НОХД № 84/2018г.
МОТИВИ :
Производството по делото е образувано по внесен от
Районна прокуратура Пазарджик обвинителен акт против подсъдимата С. *** за
престъпление по чл.205 ал.1 т.1 от НК във връзка с чл.201 от НК, за това, че на 23.07.2013 г. в гр. Пазарджик, в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1, буква „б“ от
НК – старши касиер-счетоводител в
Община Септември е присвоила чужди пари - в размер на 4541,99 лева /четири хиляди петстотин
четиридесет и един лева и 99 стотинки/, собственост на Община Септември,
представлявана от Кмета - М.В.Р., връчени в това й качество и поверени й да ги
пази и управлява, като е изтеглила посочената сума с нареждане-разписка № 443267/23.07.2013г. от банкова
сметка *** „О.Б.“ АД, офис Пазарджик с
титуляр Община Септември и не я е внесла в касата на Община Септември, като
присвоената сума е била внесена до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.
Подсъдимата С.С. не се признава за виновна, като в обясненията си твърди,
че не е изтеглила процесната сума от банката и не е
присвоила сумата. Твърди, че в община Септември е имало установена практика касиера да се
подписва на празни разписки, които се попълвали по късно от други лица. Твърди,
че е имало установена практика други лица да носят разписките в банката и да се
изплащат суми на лица различни от тези, които са подписали разписките. Моли да
бъде оправдана по обвинението, тъй като не е извършила посоченото престъпление.
Прокурора поддържа обвинението и
пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание на подсъдимата. Според
прокурора обвинението е доказано от събраните по делото доказателства.
Защитника на подсъдимата пледира за
оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението. Твърди, че по делото
не е доказано, че подсъдимата е изтеглила сумата от банката, тъй като е имало
установена практика да се изплащат суми от банката на лица различни от
подписалите разписката. При това положение не е доказано по несъмнен начин, че
подсъдимата е извършила престъплението, тъй като не е доказано фактическото
разпореждане със сумата, а именно, че лично подсъдимата е изтеглила процесната сума от банката и я е задържала за себе си. Според
защитата са налице множество обстоятелства пораждащи съмнение, че подсъдимата е
присвоила процесната сума, поради което обвинението
не е доказано по несъмнен начин с оглед изискването на чл.303 ал.2 от НПК и
единствената възможност е съдът да оправдае подс.С.
на основание чл.304 от НПК.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
Подс.С.С. била назначена за
касиер в Община Септември през 1984г. С допълнително споразумение №
111/03.07.2000г. към трудов договор подс.С. била
преназначена на длъжност старши касиер – счетоводител в отдел „ФСДУС“ при
Община Септември. През месец юли 2013г.
Кмет на Община Септември бил св.П.Б., а негов шофьор св.П.П.. Св.С.П. била Зам.кмет на общината, а св.В.А. главен
счетоводител. Св.С. И.– С.заемала длъжността Директор на Дирекция „Финанси“, а
също така работела като финансов контрольор. По същото време св.М. П. работела
като оперативен счетоводител, а св.И.С. била мл.експерт управление на
европейски проекти. Св.В.М. бил Зам.кмет на общината, а св.И.В. била главен
експерт бюджет в общината.
През
2013г. Община Септември работела при финансов дефицит, което налагало при по
големи плащания да се консолидират всички финансови наличности от различните
сметки в общината, за да бъде реализирано плащането, след което сумите се
възстановявали по съответните сметки.
В качеството си на старши касиер
– счетоводител в Община Септември, съгласно подписана на 01.04.2013г. от подс.С. длъжностна характеристика за длъжността „старши
касиер счетоводител“, през периода от 23.07.2013г. до 31.12.2013г. подсъдимата
имала следните задължения : да приема, съхранява и предава парични средства и
ценни книжа, да извършва касови операции по предварително оформени от
упълномощени лица приходно-разходни документи, да води касова книга по форма и
ред, установен с вътрешните разпоредби за счетоводна документация, да проверява
фактическата наличност на паричните суми и ценни снижа с касовия остатък,
ежедневно приключва касовата отчетност, да подготвя документите за заплати за
компютърна обработка и проверява тяхното съответствие с подадените данни, да
предава и получава оформени документи, парични средства и ценни книжа в
обслужващите финансови институции. В интерес на работата в община Септември
имало установена практика касиер – счетоводителят, в случая подс.С.С. да се подписва предварително на съответните разписки,
които по късно били попълвани от други служители на общината, като се посочвали
банковите сметки и сумите, които следвало да бъдат изтеглени или прехвърлени с
тези нареждания - разписки. Също така имало установена практика в резултат на
споразумение между Кмета на Общината и Управителят на съответната банка други
лица различни от лицата подписали разписките в определени случаи да теглят пари
от банковите сметки на Общината. Това бил или шофьора на Кмета св.П. или други
служители. Подс.С. се подписвала, като имала доверие
на колегите си, че няма да злоупотребят с нейния подпис. С платежно нареждане
от 22.07.2013г. Община Септември наредила превод на сумата 4 541, 98 лв.
от набирателната сметка на Общината по сметката за
приватизация на Общината. На 23.07.2013г. в гр.Пазарджик в О.Б. по време на
работата на служителките св.М.Б. и св.Е.Н. с нареждане- разписка №
443267/23.07.2013г. сумата 4 541, 98 лв. била изтеглена от банковата
сметка за приватизация в „О.Б.“ АД клон Пазарджик от неизвестно лице. В тази
нареждане разписка подписите на „получих сумата“ и „Контролен подпис“ били на подс.С.С.. Подсъдимата обаче не
знаела и не била полагала подписите в банката при получаване на сумата, тъй
като преди това съобразно установената практика в Общината се била подписала на
няколко разписки без да са попълнени сумите и сметките. Подс.С.
разбрала, че процесната сума е изтеглена с нейния
подпис едва през 2015г., когато това обстоятелство било публикувано в пресата
преди местните избори. Същевременно на 23.07.2013г. със заповед на Кмета на
Община Септември св.М. П. счетоводител в общината била командирована до
гр.Пазарджик до О.Б., като св.П. използвала синя зона за паркиране в града, за
което заплатила талон. Св.П. посетила О.Б. в гр.Пазарджик, където представила
платежни нареждания, след което се върнала в Община Септември. Със Заповед на
Директора на АДФИ била възложена финансова инспекция на Община Септември през
2016г., която била извършена от св.Р.Й. на длъжност финансов инспектор в АДФИ.
Инспекцията приключила с Акт за начет № 11-04-12/03.05.2016г. Съгласно акта за
начет от изготвената равносметка на приходите и разходите на парични средства в
касата за отчитане на приходи от сметката за приватизация на Община Септември
за периода от 23.07.2013г. до 31.12.2013г. се установила липса на парични
средства в размер на 4 541, 99 лв. С установената липса в размер на
4 541, 99 лв. била причинена вреда на Община Септември, за която съгласно
Закона за държавна финансова инспекция пълна имуществена отговорност носела подс.С.С.. При проверката от АДФИ
било установено също така, че преводът на процесната
сума 4541, 99 лв. от набирателната сметка в сметката
за приватизация на общината бил осчетоводен като възстановен депозит.
Срещу подс.С.
било образувано изпълнително дело, което било прекратено, тъй като сумата от
4 541, 99 лв. била възстановена от подс.С.С. по съвет на нейния адвокат. Срещу подс.С.С. било образувано наказателно производство.
Видно от справката за съдимост на
подс.С.С., е че същата не е
осъждана, а от характеристичната и справка се установява, че има добри
характеристични данни.
Видно от
заключението на съдебно-почерковата експретиза е че подписите за „Получих сумата“ и „Контролен
подпис“ в Нареждане разписка от 23.07.2013г. за сумата 4541, 99 лв. са положени
от С.С.С.. Левият от подписите за „Подпис на лицата,
които могат да се разпореждат“ в Нареждане разписка от 23.07.2013г. за сумата
4541, 99 лв. е положен от В.И.А.. Десният от подписите за „Подпис на лицата,
които могат да се разпореждат“ в Нареждане разписка от 23.07.2013г. за сумата
4541, 99 лв. е положен от В.С.М.. Ръкописният тест „О.Б., Пазарджик, Община
Септември, О.Б. Пазарджик, С.С.С., *********, **********,
положен в Нареждане разписка от 23.07.2013г. за сумата от 4541, 99 лв. е
изпълнен от С.С.С.. Ръкописния тест „23 юли 2013г., BG6080MB91303247055750, четири хиляди петстотин четиридесет и един лев, 99“,
положен в Нареждане разписка от 23.07.2013г. за сумата 4541, 99 лв. е
изпълнен от В.И.А..
От
заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че в резултат
на направените констатации, експертизата прави следното заключение : 1.Съгласно
представената справка от Община Септември, издадена от О.Б. АД,
приватизационната сметка е била открита на 30.06.2009г. и закрита на
02.01.2014г. С платежно нареждане от 22.07.2013г. Община Септември нарежда
превод на сумата 4 541, 98 лв. от набирателната
сметка по сметката за приватизация. Основанието за превода е „Прехвърлена
сума“. В счетоводството на Община Септември през месец юли 2013г. с
прехвърлената сума 4541, 98 лв. е дебитирана сметка
4630 „Временни безлихвени заеми от/за сметки за чужди средства“ и кредитирана
сметка 50131 „Банка“. През месец декември 2013г. сумата 4541, 98 лв. е
прехвърлена по дебита на сметка 48311 „Временни депозити и гаранции от местни
лица“ – партида 2 – „ДВУИ – чужди средства“. Основанието за счетоводната
операция е „Преведен – депозит – гаранция“. Постъпилите суми по набирателната сметка за периода месец май 2013г. до края на
месец юли са описани в таблица към заключението. Всички прехвърлени суми от набирателната сметка на Община Септември, описани по горе,
с изключение на прехвърлената на 22.07.2013г. сумата от 4541, 98 лв. са
постъпвали по бюджетната сметка на общината. Прехвърлените на 22.07.2013г.
4541, 98 лв. са постъпили по приватизационната сметка на Община Септември. Извършените
банкови операции по набирателната сметка са
осчетоводени в счетоводството на Община Септември. На вещото лице не са били
представени банкови извлечения от приватизационната сметка. В МО – 2 сметка
5011 „Каса“ – набирателна сметка за периода от
19.07.2013г. до 05.08.2013г. е отразено следното движение : Салдо на
19.07.2013г. 109, 96 лв.. На 22.07.2013г. са постъпили следните приходи в
касата : с ПКО № 41 – 307, 80 лв. – приходи от гаранции. С ПОК № 42 – 530 лв. –
изтеглени от О.Б.. Разход на касата на 22.07.2013г. : С РКО 50 – 636, 90 лв. –
вноска в О.Б.. С РКО 51 – 243 – върнат депозит. Салдо в края на 22.07.2013г. –
947, 76 лв.
Следващата дата е 05.08.2013г., в която е отразено
следното движение:
По прихода на касата : С ПКО 43 – 546, 18 лв. – изтеглени
от БНБ. По разхода на касата : С РКО 52 – 307, 80 лв. – вноска в О.Б.. С РКО 53
– 243 лв. – възстановен депозит. С РКО 54 – 63, 24 лв. – възстановен депозит.
Салдо в края на 05.08.2013г. – 614, 04 лв. Към документите по сметка 5011
„Каса“ са приложени вторите екземпляри от касовата книга, в която по датите е
описано движението на паричните средства. Съгласно съставения отчет за касово
изпълнение на извънбюджетните сметки и фондове за 2008г., постъпленията от
продажба на нефинансови активи са формирани от постъпленията от продажба на
земя в размер на 89 380 лв. остатъка от преходния период е бил 689 лв.
Всичко приходи 90 069 лв. Направените разходи през годината са били
89 958 – придобиване на ДМА – инфраструкторни
проекти. Наличност в края на годината – 111 лв. За периодите след 2008г. на
вещото лице не са били представени отчети за извънбюджетните сметки и фондове.
Наличието на парични средства към 31.12.2013г. по набирателната
сметка е 41 789 лв. наличността към 31.12.2013г. по приватизационната
сметка е 0.00 лв.
По доказателствата :
Тази
фактическа обстановка съдът възприе възоснова на обясненията
на подс.С.С., показанията
на св.Р.Й., частично показанията на св.С.П., частично показанията на св.П.Б., показанията
на св.П.П. дадени на досъдебното производство и
доразвити в съдебно заседание, показанията на св.М.Б. дадени на досъдебното
производство и доразвити в съдебно заседание, показанията на св.Е.Н. дадени на
досъдебното производство и доразвити в съдебно заседание, показанията на св.В.А.,
частично показанията на св.С. И.– С., показанията на св.М. П. дадени на
досъдебното производство и доразвити в съдебно заседание, показанията на св.Е.Л.,
показанията на св.И.С., частично
показанията на св.В.М., показанията на св.И.В., заключението на
съдебно-икономическата експертиза, заключението на съдебно-почерковата
експертиза и писмените доказателства по делото – справка за съдимост,
декларация за семейно и материално положение, характеристична справка,
нареждане – разписка от 23.07.2013г., длъжностна характеристика, Акт за начет,
Доклад, командировъчна заповед на св.М. П., гр.дело № 2804/2015г., трудови
договори, счетоводни документи приложени по делото.
Съдът кредитира обясненията на подс.С.С., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и се подкрепят от показанията на св.В.А., М. П.,
св.И.С., св.И.В., заключението на съдебно-икономическата експертиза и писмените
доказателства по делото. В случая твърдението на подсъдимата, че не е изтеглила
процесната сума и не я е задължала за себе си се
подкрепят и от показанията на св.М.Б. и св.Е.Н. дадени на досъдебното
производство и доразвити в съдебно заседание, тъй като тези две свидетелки
установяват, че не знаят кой е изтеглил сумата, както и че е имало случаи,
когато след разговори между Кмета на Община Септември и Управителят на банката
други лица, различни от подписалите разписката са получавали пари от банката.
Съдът кредитира показанията на св.В.А., М. П., които установяват, че в общината
е имало практика, когато се подписват празни разписки от касиерката и после се попълват
със съответната сума и банкова сметка. ***ието на съдебно-почерковата експертиза, което установява, че
ръкописния текст на банковата сметка и сумата в нареждане – разписка от
23.07.2017г. е изпълнен от св.В.А.. Съдът кредитира показанията на св.Р.Й.,
доколкото същия е констатирал липсата на процесната
сума при извършената финансова проверка и е съставил акта за начет. Съдът не
кредитира показанията на св.Р.Й., в частта, в която същия твърди, че подс.С. е изтеглила процесната
сума, тъй като св.Й. е констатирал и установил това само документално, но е и
фактически т.е същия не е присъствал и не е видял, че именно подс.С. изтегля сумата на 23.07.2013 с нареждането –
разписка. Съдът кредитира частично показанията на св.С.П., която е била Зам.Кмет
през инкриминирания период относно движението на процесната
сума от набирателната сметка до сметката за
приватизация, като в частта относно твърдението, че сумата е била изтеглена от
подсъдимата съдът не кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като същата
установява това само с наличието на
подпис на подсъдимата без да е запозната с това кой фактически е изтеглил
сумата. Съдът кредитира частично показанията на св.П.Б. в частта, в която същия
описва движението на процесната сума от набирателната сметка по сметката за приватизация. Съдът не
кредитира показанията на св.П.Б., в частта, в която твърди, че не налагал
забрана в качеството си на Кмет на Общината на подс.С.
да тегли пари от банката, тъй като тази част от показанията му се опровергават
от обясненията на подс.С., показанията на св.В.А. и
показанията на св.М. П.. Съдът кредитира показанията на св.П.П. дадени на досъдебното производство и доразвити в съдебно
заседание, тъй като показанията на този свидетел се подкрепят от показанията на
св.В.А., показанията на св.М. П. и обясненията на подс.С..
Съдът кредитира показанията на св.М.Б. и св.Е.Н. дадени на досъдебното
производство и доразвити в съдебно заседание, тъй като същите се подкрепят по
между си, а също така се подкрепят от показанията на св.М. П., св.В.А. и св.П.П.. Съдът кредитира показанията на св.В.А., тъй като същите
са последователни, непротиворечиви, обстоятелствени и се подкрепят от
показанията на св.М.П. и обясненията на подс.С.. Съдът
кредитира частично показанията на св.С.И. в частта досежно
извършената от нея проверка относно движението на процесната
сума по сметките на общината. Съдът не кредитира показанията на св.С.И., в
частта, в която същата твърди, че в общината не е имало практика да се
подписват празни разписки от касиерката, както и че в общината не е имало устна
забрана от Кмета на Общината подс.С. да ходи до
банката, тъй като тези показания се опровергават от обясненията на подс.С., показанията на св.М. П. и показанията на св.В.А..
Съдът кредитира показанията на св.М. П. дадени на досъдебното производство и
доразвити в съдебно заседание, тъй като същите се подкрепят от обясненията на подс.С. и показанията на св.В.А. и показанията на св.П.П.. Съдът кредитира показанията на св.Е.Л. и св.И.С., тъй
като същите се подкрепят от показанията на св.В.А., св.М. П. и св.П.П.. Съдът кредитира частично показанията на св.В.М. в
частта относно съставянето на нареждането – разписка и причините за прехвърляне
на парични суми от една сметка по друга сметка в общината. Съдът не кредитира
показанията на св.М., в частта, в която същия твърди, че не е имало практика в
общината да се подписва касиера на празни разписки, тъй като тази част от
показанията се опровергава от обясненията на подс.С.
и показанията на св.В.А. и св.М. П.. Съдът кредитира показанията на св.И.В.,
тъй като същите се подкрепят от показанията на св.В.А., св.М. П. и обясненията
на подс.С.. Съдът кредитира заключенията на съдебно-почерковата експертиза и съдебно-икономическата
експертиза, тъй като същите са компетентно и безпристрастно изготвени и
отговарят на поставените им задачи. Съдът кредитира и писмените доказателства
по делото, тъй като същите на се оспорени от страните.
От правна страна :
При така изложената и приета за установена
фактическа обстановка от правна страда съдът намира, че по делото не е доказано
по несъмнен начин, че подс.С.С.
е осъществила състава на престъплението по чл.205 ал.1 т.1 от НК във връзка с
чл.201 от НК, а именно, че на 23.07.2013 г. в гр. Пазарджик, в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1, буква „б“ от
НК – старши касиер-счетоводител в
Община Септември е присвоила чужди пари - в размер на 4541,99 лева /четири хиляди петстотин
четиридесет и един лева и 99 стотинки/, собственост на Община Септември,
представлявана от Кмета - М.В.Р., връчени в това й качество и поверени й да ги
пази и управлява, като е изтеглила посочената сума с нареждане-разписка № 443267/23.07.2013г. от банкова
сметка *** „О.Б.“ АД, офис Пазарджик с
титуляр Община Септември и не я е внесла в касата на Община Септември, като
присвоената сума е била внесена до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, въпреки, че бяха изчерпани всички
процесуални способи за неговото доказване по следните съображения :
По
делото е установено от събраните доказателства, че процесната
сума от 4541, 99 лв. е била изтеглена от О.Б. клон Пазарджик с нареждане –
разписка от 23.07.2013г. с подпис на подс.С.С.. Не е установено обаче, че подс.С.
фактически е присвоила парите т.е, че тя лично е изтеглила парите и ги е
задържала за себе си. За да е налице длъжностно присвояване е необходимо да са
налице няколко предпоставки предвидени в закона. Една от тези предпоставки е
длъжностното лице фактически да се е разпоредило с чуждата вещ т.е с процесната сума. По делото не е доказано именно
присвояването от подсъдимата, а именно фактическото изтегляне на парите и
задържането им от нея. Това е така, тъй като по делото е установено само, че е
налице подпис на подсъдимата на нареждането – разписка от 23.07.2013г., не е
установено обаче, че подсъдимата е отишла до банката и чрез нареждането –
разписка е изтеглила парите и се е разпоредила с тях в свой или чужд интерес.
Това е така, тъй двете разпитани по делото свидетелки М.Б. и Е.Н., които са
били по това време на работа в банката не установяват, че са видели как
подсъдимата получава сумата. Същите заявяват, че не са видели тази обстоятелства.
От друга страна двете свидетелки установяват, че е имало случаи, когато от
банката са изплащани суми на лица, различни от тези посочени в разписката, като
това е ставало с разговор между Кмета на Общината и Управителя на банката. Т.е
двете свидетелки установят, че е напълно възможно и има такива случаи, при
които получателят на сумите фактически е различен от този който се е подписал
на разписката, като получил сумата. Налице е още едно обстоятелство, което
разколебава обвинението и внася сериозно съмнение относно твърдението на
прокурора, че подсъдимата е присвоила процесната
сума. Това е установената практика в Община Септември в интерес на работата
касиера – подс.С. да се подписва на доверие на
разписки, без да са посочени сумите и банковите сметки. В подкрепа на този
извод на съда са обясненията на подс.С.С., показанията на св.В.А., показанията на св.П.П. и показанията на св.М. П.. Тук е мястото да се
анализират показанията на двете основни свидетелки, които установяват наличието
на практика в общината да се подписват празни разписки от подсъдимата, в
качеството и на касиер. Това са свидетелките В.А. и св.М. П.. Видно от
показанията на св.В.А., е че същата заявява следното „Много години работехме на
много голямо доверие и тъй като г-жа С. имаше спесимен,
ако излезе в отпуска или не е на работа тя ни оставяше попълнени без сума и
сметка разписки, и ние си попълвахме разписките и отиваше шофьорът да тегли
пари или да внася. От банката му ги даваха парите. Госпожа С. попълваше
разписките като посочванеше всичко друго без сума и
без сметка, и се подписваше“. По нататък в показанията свидетелката А.
установява, че така се е работело и през 2013г. Тези показания на св.А. описват
подробно каква е била практиката в общината относно използването на разписки
подписани предварително от подс.С. и използвани от
други лица. В показанията си св.А. установява също така, че през 2013г. е имало
устна забрана от Кмета на Общината подс.С. да ходи до
банката и да извършва банкови операции. Ето защо съдът счита, че показанията на
св.В.А., която е била главен счетоводител на Община Септември през 2013г. опровергават
по категоричен начин тезата на прокурора за доказаност
на присвояването на сумата от подсъдимата. Следващата свидетелка, която
разколебава тезата на прокурора, че подс.С. е автор
на деянието е св.М. П.. Тази свидетелка установява в показанията си дадени на
досъдебното производство и доразвити в съдебно заседание, че през 2013г. е
работела като оперативен счетоводител и че е осчетоводила процесната
сума. Св.П. установява също така, че е имало разходно касов ордер и че с тази
сума е бил възстановен депозит. В показанията на св.П. заявява следното: „По
същия начин, за разходваните документи пак имаше разходен ордер с приходна
квитанция, с която се възстановява депозитът. Говоря за същата сума. Точно ако
не се лъжа, мисля, че не беше разходвана като цяло цялата сума на един път, а
на двама или трима различни лица или фирми като възстановен депозит“. Св.П.
установява в показанията си, че е имало практика подс.С.
да подписва правни разписки като думите на св.П. са следните : „Имало е случаи,
когато касиерът С.С. отцъства
и тя си е оставяла документи разписки и други, които са били подписани от нея,
понеже само тя е имала спесимен за банката, и тези
документи са носени от други хора до банката“. Така, че в случая може да се
направи обосновано предположение, че подс.С. се е
подписала на празна разписка, която впоследствие е била представена в банката
от друго неизвестно лице.
В
случая след като е налице обосновано предположение, че подсъдимата е положила
подписа си на празна разписка, като впоследствие сумата и банковата сметка са
били попълнени от други лица, за да се докаже обвинението за присвояване е
необходимо да се установи кое е лицето, което е посетило банката на
23.07.2013г. и е получило фактически парите – процесната
сума. Това обстоятелство може да бъде установено само от свидетелите работещи в
банката, които лично са изплатили парите на приносителя на нареждането –
разписка от 23.07.2013г. Ето защо следва да се анализират показанията на двете
свидетелки служители на О.Б., а именно св.М.Б. и св.Е.Н.. Съществения момент в
показанията на св.М.Б. е следното : „Нямам
спомен от тогава точно кой е бил да изтегли парите. Точно кой е изтеглил парите
нямам спомен“. По нататък в показанията си св.Б. завява следното : „Идвал е
шофьорът на кмета на Община Септември да получава пари с нареждане разписка, за
която сме имали изричното разпореждане и разрешение от търговския пълномощник,
което е било устно. Слувало се е, но точно кога и как
е било не мога да кажа“. В повторния си разпит като свидетел св.Б. завява
следното : „Не си спомням кое лице е изтеглило парите. Да възможно е друго лице
да изтегли парите различно от това, което е подписало разписката, това което
говорихме и при предходния разпит“. В съдебно заседание св.Б. заяви, че
поддържа и показанията, които е дала на досъдебното производство, видно от тези
показания е следното : „Не мога да си спомня след толкова години, какво се е
случило в конкретния случай. Не мога да кажа кой физически е дошъл в банката с
нареждането – разписка и е получил парите по него“. Тези показания на
свидетелката М.Б. водят до еднозначния извод, че тази свидетелка не сочи лицето
получило процесната сума от банката и не установява
кой е извършителят на деянието описано в обвинителния акт. Този извод на съда
се отнася както до показанията на св.Б. дадени пред съда, така и за показанията
на тази свидетелка депозирани на досъдебното производство.
Другата
свидетелка служител в банката е св.Е.Н.. В показанията си дадени на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения
материал по делото св.Е.Н. заявява следното: „В нареждането – разписка подписът
след печата „Изплатено“ е мой. Аз съм положила печата и подписа, което
означава, че аз съм изплатила сумата по разписката. Но не мога да си спомня
конкретния случай и не мога да кажа със сигурност на кое лице съм предала
сумата от 4541, 99 лв., записана в нареждането разписка“. В съдебно заседание
пред съда св.Н. заявява, че не си спомня случая и че поддържа показанията,
които е дала на досъдебното производство. Анализа на тези показания води до
същия извод както и за предходната свидетелка, а именно св.Н. не сочи лицето,
което е изтеглило и получило процесната сума в
банката. Следователно по делото не е установено от събраните доказателства,
както на досъдебната фаза, така и на съдебната фаза кое е лицето получило процесната сума от банката.
Тук
е мястото да се посочи, че една част от свидетелите сред които св.В.А. и М. П. установяват, че процесната сума от 4541, 99 лв. всъщност е била депозит,
който е бил върнат на съответната фирма, така, че това обстоятелство също внася
съмнение в тезата на прокурора, че подсъдимата е присвоила процесната
сума. В подкрепа на горния извод са и обясненията на подс.С.,
които освен средство за защита са и доказателствено
средство. Следва да се отбележи, че обясненията на подсъдимата не са оборени от
други доказателства, поради което съдът ги кредитира като достоверни и
отговарящи на действителността.
Не
на последно място следва да се има предвид заключението на съдебно-почерковата
експертиза, което установява, че част от ръкописния тест в разписката – нареждане не е писан от
подс.С.. Съгласно заключението на тази експертиза „Ръкописния тест „23 юли 2013г., BG6080MB91303247055750q
четири хиляди
петстотин четиридесет и един лев, 99“, положен в Нареждане разписка от
23.07.2013г.
за сумата 4541, 99 лв. е изпълнен от В.И.А.“. Следва да се отбележи, че именно
банковата сметка и процесната сума не са писани от подс.С., а от св.В.А.. Това обстоятелство потвърждава тезата,
че в общината е имало практика касиера да се подписва на непопълнени разписки,
които впоследствие били попълвани и то относно банковата сметка и сумата от
други лица. Тези обстоятелства внасят основателно съмнение в тезата на
обвинението, че подсъдимата е присвоила процесната
сума.
Тук е
мястото да се изследва и още един факт, който внася основателно съмнение, че
подсъдимата е присвоила процесната сума. Това са
пътен лист от 23.07.2017г. на св.П.П. – щофьор в общината, Талон за паркиране в синя зона от
23.07.2013г., Заповед № 324 от 23.07.2013г. на Кмета на община Септември, от
която е видно, че св.М. П. е била командирована на 23.07.2017г. до гр.Пазарджик
и доклад от св.П. към тази заповед, от който е видно, че на 23.07.2013г. св.М. П.
е посетила О.Б. в гр.Пазарджик и е представила платежни нареждания. Следва да
се отбележи, че по делото липсват доказателства подс.С.
да е била командирована на процесната дата
23.07.2013г. в гр.Пазарджик. Напротив налице са доказателства, че друго лице е
посетило О.Б. и е представило платежни нареждания, а именно св.М. П.. Тези
обстоятелства няма как да не внесат основателно съмнение, че подс.С. е присвоила процесната
сума.
Още едно
основателно съмнение, че подс.С. е присвоила процесната сума се съдържа в показанията на св.В.А. и св.М.
П., които установяват в показанията си, че са виждали в счетоводните документи
разписката и РКО за нея. Тези показания подкрепят тезата, че процесната сума всъщност е била депозит и е била върната на
съответното лице или фирма.
По
отношение на приетото по делото гр.дело № 2804/2015г. на Районен съд Пазарджик
следва да се отбележи, че същото подкрепя обясненията на подс.С.,
че е имало влошени отношения между нея и ръководството на общината, както и че
на подсъдимата е било забранено да посещава банката.
Тук е
мястото да се посочи, че наличието на толкова съмнения в обстоятелствата
предмет на делото не следва да се тълкуват в полза на подсъдимата, а съгласно
основните принципи в наказателния процес тези съмнения водят до недоказаност на
обвинението.
Правно
технически следва да се отбележи, че в случая са налице някой от елементите на
състава на длъжностното присвояване, като наличието на длъжностно лице, каквото
качество подс.С. безспорно притежава, като старши касиер-счетоводител
на община Септември. Налице е също и другото изискване на закона, а именно процесната сума е поверена на подсъдимата да я пази и
управлява, което произтича от длъжностната характеристика на подсъдимата, като старши
касиер – счетоводител. Налице е и другото изискване на състава на
престъплението, а именно процесната сума се явява
чужда, тъй като същата е собственост на юридическото лице Община Септември.
Независимо от това, че са налице горепосочените елементи на състава съдът
счита, че в случая не е доказано извършването на престъплението длъжностно
присвояване от подсъдимата, тъй като не е доказана обективната страна на
престъплението, а именно не е доказано изпълнителното деяние – присвояването.
Съгласно трайната съдебна практика изпълнителното деяние при присвояването се
изразява във външно проявена промяна на отношението на дееца към повереното му
имущество, което той владее или управлява за сметка на определена обществена
организация, предприятие и др., изразено в противозаконно разпореждане с
поверената вещ, в свой личен интерес или в интерес на другиго. Съгласно ПППВС №
3/1970г. под „присвои“ следва да се разбира разпореждането като със свое в свой
или чужд интерес. Тук е мястото да се посочи, че за да се докаже изпълнителното
деяние на присвояването следва да се докаже самото разпоредително действие, а
именно получаването на процесната сума от подсъдимата
и използването и в свой или чужд интерес. Следва да се докаже това
обстоятелство по време, място и начин на извършване. В случая по делото не е
доказано именно получаването на парите от подсъдимата, тъй като двете
свидетелки служители на банката св.Б. и св.Н. не установяват това в показанията
си. Следва да се отбележи, че в обвинителния акт е използван само термина
„присвоила“ без същия да бъде запълнен със съдържание. А за да се докаже
изпълнителното деяние на едно престъпление е необходимо същото да бъде
запълнено с конкретно съдържание, което в случая не е сторено от прокурора.
Според съдебната практика длъжностно присвояване по смисъла на чл.201 от НК ще
има само ако наред с констатираната липса се докаже по несъмнен начин, че
длъжностното лице се е разпоредило с чуждото имущество в свой личен интерес или
в интерес на други лица, които нямат право да получават такова имущество. Не
бъдат ли доказани такива действия, съдът следва да постанови оправдателна
присъда, защото наказателната отговорност не може да се носи по
предположение.
В подкрепа
на горния извод на съда е трайната съдебна спрактика
на ВКС, съгласно която липсата на парична сума или друго
имущество, поверени на длъжностно лице
да ги пази
и управлява, сама по себе си
не може да
обоснове правния извод за извършено
престъпление по чл.201 НК, защото липсата означава причинена щета с неустановен произход. Необходимо е да се установи
по несъмнен начин извършено от длъжностното лице разпореждане с повереното имущество като със свое. В конкретния случай не е
доказано именно това разпореждане с процесната сума
като със своя от страна на подс.С..
При
това положение съдът счита, че е налице само едно предположение, че подс.С. е присвоила процесната
сума. В случая е налице само предположение, но не и несъмнена доказаност на обвинението, тъй като не е доказано
фактическото получаване на сумата от подс.С. при
наличието на възможност да се изплати сумата от банката на различно лице, от
това което е посочено като получател на сумата в нареждането - разписка.
Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК присъдата не може да почива на
предположения. Ето защо съдът счита ,че в случая не е доказано по несъмнен
начин извършването на деянието от подс.С. съгласно
изискването на чл.303 ал.2 от НПК, поради което същата следва да бъде оправдана
по предявеното й обвинение.
В
случая по делото не е установено извършването на деянието от подс.С.С. т.е не е установено
авторството на деянието. Това е така, тъй като събраните по делото
доказателства не обосновават тезата на прокурора, че подсъдимата е получила
сумата от банката. В случая единственото доказателство за това е подписът на
подсъдимата. Това обаче не е достатъчно при наличието на установената практика
както в банката, така и общината относно тегленето на пари от банката. По
делото липсват доказателства, които да уличават подсъдимата във фактическо
присвояване на сумата, т.е в получаването на сумата и разпореждането с нея от
страна на подсъдимата. Нито един свидетел не установява, че подс.С.
е посетила банката на 23.07.2013г. и е получила сумата 4541, 99 лв. От друга
страна са налице писмени доказателства – командировъчна заповед и талон за паркиране
на синя зона, от които е видно, че св.М. П. счетоводител в общината е посетила О.Б.
клон Пазарджик на 23.07.2013г. и е представила плажни нареждания. Всичко това
обосновава единствено възможния извод, че обвинението не е доказано по несъмнен
начин.
Следва да се отбележи, че в случая
тезата на прокурора, че след като е налице подпис на подс.С.
на „получил сумата“ в нареждането разписка от 23.07.2013г. следователно
подсъдимата е присвоила тази сума би била резонна за една отчетническа
отговорност, но не и за наказателната отговорност, която е лична и изисква
доказване на авторството на деянието, което в случая не е сторено от
доказателствата по делото.
Предвид гореизложеното Пазарджишкият
районен съд намира, че по делото не е доказано с оглед изискването на чл.303
ал.2 от НПК, че подс.С.С.С.
е осъществила състава на престъплението по чл.205 ал.1 т.1 от НК във връзка с
чл.201 от НК, поради което съдът на основание чл.304 от НПК, я оправда по това
обвинение.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :