РЕШЕНИЕ
№536/18.08.2017г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тринадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова…..…..………...........................................в присъствието на Прокурор ……..………………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №200 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Д.Й.М., подадена чрез пълномощник – И.Д.Й., с посочен адрес: ***, против Заповед №3-36/27.01.2017г. на Кмета на Община Минерални бани.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните норми и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че заповедта не съдържа всички необходими данни, посочени в чл.59, ал.2 от АПК. Във фактическата част на заповедта били посочени И.Д.Й. и Д.Й.М., като свързани с имота или с извършения строеж, без да има уточнение към кого било насочено разпореждането за премахване на строежа, който според административния орган бил незаконен. С оглед на това, заповедта била издадена в нарушение на чл.59, ал.2, т.3 от АПК. На следващо място се сочи, че в законоустановения срок били подадени възражения по констативен акт №2/18.01.2017г. – с вх. №333/18.01.2017г. и № 358/19.01.2017г., които не били обсъдени и преценени от административния орган в производството по издаване на обжалваната заповед. Твърди се, че обжалваната заповед противоречи по съдържание и разпореждане на заповед за забрана на ползване и достъп до строеж № 3-26/23.01.2017г. на Кмета на Община Минерални бани. Анализът и съпоставката на двете заповеди сочели, че те са издадени за един и същ обект, като в първата по време заповед – за забрана на достъпа, административният орган приел, че обекта се ползва, без да е въведен в експлоатация. Следователно, въз основа на едни и същи констатации на служителите на Община Минерални бани, административният орган от една страна приемал, че обекта е законен (т.е. извършен с необходимите строителни книжа), но не е въведен в експлоатация и издавал заповед №3-26/23.01.2017г., а от друга страна приемал, че обекта е незаконен, като извършен без необходимите строителни книжа и издавал заповед №3-36/27.01.2017г. В тази връзка обжалваната заповед била издадена в нарушение на материалния закон, тъй като обект на разпореждането било премахване на законен строеж „Кафе-аперитив“. Твърди се също, че фактическата част на заповедта не кореспондирала изцяло с констатациите, изложени в Констативен акт №2/18.01.2017г. В него било посочено, че за обекта има издадени разрешение за строеж № 68/05.07.1994г. – за строеж на павилион и разрешение за строеж №38/17.09.2003г. – за строеж за навес. Тези документи, които сочели на законност на извършения строеж, не били обсъждани от административния орган, въпреки, че в заповедта било посочено, че строежът представлява постройка, трайно прикрепена към земята, с масивна част и дървена конструкция. Не били верни изводите на административния орган, че нямало данни за периода на извършване на строежа в този си вид, защото разрешенията за строеж определяли моменти на изграждане на всяка една част от законния строеж. По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Кмет на Община Минерални бани, чрез процесуален представител моли жалбата да бъде оставена без уважение. Алтернативно, в случай, че се установят нарушения на процесуалните правила, се моли заповедта да бъде отменена, като се дадат указания на административния орган по приложение на закона. Претендира се присъждане на разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Под регистрационен индекс 5530/06.10.2016г. в Община Минерални бани е заведен сигнал от Д. И. Н., в който същият сочи, че е съсобственик заедно с И.Д.Й., с постоянен адрес:***, при равни квоти – ½ идеални части, на УПИ ХVI, целият с площ 780 кв.м., находящ се в кв.14 по плана на с. Минерални бани, одобрен със Заповед №51/1990г. и №121/2002г., при посочени граници и сигнализира, че съсобственика му изградил сграда (кафе-аперитив) без разрешение за строеж върху съсобствения им имот. Моли за предприемане на необходимите правни и фактически действия, за да бъде премахната незаконно построената сграда.
Със Заповед №3-21/13.01.2017г. на Кмета на Община Минерални бани е наредено да се извърши проверка на място и по документи на „Кафе-аператив“, построен в УПИ ХVI, кв.14 по плана на с. Минерални бани, като е определен съставът на комисията и датата на извършване на проверката.
Съгласно Констативен акт за премахване на строеж №2, на 18.01.2017 г. от работна група в състав от главен специалист „ТРС“, младши експерт „ТРС“ и старши специалист „ООРПЧНМ“ при Община Минерални бани, е извършена проверка на строеж „Кафе-аперитив“, намиращ се в с. Минерални бани, бул. „В.Л., УПИ ХVI по плана на с. Минерални бани, общ. Минерални бани, обл. Хасково. Констатирано е, че имотът е собственост на И.Д.Й. и Д. И. Н., а строежът е собственост на Д.Й.М.. Посочено е, че за строежа няма одобрен проект, в т.ч. няма съгласувани и одобрени части на проекта, няма разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга. Строежът е описан, че представлява: строеж трайно прикрепен към земята, изпълнено с тухлени прегради, измазани с вароциментова мазилка, а от вътрешната страна е с гипсова мазилка и гипсокартони, закрепени за дървената конструкция на покрива. Посочено е, че обектът до момента на проверката функционира като „Кафе-аперитив“. Няма данни за периоди на извършване на строежа. Изготвена е окомерна скица на строежа с посочване на размерите и на разположението му. Установено е, че строеж „Кафе-аперитив“ в УПИ ХVI, кв.14, с Минерални бани, общ. Минерални бани, обл. Хасково, е извършен без необходимите строителни книжа и разрешение за строеж, в нарушение разпоредбите на чл.148, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. В констативния акт, в Раздел VI – Друга налична документация, е записано – Разрешение за строеж №68/05.07.1994г. за строеж на павилион; разрешение за строеж №38/17.09.2003г. за навес.
Констативният акт е връчен на 18.01.2017г. срещу подпис на И.Й. с и на М. Ф. - пълномощници на Д.Й.М., съгласно представено по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа (л.45-46), присъствали на проверката.
Под рег.индекс 333/18.01.2017г. в Община Минерални бани е заведено Възражение против съставени Констативен акт №1/18.01.2017 г. и Констативен акт №2/18.01.2017г., а под регистрационен индекс 358/19.01.2017г. в Община Минерални бани е заведено Допълнение към възражение с вх. №333/18.01.2017г., подадени от името на от Д.Й.М. чрез пълномощника му М.Ф..
Въз основа на съставения Констативен акт №2/18.01.2017 г. е издадена обжалваната Заповед №3-36/27.01.2017 г. на Кмета на Община Минерални бани, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ строеж „Кафе-аперитив“, намиращ се в УПИ ХVI, кв.14 по плана на с.Минерални бани, общ. Минерални бани, обл. Хасково.
Административният акт е изпратен на адреса на оспорващия с писмо рег. индекс 3-26/27.01.2017г. на Община Минерални бани, получено на 03.02.2017г., видно от приложеното известие за доставяне (л.57).
Жалбата е подадена на 16.02.2017 г. директно пред Административен съд – Хасково.
Видно от приложените към същата доказателства, за описания в процесната заповед строеж, на основание чл.178 ал.6 вр. ал.4 и ал.1 от ЗУТ, вр. чл.223 ал.1 т.6, предл.първо и т.7 от ЗУТ, е била издадена и Заповед №3026/23.01.2017г. , с която е забранено ползването му и достъпът до него, поради невъвеждането му в експлоатация. Към жалбата са приложени също заверени копия от: Разрешение за строеж №68/05.07.1994г. за павилион, издадено въз основа на одобрени проекти от 05.07.1994г., с вписано условие павилионът да бъде изпълнен по одобрен архитектурен проект, а на основание чл.120 ал.4 от ППЗТСУ при нареждане от общинския съвет Минерални бани, да бъде премахнат от собственика; одобрен на 05.07.1994г. от Общински съвет за териториално селищно устройство, строителство и архитектура проект, ведно с обяснителна записка, скица и санитарно заключение за обект „Кафе-аперитив“ ; Разрешение за строеж №38/17.09.2003г. на дървен навес към „Кафе-аперитив“, проект за същия, ведно с обяснителна записка - част архитектурна и вертикален разрез; виза за проектиране на дървен навес към „Кафе-аперитив“; конструктивно становище относно : остъкляване на част от навес, УПИ ХVI, кв.14, с.Минерални бани, обл. Хасково.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза. По първия поставен въпрос, вещото лице е посочило, че описаните в констативната част /Констативен акт №2/ строителни разрешения №68/05.07.1994г. и №38/17.09.2003г., както и одобрените проекти към тях се отнасят за части от процесния обект, за който е издадена заповедта за премахване. Запазената част от първоначалния павилион е вградена в настоящия обект. Дървената покривна конструкция на навеса е изпълнена по одобрения проект към разрешението за строеж от 2003г. В отклонение от одобрените проекти поетапно са изпълнени пристрояване на югоизток и югозапад от първоначалния павилион за санитарен възел и склад, както и заграждане и остъкляване на дървения навес от югоизток, североизток и северозапад, като е оформена зала към кафе-аперитива. По въпрос 2 вещото лице е посочило, че процесният обект представлява една сграда, в която е вградена неразделно част от павилиона, изпълнен по първоначалния проект и строително разрешение от 1994г. Дървената покривна конструкция на навеса по одобрения през 2003 г. проект покрива както първоначалния павилион, така и направените допълнително пристроявания към него на югоизток и югозапад и остъкляването с PVC дограма от югоизток, североизток и северозапад, като са спазени външните размери и конфигурация на навеса по одобрения проект. По въпрос 3 вещото лице е посочило, че част от строежа е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, по които са издавани цитираните по-горе разрешения за строеж. Има пристроявания на първоначалния павилион на югоизток за санитарен възел и на югозапад за склад, които са в отклонение от одобрения проект за павилиона. Част от дървения навес е заграден с тухлени зидове и PVC дограма от югоизток, североизток и северозапад, което заграждане също е в отклонение от одобрения проект за навеса.
В с.з. вещото лице уточнява, че както законната, така и незаконната част от процесния строеж са вградени в един общ обект и не могат да бъдат отделени като самостоятелни. Павилионът и дървеният навес са част от общия строеж. Малко по-малко от половината от павилиона е премахната – около 17 кв.м., а по-голямата част е запазена. Като цяло за сградата няма строителни книжа, тъй като е строена поетапно и поетапно са издавани разрешения. За запазената част според вещото лице не би следвало да се издават строителни книжа. Дървената покривна конструкция е съгласно одобрения проект, а вътрешното разпределение – санитарен възел и склад, които са пристроявани са в отклонение от одобрения проект за павилиона. Тези отклонения са съществени, тъй като увеличават застроената площ по първоначалния проект. В отклонение от проекта е и заграждението на дървения навес с тухли. Според вещото лице в случай, че се премахнат тоалетната , складът и огражденията на дървения навес, останалият обект би могъл да съществува като такъв със строителни книжа, без вещото лице да се ангажира с извод какво би било предназначението му.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт и е допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност. В чл.223, ал.1 от ЗУТ е
предвидено, че за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на
общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице: т. 8 - издава
заповеди за премахване на незаконни строежи. Съгласно разпоредбата на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. Видно от доказателствата по
делото, процесният строеж е V категория и с оглед цитираните разпоредби, обжалваната заповед е
издадена от компетентен орган.
Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК. Като фактически основания, върху които основава своето разпореждане, Кметът на Община Минерални бани е посочил наличието на констативен акт, съставен от служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ, за незаконен строеж, извършен без необходимите строителни книжа /разрешение за строеж и др./, в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ. Фактическите основания, с които е мотивирана обжалваната заповед, възпроизвеждат установеното при извършената на 18.01.2017г. проверка, отразено в Констативен акт № 2 от същата дата. Установените факти правилно са квалифицирани под правната норма на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Съдът не споделя оплакването на жалбоподателя, че при издаване на оспорената заповед не е спазено изискването на чл.59 ал.2 от АПК, а именно, че не ставало ясно кой е адресатът на разпореденото премахване. В случая липсва спор, че именно жалбоподателят е възложител и собственик на строежа, и това се потвърждава от приложените към жалбата разрешения за строеж и инвестиционни проекти. Освен това именно жалбоподателят е визиран в оспорената заповед като извършител на процесния строеж. В тази връзка съдът счита, че липсва неяснота или съмнение към кого е насочена разпоредителната част на оспорената заповед.
Спазени са и специалните административнопроизводствени правила, регламентирани в разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ. Касае се за процедура за премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото изискване по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в конкретния случай, служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ са съставили констативен акт № 2/18.01.2017г., за установяване на незаконен строеж, в който са описали състоянието на строежа и липсата на издадени строителни книжа, вкл. разрешение за строеж за същия. От представените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят се е възползвал от правото си да подаде възражение срещу същия в законоустановения срок.
Независимо от горното, съдът намира, че не е спазено изискването по чл.35 от АПК административният акт да се издаде след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Видно от материалите по делото, още при подаване на възраженията срещу констативния акт жалбоподателят е представил редица документи, вкл. два броя разрешения за строеж, наличието на които не се оспорва от ответника и които са посочени в констативния акт. Административният орган е приел, че с възражението не се представят доказателства за законосъобразното извършване на строежа във вида му, съществуващ към момента на извършената проверка и е пристъпил към издаване на процесната заповед.
От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза и уточненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че строежът в съществуващия към момента на проверката вид е изграждан поетапно, като някои части от него са законни. Вещото лице констатира, че има пристрояване към павилиона на санитарен възел и склад, които са пристроявани в отклонение от одобрения за павилиона проект, доколкото увеличават застроената площ по първоначалния такъв . В отклонение от одобрения проект за дървен навес е и заграждението на навеса с тухли.
При така установеното съдът счита, че при издаване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до нарушение на материалния закон. В случай, че административният орган бе обсъдил представените от жалбоподателя два броя разрешения за строеж, ведно с инвестиционни проекти, би достигнал до различен от постановения с оспорената заповед краен резултат.
С оглед събраните по делото доказателства, вкл. заключението по съдебно-техническата експертиза и устното изложение на вещото лице, съдът счита, че фактическата обстановка, описана в Констативен акт №2/18.01.2017г. и пренесена в оспорената заповед, не съответства на действителната такава. Установените в хода на съдебното производство факти и обстоятелства сочат, че за отделни части от строежа – запазена част от павилиона и дървена покривна конструкция , са налице строителни книжа, което налага извод, че те не са незаконни. За други части от строежа - санитарен възел и склад, пристроени към павилиона и заграждението на дървения навес с тухли, се установява, че са изградени в отклонение от одобрените проекти съотв. за павилион и дървен навес. Това отклонение не е съществено по смисъла на чл.154 ал.2 от ЗУТ, доколкото според съда не попада в нито една от визираните в тази норма хипотези. В тази връзка съдът счита, че безспорно тези обекти – част от процесния строеж следва да се квалифицират като незаконни строежи по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, каквато е и квалификацията на строежа в оспорената заповед. Тази квалификация обаче е дадена общо за строежа, наименован „Кафе-аперитив“ без да е направено разграничение в горепосочения смисъл. При липса на такова разграничение и доколкото горевизираните обекти като части от процесния строеж, могат да бъдат предмет на самостоятелно производството по премахването им, оспорената заповед следва да се отмени изцяло като незаконосъбразна по смисъла на чл.146 т.3 и т.4 от АПК.
Във връзка с искането на ответника при евентуална отмяна на оспорената заповед да се дадат задължителни указания по приложението на закона, следва да се посочи, че такива съдът дава при връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне. В случая връщане на същата за ново произнасяне не се налага, доколкото производството е започнало служебно, след постъпил сигнал, а не по искане на жалбоподателя, като според съда няма пречка за провеждане на ново такова по преценка на органа и при наличие на основания за това.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143 ал.1 от АПК, основателна е претенцията на жалбоподателя в негова полза да се присъдят направените по делото разноски в размер на 810 лева, от които 10 лв – внесена държавна такса, 600 лв – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение и 200 лв – внесено възнаграждение за вещо лице, платими от бюджета на ответника.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №3-36/27.01.2017г. на Кмета на Община Минерални бани.
ОСЪЖДА Община Минерални бани да заплати на Д.Й.М. ***, разноски по делото в размер на 810.00 /осемстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: