Решение по дело №5143/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 925
Дата: 13 май 2019 г. (в сила от 2 октомври 2019 г.)
Съдия: Милена Николова Николова
Дело: 20183110205143
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

         Р Е Ш Е Н И Е

 

     № ……………………………. г.,

 гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:  

 

                              СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА                     

  с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5143 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на „Д.В.“ ЕАД срещу наказателно постановление № 03 – 008709 от 04.10.2017 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за това, че в качеството на работодател е допуснало лицето В.П.Г. да престира труд с определено работно време, с определено работно място – обект  - хотел „Дабълтрий“, находящ се в общ. Варна, к.к. „Златни пясъци“, стопанисван от „Д.В.“ ЕАД и договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лв., изпълнявайки труди функции на „перач“, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение – нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.

          Дружеството – жалбоподател „Д.В.“ ЕАД чрез процесуалния си представител адв. З.С. от АК - Варна излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление. На първо място оспорва фактическата обстановка, като оспорва лицето В.П.Г. да е престирало труд в полза на „Д.В.“ ЕАД, доколкото е налице договор за услуга между санкционираното дружество и „Фонд Мира“ ЕООД, по силата на който „Фонд Мира“ ЕООД извършва определените в договора дейности. На следващо място се посочва, че нарушението не е описано в протокол ПР/1732218/20.09.2017 г. за извършена на 04.09.2017 г. проверка на „Д.В.“ ЕАД, нито са дадени указания за отстраняването му. Навеждат се доводи за извършено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че свидетелят, посочен в АУАН, е главен инспектор в ДИТ – Варна. Не е представено становището на процесуалния представител на ДИТ – Варна по подаденото срещу АУАН възражение. Не са представени и доказателства в подкрепа на констатациите, описани в АУАН. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на направените по делото разноски.

          В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество „Д.В.“ ЕАД се представлява от своя процесуален представител адв. З.С. от АК – Варна, която поддържа жалбата, като в пледоарията си по същество аргументира изложените доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. В допълнение посочва, че контролният орган е следвало съгласно разпоредбата на чл. 405а КТ при установяване на съществуването на трудово правоотношение да обяви това с нарочно постановление, като на тази основа да даде предписание за сключване на трудов договор. Твърди, че дори и да е налице нарушение на трудовото законодателство, същото е извършено от „Фонд Мира“ ЕООД, което е предоставяло услуга в качеството на изпълнител по отношение на „Д.В.“ ЕАД. В условията на евентуалност излага съображения за явна несправедливост на наложената имуществена санкция, която не е съобразена с обществената опасност на деянието. Поддържа искането си за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на направените по делото разноски.

          В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Д., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария върху обстоятелството, че по време на проверката е установено лице, което саморъчно в декларация и в устен разговор с проверяващите е посочило за свой работодател „Д.В.“ ЕАД, като освен това е посочило и всички елементи на трудово правоотношение. Твърди се, че няма как лицето да работи за „Фонд Мира“ ЕООД, доколкото нито в договора между двете дружества, нито в представената преди това от „Фонд Мира“ ЕООД оферта фигурира дейността на лицето. В подкрепа на твърдението си, че договорът между двете дружества е съставен за целите на проверката, процесуалният представител на въззиваемата страна посочва, че не се представят протоколи за приемането на работата, съставянето на които е предвидено в договора. Излага доводи за справедливост на имуществената санкция предвид поведението на санкционираното дружество по време на проверката.

 

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

 

          От фактическа страна:

          На неустановена по делото дата „Фонд Мира“ ЕООД представило пред „Д.В.“ ЕАД оферта за услуги по почистване на хотел „Хелиос СПА“ и хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“, к.к. Златни пясъци за сезон 2017 г.

          На 01.06.2017 г. е сключен договор между „Д.В.“ ЕАД и „Фонд Мира“ ЕООД, по силата на който страните постигнали съгласие „Фонд Мира“ ЕООД да извършва почистване и поддръжка на хотел „Хелиос СПА“ и хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“, к.к. Златни пясъци със срок на извършване на услугата 30.09.2017 г.

          На 04.09.2017 г. св. П.М.М. и Н.И.И. (служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна) извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в хотел „Дабълтрий“, к.к. „Златни пясъци“.

          В хода на проверката в пералното помещение на хотела е установена да полага труд В.П.Г., която попълнила декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство на основание чл. 399 КТ вр. чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 КТ и чл. 39, ал. 1 АПК и чл. 40, ал. 1.В.Г. посочила личните си данни, като декларирала, че работи в „Фонд Мира“ ЕООД, адрес гр. София, бул. „Черни връх“ № 33Е, ет. 4 от 01.09.2017 г., с което дружество имала сключен граждански договор при уговорено месечно възнаграждение в размер на 600 лв.

          На същата дата била връчена призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК на представител на жалбоподателя за предоставяне документи, подробно посочени от контролните органи, включително трудовите досиета на някои от работниците, без да е посочена установената на място В.Г.

          На 20.09.2017 г. на представител на дружеството бил връчен протокол за констатираните нарушения и направените от контролните органи предписания. В т. 1 от протокола е посочено, че не е документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на някои от установените на място лица, включително В.Г., заемаща длъжността „перач“ в Книга за начален инструктаж. (приложение №1) при постъпването на работа в „Д.В.“ ЕАД.

          В хода на документалната проверка били представени оферта за услуги по почистване на хотел „Хелиос СПА“ и хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“, к.к. Златни пясъци за сезон 2017 г. от „Фонд Мира“ ЕООД и договорът между „Д.В.“ ЕАД и „Фонд Мира“ ЕООД, по силата на който страните постигнали съгласие „Фонд Мира“ ЕООД да извършва почистване и поддръжка на хотел „Хелиос СПА“ и хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“, к.к. Златни пясъци със срок на извършване на услугата 30.09.2017 г.    

          Св. П.М. приела, че „Д.В.“ ЕАД е осъществило състав на нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, тъй като на 04.09.2017 г. в хотел „Дабълтрий“ е допуснало до работа лицето В.П.Г. да престира труд с определено работно време и определено месечно трудово възнаграждение и определено работно място: хотел „Дабълтрий“, к.к. „Златни пясъци“, общ. Варна, стопанисван от „Д.В.“ ЕАД, изпълнявайки трудови функции на „перач“, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. За установеното нарушение на 20.09.2017 г. св. М. съставила АУАН, който бил връчен на К.К., упълномощена с пълномощно с нотариално удостоверен подпис на упълномощител с регистрационен номер на удостоверяването: 5810 от 20.09.2017 г. по описа на нотариус П.П. с район на действие РС – Варна и рег. №  224 на НК.

          В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок е постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 04.10.2017 г. директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 3 КТ наложил на „Д.В.“ ЕАД имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 КТ.

 

          По доказателствата:

          Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. П.М.М. (частично) и св. Николай Иванов Иванов, и писмени доказателства: декларация от В.П.Г., договор между „Д.В.“ ЕАД и „Фонд Мира“ ЕООД от 01.06.2017 г., оферта за почистване, протокол ПР1732218/20.09.2017 г. за извършена проверка на „Д.В.“ ЕАД, констативен протокол, съставен при проверка в 21,00 ч. на 04.09.2017 г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ -Варна в обект ресторант „Деметра“, намиращ се в хотел „Дабълтрий“, стопанисван от „Д.В.“ ЕАД, книга за провеждане на начален инструктаж, идентификационна карта и призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК.

          Съдът кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските показания на св. Н.И.И. изцяло като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, съответстват частично на показанията на св. П.М.. Показанията на св. И. се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства и по-конкретно декларация от В.Г.и констативен протокол.

          Съдът изключва от доказателствената съвкупност показанията на св. П.М. в частта, в която същата посочва, че В.Г. се е намирала в кухнята на ресторанта, като е била със стирка и е извършвала дейности по почистване, тъй като същите са в противоречие с показанията на св. И. който посочва, че лицето се е намирало в пералното помещение и се е занимавало с дрехи. Съдът в тази част намира за достоверни показанията на св. И., тъй като същите се подкрепят от представената от лицето декларация, в която посочва, че работи в пералня. Относно времето и мястото на извършената проверка показанията на св. М. съответстват на показанията на св. И., поради което съдът ги кредитира в тази част.

          Съдът намира всички представени по делото писмени доказателства за достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

 

          От правна страна:

          Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

          Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, като от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установи, че лицето В.П.Г. е била в трудови правоотношения с „Д.В.“ ЕАД.

Действително се установяват някои елементи на трудово правоотношение, тъй като лицето работи в пералното помещение на хотел „Дабълтрий“, стопанисван от „Д.В.“ ЕАД при уговорено месечно възнаграждение.

От друга страна обаче в декларацията си лицето посочва, че работи във „Фонд Мира“ ЕООД, като посочва и адресът на дружеството в гр. София. Съдът намира за житейски нелогично работникът да знае адреса на търговско дружество, с което не се намира в трудови или други правоотношения.

Посоченото от работника в декларацията съответства и на представените оферта и договор между „Фонд Мира“ ЕООД и „Д.В.“ ЕАД, по силата на който „Фонд Мира“ ЕООД се е задължило през сезон 2017 г. да извършва почистване и поддръжка в хотел „Дабълтрий“.

Съдът не приема изложеното от процесуалния представител на въззиваемата страна, че в офертата не е посочена дейността, която е извършвана от лицето и е невъзможно същото да изпълнява дейността по възлагане от „Фонд мира“ ЕООД. От самата оферта, а и от договора се установява, че е уговорено цялостно почистване на ресторанти, барове, кухни, хотелска част и общи части, което не изключва и извършването на дейности в пералното помещение на хотела от служителите на „Фонд Мира“ ЕООД.

По изложените съображения съдът намира, че нарушението не е извършено, респективно издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно като издадено в противоречие с материалния закон, поради което и следва да бъде отменено.

 

          По разноските:

          В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните и съгласно чл. 84 ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В този смисъл в производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено или изменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата (в този смисъл е и тълкуването, дадено в мотивите на тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г., постановено по т. д. № 7/2008 г. по описа на ВАС). Следователно искането на въззивното дружество за присъждане на разноски е неоснователно.

          Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

                                                           Р  Е  Ш  И :

 

          ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03 – 008709 от 04.10.2017 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Д.В.“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

 

         

                                                          СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: