№ 123
гр. Сливен, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20222200500135 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от СТ. М. СТ., ЕГН
**********, от гр. С., ул. „ Й.К.“, № **–* - * против решение №
95/10.02.2022г. по гр.д. № 4524/2021г. на Сливенския районен съд, в частта с
която е бил отхвърлен предявеният от въззивника против „А1 България „
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.„Кукуш“, № 1
осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал..1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 5000.00лв. представляваща обезщетение за вреди причинени в
периода 02.02.2021г. – 13.05.2021г. Решението е обжалвано като неправилно
и постановено въз основа на неверни фактически констатации. Формираната
фактическа обстановка от съда досежно броя предадени устройства с приемо
– предавателен протокол от 03.05.2019г., наличието на промоционална
месечна абонаментна такса по договора от 02.02.2021г., схващането че е бил
сключен договор за застраховка за закупени слушалки били неверни
констатации на съда. Освен това съдът неправилно не е кредитирал
1
показанията на свидетелката С.а, а е лансирал единствено показанията на
свидетелите Р. и С.. Страната подробно описва неверните показания, които са
дали според нея свидетелите С.а и Р.. За нея били неясно как при толкова
противоречиви доказателства съдът е приел, че те са ясни не противоречиви и
кореспондиращи помежду си. Посочва, че изживяното унижение,
безпокойство, притеснение за семейния бюджет и страх били действително
изпитани от него и били потвърдени от съпругата му – свидетелката С.а.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да
бъде уважен. Претендира съдебни разходи в размер на 200 лв.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба.
В с.з.въззивникът С. редовно призован, се явява лично и заявява, че
поддържа въззивната жалба. Моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата страна не се представлява. В писмено становище
процесуалният и представител юриск.К. заявява, че оспорва въззивната
жалба, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника С. на
11.02.2022г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок –
на 23.02.2022 г. е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество жалбата се неоснователна.
Пред съда е бил предявен иск с правно основание чл. 49, ал.1 вр. с чл.45,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди – психически тормоз преживян в периода 02.02.2021г.
– 13.05.2021г., вследствие на неправомерно поведение на служители на
ответното дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този който е
2
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от
него при или по повод на изпълнението на тази работа. Отговорността е
гаранционно-обезпечителна, безвиновна.
В разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД е посочено, че всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил други му. За да се уважи искът е
необходимо да се докаже, че ответникът по него е извършил деяние, което е
противоправно по своя характер, с това деяние да е причинена вреда –
имуществена или неимуществена и да е налице причинно – следствена връзка
между поведението и вредата. За да се уважи искът е необходимо трите
предпоставки ( вреди, противоправно деяние и причинно – следствена връзка)
да са налице едновременно. При липсата на която и да е от тях, искът следва
да се отхвърли.
В настоящия случай по делото са установени данни за наличието на
конфликт между въззивника и служители на ответното дружество по повод
сключен договор за предоговаряне на мобилни данни. Преди да разгледа
наличието на противоправно поведение у длъжностните лица на ответното
дружество, съдът следва да изследва въпроса за доказани вреди по делото.
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил подложен на ежедневен
психически тормоз в периода 02.02.2021г. – 13.05.2021г. изразяващ се в
претърпени унижения, безпокойство и притеснения за семейния бюджет, тъй
като се е притеснявал, по какъв начин ще заплати начислените му задължения
и дали ще има възможност да издържа семейството си. В тази насока по
делото има събрани оскъдни данни. Единственият свидетел, който дава
известни показания в тази насока е св.С.а, съпруга на ищеца/въззивник, която
в с.з. споделя, че след посещение в офиса на ответника (където е възникнал
конфликт по повод отказа на служителите да входират личния им опис за
връщани устройства и се е наложило да потърсят съдействието на полицията),
са си тръгнали унизени, притеснени и омерзени. В същите показания тя
посочва, че цели нощи не са спали със съпруга си и са мислили как ще пращат
пари на дъщеря си ако се наложи да платят начислените им суми. Тези
показания на св. С.а, в частта на претърпените от ищеца психически терзания
не са подкрепени от други доказателства по делото – свидетелски показания,
писмени документи и т.н. Тъй като св. С.а е съпруга на ищеца/въззивник, тя е
пряко заинтересована от изхода на делото, поради което съдът не може да
3
основе основния си правен извод по него ( налице ли е или не психически
тормоз), единствено на нейните показания. Останалите данни по делото сочат
на наличието на конфликт между страните, който е бил разрешен едва след
намесата на трета страна ( комисия за защита на потребителите), но при
неустановена вреда искът се явява недоказан. В този смисъл е безпредметно
разглеждането на останалите аргументи на жалбоподателя, тъй като дори те
да бъдат приети за основателни искът отново би останал недоказан поради
неустановена вреда претърпяна от него.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По правилата на процеса разноски са дължими на въззиваемата страна.
Такива следва да се присъдят в минимален размер от 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, предвид обема на процесуална защита
осъществена от процесуалния представител на въззиваемата страна.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА 95/10.02.2022г. по гр.д. № 4524/2021г. на
Сливенския районен съд.
ОСЪЖДА СТ. М. СТ., ЕГН **********, от гр. С., ул. „ Й.К.“, № **–* –
* да заплати на „А1 България „ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.„Кукуш“, № 1 деловодни разноски за въззивна инстанция в размер
на 100.00 ( сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на Република България.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5