Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 149
гр. Русе, 30.05.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, IX - ти състав, в открито
заседание на единадесети май през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при участието на
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА, като
разгледа докладваното от съдията ДЯКОВА адм. дело № 126 по описа
за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл. 405, вр. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Лубрика“
ООД, със седалище: гр. Русе, представлявано от управителя Славко Славов, чрез процесуален
представител адв. Б.Д. ***, против
задължителни предписания по т.1, т. 2 и т. 3, дадени по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ от главен инспектор в ДИТ – Русе, материализирани в Протокол за извършена проверка № ПР2239762 от
17.02.2023 г.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на обжалваните задължителни предписания като дадени в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Развити са съображения, че не са
налице законовите основания за налагане на ПАМ по т. 1, тъй като не са налице
предпоставките по чл. 18 от ЗЗБУТ, по т. 2 - не са налице предпоставките по чл.
166, ал. 1, във връзка с чл. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване (ДВ, бр. 88/1999 г.), по т. 3 - не са налице
предпоставките на чл.120 от Наредба № 7/1999 г.
Претендира се съдът да отмени оспорените предписания
по т. 1, т. 2 и т.3, материализирани в Протокол за извършена проверка № ПР2239762 от
17.02.2023 г. и да
присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.
Съдът, след анализ на събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, приема за установени следните факти и обстоятелства,
релевантни за спорното право – валидност и законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт:
По фактите
За периода
24.11.2022 г. - 10.02.2023 г. от служители в ДИТ – Русе била извършена проверка за спазване на
трудовото законодателство на „Лубрика“ ООД с обект на контрол - предприятие за
производство на индустриални масла и охлаждащи течности в гр. Русе, бул.
„България“ № 125А.
Проверката била във връзка с настъпила на
24.11.2022 г. злополука с работник на дружеството. Пострадал бил работникът А.
Х. Р., 49 г., нает по трудов договор в дружеството на длъжност „пълнач“.
Работникът е бил качен на автоцистерна, собственост на „Инса логистик“ ЕООД.
Шофьор на товарния камион с автоцистерната било лицето Й. Г. К., който бил
назначен с трудов договор в „Инса логистик“ ЕООД. Пострадалият А.Х. Р. е пълнил
автоцистерната с минерално масло посредством изграден тръбопровод, краят на
който бил над самата цистерна. Напълнена била първата клетка на цистерната (от
общо три). При пълнене на втората клетка, се получава взрив на цистерната, който
разкъсва тялото на А. Р. и го изхвърля на около 15 метра от товарната
композиция. При взрива, шофьорът на товарния автомобил е излязъл невредим от
кабината на камиона.
При тези данни при извършената проверка били
констатирани следните нарушения:
1.
Работодателят „Лубрика“ ООД не е договорил писмено с другия работодател -
„Инса логистик ЕООД, чиито автоцистерни влизат на територията на първото
предприятие, осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, нямало
взаимна информираност за рисковете и координацията на дейностите за предпазване
на работещите при тези рискове, независимо че работното оборудване и работната
площадка се ползват от работници и на двете предприятия. Във връзка с първото
констатирано нарушение били посочени следните факти: при проверката по работни
места се констатирало, че автоцистерна № 8919, управлявана от работник на „Инса
логистик“ ЕООД, е била на територията на „Лубрика“ ООД и работник на „Лубрика“ ООД
е пълнил цистерната с масло. При извършваното действие е настъпил взрив на
автоцистерна № 8919 и загива работник на „Лубрика“ ООД, който пълни цистерната.
Прието е, че е нарушен чл. 18 от ЗЗБУТ.
2.
Работодателят „Лубрика“ ООД не е предоставил на работещите на длъжност
„пълнач“ писмени инструкции при използване на работно оборудване – инсталация
за пълнене на масло в автоцистерни, които да съдържат условията за използване
на работното оборудване, предвидимите ненормални ситуации, изискванията за
безопасност и здраве при работа, извлечените от опит заключения при
използването на работното оборудване. Прието е, че така установеното
представлява нарушение на чл. 166, ал. 1, във връзка с чл. 2 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване (ДВ, бр.88/1999 г.)
3.
При
транспортиране, манипулиране и използване на суровини – Базово масло SN100,
работодателят „Лубрика“ ООД не е осигурил безопасност и опазване на здравето на
работещите чрез предотвратяване на взривове. Във връзка с това нарушение, което
е квалифицирано като такова по чл. 120, във връзка с чл. 2 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване (ДВ, бр. 88/1999 г.), било
посочено от фактическа страна, че при извършваното действие е настъпил взрив на
автоцистерната и работник е загинал.
За отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, контролният орган дал следните задължителни предписания на работодателя
„Лубрика“ ООД:
-
за
отстраняване на нарушението по чл. 18 от ЗЗБУТ, като е предписал жалбоподателят
да договори писмено с другия работодател „Инса логистик“ ЕООД осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труд, така че да има взаимна информираност за рисковете и координацията
на дейностите за предпазване на работещите при тези рискове, тъй като
автоцистерни на последното дружество влизат на територията на предприятието и в
този смисъл работното оборудване и работната площадка се ползвали от
работниците и на двете предприятия. Срокът за изпълнение на предписанието по т.
1 бил до 06.03.2023 г.
-
работодателят
„Лубрика“ ООД да предостави на работещите на длъжност „пълнач“ писмени
инструкции при използване на работно оборудване – инсталация за пълнене на
масло в автоцистерни, които да съдържат условията за използване на работното
оборудване, предвидимите ненормални ситуации, изискванията за безопасност и
здраве при работа, извлечените от опит заключения при използването на работното
оборудване, съгласно чл. 166, ал. 1, във връзка
с чл. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване (ДВ, бр. 88/1999 г.). Срокът за изпълнение на предписанието по т. 2
бил до 28.02.2023 г.
-
работодателят
„Лубрика“ ООД да осигури безопасност и опазване на здравето на работещите чрез
предотвратяване на взривове при транспортиране, манипулиране и използване на
суровини – Базово масло SN 100, съгласно чл. 120,
във връзка с чл. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване
на работното оборудване (ДВ, бр. 88/1999 г.). Срокът за изпълнение на
предписанието по т. 3 е до 20.02.2023 г.
Протокол за извършена проверка № ПР2239762
от 17.02.2023 г. , в който са обективирани предписанията по т. 1, т. 2 и т. 3, оспорени в
настоящото производство, е връчен на упълномощено лице на 17.02.2023 г. Жалбата
срещу тях е депозирана чрез органа пред АдмС – Русе на 02.03.2023 г.
В хода на съдебното дирене процесуалният
представител на жалбоподателя представя писмени доказателства – заверени копия
на справка за изпълнени заявки от 01.11.2022 г. - 30.11.2022 г., във връзка с
предписанието по т. 1 за нарушение на чл. 18 от ЗУТ, от която е видно че «Лубрика»
ООД няма търговски взаимоотношения с «Инса логистик» ЕООД, с оглед на което и
не е следвало да има споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ, както и е видно, че
дружеството има редица други множество клиенти; Кантарна бележка за последното
товарене към «Инса Ойл» ЕООД от дата 22.11.2022 г.; Фактура във връзка с
последната заявка на «Инса Ойл» ЕООД, който всъщност е клиентът, закупил
процесното гориво на дата 22.11.2022 г.; Споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ между
«Лубрика» ООД и «Транстрой – Русе» АД, които са извършвали действителна дейност
във връзка с възстановяване на администивно-лабораторната сграда на «Лубрика»
ООД – строително-ремонтни работи, с цел да докаже, че когато е било необходимо
дружеството е изпълнило задължението си по чл. 18 от ЗЗБУТ; извлечение от
оценката на риска за Здравето и безопасността на работещите при «Лубрика» ООД,
което е и за длъжността «пълнач», във връзка с установяване на факта дали същата
е със съществен риск и дали е било необходимо да се налагат предписанията по т.
1 и т. 3, като към нея има и оценка на риска, където са посочени степените, от
които се установявало, че тя не е със завишен риск; искане от «Лубрика» ООД до
«Медик-консулт» ООД, която е служба по трудова медицина, за преразглеждане
оценката на риска след инцидента, както и отговор от последната, в който се
казва, че не се налага такова преразглеждане за
конкретната длъжност.
За изясняване на релевантни за спора факти и обстоятелства, до разпит в
качеството на свидетел е допуснат И. Р. К., който работи при жалбоподателя на
длъжност „ръководител производство“. Той заявява, че жалбоподателят няма търговски
взаимоотношения с „Инса логистик“ ЕООД, като това дружество е транспортна фирма
на техен клиент - „Инса ойл“ ЕООД, което на 24.11.2022г. се явявало и като
купувач на пълненото масло. Свидетелят сочи още, че не винаги „Инса ойл“ ЕООД ползва „Инса логистик“ ЕООД, в зависимост от
условията и тъй като цената на горивата е висока, дружеството се съобразявало
коя транспортна фирма да ползва, но 30 или 40% от превозите на маслото били от
„Инса логистик“ ЕООД. Поне два пъти седмично „Лубрика“ ООД извършвало продажба
на масло на „Инса Ойл“ ЕООД, но не всеки път продажбите на „Инса ойл“ ЕООД се
извършвали от цистерните на „Инса Логистик“ ЕООД. Ползвали се и автомобили на
други фирми.
Потвърждава, че водачите на цистерните, които ще бъдат пълнени от служители
на жалбоподателя, не извършвали дейност на територията на предприятието-продавач.
Уточнява, че шофьорът няма право да слиза на площадката, той стои в
кабината на камиона, като това е практика не само в завода на „Лубрика“ ООД. Описва
и реда, технологията на пълнене, като уточнява, че след като цистерната застане
на мястото за товарене, под съответната тръба, работник на „Лубрика“ ООД се
качва отгоре на цистерната и отваря люковете, след това същият служител отваря
крана, за да може да се пълнят отделенията на цистерната. По принцип би
трябвало този работник да слезе или да остане там, тъй като има брояч, който
друг работник, вътре гледа и спира помпата, когато направи количеството да се
напълни клетката. Работникът, който стои отгоре на камиона, трябва, като се
премести цистерната, да сложи тръба на следващата клетка, това му е
задължението. Уточнява, че работниците, които са на длъжност „пълнач“ са трима
на брой. Те се въртят, единият стои на разпределение, другият - стои горе,
третият - може да се занимава с друго, който е свободен, той се качва отгоре на
превозното средство. На
територията на „Лубрика“ ООД нямало площадка, която да се използва съвместно с
друго предприятие.
Свидетелят е
категоричен, че процесното масло не е опасен продукт като няма изисквания да е
регистрирано по ADR (регистрацията за опасни товари), които имат различни изисквания и
спецификации на маслото. Твърди, че минералното масло, което „Лубрика“ ООД
продава, дали е базово или стоково, не е по-различно от хранителното като
физикохимични показатели, като опасност, като запалимост и всякакви други
свойства. Според него маслото не е взривоопасно. Пояснява, че взривяването
на масло даже не може да стане и от наситени пари, не прави газообразна
взривоопасна смес, маслото е трудно запалимо, невзривоопасно. Според свидетеля,
за да стане такъв взрив, би следвало например да е в неизправност автомобил или
да е имало късо съединение, тъй като процесното масло не е продукт, който при
транспортиране може да се взриви. Дава пример, че всички автомобили в двигателя
си имат от 5 до 20 литра масло и няма
нито един самовзривил се автомобил вследствие на работа на маслото в двигателя.
Свидетелят сочи, че именно поради тези характеристики, маслото може да се транспортира от всяка транспортна фирма. От 3 години насам
много от фирмите се възползвали от куриерски фирми, които товарят стоката на
клиента в техни камиони, напр. „Еконт“,
„Спиди“, които имат такива големи камиони. Самият клиент си избирал с коя фирма
работи. Нямало специални изисквания към превозното средството. Уточнява, че единствено,
когато клиентът си праща негов транспорт или нает от него транспорт,
отговорността за чистотата на съда /цистерната/ е на клиента, а „Лубрика“ ООД
носи отговорността за чистотата на маслото.
Свидетелят посочва, че наличието на Информационен
лист за безопасност за съответния продукт, в случая Базово масло SN 100 е задължително, тъй като съответно продуктите
трябва да отговарят на класификацията за опасност. Уточнява, че Информационният
лист за безопасност има изискване как трябва да изглежда – първо какво
представлява продукта - химически състав, какви вреди може да нанесе на човека,
как да се манипулира с ръкавици, маска. Според свидетеля, това е вид инструкция
за безопасна работа, в която е включен химичен състав на веществата, които са
вътре изписани по изисквания на Инспекцията по околната среда и водите и за
всеки един продукт има такъв информационен лист за безопасност. По преписката
се съдържа Информационен лист за безопасност на продукт Базово масло SN 100 (л. л. 58 – 90 от преписката).
Свидетелства за това, че на работник,
който постъпи на работа, се извършва първоначален инструктаж, като наред с
информационните листи за безопасност, се предоставят и инструкции за
безопасност за работа на съответната площадка. Уточнява, че първата седмица
новопостъпил работник само се запознава с работното място, като не му се разрешава
да работи със съоръжения, машини и продукти. Процесът на обучение бил 6 месеца,
затова и се сключвал трудов договор със срок за изпитване 6 месеца. Сочи, че цялата
документация, включително инструкциите се предоставят на работника или
служителя още първия ден за съответната длъжност. Твърди, че работодателят има инструкция
за работно място на длъжността „пълнач“ и тя се предоставя на работниците.
Такава обаче не е налична по преписката, нито е представена пред съда.
Съдът намира, че макар и свидетелят да се намира
в трудови правоотношения с жалбоподателя, неговите свидетелски показания следва
да бъдат ценени, доколкото са налице съвпадения с изложеното в доклад от инж.
Г. Г. – главен инспектор в ДИТ – Русе, един от служителите извършили проверка
на „Лубрика“ ООД (л. 15 от преписката), както и със снетите в хода на
проверката писмени обяснения от шофьора на автоцистерната (л. 22 от преписката),
включително и по начина на осъществяване на работа на площадката, където е
настъпила трудовата злополука. Не следва да бъдат ценени в частта им досежно
наличието на инструкция за работно място на длъжността „пълнач“ и че
тя се предоставя на работниците, тъй като за установяване на този факт не са
ангажирани съответните писмени доказателства.
По правото
Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК, който създава задължения за жалбоподателя, и който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба
на чл. 405 от КТ.
Оспорващият е адресат на акта, с който за него са
разпоредени задължения, поради което е непосредствено и неблагоприятно засегнат
от акта и има правен интерес от оспорването.
Жалбата до съда е подадена чрез административния орган
в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.
Така оспорените
задължителни предписания по чл. 404, ал. 1 от КТ на ДИТ - Русе по своята правна
същност и по дефиниция представляват принудителни административни мерки и имат
характер на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Следователно прилагането на ПАМ и съответно издаването на задължителните
предписания по чл. 404, ал. 1 от КТ, следва да е съобразено с изискванията на
АПК.
Задължителните
предписания изхождат от длъжностно лице на Дирекция “Инспекция
по труда” – Русе – главен инспектор, поради което са наложени от
материално и териториално компетентен контролен орган на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Русе (главен инспектор в ДИТ - Русе), в рамките на нормативно
регламентираните му правомощия по чл. 21 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, във връзка с чл.
399 и чл. 404, ал. 1 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на
законодателството, свързано с държавна служба, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по
труда, както и органите по чл. 400 и чл. 401 по своя инициатива или по
предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни
административни мерки - да дават задължителни предписания на работодателите,
предприятията-ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за
отстраняване нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството,
свързано с държавната служба, вкл. и на задълженията по социално-битовото
обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и
консултиране на работниците и служителите по този кодекс и по ЗИКРСМПГПЕД,
както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и
безопасни условия на труда.
Следователно
законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ
по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, е наличието на нарушение/нарушения на трудовото
законодателство, като основание за даване на задължителни предписания от
контролните органи на Инспекцията по труда за тяхното отстраняване.
Относно
предписанието по т. 1
Констатираното
нарушение на трудовото законодателство, описано в т. 1 от протокола, е описано
словесно, като е посочена нарушената законова разпоредба от съответния
нормативен акт, предвид което съдът намира, че дадените предписания отговарят
на изискванията за форма и съдържание, вкл. и яснота на разпоредените
последици, като надлежно са и обективирани в Протокол за извършена проверка №
ПР2239762 от 17.02.2023 г.
Спорно между
страните е обстоятелството допуснато ли е констатираното по т. 1 от протокола нарушение на трудовото законодателство и
на това основание законосъобразни ли са, съответни ли са на материалноправните
разпоредби на закона дадените и оспорени в настоящото производство предписания
по т. 1. За да отговори на този въпрос, съдът съобрази
следното:
Дружеството-жалбоподател не е нарушило разпоредбата на чл. 18 от ЗЗБУТ.
Съгласно тази норма когато един обект, работно помещение или оборудване,
работна площадка или работно място се използват от няколко предприятия или
организации, работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват
здравословни и безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете
при работа и координират дейностите си за предпазване на работещите от тези
рискове.
В настоящия случай не се събраха доказателства работната площадка, на която
е настъпила злополуката, да се ползва съвместно от работници не само на
жалбоподателя, но и на друг работодател.
За да е налице съвместно ползване, според
настоящия съдебен състав, на първо място би следвало служители и на двете
предприятия да боравят с оборудването, разположено на площадката. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установяват факти точно за
противното. От целия доказателствен материал следва единственият правилен и
категоричен извод, че единствено работниците на „Лубрика“ ООД са боравели с
оборудването. Такъв е бил случаят и на 24.11.2022 г.,
доколкото служителят на „Инса логистик“ ЕООД е стоял в цистерната и не е
извършвал действия по боравене и ползване с оборудването, намиращо се на работната
площадка.
От данните
по делото се установява, че превозното средство - автоцистерна, собственост на „Инса
Логистик“ ООД и водачът му реално не са извършвали никаква дейност на
територията на „Лубрика“ ООД. Товарният автомобил е влязъл, спрял за товарене,
като до момента на настъпване на инцидента водачът дори не е слизал от кабината
на превозното средство. Т.е. в случая, не са налице никакви действия от страна
на работници на „Лубрика“ ООД и водача на камиона на „Инса Логистик“ ЕООД,
които да могат да се характеризират като съвместна дейност или като дейност на
възложител и подизпълнител, за да са налице предпоставките на чл. 18 от ЗБУТ, за
да се приеме, че в тежест на „Лубрика“ ООД е било налице задължението по тази
разпоредба.
Освен това по делото не се установява, че между
двете дружества - „Лубрика“ ООД и „Инса логистик“ ЕООД съществуват каквито и да
било трайни договорни отношения, които предполагат съвместното използване на
оборудване, собственост и на двете предприятия. Напротив, от събраните
доказателства следват точно противните фактически изводи. Безспорно се
установява, че дружеството извършва продажба на различни продукти - основно масла
на множество клиенти. От показанията на св. И. К., както и от справка за изпълнени заявки от 01.11.22 г. - 30.11.22 г., Кантарна бележка
за последното товарене към «Инса Ойл» ЕООД от дата 22.11.2022 г. и Фактура във
връзка с последната заявка на «Инса Ойл» ЕООД, който всъщност е клиентът,
закупил процесното гориво на дата 22.11.2022 г. се установява, че „Лубрика“ ООД няма
отношения с „Инса логистик“ ЕООД. Последното се явява превозвач, нает от клиент
на „Лубрика“ ООД – „Инса Ойл“ ЕООД, за превоз на договорено между „Лумакс Транс“
ЕООД и „Инса Ойл“ ЕООД (вж. ф-ра 15001/14.11.2022 г.) количество масло SN 100 съхранявано на
територията на „Лубрика“ ООД. От представената в съдебно заседание справка за изпълнени заявки за месец
ноември 2022 г. е видно, че „Инса логистик“ ЕООД изобщо не фигурира в същата. В
справката може да се открие името на дружеството, за което е било предназначено
товареното на 24.11.2022 г. масло - „Инса ойл“ ЕООД, т.е. търговски
взаимоотношения не са възникнали между жалбоподателя и „Инса логистик“ ЕООД, а
между жалбоподателя и „Инса ойл“ ЕООД. Отново обаче последното дружество не е
нито единствен, нито преобладаващ контрагент на жалбоподателя, за да се приеме,
че действително се извършва някаква съвместна дейност или работа на дадената
работна площадка, на която е настъпила трудовата злополука.
Всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и установените с тях факти и
обстоятелства несъмнено оборват извода на административния орган, че в
конкретния случай са били налице предпоставките на чл. 18 от ЗБУТ и „Лубрика“
ООД е имала задължение да договори писмено с другия работодател „Инса Логистик“
ЕООД, чиято цистерна е влязла на територията на предприятието, осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. Неправилен и недоказан е изводът на
органа и че работното оборудване и работната площадка се ползват от работниците
на двете предприятия.
Не са събрани доказателства за трайно съвместно
ползване на един работен обект, помещение, площадка или работно място
едновременно от жалбоподателя и друг работодател. Продажбата на стока и
съпътстващата дейност по нейното натоварване в цистерната на другото дружество
представлява инцидентна дейност, още повече, че предметът на дейност на
дружеството-жалбоподател е свързан с търговия с горива и смазочно-охлаждащи
материали, което предполага извършване на търговски сделки с множество и
най-различни субекти, обуславящи използването на тази площадка от най-различни
предприятия. Би било нелогично да е налице законово изискване спрямо
дружеството-жалбоподател да договаря съвместно и писмено с неограничен кръг
субекти съвместни безопасни условия на труд и то по отношение на такива лица,
които на практика нямат досег с неговото оборудване, доколкото в конкретния случай
всеки един от работниците е боравел не с общо, а с повереното му оборудване -
служителят на „Инса логистик“ ЕООД е управлявал цистерна № 8919, докато работникът на „Лубрика“ ООД е
извършвал действията по пълнене на цистерната.
„Използване“ на обект, работно помещение, оборудване, работна площадка или
работно място по смисъла на чл. 18 от ЗЗБУТ следва да се тълкува в смисъл, че
това предполага извършване на трайни действия по полагане на труд в едно
помещение, площадка, работно място или посредством общо оборудване.
В настоящия случай не са налице такива действия, доколкото, от една страна,
всеки един работник е боравел със собственото му оборудване, а от друга, дори и
да се приеме, че има съвместно използване на една площадка, то същото е с
инцидентен, а не с траен характер и е във връзка с осъществяваната дейност на
дружеството-жалбоподател за продажба на смазочни материали.
Да се приеме тезата на административния орган, че с всеки търговски
партньор на жалбоподателя следва да има сключено споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ
би означавало да се формализира до голяма степен гражданския, а и търговски кръгооборот,
като се създадат необосновани пречки пред възможността частноправните субекти
да извършват търговска дейност. В противен случай би се поставило в условие на
едно търговско дружество като жалбоподателя да сключва такъв договор с всеки
възможен настоящ или бъдещ контрагент, което би попречило да осъществява
пълноценно дейността си.
В заключение, даденото по т. 1 задължително предписание по чл. 404, ал. 1,
т. 1 от КТ следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Относно
предписанието по т. 2
-
работодателят
„Лубрика“ ООД да предостави на работещите на длъжност „пълнач“ писмени
инструкции при използване на работно оборудване – инсталация за пълнене на
масло в автоцистерни, които да съдържат условията за използване на работното
оборудване, предвидимите ненормални ситуации, изискванията за безопасност и
здраве при работа, извлечените от опит заключения при използването на работното
оборудване, съгласно чл. 166, ал. 1, във връзка
с чл. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване (ДВ, бр. 88/1999 г.).
Според чл. 4, ал. 3, т. 10
от ЗЗБУТ
работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на
работещите, като прилага необходимите мерки, включително даване на съответни
инструкции на работещите.
Съгласно чл. 166 от Наредба №
7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване „работодателят
предоставя на работещите съответна информация и когато е необходимо, писмени
инструкции за използване на работното оборудване. При използване на работно
оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на
работещите, работодателят осигурява прилагането на писмени инструкции.
Писмените инструкции трябва да са разбираеми за работещите, за които се
отнасят, и да съдържат необходимата информация, в т. ч.: предвидимите
ненормални ситуации; извлечените от опит заключения при използването на
работното оборудване.
Превенцията на риска
от трудова злополука е отговорност и на двете страни по трудовото
правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на
работните места и условията на труд е задължение в тежест на работодателя и
включва система от мерки, които се свеждат до установяването на конкретни
правила за безопасност. Конкретният вид такива мерки, които трябва да
предприеме работодателят зависят от естеството на работата и свързания с нея
производствен риск.
В настоящия казус,
ответникът е дал предписание да се предостави писмена инструкция на работещите
на длъжност „пълнач“ писмени инструкции при използване на работно оборудване –
инсталация за пълнене на масло в автоцистерни, които да съдържат условията за
използване на работното оборудване, предвидимите ненормални ситуации,
изискванията за безопасност и здраве при работа, извлечените от опит заключения
при използването на работното оборудване.
По делото
жалбоподателят не ангажира доказателства, и не твърди да има такава писмена
инструкция, като твърди, че такава не е необходима предвид представените пред
съда писмени доказателства, че длъжността „пълнач/пакетажник“ не се
характеризира с висок риск за живота и здравето на работещите (вж. карта за
оценка на риска на работното място, изготвена от служба по трудова медицина),
като същата тази служба по трудова медицина дала становище след настъпилия
инцидент, че не било необходимо да бъде преразгледана извършената оценка на
риска за длъжността „пълнач“. Според службата по трудова медицина това било
така, тъй като инцидентът – взривът е настъпил не в звено „пълначно“ към Инсталацията
за масла на „Лубрика“ ООД, а в цистерна, която е собственост на транспортно
предприятие, имащо договорености с клиент на жалбоподателя.
Според настоящия
съдебен състав именно това обстоятелство в случая, би могло да бъде разглеждано
като „предвидима ненормална ситуация“, понятието, с което борави относимата
наредба. Ненормални ситуации при работа с оборудване зависят от неговите
технически характеристики, технологичния процес и конкретните условия на
експлоатацията му. В случая изпълнението на задълженията по товарене на маслото
в автоцистерна, която не е собственост на жалбоподателя, включва и
необходимостта, независимо от обстоятелството, че цистерната не е негова
собственост и че превозвачът има задължението да предостави почистена цистерна,
която да е годна за товарене, то с цел осигуряване пълната безопасност на
своите работници, дружеството-жалбоподател би следвало също да вземе всички
необходими мерки, които да изключат настъпването на инциденти, включително
например като бъдат писмено инструктирани работниците да извършват също
съответна проверка на цистерната, в която ще бъде товарено маслото – дали
същата е почистена и годна за товарене, за да се изключи настъпването на
евентуален инцидент, породен например от наличието на друго съдържимо в
цистерната (в тази връзка вж. снетите писмени обяснения на водача на
автоцистерната на л. 22 от преписката, съгласно които „последно камиона на 23.
беше пълен с дизел“).
Независимо че в
Наредбата липсва легална дефиниция на понятието „предвидими ненормални
ситуации“, същото трябва да се очертае като положения, свързани с нетипични
/поради обективни или субективни фактори/развитие на производствения
/технологичен/ процес, проявлението на които работодателят е можел и е бил
длъжен да предвиди. Цитираната Наредба е издадена, като с нея са доразвити
задълженията на работодателя да създава здравословни и безопасни условия на
труд на работниците и служителите, в съответствие с принципите, залегнали в чл. 1, ал. 2 от ЗЗБУТ.
Ето защо за
работодателя е възникнало задължението да спазва всички изисквания за
безопасността на труда при използване на работното оборудване – инсталация за
пълнене на масло в автоцистерни, включително като разработи и предостави на
работещите на длъжност „пълнач“ писмени инструкции за използването й, като в
инструкцията е необходимо да се включи и информация досежно обстоятелствата по
чл. 166, ал. 3, т. 2 и т. 4 от Наредбата.
В рамките на своята
отговорност работодателят предприема необходимите мерки за опазване на
безопасността и здравето на работниците, включително предотвратяването на
професионалните рискове, предоставянето на информация и обучение, както и
осигуряването на необходимата организация и средства на основата на общите
принципи на превенция, от които и оценка на рисковете, които не могат да бъдат
избегнати, както и даване на съответни инструкции на работниците.
С оглед всички
събрани доказателства в хода на провелото се административно производство,
достатъчно аргументирани са изложените фактически и правни основания,
представляващи съображенията на административния орган, довели до формирането
на крайния му извод, съответно разпореждането, с което се налагат ПАМ по т. 2.
При анализ поотделно
и в съвкупност с приетия доказателствен материал, съдът намира, че е съществен
фактическият състав по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ относно предписанието по т. 2.
Както бе вече обсъдено в конкретния случай се установява безспорно и
недвусмислено наличието на предпоставките, визирани в правната норма, свързани
с предотвратяване на нарушенията на трудовото законодателство и за отстраняване
на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.
Съжденията на административния орган в тази насока са подкрепени с достатъчно
относими доказателства за осъществени факти и обстоятелства, които да изпълнят
съдържателно посочената хипотеза, а от там и да ангажират правните последици по
чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ относно предписанието по т. 2.
В заключение, съдът
приема, че ПАМ по т. 2, наложени с протокола за извършена проверка, са
законосъобразен административен акт и поради липсата на отменителните основания
по чл. 146 от АПК, направеното срещу тях оспорване следва да бъде отхвърлено
като неоснователно.
Относно
предписанието по т. 3
С даденото
задължително предписание по т. З, материализирано в Протокол за извършена проверка № ПР2239762 от 17.02.2023 г., дружеството е задължено
съгласно чл. 120, във връзка с чл. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните маста и при използване
на работно оборудване да осигури безопасност и опазване на здравето на
работещите чрез предотвратяване на взривове при транспортиране, манипулиране и
използване на суровини - Базово масло SN 100.
Съгласно правната норма на чл. 120 от Наредба №
7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване, при транспортиране, складиране, съхраняване,
манипулиране и използване на суровини, материали и продукция, които съдържат
вредни вещества, се отчитат специфичните им характеристики и се осигурява
безопасност и опазване на здравето на работещите, в т. ч. предотвратяване на
взривове, самозапалване, несъвместимост, отделяне на токсични вещества,
изолиране.
Т.е. визираната като нарушена разпоредба касае
суровини, материали и продукти, които съдържат вредни вещества, които като се
отчетат специфичните им характеристики, биха могли да доведат до взривяване,
самозапалване, отделяне на токсични вещества.
Административният орган не е събрал
доказателства, установяващи обстоятелството, че продуктът Базово масло SN 100 има посоченото от нормата съдържание, и
съответно с оглед специфичните му характеристики, същото би могло да доведе до
взривяване, самозапалване, отделяне на токсични вещества. Нещо повече, с оглед
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява точно
обратното. От представения по делото Информационен лист за безопасност (ИЛБ)
при работа с Базово масло SN 100, се установява, че
продуктът не попада в тази категория и работата с него не би могла да доведе до
взривяване, самозапалване и отделяне на токсични вещества. Така например в
Раздел 9.1. „Информация относно основните физични и химични свойства“ (л. л. 73
– 76 от преписката) за процесния продукт се сочи, че е неприложимо свойството
„запалимост“, не се определя температура на самозапалване, като това не е
необходимо, тъй като сместа не е запалима на въздуха, сместа също така не притежава експлозивни свойства, като всички базови
минерални масла (в т.ч. и OLBO-базовите масла) не се
разглеждат като експлозивни на основата на структурни разглеждания и
разглеждания на кислородния баланс. Тези обстоятелства се потвърждават и от разпита на
св. К., който заявява, че минералното масло, което
„Лубрика“ ООД продава, дали е базово или стоково, не е по-различно от
хранителното като физико-химични показатели, като опасност, като запалимост и
всякакви други свойства. Според него маслото не е взривоопасно. Пояснява,
че взривяването на масло даже не може да стане и от наситени пари, не прави
газообразна взривоопасна смес, маслото е трудно запалимо, невзривоопасно.
Административният орган е предписал поведение на
дружеството, без да е установил наличието на материалноправните предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 120, във връзка с чл. 2 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
маста и при използване на работно оборудване. Предписанието е дадено при
неизяснена и непълна фактическа обстановка. Органът единствено е цитирал част
от текста на относимата според него и сочена като нарушена разпоредба, без да
изложи конкретни мотиви за необходимостта от изпълнение на даденото
предписание, съобразно конкретно установени факти и обстоятелства, които да
обуславят приложимостта й.
Гореизложеното
води до извод, че предписанието по т. 3 се явява материално незаконосъобразно и
необосновано и като такова подлежи на отмяна.
По разноските
Предвид
изхода на спора, своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК на оспорващия следва да се присъдят разноските по делото съразмерно на
уважената част от жалбата, съответно в размер на 1 313 лева (2/3 от разноски в
общ размер на 1 970 лева, от които 50 лева заплатена държавна такса за
образуване на дело – л. л. 11 и 12 от делото и 1 920 лева заплатено по банков
път адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС – л. 7 и л. л. 47 и 48 от делото).
На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 405 от КТ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Лубрика“ ООД, със седалище: гр. Русе,
представлявано от управителя С. С. задължителни предписания по т.1 и т. 3,
дадени по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ от главен инспектор в ДИТ – Русе,
материализирани в Протокол за извършена проверка № ПР2239762 от 17.02.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на „Лубрика“
ООД, със седалище: гр. Русе, представлявано от управителя С.С., против задължително
предписание по т. 2, дадено по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ от главен
инспектор в ДИТ – Русе, материализирано в Протокол за извършена проверка №
ПР2239762 от 17.02.2023 г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”, със седалище: гр. София, да заплати на „Лубрика“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. ”България” № 125А, представлявано от С. Н. С. – управител, сумата от 1 313 лева за разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Върховен административен съд на Република България.
Съдия: