РЕШЕНИЕ
гр. София, 24.11.2021г.
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10126 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Ю.Б.“ АД
твърди, че е сключил с ответника И.А.Г. Договор за кредит за покупка на
имот HL 31992 от 31.01.2008г.,
съгласно който е предоставил на кредитополучателя А.Г. кредит в размер на 100 270лв.
с краен срок за погасяване 26.09.2032г. Кредитополучателят усвоил сумата на 26.02.2008г.
В последствие страните предоговорили условията по
кредита с допълнителни споразумения - преоформен бил
размера на главницата. Кредитополучателят преустановил плащанията на вноските
за лихва на 10.03.2016г., а на вноските за главница - на 10.03.2017г., след
което изпаднал в забава за дължимите по договора главница и лихви. В периода
10.03.2017г. – 24.09.2020г. са допуснати просрочения на 43 вноски за главница и
55 вноски за лихва. Допуснато е просрочие за такси,
застраховки, разноски за периода 13.02.2017г. – 24.09.2020г. Поради неплащане
на задължението по кредита, с връчване на
исковата молба на ответника, ищецът обявява кредита за предсрочно
изискуем. Посочва, че към датата на предявена на исковата молба в съда
задълженията на ответника са както следва: 140 504,60лв-. дължима главница
за периода 10.03.2017г. – 23.09.2020г., 31 689,78 евро дължима възнаградителна лихва по чл.3 от договора за периода
1.03.2016г. – 23.09.2020г., 5 714,55лв. дължима мораторна
лихва по чл.3 от договора за периода 10.04.2017г. – 23.09.2020г.,
2 153,07лв. дължими такси по чл.4 от договора за периода 26.02.2019г. –
23.09.2020г. , 103,54лв. дължими застраховки по чл.10 т.3 вр.
чл.14 ал.1 и чл.14 ал.4 от договора за периода 13.02.2017г. – 23.09.2020г. и
50,06лв. разноски на банката по кредита за периода 18.06.2018г. – 23.09.2020г. ,
или общо 180 215,60лв.
Предявява частичен иск срещу ответника като претендира
сума в размер на 90 000лв. , ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба, представляваща част от дължима главница в размер на 140 504,60лв.,
дължима за периода 10.03.2017г. – 23.09.2020г. , такси по чл.4 от договора в
размер на 2153,07лв., дължими за периода 26.02.2019г. – 23.09.2020г. , и разноски
по кредита в размер на 50,06лв., дължими за периода 18.06.2018г. – 23.09.2020г.
Претендира и разноските по делото.
Ответникът И.А.Г.
чрез особения представител адв.К. оспорва исковете.
Оспорва твърденията , изложени в исковата молба. Твърди, че ответникът не е подписвал договора
за кредит и споразуменията към него и не е получавал сумата по кредита. Прави
възражение за нищожност на клаузите в споразуменията, според които дължимите
лихви се преобразуват в главница върху която се дължи лихва. Счита , че банката
се е възползвала от затрудненото положение на ответника, като при съвсем малко просрочение е превръщала лихвите в главница , върху които е
начислявала допълнителна лихва. Така в крайна сметка кредитът се е увеличавал
постоянно независимо , че е бил редовно погасяван. Моли съда да отхвърли
исковете.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 31.01.2008г. страните са сключили
договор за кредит на покупка на недвижими имот HL 31992, по
силата на който „Ю.И Е.Д..Б.“ АД, ЕИК *******(сегашно
наименование „Ю.Б.“ АД) – кредитодател е предоставил
на И.А.Г., ЕГН **********,
кредитополучател кредит в размер на 100 270лв., от които 14 565лв. за покупка на недвижим имот, представляващ
апартамент № 2, находящ се в гр. Созопол, местност Буджака и 85 705лв. за други разплащания. Кредитополучателят
по силата на договора за кредит се задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.
Съгласно чл.3 ал.1 от договора за
усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на
базовия лихвен процент на „Ю.И Е.Д..Б.“ АД за жилищни кредити в лева (БЛП),
валиден за съответния период за начисляване на лихвата. Посочено е в договора,
че към момента на сключването му БЛП е в размер на 7,5 %. Според ал.2 на същия
член, дължимите лихви се начисляват от датата на първото усвояване на кредита.
В ал.5 на чл.3 е уговорено, че „действащия
БЛП на „Ю.И Е.Д..Б.“ АД не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за
новия размер на БЛП и датата от която той е в сила, чрез обявяването им на
видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се
променят“.
Съгласно чл.4 т.2 в началото на всяка
следваща година , считано от откриване на заемната сметка по кредита, кредитополучателят
заплаща на банката годишна такса за управление в размер на 0,3% върху размера
на непогасената главница към същата дата.
Съгласно чл.6 ал.1 кредитополучателят
погасява кредита на равни месечни анюитетни вноски,
включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска 791,30лв.
Ал. 3 на с.т. предвижда, че в случай по
време на действието договора банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът
на погасителните вноски, определени с ал.1, се променя автоматично, в
съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на
договора дава своето неотменяемо и
безусловно съгласие.
По силата на чл. 12 от процесния договор за кредит, банката запазва правото си по
време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които „Ю.И Е.Д..Б.“ АД прилага при операциите си.
Измененията в Тарифата влизат в сила от деня на приемането им от компетентните
банкови органи и са задължителни за страните по договора.
По силата на чл.18 ал.1 от договора, при
непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на
което и да е задължение по договора, Банката може да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем.
В полза на банката ответникът учредил
договорна ипотека върху закупеното с кредита жилище, както и върху жилище , находящо се в гр.София.
На 26.02.2008г. заемната сметка по
договора е открита.
Поради затруднения на ответника да
обслужва кредита, страните са сключили 12 бр. допълнителни споразумения към
договора за кредит, както следва: Допълнително споразумение от 08.04.2009г.; Допълнително
споразумение от 22.10.2009г.; Допълнително споразумение от 27.05.2010г.; Допълнително
споразумение от 28.05.2010г.; Допълнително споразумение от 31.05.2011г.;
Допълнително споразумение от 13.02.2012г.; Допълнително споразумение от
17.02.2012г.; Допълнително споразумение от 23.08.2012 г.; Допълнително споразумение от
20.03.2013г.; Допълнително
споразумение от 30.10.2013г., Допълнително споразумение от 04.02.2016г. и Допълнително споразумение от 15.02.2016г., с
които е преоформен размера на дълга, уговаряни са
периоди на облекчено погасяване на дълга, на намалени месечни вноски.
Нито в договора за кредит, нито в последващите хронологически осем допълнителни споразумения
е посочен начина на изчисляване на лихвения процент на кредита. В първите осем
допълнителни споразумения са уговаряни облекчени периоди на погасяване на
кредитните задължения, вкл. и преоформяне на кредита
чрез натрупване на просрочените вноски към редовната главница.
В чл.5 от Допълнително споразумение от
20.03.2013г. страните са уговорили начина на определяне на годишната лихва като
сбор от действащия референтен лихвен процент плюс договорна надбавка в размер
на 7,22 пункта. Посочено е , че към датата на подписване на споразумението
референтният лихвен процент на банката е в размер на 4,9%. Посочено е как се
определя референтният лихвен процент, като към споразумението е приложена
методология за определянето му. В същия чл.5 е уговорено, че при промяна на
годишния лихвен процент, кредитополучателят има право в срок от 3 месеца,
считано от влизане в сила на новия референтен лихвен процент, да погаси изцяло
или частично кредита без да дължи такси за това. В следващите три допълнителни
споразумения от 30.10.2013г., от 04.02.2016г. и от 15.02.2016г. отново са уговаряни облекчени
периоди на погасяване на кредита, като във всяко от тях изрично е уговаряно как
се изчислява годишната лихва по кредита.
Тъй като ответната страна оспори
автентичността на договор за кредит и допълнителните споразумения към него,
съдът допусна и назначи съдебна почеркова експертиза.
След като изследва оригиналите на документите от кредитното досие на ответника,
предоставено от банката ищец, вещото лице установи, че ответникът И.Г. е
положил подписите за кредитополучател , както на договора за кредит и искането
за усвояване на суми по кредита, така и на всички допълнителни споразумения към
него.
Назначената по делото съдебно
счетоводна експертиза е установила, че на 26.02.2008 г. по сметката на
ответника е постъпила сума в размер на 100 270,00 лева с основание „Усвояване
на кредит”. В изпълнение на задължението си по договора за кредит ответникът е
погасил задължения за 43 015,34лв. Ответникът не е погасил в срок 43
вноски по главница за периода 10.03.2017г. – 10.09.2020г. и 55 вноски за възнаградителна лихва за периода 10.03.2017г. –
10.09.2020г.
Последната вноска направена от ответника
за погасяване на кредита е направена на 17.04.2015г. и след тази дата суми,
обслужващи кредита, не са постъпвали. Последното погасяване
на задълженията по кредита е извършено на 15.02.2016г.
Към датата на подаване на исковата молба
в съда 24.09.2020г. задължението на ответника за главница е в размер на
140 504,60лв., за 31 689,78лв. възнаградителна
лихва, за 5714,55лв. мораторна лихва, за 2153,07лв.
дължими такси, за 103,54лв. застрахователни премии и за 50,06лв. разходи на
банката по договора за кредит. Тези изчисления на задълженията на ответника са
направени съобразно определения едностранно от банката лихвен процент в периода
на погасяване на кредита.
Съгласно допълнителната съдебна
счетоводна експертиза, съобразявайки първоначално уговорения в договора за
кредит лихвен процент от 7,5%, и последващото
изменение на лихвения процент на 20.03.2013г. с допълнително споразумение и последващите изменения на лихвения процент с останалите три
допълнителни споразумения, вещото лице е изчислило, че дължимата от ответника
главница /просрочена и редовна/ е в размер на 97 171,83лв., просрочената възнаградителна лихва е в размер на 46 203,69лв.,
просрочената такса за управление е в размер на 1145,67лв., просрочената мораторна лихва за просрочена главница е в размер на
17 581,75лв., дължимите такси за администриране на просрочения кредит са в
размер на 2 037,46лв., дължимите застрахователни премии са в размер на
188,13лв. , а разходите на банката по процесния
договор са в размер на 50,06лв.
Съдът
възприема заключенията на вещите лица. Същите не са оспорени от страните,
изготвени са пълно и обективно, съобразно поставените им от страните и съда
задачи.
При така установеното от фактическа
страна съдът достигна до следните правни изводи:
Страните са сключили договор за банков кредит по см.
на чл.430 от ТЗ. Банката е изпълнила задължението си и е предоставила на кредитополучателя
И.Г. уговорената парична сума в размер на 100 270лв. Възраженията
на ответника, че не е подписал договора за кредит и не е получил сумата по
кредита са неоснователни. Същите се опровергаха от заключенията на вещите лица
по изслушаните почеркова и счетоводна експертизи.
Ответникът, кредитополучател, не е изпълнил
задължението си да върне в цялост сумата в уговорения срок. Видно от
заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, последното плащане по
договора за кредит е извършено на 17.04.2015г. , а последното погасяване на
задълженията по кредита е извършено на 15.02.2016г. и след тази дата липсва погасяване
на задълженията по кредита .
Съгласно чл.18 ал.1 от договора за кредит кредиторът
има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при неплащане в срок на коя
да е вноска по кредита.
Съгласно задължителните постановки на ТР №3/17г. по
т.д.№ 3/17г. на ВКС, ОСГТК, т.2 предсрочната изискуемост на вземането по договор
за кредит, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на
договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до
насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако
са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени
в договора или предвидени в закона.
С връчване на исковата молба на ответника, банката е
упражнила потестативното си право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, когато на ответника е
връчена исковата молба, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й /така ТР №4/14г., ОСГТК, т.18/. Тъй като са били
условията за това – ответникът е бил в забава по отношение на 43
вноски по главница и 55 вноски за възнаградителна
лихва, съдът
приема, че банката надлежно е упражнила потестативното
си право да измени договора и да го обяви за предсрочно изискуем, като това
волеизявление е достигнало до ответника чрез назначения му от съда особен
представител.
В посоченото ТР
№3/17г., т.2 е посочено също, че след настъпване на предсрочната изискуемост, уговореното
възнаграждение за ползване – възнаградителната лихва
за последващ период не се дължи, действието на
погасителния план отпада занапред, като договорът се превръща в безсрочен.
Размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му.
За да се установи дали ответникът има
задължения към банката и в какъв размер, преюдициално
следва да се прецени твърдяната от ответника нищожност на клаузи от договора и
от споразуменията към него, според които дължимите лихви се преобразуват в
главница. Отделно от това съдът е длъжен и служебно да прецени неравноправният
характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13 и
по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между
потребителя и продавача или доставчика (така и решения по дело С-240/98 –
С-244/98, дело С-168/05, дело С-40/08, дело С-137/08 на СЕС).
Съдът счита, че ответникът има
качеството на потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП и съответно може
да се ползва от защитата на ЗЗП, респективно Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Липсват доказателства кредита да е получен, респ. закупеното с получените от
него средства жилище да е ползвано във връзка с професионална или търговска
дейност на ответника.
Съдът служебно установи, че клаузите на
чл.3 ал.5, чл.6 ал.3 и чл.12 от договора за кредит са неравноправни и , с оглед задължението си по чл.8 от ГПК вр. с чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, уведоми за
това страните в хода на съдебното производство /за служебните задължения на
съда виж повече в Решение от 21.02.2013г. по дело С-472/11 на Съда на ЕС/.
Ищецът възразява по тази констатация на
съда, като в писмените си бележки по съществото на спора заявява, че
допълнителните споразумения между страните са индивидуално уговорени, поради
което не може да се приеме, че съдържат неравноправни клаузи. Ответникът не е
заявил становище.
По възраженията на ответника за
наличието на неравноправни клаузи в договора и споразуменията към него:
Преструктурирането
на кредитното задължение на ответника е индивидуално уговорено с Банката, като
във всичките 12бр. анекси ответникът се е съгласил каква сума дължи на банката
– главница, лихви, такси, вкл. и по отношение на капитализиране на лихвите. В
действалата към момента на сключването на анексите Наредба №9/03.04.2008г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск /отменена на 24.04.2014г./ капитализиране
на лихвите не е забранено. Напротив
чл.13 от Наредбата позволява преструктуриране на рисковите експозиции,
вкл. и чрез намаляване на лихвата по кредита, каквото е уговорено в анексите -
за определен период е договарян по-нисък фиксиран годишен лихвен процент от БЛП
на банката, респ. по-нисък размер месечна анюитетна
вноска. Преструктурирането на кредита не противоречи на закона, но поради
нищожност на клаузите на чл.3 ал.5 и чл.6 ал.3 от договора за кредит,
сключените въз основа на тези нищожни клаузи споразумения са също нищожни на
основание чл.366 от ЗЗД. Основанията съдът служебно да установи и приеме
нищожност на клаузите на чл.3 ал.5, чл.6 ал.3 и чл.12 от договора са следните:
Съгласно чл. 143
от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба
е налице изброяване на хипотезите, при които една уговорка в договора се явява
неравноправна, което не е изчерпателно, поради което и съдът във всеки един
случай следва да прецени дали не са налице общите критерии, дадени в чл. 143
от ЗЗП, дори и клаузата да не попада в нито един от
примерно посочените случаи на т.1 до т.17 на цитираната норма. При формиране на
крайния извод следва да бъдат отчетени също и всички обстоятелства, свързани
със сключването на договора към датата на сключването му, както и всички
останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
С клаузите на чл.3 ал.5, чл.6 ал.3 и
чл.12 от договора е уговорено промяната на лихвения процент, на погасителните
вноски , на Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните да се решава
еднолично от банката, за което кредитополучателя бива само уведомяван. Чл.144
ал.3 т.1 от ЗЗП допуска клаузи за едностранно изменение на цената на договора –
в случая възнаградителната лихва и таксите поради
външни причини, които не зависят от търговеца, а са породени от въздействието
на свободния пазар и/ или от държавния регулатор. Тези договорни клаузи следва
да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, като потребителят следва предварително
да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги
може едностранно да промени цената, за да може той на своя ред на реагира по
най-уместния начин / така и редица решения на ВКС, постановени по реда на
чл.290 от ГПК – по гр.д.№ 1899/15г. на ІVг.о., гр.д.№
4452/14г. на ІІІ г.о., т.д.№ 240/2015г. ІІ т.о./. В договора не е записано кое точно налага едностранната промяна на годишния
лихвен процент и как е определен този размер от банката. „Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна
информация, как кредитодателят може едностранно да
промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой ред да
реагира по най- уместния начин, както и когато методологията, създадена от
Банката- кредитора, като нейни вътрешни правила не са част от кредитния
договор, последният не може да се счита за добросъвестен по см. на общата
дефиниция за неравноправната клауза по чл.143 ЗЗП, за да е приложимо правилото
на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП“ – решение № 95/13.09.2016г. по т.д.№ 240/2015г.,
на ІІ т.о.,ВКС. Самият размер на възнаградителната
лихва /като съотношение цена-възнаграждение/, се отнася до основния предмет на
договора и така попада под изключенията на чл.145 ал.2 от ЗЗП. Механизмът, по
който тя се формира, обаче не се включва в основния предмет на договора и в
този смисъл не попада под изключението на чл.145 ал.2 от ЗЗД. В този смисъл се
е произнесъл и СЕС в решение по делото С-472/10, т.23 - “ В
съответствие с член 4, параграф 2 от Директивата преценката за неравноправния
характер на клаузите не се свързва нито с основния предмет на договора, нито
със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и доставените
стоки или предоставените услуги, от друга, при условие че тези клаузи са изразени
на ясен и разбираем език. Това изключение обаче не би могло да се приложи за
клауза, отнасяща се до механизъм за промяна на разходите във връзка с
предоставяни на потребителя услуги“. В договора липсва обяснение какъв е
механизма за изменение на лихвата и таксите, поради което ответникът , като
потребител, не може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии,
произтичащите за него икономически последици. Спазване на принципа на
добросъвестност изисква в облигационните отношения да бъде осигурена защитата
на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалният
такъв на някоя от договарящите страни. Тези изисквания са нарушени с включване
на процесните три клаузи в договора, доколкото в тях
се предвижда ограничаване възможностите на потребителя, с което се стига не
просто до липса на защита, но и до незачитане на неговите интереси. Тук следва
да се напомни и разбирането на СЕС, изразено в постоянната съдебна практика по
Директива 93/13, че въведената с директивата система за защита се основава на
идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с
продавача или доставчика от гледна точка на информираност - положение, което го
принуждава да се съгласява с установените предварително от продавача или
доставчика условия , без да може да повлияе на съдържанието им /така решения по
делата С-240/98, С-168/05, С-484/08 и
др./. В случаите, в които търговецът използва това и се стига до приемането от
потребителя на предварително установени условия, които в негова вреда създават
неравновесие между правата и
задълженията на страните, безспорно се нарушават изискванията за
добросъвестност при сключване на договорите.
По
изложените съображения се налага извода, че на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП процесните
договорни клаузи на чл.3 ал.5, чл.6 ал.3 и чл.12, са нищожни. Като нищожни,
същите не следва да се прилагат и нямат задължителна сила за потребителя.
Със сключването на последвалите
допълнителни споразумения от 08.04.2009г., от 22.10.2009г., от 27.05.2010г., от
28.05.2010г., от 31.05.2011г. , от 13.02.2012г, от 17.02.2012г. и от 23.08.2012
г., с които се преструктурира кредитното задължение на ответника, не са
преодолени последиците от нищожността, тъй като те са сключени на основание
нищожни клаузи досежно формирането на лихвите и
таксите. В този смисъл е и практиката на ВКС. В решение № 146/01.11.2017г. ,
ВКС, ТК, т.о. по т.д.№ 2615/2016г. е
приел, че когато отделна клауза от договор сключен с потребител, е
неравноправна и поради това нищожна съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП, спогодбата,
основана на такава клауза, е нищожна по см. на чл.366 от ЗЗД. Това разбиране на
съда е потвърдено и в Решение № 87/6.11.2019г. на ВКС по т.д.№ 848/2017г., І
т.о., ТК. Възражението на ищеца, че клаузите в споразуменията към договора са
индивидуално договорени и в този смисъл не са нищожни, е неоснователно. Независимо,
че са договорени между страните, те са нищожни по силата на чл.366 от ЗЗД, тъй
като са сключени на основание нищожни клаузи.
В допълнително споразумение от
20.03.2013г. последиците от нищожността на клаузите е преодоляна, като клаузите
досежно формирането на годишния лихвен процент, на
базовия лихвен процент и последиците от промяната му са ясно, разбираемо и равнопоставено формулирани. Поради това последвалите
допълнителни споразумения към договора за кредит от 20.03.2013г., от
30.10.2013г. и от 15.02.2016г. са породили действие между страните.
С
оглед нищожността на клаузите на чл.3 ал. 5, чл. 6 ал.3 и чл.12 от договора и
на сключените между страните допълнителни споразумения от 08.04.2009г., от
22.10.2009г., от 27.05.2010г., от 28.05.2010г., от 31.05.2011г., от 13.02.2012г,
от 17.02.2012г. и от 23.08.2012 г., с които е предоговорен
размера на дълга, приложими към предоставения на ответника кредит са
разпоредбите на самия договор за кредит
и уговорените в договора размери на лихва и такси. След 20.03.2013г. приложими
са размерите на лихвите, които са уговорени в допълнителните споразумения от
20.03.2013г., от 30.10.2013г. и от 15.02.2016г.
Тъй като ответникът не е върнал в цялост
предоставения му кредит ведно с уговорената лихва и такси, на основание чл.79
от ЗЗД ищецът има право да иска връщането им, ведно с обезщетение за забавено
плащане. Ищецът е предявил частична претенция за заплащане на главница в размер
на 90 000лв., пълна претенция за заплащане на такси по т.4 от договора в размер
на 2153,07лв. и пълна претенция за
заплащане на разноски по кредита в размер на 50,06лв.
Задължението на ответника към ищеца по договор
за кредит, изчислено при приетия от съда приложим към договора лихвен процент –
7,5% за периода 26.02.2008г. – 19.03.2013г. и лихвени проценти, уговорени в
допълнителните споразумения от 20.03.2013г., от 30.10.2013г. и от 15.02.2016г.
/посочени в допълнителната счетоводна експертиза, л.182 от делото/ е както следва:
главница
- 97 171,83лв., просрочената възнаградителна лихва -
46 203,69лв., просрочената такса за управление – 1 145,67лв., просрочената мораторна лихва за просрочена главница - 17 581,75лв.,
такси за администриране на просрочения кредит – 2 037,46лв., застрахователни
премии - 188,13лв. , разходи по процесния договор -
50,06лв.
Съобразно допълнителното заключение,
съдът намира за основателна претенцията на ищеца за дължима частична главница в
размер на 90 000лв.
Претенцията за заплащане на такса управление
на кредита по т.4 от договора е частично основателна. Съгласно допълнителната
счетоводна експертиза задължението на ответника за такса за управление кредита
е 1 145,67лв. В този размер претенцията за такса следва да се уважи, а за
останалия претендиран размер до 2153,07лв. да се
отхвърли.
Претенцията за разноски по кредита е
изцяло основателна в претендирания размер от 50,06лв.
и следва да се уважи.
Върху присъдените суми ответникът дължи
на основание чл.86 от ЗЗД заплащането на
законната лихва от поканата – подаване на исковата молба в съда 24.09.2020г.,
до окончателното заплащане на сумите.
По разноските:
Ищецът претендира разноските по делото, които
съобразно представения списък са в размер на 10 591лв. Отделно, ищецът е
направил и 300лв. разноски за допълнителната ССЕ. Общият размер разноски е 10 891лв.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно размера на уважените искове
ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 10 782,09лв.
На основание чл.77 от ГПК ответникът
дължи на СГС сумата 312лв., разноски за съдебна почеркова
експертиза.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.А.Г., ЕГН **********,***
да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК *******по договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL31992 от 31.01.2008г.
и допълнителни
споразумения от 08.04.2009г., от 22.10.2009г., от 27.05.2010г., от 28.05.2010г.,
от 31.05.2011г., от 13.02.2012г, от 17.02.2012г. , от 23.08.2012 г., от
20.03.2013г., от 30.10.2013г. и от 15.02.2016г. следните суми: сумата от 90 000лв.
ведно със законната лихва от 24.09.2020г. до изплащане на вземането,
представляваща дължима частична главница за периода 10.03.2017г. – 10.09.2020г.,
сумата от 1145,67лв., ведно със законната лихва от 24.09.2020г. до изплащане на
вземането, представляваща дължима такса за управление на кредита за периода
26.02.2019г. – 23.09.2020г. и сумата 50,06лв., ведно със законната лихва от 24.09.2020г.
до изплащане на вземането, представляваща дължими разноски по кредита за
периода 18.06.2018г. – 23.09.2020г., както и сумата 10 782,09лв.,
представляваща разноски за настоящото производство, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на
банката за заплащане на такса за управление на кредита за разликата над
присъдения размер от 1145,67лв. и претендирания
размер от 2153,07лв. , ведно със законната лихва.
Присъдените суми И.А.Г., ЕГН **********
следва да заплати на „Ю.Б.” АД на следната банкова сметка: ***: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА И.А.Г., ЕГН
**********,*** да заплати по сметката на Софийски градски съд разноски по
делото в размер на 312лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски
апелативен съд.
Съдия: