№ 169
гр. Бургас, 12.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно
търговско дело № 20222001000142 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2, вр.чл.407 от ГПК и е
образувано по частна жалба на „А.-Б.“ ЕООД против разпореждане
№260497/30.05.2022 год. по т.д.№551/19 год. на БОС за издаване на
изпълнителен лист в полза на „АС. В.“ ООД за присъдените с решения
№365/12.11.2020 год. на БОС и №23/31.03.2021 год. на БАС и определение
на ВКС суми.
Изложени са съображения, че незабавно след постановяване на решение
№23/31.03.2021 год. по в.т.д.№24/21 год. на БАС, предвид разпоредбата на
чл.404 т.1 от ГПК жалбоподателят заплатил всички суми по предявения
осъдителен иск – главница в размер на 173 230,78 лв. и неустойка в размер на
25 984,62 лв. (общо сумата от 199 215,40 лв. по платежно нареждане от
06.04.2021 год.). Сочи се, че вземанията за разноски все още не са били
изискуеми и такива не са платени, като тяхната изискуемост е настъпила след
постановяване на определение №291/23.05.2022 год. по т.д.№1829/21 год. на
ВКС, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.
Поддържа се, че насрещната страна се е снабдила с изпълнителен лист за
всички присъдени суми, въпреки, че значителна част от тях е платена. Въз
основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело и
жалбоподателят получил покана за доброволно изпълнение за суми, които
вече са били изплатени през 2021 год.
Моли се разпореждането да бъде отменено като незаконосъобразно.
Депозиран е отговор от „АС. В.“ ООД, с който се моли частната жалба
да бъде оставена без уважение и да се присъдят разноски в производството.
Сочи се, че обжалваното разпореждане е постановено при спазване на
изискванията на член 404 точка 1 от ГПК, а именно наличие на подлежащо на
изпълнение осъдително решение. Заявява се, че постановеното по т.д.№551
от 2019 година на БОС решение, ведно с допълнителното решение, за влезли
1
в законна сила. На принудително изпълнение подлежат, както присъдените в
първоинстанционното решение суми за главница, неустойка, лихви и
разноски, така и присъдените разноски, направени пред въззивната и
касационна инстанции. При условията на обвързана компетентност съдът е
задължен да издаде изпълнителен лист съобразно диспозитивите на влезлите
в сила съдебни решения, съгласно които ответното дружество е осъдено да
заплати главница, договорна неустойка, лихви за забава и разноски. Признава
се, че ответникът, след постановяване на въззивното решение, е заплатил
сумата от 199 215,40 лв. Твърди се, че когато платеното не е достатъчно, за да
покрие лихвите, разноските и главницата, на осн.чл.76 ал.3 от ЗЗД се
погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-накрая –
главницата. Твърди се, че поради горното с извършеното плащане на 06.04.21
година са погасени следните задължения – 30 618,62 лв. разноски, 24 156,08
лв. – лихви върху главницата за периода от 25.10.19 до 06.04.21 год.,
144 440,70 лв. главница. По този начин остатъкът от задължението е в размер
на 28 790.08 лв. главница, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане, договорна неустойка в размер на 25 984,62 лв. и разноските по
изпълнителното дело. Образувайки изпълнителното производство пред ЧСИ
Д. Н., „АС. В.“ ООД е претендирал единствено и само задълженията за
главница, договорна неустойка и разноските по изпълнителното дело,
изчислени по реда на член 76 ал.2 от ЗЗД. Поддържа се, че ако длъжникът не
споделя тези аргументи и оспорва размера на дълга си, разполага с друга
правна възможност за защита на правата и интересите си, различна от реда по
чл.407 алинея 1 от ГПК.
Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба,
писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и съобрази закона, за
да се произнесе, приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, слещу подлежащ
на обжалване акт, от лице с надлежна процесуална легитимация и отговаря на
изискванията по чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което следва да се допусне до
разглеждане по същество.
От фактическа страна между страните е безспорно, че след
постановяване на решение №23/31.03.2021 год. по в.т.д.№24/21 год. на БАС, с
което е потвърдено осъдителното решение по т.д.№551/19 год. на БОС,
ответникът доброволно е изплатил по банков път на ищеца сумата от
199 215,40 лв., представляваща сбор от присъдените с първоинстанционното
решение суми – 173 230,78 лв. главница, представляваща неизплатени СМР и
25 984,62 лв. – договорна неустойка. С определение №291/23.05.2022 год. по
т.д.№1829/21 год. на ВКС въззивното решение не е допуснато до касационно
обжалване и последното е влязло в сила. На 26.05.22 год. е подадена молба от
„АС. В.“ ООД за издаване на изпълнителен лист. На 30.05.2022 год. е
постановено обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист за
всички присъдени суми и за това е направено отбелязване на гърба на
решението.
2
В производството по издаване на изпълнителен лист съдът извършва
преценка единствено от външна, формална страна и е задължен да провери
само дали актът е редовен и дали удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане на молителя против длъжника. Проверката относно наличието на
ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид формалната
доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни
или арбитражни актове, с която последните удостоверяват изпълняемото
право – така ТР №5/12.07.2018 год. по т.д.№5/15 год. ОСГТК ВКС.
В конкретния случай проверката се свежда само до това дали
осъдителното първоинстанционно решение е влязло в сила - чл.406 ал.1,
вр.чл.404 ал.1 т.1 от ГПК и е осъществена от първоинстанционния съд
напълно законосъобразно. При издаването на изпълнителния лист
доброволното плащане на част от дълга след приключване на съдебното
дирене не може да бъде съобразено – арг.от чл.439 ал.2 от ГПК. В случай, че
жалбоподателят оспорва размера на дълга, пред него има други възможности
за защита.
Обжалваното разреждане е законосъобразно, а депозираната частна
жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
На осн.чл.81 от ГПК в полза на ответника се следват разноски в
настоящото производство в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №260497/30.05.2022 год. по т.д.
№551/19 год. на БОС за издаване на изпълнителен лист в полза на „АС. В.“
ООД за присъдените с решения №365/12.11.2020 год. на БОС и
№23/31.03.2021 год. на БАС и определение от 23.05.22 год. по т.д.№1829/21
год. на ВКС суми.
ОСЪЖДА „А.-Б.“ ЕООД с ЕИК ***********, представлявано от А. С.,
да заплати на „АС. В.“ ООД с ЕИК **********, представлявано от Д. П.,
разноски в настоящото производство в размер на 200 (двеста) лв.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3