Р Е Ш Е Н И Е
№
13.05.2021 г., гр. Велинград
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публичното
заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при секретаря
Донка Табакова, като разгледа
докладваното от съдия Пенчева а. н. дело № 4 по описа за 2021 година
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. ЗАНН
Делото е образувано по жалба от С.С.Т., против наказателно постановление № 270 от 21.12.2020
г. на Директора на РДГ - Пазарджик, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл. 257, ал.1, т. 1, пр. 1, във вр. чл. 211, ал., от
Закона за горите, на основание чл. 257,
ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от същия закон, е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв.
В жалбата и в представените писмени
бележки, се излагат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна. Твърди се, че
жалбоподателят не следва да носи отговорност за издаване на превозен билет не
от временния склад, защото са съществували обективни причини- не е могъл да
осъществи връзка с мобилен оператор на мястото на временния склад. Позовава се
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, изразяващи се в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗАНН и съставяне на АУАН в отсъствие на
нарушителя, без да са налице предпоставките за това, на нарушение на чл. 43,
ал. 4 и ал. 5 ЗАНН при предявяване и
връчване на нечетлив препис от него, на непосочване на разпоредбата вменяваща
му задължение да издава превозни билети. Счита, че лицето, издало обжалваното
наказателно постановление „не притежава дееспособност на административнонаказващ
орган“, поради което издаденото наказателно постановление не можело да породи
правни последици. Излага, че е дадена неправилна правна квалификация на
нарушението и че деянието се субсумира под състава на
чл. 211, ал. 2, т. 1 ЗГ, а не по чл. 211, ал. 1 ЗГ. Позовава се на
несъответствие при посочване на заеманата от него длъжност в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Твърди, че в
наказателното постановление не са възпроизведени дословно посочените в акта за
установяване на нарушението фактическите обстоятелства и по-конкретно не била
посочена датата, на която бил утвърден
технологичния план, с което създавала неяснота.
Счита че така допуснатите процесуални нарушения
са съществени, тъй като препятстват възможността да узнае обективните признаци
от състава на нарушението и да организира защитата си, поради което
наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.
В съдебно заседание, чрез адв. Кърпарова-АК Пазарджик, поддържа жалбата. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата РДГ - Пазарджик, в
писмено становище и чрез ст.юрисконсулт Шикова, оспорва жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН /препис от наказателното постановление е връчено на 23.12.2021 г., а
жалбата е подадена на 30.12.2020 г.-по пощата/, от легитимирана страна, поради
което е допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
разпоредбата на чл. 63 ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят С.Т., е оправомощен със Заповед на Директора на ТП ДГС „Селище“ №
454/05.10.2016 г., да издава от зачисления му терминал електронни превозни
билети от държавните горски територии, стопанисвани от ТП ДГС Селище. На 07.11.2020
г. издал превозен билет за общ обем 6, 17 куб. м. дървесина от вида бял бор,
транспортирана с товарен автомобил с рег. № *****, от място с GPS координати LAT
41.854315 и LON 23.89832666666. Превозваната дървесина се
съхранявала във временен склад на отдел 89, подотдел "г", в землището
на село Побит камък, общ. Сърница, определен в публикуван в системата на ИАГ
технологичен план, с GPS координати на
временния склад LAT 41.84578166666667 и LON
23.90269333333332. Превозния билет обаче не бил издаден от временния склад, а
от място с различни координати, на 600-700 м. от отдела. Това било установено
при извършена на 03.12.2020 г. рутинна документална проверка от свидетелите-служителите
в РДГ Пазарджик гл. инспектор В.А. и гл. инспектор инж. А.А..
Констатациите били обективирани в Констативен протокол
серия НОО № 159456 от 03.12.2020 г. В
деня на проверката, свидетелят А. опитал да се свърже по телефона с
жалбоподателя, за да даде обяснения за констатирано разминаване в GPS координатите на временния склад и мястото, от
където е издаден превозния билет, но не успял. Тъй като разпоредбата на чл.
211, ал. 1 от ЗГ безусловно предвиждала превозният билет да се издава от
мястото на временния склад, а съгласно заповед № 461/30.05.2017 г. на Изпълнителния
директор на ИАГ при липса на интернет покритие, неразделна част от превозния
билет, който не е регистриран в момента на издаването му в сървъра на ИАГ, е
контролен талон по утвърден образец със Заповед № 590/03.05.2016 г., на 03.12.2020
г. бил съставен АУАН, серия НОО, № 001361
за това, че на 07.11.2020 г. С.Т., в качеството му на длъжностно лице - горски
стражар при ТП ДГС Селище, оправомощен да издава превозни билети със заповед № 454/05.10.2016
г. на Директора на ТП ДГС Селище, не е изпълнил задълженията си, възложени му с
чл. 211, ал. 1 ЗГ, а именно: не е издал превозен билет с №
7977/00303/07.11.2020 от временен склад на отдел 89, подотдел "г", в
землището на село Побит камък с GPS координати на
временния склад LAT 41.84578166666667 и LON
23.90269333333332, съгласно утвърдения технологичен план на 02.10.2019 г. за
отдела от инж. В Чолаков. Като място на извършване на нарушението е посочено Община Сърница, землище „Побит камък“, отдел
89 „г“ с GPS координати LAT 41.84578166666667
и LON 23.9026933333333332, а като дата на извършването и
установяването му съответно 07.11.2020 г. и 03.12.2020 г.
Актът за установяване на нарушението бил
съставен в отсъствието на жалбоподателя. В него е посочено, че със съдържанието
му Т. се е запознал на 03.12.2020 г.. С подписа на свидетеля Х.А.И. от
03.12.2020 г., е удостоверено че е отказал да получи препис от него на
03.12.2020 г..
На
04.12.2020 г. бил съставен Доклад изх. № РД09-7917/04.12.2020 г. до Директора
на РДГ Пазарджик за констатациите от проверките и за съставените актове за установяване
на нарушения. На 10.12.2020 г. било разпоредено актосъставителят да предяви и връчи на С.С.Т. съставения на 03.12.2020 г. АУАН 001361, видно от приложеното по делото писмо изх.
№ РДГ09-8042/10.12.2020 г.-л. 61.
Актът за установяване на нарушението е предявен
и връчен на жалбоподателя на 16.12.2020 г.
В него са вписани възражения, че поради
липса на обхват на терминала, не може да влезе в системата на ИАГ и че, билета
е издаден малко по-надолу, където е намерен обхват. Посочено е за проблеми с
терминала, който след случая бил заменен
с нов.
Въз основа на така съставения АУАН
против жалбоподателя е издадено обжалваното в наказателно постановление. С него
е ангажирана отговорността му за нарушение на чл. 257, ал.1, т. 1, пр. 1,
във вр. с чл. 211, ал.1 от Закона за горите, като на
основание чл. 257, ал. 1 от ЗГ, чл. 275, ал.1, т. 2 от ЗГ и чл. 53 от ЗАНН, на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе от приетите по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите
В.К.А., А.Н.А. и Х.А.И., на които съдът дава вяра, тъй
като са непротиворечиви и взаимно допълващи се. В подкрепа на показанията на
свидетелите са и обясненията на жалбоподателя, който не отрича обстоятелството,
че превозните билети не са издадени от временния склад, а от друго място. По
установените факти страните не спорят. Основно възраженията се, че издаването
на превозните билети, не от временния склад, се дължи на липсата на интернет
връзка там.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Актът за установяване на нарушението и обжалваното
наказателно постановление са съставени от компетентни органи, съгласно чл. 274,
ал. 1, т. 1 ЗГ, във вр. чл. 198, ал. 1 ЗГ и Заповед
РД 49-199/16.09.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, във вр. чл. 275, ал.1, т. 2 ЗГ.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя за липса на компетентност на административнонаказващия
орган. В чл. 275, ал.1, т. 2 ЗГ е предвидена изрично възможността, Министърът
на земеделието, храните и горите да делегира на длъжностни лица от регионалните
структури на ИАГ правомощия да издават наказателни постановления. Настоящото
наказателно постановление е издадено от Директора на РДГ Пазарджик, който
безспорно притежава качеството на длъжностно лице, а от приложените по делото
Трудов договор № К-785/13.05.2019 г.-л.21 и Заповед № РД 49-199/16.09.2011 г.-л. 22 е
видно, че на инж. А. Спасов Кузманов е заемал тази длъжност.
В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи самостоятелни
основания за отмяна. Спазени са императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН относно реквизитите на акта за установяване на административното нарушение
и наказателното постановление. Нарушението е описано в степен, позволяваща на
жалбоподателя да узнае обективните признаци от неговия състав и да организира защитата
си. Посочени са време и място на извършването и установяването на нарушението и
обстоятелството при които е извършено и установено, нарушените законови
разпоредби, данни за нарушителя, актосъставителя и
свидетелите при установяване на нарушението.
Неоснователни са възраженията за
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на идентитет при посочване на длъжността на жалбоподателя в
акта за установяване на нарушението и в обжалваното наказателно постановление,
на непосочване на датата на утвърждаване на технологичния план в акта за
установявана на административното нарушение и на непосочване на законовата
разпоредба, вменяваща задължение за Т. да издава превозни билети.
В чл. 211 ЗГ са посочени няколко
категории лица, които имат право да издават превозни билети. За дървесината,
добита от горските територии, какъвто е настоящият случай, ал. 2, т. 1
предвижда, че превозни билети се издават от оправомощени от директора служители
в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните
горски стопанства, в които упражняват служебните си задължения. От съдържанието
на този разпоредба се налага извод, че необходимо и достатъчно е лицето да
заема длъжност в структурата на държавното горско стопанство и да и
оправомощено с изрична заповед на директора на ДГС. В закона обаче не са посочени
изрично и конкретно определени длъжности,
включени в тази структура, при заемането на които даден служител може да бъде оправомощаван да издава превозни билети и че изрично е
изключено такива правомощия да бъдат възлагани на лица, заемащи други
длъжности. Това налага извод, че такива правомощия могат да бъдат възлагани с изрична
заповед на всеки служител в ДГС, поради което посочването на длъжността в
акта за установяване на административното нарушение и в обжалваното наказателно
постановление не е необходимо и не представлява задължителен реквизит от съдържанието
им. По тези съображения не може да се счита, че с непосочването й или още
повече неточното й посочване в двата акта е допуснато съществено
процесуално нарушение, съставляващо самостоятелно основание за отмяна.
По изложените вече съображения промяната
на длъжността не води до отпадане на правомощията на лицето, на което възложено
е с изрична заповед на Директора на ДГС да издава превозни билети.
В случая, към датата на издаване на
превозните билети 07.11.2020 г. жалбоподателят е заемал длъжност в ДГС „Селище“
по силата на сключения между него и ЮЦДП
ТП ДГС „Селище“ Трудов договор № 62/29.06.2011 г., с който е бил назначен
първоначално на длъжността „горски стражар“. Със Заповед № 454/05.10.2016 г. е оправомощен от Директора на ЮЦДП ТП ДГС „Селище“ да издава електронни
превозни билети за транспортиране на дърва за огрев и строителна дървесина. С
промяната на длъжността на „техник горско стопанство-ТРО“, по силата на
сключеното между него и предприятието Допълнително споразумение № 7/18.04.2017
г., правомощията му да издава превозни билети не се прекратяват, не отпада
правното действие на Заповед № 454/05.10.2016 г. и жалбоподателят не престава
да бъде субект на административнонаказателна отговорност
за неиздаването им.
Неоснователно е възражението, че с неконкретизирането
на датата на утвърждаване на технологичния план в т.1 и т. 8 от АУАН е нарушено
правото на жалбоподателя да узнае обективните признаци от състава на
нарушението. В т. 1 от АУАН датата на утвърждаване на технологичния план е
посочена-02.10.2019 г., а в т. 8, където е предвидено да се опишат видът и
количеството на задържаните материали и вещи, предмет или средство за
извършване на нарушението, това не е необходимо. С разминаването при посочване
на датата на утвърждаване на технологичния план в АУАН и наказателното
постановление, не е допуснато съществено процесуално нарушение, предвид че датата
на утвърждаване на технологичния план не е елемент от обективната страна от
състава на нарушението-не е свързана с извършването или установяването му/
време, място и начин на извършването или установяването/ и с произтичащите от
това последици на спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Неоснователно е възражението, че не е
непосочена законовата разпоредба вменяваща задължение на жалбоподателя да
издава превозни билети. С чл. 42, т. 5 от ЗАНН е въведено изискване посочване
на нарушените законови разпоредба, т.е. правната квалификация на нарушението,
но не и разпоредбата, която определя дали дадено лице може да бъде негов субект.
Неоснователно е възражението за дадена
неправилна правна квалификация на нарушението и че деянието следва да се субсумира под състава на чл. 211, ал. 2, т. 2 ЗГ. Съгласно
разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от ЗГ, дървесината се транспортира от
временен склад, придружена с превозен билет и с оглед изложената в АУАН и НП фактология именно тази разпоредба следва да се приеме за
нарушена в конкретния случай. Член 211, ал. 2, т. 2 ЗГ би бил приложим, в
случаите при които липсва оправомощителна заповед, с
която на жалбоподателят е възложено да издава превозни билети, каквато не е
настоящата хипотеза. Такъв случай би било правноирелевантно
мястото на издаване на превозния билет.
Неоснователни са възраженията, за
допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне и предявяване на акта
за установяване на административното нарушение.
Действително, съгласно разпоредбата на чл.
40, ал. 2 ЗАНН, акт за установяване на административно нарушение може да се състави
в отсъствие на нарушителя само ако е известен, но не може да се намери или ако
след покана не се яви. Липсва спор по делото, че покана по чл. 40, ал. 2
от ЗАНН не е връчвана на нарушителя, но
видно от съдържанието на самия АУАН, той му е надлежно предявен и връчен лично
на 16.12.2020 г. и при предявяването му Т. е упражнил правото си на защита,
като е вписал възражения. В тази връзка нелогично звучат доводите, че му е
връчен нечетлив препис и не е могъл да се запознае със съдържанието му. Тази
теза се опровергава от вписаните в акта възражения, които са идентични с
изложените пред съдебната инстанция-липса на мобилна връзка и проблем с
мобилното устройство, което сочи, че със съдържанието на акта Т. се е запознал
още при връчването му. Макар от дата на връчване на акта за установяване на
нарушението-16.12.2020 г., ден сряда, до издаване на наказателното постановление
на 21.12.2020 г.-понеделник, да не изтекъл законоустановения
тридневен срок по чл. 44, ал. 3 ЗАНН, по арг. на чл.
183, ал. 4 НПК, правото на защита на жалбоподателя не е ограничено, тъй като
още при връчване е упражнил правото си да направи възражения, а след това пред административнонаказавщия орган и пред настоящата инстанция
не релевира други. Ето защо, съдът счита, че в административната
фаза на процеса, жалбоподателят адекватно се е защитил. Издаването на
наказателното постановление в деня на изтичане на срока за възражения по чл.
44, ал. 3 ЗАНН, в случая не следва да се приема за съществено процесуално
нарушение, тъй като по никакъв начин не е накърнило правно защитим интерес на
санкционираното лице. Да се приеме обратното би означавало да се предаде
ненужно формален характер на административнонаказателното производство, което
би противоречало на целта и на духа на закона.
По тези съображения, касационната
инстанция приема, че допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в
нарушаване на изискванията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, не е съществено такова и не е
довело до ограничаване нито на правото на участие на лицето в производството,
нито правото му на защита.
Неточното посочване на датата на
предявяване и връчване на АУАН в настоящият случай не налага отмяна на
обжалваното наказателно постановление, тъй като от представените в
производството доказателства тези обстоятелства бяха установени.
Разпоредбата
на чл. 211, ал. 1 ЗГ предвижда превозния билет да се издава от мястото на
временния склад. Не е спорно, че дървесината от вида бял бор, натоварена на 03.12.2020
г. на товарен автомобил с рег. № *****, е транспортирана от временен склад на
отдел 89, подотдел "г", в землището на село Побит камък. Превозният
билет не е издаден от жалбоподателя от мястото на временния склад, а от място,
намиращо се на 600-700 м. от склада. Страните не спорят, че в посочения
подотдел не е имало мобилно покритие. Със Заповед № 461/30.05.2017 г. на Изпълнителния
директор на ИАГ, приложена по далото /л.69 и сл. в делото/, е регламентиран ред
за издаване на превозен билет офлайн при липса на интернет покритие. Съгласно
т. 3 от цитираната заповед, превозните билети, издадени при липса на интернет
покритие, се придружават от контролен талон, чийто образец е утвърден със
заповед № 590/03.05.2016 г. /л.76 и сл. в делото/. От съдържанието на тези
заповеди се установява, че длъжностите лица, оправомощени да издават превозни
билети, винаги трябва да ги издават от временния склад, независимо дали има
интернет връзка или не. Ако няма интернет връзка превозният билет се издава
офлайн, тъй като не може да се онагледи веднага в електронната система на ИАГ.
В този случай длъжностните лица задължително следва да издават контролен талон
по образец, на хартиен носител с идентификационен номер. Точно в това се
изразява нарушението, извършено от жалбоподателя. Той не е спазил реда за
издаване на превозен билет при липса на интернет покритие, като не е издал
контролен талон от мястото на временния склад. Ето защо действителното
нарушение, извършено от жалбоподателя се изразява в неизпълнение на т. 3 от
заповед № 461/30.05.2017 г. на Изпълнителния директор на ИАГ, регламентираща
реда за издаване на превозни билети при липса на интернет покритие. Нарушението
е извършено на мястото на временния склад, т.е. там, където не е изпълнено
задължението за издаване на превозен билет офлайн. Формата
на изпълнение на нарушението, вменено на жалбоподателя, представлява
бездействие /"…не изпълни задължения, възложени му по този закон ……, както
и решения и предписания, основани на тях" – чл. 257, ал.1, т. 1 ЗГ /, поради което
мястото на извършване е там, където е било дължимо действието, т.е. мястото на
временния склад.
Нарушението е описано точно, ясно и
подробно и е в пълно съответствие с посочените нарушени разпоредби на чл.
257, ал.1, т. 1, п. 1, във вр. с чл. 211, ал.1 ЗГ,
които предвиждат следното:
Чл.
211. (1) Дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен
билет.
Чл.
257. (1) Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко
наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което:
1.
не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия,
възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и
решения и предписания, основани на тях;
Съгласно
АУАН и НП С.Т. "в качеството си на длъжностно лице - "техник горско стопанство-ТРО"
при ТП ДГС "Селище" не е изпълнил задълженията му, възложени с чл.
211, ал. 1 ЗГ, а именно: не е издал превозен билет от
временен склад на отдел 89, подотдел "к", в землището на с. Побит
камък, съгласно одобрения на 11.11.2019 г.
технологичен план за добив на дървесина за отдела…". Налице е пълно съответствие между така
цитираното описание на нарушението и посочената му правна квалификация.
Посоченото е качеството на лицето и точната законова разпоредба, която е
възложила изпълнението на конкретно задължение, като последното също е точно
описано, включително с посочване на правилното място на изпълнението му, което
е и елемент от състава на нарушението. Доколкото липсата на интернет покритие не
е установена към момента на съставяне на АУАН и НП, то такова обстоятелство не
е посочено в тези административнонаказателни актове.
Не е налице маловажност на извършеното
нарушение. Според съда, в случая от една страна липсват вредни последици, тъй
като макар и малко по-късно е издаден превозен билет, а дървесината е добита с
редовно издадено позволително за сеч. Посочените обстоятелства обаче не
представляват смекчаващи такива. От една страна нарушението е на просто
извършване и вредните последици не са елемент от състава му. От друга страна,
наличието на позволително за сеч не намалява обществената опасност на
нарушението, тъй като това наличие представлява друго съществено изискване при
извършването на законосъобразен превоз на дървесина, липсата на което
представлява самостоятелно нарушение.
Действително
превозен билет е издаден по-късно и на друго място, което би могло да се приеме
за смекчаващо обстоятелство, но то не е достатъчно, за да обоснове маловажност
на нарушението. Това по-късно издаване, както и липсата на други нарушения
на Закона за горите от страна на ответника са отчетени от административнонаказващия орган, който е наложил
минималната, предвидена в закона глоба в размер на 300 лв.
Предвид всичко гореизложено,
наказателното постановление е издадено законосъобразно, като с него е наложена
справедлива санкция, поради което следва да бъде потвърдено.
С
оглед гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 270 от 21.12.2020 г. издадено от Директора на Регионална
дирекция по горите - Пазарджик, с което на С.С.Т.,
ЕГН: ********** ***, за нарушение на чл. 257, ал.1 т. 1, пр. 1, във вр. с чл. 211, ал.1 от Закона за горите, на основание чл.
257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пазарджик, в 14-дневен
срок от връчване на съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Иванка
Пенчева