№ 2895
гр. Варна , 13.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Жана Ив. Маркова
Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502012 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 вр.чл.248 ГПК.
Образувано е по ЧЖ на ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София,
срещу определение рег.№264993/29.06.2021г., постановено по ГД №14655 по описа за
2020г. на ВРС, XVI състав, с което съдът е отхвърлил молбата на ищеца ЗАД АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ АД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските с
възлагане сторените от ищеца разноски на ответника П. СТ. СТ.. В жалбата се излага, че
определението на съда е неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се довод, че исковото
производство е образувано по причина поведението на ответника, поради което няма
основание да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК. Поканата за плащане е била
изпратена на адреса на ответника и неполучаването на пратката е проява на
недобросъвестно поведение на последния. По този начин се твърди, че ответникът е
поставен в по-благоприятно положение. Твърди се, че ответникът е дал повод за завеждане
на делото, съотв. за направа на разноските от ищеца. Претендира се отмяна на
определението и вместо това присъждане на сторените от ищеца разноски по делото.
Не е постъпило становище на насрещната страна по депозираната частна жалба.
При преценка редовността на същата съдът констатира, че жалбата е подадена от
надлежна страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител, в преклузивния
срок, поради което производството по същата е допустимо.
За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира следното:
Производството пред ВРС е било образувано по искова молба на ЗАД АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ АД, с която е предявен регресен иск по отношение деликвента П. СТ. СТ., по
осъществено ПТП на 03.06.2016г., за възстановяване на заплатеното от застрахователя по
имуществена застраховка Каско на МПС, обезщетение на увреденото лице, в размер на
630.20 лева. Предявеният иск е квалифициран от съда по чл.410 КЗ. В срока за отговор на
исковата молба ответникът не само не е оспорвал твърдените обстоятелства, съставляващи
основание на иска, но е депозирал доказателство за заплащане изцяло на исковата сума по
сметка на ищеца. С молба от 20.05.2021г. ищецът е претендирал възлагане на сторените от
1
него разноски за исковото производство, върху ответника, тъй като последният е станал
повод за образуване на делото. След спазване процедурата по чл.248 ГПК, с обжалвания
съдебен акт, ВРС е отхвърлил молбата на ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД за изменение на
решението в частта за разноските, чрез присъждане на ищеца на сторените по делото
разноски. Формираните от съда мотиви са, че ответникът не е станал повод за образуване на
делото, поради което и не дължи понасяне тежестта на сторените от ищеца разноски.
Въззивният състав споделя изложените от първата инстанция мотиви. Отговорността
за разноски се разпределя по правилата на чл.78 ГПК съобразно изхода от спора и
поведението на страните в и извън процеса. Принципно, при отхвърляне на иска, разноските
на ищеца остават за негова сметка. При съобразяване основанието за това – плащане в хода
на процеса – разноските би следвало да се възложат на ответника, но единствено в случай,
че същият е дал повод за образуване на делото и оспорва иска по арг. от чл.78, ал.2 ГПК. В
случая е установено, че още с връчване на исковата молба ответникът не е оспорил иска и е
представил доказателство за заплащане изцяло на сумата, предмет на предявената
претенция, в размер на 630.20 лева, обстоятелство, което не се оспорва от ищеца.
Отхвърлянето на иска е обосновано с констатирано в хода на производството плащане на
сумата по иска. Ищецът не е установил, че с поведението си ответникът е станал причина за
образуване на делото. Приложената към исковата молба покана за доброволно изпълнение
не е редовно връчена на ответника, видно от отбелязването „непотърсена“ върху
пощенското клеймо. Не са ангажирани други доказателства от ищеца за установяване
релевантното обстоятелство, че с поведението си /отричане на вземането/ ответникът е
станал причина за съдебното производство, в което са сторени разноските. Приложените
доказателства установяват точно обратното, че незабавно след узнаване за заявената
претенция ответникът е заплатил исковата сума. Поради това е налице хипотезата на чл.78,
ал.2 ГПК и сторените от ищеца разноски следва да останат в негова тежест. В този смисъл,
съдът намира жалбата срещу постановеното в този смисъл определение на ВРС по чл.248
ГПК, за неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №264993/29.06.2021г., постановено по ГД
№14655/2020г. на ВРС, на основание чл.248 вр.чл.78, ал.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2