РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Русе,08.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично
заседание на 16 март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНА КАЛОЯНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с участието на
прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от
съдия
ВЪРБАНОВА КАН
дело № 37
по описа за 2022 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от В.Г.И.
*** против Решение № 9 от 10.01.2022 г., постановено по АНД № 2300/2021 г. по
описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 21-1085-002257 от 16.09.2021 г. на Началник група в Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Русе, с което на жалбоподателката за нарушение на чл.
21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.182, ал.
5, във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания
„глоба” в размер на 1 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 месеца. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението,
поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се да се
отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени наказателното
постановление.
Касационният ответник, чрез
процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Г. Димитрова, в депозирано по
делото писмено възражение на касационната жалба вх. № 3610 от 11.02.2022 г. по
описа на РС – Русе, счита касационната жалба за неоснователна и моли въззивното
решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Становището на представителя на РОП
е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и 213 от АПК, е процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
същата е основателна.
След преценка на събраните
писмени доказателства - АУАН № 21-1085- 002257 от 06.07.2021 г., възражения по
акта, справка, декларация по чл. 188 от ЗДвП, фотоалбум, протокол за изпитване на
СИ, електронен фиш Серия К № 3073130, разписка от 11.05.2020 г., електронен фиш
Серия К № 2831426, разписка от 11.05.2020 г., електронен фиш Серия К № 3061039,
справка за нарушител, първата съдебна инстанция е установила следната
фактическа обстановка по делото:
На 20.03.2021 г., в
12:02 часа, в гр. Русе, по бул. „България“ № 260, до бензиностанция ЕКО, посока
ГКПП Дунав мост, с техническо средство - ARH CAM S1 11743E4, било установено
нарушение на правилата за движение по пътищата - превишаване на максимално
допустимата скорост на движение. Констатирано и заснето било, че л. а. „БМВ 328
И Х ДРАЙВ“ с рег. № Р***, се движел със скорост от 97 км/ч. /след отчетен
толеранс в параметрите на скоростомера/ при максимално допустима скорост от 50
км/ч., въведена за съответния пътен участък с пътен знак В26.
След изпълнение на
процедурата по закон и представяне на декларация по чл. 188 от ЗДвП, жалбоподателката
В. И. била установена като водач на автомобила.
От направена в хода на
производството пред АНО справка в Сектор ПП при ОД на МВР - Русе, било
констатирано, че нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП било извършено в
условията на системност в едногодишен срок от влизане в сила на електронни
фишове, с които били наложени вече наказания за такива нарушения.
При тези констатации,
срещу В. И. бил съставен АУАН № 21-1085-002257 от 06.07.2021 г., сочещ
извършено административно нарушение на чл.21, ал. 2 от ЗДвП. Актът бил
предявен, лично връчен и подписан с формални възражения. Въз основа на
направените писмени възражения по акта по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били
образувани преписки в Сектор ПП при ОД на МВР - Русе.
Въз основа на акта било
издадено обжалваното пред първата съдебна инстанция наказателно постановление с
наложените административни наказания, индивидуализирани като санкции за
системност.
При така установената фактическа
обстановка, за да постанови оспореното в настоящото производство решение РС -
Русе е приел от правна страна, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен
материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило
вмененото му нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП както от обективна, така и от
субективна страна. Освен това е изложил и своите съображения, според които в случая е налице системно извършено
нарушение по смисъла на закона, тъй като се констатирало четвърто нарушение в
едногодишен срок от влизане в сила на първия издаден електронен фиш за същото
нарушение. Това било видно от доказателствата по делото, като според
приложените разписки на дата 11.05.2020 г. на В. И. били връчени няколко
електронни фиша за констатирани нарушения, изразяващи се в управление на МПС с
превишаване на допустимата скорост. С оглед на тези данни контролираната съдебна
инстанция приела за очевидно, че нарушението, установено на 20.03.2021 г., се
явявало четвърто поредно, извършено в едногодишния срок от влизане в сила на представените
с административнонаказателната преписка 3 броя електронни фиша.
Решението на РС – Русе е неправилно.
Настоящият
съдебен състав споделя мотивите на въззивната инстанция, че е налице безспорно
установено и доказано извършено от В.И. нарушение на правилата, разписани в чл. 21,
ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП -движение със скорост над допустимата за населено място – в гр. Русе, по бул. „България“ № 260,
до бензиностанция ЕКО, посока ГКПП Дунав мост, със скорост 97 км/ч. при
ограничена такава, сигнализирана със знак В26 - 50 км/ч. Както пред въззивната,
така и пред касационната инстанция това обстоятелство не се и оспорва.
Основното възражение на жалбоподателката
е, че в хода на производството пред АНО са били допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като в обстоятелствената част на издаденото против нея
наказателно постановление не били точно описани електронните фишове за наложени
й глоби за нарушения по ЗДвП, съответно за какви нарушения са, кога са й били
връчени и кога са влезли в сила, въз основа на които обстоятелства да е
направен и извод за системност на процесното нарушение.
Касационната инстанция намира за
доказано по несъмнен начин по делото, че административното нарушение на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП е осъществено от обективна и субективна страна от страна на
жалбоподателката В. И.. В същото време, по мнение на настоящия състав на съда,
от съвкупния анализ на доказателствата по делото не се установява процесното
нарушение да е извършено в условията на системност. Съображенията за това са
следните:
Съгласно приложената от АНО и
впоследствие от въззивния съд санкционна норма на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП,
когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6,
ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно,
водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Според легалната дефиниция на понятието
„системно“, дадена в §6, т. 62 от ДР на ЗДвП, „системно“ е нарушението,
извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя
се налага наказание за същото по вид нарушение.
От друга страна административнонаказателната
разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП гласи, че когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и
ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за
повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца.
С §6, т. 33 от ДР на ЗДвП е дадена и
легална дефиниция на понятието „повторно“, а именно такова е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя
е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото
наказание му е било наложено като нов водач.
Логическият и граматически анализ на
тези две правни норми, разгледани поотделно и в съвкупност и съпоставени с
разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, налагат еднозначен извод, че санкцията
по чл. 182, ал. 5 от ЗДвП следва да намери
приложение единствено и само, когато водачът е извършил три или повече
нарушения по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 на чл. 182 от ЗДвП, в едногодишен срок от влизането в
сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с които
му е наложено наказание отново за такова нарушение.
Очевидно е, че идеята на законодателя
е да бъдат наказани значително по-строго водачи, които извършват нарушения по
чл. 21 от ЗДвП, при по-съществено превишаване на разрешената скорост на
движение, при това системно, а не всички нарушения, изразяващи се изобщо в
управление на МПС с превишаване на допустимата скорост, противно на приетото от
контролираната съдебна инстанция.
При извод в противен смисъл (до
какъвто неправилно е достигнал въззивният съд), не намира логично обяснение
фактът, че законодателят е посочил в нормата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, при
това изчерпателно, категория нарушения, при които водачът подлежи на
санкциониране в условията на системност. В такава хипотеза, според настоящия
съдебен състав и при сравнителен анализ с подобни правни норми, законодателната
техника би била различна, например: „Когато нарушението по предходните алинеи (т.е.
във всички случаи на превишаване на допустимата скорост на движение) е
системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.“ Настоящата
редакция на нормата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП обаче не е такава, поради което,
при санкциониране за системност, не следва да бъдат вземани предвид нарушения,
различни от тези по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т.4 - 6 на чл. 182 от ЗДвП, независимо от това, дали са три или
повече в едногодишния срок от влизането в сила на първото наказателно
постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага
наказание за такова нарушение.
Този извод, отнесен към конкретния
случай, указва, че за да бъде наказана жалбоподателката по реда на чл. 182, ал.
5 от ЗДвП, следва да е установено, че към датата на последното нарушение – 20.03.2021
г. тя е наказвана три или повече пъти, с влезли в сила наказателни
постановления или електронни фишове за нарушения по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 на чл. 182 от ЗДвП и първият от тези актове е влязъл в
сила не по-рано от 20.03.2020 г.
Видно от цитираните в АУАН № 21-1085-002257
от 06.07.2021 г. и представени пред въззивната инстанция електронни фишове - електронен
фиш Серия К № 3073130, електронен фиш Серия К № 2831426, електронен фиш Серия К
№ 3061039, връчени на жалбоподателката на 11.05.2020 г., съответно необжалвани
и влезли в сила на 26.05.2020 г., жалбоподателката е била санкционирана по чл.
182, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП (л. л. 21 – 26 от делото на РС –
Русе). Т.е. в посочения по-горе едногодишен срок В. И. не е била наказвана нито
един път за нарушение по ал. 1, т. 4 – 6 или ал. 2, т. 4 – 6, или ал. 3, т. 4 –
6 на чл. 182 от ЗДвП.
При това положение става ясно, че В. И.,
макар да е извършила нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, то неправилно е прието
от АНО, а впоследствие и от въззивния съд, че това нарушение е извършено в
условията на системност, респ. неправилно
е приложена санкционната норма на чл. 185, ал. 5, във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Гореизложеното налага отмяна на
оспорения съдебен акт.
В съответствие обаче със
задължителните указания, съдържащи се в т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от
16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, в касационното
производство по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс,
след като отмени решението на районния съд, административният съд няма
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия
орган факти под друга нарушена законова разпоредба.
В мотивите на цитираното тълкувателно
решение, Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд е
изразило становище, че това е така, тъй като подведеният под
административнонаказателна отговорност субект трябва да разполага в
касационното производство с възможност за защита не само срещу съставомерните
факти, установени от административнонаказващия орган, но и срещу тяхната правна
квалификация, независимо дали тя е дадена от административнонаказващия орган
или за първи път от районния съд.
С такова правомощие обаче разполага
първата съдебна инстанция по арг. от същото тълкувателно решение (т. 1), а и
според вече изричната уредба в ЗАНН – чл. 63, ал. 7, т. 1, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021г.)
При еднородност на фактите и
обстоятелствата по нарушението и наличие на обвинение за такова нарушение, първата
съдебна инстанция има правомощието да измени НП като се преквалифицира
нарушението като извършено без квалифициращия му признак „системно“, като в съответствие
с това се приложи закон за по-леко наказуемото нарушение – санкционната норма
на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, относима в настоящия случай, с оглед
установения размер на превишението на скоростта, или ако бъде установен
квалифициращ признак „повторно“ в съответствие с него се приложи закон отново
за по-леко наказуемо нарушение в сравнение със санкционната норма на чл. 182,
ал. 5 от ЗДвП, а именно тази на чл. 182, ал. 4, във връзка с ал. 1, т.5 от ЗДвП.
Следва да се посочи, че в цитираното
по-горе тълкувателно решение не се съдържа указание след отмяната на решението
на районния съд и при липсата на правомощие касационната инстанция да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, следва ли делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или следва делото да бъде
решено по същество с отмяна на наказателното постановление.
Според настоящия съдебен състав в
случая би следвало касационната инстанция да има правомощие да върне делото за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, тъй като противното
би означавало съдът да премира нарушителя, като го освободи изцяло от
административнонаказателна отговорност при доказаност на извършено
административно нарушение от фактическа страна, което противоречи на целите на
административното наказание – чл. 12 от ЗАНН, доколкото, за да бъде отменено НП
се изисква не само санкционираното лице да не е извършило нарушение според
квалификацията на основанието за ангажиране на административнонаказателната му
отговорност в НП, а и според фактите на обвинението.
Освен това правото на справедлив
процес на субекта на административнонаказателна отговорност ще бъде в
достатъчна степен обезпечено, именно ако касационната инстанция, констатирайки,
както е в настоящия случай, основание за изменение на правната квалификация на
изпълнително деяние /единствено при прилагане на закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението/, отмени решението на районния съд и върне делото за ново
разглеждане, със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. По
този начин упражняването на правото на защита на жалбоподателката би било
гарантирано. Няма пречка съществуващото процесуално правомощие на касационната
инстанция да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане да бъде
тълкувано така, че да осигури правото на справедлив съдебен процес. Това ще
гарантира както постигане целите на ЗАНН, така и изпълнение на позитивните
задължения на държавата, произтичащи от чл. 6 на ЕКПЧ.
Като
е потвърдил изцяло оспореното пред него наказателно постановление и не е
упражнил правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗАНН
(изм., бр. 109 от 2020
г., в сила от 23.12.2021 г.) при
наличието на основание за това, районният съд е допуснал съществено нарушение
на процесуалните правила, което обуславя отмяната на обжалваното решение като
неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната
инстанция.
При
новото разглеждане на делото, първата съдебна инстанция следва да извърши
преценка, при съблюдаване на дадените в настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона, дали с оглед събраните по делото писмени
доказателства установеното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗАНН, санкционирано
неправилно от АНО по реда на чл. 182, ал. 5, във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗДвП
при липсата на квалифициращия признак „системно“, следва да бъде подведено под
основния състав на санкционната норма на чл.182, ал. 1, т. 5 от ЗАНН или
предвид данните за санкциониране с влезли в сила не по-рано от 20.03.2020 г. ЕФ
за нарушения по чл. 182, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП – да бъде
подведено под квалифицирания състав на чл. 182, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 5
от ЗДВП, който се явява по-леко наказуем в сравнение с този по чл. 182, ал. 5
от ЗДвП.
При
новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе, с оглед
изхода на спора, и по отговорността за разноските – чл. 226, ал. 3 от АПК, вр.
чл. 63д от ЗАНН.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 9 от
10.01.2022 г., постановено по АНД № 2300/2021 г. по описа на Районен съд - Русе.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Русе.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.