РЕШЕНИЕ
Номер 260304 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд VІІІ
граждански състав
На 09.09
Година 2020
В публично заседание на 10.08.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 6446 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът “Провайд
Консулт” ООД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи
сумата 6 000 лева - главница, дължима по сключен между страните на ***г. в гр. С. Договор за
паричен заем, заедно с мораторна лихва върху главницата за периода от ***г. в
размер на 2 319, 70 лева, заедно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на Заявлението в съда – * г. до окончателното й изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч.
гр. дело № ***г. по описа на ПРС – *гр. състав, по изложените в исковата молба и писмена съображения.
Претендира разноски - включително и тези, направени в заповедното производство.
Ответникът И.А.С. ***,
оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по
изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за недействителност
на Договора, на който ищецът основава претенциите си, както и възражение за
погасяване на претенциите на ищеца по давност.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на ПРС – * гр. състав, е било
разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 6 000 лева - главница, дължима по сключен между страните на ***г. в гр. С.Договор за
паричен заем, заедно с мораторна лихва върху главницата за периода от * г. до * г. в размер на 253, 69 лева, заедно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението в
съда – * г. до окончателното й изплащане.
Тъй като в срока
по чл.414 от ГПК е постъпило възражение против Заповедта от ответника, на ищеца
са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, и ищцовото дружество е
подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по
чл.415 от ГПК.
Както се
установява от събраните по делото писмени доказателства, действително на ***г.
в гр. С.между страните е бил сключен Договор за паричен заем, по който е била предоставен на ответника паричен заем в размер на
6 000 лева за срок от 15 месеца – до * г., считано от * г., с дължима
месечна вноска в размер на 400 лева – като за получаването на сумата от
ответника е била съставена разписка на ***г., подписана от ищеца и Законния
представител на ответното дружество към онзи момент. Ирелевантно за дължимостта
на отпуснатата в заем на ответника сума е обстоятелството дали ответникът е
получил сумата за погасяване на задължения на ответника към ищеца като негов
работодател за наложени в чужбина глоби за нарушения на местното
закононодателство от ответника при изпълнение на трудовите му задължения като
ръководител транспорт. От заключението от 20.07.2020 г. на вещото лице по СГЕ С.С.
се установява, че подписите, посочени като положени от такива от ответника и от
Законния представител към онзи момент на ответното дружество – *, в Договора и
в разписката, са изпълнени именно от тях, поради което съдът намира, че
искането на ответника за признаването на тези писмени доказателства за
неистински документи е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Както вече бе посочено, заемът е бил отпуснат на ответника на ***г.,
крайната дата на задължението на ответника да върне отпуснатата му в заем сума
е била * г., а Заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение е било
подадено в съда от ищеца на * г. – към който момент (доколкото ответникът е бил
длъжен да започне да връща полученият заем от * г.) не е бил изтекъл
приложимият в конкретния случай 5-годишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД (а не
3-годишният давностен срок по чл.111 от ЗЗД, както твърди ответникът), поради
което съдът намира за неоснователно направеното от И.С. възражение за
погасяване по давност на претенциите на ищеца.
Както се установява от заключението от 27.07.2020 г. на в.л. по ССЕ Л.К., действително
ищецът е отпуснал в заем на ответника сумата 6 000 лева, отпускането на
заема е било отразено в счетоводната документация на ищцовото дружество и от
страна на ответника не са били извършвани плащания за погасяване на
задължението му, а мораторната лихва върху главницата за горепосочения период е
в размер общо на 2 394, 53 лева.
С оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът намира, че не следва да се кредитират показанията на разпитаната по
делото с. Л. Б. (живуща на с. н. с ответника), доколкото същите не са
подкрепени от останалите събрани по делото доказателства, и особено – от
посочените заключения на СГЕ и на ССЕ, а оттук, предвид липсата на каквито и да
е надлежни доказателства, от които да се установява, че ответникът е подписал
Договора и разписката поради измама и заплашване от страна на ищеца, съдът
намира, че направеното от И.С. възражение за недействителност на Договора е
неоснователно.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че по отношение
на претенцията за главница искът се явява доказан по основание и по размер, а
по отношение на претенцията за мораторна лихва, доколкото със Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение ищецът е поискал заплащането на мораторна
лихва за периода * г. в размер на 253, 69 лева – за който именно период и в
който именно размер е било разпоредено ответникът да заплати такава, искът се
явява доказан по основание – за * г. и до размера от 253, 69 лева – за който
период и до който размер следва да се уважи тази претенция, като за периодите
15 * г. и за разликата над този, присъден със Заповедта размер, до пълния предявен
размер, по отношение на тази претенция искът се явява неоснователен и недоказан
и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и
направените разноски за производството по делото в размер, съобразно уважената
част от иска, общо на 884, 93 лева – следващата се част от платената ДТ за
производството по делото съобразно уважената част от иска, депозит за ССЕ и
адвокатско възнаграждение – като в заповедното производство ищецът не е
претендирал заплащането на разноски и такива не са му били присъждани, поради
което и не следва да се присъждат по настоящето дело в полза на ищеца разноските
по частното гр. дело.
В съдебното заседание по делото на 10.08.2020 г. пълномощникът на ответника
– а. Б. Т. изрично е заявил, че И.С. не претендира разноски, поради което и,
независимо от изхода от спора, разноски по съразмерност не следва да се му се
присъждат.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
** М.М., ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА “Провайд Консулт” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, Район „Сердика“, ул. ”Първа Българска армия”
№ 90, представлявано от У. Ф. И. В., със съдебен адрес:***, ** – **
представлявано от И. д. Д.Б. Б., сумата 6 000 лева - главница, дължима по сключен между страните на ***г. в гр. С.Договор за
паричен заем, заедно с мораторна лихва върху главницата за периода от ** г. в
размер на 253, 69 лева, заедно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на Заявлението в съда – * г. до окончателното й изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр.
дело № ***г. по описа на ПРС – * гр. състав, КАТО по отношение на претенцията за присъждане
на мораторна лихва за периодите * г. И ЗА разликата над посочения до
пълния предявен размер от 2 319, 70 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И.А.С., с
посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Провайд Консулт”
ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление,
Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по
делото В РАЗМЕР НА 884, 93 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответника ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТИ НА Договор за паричен заем от ***г.
И Разписка за получена сума от 01.11.2013.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане в сила
на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА ПРС – * гр. състав ч. гр. дело № ***г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето Решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П. Павлов
Вярно с оригинала.
М.К.