РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. ХАСКОВО, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р. В. Н.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500215 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 143/14.03.2022 година, постановено по гр.д. №
2573/2021 година Районен съд - Хасково е отхвърлил предявените от Т. Д. А.
от **** против Регионална инспекция по околната среда и водите - Хасково
искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и Т. 3 от КТ, а именно - за
отмяна на Заповед № 1183/04.11.2021г. за прекратяване на трудовото й
правоотношение, за възстановяване на заеманата от нея длъжност преди
уволнението „*****“, както и за заплащане на обезщетение за времето, през
което е останала без работа поради това уволнение /от 04.11.2021г. до
04.05.2022г./ в размер на 23 652.72 лева.
Недоволна от така постановеното решение е останала
въззивницата Т. Д. А., която подава въззивна жалба чрез упълномощен
адвокат Г.М. З. от АК-Хасково. Въвеждат се оплаквания за неправилност
поради незаконосъобразност и за допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Въззивницата настоява, че РИОСВ Хасково е
структура към едно министерство, която не е създадена със специален закон,
а по силата на Конституцията. Следователно, тя не попадала в кръга на лица,
изброени в разпоредбата на чл. 19а ал. 4 т. 4 от Закона за администрацията.
1
Законовата възможност за уволнение на лица по този закон се отнасяла за
назначенията, извършени от Министерски съвет и само за най-горния
управленски ешелон на изпълнителната власт. Освен това, фактът, че тя била
назначена на основание ЗА не водил до извода, че и прекратяване на
трудовото правоотношение също следвало да стане по реда на Закона за
администрацията. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната
жалба, прави искане за отмяна на обжалваното решение на РС-Хасково и за
постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъдат уважени
изцяло предявените обективно съединени искове.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемият Регионална инспекция
по околна среда и води – Хасково към Министерство на околната среда и
водите, чрез упълномощен юрисконсулт Д. Д., представя писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изразява становище за
правилност – законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение.
Счита, че същото кореспондира с установената съдебна практика. Моли ХОС
да потвърди обжалваното решение и да им присъди деловодни разноски за
въззивната инстанция.
Хасковският окръжен съд, след като се обсъди доводите на
страните, запозна се с представените по делото доказателства и извърши
съвкупна преценка на тези доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
РС – Хасково е сезиран с три обективно кумулативно
съединени иска по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ.
Не е спорно обстоятелството, че страните по делото са били
обвързани по силата на трудово правоотношение, създадено на 13.08.2020
година, като ищцата е заемала длъжността „*****“. Като основание за
сключването на трудовия договор № 851/13.08.2020 година е посочено – чл.
96 ал. 1 във връзка с чл. 70 ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 19а ал. 1 от Закона
за администрацията. За работодателя, трудовият договор е сключен и
подписан от ръководителя (министър) на Министерство на околната среда и
водите.
Не е спорно и това, че така създаденото трудово
правоотношение е прекратено със Заповед № 1183/04.11.2021г. на Министъра
на околната среда и водите, на основание чл.19а, ал.2 вр. с чл.19, ал.4, т.4 от
Закона за администрацията и чл.4, ал.2 от Правилника за устройството и
дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, а като
причина за прекратяване на трудовия договор е посочено - по преценка на
2
органа по назначаването и на основание чл. 19а ал. 2 от Закона за
администрацията.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно
легитимирано лице, против съдебен акт, за който е предвидена правната
възможност за неговото обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
сочени от страните доказателства, които са били съотносими и необходими за
изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките между тях.
Въз основа на събраните в достатъчен обем доказателства, районният съд е
достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявените обективно
съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ са
неоснователни, поради което ги е отхвърлил. Изложените от
първоинстанционният съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят
изцяло от настоящата инстанция, поради което препраща към тях. Пред
настоящата инстанция не се представиха нови допустими и необходими
доказателства, които да навеждат на изводи, различни от направените от
първоинстанционният съд.
Въведеното от въззивницата оплакване за допуснати
съществени процесуални нарушения е само общо. При липса на конкретни
доводи и след служебна проверка, ХОС не констатира нарушения на
съдопроизводствените правила, които да опорочават атакувания съдебен акт.
По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Основният спор по делото се концентрира по въпроса за
законосъобразното приложение на материалния закон при извършване на
обжалваното уволнение и конкретно – дали правилно трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено при условията и по реда на чл. 19а
ал. 2 от Закона за администрацията. Отговорът на този въпрос е пряко свързан
с този – дали директорите на Регионалните инспекции по околната среда и
водите осъществяват изискванията по чл. 19 ал. 4 т. 4 от Закона за
3
администрацията. ХОС в настоящия си състав споделя застъпеното в
съдебната практика (н.п. Определение № 5/07.01.2022 година на ВКС по гр.д.
№ 2871/2021 година, 4 г.о., ГК, Решение № 44/26.03.2015 година по гр.д. №
4123/2014 година на ВКС, 4 г.о.) становище, че доколкото броят,
териториалният обхват на дейност и структура, както и правомощията на
директорите на РИОСВ се уреждат с правилниците за устройството и
дейността на тези структури, издавани от министъра на околната среда и
водите в законовата делегация по чл. 14 ал. 5 от ЗООС, а чл. 14 ал. 1 от ЗООС
възлага на РИОСВ осъществяването на държавна политика по опазване на
околната среда на регионално равнище, то РИОСВ следва да се третира като
териториални органи на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19 ал. 4 т. 4
от Закона за администрацията. Следователно и правоотношенията с
директорите на тези териториални органи на изпълнителната власт се
създават и прекратяват при условията и по реда на чл. 19а ал. 2 от Закона за
администрацията.
И останалите съображения на РС – Хасково за отхвърляне на
иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ се споделят изцяло, като въззивният съд се
присъединява към тях, без да е необходимо да се преповтарят.
Предвид отхвърлянето на главният иск – този по чл. 344 ал. 1 т.
1 от КТ, неоснователни са и останалите искове, предявени при условията на
обективно съединяване – по чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ.
По изложените по-горе мотиви, при съобразяване с
разпоредбата на чл. 269 от ГПК и при условията на чл. 272 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а атакуваното решение – потвърдено като правилно
законосъобразно.
С оглед потвърждаване на първоинстанционното решение и на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, по направеното искане от процесуалния
пълномощник на въззивамия, въззивникът следва да бъде осъден да му
заплати сумата 1239 - заплатеното адвокатско възнаграждение. Направеното
от процесуалния представител на въззивницата възражение за прекомерност
по чл. 78 ал. 5 от ГПК се явява неоснователно. Това е така, тъй като е
осъществена защита срещу три обективно съединени иска. Съгласно чл. 7 ал.
1 т. 1 от Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските
4
възнаграждения, за процесуално представителство на една инстанция по дела
за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-
малко от размера на минималната месечна работна заплата. А третият иск –
по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ е осъдителен с определен материален интерес, в
случая – размерът на претендираното трудово възнаграждение 23652, 72 лева.
От тук следва, че заплатеното на адв. Колева възнаграждение дори е под
минималния размер, изчислен по Наредбата и следва да бъде възстановено от
въззиницата на въззиваемия в пълен размер.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 143/14.03.2022 година, постановено
по гр.д. № 2573/2021 година по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Т. Д. А., ЕГН **********, от ****, да заплати на
Регионална инспекция по околната среда и водите - Хасково, с адрес -
гр.Хасково, ул.“Добруджа“ № 14, ет.5, направените по делото разноски в
размер на 1239 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от датата на обявяването му – 25.05.2022 година.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5