Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
Гр.Видин, 30.06.2017
година
ВИМЕТОНАНАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на тридесети юни две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: В.М.
Членове:
при секретаря В.К. в присъствието на прокурора като разгледа
докладваното от съдията
В.М. Т.дело
№ 33 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Правната квалификация на предявеният иск е чл.694,ал.1
от ТЗ.
Делото е образувано по искова молба от „Д..., Б.,
гр.Б. С. пл.“М.... „ № ... , представлявано от Ген.Директор – Т. Н. против „П..“ООД, ЕИК:... със седалище и адрес на
управление в с.К..., общ.Б....
Поддържа се в исковата молба, че синдикът на ответното дружество, което
е в производство по несъстоятелност по дело №49/15г. на ВОС, включил
предявеното от ищеца вземане, на което е титуляр и това, което е придобил по
силата на договор за цесия от 12.05.2016г. от праводатели, посочени в
съставения списък на неприетите вземания. Против така изготвените списъци
ищецът е подал възражение, каквото са подали и праводателите на ищеца.
С определение от 02.06.16г. по ТД №49/2015г. ВОС в
качеството му на съд по несъстоятелността е оставил без уважение възраженията
на ищеца срещу списъка на приетите вземания и срещу списъка на неприетите
вземания, обявени в ТР по партидата на ответника.
Определението е вписано в Търговския регистър, поради
което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск. Поради това се иска на основание чл.694, ал.3 от ТЗ да бъде
установено че ищецът е кредитор на ответника със следните суми:
Главница – 9 779 150,00 лв., мораторна лихва в размер на
1 178 075.18 лева. Върху главницата , за времето от 01.01.2015 г. до
08.03.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата , считано от 09.03.2016 г. до окончателното издължаване
на сумата, както и да им се присъдят разноските по делото.
От управителя на ответното дружество е постъпил
отговор на исковата молба, в който заявява, че признава иска по основание и размер.
С молба от
18.11.2016г с правно основание чл.218 ГПК и определение от същата дата е
конституирано трето лице помагач-„И..„АД ЕИК ...,чийто правен интерес произтича
от качеството им на кредитор на „П...
„ООД/н/, по силата на банков кредит № ...., с приети предявени вземанияи
съответно от оспорване на конкурентното , неприето предявено вземане на „Д...
„.
При така установените по делото
обстоятелства ВОС счита,че предявения иск е неоснователен и недоказан и следва
да бъде отхвърлен. На съда е служебно известно,че с решение от 09.03.16г. по
т.д.№49/15г. на ВОС по отношение на ответното дружество е открито производство
по несъстоятелност. С молба от 14.04.16г. ищцовото дружество е предявило
процесните вземания по отношение на ответното дружество
Видно от списъка на неприетите вземания съставен от
синдика на ответното дружество в същия
не е включено и вземането на ищеца. С определение №31 от 02.06.16г. по
т.д.№49/15г. на ВОС е оставено без уважение възражението на ищеца против
списъка на неприетите вземания. От направената справка в Търговския регистър се
установява,че определението е обявено на 23.06.16г.
Съгласно чл.694,ал.1 от ТЗ Кредитор или длъжникът, ако е направил
възражение по чл. 690, ал. 1 , може да
предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или
несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от момента на обявяване в
търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл.
692, ал.
В случая надлежно легитимираните страни са ищецът, като кредитор, по отношение на
който има непризнато вземане, което е предявено от него, както и ответника,
като длъжник. Синдикът не участва в това производство, в който смисъл е и
трайната съдебна практика на ВКС. Доколкото ответникът извършва процесуалните
действия чрез управителните си органи-чл.635,ал.3 от ТЗ,
за да се осъществи валидно признание, което е действие по разпореждане с
предмета на делото ,следва това признание да е заявено и от синдика .Тъй
като синдикът не е страна и не участва в това производство, то
той не може да признае или не иска. Налице е втората
хипотеза на чл.237,ал.3 от ТЗ и предвид специфичният характер на иска по чл.694
от ТЗ не следва да се постановява решение при признание на иска, а да се
преценят представените доказателства по делото.
От събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното: Между
„И...." АД, ЕИК ... от
една страна и „П..." ООД като кредитополучател, е сключен договор за
банков кредит № ... г., с който е отпуснат / усвоен кредит, в общ размер на 4
355 780 лева, от които: инвестиционен
кредит, в размер до 2 925 780 лева и оборотен кредит, в размер до 1
430 000 лева. Договор за банков
кредит № С-М-2 / 2007-Л / 20.08.2007 г., е изменен и допълнен с Анекс 1 /
20.09.2007 г„ Анекс 2 /
24.07.2008 г„ Анекс 3 /
25.11.2008 г., Анекс 4 /
26.01.2009 г., Анекс 5 /
27.04.2009 г., Анекс 6 /
8.12.2009 г. и Анекс 7 /
8.12.2009 г.С Анекс 5 /
27.04.2009 г., страните се
уговарят, ползваните от длъжника кредити в лева, да бъдат превалутирани в евро,
по курс 1,95583 лева
за 1 EUR. След превалутиране
на кредита, задълженията на кредитополучателя, са в размер на 2
105 491, 89 евро, от които:
инвестиционен кредит, в размер на 1 366 637, 01 евро и оборотен кредит, в размер на 738
854, 88 евро. С А... № ... г., „И...." АД, ЕИК .... и „П..." ООД - като кредитополучател, се договарят:-да бъде увеличен размерът на инвестиционната
част по предоставения, с договор № С-М-2 / 2007-JI / 20.08.2007 г., банков кредит - със сумата от 195 964, 00 евро, като след увеличението, същият да възлиза
на 1 620 216, 24 евро., да бъде увеличен размерът на оборотната част
по предоставения с договор № С-М-2
/ 2007- J1 / 20.08.2007 г.,
банков кредит - с 50
000, 00 евро, като след
увеличението, същият да възлиза на 831 614, 82 евро.
Според чл.25, ал.1, от договор за кредит № С.... г., „И...." АД, ЕИК ..., има право да обяви усвоения кредит за изцяло
предсрочно изискуем „при неизпълнение от страна на кредитополучателя и / или солидарните длъжници, на което и да е
задължение по договора към кредитодателя". На 25.10.2013
г., чрез нотариус В. Г., на
длъжника - „П..."
ООД, е връчена нотариална покана за доброволно изпълнение на просрочените, към 10.10.2013
г. задължения, по договора за
банков кредит. На 6.11.2013 г., предвид констатираното неизпълнение и на основание на чл.25, ал.1,
б."а" и б."ж", от договора, във връзка с чл.60, ал.2, от
Закона за кредитните институции (ЗКИ), банката обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем - на
основание на решение на управителния съвет, от 5.11.2013 година. На 22.11.2013 г., на длъжника - „П...." ООД, е връчено уведомление за
обявяване предсрочната изискуемост на задълженията по договор за банков кредит № С-М-2 / 2007-Л / 20.08.2007 г., както и нотариална покана за доброволно
изпълнение на задълженията произтичащи от договора и анексите към него.
За обезпечаване вземанията на „И...." АД, ЕИК ..., по договор за банков кредит № С.... г. и анексите към него, в полза на банката са
учредени следните обезпечения: с
нотариален акт № ... от ...г.,
в полза на „И...." АД, ЕИК ...., от длъжника „П..." ООД, е учредена договорна
ипотека върху собствени недвижими имоти; с
договор за учредяване на особен залог от 20.08.2007 г., вписан в централния регистър на особените
залози, с регистрационен № ..... по първоначално вписване, е учреден особен залог върху
търговското предприятие и отделни дълготрайни материални активи - _
имоти, машини и съоръжения - собственост на „П..." ООД; учредени са и особен залог върху ДМА, от 20.8.2007
г., особен залог на бъдещи
вземания, от 20.8.2007 г., особен залог върху ДМА, от 3.1.2008 г., особен залог върху движими вещи, от 20.2.2009
г. и особен залог върху цялата
налична и бъдеща продукция, от 10.12.2009 година.
Поради неизпълнение на задълженията от страна на „П..."
ООД и солидарните длъжници „С...." ЕООД и „Е...." АД, в дадения за
това срок, „И...." АД, ЕИК ... се снабдил със: Заповед
за изпълнение на парично задължение № 2855, от 11.12.2013 г., издадена по частно гражданско дело №
4554 / 2013 г., по описа на
районен съд П... - въз
основа на нея, в полза на „И...." АД, ЕИК...., е издаден изпълнителен лист срещу длъжниците
„П..." ООД, ЕИК ..., „Е..."
АД, ЕИК ... и „С..." ЕООД, ЕИК ..., да заплатят, при условията на солидарна
отговорност, сумата от 3 017 000 лева, в едно със законната лихва за периода от 6.12.2013
г. до изплащане на вземането,
както и 90 960 лв.,
представляващи разноски по делото, а именно: 60 340 лв. - държавна такса и 30 620 лв. - адвокатско възнаграждение.
На основание на изпълнителния лист, е образувано
изпълнително дело № _2013
**********, по описа на частен
съдебен изпълнител Т...., с регистрационен № 882, при Камарата на частните съдебни изпълнители.
Заповед за изпълнение на парично задължение №
9, от 14.1.2015
г., издадена по частно гражданско
дело № 29 / 2015 г., по описа
на районен съд П... - въз
основа на нея, в полза на „И..." АД, ЕИК ..., е издаден изпълнителен лист срещу длъжниците
„П...." ООД, ЕИК ..., „Е...."
АД, ЕИК ... и „С..." ЕООД, ЕИК ..., да заплатят, при условията на солидарна
отговорност, сумата от 100 000 лева, в едно със законната лихва за периода от 9.1.2015
г. до изплащане на вземането,
както и 4 436 лв.,
представляващи разноски по делото, а именно: 2 000 лв. - държавна такса и 2 436 лв. - адвокатско
възнаграждение.
На основание на изпълнителния лист, е образувано
изпълнително дело № ...., по описа на частен съдебен изпълнител Т...., с
регистрационен № 882, при
Камарата на частните съдебни изпълнители.
Заповед за изпълнение на парично задължение №
310, от 11.3.2015
г., издадена по частно гражданско
дело № 584 / 2015 г., по описа
на районен съд П.... - въз
основа на нея, в полза на „И..." АД, ЕИК...., е издаден изпълнителен лист срещу длъжниците „П..."
ООД, ЕИК ..., „Е..."
АД, ЕИК ... и „С...." ЕООД, ЕИК ..., да заплатят, при условията на солидарна
отговорност, следните суми:
по инвестиционен кредит: 26 519, 44 евро - главница, в едно със законната лихва до изплащане на
вземането, и 779 532, 66 евро - просрочена
договорна лихва върху главницата;
по кредит за оборотни средства: 831 614, 82 евро - главница, в едно със законната лихва до изплащане на
вземането. - разноски
по делото, в общ размер на 122 349, 92 лв., от които: 64 059, 96 лв. - държавна такса и 58 289, 96 лв. - адвокатско възнаграждение, с включен ДДС и в размер,
определен съгласно Наредба № 1 / 9.7.2004 г., за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Изпълнителният лист, е присъединен към изпълнително дело №
20138820400010, по описа на
частен съдебен изпълнител Т..., с регистрационен № 882, при Камарата на частните съдебни изпълнители.
Заповед за изпълнение на парично задължение №
193, от 10.6.2015
г., издадена по частно гражданско
дело № 193 /2015 г., по описа
на районен съд Белоградчик - въз
основа на нея, в полза на „И...." АД, ЕИК ...., е издаден изпълнителен лист срещу длъжниците
„П...." ООД, ЕИК ..., „Е..."
АД, ЕИК ... и „С..." ЕООД, ЕИК ..., да заплатят, при условията на солидарна
отговорност, следните суми:
67 438, 34 евро - лихва за забава върху просрочената главница по
инвестиционен кредит 671 893, 65 евро - неустойка
за забава върху просрочените лихви по инвестиционен кредит 84
529, 46 евро - такси по инвестиционен кредит
374 684, 01 евро - просрочена договорна лихва по кредит за оборотни средства
305 881, 28 евро - лихви за забава върху просрочената главница по
кредит за оборотни средства 384 225, 08 евро - неустойка
за забава върху просрочени лихви по кредит за оборотни средства 45
525, 76 евро - такси по кредит за оборотни средства и
144 387, 06 лв. - съдебни разноски, от които: 75
658, 45 лв. - държавна такса и 68
728, 61 лв. - адвокатско възнаграждение, определено съгласно
Наредба № 1 / 9.7.2004 г., за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ищецът „Д...., претендира вземане / неустойка, в размер на 9 779 150 лв. - по договор от 1.8.2014 г. (с „П..." ООД (в ликвидация)),
договор-анекс и запис на заповед, от 8.9.2014 г., за покупко-продажба на стока / вино и акцесорни лихви.
Договорът, от 1.8.2014 г., има невъзможен предмет - по смисъла на чл.26, ал.2, от Закона за
задълженията и договорите - доколкото,
„П..." ООД (в ликвидация), не е разполагало с продукция, в договореното
количество и от договорения вид / алтернативно - договорът, е привиден - по смисъла на чл.26, ал.2, от Закона за
задълженията и договорите и е сключен, за да бъде създадено / претендирано несъществуващо задължение / вземане, с което да бъдат увредени интересите
на длъжника и кредиторите, т.е. - договорът, от 1.8.2014 г., е нищожен и като накърняващ
добрите нрави - по
смисъла на чл.26, ал.1, от Закона за задълженията и договорите. Няма и абсолютно никакви доказателства, за
изпълнение на договора / плащане,
на договорената покупна цена - от
страна на „Д....., включително
и на договореното - в
т. 7.6.2, пълно или частично
предплащане, поради което вземанията, не са доказани по основание и размер.
В производството, по настоящото търговско дело №
33 / 2016 г., бе поискана и
допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да установи (в частност), дали
продукцията - предмет
на договора, от 1.8.2014 г., е била въобще налична, в договорените количества и асортимент,
както и (в частност), дали е извършено договореното - в т. 7.6.2, пълно или частично предплащане.
Макар, допускането на съдебно-счетоводната експертиза, да бе в интерес,
както на ищеца, така и на ответника по делото, ответника „П...." ООД, не
бе открит на вписания, в търговския регистър, към Агенцията по вписванията,
адрес на управление, а необходимата - за извършване на експертизата, счетоводна
документация, не бе представена, с което бяха създадени „
пречки за събиране на
допуснати доказателства"
- по смисъла на чл. 161,
от Гражданския процесуален
кодекс. Ето защо съдът, с оглед обстоятелствата по делото, а именно:
предявяването на иск, от офшорна компания, с неясна правосубектност,
представителство и наличие / липса
на материални активи, евентуално обезпечаващи заплащането на разноските, в
производството, по настоящото търговско дело №33 /2016 година;
предявяването на чужди, цедирани вземания, на други физически и
юридически лица, предявили вземания, в производството по несъстоятелност, с цел
- евентуално избягване на
отговорността за разноски;
създаването на пречки за събиране на допуснати доказателства, както и
липсата на приложени - към
исковата молба доказателства, за наличието на продукция - в договорените количества и асортимент, както
и за изпълнение на задължението, по т. 7.6.2 от договора за продажба пълно или частично
предплащане, на основание на чл.161,
от Гражданския процесуален кодекс, приема за доказани фактите, относно които
ответникът е създал пречки за събиране на допуснати доказателства, а именно
фактите, предмет на допуснатата и в последствие отменена съдебно-счетоводна
експертиза. На основание на чл.161, от Гражданския процесуален кодекс, с оглед
на обстоятелствата по делото и липсата на представени - от ищеца и / или ответника доказателства, съдът приема, за доказани фактите, че:
договорите за продажба на продукция са договори с невъзможен предмет,
доколкото не са представени доказателства нито за наличието на продукция - в договорените количества и асортимент, нито
за изпълнение на задължението за пълно или частично предплащане;
задълженията, както към ищеца, така и към всяко едно от физическите / юридическите лица, цедирали вземанията си на
„Д....., не са осчетоводени,
т.е. - не са доказани,
доколкото не са представени годни, писмени доказателства (а истинността
(автентичността и съдържанието) на представените частни документи, е оспорена - по реда на чл.193, ал.1, от Гражданския
процесуален кодекс, като 1. ищецът, не е направил заявление, по чл.193, ал.2, от Гражданския
процесуален кодекс за това, че желае да се ползва от представените частни
документи и съответно 2. не е извършена проверка, по реда на чл.194, ал.1, от Гражданския
процесуален кодекс).
По смисъла на чл.26, ал.1, от Закона за задълженията и договорите и
Тълкувателно решение № 1 / 2009, от 15.6.2010 г., на Върховния касационен съд, неустойката - в размер на 9 779 150 лв., е недействителна / нищожна - като противоречаща на закона и накърняваща добрите
нрави.
В производството, по настоящото дело № 33 /2016 г., въпреки предоставената на ищеца - чрез допускането на съдебно-счетоводна
експертиза възможност, да докаже наличието на продукция - в договореното количество и асортимент, т.е. - да докаже действителността на договора, не
бяха представени и събрани доказателства нито за обективната възможност за
изпълнение на договора, т.е. - за
наличието на възможен предмет, нито за изпълнението на задълженията на „Д....., изцяло или частично да предплати договорените
количества.
Тези, безспорни по делото обстоятелства, поставят „договорената" - по договора, от 1.8.2014 г. неустойка, в размер на 5
000 000 евро, в хипотезата на
нищожност, по чл.26, от Закона за задълженията и договорите, като:
противоречаща на закона и накърняваща добрите нрави, както и в
хипотезата на Тълкувателно решение № 1 / 2009, от 15.6.2010 г., на Върховния касационен съд, според което:
„Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции."
Неустойката, по договора от 1.8.2014 г., съответно записа на заповед, от 8.9.2014
г., нямат никаква
„обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции"
- по смисъла на
Тълкувателно решение № 1 / 2009, от 15.6.2010 г., на Върховния касационен съд, доколкото е
„уговорена", с цел - създаването
на фиктивно, несъществуващо задължение, в производството по несъстоятелност на
„П...." ООД и съответно - увреждане
на законните интереси на кредиторите, в производството по несъстоятелност на
„П...." ООД и в частност - на
законните интереси на „И..." АД.
Правилно синдика на „П...."
ООД, не е приел предявените - от „Д....., вземания, доколкото: „няма доказателство за
изпълнение на договора", като това означава 1. както липса на доказателства за неговия
обективно възможен предмет, така и 2. липса на доказателства за изпълнение на задълженията
на купувача, по т. 7.6.2 от
договора за продажба, за пълно или частично предплащане на договорените
количества. Доказателства за пълно или частично предплащане, договорено в
т.7.6.2 от договора за продажба, в производството по настоящото търговско дело №33
/2016 г., не бяха представени и
съответно - не
бяха събрани. Без плащане на цената - по уговорения, в договора за продажба, начин, не е
налице задължение за прехвърляне собствеността върху продаваната вещ,съответно,
не е налице неизпълнение (от страна на продавача) и съответно, не е налице
основание за плащане (от страна на продавача) на неустойка.
Записът на заповед, от 15.3.2014 г., е документ с невярно съдържание, който е антидатиран
и подписан / издаден
от лице, без представителна власт. Справка в Търговския регистър показва, че
М... П... С... - лицето,
подписало / издало
записа на заповед, от 15.3.2014 г., е управител на „П..." ООД (в несъстоятелност)
- от 28.8.2014
година. Тоест, на 15.3.2014
г. - датата на издаване на записа на заповед:
М. П. С., не е била управител на,,П." ООД (в несъстоятелност) не е имала
представителна власт, по отношение на „П..." ООД (в несъстоятелност) не е
могла, валидно да задължи, „П..." ООД (в несъстоятелност). Записът на заповед,
от 15.3.2014 г., не
материализира валидно менителнично право - доколкото, безусловното обещание / задължение да се плати, не е направено / поето от „П..." ООД (в несъстоятелност),
в лицето на управителя му – С.
Н. Д..Подписвайки, записа на заповед, от 15.3.2014 г., М. П... С..., се е задължила лично - по смисъла на чл.462, от Търговския
закон.Еднозначно, „П..." ООД (в несъстоятелност), не е длъжник - по записа на заповед, от 15.3.2014
г. - доколкото такова задължение, не е валидно
поето, от търговското дружество.Еднозначно, „Т..." ЕООД, няма валидно и
изискуемо вземане - по
отношение на „П..." ООД (в несъстоятелност) - доколкото задължението, по записа на заповед,
от 15.3.2014 г., е поето от
М. П. С. - при
хипотезата на чл.462, от Търговския закон, в качеството и на физическо лице.
Вземанията, цедирани от адв. Н.
В. И. и адв. А. Б. Ц., са предявени - в производството по несъстоятелност, на „П...." ООД,
от Адвокатско съдружие „Т...". В този смисъл, адв. И. и адв. Ц., не са
титуляри на цедираното вземане и в качеството си на физически лица, не са
страна, по договора за абонаментно правно обслужване, от 2.11.2009
г., не са кредитори / титуляри на вземанията и нямат право на иск - по чл.694, ал.1, от Търговския закон.Адвокатско
съдружие „Т...", претендира неустойка - по договор за абонаментно правно обслужване, на „П..."
ООД (в несъстоятелност), от 2.11.2009 г., в размер на 858 521, 24 лева. Договорът за абонаментно правно
обслужване, не е представен / не
са представени никакви доказателства, за наличието, основанието и размера на
евентуалните вземания, на Адвокатско съдружие „Т...".Неустойката - в размер на - 858 521, 24 лв., е недействителна / нищожна - като противоречаща на закона и накърняваща добрите
нрави или евентуално прекомерна - по смисъла, на чл.92, ал.2, от Закона за задълженията
и договорите.В производството по несъстоятелност, на „П." ООД, адв. И... и
адв. Ц.. или Адвокатско съдружие „Т...", претендират 1. изпълнение (вземането е предявено и прието), 2. обезщетение за забава и 3. неустойка за неизпълнение - такава комулативност на претенциите, Законът
за задълженията и договорите, не познава и не допуска. Споразумението, от 1.12.2014
г., е безвъзмездна сделка - доколкото не е уговорена насрещна престация - т.е., споразумението, е в полза единствено на
Адвокатско съдружие „Т...", а „П..." ООД (в несъстоятелност), не
получава нищо. То уврежда кредиторите на състоятелността - доколкото, създава конкурентно изискуемо
задължение и намалява имуществото, в масата на несъстоятелността (поради
липсата на насрещна престация).
„Т...." ЕООД, претендира вземане / главница, в размер на 205
998, 12 лв., представляващи
цедираните му - от
„К...." ЕООД вземания (от
„П..." ООД (в несъстоятелност)), по фактура № 2, от 17.10.2012 г. и фактура № 3, от 22.10.2012 г. и неустойка, в размер на 1
000 000 лв., по спогодба, от 15.1.2015
г. и договор, от 10.3.2015
г., за встъпване на „С...."
ЕООД (в несъстоятелност), в дълга на „П...." ООД (в ликвидация). Фактурите
не са представени / не
са представени никакви доказателства, за наличието, основанието и размера на
евентуалните вземания, на „К...." ЕООД - предмет на договора за цесия, от 3.1.2015
година. Налице е ПРЕКОМЕРНОСТ НА
НЕУСТОЙКАТА Според Тълкувателно решение № 1 / 2009, от 15.6.2010 г., на Върховния касационен съд.Спогодбата, от
15.1.2015 г. и договорът,
от 10.3.2015 г., са
недействителни, по отношение на кредиторите на несъстоятелността - на основание, на чл.647, ал.1, т.2, от
Търговския закон. Те са безвъзмездни сделки - доколкото не е уговорена насрещна престация - т.е., спогодбата, от 15.1.2015
г. и договорът, от 10.3.2015
г., са в полза единствено на
кредитора „Т..."' ЕООД, а „П." ООД (в несъстоятелност), не получава
нищо, извършени са в двугодишен срок и
увреждащи „И..." АД, - доколкото,
създават конкурентно изискуемо задължение и намаляват имуществото, в масата на
несъстоятелността (поради липсата на насрещна престация).Договорът за залог на
търговско предприятие, от 10.5.2015 г. - както
правилно е отбелязал и синдика на „П..." ООД (в несъстоятелност), влиза и
в хипотезата на чл.646, ал.2, т.2, от Търговския закон, т.е. - е недействителен, по отношение на „И..."
АД, доколкото е учреден залог за обезпечаване на необезпечено дотогава вземане,
в едногодишен срок.
ЕТ „А. Г. П.", претендира вземане / главница, в размер на 321
358, 81 лева. Не са представени
никакви доказателства 1. за наличието, основанието и размера, на евентуалните вземания, на „Ю..."
АД и 2. за джиросването / прехвърлянето на тези евентуални вземания - на ЕТ „А.Г. П.".
Споразумението, от 23.2.2012 г., допълнителното споразумение, от 7.11.2013
г., споразумението, от 14.11.2013
г., анекса, от 30.11.2014
г., към споразумението, от 23.2.2012
г. и записа на заповед, от 30.11.2014
г., са недействителни, по отношение
на кредиторите на несъстоятелността - на основание, на чл.647, ал.1, т.2, от Търговския
закон. Те са безвъзмездни сделки - доколкото не е уговорена насрещна престация - т.е., споразуменията и записа на заповед, са в
полза единствено на ЕТ „А. Г. П.", а „П..." ООД (в несъстоятелност),
не получава нищо.Споразумението, от 23.2.2012 г., допълнителното споразумение, от 7.11.2013
г., споразумението, от 14.11.2013
г., анекса, от 30.11.2014
г., към споразумението, от 23.2.2012
г. и записа на заповед, от 30.11.2014
г., са безвъзмездни сделки, които
увреждат кредиторите на несъстоятелността и в частност „И..." АД - доколкото, създават конкурентно изискуемо
задължение и намаляват имуществото, в масата на несъстоятелността (поради
липсата на насрещна престация).
С.М. Ж., претендира вземане / главница, в размер на 600
000 лв., неустойка, в размер на 1
200 000 лв. и акцесорни лихви - по договор за правна помощ, от 15.1.2014
година. Според разпоредбата на
чл.6, т.11, от
Наредба № 1 / 9.7.2004 г., за минималните размери на адвокатските
възнаграждения: за текуща правна помощ по договор с юридическо лице или
едноличен търговег/ - 400 лв. месечно " Тоест - договореното възнаграждение, многократно надвишава минималния размер, по
чл.6, т. 11 и
двукратния размер на адвокатското възнаграждение, по §2,
от Наредба № 1
/ 9.7.2004 г., за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В производството по несъстоятелност, на „П..." ООД, С. М. Ж.,
претендира 1. изпълнение,
2. обезщетение за забава и
3. неустойка за
неизпълнение - такава
комулативност на претенциите, Законът за задълженията и договорите, не познава
и не допуска.
31. Споразумението, от 1.12.2014 г., е недействително, по отношение на
кредиторите на несъстоятелността - на основание, на чл.647, ал.1, т.2, от Търговския
закон.
Договорът за правна помощ, от 15.1.2014 г. - в частта, с която „П...." ООД (в несъстоятелност),
встъпва в дълга на „С..." ЕООД (в несъстоятелност) и „Е..." АД (в
несъстоятелност), е безвъзмездна сделка - доколкото „П." ООД (в несъстоятелност), поема
чуждо задължение, без да е уговорена насрещна престация - т.е., договорът за правна помощ, от 15.1.2014
г. - в частта, с която „П..." ООД (в
несъстоятелност), встъпва в дълга на „С..." ЕООД (в несъстоятелност) и
„Е..." АД (в несъстоятелност), е в полза единствено на С. М. Ж., а „П..."
ООД (в несъстоятелност), не получава нищо.
Договорът за правна помощ, от 15.1.2014 г. - в частта, с която „П...." ООД (в несъстоятелност),
встъпва в дълга на „С..." ЕООД (в ликвидация) и „Е...." АД (в
несъстоятелност), е безвъзмездна сделка, по която страна е свързано лице с
длъжника - по
смисъла на чл.647, ал.1, т.1 и т.6 и §1, от Търговския закон и която уврежда кредиторите на
състоятелността - доколкото,
създава конкурентно изискуемо задължение и намалява имуществото, в масата на
несъстоятелността (поради липсата на насрещна престация).
„Л....." ЕООД, претендира вземане / неустойка, в размер на 7
500 000 лв. - по договор от 5.8.2014 г. (с „П....." ООД (в ликвидация)), за
покупко-продажба на стока / вино.
Договорът, от 5.8.2014 г., има невъзможен предмет - по смисъла начл.26, ал.2, от Закона за задълженията и
договорите - доколкото,
„П..." ООД (в ликвидация), не е разполагало с продукция, в договореното
количество и от договорения вид / алтернативно - договорът, е привиден - по смисъла на чл.26, ал.2, от Закона за
задълженията и договорите и е сключен, за да бъде създадено / претендирано несъществуващо задължение / вземане, с което да бъдат увредени интересите
на длъжника и кредиторите.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.".
Неустойката - в размер на 7 500 000 лв., е недействителна / нищожна - като противоречаща на закона и накърняваща добрите
нрави.
Договорът-анекс, от 8.9.2014 г. и записа на заповед, от 8.9.2014
г., са недействителни, по
отношение на кредиторите на несъстоятелността - на основание, на чл.647, ал.1, т.2, от
Търговския закон.
Записа на заповед е
абстрактна едностранна сделка, като менителничното правоотношение възниква
между издателя като главен и пряк длъжник и ремитента като първи кредитор. В теорията
/така К.Ц. Симулацията в гражданското право изд. С.../ се приема, че няма
пречка едностранни сделки също да са абсолютно симулативни, като при
абсолютната симулация е налице симулативно съглашение между страните, които
планират да създадат привидността, тя да функционира известно време и след това
нейното действие да бъде прекратено.
С решение No-143/01.02.2013
година, постановено по т.д.870 по описа за 2011 година на Върховен касационен
съд, ТК, I т.о. , постановено по реда на чл.290 ГПК е прието,
че въвеждането на твърдение за липса на причина за издаването на записа на
заповед представлява общо възражение, като възражението за безпаричност на
записа на заповед, респективно в процесния случай абсолютна симулативност
следва да е конкретизирано чрез посочване на обстоятелствата, при които е
издадена ценната книга.
В случая тежестта на доказване на
съществуване на вземането лежи върху кредитора, който следва да установи
фактите, от които произтича неговото вземане – т.е. пораждане на задължението и
дължимостта му към завеждането на иска / в този смисъл решение 38/04.04.2013
година, постановено по т.д.1165/2011 година на ВКС, I т.о./.
Абстрактният характер на записа на заповед не
означава, че във всеки един конкретен случай неговото издаване няма основание.
Поемането на парично задължение винаги става с определена цел, която е свързана
с други правоотношения. Датата на издаване на записа на заповед следва да се
ценят и в контекста на процесуалното поведение на ответника „П...” ООД – безусловно
признание на дълга и пълно дезинтересиране от процеса и налагащи извод за
злоупотреба с права по см. на чл.289 ТЗ, каквото поведение законът не позволява
нито в частен, нито в обществен интерес /чл.8 ЗЗД/.
На основание чл.694,ал.2 ТЗ предвид изхода на делото
ищеца следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВОС сумата от 78,ал.6 от
ГПК във връзка с чл.694,ал.2 от ТЗ дължимата държавна такса върху предявените
искове в размер на 391 166 лв.
Водим от горното Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ от от „Д....“ ..., Б..., гр.Б...
пл.“М... „ № ..., представлявано от Ген.Директор – Т. Н. против „П...“ООД, ЕИК:... със седалище и адрес на
управление в с.К...., общ.Б... иск с
правно основание чл.694, ал.3 от ТЗ да бъде установено че ищецът е кредитор на ответника със следните суми: Главница – 9 779 150,00 лв., мораторна
лихва в размер на 1 178 075.18 лева. Върху главницата , за
времето от 01.01.2015 г. до 08.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от 09.03.2016 г.
до окончателното издължаване на сумата, както и да им се присъдят разноските по
делото.
ОСЪЖДА„Д...., Б..., гр.Б... пл.“М... „ № ..., представлявано
от Ген.Директор – Т... Н... да заплати на ОС-Видин държавна такса върху
отхвърлените искове в размер на 391 166
лв. / триста деветдесет и една хиляди сто шестдесет и шест / лева
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: