Решение по дело №3322/2018 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 425
Дата: 2 юли 2019 г. (в сила от 19 юли 2019 г.)
Съдия: Анелия Цекова
Дело: 20181630103322
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2018 г.

Съдържание на акта

№. 425 / 2.7.2019 г.

 Р Е Ш Е Н И. Е

 

02.07.2019 година, град Монтана

 

В   И. М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО  съдебно заседание на 06.06.2019 година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

 

при секретаря Светлана Станишева И. с участието на прокурора........................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 3322 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                       Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.

                       В условията на евентуалност, при отхвърляне на специалния установителен иск –. предявен е осъдителен такъв с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.86 ЗЗД.

 

                        Ищецът „. М. Е.,  със седалище И. адрес на управление гр.. р. В. Ж. М. Д. у. П. –. К. №. 4.  Е. 1. чрез процесуалния си представител адвокат А.М.К., е предявило иск срещу Ф.Н.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx И. цена на иска 3000 лв.

       

                       В исковата си молба твърди, че на 24.06.2009г. в гр.Монтана е сключен Договор за потребителски кредит №.  FL483682/24.06.2009г., между „. И. Е. Д. Б. А. /. б./, в качеството му на Кредитор И. Ф.Н.С.,  ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството му на Кредитополучател. По силата на този договор, Кредиторът отпуснал на кредитолучателя потребителски кредит в размер на 3 990лв. Разрешеният кредит е преведен по сметка на кредитополучателя.

                     След усвояване на Кредита, Длъжникът с извършвал погасявания, с които е изплатил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си. След преустановяване на плащанията останала непогасена сума по кредита в общ размер на 4 468,89лв. Съгласно Договора за потребителски кредит от 24.06.2009г., ответникът се е задължил да погасява задължението си на 144 месечни вноски ежемесечно, считано от 24.07.2009г. Крайният срок за издължаване на кредита е с дата 24.06.2021г. Към датата на подаване на заявлението в съда, кредитът не е падежирал И. длъжникът е уведомен за настъпилата предсрочно изискуемост на вземането в пълен размер, включително главница, лихва, такси И. разноски. За настъпилата предсрочно изискусмост на вземането Ф.Н.С. е надлежно уведомен с писмо, лично получено от него на 10.08.2018г.

               На основание сключен Договор за възлагане на вземания на вземания (цесия) от 18.01.2066г. И. приложенията към него между, „. Б.” А., с Е.  xxxx  И. „. М. Е.,  Е. 1. задължението на Ф.Н., произтичащо от Договор за потребителски кредит е изкупено от „. М. Е..

               В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията И. договорите, до Длъжникът е изпратено уведомление, че Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „. М. Е.. Уведомлението е изпратено на ответника но пощата с обратна разписка на посочения в Договора адрес. Писмото, съдържащо уведомлението за извършената цесия е получено лично от длъжника на 18.02.2016г. Второ уведомително писмо отново е изпратено до длъжника на посочения адрес, като писмото съдържащо уведомлението за извършеното прехвърляне на вземането е получено лично от ответника на 10.08.2018г.

              „. М. Е. пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора. Образувано е частно гражданско дело №. 2473/2018г. по описа на Районен съд гр.Монтана, по което е издадена Заповед за парично изпълнение.

               Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГІІК И. след предоставения му срок, същия не се е явил в канцеларията на съда, за да я получи. С оглед на което съдът разпоредил, че в едномесечен срок от получаване на съобщението могат да предявят иск за установяване на вземането си. Съобщението им е връчено надлежно на 30.11.2018г. Към настоящия момент погасяване на задължението по Договора не е осъществено.

              Молят съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че Ф.Н.С., ЕГН xxxxxxxxxx, дължи на „. М.“ Е. - гр.. сумата от 3000 лв., от които главница 2 415.70лв., представляваща част от непогасена н изискуеми главница в общ размер на 3852.09лв., лихва в размер на 584.30лв., претендирано неизпьлнено задължение по Договор за потребителски кредит №. FL483682/24.06.2009г., ведно със законни лихви, за забава върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата, както н направените по делото разноски, също така И. направените в заповедното производство разноски.

          При условията на евентуалност –. ако се отхвърли изцяло предавания иск по чл.422 от ГПК,  на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.86 ЗЗД И. предвид указаното в т.11 „Б” от Тълкувателно решение №. 4/2013г. от 18.06.2014г. по Тълкувателно дело №. 4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС, предявяват осъдителен иск, обективно съединен при условията на кумулативност, да се осъди Ф.Н.С., ЕГН xxxxxxxxxx. ДА ЗАПЛАТИ на „ВОС М. Е. - гр.. сумата от 3000 лв., от които главница 2 415.70лв., представляваща част от непогасена н изискуеми главница в общ размер на 3852.09лв., лихва в размер на 584.30лв., претендирано неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №. FL483682/24.06.2009г., ведно със законни лихви, за забава върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата, както н направените по делото разноски, също така И. направените в заповедното производство разноски.

              Ответникът Ф.Н.С.,xxx, чрез назначения особен представител адвокат П.П.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище.

              Счита, че исковата молба е допустима. Да се приемат представените с исковата молба доказателства И. доказателствени искания. Предвид на липсата на връзка със своя подзащитен няма да прави доказателствени искания. По допустимостта И. основателностга на иска оставя същата на преценката на съда.

             Няма да сочи гласни И. писмени доказателства И. няма доказателствени искания за събиранне на нови такива.

             Моли съда да постанови съдебен акт съобразно представените по делото доказателства, изградено вътрешно убеждение, закона И. преценката на съда.

             Доказателствата по делото са писмени.

               Изискано е И. приложена ч.гр.д.№. 2473 по описа на Районен съд Монтана за 2018 година.    

             Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото И. на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

             Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на Договор, с твърдения, че на 24.06.2009г. е сключен Договор за потребителски кредит FL483682/24.06.2009г., между „. И. Е. Д. Б. А. /. б./, в качеството му на Кредитор И. Ф.Н.С.,  ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството му на Кредитополучател за сумата от 3 990.00 лв.

              Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена /при заем за потребление се предава паричната сума. Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по  чл. 240, ал. 1 ЗЗД, подписването му служи като доказателство за сключването му И. за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. Обещанието за връщане на сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задълженото лице, не може да се цени И. като особен документ за вземането по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗД. Тежестта да докаже съществуването на договора за заем е за страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, което не бе направено при пълно И. главно доказване по отношение размера на претендираната главница.

                При преценка съдържанието на сключения между страните договор, настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит, по смисъла на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010 г. По силата на този договор кредиторът под формата на заем, разсрочено плащане И. всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един И. същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Една от формите за предоставяне на потребителски кредит е предоставяне на заем И. такъв е предмета на сключения между страните по делото договор. По силата на този договор ищецът е поел задължение да предостави на ответника определена парична сума срещу задължението на последния да я върне, като размера, начина И. сроковете за връщане на сумата са уговорени с подписването на погасителен план. Съгласно  Чл.9 ал.4 от Закона за потребителския кредит  кредитор може да бъде всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.  От приложения по делото Договор за потребителски кредит е ясно на коя дата е сключен. От приложеното бордеро, л.14 от делото е видно, че на датата на сключване на договора е преведена по сметка на кредитополучателя сумата от 3 990.00 лв.

              Кредитополучателят се е задължил да погасява кредита на сто четиридесет И. четири месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва И. съответната част от годишната такса за управление И. обслужване, считано от 24/07/2009г. За първите дванадесет месеца вноската е в размер на 52,41лв., след това става 64,32лв., като последната погасителна вноска е в размер на 64,95лв. След усвояване на Кредита, кредитополучателят е извършвал плащания, с които е погасил част от задълженията си.

             Крайният срок за издължаване на кредита е 24.06.2021г.

             Налице е И. уведомяване за обявяване предсрочната изискуемост на вземането, с връчването на уведомителното писмо, получени лично от длъжника на 10.08.2018 година.

            Вземането е прехвърлено с цесия от 18.01.2016 година на „. М. Е. София.

  

              Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно основание чл.124 ал.1 ГПк, във връзка с 422 ГПК?

            При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване И. признаване по исков ред ще бъде заявеното И. обективирано в заповедта за изпълнение право И. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.

            Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.410 ГПК е предявил при направено връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по реда на чл.47 ал.5 ГПК, съгласно хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена И. съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. №. 2473 по описа на Районен съд Монтана за 2018 година И. е определен ясно И. недвусмислено в закона –. чл.415 ал.1 т.2 ГПК.

            Целта на предявяването на иск чрез залепване Уведомление по чл.47 ал.5 ГПК за издадената заповед за изпълнение на длъжника, съгласно разпоредбата на чр.415 ал.1 т.2 ГПК, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като залепването на уведомление по предвидения процесуален ред относно издадената заповед за изпълнение представлява пречка за влизането И. в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила И. въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

            Искът е основателен.

            При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване И. признаване по исков ред ще бъде заявеното И. обективирано в заповедта за изпълнение право И. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила И. заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят, следва да се снабди с изпълнителен лист И. ще продължи процесуалните действия по образуване на изпълнително дело И. това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл.422 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането –. предмет на издадената заповед за изпълнение.

            Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 И. сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск И. е допустим при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, както И. в хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, какъвто е конкретния случай, а именно чрез залепване Уведомление по чл.47 ал.5 ГПК до длъжника относно издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок И. второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.

            Преценката на обстоятелствената част И. петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда И. при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед за изпълнение.

            В случая, в тежест на ищеца бе да установи по безспорен И. категоричен начин, при пълно И. главно доказване, че е налице валидно облигационно правоотношение между него И. ищеца И. че реално е предадена сумата по договорения потребителски заем, което бе направено.

Установи се по безспорен И. категоричен начин обявяването на предсрочната изискуемост на кредита И. за това обстоятелство е уведомен надлежно длъжника. Наличието на обратна разписка, както представените И. приети по предвидения в закона ред доказателства  - уведомително писмо за цесия И. за предсрочната изискуемост на кредит  е достигнало до длъжника.         

            В Решение №. 176 от 16.07.2015 г. на ВКС по гр. д. №. 5092/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С. Ц., постановено по реда на чл. 290 ГПК, по приложението на  чл. 422 ГПК връзка с чл. 417, т. 2 ГПК, връзка с чл. 62, ал. 2 Закона за кредитните институции /ЗКИ/, разрешен с постановяването на Тълкувателно решение №. 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело №. 4/2013 г., съгласно т. 18 от което, в хипотезата на предявен по реда на  чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, вземането става изискуемо с неплащането им, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем И. е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако фактите, относими към настъпване И. обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер И. не е възникнало на предявеното основание. В хипотезата на предявен иск по  чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът, в случая ”Ю. Б.” А. е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Когато тя е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Писмото за обявяване на предсрочната изискуемост е връчено на кредитополучателя –. длъжник лично на 10.08.2018 година, а заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е депозирано в Районен съд Монтана на 11.10.2018 година.

           Налице е И. валидно сключен договор за цесия - по делото е представено копие от сключения между „. И. Е. Д. Б.” А., с Е.  xxxx  И. ,,ЕОС М. Е., с Е. ********* договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г., заедно с потвърждението за извършената цесия. Същите са подписани от страните по договора. Размерът на задължението е индивидуализиран в представеното по делото Приложение №. 1 към Договора за цесия, където е посочен номерът на договора, вида на отпуснатия кредит, датата на договора, името на длъжника, ЕГН-то му, валутата, в която е отпуснат кредитът, дължимата сума към 31.12.2015г. - датата на осчетоводяване на прехвърлените вземания, като същата е разбита по пера - главница, лихва, такси И. разноски, както И. крайната дата за издължаване на кредита.

           Съдът намира, че ищецът установи размера на задължението, което претендира.

           В тази връзка намира, че искът е основателен И. следва да бъде уважен като такъв.

           При този изход на делото, с уважаването на главния иск не се следва произнасяне по евентуалния такъв.

                   Водим от горното, съдът

 

                                                      Р   Е   Ш  И.:

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.Н.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че към 11.10.2018 година ДЪЛЖИ на „. М.“ Е., Е. 1. със седалище И. адрес на управление град София, р. В. Ж. М. Д. ул.Р. П. –. К. №. 4-6 сумата от 3000 лв., от които главница 2 415.70лв., представляваща част от непогасена н изискуеми главница в общ размер на 3852.09лв., лихва в размер на 584.30лв. за периода от 24.03.2015 г. до 10.10.2018 година, дължими по Договор за потребителски кредит №. FL483682/24.06.2009г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 11.10.2018 година до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №. 1396 от 12.10.2018 година по частно гражданско дело №. 2473 по описа за 2018 година.

          ОСЪЖДА  Ф.Н.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на „. М.“ Е., Е. 1. със седалище И. адрес на управление град София, р. В. Ж. М. Д. ул.Р. П. –. К. №. 4. сумата от 60.00 лв. за изплатената държавна такса по частно гражданско дело №. 2473/2018 година по описа на Районен съд Монтана.

           ОСЪЖДА  Ф.Н.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на „. М.“ Е., Е. 1. със седалище И. адрес на управление град София, р. В. Ж. М. Д. ул.Р. П. –. К. №. 4. сумата от 60.00 лв. за доплатената държавна такса за исковото производство И. 440.00 лв. за назначаването на особения представител.

 

           Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

           

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: