№ 332
гр. София , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20211001000361 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 900229 от 08.02.2021 г., постановено по търг. дело № 57/2020 г.,
Окръжен съд Благоевград, Търговско отделение е осъдил „Никокоп БГ“ЕООД да заплати
„Солар Електрис“ООД да заплати сумата от 30 528,55 лева, представляваща сборът от
начислен и неплатен от „Никокоп БГ“ЕООД ДДС по общо 23 фактури от 03.02.2018г.;
11.02.2018г.; 07.05.2018г., 07.05.2018г. 21.05.2018г.; 29.05.2018г.; 25.06.2018г; 25.06.2018г.,
25.06.2018г.; 26.06.2016г.; 08.07.2016г.;30.07.2018г.;
04.08.2018г.;24.08.2018г.;28.08.2018г.;28.08.2018г.;04.09.2018г.;07.09.2018г;14.09.2018г.;14.09.2018г;26.09.2018г;
10.10.2018г и от 21.11.2018г., за извършени строително-монтажни работи на обект
„Инсталация за производство за биотор и биогаз чрез сух термофилен процес при
преработка по метод суха метанизация“, находящ се в землището на гр.***, общ. ***, обл.
***, извършени през периода от януари до наември 2018г., както и на основание чл.78, ал.1
ГПК е осъдил „Никокоп БГ“ЕООД да заплати „Солар Електрис“ООД разноски по
производството в размер на 3381,03 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Никокоп
БГ“ЕООД, с която се обжалва първоинстанционното решение с искане да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявените искове с правно основание чл.266 ЗЗД
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
1
съществени нарушения на съдпроизводствените правила, изразяващи се в недопускане на
поискани от страната доказателства в резултат на което страната е била лишена от
възможността да докаже твърденията си, че работата предмет на договора изобщо не била
приемана от ищеца като възложител по договора, както и че е с недостатъци.
Иска се отмяната на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови
друго с което предявенните искове да се отхвърлят изцяло като неоснователни. Претендират
се и направените в производството пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни
разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото е постъпил писмен отговор от „Солар Електрис“ООД, с който се оспорва
основателността на жалбата поради съображения, изложени в писмения отговор.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
„Солар Електрис“ООД срещу „Никокоп“ЕООД, в която са изложени твърдения, че в обект
„Инсталация за производство за биотор и биогаз чрез сух термофилен процес при
преработка по метод суха метанизация“, находящ се в землището на гр.***, общ. ***, обл.
*** по възлагане на „Никокоп“ЕООД ищецът е извършил строително-монтажни работи по
изграждане на етапи от обекта, които са обективирани в представените по делото и
подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба 23 броя данъчни фактури на
общата стойност от 186 155,03 лева. Твърди се, че работата по договора била приета от
възложителя, били извършени надлежни плащания на част от сумата по договора в размер
на 155 129, 20 лева, като е останала непогасена част от задължението по договора в размер
на 31 025, 83 лева, представляваща стойността на дължимия ДДС на паричното задължение
на ответника. Предвид изложеното ищецът е поискал да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, както и да му бъдат присъдени
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока за отговор ответникът „Никокоп БГ“ЕООД е заявил, че не оспорва
съществуването на договорни отношение между него и ищеца „Солар Електрис“ООД,
възникнали за изпълнението на строително-монтажни работи в обект „Инсталация за
производство за биотор и биогаз чрез сух термофилен процес при преработка по метод суха
метанизация“, находящ се в землището на гр.***, общ. ***, обл. ***, но е възразил на
твърдението на ищеца, че работите са били надлежно приети от него, което да е
предпоставка за изплащане на договореното възнаграждение. Твърди се при условието на
евентуалност също така, че работата е изпълнена при недостатъци, уговорените строително-
2
монтажни дейности били изпълнени неточно, в отклонение от уговореното между страните,
поради което и според него е налице хипотезата на чл. 265 от ЗЗД за намаляване на
възнаграждението на изпълнителя с претендираната от него сума в размер на 31 025, 83
лева.
От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено
следното :
С оглед фактическите твърдения на страните в исковата молба и отговора на исковата
молба, както и направените в хода на въззивното производство твърдения съдът приема, че
между тях не е спорно обстоятелството, че въззивникът „Никокоп БГ“ЕООД е възложил на
въззиваемия „Солар Електрис“ООД извършването на строително-монтажни дейности, които
са етап от изпълнението на строителен обект „Инсталация за производство за биотор и
биогаз чрез сух термофилен процес при преработка по метод суха метанизация“, находящ се
в землището на гр.***, общ. ***, обл. *** по възлагане на „Никокоп“ЕООД, по който
договор „Солар Електрис“ООД е действал като подизпълнител на главния изпълнител
„ИСА 2000“ЕООД, което обстоятелство пък е видно от представения по делото и приет като
доказателство Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството
от 13.08.2020г.
Между страните не е спори, че възлагането на процесните строително-монтажни
дейности е станало устно, без подписване на посмен договор, като възлагането, както и
изпълнението на строително-монтажнтите работи ищецът се домогва да докаже
посредством представените по делото и приети като доказателства 23 броя данъчни фактури
от 03.02.2018г.; 11.02.2018г.; 07.05.2018г., 07.05.2018г. 21.05.2018г.; 29.05.2018г.;
25.06.2018г; 25.06.2018г., 25.06.2018г.; 26.06.2016г.; 08.07.2016г.;
30.07.2018г.;04.08.2018г.;24.08.2018г.;28.08.2018г.;28.08.2018г.;04.09.2018г.;07.09.2018г;14.09.2018г.;14.09.2018г;26.09.2018г;
10.10.2018г и от 21.11.2018г.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че за периода от 01.01.2018г. до 30.11.2018г. дружеството „Солар Електрис“ООД е
осчетоводило извършването на продажба на материали, стоки и услуги и СМР на „Никокоп
БГ“ООД, като за съответните сделки е издало процесните 23 броя фактури, така както са
описани по дати и номера в обстоятелствената част на исковата молба. Установява се от
заключението на вещото лице, че същите тези фактури с доставчик „Солар Електрис“ООД
са били отразени в счетоводството на „Никокоп БГ“ООД, като това дружество ги е
осчетоводило и ги е отразило в дневниците за покупки по ДДС на обща стойност от
185 657,69 лева с ДДС. Съответно за периода от 01.01.2018г. до 30.11.2018г. „Никокоп
БГ“ООД е извършило погашения на дълга си към „Солар Електрис“ООД в общ размер на
173 885, 06 лева, като в резултат на това е останала непогасена част от задължението му към
ищеца в размер на 30 528, 55 лева, което съставлява и размера на исковата сума,
представляваща всъщност стойност на дължимия ДДС.
3
От показанията на свидетеля В. С. се установява, че е управител на фирма
„Моби“ООД, със седалище в гр. Русе и която фирма по поръчка на „Солар Електрис“ООД е
извършвала дейност по доставка и монтаж на строигелни материали на обект „Инсталация
за производство за биотор и биогаз чрез сух термофилен процес при преработка по метод
суха метанизация“, находящ се в землището на гр.***, общ. ***, обл. ***. Доставките през
2018г. били общо седем или осем, като най-общо представлавали доставка на акролит и
акрофлекс, които представлявали хидроизолационни смеси, които се поставят по
повърхности, за да възпрепятстват газопроникване и водопропускливост. Доставени били
също така и ВиК части- тръби, шибъри, спирателни кранове, пожарни шлангове и пр. На
обекта по възлагане на „Солар Електрис“ООД също извършвали и услуги с багер като с
багера подравнявали едни насипи около самата сграда. Твърди, че доставените от неговата
фирма строителни материали били вложени в обекта от „Солар Електрис“ООД, като
дейността по строителството била извършвана за период от 3-4 месеца от общо пет или шест
работника на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът и с оглед правомощията си
по чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради
което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната
жалба доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора
на исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден
подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :
Видно от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба фактическите
твърдения на ищеца са, че между страните е бил сключен договор съгласно който за него
като изпълнител е възникнало задължение не просто да достави, а да вложи доставените от
него по възлагане на ответника строителни материали в дейности по изграждане на етап от
цялостното изпълнение на обект „Инсталация за производство за биотор и биогаз чрез сух
термофилен процес при преработка по метод суха метанизация“, находящ се в землището на
гр.***, общ. ***, обл. ***, по който договор неговият възложител се явява само
подизпълнител.Това е така, защото по волята на страните процесът на трудовия резултат
изрично е включен в съдържанието на договора, което го определя като такъв за изработка,
а не за продажба.
Следователно същественият признак на задължението на ищеца е дейността по
изработването и създаването на трудовия резултат, поради което и за този договор следва да
са приложими общите разпоредби на договора за изработка по чл.258 и следв. от ЗЗД, а не
по чл.327, ал.1 ТЗ, както неправилно е квалифицирал претенцията на ищеца
първоинстанционния съд.
4
Независимо че е квалифицирал иска и като такъв по чл.327, ал.1 ТЗ, това
обстоятелство не води до недопустимост на решението в тази част, тъй като съдът се е
произнесъл съобразно наведените от ищеца фактически твърдения и отправен петитум. В
случая погрешната квалификация би могла да се отрази единствено на правилността на
решението.
Съгласно разпоредбата на Чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а
последната да заплати възнаграждение. Това легално определение на договора за изработка
го определя като консенсуален, двустранен и възмезден договор. Консенсуален, защото
страните по него са обвързани щом постигнат съгласие ; двустранен защото създава
задължения и за двете страни- за едната да изработи нещо, а за другата да приеме
изработеното и да го плати; възмезден, защото срещу това, което изпълнителят ще изработи,
другата страна по правоотношението следва да му заплати възнаграждение. Договорът за
изработка е и неформален- той следва да се счита сключен,щом се постигне съгласие между
страните относно съществените условия на договора, които се отнасят до предмета на
задълженията и на двете страни по договора без да е необходимо съгласието да бъде
изразено в някаква строго определена от закона форма.
В настоящия случай, както се посочи по-горе между страните не е спорно
обстоятелството, че е бил сключен договор по силата на който за въззиваемия „Солар
Електрис“ООД е възникнало задължението да извърши строително-монтажни дейности,
които са само етап от изпълнението на строителен обект „Инсталация за производство за
биотор и биогаз чрез сух термофилен процес при преработка по метод суха метанизация“,
находящ се в землището на гр.***, общ. ***, обл. *** по възлагане на „Никокоп“ЕООД, по
който договор „Солар Електрис“ООД е действал като подизпълнител на главния изпълнител
„ИСА 2000“ЕООД, което обстоятелство се установява от представения по делото и приет
като доказателство Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството от 13.08.2020г.
Единственото спорно обстоятелство между страните с оглед твърденията на
ответника в отговора на исковата молба дали е налице приемане на работата от негова
страна, което да е предпоставка за изискуемостта на задължението на възложителя да
заплати предвиденото в договора възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от
ЗЗД с оглед липсата на изричен приемо-предавателен протокол за приемането на
извършената съгласно договора работа.
Няма спор, че съгласно константната и безпротиворечива практика на ВКС
приемането на работата може да бъде извършено както с изрично волеизявление, така и с
конклудентни действия на възложителя- така и Решение № 123/11.06.2019г. по гр.дело №
2769/2018г. на ВКС, 3 ГО.
5
В конкретния случай ответникът е извършил няколко действия, с които
недвусмислено е манифестирал намерението си да приеме работата по договора за надлежно
изпълнена в количествено и качествено отношение, както следва :
На първо място, видно от заключението на вещото лице процесните данъчни
фактури, удостоверяващи изпълнените дейности на обекта, са осчетоводени от ответника
като той дори се е възползвал от правото си на данъчен кредит въз основа на тях.
Обстоятелството, че впоследствие публичната администрация на определено основание не е
признала на ответника на основание чл.68, ал.1 и ал.2, чл.69, ал.1, т.1 във вр. с чл.69 от
ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит за част от дължимия ДДС в размер на
сумата от 5823,21 лева по част от издадените данъчни фактури, както е констатирано от
вещото лице, не може да бъде противопоставено на ищеца тъй като същият не е бил страна
в административното и съдебното производство по оспорване акта на приходната
администрация, поради което и констатациите му за липса на реално осъществени сделки не
могат да бъдат противопоставени на ищеца. В хода на настоящото производство ответникът
при условията на насрещно доказване следваше да ангажира доказателства, опровергаващи
тези представени от щеца за приемане на работата чрез конклудентни действия и които да са
в подкрепа на твърденията му, че работата всъщност изобщо не е приета от възложителя,
което да води до липса на изискуемост на задължението на изпълнителя да заплати
договореното възнаграждение.
На второ място, установява се от заключението на вещото лице, че ответникът е
погасил по-голямата част от задълженията си по процесните фактури като е останала
непогасена единствено стойността на дължимия ДДС на който органите на данъчната
администрация са отказали правото на възстановяване на данъчен кредит. Плащането на
ДДС е публично задължение на ищеца и не е част от фактурираното задължение, като
възнаграждението е данъчната основа, върху която ищецът е длъжен да начисли и плати
ДДС към фиска, но ответникът като другата страна по правоотношението между страните е
длъжен да плати на ищеца цялото задължение по фактурата заедно с дължимия по него
ДДС. Ето защо са и непротивопоставими на ищеца отношенията на ответника с приходната
администрация във връзка с непризнаването му на правото за приспадане на данъчен
кредит.
Съгласно приетата и безпротиворечива практика на ВКС- т. напр. Решение №
138/17.10.2011г. по т.д.№ 728/2010г. на ВКС, 2 ТО, Решение № 42/15.04.2010г. по т.д.№
593/2009г на ВКС, 2 ГО и др., подписаната от възложителя фактура, отразяването й в
счетоводните регистри на дружеството- възложител, полването от възложителя на правото
на приспадане на данъчен кредит, както и частичното погасяване на задълженията по
фактурите/както е безспорно установено от заключението на вещото лице в настоящия
случай/, безспорно налага единственият възможен извод, че е налице приемане от
възложителя на фактически изпълнената работа. От друга страна, след като до момента на
подаване на отговора на исковата молба ответникът не е възразил срещу извършената
6
работа – било поради липса на пълно, било поради лошо изпълнение и с оглед
произтичащата от чл.264, ал.3 от ЗЗД необорима законова презумпция за приемане на
изработеното, то след като веднъж вече работата е била приета – изрично или чрез
конклудентни действия, както е в случая, правните последици от приемането са настъпили и
не могат да бъдат ревизирани от страните.
Същевременно с факта на приемането на възложената работа не може да се правят и
възражения и за неизпълнение приело формата на лошо изпълнение, освен ако разбира се
недостатъците са с такъв характер, че са се проявили по-късно или не са могли да бъдат
забелязани при приемането на работата при компетентен и грижливо извършен преглед- т.е
при т.нар. „скрити недостатъци“. В случая, както правилно е отбелязал и първостепенният
съд, ответникът изобщо не твърди те да са от типа на скритите недостатъци, респ. да е
уведомявал изпълнителя за тях по реда на чл.264, ал.2 от ЗЗД, незабавно след тяхното
откриване. Поради тази причина и отказът на първоинстанционния съд да допусна
изслушването на поисканата съдебно-техническа експертиза, която да установи наличието
на недостатъци в изработката, не представлява съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, което да бъде отстранявано дори и служебно от въззивния
съд в светлината на разясненията по т. 3 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС тъй като изслушването на тази експертиза с нищо няма да допринесе за
изясняване на фактическата обстановка по делото доколкото въззивникът изобщо не се е
позовавал на скрити недостатъци в изработката.
Не са налице и допуснати нарушения на първата инстанция изразяващи се в отказ от
събиране на поискани от страната гласни доказателства. Видно от прокта за доклад
поисканите от въззивника двама души свидетели са допуснати именно във връзка с
установяване на твърденията му, че е бил лишен от достъп до обекта в който се е намирала
инсталацията и с това му е препяствана възможността да се запознае с извръшените СМР и
да ги приеме, вкл. и относно установяване обстоятелствата „дали същите са изрядни в
качествено, количествено и времево отношение“/ на л. 200 от делото/, но въззивникът не е
упражнил възможността си да доведе допуснатите му свидетели без да посочи и ангажира
докаказателства за наличие на уважителни причини за това, поради което и правилно
първоинстанционният съд е заличил същите. Предвид изложеното и не са били налице
сочените от страната нарушения на съдпроизводствените правила при допускане и събиране
на поискани доказателства, които да бъдат повторно събрани по реда на чл.266, ал.3 от ГПК,
каквото искане между впрочем не се съдържа във въззивната жалба.
Поради така изложените съображения следва да се приеме, че последиците на
приемането на извършената работа са настъпили и не могат да бъдат ревизирани, а
възнаграждението за нея, ведно с дължимия се ДДС, следва да бъдат изплатени от
изпълнителя в пълен размер, в какъвто смисъл са и изводите на първостепенния съд.
Изводите на първостепенния съд са правилни и законосъобразни, изцяло се споделят от
настоящия съд, поради което и на основание чл.272 ГПК изцяло препраща към мотивите на
7
първата инстанция в тази им част.
С оглед на така изложените съображения съдът приема,че искът с правно основание
Чл.266, ал.1 от ЗЗД се явява основателен в уважения от първата инстанция размер за сумата
от 30 528,55 лева, представляваща сборът от начислен и неплатен от „Никокоп БГ“ЕООД
ДДС по общо 23 фактури от 03.02.2018г.; 11.02.2018г.; 07.05.2018г., 07.05.2018г.
21.05.2018г.; 29.05.2018г.; 25.06.2018г; 25.06.2018г., 25.06.2018г.; 26.06.2016г.;
08.07.2016г.;30.07.2018г.; 04.08.2018г.; 24.08.2018г.;
28.08.2018г.;28.08.2018г.;04.09.2018г.;07.09.2018г;14.09.2018г.;14.09.2018г;26.09.2018г;
10.10.2018г и от 21.11.2018г., за извършени строително-монтажни работи на обект
„Инсталация за производство за биотор и биогаз чрез сух термофилен процес при
преработка по метод суха метанизация“, находящ се в землището на гр.***, общ. ***, обл.
***, извършени през периода от януари до наември 2018г.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявените искове въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение- потвърдено.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед на направеното искане въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за платено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на сумата от 1848 лева.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 900229 от 08.02.2021 г., постановено по търг. дело №
57/2020г. на Окръжен съд Благоевград, Търговско отделение.
8
ОСЪЖДА „Никокоп БГ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Разлог, ул.“Гоце Делчев“№59 да заплати на „Солар Електрис“ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Данаил Попов“№9, вх.“а“, ет.2, ап.4 на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК сумата 1848 лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9