Решение по дело №291/2018 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 94
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 17 май 2023 г.)
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20185320100291
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 10.04.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

К. районен съд                                 трети граждански състав

на десети март                                           две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 291 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС във фазата по извършване на делбата.

С Решение № *** от 11.06.2018 г., влязло в законна сила на 06.09.2018 г. е допусната съдебна делба между Т.И.Г. с ЕГН ********** *** от една страна и С.И.Г. с ЕГН ********** ***, на техните съсобствени недвижими имоти, а именно:

1) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор **по КККР на гр.К., Община К., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.01.2011 г. на ИД на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на имота: гр. К., п.к. *, ул. „С.Г.“ № *, ет.*; самостоятелният обект се намира в сграда № **, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.504.1661; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 90.35 кв.м; прилежащи части: 50% ид. части от общите части на сградата; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: 36498.504.1661.2.1, над обекта: няма; стар идентификатор: няма,

ПРИ КВОТИ по ½ (една втора) идеална част за всеки от съделителите.

2) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 36498.504.1661.1.1 по КККР на гр.К., Община К., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.01.2011 г. на ИД на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на имота: гр. К., п.к. *  ул. „С.Г.“ № *, ет.1; самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.504.1661; предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 24.30 кв.м; прилежащи части: съотв. ид. части от общите части на сградата; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; над обекта: 36498.504.1661.1.2; под обекта: няма; стар идентификатор: няма

ПРИ КВОТИ: 5/6 (пет шести) идеални част за Т.И.Г. и 1/6 (една шеста) идеална част за С.И.Г..

3) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 36498.504.1661.1.2 по КККР на гр.К., Община К., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.01.2011 г. на ИД на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение е КККР; адрес на имота: гр. К., п.к. *  ул. „С.Г.“ № *, ет.2; самостоятелният обект се намира е сграда № *, разположена е поземлен имот с идентификатор 36498.504.1661; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 38.10 кв.м; прилежащи части: съотв. ид. части от общите части на сградата; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: 36498.504.1661.1.1, над обекта: няма; стар идентификатор: няма

ПРИ КВОТИ: 5/6 (пет шести) идеални част за Т.И.Г. и 1/6 (една шеста) идеална част за С.И.Г..

4) СГРАДА с идентификатор 36498.504.1661.3 по КККР на гр. К., Община К., обл. П., одобрени със Заповед № РД-*.от 16.01.2011 г. на ИД на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение е КККР; адрес на имота: гр. К., п.к. *  ул. „С.Г.“ № *, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.504.1661; предназначение на самостоятелния обект: хангар, депо, гараж; брой етажи: 1; застроена площ: 16 кв.м,

ПРИ КВОТИ: 5/6 (пет шести) идеални част за Т.И.Г. и 1/6 (една шеста) идеална част за С.И.Г..

5) СГРАДА с идентификатор 36498.504.1661.4 по КККР на гр. К., Община К., обл. П., одобрени със Заповед № РД-*.от 16.01.2011 г. на ИД на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение е КККР; адрес на имота: гр. К., п.к. *  ул. „С.Г.“ № *, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.504.1661; предназначение на самостоятелния обект: хангар, депо, гараж; брой етажи: 1; застроена площ: 15 кв.м,

ПРИ КВОТИ: 5/6 (пет шести) идеални част за Т.И.Г. и 1/6 (една шеста) идеална част за С.И.Г..

І. ПО ЛИКВИДИРАНЕ НА съсобствеността:

1) Съделителят Т.И.Г. прави претенция съдът да извърши делбата по реда на чл. 353 от ГПК като разпредели допуснатите до делба имоти по вариант първи от заключението на вещото лице Й.Й..

2) В първото заседание след допускане на делбата е предявена и приета претенция от съделителя С.И.Г. за възлагане, на основание чл. 349, ал.2 от ГПК, в негов дял на допуснатия до делба недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504.1661.2.2.

Съделителят Т.И.Г. оспорва тази претенция.

В хода на устните състезания съделителят С.И.Г. уточнява, че иска съдът да извърши делбата по реда на чл. 353 от ГПК като разпредели допуснатите до делба имоти по вариант втори от заключението на вещото лице Й.Й., като включи в неговия дял самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504.1661.2.2. Основава претенцията на следните факти: от построяването на жилището го обитава заедно със семейството си и при построяването то е било предназначено за него.

ІІ.ПРЕТЕНЦИИ по сметки:

1) Във втората фаза на делбата съдът е приел за съвместно разглеждане по реда на чл. 346 от ГПК претенцията на Т.И.Г. за осъждането на С.И.Г. да ѝ заплати стойността на извършени от нея СМР в допуснете до делба имоти, както и стойността на ремонт на съборена от ответника стена.

Ищцата по тази претенция твърди, че през последните пет години с изцяло лични средства извършила следните ремонти и подобрения в процесните имоти:

- Цялостно саниране на сграда, с идентификатор 36498.504.1661.1, изразяващо се в полагане на изолация с дебелина 5 см, рабицова мрежа с дюбели; шпакловка и измазване, и боядисване на външните стени на сградата с площ от около 40 кв.м, на обща стойност 3100 лв., от които 1600 лв. за материали и 1500 лв. за труд. Ремонтът бил извършен през лятото и есента на 2013 година;

- Цялостна подмяна на старите улуци с нови – 35 м, на обща стойност 1100 лв., от които 600 лв. за улуци и закрепващи елементи и 500 лв. за труд. Ремонтът бил извършен през лятото и есента на 2013 година;

- Цялостно измазване на тунела между сграда с идентификатор 36498.504.1661.1 и сграда с идентификатор 36498.504.1661.2 - 40 кв.м, на обща стойност 800 лв., от които 400 лв. за материали и 400 лв. за труд. Ремонтът бил извършен през лятото и есента на 2013 година;

- Извършен бил цялостен ремонт на банята в имот с идентификатор 36498.504.1661.1.2 с площ от 8 кв.м, изразяващ се в поставяне на гипсокартон и шпакловка на стените с площ от 13 кв.м на стойност 260 лв., от които – 130 лв. за материали и 130 лв. за труд; били налепени фаянсови плочки на стените – 13 кв.м общо за 390 лв., от които 200 лв. за материали и *0 лв. за труд; бил ремонтиран водопровода, като били подменени тръби – 2 м за 60 лв., от които 30 лв. материали и 30 лв. за труд. Бил извършен ремонт - подмяна на канализационни тръби – 2 м общо за 60 лв., от които 30 лв. за материали и 30 лв. за труд. Ремонтът бил извършен през месец юли * г.;

- В същия имот бил измазан килера - стени – 44 кв.м и таван -  6 кв.м общо за 500 лв., от които 250 лв. за труд и 250 лв. за материали. Ремонтът бил извършен през есента на 2013 г.

- През месец февруари- март * г. ищцата извършила обръщане (измазване) на дограмата на двете тераси в имот с идентификатор 36498.504.1661.1.2 - всяка една за по 100 лв. или общо за 200 лв. за труд и материали.

- През * г. ищцата боядисала с латекс две от стаите в имот с идентификатор 36498.504.1661.1.2 общо за 360 лв., от които 160 лв. за труд и 200 лв. за материали, както следва: хол - 53,94 кв.м, от които 12,9 кв.м - таван и 41,04 кв. м - стени; стая общо 33,90 кв.м, от които 27 кв.м стени и 6,9 кв.м таван.

- През 2016 г. свързала водомера на сграда с идентификатор 36498.504.1661.1 с новия уличен водопровод, като за целта бил изкопан канал с дължина около 4 м и дълбочина 1 м, и положени тръби с монтирани на тях фитинги, колене и тресчотки. Стойността на материалите бил 30 лв., а за труда – 150 лв.

Общо стойността на извършените ремонти и подобрения, описани по-горе, възлизала на 7010 лв.

Преди няколко месеца установила, че ответникът, който ползвал двата процесни гаража, съборил част от стената на северния гараж с идентификатор 36498.504.1661.3, с дължина на съборената част около 2 м. За възстановяването на съборената част от стената на този гараж били необходими около 250 лв. - за материали и труд.

МОЛИ съда  да постанови решение, с което осъди С.Г. да заплати на Т.Г. 1/6 ид. част от сумата 7010 лева, представляваща стойността на извършени от ищцата СМР през периода 2013-* г. в съсобствените на страните имоти, както и сумата от 250 лева, представляваща стойността, необходима за ремонт на съборената стена.

Ответникът оспорва тази претенция като неоснователна.

2) Във втората фаза на делбата съдът е приел за съвместно разглеждане по реда на чл. 346 от ГПК претенцията на С.И.Г. за осъждането на Т.И.Г. да му заплати увеличената стойност на имота, за извършени от него подобрения.

С.Г. твърди, че втори жилищен етаж от сграда с идентификатор 36498.504.1661.2 е построен лично от него през *** - *** г., а двете гаражни клетки са построени пак от него през *** г. Към този момент собственик на земята и на единствено построената тогава едноетажна сграда били родителите на страните в процеса. Подобренията били направени не само със знанието на двамата родители, но и с тяхното съгласие и одобрение - за семейството на С.. Към онзи момент родителите обитавали първи жилищен етаж, а ползвател на построения от него втори жилищен станал С.Г. със семейството си. Той владеел само за себе си построеното от него жилище. Владението му продължило и след ** г., като С. не държал половината от жилището за сестра си, а владеел нейната квота за себе си, според първоначалната уговорка с родителите. Владението на Т. било отблъснато от С., като сестра му никога не получила достъп, нито ключ за етажа и до днес. По същия начин тя държала ключа и не допускала брат си в сграда с идентификатор 36498.504.1661.1. Ето защо, според съделителя е налице хипотезата на подобрение на чужд имот със знанието и съгласието на собственика и подобрението, което претендира да му заплати Т.Г. като наследник на собственика - за ½  ид.ч. от увеличената стойност на сградата вследствие на направеното подобрение, с която стойност при делбата тя ще се обогати. Търсеното обезщетение за обедняването на С.Г. било дължимо не от извършване на подобрението, а от момента, от който владението му е смутено, т.е. от момента на предявяване на иска за делба.

По същия начин гаражните клетки били построени със знанието, съгласието и одобрението на родителите на страните, които през *76 г. били единствени собственици на земята. Гаражните клетки били построени за двете коли на С.Г.. Той единствен владял гаражите само за себе си. И до днес единствен притежавал ключ за тях и никога не предоставил достъп на ищцата. Като подобрител на чужд имот със знанието и съгласието на собственика, съделителят имал право да търси обезщетение до размера на обедняването си от наследника на собствениците, именно сестра му Т., за 4/6 ид.ч. от увеличената стойност на подобрението от момента, от който било смутено владението му, т.е. от предявяване на иска за делба.

Направените разходи за труд и материали при извършване на строителството на втори жилищен етаж с идентификатор **и на гараж с идентификатор 36498.504.1661.4 по пера били следните:

За жилището: бетон 15 кубика – 1500 лв.; тухли -1280 лв.; дъски 2 кубика - 800 лв.; греди 1 кубик - 400 лв.; желязо - 2000 лв.; пирони - 200 лв.; вар - 200 лв.; За труд - 200 лв. за платна и 200 лв. за подпори, 180 лв. измазване. За гаражните клетки: бетон - 3 кубика - 300 лв.; тухли - 500 лв.; врати - 400 лв.; За труд - 300 лв.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди Т.Г. да заплати на С.Г.:

- сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за извършени единствено от С.Г. подобрения – изграждане на две гаражни клетки със знанието е без противопоставянето на Т.Г.;

- сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за извършено единствено от С.Г. подобрение – построяване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504.1661.2.2, със знанието е без противопоставянето на Т.Г.;

Ищцата оспорва тази претенция като неоснователна. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

На основание чл. 214 от ГПК по отношение на претенцията на С.Г. е поискано и допуснато изменение в размера на иска, като същият се счита предявен както следва:

- сумата от 16 650 лева, представляваща ½ ид. част от увеличената стойност на имота вследствие построяването на втори жилищен етаж;

- сумата от 5400 лева, представляваща 4/6 ид. части от увеличената стойност на имота вследствие построяването на два гаража.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети за безспорни следните факти:

Ищцата ползва жилище с идентификатор: 36498.504.1661.1.2 - жилище с площ 38,10 кв.м, представляващо апартамент. Ответникът ползва жилище с идентификатор: 36498.504.1661.2.2, представляващо жилище, апартамент с площ 90,35 кв.м. Жилищата се ползват по този начин от момента на построяването на сградите до момента на настоящият спор. Всеки от съделителите няма достъп до жилището, ползвано от другият съделител.

В първата фаза на делбения процес е установено, че бащата на страните И.С.Г., бивш жител *** е починал на *г. като е оставил наследници по закон съпругата си Ц.Е. Г. и двете си деца – страните в процеса. Ц. Г. е починала на *г. Установено е също, че с договор от * г., сключен с нотариален акт № 18, том VII, дело № 2011/*г. на КрлРС, двамата наследодатели дарили на ищцата и ответника  само втори етаж от построената двуетажна жилищна сграда при рани права, а с договор от 14.09.2000 г. сключен с нотариален акт № 3, том II, рег. № 4599, дело № 494/2000 г. на нотариус с рег. № 118 на НК Н.Н., акт № 58, том III, дело № 528/2000 г.  на СлВп при КрлР, Ц. Г. е продала на ищцата прилежащите ѝ 4/6 идеални части от горепосоченото дворно място с площ от 350 кв.м, 4/6 идеални части от построените в него двуетажна жилищна сграда без първия и втория етаж, пристройката към нея, търговски обект и гаража, заедно с 4/6 идеални части от общите части на сградите и от правото на строеж. Не е спорно, че ищцата е придобила правото на собственост върху първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда на *** г.

От приетото удостоверение за сключен граждански брак се установява, че ответникът и съпругата му К.. Г. са сключили брак на *** г.

По делото е представена декларация и обяснителна записка към проекта на домостроителя Ц. Г., съставена на ** г., в която е посочено, че е одобрен проект за жилищна сграда със застроена площ от 93.72 км. метра, с обем 823 куб. м и е изчислена стойност на сградата в размер на 13 270 лева. Описани са подробно строителни работи по вид и количество. В приложената и приета по делото финансова сметка е описан видът на сградата като двуетажна с изба (раздел І. Обяснителна записка) и са изчислени в раздел ІІ и ІІ стойността на материалите – общо 13 270 лева и труд – 3324.30 лева.

Приети са като доказателство преписки на Районна прокуратура К., както следва:  № 497/2016 г. (преписка с рег. номер 281000-2755/2016 г. по описа на РУ на МВР К.), № 967/2016 г. (преписка с вх. номер **/2016 г. по описа на РУ на МВР К.), № 2024/2016 г. (преписка с вх. номер */2016 г. по описа на РУ на МВР К.), № 2070/2016 г. (преписка с вх. номер */2016 г. по описа на РУ на МВР  К.), № 4740/*** г., (преписка с вх. номер */*** г. по описа на РУ на МВР К.), № 7970/*** г., (преписка с вх. номер **/*** г. по описа на РУ на МВР К.) и № 14/20* г. (преписка с УРИ номер **/2016 г. по описа на РУ на МВР К.). От същите се установява, че ищцата Т.Г. многократно е подавала жалби срещу ответника във връзка с правото на собственост и възникнали конфликти между двамата по отношение ползването на съсобствените им дворно място и сгради в него. Всички жалби са приключили с отказ на прокурора да образува досъдебно производство. Ищцата се е жалвала от отказа на ответника да ѝ предостави достъп до гаража, от отказа му да заключват общата входна врата. Жалвала се е от наличието на счупени стъкла над гаража и че няма достъп до него. Ищцата е подала жалба и че брат ѝ е вкарал багаж в гаража на *** г., като е искала съдействие от полицията за освобождаване на нейната част. Подадена е и жалба, че ответникът, при саморазправа с ищцата и бившият й съпруг, е блъснал ищцата докато е почиствала и същата е изцапала къщата с мръсни ръце. Една от преписките е образувана по жалба на С.Г. против Т.Г., в която се сочи, че след смъртта на родителите на страните, ищцата е започнала да се държи като едноличен собственик на целия имот, изразявала мнение, че ответникът няма право да живее в имота и че звъни постоянно в полицията и упражнява психически тормоз над ответника с непрекъснатите жалби, които подава срещу него. В друга жалба на С.Г. се сочи, че ищцата се оплакала от него, че неизвестно лице е хвърлило бомбичка на терасата ѝ, и заради тази нейна жалба, С.Г. и синът му били извикани в полицията, неясно защо. В същата жалба ответникът е посочил, че веднъж сестра му извикала на адреса службата по пожарна безопасност, като твърдяла, че на терасата на ответника има пожар, а служителите го заварили да пече на скарата. Посочено е също, че сестра му подала жалба в общината, че къщата се е наклонила вследствие на това, че ответникът копаел канал за поставяне на нови тръби за канализацията.

По делото са приети частни документи – някои без заглавие, други озаглавени „обяснение“, в които се сочи, че са съставени от Ц.Е. Г. и в които същата е записала, че твърденията на синът ѝ, че той и съпругата му са построили втория етаж от къщата не са верни, че не е участвал с труд, че с труд за построяването е помогнал съпругът на дъщеря ѝ. Авторството на документите не е оспорено. По делото са представени спестовни книжки на Ц.Х.С.и Д.Х.С., за които не се спори, че са дъщерите на ищцата. Спестовните книжки са по детски влогове, и от тях се установява, че през *. на всяко от децата е била внесена сума в размер на по 6600 лева. Впоследствие са отразени изтеглени суми през същата година, и следващите години.

От показанията на св. С.., бивш съпруг на ищцата се установява, че двамата сключили граждански брак около * г., а живеели заедно от годежа си през * г. По време на годежа им имотът до стадиона бил още в строеж, основите били положени имало и каменна зидария. Това бил приземният етаж. Не помнел точно, но смята, че приземният етаж бил почти завършен на груб строеж. Дядо И., бащата на Т., наел двама-трима човека, които работели ежедневно по строежа на къщата. Заплащало им се, тъй като навремето нямало бригади, имало майстори. Бащата на страните наел майстори, които да работят там. Дядо И. и баба Ц.. работели във сопотските заводи. Свидетелят също, и получавал прилична сума, но тъстовете му теглели заеми за строежа. По онова време имало вътрешни каси, взаимоспомагателни каси. Баба Ц.. работела във В.М.З., а дядо И. бил фотограф към БНА (Българска народна армия), имало фото към ДНА. Къщата строили основно с каси. Тъй като свидетелят бил към семейство Г.., имало някакви суми, ако се наложело, тъст му се допитвал до него и Т., най-вече до него, дали имат възможност да помогнат със средства. Свидетелят дори изтеглил заем за да помогне при строежа - взаимоспомагателна каса от В.М.З. Парите били вложени в строежа, нямало причина да бъдат връщани, със съпругата му ги давали, тъй като имали намерение да живеят в тази къща.  Когато първият етаж бил завършен, родителите на ищцата питали ответника за намеренията им къде ще живеят в бъдеще, и тъй като ответникът живеел в жилище, в което трябвало да живее и брат му, родителите на ищцата решили да строят втори етаж от къщата. Освен със средства, свидетелят помагал на родителите на страните и с труд. И двата етажа били изградени по един и същи начин. Много добре помнел строежа на втория етаж, защото получил упрек. Когато се полагали електроинсталациите на втория етаж, дядо И. му направил забележка да не се бърка в работата на майстора, защото свидетелят казал на майстора да се пусне кабел допълнително за други контакти, а бащата на страните не пожелал, защото майсторите щели да поискат допълнително средства. Завършването на втория етаж продължило доста време. Свидетелят участвал и с труд, и с малкото средства, които можели да отделят, но през *** г. спечелили 15 000 лева от спортния тотализатор. С 400 лева от тези отишли на море, внесли на всяко от двете си деца по 6000 лева в спестовна книжка, а 1400 или 1500 лева дали на дядо И. за довършване на втория етаж. Доколкото свидетелят имал спомен, по време на строежа на втория етаж, ответникът живеел със съпругата си и родителите си на първия етаж. Останал там до завършване на втория етаж и покрива на къщата.  Свидетелят имал спомен от думи на баба Ц., че ответникът си живеел живота, никакви средства не давал, нито с труд помагал при строежа. Свидетелят и неговите приятели редовно ходели когато изнасяли материали за втория етаж и за покрива. Нямал никакви спомени С. да е участвал. Имал спомен, че родителите му негодували, че синът им не ходи да помага при строежа. Доколкото помнел, ответникът и първата му съпруга се оженили преди свидетеля и ищцата. Довършителните работи на втори етаж ги направили дядо И. и баба Ц., които постоянно теглили заеми. Свидетелят и жена му също теглили част от средствата си и подпомагали за завършването на цялата къща. Имал предвид печалбата от тотото, но и от средствата, които били сложени в книжките на децата. Тези средства били теглени от книжките за довършителните работи. Имало дребни работи да се купят. Предимно за строителството на къщата ги ползвали и имали една секция, купена с част от тези пари. Една секция струвала 800 лв., другото всичкото което било на дъщерите му, било изтеглено и вложено в строежа на тази къща. Довършителните работи били направени с тези средства. Свидетелят не знаел какви точно суми вложили, не правил сметки, но от спестовните книжки се виждало, че пари са теглени епизодично, когато имало нужда – били теглени пари и после внасяни. След като вторият етаж бил завършен, там се настанил да живее С.Г., а свидетелят и съпругата му се настанили на първия етаж, заедно с родителите ѝ. След време родителите си направили жилище в приземния етаж на къщата. С. имал кола, спечелена от някаква лотария. В двора имало построени два гаража, две клетки - едната била за С., другата за Т.. Този гараж с двете клетки го строил дядо И., нямало кой друг. Той внесъл средствата, наел работници. Инвестициите били от дядо И.. За строежа на втората сграда - търговски обект свидетелят нямал участие и не помнел. Тя била строена след развода му с ищцата. Съпрузите били разведени през * г., а вторият етаж от къщата бил завършен официално около *** година. В груб троеж вторият етаж бил завършен три-четири години след годежа на ищцата и свидетеля или около *** г. По време на развода между свидетеля и ищцата гаражът бил завършен. Северно от двуетажната къща понастоящем имало построена друга сграда с търговски обект отдолу и с жилищен етаж отгоре. Тази сграда била построена по-късно. В последните години свидетелят и бившата му съпруга не са си подновявали отношенията. Имали епизодични контакти, веднъж го помолила да помогне при прокопаване на канал за водоснабдяване на къщата, на основната къща. От основната къща имало специални отклонения за новата къща. За труда му Т. платила над 200 лева. Свидетелят извършил подкопаване на около три метра. Представлявал канал, дълбок около 70-80 см от улицата до основите на къщите, с дължина три метра и широк около 60-70 см. Завършил го за 5-6 дни.  Водопроводът правили, но не стигала тръбата и купил допълнително тръба. Получавал средства от Т. на ръка, а тя от кой ги е взела, не знаел. С.  не участвал изобщо при прокопаване на канала и полагането на тръби, но не му забранявал да копае. Избягвали да се засичат със С., но той видял свидетеля, че е там. Свидетелят не участвал при ремонти по новата къща, само съединил водопровода между старата и новата, когато копал канала. Не знаел дали е измазван прохода между двете къщи. Знаел, че е паднал дувара между съседните имоти и Т. го помолила да го иззида със суха зидария. Също го направил срещу заплащане, но за скромна сума – това станало около *** г. Ищцата развила страхова невроза от брат си, защото когато викала хора да помагат, С. винаги участвал вербално и физически, и по всякакъв начин, даже имало подаден сигнал до РПУ в К.. Между брата и сестрата имало пререкания от много години, дори приживе на дядо И.. Стигало се дотам, по записките на баба Ц.., че искали да продадат къщата и да се махнат оттук. Той искал всичкото да бъде преписано на него и на сина му. Около * март през *** година, С. отишъл и направил скандал на ищцата, тя подала оплакване. Имало случай, когато били заедно и ищцата казвала, че отгоре при прането хвърля вода, която се стичала. Ищцата се страхувала да ходи по стълбите, за да не срещне брат си. Баба Ц. още преживяла с дядо И., и те били тормозени от С. и И. – синът на ответника. Около *** г. родителите на страните се преместили да живеят в новата къща, дотогава живеели в стара къща на ул. „О..“ в К., а свидетелят и семейството – в негов имот на ул. „П.С.“. След раждането на втората му дъщеря през * г. били в новата къща. Свидетелят не помнел кога ответникът е отишъл да живее при родителите си и колко деца е имал по това време, иначе имал общо две деца. Свидетелят не общувал с брата на жена си, избягвали се още като млади семейства. Не знаел имали ли са с родителите си уговорка кой от двата етажа на кого от двамата ще остане, помнел само случката, когато бащата на страните го попитал къде ще живеят с жена му и започнали да строят втория етаж. Родителите на страните вдигнали втори етаж, защото и семейството на дъщеря им щяло да живее в тази къща, но нямали уговорка кое на кого да бъде. Приятели на свидетеля участвали в строежа, предимно един, нямал спомен ответникът или негови приятели да са участвали. Не знаел от къде купували материалите възрастните. Свидетелят имал възможност да участва с труд, тъй като по време на строежа работел предимно редовна смята, много рядко работел на смени. По спомени, свидетелят вложил приблизително около 5000 лева в строежа на къщата.

В показанията си св. С., дъщеря на ищцата, сочи, че знае от баба си и дядо си, че баща ѝ помагал при строежа на цялата къща с много труд. По-късно казвали: „Добре че са били твоите парите, за да довършим къщата.“ Ставало дума за парите на свидетелката, които спечелила от лотарията и парите на баща ѝ като цяло, те били възрастни хора и не ѝ казвали кой колко пари е давал. Свидетелката била на пет години когато баща ѝ ходел да пазарува и попълвал фиш от тотото. Станало ѝ интересно, видяла, че хората теглят от накачени листчета от тотото и тя си изтеглила готов, попълнен фиш. Като пораснала, си спомняла, че дядо ѝ казвал, че е купил автомобил В.. с тези пари, къщата била довършена, купил и камион. Той казал, че благодарение на тези пари къщата е довършена и че може да си позволи да купи много други неща. Сумата била 15 000 лева от 5+1. Свидетелката нямала представа вторият етаж на голямата къща с какви средства и от кого е строен. Тя била малка, а етажът не бил довършен дълги години. Свидетелката била родена през * г. и строежът му бил преди да навърши осем години, защото на осемгодишна възраст се разболяла и не можела да ходи. Затова мисли, че етажът при всички случаи е бил довършен преди *** година. Помнела, че вуйна ѝ К.. - първата съпруга на ответника починала около *година, а преди това свидетелката ходела да я види. В. ѝ лежала в дневната на втория етаж, която била завършена по това време. Етажът тогава бил частично завършен. Свидетелката помнела, че е живяла в блока на центъра в К., имала спомен, в който ѝ казали, че ще докарат една кукла. Не си спомняла дали ставало дума за братовчедка ѝ Д. или за сестра ѝ, но било на първия етаж от къщата. Сестрата на свидетелката била родена през * г., а братовчедка ѝ Д.. – през * г. Предполага, че по това време с родителите ѝ са живели на първия етаж.  На първия жилищен етаж живеели първо с баба и дядо. При самият строеж била направена една стая, която сега била изба, но тогава я наричали битова стая. Била цялата с дървени канапета, масичка, трикраки столчета. Тази стаичка дълго време била обитаема. В момента свидетелката не живеела постоянно в тази къща, но си идвала. През декември * година напуснала жилището. Нейният вуйчо и съпругата му  може би през * година се настанили във част от втория жилищен етаж, така предполагала, не знаела дали е било временно или за постоянно. Знаела, че вуйна ѝ била дълго време на легло там. Не знаела от кого и с какви средства е построен етажът, но баба ѝ и дядо ѝ постоянно повтаряли, че е построен благодарение на парите от тотото и бащата на свидетелката, който много помагал. Много били доволни, но и много страдали заради отношението на вуйчо ѝ към тях. Неблагодарно било, дядо ѝ плачел и казвал: „Какво иска С., къща му направих, всичко съм му дал, само да влезе, да се събуе, какво още иска толкова, че се държи грубо с нас и ме заплашва“. Знаела, че дядо ѝ плачел дълго време. Стаята, в която свидетелката живеела била под стаята на баба ѝ и дядо ѝ, които в един момент освободили първия етаж на семейството на дъщеря си и слезли за живеят в две стаи на приземния етаж. В един момент ответникът започнал да трупа строителни материали под прозорците, от които имало влага и конденз в приземния етаж. Впоследствие, след смъртта на дядо ѝ, вуйчо ѝ натрупал части от стари коли около люляка. Отношенията между страните били обтегнати от дълги години, вуйчо ѝ отправял заплахи към майка ѝ и баба ѝ, заплашвал ги че ще ги убие, ща ги запали, ще ги унищожи. Първо започнал с обвинения, че майка му била виновна за смъртта на първата му съпруга К., след това дошло озлобление. След това дошла съпругата на братовчед ѝ И. и започнала да вторият етаж да бъде прехвърлен на сина ѝ С.. Дори отишли и подали документи при адвокат, след което баба плачела и казвала, че ѝ е омръзнало. Ответникът казвал на майка си, че не е негова майка, имал друга майка от С.. Участвал в предаването „С.. с..“ по телевизията, в който твърдо се отричал от майка си. Тогава баба ѝ казала, че щом сина ѝ не я признава за майка и тя иска да се откаже официално от него. Тези отношения между баба ѝ и ответника били прехвърлени към майка ѝ. Ответникът я тормозел, започнал да я тормози и малкият му син И... Заплашвал я устно и писмено, отправял заплахи за живота ѝ. Майката и бабата на свидетелката направили ремонт на малката къща. По това време свидетелката получавала висока заплата, около 2000 лева, и те поискали пари за да се довърши горния етаж на малката съща, който бил жилищен. Малката къща представлявала едно вито стълбище около 4 метра, била на един жилищен етаж и отдолу имало магазинче с размери 4 на 6 метра. В жилището имало стая, дневна с кухня, балкон, коридор, от който се влизало в банята и тоалетната, имало още един малък коридор, служещ като килер и още една малка тераса. На тази къща майката на свидетелката направила ремонт. Събирали пари да направят измазване, саниране, защото къщата била на тухла. Тези пари били откраднати. Наложило се пак да събират пари. Къщата била измазана и санирана. Били сложени изолация и дограма. Това станало около **година. На всички прозорци била монтирана ПВЦ дограма, включително терасата се затворила с ПВЦ дограма, с остъкление. Вътре било измазано, пребоядисано, шпакловано, боядисани били и вратите на двете стаи за живеене. Банята била чисто нова, сложени били теракотени и фаянсови плочки, три пъти сменяли бойлер, защото се пукал заради това, че е на външна стена. Сменени били смесители в кухнята и в банята, поставен бил чисто нов моноблок. Когато правели ремонт, пред къщата се копаело, тогава ищцата се обадила на бащата на свидетелката и той отишъл да прокопае една канализация от водомера до външния, главен водопровод, който трябвало да свърже техния водопровод. Баща ѝ отишъл и го изкопал, трябвало да му плащат, той не бил човек, който да им дължи нещо. Имало съборен дувар, ищцата имала притеснения, когато ответникът започнал да копае покрай къщата, между гаража и къщата, за да може да си прокара сам водопровод. Майка ѝ казала, че били вадени камъни, което притеснило свидетелката, защото ставало дума за камъни от основата, за да се прокара водопровода между гаража и къщата. Знаела, че майка ѝ викала баща ѝ да слага ламарини на малката работилница. Това била самостоятелна, малка барака, до тоалетната. Майка ѝ и баба ѝ много пъти викали хора да оправят циглите на старата къща и улуците на старата къща. На новата къща улуците били сменяни много отдавна. Когато баба ѝ била жива, помолила ищцата да ги смени с общи средства и когато имали нужда от пари, свидетелката им давала. Улуците били сменени изцяло с нови, свидетелката мислела, че са поцинковани. Свидетелката знаела, че ответникът се противопоставил на ремонта на покрива на старата къща, станал конфликт между негов приятел – Ц.н и бивш колега на ищцата. Когато свидетелката била в имота през месец декември (2018 г. – бел. на съда), видяла, че всеки може да внася и изнася мебели, но когато не се внимавало при пренасянето, се очуквала изолацията в тунела. Свидетелката помолила момчетата, които пренасяли да пазят къщата, а вуйчо ѝ казал на свидетелката да си върви при маймунките. Тунелът между двете къщи бил измазан от баба ѝ и майка ѝ. Трябва да било през същата година, когато и къщата била ремонтирана отвън. Майка ѝ и баба ѝ давали пари за тези ремонти. Когато ѝ искали, свидетелката им давала пари, когато се налагало. За новата къща не помнела точно и ясно, баба ѝ я щадяла, не ѝ казвала за всички проблеми, които се случили. Отношенията между страните били много обтегнати, и приживе на баба ѝ били обтегнати между майка и син, баба ѝ се страхувала, че както вуйчо ѝ си влиза в къщата, можела да се събуди с прерязано гърло, твърдяла, че ответникът влиза през покрива. Гаражите в момента били претъпкани, препълнени с остатъци от коли, части от коли, стара техника, внесена от чужбина. Свидетелката никога не ги ползвала. Препълнени били от ответника и синовете му. Разрушена била стената на гаражната клетка, била цяла стена и била разрушена, можело да се види всичко оттам, разрушена била над два метра ширина и метър и половина височина. Покривът на гаражите бил от много дебел цимент. Дядо ѝ говорел и обяснявал, че е много дебела плочата на гаража. Мислела, че дядо ѝ строил гаражите. Свидетелката разпознава приложените по делото писма, заявява, че баба ѝ Ц. ги е писала, виждала ги. Баба ѝ ги писала в момента, в който започнали да валят бележки с послания: „освободи ни етажа“, „препиши ни етажа“, „ще ви в..“ – тези бележки пишели ответникът и синът му И.. По този повод баба ѝ пишела приетите писма и ги показвала на внучката си. Дотегнало ѝ да получава заплахи. Била притеснена и за живота си. Искала да опише кой е построил къщата, кой какъв дял има в къщата. Тези писма стигали до полицията приживе на баба ѝ. Свидетелката имала някакъв спомен от строителството на гаражите, помнела ситуация – бетонната плоча станала много дебела и някакъв възрастен майстор казал да не се тревожат, че от дъждовете бетонът ще се измие. Другият ѝ спомен бил, че дядо ѝ ходел да взема малки прозорци отнякъде – втора употреба. Ремонтът на малката къща продължил по-малко от една година, забавил се, защото баба ѝ била обрана от майстора. Първите материали, закупени за ремонта останали неизползвани, защото докато намерят нов екип, срокът им на годност изтекъл и остарели, защото не били добре съхранявани. Първите закупени материали още стояли. Свидетелката помнела, че ремонтът бил през *** г., защото тогава била кражбата на парите от баба ѝ. Банята в малката къща била направена в края на * г. По това време свидетелката работела в дипломатическа институция, нямала право да се занимава с дела, затова не участвала в наказателния процес. Кражбата станала около ***., след нея трябвало да съберат отново пари, да намерят правилните майстори и да направят ремонта. Вероятно ремонтът започнал през пролетта на * г. Баба ѝ починала на ** г., около половин година преди смъртта ѝ довършили ремонта. Свидетелката заявява, че майка ѝ пазела документите за закупуване на материалите. Тунелът бил пространството, което свързвало двете къщи и било направено затворено, за да не капе дъжд. Покрито било с част от новата къща и допълнително била направена замазка. Не бил топла връзка, този тунел бил измазан. Той бил изкъртен с мебелите. Тунелът бил свързващо звено между входовете на двете къщи от една обща врата. Навремето новата къща била стара, каменна къща, които баба ѝ поела да отгледа възрастни хора за да получи мястото, това петно. Имало два входа за двора, единият се намирал между гаражите -  сгради 2 и 3 на скицата, вратата между 2 и 3 била затворена от много години, другият активен вход бил между двете къщи.  На скицата - сгради 1 и 2, страните ползвали един и същи вход.

В показанията си св. Т. сочи, че познава ответника от * или * година, работили заедно. През * г. започнал работа в Д.. Ответникът отишъл малко по-късно. Оттогава се познавали с него. Свидетелят нямал допирни точки със сестрата на ответника, никога не били разговявали. Познавал делбения имот. В началото, когато се запознали, свидетелят бил монтьор, а ответникът - шофьор. Запознали се заради това, че бащата на ответника имал лек автомобил В... Бащата на страните нямал книжка и ответникът карал автомобила, баща му му го подарил на сватбата с първата му съпруга. Свидетелят разбрал това от бащата на ответника впоследствие, не присъствал на сватбата. Свидетелят влязъл в казармата през *** година, уволнил се през *** година. Служил една година и осем месеца, защото бил в свързочни войски. Работел в Д. и се запознали с ответника още преди да отиде в казармата. Когато работели заедно, къщата срещу „Ч.. з..“ (процесната) не била построена догоре. Били направени приземния и първия етаж, ответникът живеел в къщата заедно с родителите си. Първоначално живял при някаква своя братовчедка на бул. „О.“, после на първия етаж при майка му. По това време С. имал едно дете и със съпругата му и детето живеели на долния етаж с родителите му. Когато свидетелят гостувал на ответника, ищцата и нейното семейство не живеели на първия етаж с него. По това време с ответника общували ежедневно, гостували си по 1-2 пъти седмично и това продължило с години, затова свидетелят много добре помнел градежа на къщата. Вторият етаж започнали да строят преди свидетелят да отиде в казармата, т.е. преди * г. По това време наливали плочата на втория етаж и свидетелят участвал. С други приятели от Д. карали на строежа пясък, братовчед на свидетеля закарал желязо и тухли. Парите за строежа първо били от дядо И., после продали В.. за да довършат строежа. Материалите ги карали от Д., приятели на ответника и свидетеля ги карали, били евтини материалите по онова време. По същото време имало предприятие „Т..“, а бащата на свидетеля работел в съвета и давал бележки за закупуване на цимент по същото време. Цимент давали на нуждаещи се хора, които строяли, такъв бил редът по онова време. При налИ.ето на плочата участвали около десетина души, бетона бъркали на ръка и го качвали на скеле. Съпругът на ответницата не участвал при стоежа, свидетелят го познавал и не го виждал там. По това време ищцата и съпругът ѝ живеели на друго място – срещу съвета. Бързо построили втория етаж, С. и семейството му трябвало да се преместят, защото живеели в една стая в избите (приземния етаж). Къщата се състояла от приземен етаж, първи етаж, който бил на Т. и втория етаж – на ответника. На приземния етаж били родителите на страните, а на първия етаж никой не живеел по това време. С. и семейството му не можели да стоят там, защото нямало дюшеме, било на цимент и не било изцяло довършено. Прозорци сложили когато наливали сачаците. Свидетелят участвал при налИ.ето им. Сачаците не били налети заедно с плочите. Свидетелят участвал при налИ.ето на бетона и при доставката на материалите – пясък и баластра, помагал в осигуряването на транспорта, не знаел кой е зидал стените на втория етаж. С родителите на ответника се сближили по онова време, защото те ходели при баща му да вземат съответните разрешения. Свидетелят и останалите приятели помагали на ответника, защото етажът се строял за него, срещали се много често. Докато правел градежа, ответникът работел в Д. като шофьор, нямал друга работа. Когато продал В., средствата стигнали за построяването на етажа, защото материалите били евтини. Автомобилът бил продаден за 2000 лева и това била много добра сума, по онова време чисто нов автомобил Жигули струвал 5900 лева. Заплатите по онова време били между 80 и 180 лева, според длъжността. Дори свидетелят давал на заем пари на ответника при строежа. Само С. участвал със средства при строежа, той си построил етажа изцяло за негова сметка, той плащал материалите, свидетелят не знаел дали е теглил каси. Когато свидетелят се уволнил от казармата през *.. г., ответникът вече живеел на втория етаж със семейството си. По това време двамата станали автомобилни състезатели, участвали в рали и от Д. им дали кола, която трябвало да стопанисват. С. имал друг автомобил – М.., който спечелил от лотарията. През * година в двора имало една барака, в нея съхранявали В.. преди това. Тази барака или гараж бил съборен, и за да съхраняват предоставената за състезания кола, двамата разширили гаража в дома на С., защото в къщата на свидетеля нямало място за такъв строеж. Това се случило през *** г. От Д. докарали материали – цимент, баластра. Свидетелят не помнел от къде са останалите материали – тухли, не знаел дали в гаражите има арматура, доколкото помнел, от Д. били всички материали и С. не ги плащал. Свидетелят участвал в строежа при налИ.ето на плочата. Вторият етаж от къщата бил завършен поетапно, през ** година била довършена една стая, в която ответникът живеел със семейството си. Не помнел дали банята била довършена по това време. Било обитаемо, но имало довършителни работи, имало дограма, къщата била затворена, но вътре не била довършена. Бащата на ответника нямал шофьорска книжка, но купил автомобил някой да го вози. Имало случай, когато купил камион на внука си И. – ГАЗ. С. не бил в добри отношения със сестра си още по онова време. Когато строяли втория етаж, С. и родителите му били в добри отношения, родителите искали да прехвърлят етажа на С., но той искал да бъде директно на децата му. Майката на ответника разговаряла със свидетеля по този въпрос. Другата сграда била построена по-късно от родителите на страните. Отдолу било магазинчето, приятел на свидетеля работел в него.

В показанията св. Г., син на ответника сочи, че живее от както е роден на основния етаж на делбения имот. Къщата имала изба и два етажа, свидетелят живеел на втори етаж, откакто имал спомени. Доколкото знаел, там бил роден. Спомените му били от около тригодишна възраст, помнел екскурзия на родителите си до У., т.е. от около *** година, роден бил през * година. В детските си години помнел, че на първия етаж живели сестрата на баща му, баба му и дядо му. Тяхното семейство живеело на втория. Дядо му и баба му живеели с леля му или долу в избите, а леля му на първия етаж, не помнел точно. Вече в съзнателна възраст помнел, че дядо му и баба му са построили на леля му първия етаж. Баща му трябвало да живее на втория и къщата била така разделена още от онова време. Доколкото  свидетелят знаел, родителите му са си строили горния етаж, а долния баба му и дядо му направили с тенденция всички да живеят на едно място, но са събрали пари, обзавели са избите и слезли долу, а родителите на свидетеля направили втори етаж. Баща му и леля му нямали добри отношения от детските години на свидетеля, доколкото знаел, проблемите възникнали след скандал между леля му и майка му. Банята на втория етаж не била готова, майка му поискала да се изкъпе на долния етаж и станали някакви разправии между двете жени. Западната стая на втория етаж била довършена когато свидетелят бил около първи-втори клас, баща му и негов приятел направили замазка, а терасата нямала парапет и тогава баща му довършил окончателно етажа. Това било след смъртта на майка му, която починала през * година. Отношенията на баща му с баба му и дядо му били нормални, едните живеели долу, другите горе, нямало спорове между тях. Ответникът първоначално бил шофьор, после фотограф и накрая работел във В.М.З. ЕАД С... Когато къщата била строена, работел като шофьор. Ответникът имал допълнително хоби, бил йога и ходел да изнася представления за хонорар – показвал йога-практики. В по-късни години в двора построили павилион за продажба. Построили го дядо И. и свидетелят, който бил ученик. Това станало може би през *** година. От работата си този павилион изкарал парите за малката къща. Свидетелят и дядо му започнали да строят къща, възрастните направили план, с дядо си копаели основи, наливали бетон, малката къща била построена около * г. Предполагал, че била построена със средства на баба му и дядо му, свидетелят помагал с труд. Имало и майстор, който вършел майсторската работа по строежа. В процеса на строежа дядо му казвал, че малката къща ще е за свидетеля, за да се занимава с бизнеса на дядо си, с магазинчето. Дядо му ходел в Т.. за дрехи, свидетелят също – като работник на дядо си. Свидетелят живеел в имота до около * година. Когато го напуснал, малката къща била до покрив, но не била измазана отвън. Доколкото свидетелят бил осведомен, нямало период в който баща му да е в лоши отношения с родителите си. През * г. свидетелят си купил жилище в Сопот, тогава напуснал къщата. Помнел, че имало сива кола – В.., но не знаел чия е, не помнел кога била продадена колата. Карали я и дядо му, и баща му. При предявяване на писмата, свидетелят заявява, че не знае дали баба му ги е писала, знаел, че почеркът ѝ бил грозноват, не мислел, че пишела толкова хубаво, но не бил сигурен. Знаел, че имало телевизионен спор приживе на баба му между нея и баща му. Баба му не се била оплаквала на свидетеля от отношенията с баща му. Тя работела до смъртта си като портиер. Влязла в болница няколко дни или седмици преди да почине.

Ответникът, по реда на чл. 145 от ГПК заявява, че е бил войник в периода от *** година до *** година и другата страна не оспорва този факт.

От заключението на вещото лице Й. се установява, че:

Пазарната стойност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор на **по КККР на гр. К. със застроена площ 90,35 кв.м, представляващ жилище, апартамент, ведно с прилежащите части от общите части на сградата, от избените помещения и от тавана е 32 700 (тридесет и две хиляди и седемстотин) лева. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор на **е неподеляем. Справедливата пазарната стойност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор на 36498.504.2265.1.1 по КККР на гр. К., представляващ обект за търговска дейност, ведно с прилежащите части от общите части на сградата е 18 700 (осемнадесет хиляди и седемстотин) лева. Пазарната стойност на самостоятелен обект с идентификатор 36498.504.2265.1.2 по КККР на гр. К., представляващ жилище, апартамент с площ 38,10 кв.м, със съответните ид. части от общите части на сградата е * 500 (деветнадесет хиляди и петстотин) лева. Пазарната стойност на сграда с идентификатор 36498.504.2265.1.3 по КККР на гр. К., представляваща гараж е 3 550 (три хиляди петстотин и петдесет) лева. Пазарната стойност на сграда с идентификатор 36498.504.2265.1.4 по КККР на гр. К., представляваща гараж е 2 700 (две хиляди и седемстотин) лева.

Според изчисленията на вещото лице, правата на страните в съсобствеността, оценени в пари са както следва: За ищцата Т.Г. 53 392 лева, за ответника С.Г. – 23 758 лева.

Вещото лице е изготвило два варианта за разпределяне собствеността върху допуснатите до делба недвижими имоти, съгласно квотите на страните.

Във вариант първи, вещото лице предлага следното:

Дял първи да се формира от следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504.1661.2.2; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504.1661.1.1; сграда с идентификатор 36498.504.1661.4. Обща стойност 54 100 лева.

Дял втори да се формира от следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504.1661.1.2; сграда с идентификатор 36498.504.1661.3. Обща стойност 23 050 лева.

При този вариант получателят на дял първи следва да заплати на получателят на дял втори сумата от 708 лева за уравнение на дяловете.

Във вариант първи, вещото лице предлага следното:

Дял първи да се формира от следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504.1661.1.2; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504.1661.1.1; сграда с идентификатор 36498.504.1661.4. Обща стойност 40 492 лева.

Дял втори да се формира от следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504.1661.2.2; сграда с идентификатор 36498.504.1661.3. Обща стойност 36 250 лева.

При този вариант получателят на дял втори следва да заплати на получателят на дял първи сумата от 12 492 лева за уравнение на дяловете.

От неоспореното заключение на вещото лице З. се установява, че:

1) Претендираните ремонтни работи от ищцата, действително са извършени, установено от вещото лице при извършен оглед на място.

Вещото лице определя следната препоръчителната пазарна стойност на разходите по създаване на СРР, извършени в Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504.1661.1.2, заемащ целия втори етаж на жилищна сграда с идентификатор 36498.504.1661.1 по КККР, построена в ПИ с идентификатор 36498.504.1661, находя ща се в гр. К., ул. „С.Г.“ № *, отразени по пера в таблицата към заключението, като съдът коментира общата сума за извършените СРР, включваща материали и труд (колона шеста от таблицата – в долната част отбелязана със заглавие „Обща стойност на разходи за СРР“)

- вътрешна мазилка-килер – 384,94 лева;

- настилка теракот-плочки 25/35 – 230,64 лева;

- облицовка фаянс - баня и кухня – 371,20 лева;

- моноблок – 120 лева;

- облицовка с гипсокартон – 216,52 лева;

- подмяна водопровод – 42,40 лева;

- подмяна на канализация – 41,60 лева;

- обръщане на дограма – 92,20 лева;

- смесителна батерия – 58,47 лева;

- външна топлоизолация – 1601,34 лева;

- боядисване с латекс – 388,94 лева;

- тухлена зидария-липсваща стена на гараж 504.1661.3 – 62,91 лева;

- подмяна олуци, водосточни тръби – 565,59 лева;

- казанчета – 30,30 лева;

- драскана фасадна мазилка – 391,43 лева;

- варо-цим. мазилка - тунел – 794,12 лева;

- изкоп ръчно с ширина до 1.2м – 36,75 лева;

- доставка и монтаж водоповодни тръби – 37,12 лева;

Обща стойност на СРР – 5 446,48 лева, от които 3 533.74 лева за труд и 1 912.74 лева за материали. След добавка за цени на дребно на материалите в размер на 20% ДДС – стойност на материалите – 2 295,29 лева.

Общата препоръчителна пазарна стойност на разходите за създаването на претендираните строително-ремонтни работи в самостоятелен обект с идентификатор 36498.504.1661.1.2 със застроена площ от 38.10 кв.м, състоящ се от стая, кухня, баня-WC, коридор и две тераси, заемащ втори етаж от двуетажна сграда с идентификатор 36498.504.1661.1, ситуирана в поземлен имот с идентификатор с идентификатор 36498.504.1661,  към датата на заключението е 5 829.03 лв. ~ 5 850.00 (пет хиляди осемстотин и петдесет) лева.

2) Препоръчителната репродуктивна стойност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 52/16.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ 90.35 кв.м, заемащ целия втори етаж на сграда с идентификатор 36498.504.1661.2, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, прилежащи части: 50% ид.ч. от общите части на сградата, построена в ПИ с идентификатор 36498.504.1661, находяща се в гр. К., ул. „С.Г.“ № *, по метода на репродуктивната стойност към датата на изготвяне на заключението се определя на 33 300.00 (тридесет и три хиляди и триста) лева.

Препоръчителната репродуктивна стойност на сграда с идентификатор 36498.504.1661.1.3 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ 16 кв.м, с предназначение на самостоятелния обект: хангар, депо, гараж, брой етажи: 1 разположена в ПИ с идентификатор 36498.504.1661, находяща се в гр. К., ул. „С.Г.“ № * по метода на репродуктивната стойност към датата на изготвяне на заключението се определя на 3 900.00 (три хиляди и деветстотин36498.504.1661.1) лева.

Препоръчителната репродуктивна стойност на сграда с идентификатор 36498.504.1661.1.4 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ 15 кв.м, с предназначение на самостоятелния обект: хангар, депо, гараж, брой етажи: 1 разположена в ПИ с идентификатор 36498.504.1661, находяща се в гр. К., ул. „С.Г.“ № * по метода на репродуктивната стойност към датата на изготвяне на заключението се определя на 4 200.00 (четири хиляди и двеста) лева.

Увеличената стойност на сграда с идентификатор 36498.504.1661.2 се равнява на определената препоръчителна стойност на СО идентификатор **по метода на репродуктивната стойност в размер на 33 300 лева.

Увеличената стойност на ПИ с идентификатор 36498.504.1661 се равнява на определената препоръчителна стойност, по метода на репродуктивната стойност, на сграда с идентификатор 36498.504.1661.3 в размер на 3 900 лева и на сграда с идентификатор 36498.504.1661.4 в размер на 4 200 лева по метода на репродуктивната стойност.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

І. ОТНОСНО ликвидиране на съсобствеността.

1) ПРЕТЕНЦИЯ по чл. 349, ал.2 от ГПК.

В първото заседание след допускане на делбата е предявена и приета претенция от съделителя С.И.Г. за възлагане, на основание чл. 349, ал.2 от ГПК, в негов дял на допуснатия до делба недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **В хода на устните състезания пълномощникът на съделителя Г. е направил изявление, че няма претенция за възлагане по реда на чл. 349, ал.2 от ГПК, а иска съдът да извърши разпределението по реда на чл. 353 от ГПК, като този имот бъде включен в дела на ответника Г.. Тъй като е приел претенцията за възлагане, съдът дължи произнасяне по нея, независимо от направеното уточнение, защото искането не е оттеглено. Във връзка с доказване претенциите за възлагане, съделителят не е ангажирал доказателства. В съдебно заседание на *** г. е приет за безспорен и неподлежащ на доказване факта, че С.Г. ползва това жилище. Не са събирани доказателства за наличието или липсата на други жилища у съделителя с възлагателна претенция, но и тези факти се явяват ирелеватни, а претенцията се явява неоснователна. Съсобствеността между страните върху втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда произтича от правна сделка – договор за дарение, сключен между двамата съделители и техните родители, като фактът е установен с влязлото в сила решение по допускане на делбата и представените в първата фаза на делбата писмени доказателства в тази насока. Поради това и е налице съсобственост, произтичащ от правна сделка, което представляваща пречка за извършване на делбата чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК съгласно разясненията, дадени ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК е идентична с тази на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) и разясненията в ТР № 1/2004 г. на ВКС са приложими на общо основание. Съгласно тях от обхвата на този способ за извършване на делбата е изключена всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента на открИ.е на наследството. По изложеното претенцията на С.Г. като неоснователна следва да се остави без уважение.

2) По отношение на поделяемост и пазарна оценка на допуснатия до делба имот и способа за приключване на делбата:

При възможност, делбата следва да се извърши, като всеки от съделителите получи дял в натура. Съдът намира за най-подходящ за извършване на съдебната делба способът, установен в чл. 353 от ГПК, при който съдът извършва разпределение на сградите допуснати до делба. С оглед различното предназначение на обектите и различната им стойност, а същевременно и различните квоти на съделителите, не е възможно да се извърши делбата по способа на чл. 352 ГПК чрез теглене на жребий след съставяне и обявяване на проект за разделителен протокол за окончателен. Според съда е възможно делбата да се чрез разпределение на отделните обекти между съделителите при условията на 353 от ГПК, когато съставянето на дяловете и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Основната предпоставка за прилагането на чл. 353 от ГПК е в делбената маса да има достатъчно имоти за да могат да се съставят реални дялове за всички съсобственици самостоятелно или по колена, в какъвто смисъл е разяснението, дадено с ППВС № 4/64 г. - т. 13. В конкретния случай броят на самостоятелните обекти е по-голям от броя на съделителите, като се отчита и личната собственост на ищцата върху един от самостоятелните обекти на правото на собственост в имота, а и самите съделители са поискали делбата да се извърши по този ред.

Допуснати са до делба общо пет самостоятелни обекта на правото на собственост. Вещото лице Й. е изчислило в заключението си както пазарната стойност на всеки от обектите, така и стойността на дела на всеки от съделителите оценена в пари. Така, стойността на дела на ищцата възлиза на 53 392 лева, а на ответника – 23 758 лева. Съдът намира, че предложените от вещото лице варианти за разпределение правото на собственост не са удачни. За да се извърши справедливо разпределение на допуснатите до делба имоти, съдът следва да отчете както остойностяването им в пари, така и фактите по ползването им, кой от съделителите кой имот е подобрявал и предназначението на имотите. Безспорно е в процеса, че ответникът С.Г. обитава втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда от постояването му. Над 40 години съделителят е живял в това жилище, стопанисвал го е и същото следва да се постави в негов дял. Отделно от това, установено е участието на съделителя при изграждането му от показанията на св. Т., който се явява единствен свидетел без родствена връзка със страните и които съдът кредитира като обективни и последователни, кореспондиращи и косвено с писмените доказателства – части от строителни книжа (финансова сметка и декларация и обяснителна записка към проект), които са съставени именно в периодите, които сочи св. Т.. Съдът не кредитира показанията на св. С.. относно обстоятелствата, при които е бил изграден втория жилищен етаж, доколкото същите страдат от вътрешни противоречия. Свидетелят твърди, че ответникът не участвал при строежа на етажа, че родителите му се оплаквали от това, че не идва, в същото време сочи, че преди изграждането на втория етаж ответникът и семейството му, в което тогава е имало родено едно дете, са живели на първия етаж заедно с родителите на страните. Свидетелят твърди, че когато се сгодил през *** г. първият етаж бил завършен в груб строеж, а вторият завършили 3-4 години по-късно, което прави около *** г., твърди, че той и съпругата му са участвали със средства при завършването, които са спечелили от тотализатора през **** г., но всички останали доказателства сочат, че около *** г. ответникът и семейството му вече са обитавали втория етаж, св. Т. след уволнението си от казармата през *** година ги е заварил на втория етаж, а свидетелят и съпругата му са живели на първия жилищен етаж. Св. Т. ясно сочи при строежа на кои части е участвал лично, както и общите им с ответника колеги. Св. С.. дълго и подробно изяснява как е участвал със средства и как са се събирали с приятелите му – основно един, да помагат при строежа на втория етаж, но единствената дейност, за която конкретно посочва, че е присъствал (извършена от майстор) е поставянето на електрическата инсталация. По тези причини съдът не кредитира показанията му за пълно участие при строежа на втория етаж с труд, тъй като същите са неконкретни, противоречиви както вътрешно, така и с показанията на св. Т.. Съдът не кредитира като установяващи верни факти, частните документи, писма от майката на страните. Установено е в процеса по категоричен начин, че майката и синът са били във влошени отношения, това е станало още след смъртта на бащата на страните, майката не е изложила конкретни факти, въз основа на които да се установи строежа на втория жилищен етаж и изявленията ѝ за неучастието на ответника са декларативни.

Самостоятелни обекти са жилищни и административни сгради, жилища, гаражи, ателиета, офиси и др. Щом като всеки от тях може да се притежава в отделна собственост, то и при делбата следва да се третира като обект, който е допустимо да се обособи в самостоятелен дял с цел спазване на принципа на чл.69 ЗН.

Съдът съобрази следното: общата стойност на сградите, допуснати до делба възлиза на 77 150 лева, стойността на дела на Т.Г. е в размер на 53 392 лева, а на С.Г. – 23 758 лева. Като съобрази квотите на страните в съсобствеността, стойността на дяловете им, стойността на отделните обекти и фактическото положение до момента, както и посоченото по-горе участие на ответника в изграждането и стопанисваното на втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, както и безспорното обитаване от страна на ищцата на втория жилищен етаж от малката сграда, състояща се от търговски обект и жилище, отделно участието и при ремонта на това жилище, съдът намира за най-справедливо да разпредели имотите по следния начин:

На съделителя Т.Г. следва да се разпределят в дял:

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504.1661.1.1 по КККР на гр.К., на стойност 18 700 лева;

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504.1661.1.2 по КККР на гр.К., на стойност * 500 лева;

- сграда с идентификатор 36498.504.1661.3 по КККР на гр. К., на стойност 3 550 лева;

- сграда с идентификатор 36498.504.1661.4 по КККР на гр. К., на стойност 2 700 лева.

Стойността на този дял възлиза на 44 450 лева.

На съделителя С.Г. следва да се разпредели в дял:

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор **по КККР на гр.К., на стойност 32 700 лева;

За уравнение на дяловете, съделителят С.Г. следва да заплати на съделителя Т.Г. сумата от 8 942 лева.

На съделителя С.Г. не следва да се разпределя в дял друг самостоятелен обект на правото на собственост (гараж), тъй като това значително би увеличило стойността на дела му.

3) Държавни такси по член 355, изр. І-во от ГПК:

За извършване на делбата, страните следва да заплатят по сметка на КрлРС всеки от тях в размер на по 4% върху стойността на дела си. Съделителите следва да заплатят както следва: Т.Г. – 2 135.68 лева, С.Г. – 950.32 лева.

ІІ) ОТНОСНО претенциите по чл. 346 от ГПК.

1) Претендира се от ищцата съдът да осъди ответника да му заплати за извършени от нея ремонти и СМР в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504.1661.1.2.

Ответникът С.Г. не е взел конкретно становище по тази претенция. В хода на устните състезания претендира същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Във връзка с доказвате на претенцията, съдът е изслушал свидетелите на ищцата и е допуснал съдебно-техническа експертиза.

Съгласно нормата на чл. 30, ал.3 от ЗС,  всеки съсобственик участва в ползите и тежестите от общата вещ съобразно с частта си. Под „тежести” се разбират тези грижи и разноски, които са необходими за запазване на вещта, когато разноските са направени със съгласието на другия собственик (както се твърди и установява от показанията на свидетелите в настоящия случай). Съдебната практика е приела, че подобрението представлява създаване на такова състояние в имота - което увеличава неговата ползвателна стойност. Освен това, практиката изисква състоянието да е направено законно и неговото отделяне от имота да не застрашава имота или състоянието със значително увреждане (например изграждането на една постройка). Освен разноските за подобрения, практиката обособява още две групи: Необходими разноски - това са средства, които се влагат за запазване на самата вещ. Приема се, че те не увеличават стойността им. Луксозни разноски - това са средства, с чието влагане се увеличава абсолютната стойност на вещта.

Безспорно е по делото и се установява както от гласните доказателства, така и от заключението на вещото лице, че претендираните от ищцата СМР са извършени, и че стената на един от гаражите е увредена.

Основателна се явява претенцията на ищцата за осъждането на ответника да ѝ заплати стойността на извършените в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504.1661.1.2 по КККР на гр.К. ремонтни дейности, представляващи разноски за запазване на вещта. За доказването на тази претенция ищцата ангажира като доказателство основно показанията на дъщеря си – св. С.. Всички показания на този свидетел, че СРР са извършени, пряко кореспондират със заключението на вещото лице и съдът ги кредитира. Ирелевантно е конкретното парично участие на майката на страните, доколкото същата е давала пари на дъщеря си безвъзмездно, не е установено да е претендирала връщане, а и по време на извършване на ремонтите същата не е била собственик, а ползвател. Средствата, предоставени от свидетелката при необходимост, по същия начин са станали собственост на майка ѝ. Вещото лице е оценило всички извършени СРР (в това число и стойността на ремонта на стената, по която претенция съдът ще се произнесе отделно), на стойност  5829.03 лева. От тази сума следва да се приспаднат следните суми: 22.62 лева  стойност за труд за изграждане на липсваща стена за гараж, 40.29 лева за материали и 20% от 40.29 лева или 8.06 лева ДДС (общо 70.97 лева). Така, размерът на общо извършените СРР по посочения обект възлиза на 5 758.06 лева, а 1/6 ид. част възлиза на 959.68 лева. До този размер претенцията на ищцата Т.Г. е основателна и следва да се уважи. За разликата над 959.68 лева, до пълния предявен размер от 1 168.33 лева (1/6 ид. част от 7010 лева), искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По отношение на втората претенция не е събрано нито едно доказателство за фактическия извършител на увреждането – нито гласно, нито писмено, нито е установено време на извършването. В показанията на св. С. се съдържат твърдения, че ответникът е прекарвал водопровод, и при това бил вадил камъни от основите на къщата, но същата установи единствено, че в стената на гаража има дупка, а не и начина и времето, по който същата е направена. Безспорно, ответникът е единственият ползвател на гаражите, но тъй като се касае до претенция за вреди от деликт, то ищцата следваше да установи при условията на пълно и пряко доказване всеки негови обективни елементи – автор, действие или бездействие, противоправност и  причинна връзка на деянието с вредоносния резултат, а за индивидуализиране на деянието следва да се установят и времето и начина на осъществяването му. По делото доказателства, установяващи факта на деликта не са ангажирани, поради което претенцията, в частта с която се иска осъждане на ответника да заплати сумата от 250 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди вследствие разрушаване част от стената на гараж, следва да се остави без уважение.

2) Претендира се от ответника съдът да осъди ищцата да му заплати за увеличената стойност на имота вследствие едноличното построяване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **и двата гаража предмет на делба.

Ищцата е оспорила тази претенция, отделно е направила възражение за изтекла погасителна давност.

Претенцията за заплащане на обезщетение в размер на увеличената стойност на имота вследствие построяването на втори жилищен етаж, съдът намира за неоснователна по следните съображения: както съдът посочи по-горе при обсъждане на гласните доказателства, приема за установено участието на ответника С.Г. при строежа на втория жилищен етаж. Показанията на свидетеля обаче касаят основно положения труд и ангажираност на свидетеля с доставка на материали, както и влагане на сумата от продажбата на лек автомобил. Недоказано е в процеса, че жилището е построено изцяло с лични средства на С.Г.. Отделно от това, правото на собственост на това жилище не е възникнало от наследяване, а от договор за дарение, т.е. не може да се каже, че с труда и вложените средства ищецът е увеличил стойността на наследството по реда на чл. 12, ал.2 от ЗН, тъй като процесното жилище не е било част от наследствената маса при смъртта на нито един от родителите, а това е единствената хипотеза, при която давността започва да тече от предявяване на иска за делба. Неприложими са разпоредбите на чл. 72-74 от ЗС за възстановяване на необходимите разноски за запазване на веща, при която се присъжда или разликата, между направените разноски и стойността, с която се е увеличила вещта – до по-малкия размер, или в различните хипотези – увеличението на стойността на имота. В конкретния случай не се твърди да са направени необходими разноски за запазване на вещта, а цялостното и създаване, поради което началния момент на давността не е от прекъсване на владението, а от придобИ.е на имота от страните по силата на договора за дарение. В този момент ищцата се е обогатила за сметка на ответника и възражението за изтекла погасителна давност е основателно, доколкото дейности по строителството на това жилище са били извършени преди *80 година, т.е. повече от пет години до предявяване на иска. По тази причина претенцията за осъждане на ищцата да заплати на ответника сумата от 16 650 лева, представляваща ½ ид. част от увеличената стойност на имота вследствие построяването на втори жилищен етаж, като неоснователна следва да се отхвърли.

Основателна се явява претенцията на ответника за осъждането на ищцата да му заплати обезщетение в размер на стойността, с която наследството се е увеличило вследствие изграждане на двата гаража в имота. В показанията си св. Т. е категоричен, че гаражите са изградени от ответника, както и конкретния повод, при който това се е случило – предоставен от работодателя на ответника и свидетеля автомобил, с който двамата са участвали в състезания. Ирелевантно са процеса е факта дали материалите са били подарени на ответника от работодателя му, или заплатени от него. Същият е изградил гаражите със свои средства, независимо от способа, по който ги е придобил, поради което е спомогнал за увеличение стойността на наследството приживе на родителите си, в частност – на майка си. Останалите свидетелски показания в тази насока са неконкретни – св. С.. – единственият който не е бил дете между останалите трима свидетели, сочи единствено, че би трябвало дядо И. да е строил гаражите, но не сочи конкретни факти. Свидетелите С. и Г. са били деца, Г. не знае кой е влагал средства в гаражите, С. помни единствено, че дядо ѝ отишъл за прозорци втора употреба. Свидетелят Т. пресъздава преки свои впечатления, точен е във фактите и претенцията се явява основателна и доказана и съдът я уважава в пълния предявен размер, доколкото 4/6 от процесните гаражи биха формирали наследствената маса от майката на страните, ако същите не бяха отчуждени в полза на ищцата.

ОТНОСНО разноските по чл. 355, изр. ІІ-ро от ГПК.

На основание чл. 355, изр. ІІ-ро от ГПК във вр. с чл. 78, ал.1 от Тарифа за държавните такси събирани по ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху отхвърлената част на предявената от нея претенция по сметки в размер на 50 лева, както и сумата от 216 лева, представляваща 4% върху уважената претенция на ответника по сметки.

На основание чл. 355, изр. ІІ-ро от ГПК във вр. с чл. 78, ал.1 от Тарифа за държавните такси събирани по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважената част на предявената от ищцата претенция по сметки в размер на 50 лева, както и сумата от 666 лева, представляваща 4% върху отхвърлената негова претенция по сметки.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р        Е       Ш      И:

 

І. ИЗВЪРШВА съдебна делба между Т.И.Г. с ЕГН ********** *** от една страна и С.И.Г. с ЕГН ********** *** от друга страна на допуснатите до делба самостоятелни обекти, като РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 353 от ГПК имотите между съделителите и съставя дяловете, както следва:

1) ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.И.Г. с ЕГН ********** *** за възлагане н негов дял, на основание чл. 349, ал.1 от ГПК на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор **по КККР на гр.К., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

2) РАЗПРЕДЕЛЯ в ДЯЛ на Т.И.Г. с ЕГН ********** *** следните недвижими имоти:

- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 36498.504.1661.1.1 по КККР на гр.К., Община К., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.01.2011 г. на ИД на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на имота: гр. К., п.к. *  ул. „С.Г.“ № *, ет.; самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.504.1661; предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 24.30 кв.м; прилежащи части: съотв. ид. части от общите части на сградата; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; над обекта: 36498.504.1661.1.2; под обекта: няма; стар идентификатор: няма;

- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 36498.504.1661.1.2 по КККР на гр.К., Община К., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.01.2011 г. на ИД на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение е КККР; адрес на имота: гр. К., п.к. *  ул. „С.Г.“ № *, ет.; самостоятелният обект се намира е сграда № 1, разположена е поземлен имот с идентификатор 36498.504.1661; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 38.10 кв.м; прилежащи части: съотв. ид. части от общите части на сградата; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: 36498.504.1661.1.1, над обекта: няма; стар идентификатор: няма;

- СГРАДА с идентификатор 36498.504.1661.3 по КККР на гр. К., Община К., обл. П., одобрени със Заповед № РД-Д.от 16.01.2011 г. на ИД на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение е КККР; адрес на имота: гр. К., п.к. *  ул. „С.Г.“ № *, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.504.1661; предназначение на самостоятелния обект: хангар, депо, гараж; брой етажи: 1; застроена площ: 16 кв.м;

- СГРАДА с идентификатор 36498.504.1661.4 по КККР на гр. К., Община К., обл. П., одобрени със Заповед № РД-Д.от 16.01.2011 г. на ИД на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение е КККР; адрес на имота: гр. К., п.к. *  ул. „С.Г.“ № *, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.504.1661; предназначение на самостоятелния обект: хангар, депо, гараж; брой етажи: 1; застроена площ: 15 кв.м.

СТОЙНОСТТА на този дял възлиза на 44 450 (четиридесет и четири хиляди четиристотин и петдесет) лева.

3) РАЗПРЕДЕЛЯ в ДЯЛ на С.И.Г. с ЕГН ********** *** следният недвижим имот:

- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор **по КККР на гр.К., Община К., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.01.2011 г. на ИД на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на имота: гр. К., п.к. *, ул. „С.Г.“ № *, ет.*; самостоятелният обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.504.1661; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 90.35 кв.м; прилежащи части: 50% ид. части от общите части на сградата; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: 36498.504.1661.2.1, над обекта: няма; стар идентификатор: няма.

СТОЙНОСТТА на този дял възлиза на 32 700 (тридесет и две хиляди и седемстотин) лева.

ОСЪЖДА С.И.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Т.И.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 8 942 (осем хиляди деветстотин четиридесет и два лева) представляваща уравнение на дяловете.

 

ІІ. ОСЪЖДА С.И.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Т.И.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 959.68 лева (деветстотин петдесет и девет лева шестдесет и осем стотинки), представляваща стойността на направените разноски за строително-ремонтни работи, извършени в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504.1661.1.2 по КККР на гр.К., като за разликата над 959.68 лева, до пълния предявен размер от 1 168.33 лева, както и за сумата от 250 лева, представляваща стойността, необходима за ремонт на съборената стена на гараж, отхвърля претенциите като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ІІІ. ОСЪЖДА Т.И.Г. с ЕГН ********** *** да заплати С.И.Г. с ЕГН ********** *** на сумата от 5400 (пет хиляди и четиристотин) лева представляваща обезщетение за увеличената част от наследството  до размера от 4/6 ид. части, с извършено С.Г. изграждане на две гаражни клетки, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за осъждането на Т.И.Г. да заплати С.И.Г. сумата от 16 650 лева, представляваща обезщетение за увеличена стойност с ½ ид. част, вследствие на изграждането изцяло от С.Г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **по КККР на гр.К., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА Т.И.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавни такси, както следва: върху стойността на дела си 2 135.68 лева (две хиляди сто тридесет и пет лева шестдесет и осем стотинки); за отхвърлената част от претенциите по сметки – 50 (петдесет) лева, както и държавна такса в размер на 216 (двеста и шестнадесет) лева върху уважената част от претенцията по сметки на С.Г..

ОСЪЖДА С.И.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавни такси, както следва: върху стойността на дела си - 950.32 лева (деветстотин и петдесет лева тридесет и две стотинки); за отхвърлената част от претенциите по сметки – 666 (шестстотин шестдесет и шест) лева, както и държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева върху уважената част от претенцията по сметки на Т.Г..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд–П. в двуседмичен срок от съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Б.