Решение по дело №352/2021 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 161
Дата: 17 декември 2021 г. (в сила от 15 юни 2022 г.)
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20215610200352
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. гр. Димитровград, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20215610200352 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
Образувано е по жалба на Н. П. Н. от гр.Димитровград, бул.“*************, ЕГН
**********, срещу заповед за задържане на лице рег. № 254зз-136 от 29.06.2021г., издадена
от полицейски орган – инспектор в група „ТП“, Сектор „ОП“ при РУ-Димитровград, с която
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка
"Задържане за срок до 24 часа".
Жалбоподателят- чрез упълномощеният си процесуален представител, счита, че оспорваната
заповед е издадена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на
административно-производствените правила, при противоречие с материалния закон и при
несъответствие с целта на закона. Моли атакуваната заповед за задържане да бъде отменена
като незаконосъобразна.
В хода на съдебното производство жалбоподателят- редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата с
искането за отмяна на заповедта за задържане. Заявява, че издателят на заповедта не е
преценил основанията и е издал незаконосъобразна заповед, пледира за отмяна на
обжалваната заповед, претендира заплащане на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – РУ-МВР-Димитровград- редовно призовани, не изпращат
представител.
Издателят на заповедта- полицейски инспектор Б.М.- редовно призован, се явява.
1
С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото бяха допуснати като свидетели
полицейските служители ЕВГ. Г. и ПЛ. П..
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, Съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
На 29.06.2021г. полицейски инспектор Б.М. и колегите му от РУ-МВР-Димитровград- ЕВГ.
Г. и ПЛ. П., извършвали със служебния си автомобил обход по пътищата в гр.Димитровград.
При движението им по улицата зад жилищните блокове на бул.“Г.С.Раковски“- до №49,
св.Б.М. казал да спрат автомобила, тъй като видял оперативно интересно лице и искал да
извърши проверка. Отправил се към входа на близкия жилищен блок и измежду намиращите
се пред входа хора, се върнал с лице от мъжки пол. При служебния полицейски автомобил, в
присъствието на другите свидетели- Г. и П., било установено, че доведеното лице е
настоящият жалбоподател Н.Н.. На въпрос дали притежава наркотични вещества, Н.
отговорил, че носи у себе си такива и изкарал малък плик от дрехите си. След това била
извършена проверка и в дома на Н., в който полицейските служители заварили други две
лица, също криминално проявени. В дома на жалбоподателя не били открити други
наркотични вещества, но единият от присъстващите там заявил, че имали, но ги изхвърлили
при отключването на входната врата. Жалб.Н. бил отведен в сградата на РУ-МВР-
Димитровград.
На жалб.Н. била издадена и обжалваната заповед за задържане на лице от 13,10ч. същия
ден, в която заповед е описано, че на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР се задържа за срок
до 24 часа. Като основание е описано- „има данни за извършено престъпление по БП 367,
притежание на НУВ“.
След подписване на заповедта от задържаното лице, е попълнена и декларация по чл.15, ал.2
от ЗМВР, в която жалб.Н. е декларирал, че не желае адвокатска защита, че няма
здравословни проблеми и не желае медицински преглед, не желае да се уведоми член от
неговото семейство, желае да има свиждания и да получава колети и храна. Срещу всяко
декларирано обстоятелство, жалб.Н. се е подписал.
Същият е бил освободен на следващия ден- 30.06.2021г. в 9,40ч.
С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – заповед за
задържане на лице рег. № 254зз-136 от 29.06.2021г., издадена от полицейски орган – Б.М.,
инспектор група „ТП“, Сектор „ОП“ при РУ-Димитровград, на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР, на жалбоподателя Н.Н. е наложена принудителна административна мярка
"Задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на РУ-Димитровград.
Към административната преписка са представени и други доказателства- протокол за личен
обиск, декларация по чл.15, ал.2 от ЗМВР, писмено Становище на пол.инспектор Б.М. до
началника на РУ-Димитровград.
Допуснати са като свидетели другите двама присъствали полицейски служители- св.ЕВГ. Г.
и св.ПЛ. П..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
2
Жалбата е допустима, подадена от активно легитимирано лице с правен интерес да оспорва,
в предвидения законоустановен срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по
смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на
чл.72, ал.1 от ЗМВР. Издадена е в предвидената в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма и има
изискуемото по чл.74, ал.2 от ЗМВР съдържание. Налице е и друга съществена част от
изискуемите елементи по разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗМВР- „За лицата по чл.72, ал.1 се
издава писмена заповед за задържане. (2) В заповедта по ал. 1 се посочват: …..
2. фактическите и правните основания за задържането; … 4. датата и часът на задържането;“.
В случая е налице описание на фактическите и правни основания за задържането.
Посочване на правно основание - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, както и описанието на "има
данни за извършено престъпление по БП 367, притежание на НУВ“, кореспондират с
представената по делото справка за извършване на проверка по полицейска преписка от
полицейския инспектор Б.М., в която се съдържат данни, че жалбоподателят Н. е известен
на органите на полицията по линия на държане на наркотични вещества, като на процесната
дата, същият е заявил пред тримата полицейски служители, чу носи у себе си наркотични
вещества, като дори ги показал. В случая е без значение дали полицейските служители са
имали предварителна информация или не- обективно е била извършена полицейска
проверка, проверяваният е заявил, че носи у себе си наркотични вещества, показал е носен в
дрехите си плик, при които действия е следвало да бъде взето отношение от проверяващите
полицейски органи.
Описанието на мотивите за задържането както от правна страна, така и описателната част,
са достатъчно конкретни и ясни, без да създават неяснота по отношение причините за
задържането. Изрично е описана разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, предвиждаща
възможността полицейските органи да задържат лице: „за което има данни, че е извършило
престъпление“.
Действително, не е посочен по кой текст от закона е престъплението, зап което има данни,
обуславящи задържането на проверяваното лице, като полицейският инспектор е описал, че
има данни за извършено престъпление по БП №367. Следва да се поясни, чу задържаният
няма задължение да досглобява и доизяснява сам мотивите за задържането си, но също така
следва да се подчертае, че в заповедта е описано недвусмислено „притежание на НУВ“,
което на практика представлява конкретно описано престъпление. Т.е. така описаното в
заповедта за пзадържане не нарушава правото на защита на задържания, нито води до
неправилно разбиране на основанията за задържането му. Съдът намира, че описанието е
достатъчно ясно, без да дава основания за превратно разбиране или неразбиране.
При това положение, както от посоченото в оспорената заповед, така и от данните в
преписката е установено фактическото основание за задържане на Н., а именно притежание
на НУВ /наркотични и упойващи вещества/.
3
Без значение е дали заявеното от проверявания по време на проверката е отговаряло на
истината и дали той действително е носел наркотични вещества, какъв е техният вид и какво
е количеството им. Законодателят не е поставил критерии и изключения за притежанието на
отделни видове наркотични вещества и за неприложимост на чл.72 от ЗМВР при
притежанието на тези отделни видове наркотични вещества или неприложимост на
посочената разпоредба при минимално количество. За полицейските органи са били налице
всички законови обстоятелства, за да упражнят правомощията си по чл.72 от ЗМВР и
издаване заповед за задържане на провереното лице, при положение, че то само е заявило
пред полицаите, чу притежава наркотични вещества, като дори ги показал. За пълнота
следва да се посочи, че в хода на образуваното досъдебно производство е установено и
доказано, че предадените от Н. вещества действително са наркотични и представляват
марихуана с тегло 1,24г.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че оспорената заповед за
задържане по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е обоснована, законосъобразна и постановена
в съответствие с материалния закон. Същата не страда от пороците, посочени в жалбата
срещу нея. Спазени са изисквания по чл.74, ал.2 от ЗМВР, осигурена е възможност
задържания да придобие ясна представа защо е задържан и да може ефективно да оспори
законността на това задържане по съдебен ред. Отделно от това, наред с наличието на
всички формални изисквания при издаването на обжалваната заповед, съдът намира, че
установените по делото факти потвърждават наличието на основания за задържане по реда
на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Това се установи и от показанията на разпитаните свидетели ЕВГ. Г. и ПЛ. П., които
показания недвусмислено говорят за държане на наркотични вещества от жалбоподателя,
последвало предприемане на действия по задържане.
По изложените съображения, след осъществената проверка по чл.168 от АПК, съдът намира
жалбата за неоснователна, а оспорената Заповед - за правилна и законосъобразна, поради
което следва да се потвърди.
Поради гореописаното и на основание чл.172 от АПК, Съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице рег. № 254зз-136 от 29.06.2021г.,
издадена от полицейски орган – Б.М., инспектор група „ТП“, Сектор „ОП“ при РУ-
Димитровград, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наложена принудителна
административна мярка "Задържане за срок до 24 часа" на Н. П. Н. от гр.Димитровград,
бул.“*************, ЕГН ********** - като правилна и законосъобразна.


4
Решението подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс пред
Административен съд– Хасково, в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
Образувано е по жалба на Н. П. Н. от гр.Димитровград, бул.“*************, ЕГН
**********, срещу заповед за задържане на лице рег. № 254зз-136 от 29.06.2021г., издадена
от полицейски орган – инспектор в група „ТП“, Сектор „ОП“ при РУ-Димитровград, с която
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка
"Задържане за срок до 24 часа".
Жалбоподателят- чрез упълномощеният си процесуален представител, счита, че оспорваната
заповед е издадена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на
административно-производствените правила, при противоречие с материалния закон и при
несъответствие с целта на закона. Моли атакуваната заповед за задържане да бъде отменена
като незаконосъобразна.
В хода на съдебното производство жалбоподателят- редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата с
искането за отмяна на заповедта за задържане. Заявява, че издателят на заповедта не е
преценил основанията и е издал незаконосъобразна заповед, пледира за отмяна на
обжалваната заповед, претендира заплащане на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – РУ-МВР-Димитровград- редовно призовани, не изпращат
представител.
Издателят на заповедта- полицейски инспектор Б.М.- редовно призован, се явява.
С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото бяха допуснати като свидетели
полицейските служители ЕВГ. Г. и ПЛ. П..
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, Съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
На 29.06.2021г. полицейски инспектор Б.М. и колегите му от РУ-МВР-Димитровград- ЕВГ.
Г. и ПЛ. П., извършвали със служебния си автомобил обход по пътищата в гр.Димитровград.
При движението им по улицата зад жилищните блокове на бул.“Г.С.Раковски“- до №49,
св.Б.М. казал да спрат автомобила, тъй като видял оперативно интересно лице и искал да
извърши проверка. Отправил се към входа на близкия жилищен блок и измежду намиращите
се пред входа хора, се върнал с лице от мъжки пол. При служебния полицейски автомобил, в
присъствието на другите свидетели- Г. и П., било установено, че доведеното лице е
настоящият жалбоподател Н.Н.. На въпрос дали притежава наркотични вещества, Н.
отговорил, че носи у себе си такива и изкарал малък плик от дрехите си. След това била
извършена проверка и в дома на Н., в който полицейските служители заварили други две
лица, също криминално проявени. В дома на жалбоподателя не били открити други
наркотични вещества, но единият от присъстващите там заявил, че имали, но ги изхвърлили
при отключването на входната врата. Жалб.Н. бил отведен в сградата на РУ-МВР-
Димитровград.
На жалб.Н. била издадена и обжалваната заповед за задържане на лице от 13,10ч. същия
ден, в която заповед е описано, че на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР се задържа за срок
до 24 часа. Като основание е описано- „има данни за извършено престъпление по БП 367,
притежание на НУВ“.
След подписване на заповедта от задържаното лице, е попълнена и декларация по чл.15, ал.2
от ЗМВР, в която жалб.Н. е декларирал, че не желае адвокатска защита, че няма
здравословни проблеми и не желае медицински преглед, не желае да се уведоми член от
неговото семейство, желае да има свиждания и да получава колети и храна. Срещу всяко
декларирано обстоятелство, жалб.Н. се е подписал.
Същият е бил освободен на следващия ден- 30.06.2021г. в 9,40ч.
1
С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – заповед за
задържане на лице рег. № 254зз-136 от 29.06.2021г., издадена от полицейски орган – Б.М.,
инспектор група „ТП“, Сектор „ОП“ при РУ-Димитровград, на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР, на жалбоподателя Н.Н. е наложена принудителна административна мярка
"Задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на РУ-Димитровград.
Към административната преписка са представени и други доказателства- протокол за личен
обиск, декларация по чл.15, ал.2 от ЗМВР, писмено Становище на пол.инспектор Б.М. до
началника на РУ-Димитровград.
Допуснати са като свидетели другите двама присъствали полицейски служители- св.ЕВГ. Г.
и св.ПЛ. П..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, подадена от активно легитимирано лице с правен интерес да оспорва,
в предвидения законоустановен срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по
смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на
чл.72, ал.1 от ЗМВР. Издадена е в предвидената в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма и има
изискуемото по чл.74, ал.2 от ЗМВР съдържание. Налице е и друга съществена част от
изискуемите елементи по разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗМВР- „За лицата по чл.72, ал.1 се
издава писмена заповед за задържане. (2) В заповедта по ал. 1 се посочват: …..
2. фактическите и правните основания за задържането; … 4. датата и часът на задържането;“.
В случая е налице описание на фактическите и правни основания за задържането.
Посочване на правно основание - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, както и описанието на "има
данни за извършено престъпление по БП 367, притежание на НУВ“, кореспондират с
представената по делото справка за извършване на проверка по полицейска преписка от
полицейския инспектор Б.М., в която се съдържат данни, че жалбоподателят Н. е известен
на органите на полицията по линия на държане на наркотични вещества, като на процесната
дата, същият е заявил пред тримата полицейски служители, чу носи у себе си наркотични
вещества, като дори ги показал. В случая е без значение дали полицейските служители са
имали предварителна информация или не- обективно е била извършена полицейска
проверка, проверяваният е заявил, че носи у себе си наркотични вещества, показал е носен в
дрехите си плик, при които действия е следвало да бъде взето отношение от проверяващите
полицейски органи.
Описанието на мотивите за задържането както от правна страна, така и описателната част,
са достатъчно конкретни и ясни, без да създават неяснота по отношение причините за
задържането. Изрично е описана разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, предвиждаща
възможността полицейските органи да задържат лице: „за което има данни, че е извършило
престъпление“.
Действително, не е посочен по кой текст от закона е престъплението, зап което има данни,
обуславящи задържането на проверяваното лице, като полицейският инспектор е описал, че
има данни за извършено престъпление по БП №367. Следва да се поясни, чу задържаният
няма задължение да досглобява и доизяснява сам мотивите за задържането си, но също така
следва да се подчертае, че в заповедта е описано недвусмислено „притежание на НУВ“,
което на практика представлява конкретно описано престъпление. Т.е. така описаното в
заповедта за пзадържане не нарушава правото на защита на задържания, нито води до
неправилно разбиране на основанията за задържането му. Съдът намира, че описанието е
достатъчно ясно, без да дава основания за превратно разбиране или неразбиране.
При това положение, както от посоченото в оспорената заповед, така и от данните в
преписката е установено фактическото основание за задържане на Н., а именно притежание
2
на НУВ /наркотични и упойващи вещества/.
Без значение е дали заявеното от проверявания по време на проверката е отговаряло на
истината и дали той действително е носел наркотични вещества, какъв е техният вид и какво
е количеството им. Законодателят не е поставил критерии и изключения за притежанието на
отделни видове наркотични вещества и за неприложимост на чл.72 от ЗМВР при
притежанието на тези отделни видове наркотични вещества или неприложимост на
посочената разпоредба при минимално количество. За полицейските органи са били налице
всички законови обстоятелства, за да упражнят правомощията си по чл.72 от ЗМВР и
издаване заповед за задържане на провереното лице, при положение, че то само е заявило
пред полицаите, чу притежава наркотични вещества, като дори ги показал. За пълнота
следва да се посочи, че в хода на образуваното досъдебно производство е установено и
доказано, че предадените от Н. вещества действително са наркотични и представляват
марихуана с тегло 1,24г.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че оспорената заповед за
задържане по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е обоснована, законосъобразна и постановена
в съответствие с материалния закон. Същата не страда от пороците, посочени в жалбата
срещу нея. Спазени са изисквания по чл.74, ал.2 от ЗМВР, осигурена е възможност
задържания да придобие ясна представа защо е задържан и да може ефективно да оспори
законността на това задържане по съдебен ред. Отделно от това, наред с наличието на
всички формални изисквания при издаването на обжалваната заповед, съдът намира, че
установените по делото факти потвърждават наличието на основания за задържане по реда
на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Това се установи и от показанията на разпитаните свидетели ЕВГ. Г. и ПЛ. П., които
показания недвусмислено говорят за държане на наркотични вещества от жалбоподателя,
последвало предприемане на действия по задържане.
По изложените съображения, след осъществената проверка по чл.168 от АПК, съдът намира
жалбата за неоснователна, а оспорената Заповед - за правилна и законосъобразна, поради
което следва да се потвърди.

3