Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, …......10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд – Наказателно
отделение, IX въззивен състав в
публично заседание на тридесети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Зоя Пандурска и с
участието на прокурор Чавдар Пастованов като
разгледа докладваното от съдия Ангелова ВНОХД № 5160
по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
XXI НПК.
С
присъда от 14.02.2017г. по НОХД № 8694/2016г. Софийски районен съд-Наказателно
отделение, 108 състав е признал подсъдимия Н.Л.Б. за невиновен в това, че на 05.02.2016 г. около 18:10ч. в
гр. София, на метростанция „Вардар", на спирката на трамвай 8, чрез
нанасяне на удар с ръка в областта на тестисите, причинил на полицейски орган -
С.М.С./полицай, служител в група „ООРП" при 03 РУ- СДВР, назначен на
работа като АП 121 за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. на 05.02.2016г./, при
изпълнение на службата му - по охрана на обществения ред, лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на тестисите, тежък травматичен оток на скротума,
които увреждания в съвкупност са реализирали медико-биологичния квалифициращ
признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, поради което и
на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Съдът на основание чл. 190, ал. 1 НПК е
постановил разноските по делото да останат за сметка на държавата.
Срещу съдебния акт е подаден
протест и допълнение към него, в които прокурорът изразява несъгласието си с
позицията на съда, коментирайки заключението на комплексната съдебно-медицинска
експертиза по делото. Претендира въззивният съд да отмени изцяло атакуваната
присъда и постанови нова, с която признае подсъдимия Б. за виновен по
предявеното с обвинителния акт обвинение.
С протеста не се депозират
искания за събиране на доказателства.
По протеста в Софийски градски
съд е било образувано ВНОХД № 3064/17г., по което е постановена нова въззивна
присъда, с която е отменена първоинстанционната оправдателна присъда и подс. Б.
е признат за виновен да е извършил престъплението по чл. 131, ал.2, т.3 вр.
чл.130, ал.1 НК като на основание чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК му е наложено
наказание „Пробация“, включващо следните пробационни мерки: „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца, 2 пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца;. Съдът е осъдил
на основание чл. 189, ал.3 НПК подс. Б. да заплати сумата от 1769.72 лева –
разноски по водене на делото в полза на Държавата и по сметка на СГС, както и
на основание чл. 190, ал.2 от НПК- 5 лева държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Срещу присъдата на СГС е
постъпила касационна жалба от подс. Н.Б. чрез упълномощеният му защитник Ц.З.,
по повод на която е образувано и дело пред ВКС.
С решение на ВКС от 22.10.2018г. по НД №
904/2018г. по описа на ВКС, II НО, новата въззивна присъда на
СГС от 21.05.2018г., постановена по ВНОХД № 3064/2017г. е отменена изцяло и
делото е върнато на СГС за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на
съдебното заседание във въззивната инстанция.
В разпоредително заседание на
19.07.2019г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил при служебна
проверка на материалите по делото и съобразявайки изложеното от Върховен касационен
съд и действията на предходен въззивен състав, разглеждащ делото, че следва да
бъде назначена съдебно-медицинска експертиза с участието на експерти -
психиатър, ендокринолог и клиничен токсилог, които след запознаване с
материалите по делото да дадат отговори на следните въпроси:
1.Боледува ли подсъдимият Н.Б. от
соматично или психично заболяване и при положителен отговор - от какво?
2.С оглед установеното
здравословно състояние на подсъдимия изпадал ли е той в състояние на
хипогликемия към момента на инкриминираното деяние и в случай, че е изпадал в
такова състояние, препятствало ли е то възможността му да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си?
3.Страдал ли е подсъдимият Н.Б.
от нестабилен и неурегулиран диабет?
4.Възможно ли е преминаването от
хипогликемия към хипергликемия при следните условия: подсъдимият да е поел
количество захар в ареста и храна, подсъдимият да е бил под психическо
натоварване и силен стрес, което може да доведе до неговото състояние 9 часа
след инкриминираното деяние кетоацидоза?
5.Възможно ли е състоянието на
хипогликемия да не се дължи на употребата на алкохолни напитки, а да се дължи
на недостатъчно прието количество храна спрямо поетия инсулин или прескачане
или забавяне на хранене спрямо поетия инсулин?
В съдебно заседание пред
въззивната инстанция представителят на СГП поддържа протеста по изложените в
него съображения и моли да бъде уважен. Излага, че от изготвената и приета нова
комплексно съдебномедицинска експертиза пред въззивната инстанция не се
установява наличие на състояние у подс. Б., което да е изключвало възможността
му да разбира свойството и значението на извършваното към момента на
осъществяване на инкриминираното деяние.
Защитата па подс. Б. – адв. З.
моли съда да отхвърли протеста на СРП. Посочва, че от събраните доказателства
по делото е видно, че към момента на извършване на инкриминираното деяние
подзащитният му не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, тъй като е бил в състояние на тежка хипогликемия,
доказана от заключението на приетата по делото комплексна съдебномедицинска експертиза.
В тази връзка са и показанията на свидетелите Т. и В., относно неадекватното
към момента на деянието състояние на подзащитния му, припокриващи се с
показанията на двамата полицейски служители. Изтъква, че постановената от първата инстанция
оправдателна присъда е правилна и като такава
моли да бъде потвърдена.
Подсъдимият Н.Б. редовно
призован, се явява лично пред въззивната инстанция поддържа изложеното от неговия защитник и в
даденото му от съда право на последна
дума изтъква, че няма спомен за това какво се е случило с него по време на инкриминираното деяние.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши
цялостна служебна проверка на атакувания
съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено
следното:
Въззивният протест е подаден в
срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на
чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
За да постанови обжалваната
присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл.283
от НПК събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства.
При постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е обсъдил подробно
събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства и заключения на способи на доказване: гласни - обясненията на подсъдимия Н.Б.; показанията на свидетелите С.С.,
Л.И.( както и тези приобщени на осн. чл. 281, ал.5 НПК от
досъдебното производство), А. Т. и С. В.; писмени -
ежедневна ведомост и месечен график на 3 РУ-СДВР; длъжностна характеристика за
длъжността полицай; медицинско направление за св. С.; епикриза от 06.02.2016 г.
и етапна епикриза от 27.06.2016 г. за подсъдимия; заключенията на съдебно-медицинска
експертиза /СМЕ/, комплексна съдебно - психиатрична и ендокринологична
експертиза /КСПЕЕ/; комплексна съдебно токсикологична и медицинска експертиза
/КСТМЕ/ и справка за съдимост на подсъдимия.
Пред настоящата съдебна инстанция
бе проведено съдебно следствие, респективно
бяха представени и събрани нови
доказателства и доказателствени средства, а именно комплексна съдебномедицинска
експертиза.
Въззивният съд изгради своите фактически и
правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на
съдебното следствие пред първата и настоящата въззивна съдебна инстанция, които
намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволяват формиране
на еднозначни изводи по фактите.
Въззивният съд преценява, че
вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните
факти е формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали като изцяло споделя доводите и съображенията му относно
показанията на разпитаните свидетели и приложените
писмени доказателствени средства. Първостепенният съд е кредитирал изцяло
показанията на разпитаните по делото пред него свидетели, както и посочените
по-горе писмени доказателствени средства като на базата на така събраните и проверени
доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение
относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия
съдебен състав.
Поради това и въззивният съдебен
състав счита, че не са налице основания за съществена промяна на установената
от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна пред настоящата
инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга - същата е правилно установена на база
вярна и точна преценка на доказателствения материал.
Настоящата инстанция не установи
възможност, въз основа на наличните доказателства, да се стигне до съществено
различни изводи относно фактологията, приета
от първоинстанционният съд, която се изразява в следното:
Видно от епикриза, изготвена от
Медицински институт – МВР, Отделение по ендокринология се установява, че подс. Б.
страда от дългогодишен захарен диабет тип 2 с провеждане на инсулиново лечение.
През деня на 05.02.2016г. подс. Б.
си поставил инжекция инсулин. Около 16:00 часа на същия ден заедно със свои
приятели (неустановени по делото лица) пил уиски в неустановено количество в
павилион в подлеза на метростанция „ Вардар“ в гр. София. Употребата на алкохол
и инсулин довела до силно понижение на кръвната захар в организма му и с много
голяма вероятност той изпаднал в състояние на хипогликемия – понижена
концентрация на кръвната захар – състояние с телесни и психични нарушения,
което протича със степенно нарушение в съзнанието и понякога с невъзможност за
възприемане и осмисляне на околната действителност и невъзможност за контрол.
Към 18:00 часа на същата дата
св. К. – А. Т. отишъл при майка си,
която работела в павилиона в подлеза на метростанция „Вардар“. Тя го помолила
да помогне на подсъдимия да го заведе до дома му, тъй като живеел наблизо и
видимо бил в неадекватно състояние, едва пазел равновесие и трудно говорел. Св.
Т. помогнал на подсъдимия да се качи нагоре по стълбите, но видял, че няма да
може да се справи сам и се обадил на св. С. В., който живеел наблизо. След 5
минути св. В. дошъл и двамата успели да заведат подсъдимия до спирката на
трамвай №8, която била в близост, сложили го да седне на пейка и св. Т. се
обадил на тел.112, за да извика полиция. Докато чакали идването на полицаите
свидетелите Т. и В. не успели да проведат смислен разговор с подсъдимия, тъй
като бил неадекватен, а на моменти и заспивал.
При идването си полицейските
служители св. С.С. и св. Л.И.поискали документ за самоличност на подсъдимия, но
той не им дал такъв. Същият ръкомахал с
ръце, бил неадекватен и те не могли да проведат разговор с него. В едни момент
подс. Б. започнал да се смъква от пейката, на която седял и св. С. го хванал с
две ръце и го вдигнал. В този момент подсъдимият го ударил силно с юмрук в
тестисите, в резултат на което св. С. паднал на едно коляно, изпитвайки силна
болка.
Св. И. поставил белезници на
подсъдимия, който бил отведен в сградата на 3 РУ-СДВР, а св. С. бил отведен в
МВР болница за преглед. В резултат на удара му била причинена контузия на тестисите, тежък
травматичен оток на скротума, които увреждания в съвкупност реализирали
медико-биологичния квалифициращ признак „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“.
От заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза № 32/2016г.,
която е изслушана и приета в хода на първоинстанционното съдебно следствие се
установява, че констатираните на св. С.С. травматични увреждания – контузия на
тестисите и тежък травматичен оток на скротума са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
След самостоятелен анализ на
подробно обсъдените в мотивите към присъдата на първата съдебна инстанция
доказателства, въззивният съдебен състав споделя доказателствените изводи, до
които е достигнал районният съд, тъй като същите почиват на правилното и
законосъобразно интерпретиране на събраната доказателствена съвкупност.
Първоинстанционният съд прецизно
и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници като противно на доводите на прокуратурата, съдът е
извършил коректен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, изяснявайки
точния й смисъл и не е допуснал превратно тълкуване или неоснователно
подценяване на едни доказателства за сметка на други.
Въззивната инстанция подобно на
първоинстанционния съд споделя изводите относно здравословното състояние на подс.
Б., които са формирани въз основа на правилен и задълбочен анализ на събраните
по делото доказателства и доказателствени средства - обясненията на подсъдимия,
както й писмените доказателства - епикриза, издадена на подс. Б. от отделение
по Ендокринология при МИ – МВР и етапна епикриза от 27.06.2016г., издадена от
„ДКЦ Св. Лука – Диабетен център“ ЕООД. Здравословното състояние на подсъдимия
към инкриминираната дата се установява въз основа на заключенията на
назначените и изготвени КСПЕЕ, КСТМЕ и КСМЕ, които в тази връзка са
еднопосочни.
След самостоятелен анализ на
подробно обсъдените в мотивите към присъдата на първата съдебна инстанция
доказателства, настоящият съдебен състав счита, че правилни и съответни на доказателствената
съвкупност са изводите на първоинстанционния съд относно местонахождението на
подс. Н.Б. на 05.02.2016г. преди 18:00 часа, а именно в района на павилион,
находящ се в гр. София, на метростанция „Вардар“. В подкрепа на това
обстоятелство са обясненията на подсъдимия, както и показанията на св. К.-А. Т.
и св. С. В..
Подобно на районният съд
въззивната инстанция намира, че след като са напуснали района на метростанция
„Вардар“ свидетелите Т. и В. са оставили подсъдимия на пейка в района на спирка
на трамвай №8, тъй като преценили, че не са в състояние да го отведат до дома
му и св. Т. се обадил на тел.112. В тази връзка показанията на тези свидетели
са напълно еднопосочни, взаимно допълващи се и не се оборват от останалите
събрани по делото доказателствени източници. Техните показания в тази им част
косвено се подкрепят и от показанията на св. С.С. и св. Любомир И..
От показанията на тези свидетели (Т. и В.) се
установява състоянието на подс. Б. както в подлеза на метростанцията,
така и при срещата му с полицейските служители. Същите излагат, че в подлеза на
метростанцията подсъдимият е бил видимо
неадекватен, не е могъл да се движи сам, както и да се проведе смислен разговор
с него и в тази връзка са и показанията им относно състоянието на подсъдимия
при пристигането на полицейските служители св. С. и св. И.. На следващо място
се констатират състоянието му при пристигането на полицейските служители, това
че при поисканите му документи за самоличност, той не е можел да отреагира
адекватно.
Показанията на всички свидетели
са еднопосочни и непротиворечиви относно състоянието на подсъдимия като съдът
дава превес на тези на св. Т. и св. В., тъй като двамата са били по-дълго време
с подсъдимия, както и факта, че именно подтикнат
от неадекватното му състояние е провокирало св. Т. да се обади на тел. 112. Тези свидетели описват и състоянието на
подсъдимия при идването на полицейските служители и това че той не е осъзнал,
че пред него има органи на реда, в каквато връзка са и показанията на самите
полицаи – св. С. и св. И..
Правилни и обосновани са и
изводите на решаващия съд относно механизма на причиняване на телесните
увреждания на пострадалия С.. Същите са
изградени на базата на анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, показанията на св. С., св. И., св. Т. и св. В., както и от
заключението на назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза.
Подобно на районния съд
въззивната инстанция намира за спорен момента дали в резултат на употребата на
инсулин и алкохол подсъдимият е бил изпаднал в състояние на хипогликемична кома,
което състояние е довело до това, че той не е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си, т.е. бил е
невменяем.
По делото са налице категорични данни, че
подс. Б. е инсулинозависим и страда от диабет, което се установява от
заключенията на всички изготвени и приети експертизи.
Безспорно изяснените с помощта на
различните вещи, включени в експертизите, обстоятелства от областта на
медицината са, че комбинацията от инсулин и алкохол може да доведе до състояние
на хипогликемия, което от своя страна да предизвика невменяемост. Видно от приетата пред настоящата инстанция КСМЕ се
установява, „…че когато в кръвта има алкохол, първостепенна задача на черния
дроб е да го разгради….При диабетиците, които са си инжектирали инсулин,
последният продължава своето глюкозопонижаващо действие. В тези случай изпитият
алкохол може да причини тежка хипогликемия, т.е. алкохолът засяга способността
на тялото да се справи с хипогликемията“.
Да, действително по делото
състоянието „хипогликемия“ на подс. Б. не е потвърдено с изследване, дори при
постъпването му в МВР болница той да е бил с висока кръвна захар и диабетична
кетоацидоза. Това му състояние се обяснява и от факта, че след като е задържан
и откаран в ареста на 03 РУ-СДВР той не е бил в състояние да лекува адекватно
диабета си като и не е могъл да си постави вечерната доза инсулин. Според
настоящия състав макар и да няма изследване на концентрацията на кръвната захар
по време и непосредствено след инцидента, от показанията на разпитаните по
делото свидетели може да се направи
обоснования извод, че към момента на деянието подсъдимият е бил в състояние, пречещо му да разбира
свойството и значението на извършеното. В съдебно заседание те описват състоянието на подсъдимия - че бил
объркан и неадекватен, говорел несвързано, не разбирал какво става и какво го
питат, имал хаотични действия, бил в безпомощно състояние, от което може да се
направи и извода, че към момента на деянието той не е могъл да разбира и
ръководи действията си.
Съгласно чл. 33, ал.1 от НК не е
наказателно отговорно лицето, което действа в състояние на невменяемост –
когато поради продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е
могъл да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. При наличието на медицинския критерий следва
да се разгледа и другият критерий - юридическият, който отразява степента, в
която е засегнато съзнанието на едно лице, което е лишено от способността да
съзнава общественото значение на извършените от него действия или съзнателно да
ги ръководи и затова се изключва неговата отговорност за тези действия. Тук се
различава интелектуален и волеви момент. Интелектуалният е свързан със засягане
на съзнанието относно разбирането и свойството и значението на постъпките, а
волевият с възможността да ръководи постъпките си, което означава, че
съзнанието му е засегнато по такъв начин, че то не може да формира прегради, за
да се противопостави на определено поведение. В настоящия случай от приетите по
делото експертизи се установява, че подс. Б. е инсулинозависим, към момента на
деянието е употребил алкохол, което е довело до състоянието му, в което се е
намирал – в тежка хипогликемия, в което
състояние той не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от
него и да ръководи постъпките си. В този случай е нарушена способността му да
разбира фактическата страна на това, което върши, да предвижда последиците и да
се съобразява с правилата.
При проверка на обжалваната
присъда настоящата съдебна инстанция констатира, че въз основа на правилно
установените факти по делото, районният съд е достигнал и до законосъобразни
изводи от правна страна - че подсъдимият Б. не е осъществил престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК.
От обективна страна подс. Б.,
удряйки св. С., му причинил контузия на тестисите, тежък травматичен оток на
скротума, които увреждания в съвкупност са реализирали медико-биологичния
квалифициращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ с
оглед заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза и
показанията на свидетелите. Това телесно увреждане съставлява лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Телесното увреждане е резултат от
действията на подсъдимия - удар с юмрук в тестисите на свидетеля. Увреждането
се намира в пряка причинно- следствена връзка с действията на подсъдимия.
Горното, обаче, според настоящия
съдебен състав не обуславя извод за извършено от страна на подсъдимия
престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК, доколкото за
съставомерността на деянието от субективна страна, както беше посочено по-горе,
е необходимо да се установи по категоричен начин, че подсъдимият Б. е причинил
констатираните при пострадалия С. увреждания с умишлени действия. В конкретния
случай видно от кредитираните от двете съдебни инстанции доказателствени
източници не се доказва, че подсъдимият е искал и е целял настъпването на
противоправния резултат, а именно увреждане здравето на пострадалото лице (с
оглед на което безспорно не се установява наличие на пряк умисъл при извършване
на деянието). Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели -
очевидци на инцидента, подсъдимият е бил в неадекватно състояние. От друга
страна, от събраните по делото доказателства еднозначно се установи, че тъй като подсъдимият е страдал от захарен диабет, употребата на алкохол и
инсулин са довели до силно понижение на кръвната захар в организма му и той
най-вероятно е изпаднал в състояние на
тежка хипогликемия и не е разбирал свойството и значението на
извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си. От друга страна, противно
на доводите на прокуратурата, не може да се приеме, че с оглед на така
установените действия от страна на подсъдимия, а именно удара в областта на
тестисите спрямо пострадалия С., то следва да се приеме, че последният е
причинил умишлено установените по делото на пострадалия увреждания, доколкото
според настоящия съдебен състав в конкретния случай не се установява с нужната категоричност и
несъмненост, с оглед действията на подсъдимия, неговата възраст и необичайност
на ситуацията, в която е изпаднал, че последният /подсъдимият Б./ въобще е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно увреждане
здравето на пострадалия С. вследствие на своите действия, което обстоятелство
безспорно е необходимо да е налице, за да се приеме, че е изпълнен състава на
инкриминираното престъпление и от субективна страна.
Поради това изводът на първия съд
да признае подсъдимия Б. за невиновен и на основание чл.304 НПК да го оправдае
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК, се явява правилен и
законосъобразен, а протестът на представителя на обвинението, с който се иска
отмяна на атакувания акт и постановяване на нова осъдителна присъда, следва да
бъде оставен без уважение, като неоснователен.
При този изход на делото
обосновано първата инстанция е постановила направените по делото разноски да
останат за сметка на държавата на основание чл.190, ал.1 НПК.
В хода на първоинстанционното
производство и при постановяване на присъдата не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и неправилно приложение на
материалния закон, които да обосновават отмяната на обжалвания съдебен акт на
това основание.
Поради това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
от 14.02.2017г. по
НОХД № 8694/2016г. на Софийски районен съд – Наказателна
колегия, 108 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.