РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. гр. Лом, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20211620101419 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявен от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: , представлявано от П. Х. и В.С. -
членове на Управителния съвет, чрез пълномощника Н.С. – юрисконсулт, против ЦВ.
АЛ. АН., ЕГН **********, с адрес: с, установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца за главница в
размер на общо 3452,49 лева, включваща задължения по издадени фактури с №
**********/18.07.2019г., № **********/20.08.2019г., № **********/03.09.2019г., №
**********/17.10.2019г. и № **********/29.11.2019г. и лихва за забава върху
главницата в общ размер от 449,63 лева за периода от 31.7.2019г. до 23.02.2021г.,
както и законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането, предмет на заповедно производство по ч.гр.д. № 471/2021 г.
по описа на PC – Лом. Претендират се и разноски.
Твърди се в исковата молба, че: «ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД е
дружество, притежаващо Лицензия за разпределение с електрическа енергия № Л-135-
07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Ищецът се намира в облигационни
правоотношения с ответника. Спорното право е във връзка с доставка на ел. енергия за
обект- къща с адрес на потребление: На ответника са издадени фактури, която не са
заплатени. Дружеството е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, във връзка с което е депозиран иска. Ha потребителя са
извършени няколко последователни проверки по реда на Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от КЕВР и са съставени
констативни протоколи: КП № 3026673/05.06.2019г., КП № 3026997/02.07.2019г., КП
№ 3027740/15.08.2019г., КП № 3028308/14.10.2019г. и КП № 3028836/27.11.2019г.,
установяващи манипулация на измервателната система, водеща до неотчитане или
1
непълно отчитане на потребяваната от клиента ел.енергия. За извършването на всяка от
проверките е потърсен и контакт с органите на полицията чрез позвъняване на телефон
„112“. Поради направените констатации служителите на «ЧЕЗ Разпределение
България“ са възстановявали нормалната схема на свързване на електромера, което е
протоколирано на стр. 3 от всеки КП. Предприети са посочените в т.4 на стр.З от КП
действия след проверката. Проверяваният електромер не е запечатван и не е изпращан
за метрологична проверка, тъй като се касае за промяна в схемата на свързване.
Проверката, обективирана във всеки от констативните протоколи, установява
извършването на промяна схемата на свързване на СТИ и факта, че същият не е
отчитал изцяло потребяваната ел. енергия. Съгласно чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, които
регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, който ред се предвижда в
ПИКЕЕ. Въз основа на констативните протоколи и на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и
ПИКЕЕ са направени корекции на количествата електрическа енергия на клиента.
Преизчислена е сметката за доставената, неизмерена и незаплатена електрическа
енергия по партидата на клиента по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ за периодите,
посочени в издадените фактури. Количеството потребена ел. енергия се доначислява
по реда на чл. 50, ал.2 от ПИКЕЕ. В резултат на проверките са издадени предложения
за корекция на сметка, съгласно които е изчислено потреблението (извършена е
корекцията) на база извършеното измерване. Потребителят е уведомен по надлежния
ред за извършените проверки посредством уведомителни писма. Издадени са фактури,
както следва: по КП № 3026673/05.06.2019г. - Фактура № **********/03.09.2019г. за
сумата от 1322.86 лева; по КП № 3026997/02.07.2019г. - Фактура № **********
/18.07.2019г. за сумата от 240.20 лева; по КП № 3027740/15.08.2019г. - Фактура №
********** / 20.8.2019г. за сумата от 395.15 лева; по КП № 3028308/14.10.2019г. -
Фактура № **********/17.10.2019г. за сумата от 862.13 лева; по КП №
3028836/27.11.2019г. - Фактура № **********/ 29.11.2019г. за сумата от 632.15 лева,
дължими по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ. Потребителят е уведомен за това
обстоятелство. Посочват се правни съображения, които се свеждат до това, че става
въпрос за нормативно предвидена обективна отговорност, която не е част от
фактическия състав, съответно не е необходимо съдът да установява, дали неточното
или непълно отчитане на ел. енергията е с участието на клиента. При упражняването
на това право не е необходимо да се доказва вина на потребителя, а за упражняване на
правото на корекция по ПИКЕЕ е достатъчно наличието на едно обективно състояние -
неизмерване или непълно или неточно измерване на ел.енергия. Претендира се и лихва
за забава върху дължимите суми по всяка фактура, чийто общ размер е 449,63 лева за
периода от 31.7.2019г. до 23.02.2021г., формиран както следва: по Фактура N°
**********/18.07.2019г. - 35,89 лева лихва за периода от 31.7.2019г. до 23.02.2021г.; по
Фактура № **********/20.08.2019г. - 55,43 лева лихва за периода от 3.09.2019г. до
23.02.2021г.; по Фактура № **********/03.09.2019г. - 180,41 лева лихва за периода от
17.09.2019г. до 23.02.2021г.; по Фактура № **********/17.10.2019г. - 106,79 лева лихва
за периода от 2.11.2019г. до 23.2.2021г. и по Фактура № **********/29.11.2019г. -
71,11 лева лихва за периода от 13Д2.2019г. до 23.02.2021г.
Ищецът не се представлява в откритото съдебно заседание, като с писмено
становище поддържа исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В съдебно
заседание се явява лично и признава иска. Заявява, че желае да изпълни задължението
си и ще плаща разсрочено. Не претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и
2
с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Принципно всяка от страните носи доказателствената тежест на твърдените в
нейна полза обстоятелства. Ищецът следва да докаже фактите, които сочи да
обуславят исковата му претенция, в т.ч. наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните; изпълнение на задълженията си
съгласно публично обявените Общи условия; неизмерването, респ. непълно или
неточно измерване на ел.енергия; размерът и изискуемостта на вземането.
Ответникът следва да докаже плащане на задълженията по договора, респ. погасяване
чрез други способи, като носи тежестта да докаже правопогасяващите си възражения,
ако навежда такива.
Ответникът изрично признава предявения иск по основание и размер.
Като писмени доказателства по делото са приети приложените документи към
исковата молба.
С оглед признанието на иска, по делото не са събирани допълнителни
доказателства извън посочените, като с оглед изявлението на ответника е прекратено
съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на
ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за
основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно
положение, което води до съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не
попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено от закона
изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда. То не
противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по
гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да
зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание. Следователно
решението се основава на признанието на иска, като претендираната сума следва да се
приеме за дължима.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото при настоящото му разглеждане разноски се дължат
на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по
чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 110,06 лева за платена
държавна такса, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК определя в размер на 100,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:представлявано от
П. Х. и В.С. - членове на Управителния съвет, и ЦВ. АЛ. АН., ЕГН **********, с
адрес: , че ЦВ. АЛ. АН., ЕГН **********, дължи на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, вземане за сумата от общо 3902,12 лв. /три хиляди
деветстотин и два лева и дванадесет стотинки/, от които главница в размер на 3452,49
лева /три хиляди четиристотин петдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/,
включваща задължения по издадени фактури с № **********/18.07.2019г., №
3
**********/20.08.2019г., № **********/03.09.2019г., № **********/17.10.2019г. и №
**********/29.11.2019г. и лихва за забава върху главницата в общ размер от 449,63
лева /четиристотин четиридесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/ за периода
от 31.07.2019г. до 23.02.2021г., както и законната лихва за забава върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК – 04.03.2021г., до окончателно изплащане на вземането, предмет на заповедно
производство по ч.гр.д. № 471/2021 г. по описа на PC – Лом.
ОСЪЖДА ЦВ. АЛ. АН., ЕГН **********, с адрес: ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: , представлявано от П. Х. и В.С. - членове на Управителния съвет, сумата
от 128,04 лева /сто двадесет и осем лева и четири стотинки/ разноски, сторени по
ч.гр.дело № 471/2021г. по описа на ЛРС, от които 78,04 лв. за държавна такса и 50,00
лв. юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 210,06 лв. /двеста и десет лева
и шест стотинки/ деловодни разноски за настоящото производство, от които 110,06
лева за платена държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4