Решение по НАХД №1536/2025 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 519
Дата: 20 октомври 2025 г.
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20254430201536
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 519
гр. Плевен, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря Валя Х. Стоянова
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20254430201536 по описа за 2025 година

Производството е по чл.58д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. И. Г. с ЕГН ********** от *** против
наказателно постановление № 9484/17.07.2025 година, издадено от началник
на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа”
към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура”, с което му е наложена на основание чл. чл. 177, ал.3, т.1,
предл.3 от Закона за движение по пътищата - административна санкция –
глоба в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение чл.139,
ал.1, т.2, предл.3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.7, ал.1,
т. 4, буква „а“ и чл.7, ал. 1, т.3, буква „б" от Наредба №11 от 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извън габаритни и/или тежки ППС.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че при съставяне на
АУАН и издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати
съществени нарушения относно приложението на материалния закон. Сочи,
че при постановяването на НП са нарушени материалния и процесуалния
закон и същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради
1
което моли да бъде постановено решение, с което да се отмени. Претендира
разноски по делото.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява
и не се представлява.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. С. В.
моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна се установява следното:
На 20.06.2025 г. в 10:36 часа на път 1-3, км 87 на отбивна площадка в
посока гр. Долни Дъбник - гр. Плевен, И. И. Г. е управлявал и извършвал
превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси - МПС с две оси марка „Волво“,
модел „ФХ“ с peг. № *** и полуремарке с три оси с peг.№***, като в процеса
на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на
царевица, видно от товарителница № 816699/20.06.2025 г. Жалбоподателят
бил спрян за проверка от инспектори в Агенция "Пътна инфраструктура",
които изпълнявали служебните си задължения по контрол и превенция на
тежкотоварния трафик по републиканската пътна мрежа.
При направеното измерване с техническо средство - електронна
мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел
DFW-KR №118807 и ролетка № 1311/18/5 м/, е констатирано следното:
Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е
13.205 т. при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т.
съгласно чл.7, ал.1, т. 4, буква „а" от Наредбата, като превишаването е с
1.705т.
При измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е 28.000 т при максимално допустимо
натоварване на оста 24 т, съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „б” от Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
(Наредбата), като превишаването е с 4.000 т. За извършеното измерване с
2
електронна везна бил издаден кантарен билет. Жалбоподателят представил на
контролните органи СРМПС, експедиционна бележка и пътен лист.
Свидетелят Р. Й. Г. – на длъжност инспектор в дирекция "Анализ на
риска и оперативен контрол" при АПИ, съставил срещу Инат И. Г. акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 0010804/20.06.2025 г.
за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от Закона за движението
по пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.4, буква „а“ и чл.7, ал.1, т.3, буква „б" от
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, който го
подписал и получил препис от него. В законоустановения срок не са
постъпили възражения от нарушителя.
Въз основа на така съставения АУАН началник отдел "Оперативен
контрол по републиканска пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и
оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" издал атакуваното
наказателно постановление № 9484/17.07.2025 г., с което на основание чл. 53,
ал. 1 от ЗАНН и чл. 177, ал.3, т.1, предл.3 от Закона за движение по
пътищата на И. И. Г. е наложена административна санкция – глоба в размер
на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение чл.139, ал.1, т.2, предл.3
от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т. 4, буква „а“ и
чл.7, ал. 1, т.3, буква „б" от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение
на извън габаритни и/или тежки ППС.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Р. Й. Г. и Н. М. А., както и от писмените
доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – копие на
СРМПС; пътен лист №180998/20.06.2025г.; товарителница сер.М№81699 от
20.06.2025г.; заповед № РД-11-97/29.01.2025г. на председателя на
управителния съвет на АПИ, заповед № РД-11-560/02.05.2025г. на
председателя на управителния съвет на АПИ; заявление за проверка №
000029-18737/14.04.2025 г. за електронна везна модел DFW-KR № 118807,
протокол за проведено обучение за работа с мобилни везни от 16.06.2024г.,
удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване за везни с
неавтоматично действие тип DFW, сертификат за съответствие DIN 50049-2.1.
Съдът кредитира изцяло описаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана по-
3
горе фактическа обстановка.
От показанията на свидетелите Р. Й. Г. и Н. М. А. се установяват както
обстоятелствата относно извършеното от жалбоподателя нарушение, така и
процедурата по съставяне на АУАН. Показанията им са последователни и
съответни на писмените доказателства по делото – кантарен билет,
експедиционна бележка и пътен лист. Видно от последните на процесната
дата жалбоподателят е извършвал превоз на царевица с товарен автомобил с
рег. № А92 92 НН - Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична
ос на ППС е 13.205 т. при максимално допустимо натоварване на
задвижващата ос 11.500 т. съгласно чл.7, ал.1, т. 4, буква „а" от Наредбата,
като превишаването е с 1.705т. При измерено разстояние между осите 1.38 м,
сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28.000 т при
максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква
„б” от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС (Наредбата), като превишаването е с 4.000 т.
Видно от представените от въззиваемата страна сертификат и
декларация за съответствие на ролетка 1311/18/5 м, както и заявления за
последваща периодична проверка на средствата за измерване относно везна за
измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118807,
използваните от контролните органи технически средства са изправни и
отговарят на изискванията на Закона за измерванията.
Събраните по делото доказателства са еднопосочни и
непротиворечиви, поради което не е необходимо по-подробното им
анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и
компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно
4
постановление следват по силата на заеманите длъжности и правомощията,
делегирани им с приложените по делото заповед № РД-11-96/29.01.2025 г. и
заповед № РД-11-560/02.05.2025 г. на председателя на управителния съвет на
АПИ и на основание чл. 56 от ЗП. Съдът намира, че възражението на
жалбоподателя за липса на компетентност у актосъставителя и АНО е
неоснователно. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол, предвидени в този закон. Чл. 167, ал. 3 от своя страна
посочва, че службите за контрол, определени от собствениците или
администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират
състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения,
средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване
и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от
длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна
инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници" осъществява контрол
върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите,
влизащи или излизащи от страната. Изрично е посочено, че именно АПИ и
нейните служители контролират осовото натоварване на МПС. В
разпоредбата на чл. 36 от Наредба № 11/03.07.2001 г. е предвидено, че
контролът на извънгабаритните ППС по пътищата се осъществява от Агенция
"Пътна инфраструктура" със съдействието на съответната служба за контрол
при МВР, а разпоредбата на чл. 37 от Наредбата предвижда, че във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция
"Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата
на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и съставят акт за установяване на административно
нарушение, когато се установи, че движението се извършва без разрешително.
Контролът по движението на тежки и извънгабаритни ППС по
републиканската пътна мрежа се осъществява от органите на Агенция "Пътна
инфраструктура", а участието на органите на МВР е единствено с цел
съдействие.
В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
5
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Обстоятелствата по
извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, позволяващи на
жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, като са посочени и
нарушените законови разпоредби. Отразено е времето и мястото на
извършване на нарушението, посочена е установената сума от натоварването
на ос на двойната задвижваща ос на МПС, максимално допустимото
натоварване и констатираното превишение.
От писмените и гласни доказателства по делото безспорно се
установи, че на 20.06.2025 г. в 10:36 часа на път 1-3, км 87 на отбивна
площадка в посока гр. Долни Дъбник - гр. Плевен, И. И. Г. е управлявал и
извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси - МПС с две оси
марка „Волво“, модел „ФХ“ с peг. № *** и полуремарке с три оси с peг.№***,
като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва
превоз на царевица, видно от товарителница № 816699/20.06.2025 г.
При направеното измерване с техническо средство - електронна
мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел
DFW-K.R №118807 и ролетка № 1311/18/5 м/, е констатирано следното:
Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е
13.205 т. при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т.
съгласно чл.7, ал.1, т. 4, буква „а" от Наредбата, като превишаването е с
1.705т.
При измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е 28.000 т при максимално допустимо
натоварване на оста 24 т, съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „.б” от Наредба № 11
от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
(Наредбата), като превишаването е с 4.000 т.
По същество нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е
правилно установено и доказано. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2
ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари,
които не представляват опасност за участниците в движението. Съгласно § 6,
6
т. 53 от ДР на ЗДвП "съчленено превозно средство" е комбинация от превозни
средства, състояща се от моторно превозно средство и свързано с него
полуремарке, а съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ допустимата максимална маса на съчленени ППС с две оси, с
полуремарке с три и повече оси, е 40 тона, като в случая общата маса на
управляваното от жалбоподателя ППС е надхвърляла допустимата маса с
9420кг.
Съдът не споделя възражението за неправилно определен субект на
административнонаказателната отговорност. В конкретния случай на
установено движение на ППС с осово натоварване, надвишаващо
допустимите норми, регламентирани в раздел втори на Наредба №
11/03.07.2001 г., отговорността за нарушаване на забраната по чл. 139, ал. 1, т.
2 ЗДвП, следва да бъде понесена от физическото лице - негов водач.
Предвидената в закона глоба цели да обезпечи спазването на въведената
забрана, като се ангажира отговорността на всяко физическо лице, което
извърши движение на тежки пътни превозни средства с осево натоварване над
допустимото. Неизпълнението на това задължение от страна на водача
обуславя отговорността му по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, поради което и
дадената от административния орган квалификация е законосъобразна.
От субективна страна жалбоподателят е действал виновно, при форма
на вината пряк умисъл, доколкото е съзнавал, че натоварването на ос е по-
голямо от допустимото и въпреки това е извършил превоза. Знанието на
жалбоподателя се извежда и от наличните по делото и предоставени от него в
хода на проверката пътен лист и експедиционна бележка, където е вписан
видът на товара и неговите характеристики.
Настоящият състав приема, че в конкретната хипотеза не следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице
маловажност на случая. Допуснатото нарушение не се отличава от останалите
нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно
незначителна. В тази връзка съдът споделя доводите на АНО изложени в НП,
в тази насока.
По отношение на наказанието разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3
от ЗДвП, предвижда за извършеното нарушение, деецът да се санкционира с
глоба от 500 до 3 000 лева.
7
Относно наказанието, съдът счита, макар с оглед доказаността на
нарушението и надлежното му квалифициране, административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е наложил санкцията на
нарушителя, но при определяне размера на същата не е съобразил тежестта на
нарушението чрез налагане на глобата над законовия минимум.
Настоящият състав намира за адекватно на конкретното нарушение,
налагането на наказание в по-нисък размер на глобата, но над минималния, а
именно 1000 лв., тъй като по делото не бяха ангажирани никакви
доказателства от административнонаказващия орган (АНО) за предходни
нарушения на ЗДвП от нарушителя, което също е трябвало да бъде съобразено
при индивидуализацията на наказанието за конкретното нарушение съгласно
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Съдът счита, че в случай, че АНО има предвид
определени отегчаващи вината обстоятелства, то последният е бил длъжен да
вземе отношение по тях в текста на НП, като ги посочи изрично или наведе
такива в хода на съдебното следствие. Изложеното води до извода, че размера
на имуществена санкция – 2500, 00 лева не почива на посочените в чл. 27
ЗАНН предпоставки, а е определено самоцелно от АНО, което прави същото
незаконосъобразно, доколкото наказанието винаги е подчинено на определени
цели и следва да бъде съобразено с личността на извършителя и характера на
извършеното и в този смисъл никога не бива да бъде самоцелно. По делото не
се събраха доказателства в резултат на извършеното от жалбоподателя да са
настъпили обществено-опасни последици.
Поради изложеното и липсата на каквито и да е установени от АНО
отегчаващи вината обстоятелства, настоящият съдебен състав счита, че
наказание малко над минималния посочен в чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП размер
от 1000, 00 лева изцяло би постигнал целите на наказанието по ЗАНН.
Съдът намира наказания в посочения размер за достатъчни за
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. В
този смисъл и съдът намери, че наказанието глоба не е било
индивидуализирано правилно и поради изложени по-горе подробно
съображения следва да бъде намалено.
По тези съображения атакуваното НП следва да бъде изменено в
8
частта относно наложената глоба, като размерът от 2500, 00 лв. се намали на
1000, 00 лв.
Видим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 9484/17.07.2025година на
началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна
мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция
„Пътна инфраструктура”, с което на И. И. Г. с ЕГН ********** от *** е
наложена на основание чл. 177, ал.3, т.1, предл.3 от Закона за движение по
пътищата - административна санкция – глоба в размер на 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева за нарушение чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от Закона за
движението по пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т. 4, б.„а“ и чл.7, ал. 1, т.3,
буква „б" от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извън
габаритни и/или тежки ППС, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание "глоба" от 2500 (две хиляди и петстотин) на 1000 (хиляда) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Плевен – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.



Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9

Съдържание на мотивите

Производството е по чл.58д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.И.Г. с ЕГН ********** от *** против
наказателно постановление № 9484/17.07.2025 година, издадено от началник
на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа”
към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура”, с което му е наложена на основание чл. чл. 177, ал.3, т.1,
предл.3 от Закона за движение по пътищата - административна санкция –
глоба в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение чл.139,
ал.1, т.2, предл.3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.7, ал.1,
т. 4, буква „а“ и чл.7, ал. 1, т.3, буква „б" от Наредба №11 от 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извън габаритни и/или тежки ППС.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че при съставяне на
АУАН и издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати
съществени нарушения относно приложението на материалния закон. Сочи,
че при постановяването на НП са нарушени материалния и процесуалния
закон и същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради
което моли да бъде постановено решение, с което да се отмени. Претендира
разноски по делото.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява
и не се представлява.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк.
Северина Върбанова моли обжалваното НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна се установява следното:
На 20.06.2025 г. в 10:36 часа на път 1-3, км 87 на отбивна площадка в
посока гр. Долни Дъбник - гр. Плевен, И.И.Г. е управлявал и извършвал
превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси - МПС с две оси марка „Волво“,
модел „ФХ“ с peг. № *** и полуремарке с три оси с peг.№***, като в процеса
на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на
царевица, видно от товарителница № 816699/20.06.2025 г. Жалбоподателят
бил спрян за проверка от инспектори в Агенция "Пътна инфраструктура",
които изпълнявали служебните си задължения по контрол и превенция на
тежкотоварния трафик по републиканската пътна мрежа.
При направеното измерване с техническо средство - електронна
мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел ***
№*** и ролетка № 1311/18/5 м/, е констатирано следното:
1
Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е
13.205 т. при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т.
съгласно чл.7, ал.1, т. 4, буква „а" от Наредбата, като превишаването е с
1.705т.
При измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е 28.000 т при максимално допустимо
натоварване на оста 24 т, съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „б” от Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
(Наредбата), като превишаването е с 4.000 т. За извършеното измерване с
електронна везна бил издаден кантарен билет. Жалбоподателят представил на
контролните органи СРМПС, експедиционна бележка и пътен лист.
Свидетелят Р.Й.Г. – на длъжност инспектор в дирекция "Анализ на
риска и оперативен контрол" при АПИ, съставил срещу И.И.Г. акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 0010804/20.06.2025 г.
за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от Закона за движението
по пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.4, буква „а“ и чл.7, ал.1, т.3, буква „б" от
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, който го
подписал и получил препис от него. В законоустановения срок не са
постъпили възражения от нарушителя.
Въз основа на така съставения АУАН началник отдел "Оперативен
контрол по републиканска пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и
оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" издал атакуваното
наказателно постановление № 9484/17.07.2025 г., с което на основание чл. 53,
ал. 1 от ЗАНН и чл. 177, ал.3, т.1, предл.3 от Закона за движение по
пътищата на И.И.Г. е наложена административна санкция – глоба в размер
на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение чл.139, ал.1, т.2, предл.3
от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т. 4, буква „а“ и
чл.7, ал. 1, т.3, буква „б" от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение
на извън габаритни и/или тежки ППС.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Р.Й.Г. и Н.М.А., както и от писмените
доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – копие на
СРМПС; пътен лист №180998/20.06.2025г.; товарителница сер.М№81699 от
20.06.2025г.; заповед № РД-11-97/29.01.2025г. на председателя на
управителния съвет на АПИ, заповед № РД-11-560/02.05.2025г. на
председателя на управителния съвет на АПИ; заявление за проверка №
000029-18737/14.04.2025 г. за електронна везна модел *** № ***, протокол за
проведено обучение за работа с мобилни везни от 16.06.2024г., удостоверение
за признаване на одобрен тип средство за измерване за везни с неавтоматично
действие тип DFW, сертификат за съответствие DIN 50049-2.1.
Съдът кредитира изцяло описаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана по-
2
горе фактическа обстановка.
От показанията на свидетелите Р.Й.Г. и Н.М.А. се установяват както
обстоятелствата относно извършеното от жалбоподателя нарушение, така и
процедурата по съставяне на АУАН. Показанията им са последователни и
съответни на писмените доказателства по делото – кантарен билет,
експедиционна бележка и пътен лист. Видно от последните на процесната
дата жалбоподателят е извършвал превоз на царевица с товарен автомобил с
рег. № *** - Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на
ППС е 13.205 т. при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос
11.500 т. съгласно чл.7, ал.1, т. 4, буква „а" от Наредбата, като превишаването
е с 1.705т. При измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28.000 т при
максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква
„б” от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС (Наредбата), като превишаването е с 4.000 т.
Видно от представените от въззиваемата страна сертификат и
декларация за съответствие на ролетка 1311/18/5 м, както и заявления за
последваща периодична проверка на средствата за измерване относно везна за
измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел *** № ***,
използваните от контролните органи технически средства са изправни и
отговарят на изискванията на Закона за измерванията.
Събраните по делото доказателства са еднопосочни и
непротиворечиви, поради което не е необходимо по-подробното им
анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и
компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно
постановление следват по силата на заеманите длъжности и правомощията,
делегирани им с приложените по делото заповед № РД-11-96/29.01.2025 г. и
заповед № РД-11-560/02.05.2025 г. на председателя на управителния съвет на
АПИ и на основание чл. 56 от ЗП. Съдът намира, че възражението на
жалбоподателя за липса на компетентност у актосъставителя и АНО е
неоснователно. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол, предвидени в този закон. Чл. 167, ал. 3 от своя страна
посочва, че службите за контрол, определени от собствениците или
3
администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират
състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения,
средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване
и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от
длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна
инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници" осъществява контрол
върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите,
влизащи или излизащи от страната. Изрично е посочено, че именно АПИ и
нейните служители контролират осовото натоварване на МПС. В
разпоредбата на чл. 36 от Наредба № 11/03.07.2001 г. е предвидено, че
контролът на извънгабаритните ППС по пътищата се осъществява от Агенция
"Пътна инфраструктура" със съдействието на съответната служба за контрол
при МВР, а разпоредбата на чл. 37 от Наредбата предвижда, че във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция
"Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата
на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и съставят акт за установяване на административно
нарушение, когато се установи, че движението се извършва без разрешително.
Контролът по движението на тежки и извънгабаритни ППС по
републиканската пътна мрежа се осъществява от органите на Агенция "Пътна
инфраструктура", а участието на органите на МВР е единствено с цел
съдействие.
В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Обстоятелствата по
извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, позволяващи на
жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, като са посочени и
нарушените законови разпоредби. Отразено е времето и мястото на
извършване на нарушението, посочена е установената сума от натоварването
на ос на двойната задвижваща ос на МПС, максимално допустимото
натоварване и констатираното превишение.
От писмените и гласни доказателства по делото безспорно се
установи, че на 20.06.2025 г. в 10:36 часа на път 1-3, км 87 на отбивна
площадка в посока гр. Долни Дъбник - гр. Плевен, И.И.Г. е управлявал и
извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси - МПС с две оси
марка „Волво“, модел „ФХ“ с peг. № *** и полуремарке с три оси с peг.№***,
като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва
превоз на царевица, видно от товарителница № 816699/20.06.2025 г.
При направеното измерване с техническо средство - електронна
4
мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел ***
№*** и ролетка № 1311/18/5 м/, е констатирано следното:
Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е
13.205 т. при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т.
съгласно чл.7, ал.1, т. 4, буква „а" от Наредбата, като превишаването е с
1.705т.
При измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е 28.000 т при максимално допустимо
натоварване на оста 24 т, съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „.б” от Наредба № 11
от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
(Наредбата), като превишаването е с 4.000 т.
По същество нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е
правилно установено и доказано. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2
ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари,
които не представляват опасност за участниците в движението. Съгласно § 6,
т. 53 от ДР на ЗДвП "съчленено превозно средство" е комбинация от превозни
средства, състояща се от моторно превозно средство и свързано с него
полуремарке, а съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ допустимата максимална маса на съчленени ППС с две оси, с
полуремарке с три и повече оси, е 40 тона, като в случая общата маса на
управляваното от жалбоподателя ППС е надхвърляла допустимата маса с
9420кг.
Съдът не споделя възражението за неправилно определен субект на
административнонаказателната отговорност. В конкретния случай на
установено движение на ППС с осово натоварване, надвишаващо
допустимите норми, регламентирани в раздел втори на Наредба №
11/03.07.2001 г., отговорността за нарушаване на забраната по чл. 139, ал. 1, т.
2 ЗДвП, следва да бъде понесена от физическото лице - негов водач.
Предвидената в закона глоба цели да обезпечи спазването на въведената
забрана, като се ангажира отговорността на всяко физическо лице, което
извърши движение на тежки пътни превозни средства с осево натоварване над
допустимото. Неизпълнението на това задължение от страна на водача
обуславя отговорността му по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, поради което и
дадената от административния орган квалификация е законосъобразна.
От субективна страна жалбоподателят е действал виновно, при форма
на вината пряк умисъл, доколкото е съзнавал, че натоварването на ос е по-
голямо от допустимото и въпреки това е извършил превоза. Знанието на
жалбоподателя се извежда и от наличните по делото и предоставени от него в
хода на проверката пътен лист и експедиционна бележка, където е вписан
видът на товара и неговите характеристики.
Настоящият състав приема, че в конкретната хипотеза не следва да
5
намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице
маловажност на случая. Допуснатото нарушение не се отличава от останалите
нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно
незначителна. В тази връзка съдът споделя доводите на АНО изложени в НП,
в тази насока.
По отношение на наказанието разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3
от ЗДвП, предвижда за извършеното нарушение, деецът да се санкционира с
глоба от 500 до 3 000 лева.
Относно наказанието, съдът счита, макар с оглед доказаността на
нарушението и надлежното му квалифициране, административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е наложил санкцията на
нарушителя, но при определяне размера на същата не е съобразил тежестта на
нарушението чрез налагане на глобата над законовия минимум.
Настоящият състав намира за адекватно на конкретното нарушение,
налагането на наказание в по-нисък размер на глобата, но над минималния, а
именно 1000 лв., тъй като по делото не бяха ангажирани никакви
доказателства от административнонаказващия орган (АНО) за предходни
нарушения на ЗДвП от нарушителя, което също е трябвало да бъде съобразено
при индивидуализацията на наказанието за конкретното нарушение съгласно
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Съдът счита, че в случай, че АНО има предвид
определени отегчаващи вината обстоятелства, то последният е бил длъжен да
вземе отношение по тях в текста на НП, като ги посочи изрично или наведе
такива в хода на съдебното следствие. Изложеното води до извода, че размера
на имуществена санкция – 2500, 00 лева не почива на посочените в чл. 27
ЗАНН предпоставки, а е определено самоцелно от АНО, което прави същото
незаконосъобразно, доколкото наказанието винаги е подчинено на определени
цели и следва да бъде съобразено с личността на извършителя и характера на
извършеното и в този смисъл никога не бива да бъде самоцелно. По делото не
се събраха доказателства в резултат на извършеното от жалбоподателя да са
настъпили обществено-опасни последици.
Поради изложеното и липсата на каквито и да е установени от АНО
отегчаващи вината обстоятелства, настоящият съдебен състав счита, че
наказание малко над минималния посочен в чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП размер
от 1000, 00 лева изцяло би постигнал целите на наказанието по ЗАНН.
Съдът намира наказания в посочения размер за достатъчни за
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. В
този смисъл и съдът намери, че наказанието глоба не е било
индивидуализирано правилно и поради изложени по-горе подробно
съображения следва да бъде намалено.
По тези съображения атакуваното НП следва да бъде изменено в
частта относно наложената глоба, като размерът от 2500, 00 лв. се намали на
6
1000, 00 лв.
Видим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.4 от ЗАНН, съдът
постанови решението си
7