните и проверени в съдебното
следствие доказателства обезпечават необходимата по смисъла на чл. 303 ал. 2 от НПК доказателствена съвкупност и дават възможност да се направят категорични и
несъмнени изводи в полза на обвинителната теза изложена в обвинителния акт, по
отношение участието на всеки един от подсъдимите в инкриминираните събития и
каузалният им принос за реализиране на съставомерните вредни последици,
ограничили се в засягане на телесната неприкосновеност на пострадалите Х. и М.,
въпреки създадената временна опасност за живота на първия от тях. Държавният
обвинител счита, че независимо от известните противоречия в показанията на
разпитаните като свидетели поемни лица, участвали при проведеното разпознаване по
снимки в болничното заведение, останалите събрани по делото доказателства
позволяват да се преодолее съмнението внесено чрез обясненията на подсъдимите М.
и Б., косвено подкрепено и от ангажираните от защитата свидетели – близки
познати на подс. Б. относно авторството на престъплението по чл. 116 ал. 1 т.
11 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК. На становище е, че по
отношение на този факт, съдът следва да даде кредит на доверие на показанията
на пострадалите М. и Х. и придружаващите ги лица – свидетелите В.К., А.К. и В.Х.
предвид тяхната обективност, добросъвестност и пълнота при възпроизвеждане в
хронологична последователност на релевантните обстоятелства; неизменността им,
въпреки неколкократно проведените разпити не само в досъдебното производство, а
и по време на съдебното следствие; а и най – вече съответствието им с
останалите обективни доказателствени източници - резултатите от проведените в
първоначалния етап на разследването разпознавания, заключенията на назначените по
делото експертизи, косвено подкрепени от показанията на очевидците Г.А. и Р.П.,
включително и приобщените от досъдебното производство, както и на служителите
на полицията участвали в процеса на издирвателните мероприятия. Прокурорът
счита, че отговорността на подсъдимия И.Б. следва да бъде ангажирана по
предявеното му обвинение, като му се определи наказание, което да изтърпи
ефективно при първоначален „Строг” режим, без да се ангажира с конкретно
становище относно начина на определянето /чл.
54, чл. 55 или чл. 58 от НК/ и размера
му. По отношение на подсъдимите М. и Д., счита, че са налице основания за
освобождаването им от наказателна отговорност и санкционирането им по реда на чл.
78А от НК със съответното на каузалния им принос административно наказание
Глоба, което да е съобразено и с конкретната им лична степен на обществена
опасност. Счита приетия за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от пострадалия
Д.Х., за доказан не само по основание, а и по размер, с оглед значителния брой
и характера на причинените травматични увреждания застрашили сериозно живота
му, спасен благодарение на адекватната намеса на приятелите му, осигурили
незабавно транспортиране до болнично заведение, където му е оказана своевременна,
компетентна специализирана медицинска помощ, въпреки, че е бил лишен в
продължителен период от време от възможността да е пълноценен в ежедневието си жизнеспособен
гражданин и е изпитал значителни по интензитет болки и страдания. Според
прокурора, приложените към делото веществени доказателства следва да се върнат
на собствениците им, а разноските по делото – възложени в тежест на подсъдимите.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител също
счита, че проверените в съдебното следствие доказателства дават възможност за постановяване
на осъдителна присъда спрямо привлечения към наказателна отговорност за
престъплението по чл. 116 ал. 1 т. 11 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 18 ал. 1
от НК – подс. И.Б.. Застъпва становище, че непротиворечивите показания на
доверителя му и резултатите от проведеното в болничното заведение разпознаване
по снимки, не просто са послужили като източник на информация за установяване
самоличността на извършителя на престъплението, но и са категорично
доказателство в подкрепа на обвинителната теза, кореспондиращо с преобладаващата
част от информацията възпроизведена в гласните доказателствени източници от
свидетелите – очевидци, включително и от служителите на полицията, участвали в
издирвателните мероприятия. Счита, че съдът следва да уважи направеното искане
от прокурора и да признае подсъдимия Б. за виновен по повдигнатото му обвинение
като му определи наказание съответно на конкретната степен на обществена опасност
на извършеното престъпление и данните за личността му, респективно - да уважи като
доказана и по основание и по размер гражданската претенция за обезщетение на неимуществените
вреди претърпени от доверителя му, ведно със законните последици – заплащането
на лихви и разноски. Такива са и исканията на гражданския ищец и частен
обвинител Д.Х..
Защитата на подсъдимия И.Б. е категорична, че
събраните по делото доказателства не установяват по несъмнен и категоричен
начин авторството на вмененото във вина на доверителя му престъпление, което е
резултат на воденото едностранчиво и необективно разследване. Счита, че
обвинителната теза е неглижирала участието на евентуалния друг извършител на
посегателството върху телесната неприкосновеност на пострадалия Х., пренебрегвайки
категоричните данни за причиненото на доверителя му увреждане в областта на
рамото, установено и при извършеното освидетелстване по реда на чл. 158 от НПК,
в хода на разследването. В подкрепа на това си становище анализира показанията
на свидетелите М., Й., Б. и Д., както и обясненията на подсъдимите М. и Б..
Категоричен е, че проведеното в болничното заведение разпознаване по снимки от
пострадалия Х., в резултат на което е установена причасността на подзащитния му
към събитията от инкриминираната нощ, е опорочено и не може да бъде ползвано от
състава на съда при решаване на въпросите за вината и отговорността. Защитникът
подлага на съмнение достоверността на заявеното в показанията на свидетелите от
компанията на пострадалите лица, предвид категоричните данни за консумирано
значително количество алкохол непосредствено преди осъществяване на
инкриминираните деяния, което неминуемо се отразява на способностите за
правилно възприемане на фактите от обективната действителност, а впоследствие и
за достоверното им възпроизвеждане за нуждите на настоящото наказателно
преследване. Счита, че за съда не съществува възможност да отговори по
предвидения в чл. 303 ал. 2 от НПК позитивен начин на въпросите относно
извършеното престъпление, неговото авторство и механизма на осъществяването му.
Прави искане, подзащитният му да бъде признат за невиновен и оправдан, респективно
да се отхвърли като неоснователна предявената срещу него претенция за
обезщетение на неимуществените вреди претърпени от пострадалия Х..
Такива са и исканията на подсъдимия И.Б., който и в
подробните си обяснения, депозирани в хода на съдебното следствие, е
категоричен, че няма участие в извършване на престъплението, за което е предаден
на съд, а негов автор е съпроцесникът му Т.Д. – потвърдил неколкократно този
факт пред различна аудитория. Счита се за невиновен и иска извършителят на
престъплението да понесе последиците.
Защитата на подсъдимия М. не отрича, че събраните по
делото доказателства позволяват позитивния извод относно участието на
доверителя му в инкриминираните събития и конкретно нанасянето на удар,
причинил, ако не всички, то поне част от установените телесни увреждания на
свид. М.М.. Въпреки това, е на становище, че това поведение е било провокирано
от М., с което мотивира и невъзможността за ангажиране на наказателната
отговорност на подсъдимия М. за вмененото му във вина престъпление. Моли съда,
ако не възприеме тази теза, да определи справедливо и съответно на конкретната
степен на засягане на защитените от закона обществени отношения административно
наказание на подзащитния му, което да е съобразено и с данните за личността му.
Такива са и исканията на подсъдимия К.М., който в обясненията си възпроизведе по
сходен начин, макар и по - лаконично, хронологията на събитията от
инкриминирания момент, пресъздадена от подсъдимия И.Б. и категорично заяви, че
поведението му е било провокирано от упражнената лично спрямо него и приятеля
му – подс. Б., агресия.
Защитата на подсъдимия Т.Д., също както и защитата на
подсъдимия Б., счита, че събраните по делото доказателства не установяват с
предвидената в закона достатъчна категоричност и несъмненост участието му в
инкриминираните събития, въпреки присъствието на местопрестъплението. Застъпва
тезата, че съдът следва да признае за невиновен и да оправдае подсъдимия Д.. Той
от своя страна, единствен от тримата подсъдими, се възползва от правото да не
дава обяснения по повдигнатото му обвинение, изразявайки само съжаление, че се
е намирал на конкретното място към инкриминирания момент. В защитната си реч,
категорично изрази становище, че не се счита виновен и пожела съдът да се
произнесе по справедливост.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди по отделно и в съвкупност събраните и проверени в
хода на съдебното следствие доказателства, взе предвид становището на страните,
прие за установено от фактическа и правна страна:
Подсъдимият И.А.Б. е роден на ***г***.
Той е българин, български гражданин. Има завършено средно образование и по
настоящем живее постоянно в ***. Не е трудово ангажиран и не е женен. Не е
осъждан до момента.
Подсъдимият К.Б.М. е роден на *** ***,
но е с постоянна адресна регистрация и настоящ адрес на територията на гр. П.
Той е българин, български гражданин. Има завършено средно образование. Към
момента на провеждане на съдебното производство не е трудово ангажиран. Не е
женен и не е осъждан за извършени престъпления.
Подсъдимият Т.В.Д. е роден на ***г***
и живее в същото населено място. Той е българин, български гражданин със
завършено средно образование. Работи на частно като певец в църкви. Не е семеен
и не е осъждан.
Подсъдимите И.Б. и К.М. са съученици и
приятели от спортното училище в ***. С Д. подсъдимият Б. се запознал няколко
месеца преди инкриминирания момент и започнали да излизат заедно по заведения. М.
пък се върнал в България в средата на 2012г. след продължително пребиваване в
чужбина. Подсъдимите Д. и М. се запознали и поддържали контакти в резултат на
общото си познанство с подсъдимия Б..
На 30.11./01.12.2012г. тримата подсъдими
били в дома на родителите на подс. Б.в ***.
След полунощ, по предложение на подс. Д. решили да отидат в дискотека „Планета
Пайнер” в ***, находяща се в сградата на бившата Водна палата, с
административен адрес бул. „Марица” 122 /л.
65 – 66, том І ДП/. Придвижили се с
автомобила, ползван от подсъдимия Т.Д. – черно на цвят спортно „Пежо”,
управляван от подсъдимия И.Б., който до този момент консумирал най – малко
алкохол.
По същото време в дискотеката се
намирала и компанията на пострадалите свидетели М.М. и Д.Х. - свидетелите В.Х.,
В. К. и А. В.. Всички били родом от гр. Смолян, но свидетелите В.Х. и М.М.
живеели заедно на квартира в ***, във връзка с обучението им във висши учебни
заведения в този период, а пострадалият Д.Х. ползвал собствения си апартамент в
града, находящ се в близост до квартирата им. К. и В. били поканени да им
гостуват. Преди да отиде на дискотека, компанията се събрала в квартирата на
свидетелите М. и В.Х., където всички с изключение на пострадалия Д.Х.
консумирали алкохол – водка, между 200 – 400 грама. След полунощ си резервирали
места в „Планета Пайнер” и в ранните часове на 01.12.2012г. пристигнали в заведението.
По време на престоя си до около 04,00 – 04,30 часа продължили да употребяват същия
вид алкохол – водка. Отново единствено свид. Д.Х. не пиел, тъй като бил
организирал тържество по повод на рождения си ден същата вечер /01.12.2012г./ и
очаквал през деня да посрещне още гости. Компанията била настанена на едно от
сепаретата встрани от бара в близост до пулта на ди джея.
Подсъдимите заели места на бара, в
средата на късата му страна и си поръчали бутилка уиски, от която самостоятелно
си сипвали /виж свид.Ф.Х. – л. 144-гръб,
том І съд. сл.; обяснения на подс.Б. – л. 81 и л. 86, том І съд. сл. и
обяснения на подс. М. – л. 90, том І съд. сл./. В близост до тях, били познатите им - свидетелите Р.П. и Г.А. /виж показанията на свид. А. л. 342-гръб, том І съд.
сл. – „...с М. и Б. сме тренирали
в една и съща зала на спортното училище. С П. сме приятели, по – близки сме,
отколкото съм с М. и Б.. ...Помня, че Б. и М. дойдоха след нас, застанаха до
нас на бара, но бяха отделно с тяхна си компания. Не бяха само двамата, имаше и
други хора с тях, но не ги познавам и не мога да кажа колко души са били.”/ Около 04,00
часа подсъдимите решили да посетят друго нощно заведение в *** и затова, малко по
- късно се отправили към изхода. Най – напред вървял подсъдимият К.М., следван от
подсъдимите Д. и Б..
Излизайки от дискотеката и насочвайки се надолу по мини
естакадата към мястото, на което бил паркиран автомобила, с който пристигнали,
подсъдимият Б. обявил намерението си да си купи нещо за ядене от денонощното
заведение, стопанисвано от „Кеш Мъни 7” ООД, собственост на свидетелите П.К. и Е.Х.,
находящо се между двете дискотеки „Планета Пайнер” и „Билионери”, но по –
близко до входа на последната /фотос №№ 3
и 4, л. 69, том І ДП/. Заведението
представлява затворен магазин – тип павилион, в който освен пакетирани изделия,
алкохол, безалкохолно и цигари, се предлагали приготвени на място тостери и
сандвичи. От двете страни на павилиона имало разположени външни хладилни
витрини. Клиентите се обслужвали от един от работещите на смяна през малко
прозорче, с размери позволяващи осъществяването на контакт и предоставянето на
желаните стоки, а останалите - подготвяли тостерите и сандвичите във вътрешната
част на павилиона. Към инкриминирания момент в заведението работели двамата
свидетели К. и Х. и неразпитаната, поради отсъствието й от страната – М.Д. /л. 437, том ІІ съд. сл.; л. 464 – 465, том ІІ съд. сл.; виж и
показанията на свид. Т.Д. – л. 451 – 452, том ІІ съд. сл.; свид. В.К. и обясненията
на подс.М. и Б./.
Непосредствено след компанията на подсъдимите, и
пострадалите - Д.Х. и М.М. и придружаващите ги свидетели - В.К. и А. В.
напуснали дискотека „Планета Пайнер” с намерение да се прибират по домовете си.
Единствено свид.В.Х. не бил с тях, защото си тръгнал сам доста по – рано -
около 03,00 часа. Най – напред от дискотеката излязъл свид. К., който също се
насочил към денонощното заведение на свидетелите К. и Х., за да си купи храна,
последван от пострадалите Х. и М.. Последен напуснал свид. А.К.. Видял, че
свид. М. е седнал на парапета срещу входа и се занимава с мобилния си апарат,
махнал му и продължил надолу към свид. Д.Х., който в този момент вече се движел
в пространството срещу входа на другата дискотека - „Билионери”, непосредствено
след павилиона /фотос № 4, л. 69, том І
ДП/. Зад него, до прозорчето за
обслужване на клиенти /фотос № 3 и 4, л.
69, том І ДП/ бил застанал свид. В.К., който
очаквайки да си получи поръчката, водел разговор с обслужващото го момиче.
В пространството между свидетелите Х. и К., в близост
до паркиран на тротоара автомобил, по сходен начин със заснетия на преден план
на фотос № 3, лист 69, том І ДП джип, в този момент се намирали и подсъдимите Т.Д.
и И.Б.. /виж показанията на свид. Д.Х. –
л. 246, том І съд. сл. – „Ние с А.
подминахме В. и стигнахме всъщност малко по – надолу по тротоара, където беше
имаше паркирана кола, след входа на дискотека „Билионери”; л. 247, том І съд. сл. – „Имаше паркирано едно черно „БМВ”, петица, но не толкова навътре
колкото е джипът на тази снимка, а по – напред по ширината на тротоара,
непосредствено пред парапета. С предницата към улицата беше, готово за
тръгване. Предницата на този автомобил се равняваше горе – долу с края на
парапета. Всички съприкосновения, за които ви казах стават отстрани на колата,
но откъм „Планета Пайнер”; л. 245, том І
съд. сл. – „А. вървеше на около 3
м. зад мен”/. По - близо до павилиона, предвид афишираното желание да си купи храна,
бил подс. Б.. Изведнъж, погледът му се фокусирал и започнал да следи движещите
се срещу него един след друг свидетели Х. и К.. Близостта на подсъдимите Д. и Б.
до свид. Х. притеснила свид.К., който помислил, че водят недотам доброжелателен
разговор, не разбирайки, че репликата на подс. Б. „Мен ли гледаш ? Какво ме гледаш?” в същност е отправена към него /свид. К. - л. 141, том І съд. сл.; свид. Д.Х. - л.
245, том І съд. сл./. Поведението на
подс.Б. се сторило заплашително и на пострадалия Д.Х., който, наблюдавайки го от
разстояние малко повече от метър, просто се спрял до предната част на паркирания
автомобил, за да изчака свид.К.. Когато стигнал почти зад гърба на приятеля си,
последният се обърнал към подсъдимия Б. с въпрос „Има ли някакъв проблем?” /виж
показанията и на свид. М.М. - л. 239-гръб, том І съд. сл./. Вместо отговор, получил удар с шамар по лицето,
нанесен му от подс.Б. с дясната ръка по лявата буза, през рамото на свид. Д.Х..
Свид. А.К. не очаквал подобна реакция и затова не направил дори и опит да се
предпази. Последващата отправена реплика от пострадалия Х., който се намесил с
намерение да предотврати развитието на конфликта „Абе, човек, никой не те гледа, нито ти се смее!” единствено пренасочила
агресията на подс. Б. към него. Докато свид. А.К. правел неуспешни опити да се
защити, замахвайки с ръка в посоката, в която възприел първоначално подсъдимия Б.,
последвало изключително бързо разместване и включване и на останалите подсъдими,
провокирало и намесата на свидетелите М. и К..
Веднага след като ударил по лицето свид. К.,
подсъдимият Б. замахнал да нанесе удар с юмрук и по пострадалия Х., а в същото
време подсъдимият Т.Д. продължил агресията спрямо свид. К., нанасяйки му няколко
поредни удара по гърба и по главата. И ако реакция на подсъдимия Б. била
очаквана от свид. Х., което му помогнало да се предпази, избягвайки удара чрез
навеждане на тялото си напред, свид.К. получил поредния неочакван удар, което
го принудило да наведе надолу главата си и прикривайки се с ръце, без да
забелязва визията на нападателите си, да започне да отстъпва встрани. Именно
един от тези последващи удари, нанесен на свид. К. от подс. Д., бил възприет от
пострадалия М.М., чието внимание най – напред било привлечено от разменените реплики
на по – висок глас, разпознавайки сред тях гласа на приятеля си. Докато стигне
до мястото, на което в този момент продължавал да се отбранява свид.А.К.,
съсредоточен единствено върху неговото положение с намерение да го предпази от
по – нататъшно насилие, свид.М. изгубил от полезрението си пострадалия Д.Х.. Той
от своя страна продължавал да оказва адекватна съпротива на непровокираната с
нищо агресия на подсъдимия Б., когото успял да избута с ръце непосредствено
след като изправил тялото си, предпазвайки се от първоначалния опит да бъде
ударен с юмрук. Действията му довели до загуба на устойчивостта на подсъдимия Б.
и залитането му странично върху паркирания в непосредствена близост автомобил –
„Когато бутнах момчето с ръце в
раменете, то се опря в тази паркирана кола. ...сигурен съм, че в колата нямаше
никой.” /свид.
Х. - л. 247, том І съд. сл./. Оказаната
адекватна съпротива, ведно с причинената болка в ***, настъпила в резултат на
съприкосновението с купето на автомобила, довели до ескалиране на агресията на
подсъдимия Б., който, за да докаже преимуществото си, решил да използва
притежаваното в момента хладно оръжие – нож, с дължина на острието около 7 – 8
см. и ширина около 1 - 1,5 см./виж
показанията на свид. Х. – л. 246, том І съд. сл. – „Ножът беше целият черен – и дръжката, и острието. Имаше и щипка, която
се виждаше откъм страната на отворената длан. Острието беше към 7 – 8 см. по
моя преценка.” и л. 247-гръб, том І съд. сл. – „Не е
изглеждал така този нож, който видях там – първо целият беше черен, острието
беше по – тясно, с около 1 – 1,5 см. и малко по – късо от това и като цяло
ножът беше по – малък и черен. Имаше и щипка на самия нож и тя се виждаше.”/. Изключително
бързо, възползвайки се от обстоятелството, че свид. Х. е концентрирал
вниманието си към мястото, на което в този момент възприел физическото
стълкновение между пострадалия М.М. и подс. Т.Д., с намерение да препятства
включването и на подс. М., който се бил засилил към свид.М., явно демонстрирайки
желание да му противодейства физически, подс. Б. нанесъл почти едновременно, при
обръщането на свид. Д.Х. ляво – странично, пет удара с ножа в ***, два от които
проникнали в коремната и гръдната кухини и причинили констатираните от
експертите, изготвили заключенията на съдебно медицинските експертизи,
травматични увреждания, застрашили сериозно живота му и осуетили намеренията му
- да помогне на приятеля си. Макар и да не изпитал болка в момента на нанасяне
на ударите, свид. Х. усетил резултата от тях – затоплянето на тялото от кръвта,
която започнала да тече от раните и попивала в дрехите му. Добре възприел и
нападателя си, който, за да демонстрира пълното си превъзходство, държейки ножа
в дясната си ръка по начин, че да е добре видим за околните и най – вече за жертвата
си, се обърнал към него с репликата: ”Айде,
сега да те видя, много ли си отворен?!” /виж показанията на свид. Х. – л. 245-гръб, том І съд.
сл./.
Междувременно, при опита си да защити свид. К. от
посегателството на подсъдимия Д., свид. М.М. влязъл в схватка с него, в
резултат на което, макар и да не успели да си разменят взаимни удари, под
напора на телата си двамата загубили равновесие и паднали на земята,
продължавайки да се боричкат. Подс. Д. успял да захлупи якето върху главата на
свид. М., стараейки се по този начин да омаломощи съпротивата му и едновременно
с това, правейки опити да му нанася удари по тялото.
Привлечен от шумовете, които чувал зад гърба си от движението
на телата на участващите в конфликта подсъдими и приятелите от компанията му, свид.
В.К. /л. 236, том І съд. сл./ прекъснал
разговора си с момичето работещо в заведението на свидетелите К. и Х. и се
загледал към мястото, на което в този момент, в близост до паркирания
автомобил, на земята се борели две лица. Разпознал по якето свид. М.М. и това го
мотивирало да се включи, за да му окаже помощ. Благодарение на физическите си
данни, въпреки консумираното значително количество алкохол - около 700 – 800
грама за цялата вечер, той успял да издърпа от хватката на подс.Д. тялото на
свид. М., изправяйки го и едновременно с това отмествайки го зад себе си, така
че да препятства възможността за по – нататъшно съприкосновение между двамата. Действията
му били съпроводени с успокояващи ситуацията реплики – „Какво правим ?! Стига!”, които накарали подс. Д. да се отдръпне настрани и да
застане в близост до една от колоните в началото на мини естакадата, а
едновременно с това, позволили и на останалите от компанията – свид.К. и
пострадалия Х. да се приближат към мястото, на което се намирали в този момент
свидетелите К. и М..
Случващото се станало достояние и на свид. Г.А. /л.342–гръб – 343, том І съд. сл. и л. 107, том І ДП/, който бил излязъл на въздух пред входа на
дискотеката „Планета Пайнер”. Разпознавайки сред биещите се подсъдимите И.Б. и К.М.,
влязъл вътре в заведението и извикал приятеля си – свид. Р.П. „...за да отидем да видим какво става.”. Също както и свид. В.К., двамата се насочили към мястото
на конфликта и докато се придвижвали по мини естакадата, свид. П. успял да
възприеме поведението на подс. Б. спрямо пострадалия Х.. Адекватната им
намеса, за да предотвратят по – нататъшно стълкновение, след като видели и нараняванията
на свид.Х., който с вдигната нагоре тениска показвал на приятелите си
причинените му увреждания от подсъдимия Б., подпомогнали усилията на свид. К., макар
и да не успял да предотврати нанасянето
на удара с юмрук по лицето на свид. М. от подсъдимия М., действащ все още под
влиянието на емоциите от проявената активна агресия. Подобна роля изиграла и
появата пред входа на дискотека „Планета Пайнер” на служителите на „ЕВГ Гелев”
ООД, които към инкриминирания момент осъществявали охранителната дейност –
свидетелите Д.П., Т.Т., Е.К., Т.К., Б.Н. и К.М. и отправената от свид.П.
реплика към участниците в конфликта и най – вече към познатите им като постоянни
посетители на заведението подсъдими – „Тръгвайте си, не правете глупости!”
/виж показанията на свид. А.К. – л. 142,
том І съд. следствие – „Този човек
беше пред входа на дискотеката, който е на около 30 метра от мястото, където
стана сбиването...”/.
Възползвайки се от отдръпването на подсъдимите,
притеснени за състоянието на пострадалия Д.Х., свидетелите К., М. и К. се
отправили към първия от чакащите на стоянката пред заведенията таксиметрови
автомобили. Качили се в таксито на свид. Т.Ф. /л. 102, том І съд. сл./ -
служител на фирма „Интер такси”, казвайки му да кара възможно най – бързо към
болнично заведение, защото едно от момчетата на задната седалка е наръгано. Така
свид. Ф. ги транспортирал до Хирургическия блок на УМБАЛ „Свети Г.”***. След
като грижите за състоянието на пострадалия Х. били поети от дежурните
медицински лица, разбирайки за реалната опасност за живота му, свид. В.К.
уведомил органите на полицията, подавайки сигнал от мобилния си телефон на
спешен номер 112. Обаждането е регистрирано в 04:50:27 часа и е с
продължителност от 03:19 мин. /л. 285,
том І съд. сл. и л. 409, том ІІ съд. следствие/.
Случилото се не променило първоначалните намерения на подсъдимите,
които напуснали района на местопрестъплението след като подс. Б. удовлетворил
желанието си да си купи сандвич, отправяйки се към поредното нощно заведение в ***
– „Хистерия”. Престоят им не бил продължителен, но в заведението отново се
засекли със свид. Г.А. и Р.П.. Подсъдимите се разделили в ранните сутрешни
часове на 01.12.2012г., като М. и Д. се прибрали по домовете си, а подс. Б.
заедно със свид.Н.Й. – барманка в дискотека „Хистерия” – с такси се придвижили
обратно до къщата на родителите му в *** /л.
99-гръб – л. 100, том І съд. сл./. В
късния следобед на 01.12.2012г., по молба на подсъдимия И.Б., подсъдимите М. и Д.
с автомобила, ползван от последния, отишли до с. Мокрище, за да транспортират
приятеля си и свид. Й. ***. Оставили я пред дома й, а те се отправили в
неизвестна за нея посока. На следващия ден – 02.12.2012 г. подсъдимите Б. и Д. заминали
за гр. София, отсядайки при свид. Д.М..
Въз основа на подадения сигнал от свид. К.,
служителите на Четвърто РУП – Пловдив, в района на който се намира дискотека
„Планета Пайнер”, предприели действия за проверка и изясняване на
предоставената им информация. По разпореждане на Началника на управлението до
болничното заведение, в което бил настанен пострадалия свид. Х. били изпратени
свид. К.С. /л. 251-гръб – л. 252, том І
съд. сл./ и свид. В.С. /л. 258-гръб – л. 259, том І съд. следствие/, които получили информация за състоянието му от
дежурните медицински лица. След проведена беседа на място с останалите
свидетели – К., М. и К., служителите на полицията посетили и мястото на престъплението,
за да съберат данни за самоличността и на другите участници в инцидента.
Досъдебното производство е образувано по реда на чл.
212 ал. 2 от НПК, с извършване на първото документирано по предвидения в НПК
ред процесуално действие - оглед на местопрестъплението, проведен в ранните
сутрешни часове на 01.12.2012г. от водещия разследването разследващ полицай /л.65 – 66 и л. 67 – 69, том І ДП/. Успоредно с провежданите процесуални действия за
изясняване на фактическите обстоятелства, служителите на полицията предприели и
действия по установяване местопребиваването на извършителите на престъпните
посегателства срещу личността на пострадалите Д.Х. и М.М. – подсъдимите И.Б., К.М.
и Т.Д.. Първи – на 06.12.2012г. в Четвърто РУП се явил подс. М., след като
служителите на полицията посетили адреса по постоянната му регистрация и от
родителите му получили мобилен номер за връзка с него. /виж показанията на свид. В.И. – л. 256, том І съд.
сл. и свид.В.З. – л. 254, том І съд. сл./.
Проведена е извънпроцесуална беседа с подс. М., който е участвал и в
разпознавания по реда на чл.169 – чл. 171 от НПК /л. 118 – 120; л. 122 – 124; л. 126 - 128 том І ДП/. В същия ден му е връчена призовка за явяване на
12.12.2012г., с цел привличане като обвиняем /л. 42, том І ДП/. По време на
беседата подс. М. разбрал, че във връзка с провежданото разследване се издирва
и приятелят му – И.Б., което по – късно му съобщил по телефона. При извършената
проверка на известните адреси – в гр. Пазарджик, където е адресната му
регистрация и в *** – на адреса, на който живеела сестра му с бившия си съпруг,
подс. Б. не бил открит, независимо, че действията на полицията по призоваването
му са предприети след уведомяването му от подс. М., че е издирван във връзка с
разследването по случая, което наложило и обявяването му за ОДИ /л. 115 – 117, том ІІ ДП/.
Въпреки това, до явяването си на 12.12.2012г. в ***
заедно с упълномощения си защитник, представлявал го и в съдебното
производство, подс. Б. съвместно с останалите му съпроцесници предприели
активни действия за избягване на неблагоприятните последици от наказателното
преследване, търсейки всевъзможни средства и начини за въздействие не само
спрямо пострадалите лица и свидетелите – очевидци /виж показанията на свид.К.Д. - л. 259 – 260,
том І съд. сл. и облясненията на подс. Б. – л. 83, том І съд. сл. и подс. М. –
л. 92-гръб – л. 93, том І съд. сл./.
Последен за процесуални действия е търсен и уведомен
подс.Т.Д. /л. 122 том ІІ ДП – на
17.12.2012г./, който единствен от тримата
подсъдими е разпитан най - напред в качеството на свидетел /л.97 – 98, том І ДП/ и едва след извършените разпознавания по реда на чл.169 – 171 от НПК /л.134 -136, том І ДП и л. 138 – 140, том І ДП/, няколко дни по – късно е привлечен към наказателна
отговорност /л. 57, том І ДП/.
Пострадалият Д.Х. участвал в две разпознавания - на
12.12.2012г. – проведено в болничното заведение /л. 131 – 132, том І ДП/ и на
24.01.2013г. – в стая за разпознаване при ОСО – Пловдив /л. 144 – 145, том
І ДП/.
Като веществено доказателство по делото, с Протокол за
доброволно предаване, съставен от разследващ полицай от Четвърто РУП /л. 153, том І ДП/, който не е участвал като разследващ по конкретното досъдебно
производство /виж показанията на свид. В.З.
– л. 254-гръб, том І съд. сл. – „Колегата
П. Г. е разследващ полицай в Четвърто РУП. На друг разследващ полицай беше
възложено провеждането на разследването на този случай, не на колегата Г..”/, е приложен
предаден от един от упълномощените защитници, представляващи подсъдимия Д. – 1
бр. метален сгъваем нож.
Разследващият полицай е възложил извършване на
освидетелстване на всички лица участвали в конфликта.
В заключението на съдебно медицинската експертиза по отношение на свид. М.М. /л. 2, том ІІ ДП/,
неоспорено от страните по делото, е отразено, че при освидетелстването на
01.12.2012г. в 13,00ч. в сградата на Четвърто РУП – Пловдив, са констатирани
следните травматични увреждания:
оток и синкаво кръвонасядане с размер 9 см./6 см. в
областта на лявата буза;
тъмномораво кръвонасядане по долния клепач на лявото око;
тъмносинкаво кръвонасядане с размери 2,5см./2см. в
областта на външния ъгъл на дясното око;
оток с диаметър 4 см. на дясната скула;
червеникаво кръвонасядане с размери 1,5см./1 см. на
лявата половина на челото;
отчупване на част от повърхността с неправилна
триъгълна форма на горно – външната повърхност на ІV-ти долен зъб.
Посочено е, че всички констатирани
увреждания са резултат от удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по
време и начин да са причинени както е съобщено в предварителните сведения – от
удари с ритници и юмруци. Направен е извод, че травматичните увреждания са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
При изслушване на експерта в хода на
съдебното следствие /л. 132-гръб – л.
133, том І съд. сл./ бе уточнено, че за
причиняване на констатираните наранявания не са използвани други средства за
въздействие, освен заявените в предварителните сведения – удари с юмруци и
ритници.
В заключението на съдебно медицинската експертиза за свидетеля А.К. /л. 5, том ІІ ДП/,
неоспорено от страните по делото, е посочено, че при извършеното на
01.12.2012г. в 15,00 ч. в сградата на Четвърто РУП – Пловдив освидетелстване,
въпреки първоначално заявените данни, че е бил бит с юмруци от 3 – 4 непознати
мъже, не са установени видими травматични увреждания по всички части на тялото
му. Отразено е, че такива не са констатирани дори и в долната част на носа,
въпреки оплакванията за сетивно усещане за болка.
В
заключението на съдебно медицинската
експертиза за подсъдимия Т.Д. /л. 16,
том ІІ ДП/, неоспорено от страните по
делото, е посочено, че освидетелстването е извършено на 20.12.2012г., т. е. 20
дни след инкриминирания момент. Констатирано е единствено частично отчупване на коронката
по вътрешната й страна на шести долен ляв зъб, без белези за прясно отчупване.
Не са установени видими травматични увреждания нито зад лявата ушна мида,
въпреки леката палпаторна болка, нито в лявото подбедрие, независимо от
оплакванията за болка.
Направен е извод, че констатираната лека палпаторна
болка зад лява ушна мида представлява контузия в *** е резултат на удар с или
върху твърд тъп предмет, тъй като отговаря да е причинена, според
предварителните сведения – нанасяне на удари с юмруци и ритници.
При изслушване на това заключение в съдебното
следствие /л. 135, том І съд. сл./, експертът уточни, че в случая болката в областта на
лявата ушна мида е усетена при прегледа при допир, въз основа на реакцията на
освидетелствания. Категорично бе изразено мнението, че се касае за болка в
резултат на травматично увреждане, а не на развит болестен процес.
В заключението на съдебно
медицинската експертиза за подсъдимия К.М. /л. 19, том ІІ ДП/, неоспорено от
страните по делото, е отразено, че освидетелстването е извършено на
20.12.2012г. в 16,00 ч., т. е. 20 дни след инкриминирания момент. Установена е
единствено лека болка при движение на горния десен крайник – по предната
повърхност на рамото, без видими травматични увреждания. На база на тези
констатации е направен извод, че на М. е причинена контузия в областта на дясното
рамо, в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет. Посочено е, че
увреждането отговаря на предварителните данни за нанесени удари с юмруци и
ритници, съчетани с падане на земята, и е довело до причиняване на болка.
В хода на съдебното следствие, експертът уточни /л. 136, том І съд. сл./, че много трудно е в областта на рамото да останат видими травматични
увреждания в рамките на период от 20 дни, но въпреки това, изводът за
съществуващо травматично увреждане е резултат на констатираната палпаторна
болка при движението на горния десен крайник по време на прегледа.
Непосредствено след задържането на подсъдимия И.Б. по
ЗМВР /л. 13, том І ДП/, с писменото му съгласие, в присъствието на съдебен
медик и поемни лица, от разследващ полицай в Четвърто РУП, е извършено
освидетелстване по реда на чл. 158 ал. 3 от НПК, резултатите от което са
документирани с приложения на л. 110, том І ДП – Протокол и изготвения фото –
албум /л. 113 – 116, том І ДП/. Констатирани са:
- оток на площ 2 см./1 см., без промяна
на цвета на надлежащата кожа в окосмената част на главата, в ***;
- кръвонасядане с бледо зеленикаво –
жълтеникав цвят с размери 10см./5 см. – по предна лява повърхност на гръдния
кош между средна ключична и предна мишнична линия, между ключицата и трето ляво
ребро;
- охлузване с размери 1 см./0,3 см.,
покрито с груба тъмнокафеникава коричка, разположена над нивото на околната
здрава кожа – по гръбната повърхност на дясната длан в основата на четвърти
пръст;
- кръвонасядане
със синьо-зеленикаво-жълтеникав цвят и размери 6см./4см. по предната повърхност
на лявата колянна става в долната й част;
- татуировки по гърба, лявата ръка, долната част на
корема и на двата крака под коляното.
Не са
установени видими травматични
увреждания в областта на лявата раменна става, въпреки заявената силна
болезненост и ограничения в движенията на лява раменна става. Препоръчана е
консултация с ортопед – травматолог.
При последващото освидетелстване на подсъдимия И.Б. –
на 17.12.2012г. в 16,00 часа, във връзка с изготвянето на заключение на
назначената от водещия разследването експертиза /л. 22, том ІІ ДП/ е констатирана
единствено
палпаторна болка в областта на делтовидния мускул на
лявото рамо, без кръвонасядане и оток и без данни за фрактура.Категорично е посочено, че са запазени и възможни
активни и пасивни движения на рамото. Направен е извод, че се касае до контузия
на лявото рамо, с давност от около 2 седмици, която е резултат на удар с или
върху твърд тъп предмет и отговаря да е получена при падане върху рамото.
Общото здравословно състояние на подсъдимия е преценено като добро и
позволяващо пребиваването му в пенитенциарно заведение. Предписана е
медикаментозна терапия за констатираното увреждане.
При изслушване на експерта в хода на съдебното
следствие /л. 136-гръб, том І съд. сл./ бе уточнено, че при освидетелстването не е
представена медицинска документация, съдържаща резултати от извършения преглед,
непосредствено при задържането на подсъдимия, но това освидетелстване е
извършено в присъствието и на специалист – ортопед.
Посочено бе, че дори и при коригиране на дислоцирана
раменна става, т. е. при наместване обратно на рамото, следва да има оток в областта на
травмата в продължение на около един месец, съпроводен с усещане за болка, въпреки
че при хронично състояние не е задължителен болковия синдром.
В заключението на съдебно
медицинската експертиза за пострадалия Д.Х. /л. 8, том ІІ ДП/, изготвено по
писмени данни, въз основа на съдържащата се информация в История на заболяването
№ 67135/1980 оформена при стационарното му лечение в Първа хирургия при УМБАЛ
„Свети Г.” ЕАД в периода 01.12. –
13.12.2012г., неоспорено от страните по делото, е посочено, че са му причинени
5 прободно – порезни наранявания в
областта на гръдния кош и корема, две от които проникващи. Първото от тях е
с начало - десето междуребрие, преминава по средната мишнична линия, прониква в
коремната кухина и наранява съдовия сноп в корена на слезката, причинявайки
излив на кръв в коремната кухина, а второто – започва от седмото междуребрие,
преминава по средната мишнична линия, през коремната кухина и наранявайки
диафрагмата причинява обилно кървене като прониква в гръдната кухина с излив на
кръв и въздух в нея.
В заключението са конкретизирани местоположенията и на
останалите три наранявания – едното преминава през шестото междуребрие по
средна мишнична линия, а другите две са в областта на лопатката, но непроникващи.
Посочена е приблизителната дължина на първите две проникващи рани съответно -
1,8 см. и 1,5 см., а на останалите три - по около 1 см.
Отразена е посоката на проникващите рани - отпред
назад, отдолу нагоре и отвън навътре спрямо посоките на тялото. Уточнено е, че
не може да се определи точно дължината на раневите канали, но въпреки това е
направен извод, че не са твърде големи, тъй като и слезката, и левият купол на
диафрагмата, които са засегнати, са пристенно разположени.
Конкретизиран е видът и характерът на травматичните
увреждания, настъпили в резултат на тези наранявания:
- отстраняване на слезката;
- нараняване, проникващо в коремната кухина,
съпроводено с излив на кръв – хемоперитонеум;
- нараняване, проникващо в гръдната кухина, с излив на
кръв и въздух – хемопневмоторакс;
- шоково
състояние.
Непроникващите наранявания са преценени като довели до
разстройство на здравето временно и неопасно за живота на пострадалия.
В заключението е посочено, че механизмът на
причиняване на всички увреждания е действието на предмет с остър връх и режещ
ръб какъвто е ножът и отговарят да са получени по начин и време, съобразени с данните
в материалите от досъдебното производство, предоставени на експерта.
При изслушване на това заключение в хода на съдебното
следствие /л. 133-гръб – л. 134, том І
съд.сл./, неоспорено от страните по
делото, експертът уточни, че не е извършил лично освидетелстване и преглед на
пострадалия, а е работил единствено по писмени данни. Наред с това посочи, че
дължината на кожните рани дават информация за ширината на средството, което е
използвано за причиняването им и тя може да е по – голяма от констатираните, но
не и по – малка, т. е. най – малката възможна ширина на острието, с което са
причинени уврежданията е 1,5 см. В тази връзка, експертът допълни, че по –
голяма дължина на раневия канал може да се получи, ако се раздвижи повече ножа
в областта на нараняването. Уточнена бе и дължината на проникване – около 2 – 3
см.
Според вещото лице, изливът на кръв, причинил шоковото
състояние, също представлява разстройство на здравето временно опасно за
живота. В този аспект, бе конкретизирано, че на пострадалия са причинени
една тежка телесна повреда – загуба на слезката;
три средни телесни повреди, изразяващи се в
разстройство на здравето временно опасно за живота – излива на кръв, причинил
шоковото състояние; нараняването проникващо в коремната кухина и нараняването,
проникващо в гръдната кухина;
и една лека телесна повреда – разстройство на
здравето, временно и неопасно за живота – трите непроникващи наранявания,
преценени в съвкупност.
В заключението на допълнителната
съдебно медицинска експертиза /л. 11
– 12, том ІІ ДП/, изготвено също по
писмени данни, след изследване на приложените като веществени доказателства по
делото дрехи, с които е бил облечен пострадалият Д.Х., предадени с Протокол за
доброволно предаване от неговия баща /л.
152, том І ДП/, неоспорено от страните по
делото /л. 134-гръб – л. 135, том І съд.
сл./ е посочено, че на якето са
констатирани 5 прореза, разположени в лявата половина около отвесния
подмишничен шев, който отговаря на средната мишнична линия на тялото. Направен
е категоричен извод, че по вид, местоположение и размери уврежданията по якето
отговарят на нараняванията констатирани по тялото на пострадалия Д.Х.. Същите
са обозначени условно с №№ от 1 – 5 /л.
12, том І ДП/ и са конкретизирани както
следва:
- прорез № 1 – с дължина от 1,8 см., разположен косо
на 11 см. от долния край на лява предна половина на якето и на 10,5 см.
перпендикулярно от отвесния подмишничен шев – отговарящ на проникващото
нараняване в коремната кухина;
- прорез № 2 – с дължина 2 см., разположен косо на 18
см. от долния край на лявата предна половина на якето и на 4,5 см.
перпендикулярно към отвесния подмишничен шев – отговарящ на проникващото
нараняване в коремната и гръдната кухина;
- прорез № 3 – с дължина 2,1 см., косо разположен на
задната лява половина на якето, с долен край на 28 см. от долния край на якето
и на 1 см. от отвесния подмишничен шев – съответстващ на едно от трите
непроникващи наранявания;
- прорез № 4 -
с дължина 1 см., косо разположен, с долен край отстоящ на 29 см. от долния край
на якето и на 11 см. перпендикулярно от отвесния подмишничен шев – съответстващ
на непроникващо нараняване;
- прорез № 5 – с дължина от 1,5 см., косо разположен
на задна лява половина на якето, с долен край отстоящ на 32,5 см. от долния
край на якето и на 12 см. от отвесния подмишничен шев – съответстващ на
непроникващо нараняване.
В заключението е направено уточнение, че всички
прорези са почти успоредно разположени помежду си, като горните им краища са назад,
спрямо посоките на тялото, а долните – по – ниско разположени – с посока
напред, спрямо посоките на тялото. Категорично е посочено, че дрехата е тънка и
не представлява преграда за острието на оръжието, с което са причинени
травматичните увреждания.
В заключението на назначената съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства /л. 26 – 31, том ІІ ДП/, неоспорено от страните по делото /л.261-гръб
– 262, том І съд. сл./, е отразено, че по
приложените като веществени доказателства дрехи на пострадалия Д.Х. – син
дънков панталон и черно кожено яке, включително и по връзката на дясната
маратонка е установено наличие на
човешка кръв. Поради малкото й количество не е определена кръвно груповата
принадлежност по системата АВ0 на кръвта по връзката на маратонката. Направен е
категоричен извод, че установената човешка кръв по дрехите е от кръвна група АВ
/0/и може да произхожда от пострадалия Д.Х., който е от същата кръвна група,
както и от всяко друго лице от тази кръвна група.
В заключението на комплексната
тройна съдебно медицинска – биологическа експертиза, изготвено по писмени
данни /л. 47 – 56, том ІІ ДП/, изготвено след преглед на пострадалия Д.Х. на
17.01.2013г. /месец и половина след
инкриминирания момент/, в кабинета по
съдебна медицина в *** ЕООД и запознаване със събраните до този момент в хода
на разследването доказателства, включително и резултатите от изследването на
приложените като веществени доказателства дрехи и маратонки, неоспорено от
страните по делото /л. 262 – 263, том І
съд. сл./, е уточнено допълнително, че четири от прободнопорезните сляпо
завършващи в гръдния кош и корема наранявания не проникват в гръдната кухина на пострадалия – обозначените с №№
1, 3, 4 и 5 /л. 53 - 54, том ІІ ДП/. Според експертите, посоката на причиняването им спрямо анатомичното положение на
тялото е от ляво на дясно.
Конкретизирани са засегнатите органи от проникващата в гръдната и коремната кухини
рана № 2 - гръдната стена; лявата гръдна половина ниско долу; срязани са париеталната
и органната плеври, без да се засяга белия дроб; преминава през диафрагмата и
образува рана на левия диафрагмален купол с размери от 2 – 3 см. и е срязан
абериалния съд, предизвикал струйно кървене; раната навлиза и завършва сляпо в
коремната кухина, срязвайки коремницата и слезката. Уточнено е, че раневият
канал на тази рана е със същата посока – от ляво на дясно, леко отгоре – надолу
и леко отпред назад, а дължината му е около 9 – 10 см. Категорично е становището,
че именно тези увреждания са наложили
извършването на оперативното отстраняване на слезката /спленектомия/ и
зашиването на диафрагмата.
Посочено е, че срязването на кръвоносни съдове и
анатомични структури /плеври, диафрагма, слезка, мускули, коремница/ е
предизвикало силно, мощно /струйно/кървене в следствие, на което е настъпил
излив на кръв в гръдната /хемоторакс/ и в коремната /хемоперитонеум/ кухина, а
от разхерметизирането на гръдната кухина е навлязъл въздух /пневмоторакс/. Уточнено
е, че по хода на раневия канал се е образувал и ретроперитонеален хематом –
кръвна колекция, разположена странично – задно в областта на белия бъбрек,
между гръдната стена и коремницата. В
заключението е отразено, че констатираните и при изготвянето на първата съдебно
медицинска експертиза - три средни и една тежка телесни повреди са резултат
именно на причинената рана № 2, а всяко от останалите четири наранявания
представлява разстройство на здравето временно и неопасно за живота.
Уточнено е, че всички травматични увреждания са
причинени от удар с предмет с остър връх и режещ /един или два/ ръб, какъвто е
всеки нож. Единодушно е мнението на експертите,
че нараняванията са нанесени почти едномоментно, в сравнително кратък период от
време, без да могат да конкретизират повече поредността и последователността на
причиняването им, поради липса на обективни критерии.
Изводът, че силата, с която са нанесени ударите,
довели до причиняването на уврежданията е умерена към значителна е обоснован с
категоричните данни, че са засегнати само меки тъкани без костни и хрущялни
структури, чието съпротивление не изисква особено голямо усилие, за да бъдат
прободени и срязани. Уточнено е местоположението на пострадалия и извършителя в
момента на нанасяне на ударите - един срещу друг – фронтално лице в лице.
Изрично е посочено, че в анатомичните области, в които
са причинени нараняванията – гръден кош и корем се намират множество жизнено
важни органи и системи, които без своевременна, спешна и висококвалифицирана
медицинска помощ могат да доведат до бързо настъпване на летален изход. Така е
мотивирано становището, че в конкретния казус нараняванията на пострадалия Д.Х.
са предизвикали обилна кръвозагуба, разхерметизиране на гръдната и коремната
кухини, увреждане на слезката, които при липса на своевременна спешна и
висококвалифицирана медицинска помощ неминуемо са щели да доведат до настъпване
на смъртта му.
При изслушване на това заключение експертите уточниха /л. 262-гръб, том І съд. сл./, че тъй като при изследването им не им е предоставено
средството, с което са причинени уврежданията, изчисленията относно дължината
на раневия канал са приблизителни, като определената в заключението – около 10
см. съответства на минималната дължина на острието, което е навлязло в
коремната кухина на пострадалия. Посочено бе, че според трудовата медицина,
период от около 2 месеца, при обичаен ход на оздравителните процеси, се счита
за достатъчен за пълно възстановяване на работоспособността след оперативно
отстраняване на слезка. Изрично бе посочено, че загубата на този орган има
пряко отношение към имунния статус на организма и това е трайно увреждане за
цял живот, тъй като не подлежи на възстановяване.
В хода на съдебното следствие бе назначена допълнителна комплексна съдебно медицинска
биологическа експертиза, на която бе възложено изследването и на приложения
към делото като веществено доказателство – нож, предаден доброволно от
защитника на подсъдимия Т.Д. – адв. Х. на 22.02.2013г. в хода на разследването /л. 153, том І ДП/.
В заключението /л. 301 – 309, том І съд.
сл./, неоспорено от страните по делото /л. 333 - 334, том І съд. сл./, е направен извод, че причинените на пострадалия Д.Х.
травматични увреждания е напълно възможно да са резултат от въздействието на приложения
като веществено доказателство по делото нож, параметрите на който отговарят и
на прорезите на приложеното като веществено доказателство яке.
Заключението на комплексната
съдебно психиатрична – психологична експертиза /л. 35 - 42, том ІІ ДП/ за подсъдимия И.Б., неоспорено от страните по делото /л. 140, том І съд. сл./, е категорично, че не се води на диспансерен учет в Центъра за
психично здраве – Пловдив и не страда от психично заболяване. По време на
проведените психиатрично и психологично изследвания не са установени отклонения
и във физическото му развитие. Експертите са констатирали достатъчни социални
компетенции, позволяващи на подсъдимия Б. да разбира обстоятелствата и
предприетите спрямо него процесуални действия, включително и начина на
провеждане на психиатричното изследване. На база анализа на събраните в хода на
разследването гласни доказателства, е направен извод, че през инкриминирания
период от време поведението му е било правилно, логично, без болестни мисли,
халюцинаторни и илюзорни изживявания, с адекватно, подредено мислене, напълно
осмислено и целенасочено, включително и с добра ориентация. При изследването,
подсъдимият е демонстрирал ясен спомен за случилото се, с категорично отричане
на участието му. Според експертите, липсват данни за налудни мотиви в
поведението му или такива за помрачено съзнание към инкриминирания период от
време, като не са установени и обективни данни за употреба на наркотични
вещества. Не е констатирано безпомощно състояние, нито пък въздействие на
психотични мотиви и сетивни измами към инкриминирания момент. Така е мотивирано
становището, че в този период от време подсъдимият е бил в ясно съзнание, което
му е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното, при напълно
запазени способности и да ръководи действията и постъпките си. Въз основа на
дадените от него обяснения в хода на изследванията, е направен извод, че към
инкриминирания период Б. е имал съответна на ситуацията преценка за случващото
се, включваща както реалностите, така и последствията, при съществуващи данни
за съобщена от него евентуална екстремалност и търсене на оптимален изход от конкретната
ситуация.
Според експертите, състоянието на подсъдимия не
отговаря на интензитета и качествата на физиологичния афект, тъй като липсва
„определена причина”, която да е предизвикала изключително силно, внезапно
настъпващо, но бурно протичащо краткотрайно чувство. Не са установени и
видимите външно обилни вегетативни прояви, типични за афекта – т. нар. емоционален
взрив, нито пък разгръщане на голяма енергия, чрез която именно да се излезе от
неблагоприятната ситуация. Направен е категоричен извод, че подсъдимият Б. е
могъл да възприема правилно фактите от обективната реалност към инкриминирания
момент и може успешно да ги възпроизвежда и да дава обяснения за тях, ако
желае. Посочено е и, че може да участва в наказателния процес, включително и да
се защитава сам, както и да пребивава в места за лишаване от свобода.
В заключението на назначената в хода
на съдебното следствие съдебно –
почеркова експертиза /л. 446 – 448,
том ІІ съд. сл./, неоспорено от страните
по делото, приобщено към доказателствата на основание чл. 282 ал. 3 от НПК /л. 453, том ІІ съд. следствие/ е направен извод, че ръкописният текст и подписът за
„разследващ полицай” положен от името на К.Р., в приложения на лист 131 в том І
от ДП № 672/2012г. по описа на Четвърто РУП – Пловдив - Протокол за
разпознаване на лица и предмети от 12.12.2012г. е изпълнен от К.Р..
Съдът кредитира с доверие депозираните
експертни становища, като обстойни, изготвени от доказани специалисти,
разполагащи с необходимите специални знания и опит в съответните области на
научното познание, съобразени с информацията, съдържаща се в останалите събрани
в хода на разследването доказателствени източници.
Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин частично от депозираните в хода на съдебното
следствие обяснения от подсъдимите И.Б. /л.
81 – 89, том І съд. сл.; л. 244, том І съд. сл.; л. 248, том І съд. сл. – очна
ставка със свид. М.М.; л. 395- гръб – л. 396, том ІІ съд. сл. – очна ставка със
свид. П.К.; л. 400, том ІІ съд. сл. – очна ставка със свид. Е.Х./ и К.М. /л. 90 –
95, том І съд. сл.; л. 347-гръб том І съд. сл.; л. 396-гръб – л. 397, том ІІ
съд. сл. – очна ставка със свид. П.К.; л. 397-гръб – л. 399, том ІІ съд. сл. –
очна ставка със свид.Е.Х./; от
показанията на разпитаните свидетели – Д.Х. /л.
244-гръб – 248, том І съд. сл.; л. 407-гръб – л. 408, том ІІ съд. сл. – очна
ставка със свид. С.В.; л. 408-гръб, том ІІ съд. сл. – очна ставка със свид.М.Г./;
М.М.
/л. 239-гръб – 242, том І съд. сл.; л. 248, том І съд. сл. – очна ставка с
подс.Б.; л. 411 – л. 412, том ІІ съд. сл.; л. 413, том ІІ съд. сл. – очна
ставка със свид. А.К./; А.К. /л.140-гръб – 143, том І съд. сл.; л. 409-гръб – л.
411, том ІІ съд. сл.; л. 413, том ІІ съд. сл. – очна ставка със свид. М.М./; В.Х. /л.
242-гръб – 243, том І съд. сл./; Й.К. /л. 100-гръб – л. 101, том І съд. сл./; К.Г. /л. 101,
том І съд. сл./; Е.Ч. /л. 101 – 102, том І съд. сл./; Т.Ф. /л. 102,
том І съд. сл./; М.М. /л. 143-гръб – л. 144, том І съд. сл./; Ф.Х. /л. 144,
том І съд. сл./; Т.К. /л. 145 – 146, том І съд. сл./; Б.Н. /л. 146 –
147, том І съд. сл./; Д.П. /л. 231 – 234, том І съд. сл./; Т.Т. /л. 234 –
235, том І съд. сл./; К.С. /л. 251-гръб – 252, том І съд. сл./; В.З. /л.
252-гръб – 255, том І съд. сл.; л. 402-гръб, том ІІ съд. сл.; л. 406, том ІІ
съд. сл. – очна ставка със свид. М.Г.; л. 407, том ІІ съд. сл. – очна ставка
със свид. С.В./; В.И. /л. 255-гръб – 256, том І съд. сл./; Н.С. /л.
256-гръб – л. 258, том І съд. сл.; л. 401-гръб – л. 402, том ІІ съд. сл.; л.
404, том ІІ съд. сл. – очна ставка със свид. С.В.; л. 405 – л. 406, том ІІ съд.
сл. – очна ставка със свид. М.Г./; В.С. /л. 258-гръб – л. 259, том І съд. сл./; К.Д. /л. 259 –
260, том І съд. сл./; З. Х. /л.260-гръб – л. 261, том І съд. сл./; И.Д. /л. 264,
том І съд. сл./; Н.К. /л. 339 – 340, том І съд. сл./; С.Х. /л.
402-гръб – л. 403, том ІІ съд. сл./; Т.Д.
/л. 451-гръб – л. 452, том ІІ съд. сл./; от дадените в хода на съдебното следствие и
приобщените от досъдебната фаза показания на свидетелите К.М. /л.147 -148, том І съд. сл.; л. 95, том І съд. сл./; В.К. /л. 235 –
239, том І съд. сл.; л. 75 – 76, том І ДП; л. 395, том ІІ съд. сл. – очна
ставка със свид. П.К.; л. 400-гръб – л. 401, том ІІ съд. сл. – очна ставка със
свид. Е.Х.; л. 412, том ІІ съд. сл./; частично
от показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие – Д.М. /л. 95-гръб – 99, том І съд. сл./; Н.Й. /л.
99-гръб – л. 100, том І съд. сл./; Е.Х. /л. 102-гръб – л. 103, том І съд. сл.; л. 393, том ІІ
съд. сл.; л. 397 – 399, том ІІ съд. сл. – очна ставка с подс.М.; л. 400 том ІІ
съд. сл. – очна ставка с подс. Б.; л. 400-гръб – л. 401, том ІІ съд. сл. – очна
ставка със свид. В.К./; Н. Б. /л. 129 – 132, том І съд. сл./; С.В. /л.
334-гръб – л. 335, том І съд. сл.; л. 337-гръб – л. 339, том І съд. сл. – очна
ставка със свид. Г.; л. 404, том ІІ съд. сл. – очна ставка със свид. Н.С.; л.
407, том ІІ съд. сл. – очна ставка със свид. В.З.; л. 407-гръб – л. 408, том ІІ
съд. сл. – очна ставка със свид.Д.Х./; М.Г.
/л.335-гръб – л. 337, том І съд. сл.; л.
337-гръб – л.339, том І съд. сл. – очна ставка със свид. С.В.; л. 405 – 406,
том ІІ съд. сл. – очна ставка със свид.Н.С.; л. 406, том ІІ съд. сл. – очна
ставка със свид. В.З.; л.408-гръб, том ІІ съд. сл. – очна ставка със свид. Д.Х./; частично от дадените в хода на съдебното следствие и
приобщените към доказателствата по делото от досъдебната фаза показания на
свидетелите П.К. /л.103-гръб, том І съд.
сл.; л. 393 – 394, том ІІ съд. сл.; л.395, том ІІ съд. сл. – очна ставка със свид.
В.К.; л. 395-гръб – л. 396, том ІІ съд. сл. – очна ставка с подс. Б. и л.
396-гръб – л. 397, том ІІ съд. сл. – очна ставка с подс.М.; л. 104, том І ДП/; Р.П. /л. 340 –
342, том І съд. сл.; л. 88 том І ДП и л. 184 – 185, том ІІ ДП – очна ставка с
подс. Б./; Г.А. /л. 342 – л. 345, том І съд. сл. и л. 107, том І ДП/; Е.К. /л. 345 –
л. 347, том І съд. сл. и л. 91 – 92, том І ДП/, както и от информацията, съдържаща се в приложените писмени
доказателства – Заповед за задържане по ЗМВР на подс. Б. /л. 13, том І ДП/;
Постановление на наблюдаващия прокурор по чл. 64, ал.2 от НПК за подс. И.Б. /л. 22, том І ДП/;
справки съдимост за подс.И.Б. /л. 30, л.
32, том І ДП/; характеристична справка за
подс.И.Б. /л. 34, том І ДП/; справка съдимост за подс. К.М. /л. 49, л. 50, том І ДП/; характеристична справка за подс. К.М. /л. 51, том І ДП/; справка съдимост
за подс. Т.Д. /л. 60, л. 62, л. 63, том І
ДП/; характеристична справка за подс. Т.Д.
/л. 64, том І ДП/; Протокол за оглед /л. 65 – 66, том І ДП/ и
приложения към него фото – албум /л. 67 –
69, том І ДП/; Протокол за
освидетелстване на подсъдимия И.Б. по реда на чл. 158, ал. 3 от НПК /л. 110, том І ДП/
и приложения към него албум /л. 112 –
116, том І ДП/; Протоколи за разпознаване
/л. 118; л. 122; л. 126; л. 131; л. 134;
л. 137; л. 144 том І ДП и л. 178, том ІІ ДП/
и приложените към тях фото – албуми /л.
119 – 120; л. 123 – 124; л. 127 – 128; л. 132; л. 135 – 136; л. 139 – 140; л.
145 - 146 том І ДП; л. 179 – 180, том ІІ ДП/;
Протоколи за доброволно предаване /л. 152
и л. 153, том І ДП/; медицински документи
за пострадалия Д.Х. /л. 14, л. 57 – 58
том ІІ ДП/; справки от мобилните
оператори /л. 82; л. 83 – 84; л. 85; л.
86 – 90; л. 91; л. 93 – 110; л. 111 – 113, том ІІ ДП/; справка от Централната база на КАТ за притежавани от
подс. Б. автомобили /л. 114, том ІІ ДП/; Приемо – предавателни протоколи /л. 133 и л. 135, том ІІ ДП; л. 105, том І съд. сл./; официална информация предоставена от ОС „ИН”, Сектор
„Арести” – Пловдив /л.170 – 171 и л. 282
том І съд. сл./; официална информация от
Началника на Четвърто РУП – Пловдив /л.
174, том І съд. сл./; справка от
Централно бюро съдимост към Министерство на правосъдието за осъждания на
подсъдимия Т.Д.в чужбина /л. 176 – 177 и
л. 287 - 289, том І съд. сл./; официална
информация предоставена от Началника на РЦ 112 – Кърджали /л. 285, том І съд. сл./ с приложен към нея магнитен носител, съдържащ записи
на проведените разговори /л. 284, том І
съд. сл./; официална информация от ТД на
НАП – Пловдив относно регистрираните трудови договори в „Кеш Мъни 7” ООД /л. 427, л. 434 - 437том ІІ съд. сл./, както и от предадените доброволно в хода на
разследването приложени като веществени доказателства дрехи и обувки,
собственост на пострадалия Х. и 1 бр. метален сгъваем нож, собственост на
подсъдимия Т.Д..
При оценката за обективност и достоверност на
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени
средства, съдът взе предвид:
1. Разследването в досъдебното производство е водено
по начин затрудняващ разкриването на
обективната истина конкретно относно по – тежкото престъпление, за което е
обвинен подсъдимият И.Б., макар да е обезпечено в пълна степен ефективното
упражняване на правото на защита след привличане към наказателна отговорност и
на трите предадени на съд лица. Допуснатите пропуски в процеса на събиране на
доказателствата рефлектират негативно върху последващата възможност в хода на
съдебното производство да се попълнят тези фактически празноти, с оглед осигуряване
не просто на информация относно включените в предмета по чл. 102 от НПК факти и
обстоятелства, а на процесуално годна такава за проверка на обективността и
достоверността най – вече на гласните доказателства. Такива, според състава на
съда, са:
- липсващите данни след установяване самоличността на
подсъдимите Б. и М. и причастността им към инкриминираните деяния – два дена
след инцидента – на 03.12.2012г., видно от показанията на свид. И. /л. 256-гръб, том І съд. сл./, за предприети действия по предвидения в НПК ред с цел
издирване на средството, с което са причинени уврежданията на пострадалия Х.,
при все че към този момент за вида му има достатъчно събрани доказателствени
средства /проведени са разпитите на пострадалите
Х. и М., както и на очевидците К. и К./.
Подобна процесуална активност не е проявена и след задържането на подс. Б. и
привличането му към наказателна отговорност. Едва в края на разследването, по
делото е приобщен приложеният като веществено доказателство нож, но това е
извършено, без да се съблюдават процесуалните изисквания на НПК – оформен е
Протокол за доброволно предаване от разследващ полицай на когото не е възложено
разследването, видно от показанията на свид. З. /л. 254-гръб, том І съд. сл./, а
действието е извършено от един от упълномощените защитници на подсъдимия Д.,
който вместо него, без да е ясна причината за това, е дал обяснения за
произхода на предадената вещ и отношението й към предмета на доказване. В
резултат на това процесуално бездействие по делото не е приложено средството
използвано за извършване на престъплението по чл. 116 ал. 1 т. 11 във вр. с чл.
115 във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК;
- липсващите данни за ползваните от подсъдимия И.Б.
мобилни номера към инкриминирания момент и в периода до задържането му, въпреки
че такава информация е събрана при снемане самоличността на всички останали лица
– обвиняеми и свидетели при провеждане на разпитите им в хода на разследването,
още повече, че при първия разпит на Б. – на 13.12.2012 г. /л. 15 – 16, том І ДП/ по делото вече са били представени официалните справки от мобилните
оператори, според които регистрираните на негово име СИМ карти не са били
активни /л. 82, л. 104 и л. 113, том ІІ
ДП/. Така е препятствана възможността за
събиране на обективна информация за местопребиваването и контактите осъществени
единствено от подсъдимия Б. към инкриминирания момент и непосредствено след
него до момента на явяването му в ***, за разлика от останалите две привлечени
към наказателна отговорност лица, с оглед предвидените срокове за съхранение на
тази информация съгласно ЗЕС.
- единствено при разпознаванията, в които е участвал
пострадалият Д.Х., не са изпълнени стриктно и точно процесуалните изисквания за
провеждането им, което наложи използването в хода на съдебното следствие и на
другите предвидени в НПК способи за събиране на доказателства за установяване
начина, по който са осъществени, включително и резултатите от тях. При анализа
на отделните доказателствени източници, установяващи съставомерните елементи на
инкриминираните деяния, съдът ще се спре подробно на въпроса с процесуалната
годност на събраните доказателства чрез този доказателствен способ. Не е
предприето провеждане на разпознавания с участието на подсъдимия Б. и
останалите очевидци – свидетелите М., К. и К., както това е сторено по
отношение на подсъдимите Д. и М..
2. Източник на информация за хронологията и начина, по
който се е развил конфликтът към инкриминирания момент, включително и за броя и
самоличността на участвалите лица са преките гласни доказателствени средства -
обясненията на подсъдимите И.Б. и К.М., показанията на пострадалите Д.Х. и М.М.,
и на свидетелите – очевидци А.К., В.К., Р.П. и Г.А., нито едно от които не може
да бъде възприето еднозначно като обективно установяващо включените в предмета
по чл. 102 от НПК факти. Процесуалното положение на подсъдимите и участващия
като страна в процеса пострадал – Д.Х. обуславят пряката им заинтересованост от
изхода на делото, а данните за близките взаимоотношения между подсъдимите и
свидетелите – очевидци П. и А. от една страна, а от друга - между гражданския
ищец и частен обвинител и свидетелите М., К. и К., предполагат макар и косвен подобен
интерес. Затова съдът ги анализира в съвкупност с информацията, съдържаща се в останалите
преки и косвени доказателствени средства и доказателства, отчитайки и
собствената им достоверност и убедителност, в контекста на процесуалното им
поведение при проверката в условията на устност и непосредственост в хода на
съдебното следствие.
3. Доказателствените източници, събрани по предвидения
в НПК ред, съдържащи данни за приложения към делото като веществено
доказателство нож – обясненията на подсъдимите Б. и М., показанията на
пострадалия Д.Х., на свид. Д.М. и свид. К. - еднозначно и непротиворечиво
отричат връзката му с инкриминираните събития. Впрочем, прави впечатление изключителното
сходство в описанията, дадени от подсъдимия Б. и пострадалия Х. на използвания
като средство за извършване на престъплението по чл. 116 от НК - нож – „На онзи нож дръжката му беше по – тъмна. На
онзи нож закачалката трябва да е била на вътрешната страна на дръжката на ножа.
Зачакалката беше метална, тип „щипка”. Тя си беше част от дръжката на ножа, на
самия нож. ...имаше някакви орнаменти... На дръжката на ножа имаше дупка за
пръст, така както има и на този, но това не е онзи нож. ...дръжката на онзи нож
беше по – тъмна. Мисля, че острието му беше по – малко като дължина” /обяснения на подс. Б. – л.86-гръб, том І съд. сл./; „Не е
изглеждал така този нож, който видях там – първо целият беше черен, острието
беше по – тясно с около 1 – 1,5 см. и малко по – късо от това и като цяло ножът
беше по – малък и черен. Имаше и щипка на самия нож и тя се виждаше.” /свид. Х. – л.
247-гръб, том І съд. сл./, „Острието беше към 7 – 8 см. по моя
преценка.” /свид. Х. – л. 246, том І съд.
сл./. За разлика от тях, обясненията на
подсъдимия М. и показанията на свид. М. се отличават със значително по – малка степен
на категоричност при описанието на характеристиките на ножа. Според М. – „Формата на дръжката на ножа ... беше друга,
нямаше синьо. Имаше кръгла дупка, може би за пръст, не знам, в единия край на
дръжката. Цветът на ножа е друг. Острието беше по – дълго и по – тънко. Имаше и
щипка за закачане.” /л. 95, том І съд. сл./, а според заявеното от свид. М.в хода на съдебното следствие, която
едва при повторния си разпит в досъдебната фаза на процеса възпроизвежда възприятията
си за нож собственост на подс.Д. – „Ножът
беше от тези – чекийките, които са с острие, което се прибира. Тънък, сив нож.
Не съм видяла дали има приспособление за захващане на ножа за дрехите.” /л. 96-гръб,
том І съд. сл./. След предявяване на
приложения като веществено доказателство по делото, тя успя да изрази
единствено вероятност, но не и категоричност за нито една от характеристиките
му /л. 99, том І съд. сл./, въпреки че, според собствените й твърдения, е
разполагала с неограничени възможности и време да го огледа и възприеме
особеностите му необезпокоявана от никой след разговора с подс. Д. и молбата му
да го изхвърли /л. 96, том І съд. сл. – „Т. ми каза да изхвърля дънките с ножа.”/. От своя страна, свид. К. е категоричен, че именно в инкриминираната
нощ е върнал на подс. Т.Д. нож, който е съхраняван в продължение на около месец
в каса в офиса на дискотека „Планета Пайнер”, но и той, както и свид. М. е
значително пестелив във възприятията си относно характеристиките му – „В ІV РУП ми показаха едно лъскаво сгъваемо
ножче, дълго към 7 – 10 см. в сгънато
положение. ...Не мога да кажа дали ножът, който видях в ІV РУП, е същият, който
върнах на Т. тази вечер, но приличаше на него.” /л. 346, том І съд. сл./.
4. Чрез показанията на свидетелите Д.М., Н.Й., Н. Б. и
А.М. и отчасти на свид. Е.К. се направи неуспешен опит да се създаде съмнение в
обвинителната теза относно авторството на вмененото във вина на подсъдимия И.Б.
престъпление, което налага не само съвкупната им преценка с останалите
доказателствени източници, но и самостоятелният им анализ от гледна точка на
собствената им обективност и достоверност относно конкретните факти, имащи
пряко отношение към предмета по чл. 102 от НПК.
При оценката за обективност и достоверност на тези
гласни доказателствени средства, съдът отчете и категорично установената, макар
и косвена заинтересованост от изхода на делото обусловена от родствената връзка
между подсъдимия и свид. Г. - Б. /негова сестра/, от близките взаимоотношения
между подс. Б. и свидетелките Й. и М., както и неотреченият факт на познанството
между подс. Б. и свид. М.. И ако показанията на свидетелките Й., М. и Б.
косвено възпроизвеждат лансираната чрез обясненията на подсъдимите Б. и М.
версия за използване на нож от подс. Т.Д., с който е нанесъл уврежданията на
свид. Д.Х., твърдейки да са възприели лично признанията му, макар и в различен
момент след деянието, в нескритото си желание да обслужи защитната теза на
подсъдимия Б. – „Несправедливо ме
осъдиха на „обществено порицание”. Затова реших да стана свидетел и намерих...
телефонния номер на сестрата на И.. Свързах се с нея. После тя ме свърза с
адвоката и така ме извикаха в Районното.” /л. 137-гръб, том І съд. следствие/, свид.М. заявява, че е пряк очевидец на
инкриминираното поведение, въпреки, че пресъздава развитието на конфликта по
начин, несъответстващ не само на показанията на свидетелите от компанията на
пострадалите Д.Х. и М.М., а и на обясненията на подсъдимите Б. и М..
Лишена от правдивост е тезата, че разбирайки от
медиите, отразили инцидента пред дискотека „Планета Пайнер”, за последиците от
предприетото спрямо подсъдимия Б. наказателно преследване - задържането му,
свид. М. се е нуждаел най – напред от осъществяване на връзка с непознатите
нему роднини на подсъдимия и неговия защитник, отнело му повече от три месеца /искането за разпита му е направено от защитата на
подсъдимия Б. едва при първото предявяване на разследването – на 29.03.2013г. –
л. 151, том І ДП/, вместо да се яви
веднага в полицията, за да даде показания, което би съответствало на заявените
намерения да възпроизведе обективно и достоверно възприятията си от
инкриминирания период. Всъщност, единствено той твърди да е възприел нанасяне
на множество удари и то по различен начин по подс.И.Б. при проявено пълно
бездействие от негова страна – „И.
беше сам, докато се разправяше. ...и тогава се сбиха с онова момче. Онова момче
го удари И.в областта на главата, не помня точно с какво. Мисля, че първо с
глава го удари, после с ръката. Не помня с точност, мисля, че момчето удари с
юмрук И. и тогава И. падна на земята. Той не отвърна на удара, така си стоеше.
Просто падна на земята. И. падна настрани и онова момче започна да го рита.
През това време се намесиха и неговите приятели – на онова момче, което риташе И.,
се намесиха и те. ...и те почнаха да ритат И.. Не помня с точност, мисля, че
трима или четирима го ритаха И..” /л. 137, том І съд. сл./ - факти напълно противоречащи даже и на обясненията на подс.
Б., който е категоричен, че не си е разменил удари дори и с момчето, с което
твърди да се е борил на земята – „Сборих
се с едно от другите момчета, които бяха наоколо, което ме дръпна за яката.
Изгубих равновесие и паднахме двамата на земята. Буквално си беше боричкане и
търкаляне на земята.” „Нямаше удари нанесени между нас с това момче, с което се
боричкахме. Нямаше удари и от това момче, което се намеси да ни разтърве.” /л. 87-гръб,
том І съд. следствие/. Наред с това,
противоречаща на демонстрираната активна житейска позиция за справедливост и
обективност след предприемане на разследването и последиците от него конкретно
по отношение на подсъдимия Б., е твърдяното безучастно, пасивно поведение на свид.
М. на страничен наблюдател в момент, когато познатият му се е нуждаел най -
много от ефективна защита.
Въпреки констатираното противоречие, свид. М. също
както и свидетелките Б., Й. и М., е абсолютно категоричен във възприятията си,
че именно подс. Д. е държал в ръцете си нож, факт потвърден и чрез резултата от
проведеното в хода на разследването разпознаване /л. 178 – 180, том ІІ ДП/, в
което е участвал. Макар и да не можа да възпроизведе особеностите във външния
вид на лицето, което твърдеше, че е било бито от Д., включително и да го
разпознае сред присъстващите в залата /”Другите в залата не ми говорят нищо по физиономиите им или с друго да
ги свързвам с нещо да са участвали в инцидента.” – л. 139, том І съд. сл./, споменавайки
единствено, че е „много слабичко
такова” /л.138, том І съд. сл./, изключително уверено свидетелят заяви, че е видял, как
подс. Д. „...го налагаше в
областта на корема”, възпроизвеждайки
неколкократно използваната и в обясненията на подс. Б. реплика от името на Д. -
„Някой друг иска ли още ?” /л. 138, том І съд. сл. и л. 87-гръб – 88, том І съд.
сл./.
Белег за неискреност на показанията на свид. М. е
невъзможността да възпроизведе облеклото на който и да било от тримата
подсъдими към инкриминирания момент, при категоричните твърдения да е възприел
подробности за конкретното им участие в инцидента. В същия контекст, съдът
отчита и липсата на информация в показанията на свидетеля за конкретното
поведение на подсъдимите непосредствено след деянието – „После И.Б. и тия неговите приятели
изчезнаха и те някъде. Аз просто наблюдавах.”
/л. 138, том І съд. сл./.
Показанията на свид. М. противоречат и на останалите
доказателствени източници – заявеното от свидетелите Д.Х., който категорично и
неизменно в рамките на предприетото разследване, а и в хода на съдебното
следствие по идентичен начин описва лицето нанесло му ударите с нож, сочейки
именно привлеченият към наказателна отговорност - подс. И.Б., както и на приобщените
в хода на съдебното следствие показания от досъдебната фаза на свид. Р.П. – „Видях, че момчето има кръв по дрехите си
отпред в областта на гърдите. Б. беше непосредствено до момчето когато видях
момчето с кръв. Само Б. видях непосредствено до момчето.” /л. 88, том І
ДП/, включително и на заявеното в този
аспект от свид. Е.К..
Ето защо, отчитайки нескритото и в обясненията на
подсъдимия Б. търсене на средства и контакти за въздействие, с цел избягване на
последиците от предприетото разследване – „...да го напъти с някакви връзки
или да плати нещо, ако може да даде пари на който трябва, за да не се стига до
съд и да не се стига до задържането му. ...След срещите с Ж. потърсих адв. Л.. ...Първо се видяхме с Т. с Ж.,
после с адв. А. и след това аз отидох при адв. Л.. ...видях се със сестра ми и бившия й мъж, при което той ме посъветва...” /л. 83 том І
съд. следствие/, при категоричните
несъответствия между заявеното в показанията на свид. А.М. и останалите
доказателствени източници относно хронологията и степента на участие на
подсъдимите в инкриминираните събития, съдът ги изключи от обема на
доказателствените средства въз основа на които направи изводите си за релевантните
факти.
Не може да бъде възприета за достоверна и лансираната
чрез показанията на свидетелките Й., М. и Б. теза за направени признания от
подс. Д., че той е причинил уврежданията на пострадалия Х.. От една страна, посочените
свидетелки не са очевидци на инкриминираните събития, а възпроизвеждат този
факт посредством опосредената информация пресъздадена им в различни моменти след
събитията с активното лично участие на подс. Б., независимо от обстоятелството,
че спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „Задържане под стража”. И
това е така, видно от анализа на предоставената официална информация от
Началника на ОС „ИН” – Пловдив, сектор „Арести” /л. 170 – 171, том І съд. сл./ и
момента, в който за първи път всяка от тях свидетелства именно за този факт. За
разлика от свидетелката Н. Б., с фамилно име Г. преди развода си /л. 155 – 157, том ІІ ДП/, която е разпитана едва след направено искане на
защитата на подсъдимия Б. при първоначалното предявяване на разследването /л. 151, том І ДП/,
след уточнени защитни позиции, включително и с подсъдимия М., свидетелките Й. и
М. е трябвало да внесат допълнителна информация, именно относно този факт „на
признание” от подс. Д., а М. и относно възприемането на средството, с което е
причинено увреждането на пострадалия Х., след дадените обяснения от подс. Б. на
21.01.2013г. /л. 124, том ІІ ДП/. В този аспект, не може да не направи впечатление, че
свид. Й. е посетила един единствен път подс. И.Б. – на 16.02.2013г. и то заедно
с подсъдимия М. и свид. Н.Г. - Б., непосредствено след депозиране на молбата на
адв.Л. за повторния им разпит /л.124, том
ІІ ДП/. Липсата на добросъвестност у тази
свидетелка прозира не само в оправданието относно причината за противоречието в
собствените й показания и допълването им едва впоследствие с такова съществено
обстоятелство, имащо пряко отношение към авторството на вмененото във вина на
подс.Б. престъпление /л. 100, том І съд.
следствие/, каквото е твърдението за
признанието на подс. Д., но и в категоричното отричане на факта - след
инкриминирания момент да се е срещала с който и да е от подсъдимите Б. и М. – „След този случай не съм се виждала нито с И.,
нито с К., нито с Т., нито с един от тримата. След тази случка с Б. също не сме
си и говорили по телефона.” /л. 100, том І съд. сл./. Впрочем, показанията й, депозирани в хода на съдебното
следствие, не съответстват на разширената теза на подсъдимите Б. и М.,
лансирана в обясненията им пред съда, че подс. Д. е показал ножа докато са пътували
от с. Мокрище за гр. Пловдив в следобедните часове на 01.12.2012г. /виж
обясненията на подс. М. – л. 92, том І съд. сл. и обясненията на подс. Б. – л.
84, том І съд. сл. – „На следващия ден,
когато дойде да ме вземе с колата от Пазарджик Т. пак ми показа ножа. Тогава Т.
беше заедно с К., а аз бях с Н..”/.
Изключително близките взаимоотношения между подсъдимия
Б. и свид. М.в периода предшестващ инкриминираното деяние, включително и
периодичните посещения заедно със сестра му, за което свидетелстват и данните в
предоставената официална информация от ОС „ИН” сектор „Арести” – Пловдив,
според настоящия съдебен състав, са единственият фактор рефлектирал върху
разширяване обема на предоставената информация от свид. М. по отношение на
„признанието” на подс. Д. и твърдението, че тя е лицето изхвърлило средството,
с което е причинено увреждането на пострадалия Х..
В този аспект, категоричните показания не само на
пострадалия Д.Х. относно авторството на инкриминираното престъпление по чл. 116
ал. 1 т. 11 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК, но и на свидетелите
К. и М., досежно участието на подсъдимия Д., включително и резултатите от
проведените разпознавания с тяхно участие, преценени в контекста и на
цитираните показания на свидетелите Р.П., Г.А. и Е.К., касаещи подсъдимия Б.,
позволяват да се направи несъмнен извод, че противоречието им с показанията на
свидетелките Й., М. и Б. и на тази част от обясненията на подсъдимите М. и Б.,
в която се твърди в тяхно присъствие подс.Д. да е направил признания, че е
причинил нараняванията на пострадалия Х., показвайки пред първите две
свидетелки и средството, което е използвал, е резултат единствено на желанието
им услужливо да подпомогнат възприетата защитна теза от подсъдимия И.Б.,
подкрепа и чрез обясненията на подсъдимия К.М., създавайки съмнение в обвинението.
Показанията на свид. К. съдът възприе в значителната
им част за достоверни, предвид съответствието им с фактите възпроизведени и от
колегите му – свидетелите Д.П. /л. 231 –
234, том І съд. сл./, Т.К. /л. 145 – 146, том І съд. сл./, Б.Н. /л. 146 –
147, том І съд. сл./, Т.Т. /л. 234 – 235, том І съд. сл./ и К.М. /л. 147
– 148, том І съд. сл. и л. 95, том І ДП/. Единствено досежно твърденията, че подс. Д. не е бил
отвън сред лицата участвали в конфликтната ситуация и че същата вечер му е
върнал нож, който е съхраняван продължителен период от време в каса в офиса на
дискотеката – заявеното от свид.К. не може да получи нужният кредит на доверие
поради очевидното противоречие с останалите доказателствени източници. Впрочем,
единствено този свидетел от всички охранители на „ЕВГ Гелев” ООД изпълнявали
задължения в дискотека „Планета Пайнер” в инкриминираната нощ сочи конкретно
присъствието на подсъдимия И.Б. и двете придружаващи го в заведението лица на
мястото на конфликта, отричайки обаче един от тях да е именно подс. Т.Д..
Относно този факт, в хода на съдебното следствие свидетелят заяви: „Разбрахме, че долу се бият хора – пред
„Версай” /предходно наименование на
дискотека „Билионери”/, където са
такситата. На мястото имаше 5 – 6 момчета, но от тях си спомням само Б.. ...Не
видях пострадал сред хората долу, само Б. видях да стои там.” /л. 346, том І
съд. сл./, след което потвърди приобщените
си по реда на чл. 281 ал. 5 във вр. с ал. 1 т. 1 от НПК показания – „Като излязох видях И.Б. отвън. Той беше на
около един два метра от групичката хора, които казах, че си говореха. Двамата
познати на Б. бяха до него. Т. не го видях отвън, той доста преди това си беше
тръгнал. ...От колегите чух, че тези момчета са се били с И.Б..” /л. 92, том І
ДП/. И ако заявеното относно присъствието
на подс. Б. на мястото на инцидента е в синхрон и с други доказателствени
източници, в това число и с обясненията на подсъдимите Б. и М., явното
противоречие на показанията на свид. Е.К. с категоричните твърдения на пострадалия
Х., както и на свидетелите К. и М., включително и с резултатите от проведените
с участието на последните разпознавания на подс. Д. относно конкретния му
каузален принос в конфликтната ситуация, преценено в контекста на данните за
разстоянието и момента, от който свидетелят К. и останалите му колеги са
наблюдавали за кратко инцидента /фактически след прекратяване на
физическия сблъсък между подсъдимите, пострадалите Х. и М. и свид. А.К./, дадоха основание на състава на съда да не ги кредитира
относно този факт.
Умело обвързаната защитна теза на подсъдимия Б.,
подкрепена и от обясненията на подс. М. със заявеното в показанията на свид.К.
още в хода на досъдебното производство, че именно в инкриминираната нощ при напускане
на дискотеката „Планета Пайнер” той е върнал на подс. Т.Д. нож, съхраняван в
сравнително продължителен период от време в каса в офиса на заведението, не просто
не намира подкрепа в други доказателствени източници, а и не съответства на твърденията
на подсъдимите, че лично са възприели факта на връщането. Свидетелят К. е
категоричен, че не свързва присъствието на подс. Д.в „Планета Пайнер”
инкриминираната вечер с това подсъдимия Б., като не твърди и някой от колегите
му да е бил запознат с факта на продължителното съхраняване на ножа. При
категоричното отричане на това обстоятелство посредством показанията на
останалите свидетели – охранители – „Не
ми е известно да е имало случай, в който да е съхранявано хладно оръжие на
клиент на заведението за по – продължителен период от време, освен за времето
на престоя му в заведението в конкретния ден. Не знам да има друго място, на
което да е съхранявано хладно оръжие на клиенти. Физически невъзможно е
момчето, което събира таксата на входа или някой друг от момчетата от охраната,
при установяване на хладно оръжие да го взема, да влиза вътре в заведението, за
да търси достъп до касата или на входа.” /л. 232, том І съд. сл. – свид. Д.П./; „Не съм чувал за по – продължително време на
съхранение на оръжие на наш клиент в касата. Тази каса се намира в офиса, който
е вътре в заведението. Управителките на заведението имат достъп до нея, а не
служителите на фирмата ни.” /л. 146, том І
съд. сл. – свид. Т.К./; „Нямаме
практика да съхраняваме, дори и временно оръжие, което е на клиент. Назад във
времето може да е имало такива случаи. ...ножовете ги изземваме и ги оставяме в
едно шкафче и ги съхраняваме до напускането на клиента. Тях ги оставяме в
шкафче и на излизане се връщат на клиентите”
/л. 146 – 147, том І съд. – свид. Б.Н./; „Каса има в офиса, вътре в заведението и там управителката се занимава
с тази работа. Тя осигурява достъп до касата, където оставяме оръжието. Когато
си тръгва клиентът му го връщаме. Това е нормална процедура. Няма как да му го
задържаме оръжието на клиента.” /л. 147, том
І съд. сл. – слид. К.М./, няма годна
доказателствена база, която да послужи за основа на лансираната от подсъдимите Б.
и М. защитна теза, че единствено подс. Д. е разполагал с оръжие годно да
причини травматичните увреждания на пострадалия свид. Д.Х. и то получено при
напускане на дискотеката „Планета Пайнер” върнато му след съхранение в
продължение на повече от месечен период, конкретно от свид. Е.К..
Съществено значение за обема на информацията предоставена
от свидетелите А.К., В.К., М.М. и Д.Х. относно хронологията на инцидента е
моментът, в който всеки от тях се е включил в предизвиканата съзнателно от
подсъдимия И.Б. конфликтна ситуация чрез демонстративното му агресивно поведение
най – напред спрямо свид. К., а впоследствие и по отношение на пострадалия Х..
Затова не може да се търси идентичност между възприятията на участниците при
непротиворечивите данни за последователно включване на всеки един от
свидетелите във физическото съприкосновение и то насочено към конкретен
подсъдим, чийто действия са възприемани като най – застрашаващи:„Аз така от погледа си видях, че срещу Д.
стояха две момчета и аз отидох при него, просто за да си ходим. Нещо ми се чу,
че си говорят и като отидох там, попитах дали има някакъв проблем. Не съм чул
какво разговарят Д. и тези две момчета. Отидох да питам какво има, защото Д.
беше сам и ги видях, че разговарят с него.” /л. 141, том І съд. сл. – свид. К./;
„Видях, че са се събрали повече хора – към 7
– 8 човека. Дори не ги разпознах първоначално, след това познах якето на М.. В
това време той беше на земята. ...М. буквално беше пред мен и го разпознах
веднага. В този момент, те нещо като, че ли се бореха с някакво момче. Наведох
се, хванах го за якето и го издърпах. ...Не мога да кажа къде точно бяха А. и Д.
в този момент, в който тръгнах да помагам на М.. Не ги видях когато когато
изправях М..” /л. 236, том І съд. сл. –
свид.В.К./;
„А. вървеше на около 3 метра зад мен. В този
момент видях, че едно момче седеше точно срещу мен и гледаше към А. и него
питаше „Какво ме гледаш ?” Сигурен съм, че не гледаше мен, затова помислих, че
казва тези думи на А.. ...Както му зададе въпроса на А., така му лепна един
шамар, така през мен.” /л.245, том І съд. сл. – свид. Д.Х./;
„Видях как А. го удариха с шамар. Мисля, че
и Д. беше там близо до А.. Около тях имаше момчета, които не бяха от нашата
компания.В. в този момент беше с гръб към тях на будката за ядене. ...Момчетата
около тях бяха 3 – 4 души. ...Когато видях, че удариха А., аз тръгнах надолу да
ги разделям – А. и момчето, което го удари. Докато стигна до тях те все още се
бутаха с телата си.” /л. 239-гръб, том І
съд. сл. – свид. М.М./.
На това се дължат и известните несъответствия в
първоначално депозираните показания в хода на съдебното следствие от
свидетелите А.К. и М.М., коригирани с използвания процесуален способ,
регламентиран в чл. 143 от НПК /л. 413,
том ІІ съд. сл./, както и с повторните им
разпити /л. 410 и л. 411, том ІІ съд.
сл./. Категорично установена е намесата на
свид. В.К. за преодоляване на физическия сблъсък между пострадалия свид. М.М. и
подс. Т.Д. - ”С момчето, което е в
края, до тях, с него се борих на земята /свид. М. се обръща и сочи подс. Д./, а момчето с голата глава /свид. сочи подс. М./ ме удари” /л. 241, том І съд. сл./; „Не съм го виждал изобщо
същата вечер. Не съм се борил с него. ...Лицето, с което се борих е това, което
посочих днес в съдебната зала. Сигурен съм.”
/л. 248, том І съд. сл./, рефлектирала и върху прекратяването на агресията
спрямо свид. К., но не успяла да препятства нападението на подс. М. по
отношение на свид.М. – „...дойде Д.
отстрани до мен и каза, че са го наръгали. Вдигна си тениската. Видях, че по
него тече кръв и прецених, че трябва да го караме в болница. Тогава едно от
момчета подскочи и удари М..” /л. 236, том І съд. сл. – свид.К./; „...тръгнах
да хващам Д. и изведнъж момчето с голата глава скочи и ме удари. Този удар беше
след моята реплика, да ни оставят да си ходим. ...Бях странично към него,
защото в този момент се обръщах да хвана Д., за да го караме към такси и да
ходим в болницата” /л. 240-гръб, том І съд. сл. – свид. М./; „...нещата
се поуспокоиха, когато всичко беше горе – долу спокойно - имам предвид това с голата глава, удари М.
с тупаник – тука в скулата. Аз помислих, че му е пръснал носа.” /л. 142, том І
съд. сл. – свид. К./.
Изключително добросъвестно, въпреки близките си
взаимоотношения с пострадалия свид. Х., нито един от останалите свидетели от
компанията му не твърди да е възприел момента, в който той е бил наранен – „После, за около 10 – 15 секунди малко уж се
поуспокоиха нещата и Д. дойде на около 1,5 метра – 2 метра от мен и ми показа,
че е наръган.” /л. 141-гръб, том І съд. сл. – свид. К./; „В момента, в който им казах „Какво правим
?! Стига!” момчетата се поуспокоиха. Тогава дойде Д. отстрани до мен и каза, че
са го наръгали. Вдигна си тениската. Видях, че по него тече кръв...” /л. 236, том І съд. сл. – свид. К./; „След като В. ме изправи, аз застанах зад
него и почти веднага след това Д. ме извика, вдигна си тениската и ми вика:
„Виж какво ми направиха!” и си показа раните. ...Разстоянието между В. и нас с Д.
в този момент беше около 3 метра. ...В. се беше изместил доста по – напред по
тротоара тогава когато се намеси, за да ни раздели.” /л. 240, том І съд. сл. – свид.М./.
Логичното обяснение за това е именно участието им във физическо съприкосновение
с други подсъдими, освен с този, който е причинил увреждането на свид. Д.Х.. В
доказателствените източници не съществува противоречие, че първоначалната
физическа агресия спрямо свид. К. е упражнена от подс. Б.. Единствено намесата
на свид. Х., макар и само словестно, е предизвикала пренасочване към себе си на
тази агресия ескалирала веднага след адекватната съпротива последвала
първоначалното отблъскване на опита за нанасяне на удар с юмрук, в използване и
на допълнително средство не просто за сломяване на съпротивата на пострадалия, а
годно да причини смъртта му, каквото е ножът.
Съвкупният анализ на непротиворечивата, достоверна,
кореспондираща помежду си информация съдържаща се в показанията на свидетелите К.,
К. и М. позволява да се направи категоричен извод, че именно в момента, в който
свид. К. се е намесил, за да раздели пострадалия М. и подс. Д., поведението му
е провокирало реакцията на подс. М., който изоставяйки свид. К. се е насочил
към свид. М., стоящ в този момент непосредствено зад гърба на приятеля си –
свид. В.К.. Встрани от тази група, при опита на свид. Д.Х. да препятства видимо
агресивното поведение на подс. М. насочено към свид. М., непосредствено след
като успешно е предолял и избегнал желанието на подсъдимия Б. да му нанесе удари
с юмрук, той е бил наранен и то нееднократно именно от последния, чрез нанасяне
на 5 удара с нож, два от които проникващи в гръдната и коремната му кухини.
Тезата на защитата, че консумираното количество
алкохол е помрачило до толкова съзнанието на пострадалите, че им е попречило да
възприемат и запомнят нападателите си не намира доказателствена опора. За
разлика от обясненията на подсъдимите Б. и М., всички свидетели от компанията
на пострадалия Х. както в хода на съдебното следствие, така и в досъдебната
фаза, нееднократно подробно описват характерните белези на лицата предизвикали
конфликта, с които са имали пряк физически контакт, нещо повече, категорично
потвърждение на твърденията им са резултатите от проведените разпознавания, които
са в пълен унисон с данните от останалите гласни доказателствени средства –
показанията на охранителите от „ЕВГ Гелев” ООД и свидетелите Г.А. и Р.П.
относно участието и на тримата подсъдими в инкриминираните деяния. В този
контекст, не може да бъде пренебрегнат и несъмнено установеният от свидетелите К.,
М. и К. факт, заявен и от пострадалия свид.Д.Х., че единствено той не е употребявал
алкохол, т. е. бил е в ясно съзнание, което не само не му е пречило да възпрема
случващото се, но му е позволило да направи опит, дори и след откритата и явно демонстрирана
агресия от подсъдимия И.Б. срещу свид. К., да предотврати настъпването на по –
тежки последици. Всъщност, от този момент до приключването на физическия
сблъсък, пострадалият Д.Х. е контактувал единствено и само с подс. И.Б., което
му е осигурило реална фактическа възможност, независимо от критичната ситуация
изискваща адекватна реакция, за да може да се предпазва, достатъчно време и
изключително близък контакт, позволяващ му не просто да възприеме, но и добре
да запомни характерните черти на нападателя си, възпроизведени нееднократно по
идентичен начин в хода на разследването, не само при разпитите проведени във
връзка с разпознаванията, в които е участвал – „Момчето срещу нас беше горе – долу колкото мен високо, със сресан
напред бретон, с малко по – дълга коса като на хипи отзад, облечен с тъмни
дънки и тъмно яке.” /л. 245, том І съд. сл./.
Тук е мястото на анализа за процесуалната годност на
проведените с участието на пострадалия Х. две разпознавания в досъдебната фаза.
Доказателственият способ, регламентиран в хипотезите на чл. 169 – 171 от НПК,
цели установяване на тъждество на лица или предмети, за които се твърди да
могат да бъдат индивидуализирани при предявяването им, въз основа на
първоначално заявени характерни признаци и белези от лицето, което ще извършва
разпознаването. Затова, от съществено значение е спазването на изискването за
провеждане на предварителен разпит на разпознаващия, който е необходим за
установяване на специфичните черти и особености, по които те могат да бъдат
разпознати сред други сходни лица или еднородни предмети. В конкретния казус
това изискване е спазено при провеждането и на двете разпознавания, в които е
взел участие пострадалият свид. Д.Х. /л.
129 – 130 и л. 143, том І ДП/. Не би било
коректно обаче да се игнорират допуснатите нарушения на процесуалните правила
при използването на този доказателствен способ и в двата случая, в които
разпознаващ е бил свид. Д.Х..
Регламентът на чл. 171 ал. 4 от НПК не поставя
съмнение, че до използването му се прибягва когато обективно съществува
невъзможност, установена от наличните по делото доказателства, разпознаването
да се проведе по предвидения ред в ал. 2 на същия текст /Р. 367/2011г. по н. д. 1872/2011г. на ІІ н. о. на
ВКС/.
Безспорно процедурата по чл. 171 ал. 4 от НПК не отговаря на
конкретиката в настоящия казус, предвид факта на задържането на подс. Б. /разпознаването е проведено от 17,00 – 17,10 часа на
12.12.2012г. – л. 131, том І ДП, а подс. Б. е задържан в ІV РУП същият ден в
14,30 ч. – л. 13, том І ДП/. Не може да
се отрече и създаденото съмнение чрез показанията на участвалите поемни лица –
свидетелките М.Г. /л. 335-гръб – л.336,
том І съд. сл./ и С.В. /л. 334 – 335, том І съд. сл./ по отношение на лицето провело това процесуално
действие на 12.12.2012г., преодоляно чрез резултатите от използваните доказателствени
способи по чл. 143 и чл. 144 от НПК /л.
404 – 408 и л. 446 - 448, том ІІ съд. сл./
и разпитът на свид. С.Х. /л. 402-гръб –
403, том ІІ съд. сл./. Процесуалната
негодност на проведеното разпознаване, последица от некоректното използване на
процедурата по чл. 171 ал. 4 от НПК
обаче, не води до недостоверност на резултата, който може да послужи за
формиране на категорични изводи за правнорелевантните факти, естествено след
оценката и анализа му наред с останалите доказателствени източници. /Р. 606/21.03.2013г. по н. д. 1746/2012г. на І н.о.;
Р. 23/27.01.2010г. по н. д. 617/2009г. на І н. о.; Р. 535/08.01.2010г. по н. д.
605/2009г. на ІІ н.о.; Р. 90/16.02.2009г. по н. д. 21/2009г. на ІІІ н. о./. В тази връзка, не могат да не бъдат отчетени от съда
коректно спазените изисквания на закона за сходство между снимките на лицата,
участвали наред с разпознаваното лице, които са били предоставени на
пострадалия и сред които, за да посочи именно подс. И.Б. той се е позовал на
възприетите и възпроизведени предварително особености във външните му белези,
най – вече в овала на лицето, вида на брадата, цвета на косата и прическата. В
конкретния казус е налице пълен синхрон между показанията на присъствалите в
болничната стая на пострадалия преди, по време и след провеждане на
разпознаването лица – свидетелите Г., В., Х., С., З. и Х., с отразения в
протокола, с който е документирано процесуално следственото действие, резултат
– посочването от свид. Д.Х. на снимката на лицето, което му е причинило
телесните повреди застрашили сериозно и живота му. Затова безспорно допуснатото
нарушение на процедурата задължава съда да направи допълнителна преценка и
анализ на резултата от този доказателствен способ, наред с станалите
доказателствени източници, при формиране на изводите относно авторството на
вмененото във вина на подс. Б. престъпление.
Последващото разпознаване с участието на пострадалия
свид.Д.Х., проведено по реда на чл. 171 ал. 2 от НПК /л. 144 – 146, том І ДП/ също страда от процесуални нарушения, признати дори и от
представителите на държавното и частно обвинение, които за разлика от
предходните рефлектират върху резултата от използването на този процесуален способ.
В тази връзка, коректно е отразено възражението на защитата на подсъдимия, за
основателността на което свидетелстват и показанията на участвалия като поемно
лице свид. Н.К. /л. 339 – 340, том І съд.
сл./. Съдът обаче държи да отбележи, че
основното допуснато нарушение при използване на този процесуален способ е драстичното
несъответствие между показанията на пострадалия свидетел, надлежно
документирани с Протокола за разпит от 24.01.2013г. /л. 143, том І ДП/ и
актуалния към този момент външен вид на подсъдимия И.Б.. Да се очаква позитивен
резултат при заявени белези за разпознаване – прическа и цвят на косата, с
конкретизирана дължина, включително и на бретона, а и начин на сресване, при
положение, че подсъдимият Б. към този момент е изключително късо подстриган /л. 145 том І ДП/
означава пълно игнориране на вложения процесуален смисъл в използването на този
доказателствен способ.
Въпреки демонстрираното от подсъдимите Б. и М. желание
за депозиране на подробни обяснения по повдигнатите им обвинения, същите в
преобладаващата си част пресъздават конкретните събития от инкриминираната нощ
по начин единствено обслужващ защитните им тези, целящ да внесе съмнение най –
вече относно авторството на вмененото във вина на подсъдимия Б. престъпление.
Възприетата и описана по – горе фактическа обстановка,
даде основание на състава на съда да направи изискуемия по смисъла на чл.303
ал. 2 от НПК несъмнен и категоричен извод, че събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства установяват не само авторството на
инкриминираните престъпления, но и всички останали обстоятелства от значение за
правилната правна квалификация, а и за отговорността, която следва да понесе
всеки един от привлечените в процесуалното качество на подсъдими - извършители
на престъпления – подсъдимият И.Б. – по чл. 116 ал. 1 т. 11 във вр. с чл. 115
във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК, а подсъдимите М. и Д. –по чл.131 ал. 1 т. 12 във
вр. с чл. 130 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
Заключението на назначената комплексна съдебно
психиатрична – психологична експертиза категорично сочи подсъдимия И.Б. като
годен субект на вмененото му във вина престъпление, а анализът на останалите
доказателствени източници – като негов автор. Синхронът между логичните,
непротиворечиви и обективни показания на пострадалия Д.Х. и информацията,
съдържаща се в показанията на останалите участници – очевидци – свидетелите К.,
М. и К., надлежно приобщените към доказателствата проверени в хода на съдебното
следствие показания на свид. Р.П., дадени в кратък период след инкриминираното
деяние – „...видях, че Б. удари
едно момче. Удари го някъде в областта на главата с ръка. ...Само един удар
видях. ...Видях също така, че този с голата глава, който описах, че беше с Б.в
заведението, удря друго момче, което също не познавам. ...Удари го с ръка /не
мога да кажа как точно/ в областта на главата. След това отново погледнах към мястото където бяха Б. с момчето, което
беше ударил. Видях, че момчето има кръв по дрехите си отпред в областта на
гърдите. Б. беше непосредствено до момчето, когато видях момчето с кръв. Само Б.
видях непосредствено до момчето.” /л. 88, том І ДП, л. 341, том І съд. сл./; косвените данни, съдържащи се в заявеното от
свидетелите Е.К. и Г.А., и резултата от първото проведено в хода на
разследването разпознаване с участието на свид. Х., обезпечават изискуемата от
законодателя категоричност относно авторството на деянието.
Безспорно нанасянето на пет порезни рани една от които
и прободна, засегнала множество жизнено важни органи в гръдната и коремна
кухина на пострадалия Д.Х., довели до причиняване на една тежка и три средни
телесни повреди, са били съпроводени не само с изключителни по интензитет болки
и страдания в рамките на продължителния възстановителен период, но и сериозно
са застрашили живота му, спасен единствено и само благодарение на
своевременното транспортиране до болнично заведение, където му е оказана необходимата
спешна животоспасяваща специализирана адекватна медицинска помощ, предотвратила
настъпването на леталния изход. Поводът, предизвикал реакцията на подсъдимия –
използването на хладно оръжие годно да причини смърт в създадената конфликтна
ситуация, която сам е провокирал, е категорично доказателство за наличието на съставомерния
признак, предвиден в хипотезата на чл.116 ал. 1 т. 11 от НК – „хулигански
подбуди”. Съдебната практика на ВКС е константна, че деянието следва да бъде
квалифицирано по посочената правна норма когато с поведението си субектът цели
да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала
и човешката личност. В конкретния казус няма данни между подсъдимия и
пострадалия да са съществували предшестващи лични отношения породени от вражда
и завист, както и за евентуални други конкретни мотиви. Не са налице данни и за
видим повод, създаден от пострадалия, освен намесата му, за да прекрати не само
словестната, но и физически демонстрираната агресия на подсъдимия Б. спрямо
приятеля му – свид. К. – категорично доказателство, че основната цел на
подсъдимия Б. към инкриминирания момент е била да изяви себе си, като погази
установения ред и всичко, което се изпречи на пътя му по неудовлетворителен за
него начин, за да докаже, че може да върши каквото си пожелае, независимо от
нормите на обществото /Р. 641/1991г. на І
н.о./. Това поведение безспорно е целяло
провокация, скандал, физически сблъсък и е неизбежно демонстративно, още повече
с оглед и на мястото, на което е настъпил инцидента пред заведения за
забавление и то основно на млади, подрастващи личности.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк
умисъл, макар и с ненастъпили обществено – опасни последици, предотвратени не
по волята и с активното поведение на подсъдимия, а поради адекватната намеса на
познатите на пострадалия и своевременно оказаната му специализирана спешна
медицинска помощ. Подсъдимият Б. ясно е съзнавал както обществено – опасния
характер на извършеното, така и е предвиждал и целял именно
съставомерния вредоносен резултат – смъртта на пострадалия Х.. От една страна,
провокираната от самия него конфликтна ситуация не е предвиждала необходимост
от намеса с такъв интензитет, чрез използване и на други средства, освен
словото, още по – малко на такива, годни да причинят смърт, за да бъде
преодоляно възникналото противоборство между компаниите, а от друга –
нанасянето не просто на един, а на пет поредни, почти едномоментно,
последователни удара в тялото на пострадалия в области, в които са
съсредоточени жизнено важни органи каквито са разположените в коремната и
гръдната кухини, засягането на които почти сигурно без адекватна и своевременна
медицинска намеса води до смърт, са категорично доказателство за целения съставомерен
резултат на инкриминираното престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 11 от НК, а не
само за причиняване на телесна повреда. Логическата и хронологична
последователност на действията на подсъдимия, проявената престъпна упоритост,
именно в преследване на поставената цел, обективират не само предвиждането на
смъртта като един възможен резултат, но и прякото й желание. В тази насока е и
трайната практика на ВКС /Р.
691/07.04.2003г. по н. д. 455/2002г. на І н. о.; Р. 215/22.04.2010г. по н. д.
134/2010г. на ІІІ н.о.; Р. 662/05.06.2003г. по н. д. 559/2002г. на ІІІ н. о.;
Р. 223/28.04.2010г. по н. д. 156/2010г. на ІІ н.о./, според която умисълът се обективира от извършените
действия, а не от твърденията на привлечения към наказателна отговорност, а в
конкретния казус се касае за нанасяне на множество удари – пет, засегнали
множество жизнено важни органи, от които са настъпили значителни по тежест
телесни увреждания на пострадалия довели и до отстраняване на слезката и зашиване
на диафагмата. Тази фактология не може да наложи различен правен извод от
претендирания и от обвинението, че действията на подсъдимия са целели именно
настъпването на смъртта на пострадалия, която в конкретния казус е
предотвратена единствено поради своевременно оказаната адекватна специализирана
медицинска помощ.
При преценката за съответното на степента на
обществена опасност на конкретно извършеното престъпление и данните за
личността на подсъдимия И.Б., наказание, съдът счете, че не са налице основания
за приложение на разпоредбите на чл. 55 от НК, включително и на чл. 58 б. „а”
от НК, независимо от ненастъпилия съставомерен вредоносен резултат. В
конкретния казус се касае за довършен опит като степента на реализиране на
целените престъпни намерения на подсъдимия е препятствана единствено поради
адекватната реакция на свидетелите К., М. и К. осигурили своевременното
транспортиране на пострадалия Д.Х. до специализирано медицинско заведение,
където му е оказана компетентна, съответна на спешното му състояние помощ,
въпреки сериозното засягане на телесната неприкосновеност - причинените
множество различни по характер телесни увреждания – една тежка, три средни и
четири леки телесни повреди. В този аспект, според състава на съда, с активното
си поведение, подсъдимият И.Б. не само е започнал изпълнението на
престъплението, но и е довършил изпълнителното му деяние, като е сторил всичко
необходимо за причиняване на смъртоносни увреждания, реално нанесени на
пострадалия, а ненастъпването на целения резултат е извън неговата воля. Ето
защо, не може да се говори за несъответствие между най – леко предвиденото в
закона наказание и степента на обществена опасност на конкретно извършеното
престъпление от подсъдимия Б., оценка необходима за приложението на хипотезата
на чл. 58 б. „а” във вр. с чл. 55 от НК.
Събраните в хода на съдебното следствие доказателства
за характеристичните данни на подсъдимия – неосъждан до момента, въпреки
неотречения факт за други противообществени прояви, неполагащ обществено –
полезен труд, нито обучаващ се, млад човек в процес на началния етап от
развитие на собствената си личност, съжителствал основно със семейството на по
– голямата си сестра, които могат да
бъдат възприети като смекчаващи отговорността му не са достатъчни, за да обосноват
предвидената в закона многобройност по смисъла на чл. 55 от НК. Няма данни и за
такива от изключителен характер, които биха предпоставили необходимост от сравнение
с тежестта и на най – лекото предвидено в закона наказание за конкретно
извършеното престъпление.
Според състава на съда, не са налице и отегчаващи
отговорността на подсъдимия И.Б. обстоятелства извън съставомерните, което обуславя
определяне на наказание при условията на чл. 54 от НК, в минималния предвиден в
закона размер - ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ Лишаване от свобода и което именно е
съответно както на данните за личността на подсъдимия, така и на конкретния
засегнат защитен от закона обществен интерес, а наред с това се явява справедливо
възмездие, обезпечаващо успешното реализиране на целите по чл. 36 от НК, предоставяйки
възможност и за адекватна ресоциализация след изтърпяването му. Съобразявайки
се с разпоредбите на чл. 57 ал. 1 във вр. с чл. 60 ал. 1 във вр. с чл. 61 т. 2
от ЗИНЗС съдът определи първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип на наложеното на подсъдимия И.Б. наказание ПЕТНАДЕСЕТ
ГОДИНИ Лишаване от свобода, от което приспадна на основание чл. 59 ал. 1 т. 1 и
ал. 2 от ЗИНЗС периода на предварителното му задържане по ЗМВР и НПК за нуждите
на настоящото наказателно преследване, считано от 12.12.2012г. – 28.12.2013г.
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Приетата от съда фактическа обстановка позволява
позитивния извод и относно наличието на достатъчно по обем доказателства,
установяващи участието на подсъдимите К.М. и Т.Д. при реализиране на
съставомерните елементи на вмененото им във вина престъпление по чл. 131 ал. 1
т. 12 във вр. с чл. 130 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК засегнало телесната
неприкосновеност на пострадалия свид. М.М.. В тази насока са както
категоричните показания на пострадалия, така и показанията на свидетелите
очевидци К., К. и Д.Х., резултатите от проведените при спазване изискванията на
чл. 169 – 171 от НПК разпознавания в досъдебната фаза, заключението на съдебно
медицинската експертиза относно броя, вида и характера на причинените
увреждания. Няма спор, че всеки един от подсъдимите М. и Д. с конкретни
действия е засегнал телесния интегритет на пострадалия М., включвайки се в
предизвикания от подс. И.Б. конфликт, без да е имал каквито и да било предходни
взаимоотношения с него. В този аспект, категорично установени са и хулиганските
подбуди демонстрирани особено ясно в поведението на подс. М., който въпреки
създадената сравнително умиротворена ситуация, след обявяване на настъпилия
резултат от поведението на подс. Б. от пострадалия Х., е нанесъл най –
аругантно и безцеремонно удар с юмрук в лицето на свид. М. преодолявайки
защитата на свид. К..
От субективна страна всеки от подсъдимите М. и Д. е
действал с пряк умисъл, съзнавайки и възприемайки участието и на другия си
съпроцесник, целейки реализирането на съставомерните вредни последици.
При определяне размера на наказанието на всеки от
подсъдимите К.М. и Т.Д. съдът отчете налиичето на основания за приложение на
разпоредбата на чл. 78А от НК, а именно за освобождаването им от наказателна
отговорност и определяне на административно наказание, с оглед предвиденото в
закона наказание за инкриминираното престъпление, данните за чистото им съдебно
минало и липсата на вреди от имуществен характер. Еднаквата степен на засягане
на телесната неприкосновеност на пострадалия от активното поведение и на
двамата подсъдими, даде основание на състава на съда да приеме, че на всеки от
тях следва да се определи административно наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Като такива съдът отчете наред с чистото съдебно минало,
полагането на обществено полезен труд и от двамата подсъдими, макар и не по
трудово правоотношение към момента на постановяване на съдебния акт,
сравнително младата им възраст, мотивите за участието им в инкриминирания
инцидент – желанието да подкрепят приятеля си – подс. И.Б. въпреки
демонстративното му хулиганско поведение, липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства извън съставомерните. Ето защо, съдът счете за съответно на
степента на обществена опасност и данните за личността на подсъдимите М. и Д.,
на всеки от тях да бъде наложено административно наказание ГЛОБА в размер от по
2 000 лева.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Приетият за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство граждански иск от пострадалия Д.Х. против
подсъдимия И.Б. за обезщетение на претърпените неимуществени вреди, в резултат
на причинените болки и страдания, е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
С оглед на възприетата от състава на съда фактическа
обстановка, всеки един от елементите на гражданския деликт е установен с
необходимата несъмненост и категоричност. Безспорно е наличието на
противоправно и наказуемо обществено опасно деяние. Налице е и изискуемата
причинно следствена връзка между противоправното поведение на подсъдимия И.Б. и
настъпилите обществено опасни последици. В резултат на извършеното престъпление
гражданският ищец и частен обвинител Д.Х. е претърпял значителни по интензитет
и в продължителен период от време морални вреди, резултат от изживените сериозни
физически страдания. В този аспект, приетият граждански иск е безспорно доказан
по основание.
При определяне размера на справедливото и съответно на
причинените вреди обезщетение, съдът отчете сериозната степен на засягане на
телесната неприкосновеност на пострадалия – една тежка и три средни телесни
повреди, а според становището на комплексната съдебно медицинска биологическа
експертиза, четирите прободни наранявания сами по себе си представляват
разстройство на здравето временно и неопасно за живота. Категорично от
събраните допълнително в хода на съдебното следствие гласни доказателства,
включително и експертните становища, се установи, че в продължителен период от
време – повече от два месеца, пострадалият е бил лишен от възможността да се
обслужва сам, а при лечението си е изпитвал значителни болки и страдания. Не
без значение е и фактът, че отстранената слезка води до сериозно невъзстановимо
засягане и на имунната система на пострадалия. Ето защо, според настоящия
съдебен състав, справедливото обезщетение, което би репарирало претърпените от
пострадалия Д.Х. болки и страдания от инкриминираното деяние е в размер на 70 000
лева, ведно с дължимите лихви, считано от момента на увреждането – 01.12.2012г.
до окончателното изплащане на обезщетението. В останалата му част – за
разликата до пълния предявен размер от 80 000 лева гражданският иск бе
отхвърлен като неоснователен.
Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал.
3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия И.Б. и заплащането на направените
от пострадалия – граждански ищец и частен обвинител – Д.Х. разноски по водене
на делото в размер на 1 000 лева – възнаграждение на представлявалия го
повереник.
Приложените като веществени
доказателства по делото дрехи и предмети, съдът разпореди да бъдат върнати на
собствениците им след влизане на присъдата в законна сила, а именно:
- на пострадалия Д.В.Х. – черни на
цвят мъжки маратонки, с надпис на вътрешната страна на стелката „PUMA”, с обозначен размер 42; сини на цвят мъжки дънки с
обозначен размер 29/32, с изписано съдържание от вътрешната страна на колана „Original Denim” с надпис на латиница на етикета, прикрепен към
колана от вътрешната страна „Dragon Fit”;
черно на цвят кожено мъжко яке с етикет от вътрешната страна „Adidas” с обозначен размер М с 5 прореза;
- на подсъдимия Т.В.Д. – 1 брой изцяло
метален сгъваем нож, с дължина 18,5 см. в разгънато положение и дължина на
острието 7,5 см., с надпис на едната страна „JKR INOX”, с фигурно прорязана на две места иноксова метална
дръжка с вложени в нея сини декоративни елементи, за който не се установи да е
налице основание за приложение на която и да е от хипотезите на чл. 53 от НК.
Съгласно разпоредбите на чл. 189 ал. 3
и ал. 4 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия И.Б. заплащането на
разноските, направени в хода на досъдебното производство за изготвяне на
заключенията на съдебно – медицинската експертиза на веществени доказателства и
комплексната съдебно биологична експертиза, като постанови съгласно мотивната
част на ТР № 4/11.02.2014г. на ОСНК на ВКС същите да се заплатят по сметка на
ОД на МВР – Пловдив, в полза на държавата. Наред с това, подсъдимият Б. следва
да заплати и съответната част от направените в хода на съдебното производство
разноски, съобразно обвинението, за което е признат за виновен – в размер на
1 640 лева, както и дължимата държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
На всеки от подсъдимите К.Б.М. и Т.В.Д.,
съдът възложи заплащането на част от направените в хода на съдебното
производство разноски по делото, съответна на обвиненията, за които ги призна
за виновни – в размер от по 120 лева – за всеки един от тях.
Причините за извършване на
престъпленията са в ниската правна култура и на тримата подсъдими, в
незачитането на установените правила и норми на поведение, в желанието да
наложат волята си на останалите членове от обществото, дори и по неправомерен,
агресивен начин.
По изложените съображения настоящият
състав на Пловдивския окръжен съд
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН – СЪДИЯ: