№ 6211
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20221100111974 по описа за 2022 година
Предявени искове с правно основание чл.2в ал.1 от ЗОДОВ в общ размер на 30 000 лв.
Ищецът М. М. С. твърди в исковата си молба, че на 10.05.2014 г. бил окован с
белезници и незаконно отведен от полиция в ЦПЗ – Стара Загора, където му написали
фалшива епикриза и отново бил окован с белезници и насилствено откаран в ДПБ „Д-р
К.“ – гр. Раднево, където без негово съгласие и без съдебно разпореждане бил държан
до 15.05.2014 г. НА 15.05.2014 г. бил съден в РС – Раднево за принудително
настаняване в лудницата, но РС – Раднево го освободил. Твърди се, че завел дело
срещу ЦПЗ – Стара Загора и ДПБ „Д-р К.“, но за негово голямо учудване ВКС признал
за нарушение единствено задържането му от 11.05.2014 г. – 13.05.2014 г. В исковата
молба са изложени твърдения, че решението на ВКС противоречи на утвърдената
практика на ЕСПЧ по делата „И.В. срещу България“, „К. срещу България“ и „К. срещу
България“, съгласно които само съдия може да разпореди принудително настаняване в
психиатрично заведение. Твърди се, че РС – Раднево бил подведен от ДПБ „Д-р К.“, че
е пациент на лудницата, а ищецът просто насилствено бил отвлечен там без правно
основание. Изложени са твърдения, че вината на ВКС била, че не признала незаконното
му задържане против волята и без съдебно разпореждане в лудница, което само по себе
си се явявало тежка неимуществена вреда за ищеца. Предвид което е мотивиран правен
интерес и иска от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение от 26 000 лв. за
причинени неимуществени вреди и 4 000 лв. – за имуществени такива, ведно със
законната лихва върху тях.
1
Ответникът Върховен Касационен Съд, чрез процесуалния си представител
оспорва заявените искове по съображения, изложени в писмен отговор в срока по чл.
131 от ГПК, за неоснователност на заявената претенция. Претендират се разноски.
Контролиращата страна Прокуратурата на Република България, чрез своя
процесуален представител заявява становище за неоснователност на претенцията.
В открито съдебно заседание ищецът не заявява процесуално присъствие.
Възраженията на ответника се поддържат от процесуален представител –
съдебен помощник Здравко Стойнов.
Становището на контролиращата страна се поддържа от прокурор Петрова.
Съдът след като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от данните по делото с решение от 05.11.2019 г. на РС – Казанлък,
постановено по гр.д. 162/2018 г. е отхвърлен искът на М. М. С. срещу ЦПЗ – Стара
Загора и ДПБ „Д-р Г. К.“ за заплащане на сумата от 6 000 лв., частична претенция, при
пълен заявен размер от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие престоя на ищеца при ответниците в периода 10.05.2014 г. –
15.05.2014 г.
Решението на РС – Казанлък е потвърдено с решение от 02.12.2020 г. на ОС –
Пловдив по в.гр.д. 725/20 г.
Видно от данните по делото с решение 103/20.05.2022 г., постановено по гр.д.
2050/21 г. на Четвърто ГО на ВКС е частично отменено решение, постановено по
в.гр.д. 725/2020 г. на ОС – Пловдив и е постановено ново, с което ДПБ „Д-р Г. К.“ е
осъдена да заплати на М. М. С. сумата от 1 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди от незаконното му задържане в психиатричното заведение за периода 11.05-
13.05.2014 г. като в останалата си част решението на въззивния съд е оставено в сила.
Предмет на претенцията на ищеца, заявена в рамките на настоящото
производство е решението на ВКС, касаещо периода 10.05.2014 г. и 14-15.05.2014 г. и
несъответствието му с практиката на ЕСПЧ по цитираните от ищеца решения. Същите
касаят приложението на чл.5 §1 от ЕКПЧ и чл. 5 § 4 от ЕКПЧ при настаняване на лице
в психиатрично заведение против волята му. Съобразно практиката на ЕСПЧ,
установена в посочените от ищеца решения, лишаването от свобода на лице, считано за
душевноболно, може да бъде определено като съответстващо на член 5, параграф 1,
буква е) от Конвенцията само ако бъде постановено след взимане становището на вещо
лице-лекар, без което не би могло да бъде осигурена защитата срещу самоволие,
закрепена в член 5 от Конвенцията. В това отношение, възприетите форма и процедура
2
могат да зависят от обстоятелствата и Съдът счита за допустимо, в спешни случаи или
когато дадено лице е арестувано заради буйстване, такова становище да бъде взето
непосредствено след арестуването. Във всички останали случаи, е наложителна
предварителна консултация /т. 31 на решението „К. срещу България“/.
Видно от данните по делото респ. същите са констатирани и от ВКС, че
настоящият ищец е приведен в ДПБ „Д-р Г. К.“ в условията на спешност от
полицейските органи на 10.05.2014 г. На същия ден е изготвена епикриза д-р С.С. /стр.
44 в делото на РС – Казанлък/, съгласно която е насочен към болницата в условия на
спешност в предвид „психотично мотивираното му агресивно поведение,
застрашаващо живота и здравето, предимно на околните“. Лекарят, изготвил
епикризата е посочил, че се касае за „налудно разстройство коморбидно с
разстройство, вследствие употреба на алкохол.Параноялен синдром с агресивни
прояви“. В рамките на епикризата е отразено и фактическото поведение на настоящия
ищец предизвикало насочването му в болничното заведение в условия на спешност –
„в пияно състояние нападнал съседка, която започнала да вика за помощ. Блъснал
човека, който се притекъл на помощ и той паднал през оградата“. При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че са спазени
изискванията на ЕКПЧ - налице е становище на лекар, непосредствено след
привеждането му в болничното заведение в условията на спешност, с оглед очертаната
по-горе рамка от решението на ЕСПЧ, което е отчетено и от ВКС с оглед аналогичната
разпоредба на чл. 153 ал.1 от ЗЗ, видно от текста на акта на ВКС.
Касателно периода 14-15.05.2014 г., за който се твърди, че ВКС не е съобразило
практика на ЕСПЧ е налице разпореждане на съдия от РС – Раднево /стр. 69 в делото
на РС – Казанлък/, с което е продължен срока за принудително на лечение на ищеца.
Съобразно практиката на ЕСПЧ, на която се е позовал ищецът „това решение трябва да
е взето от орган, съставляващ „съд“ по смисъла на член 5, параграф 4 от ЕКПЧ“ / т. 46
от решението „К. срещу България“/ т.е. ВКС е съобразил изцяло при постановяване на
съдебното си решение практиката на ЕСПЧ.
При тези данни по делото и ангажираните от страните доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че не се установяват твърдените от ищеца
нарушения от страна на ответника, което като краен правен резултат мотивира у съда в
решаващия му състав извод за неоснователност на предявените искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Стара
Загора, ул. „******* ******* искове с правно основание чл. 2в ал.1 ЗОДОВ срещу
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 за
заплащане на сумата от 26 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди и
4 000 лв. – за имуществени такива, настъпили с оглед решение № 103/20.05.2022 г.
постановено по гр.д. 2050/21 г. на Четвърто ГО на ВКС с оглед „ грубо нарушение на
Европейското законодателство“ като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на контролираща страна –
Прокуратурата на РБ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4