№ 30
гр. Русе, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520201881 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Миланов-Г“ ЕООД против Наказателно
постановление № 18-001700/24.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Русе, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл.
416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 във вр. с чл. 415в, ал. 2 от КТ е наложена
административна имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение на чл. 414,
ал. 3 във вр. с чл. 415в, ал. 2 от КТ.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се приетата за
установена в наказателното постановление фактическа обстановка, доколкото лицето е
било на граждански договор, като не са налице всички задължителни елементи,
обуславящи наличието на трудово правоотношение, тъй като липсва работно място,
работно време и трудово възнаграждение. Моли да бъде постановено решение, с което
да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от Б.М.,
която поддържа изложеното в жалбата, като го доразвива в хода на пледоарията си.
Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и в условията на
1
алтернативност, ако съдът приеме, че дружеството-жалбоподател е осъществило
нарушението, да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН или наказанието да се
измени в рамките на предвидения от законодателя минимум. Претендира адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, представлява се от
юрисконсулт С. Тр., която заема становище за неоснователност на депозираната жалба
и моли наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно.
В подкрепа на тезата си, застъпва доводи за доказаност на приетите за осъществили се
факти, изложени в наказателното постановление, а именно, че лицето е полагало труд,
без да има сключен трудов договор. Излага съображения, че при съставянето на
АУАН-а и издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон, като наложената
санкция е ориентирана към минимума за съответния вид нарушение.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – постановлението е получено от представител на
дружеството-жалбоподател на 30.08.2021 г., а жалбата е подадена на 07.09.2021 г.,
касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 05.01.2021 г. бил сключен граждански договор между „Сириус Г“ ЕООД, в
качеството му на възложител, и В.П.М., в качеството на изпълнител. С договора
изпълнителят се задължил да извърши определена от възложителя работа в шивашки
цех за определен срок /чл. 1 от Договора/, срещу което следвало да получи
възнаграждение в размер на 865 лева в срок от един месец от изпълнение на поръчката
в брой /чл. 2 и чл. 3 от Договора/. Изпълнителят се задължил да извърши определената
от възложителя работа в срок от 12.01.2021 г. до 26.03.2021 г. /чл. 5 от Договора/, като
извърши работата с личен труд, изпълнявайки поръчката по проект и материал на
възложителя /чл. 8 от Договора/.
На 05.03.2021 г. „Миланов Г“ ЕООД и В.М. сключили идентичен по съдържание
договор със срок за изпълнение 12.04.2021 до 30.06.2021 г.
2
На 31.03.2021 г. и 30.06.2021 г. договорените между страните възнаграждения
били изплатени на М., във връзка с което били издадени разписка №
00000002/31.03.2021 г. и разписка № 00000022/30.06.2021 г.
На 18.05.2021 г. при извършване на проверка за спазване на трудовото
законодателство по работни места на „Миланов Г“ ЕООД в обект на контрол –
шивашки цех, находящ се в гр. Русе, ул. „Липник“ № 64, свидетелят Р.Р. – главен
инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“, и свидетелят С. Тр. – юрисконсулт
при Дирекция „Инспекция по труда“, констатирали, че работничката В.М. е полагал
труд като „шивач“ в обекта без да има сключен писмен трудов договор с работодателя
„Миланов - Г“ ЕООД. Свидетелите Р. и Т. установили, че М. има работно мястно в
производствения цех на шивачите, тъй като на помощна маса до машината , откъдето
е взимала работа и шиела, е имало партиди с дребни бели детайли, каквито е имало по
масите на другите шивачи в цеха. В тази връзка на М. била предоставена декларация
по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която последната попълнила, че е работещ във фирма на
длъжност на шивачка с работно време от 08 часа до 17 часа, при почивки през
работното време от 10:00 часа до 10:15 часа, от 12:15 часа до 12:45 часа и от 15:00 часа
до 15:15 часа, и при трудово възнаграждение 600 лева. В декларацията М. отбелязала,
че има сключен граждански договор и не отбелязала да има сключен трудов договор.
Гореизложеното било обективирано в Протокол за извършена проверка от
09.08.2021 г., в които били констатирани допуснати нарушения на трудовото
законодателство от страна на „Миланов Г“ ЕООД: под т. 1 по отношение на В.М.; и
под т. 2 по отношение на Н.А. за неизплатено начислено трудово възнаграждение в
размер на чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 270 от КТ.
Съобразявайки отбелязаните под т. 1 констатации, свидетелят Р.Р. приел, че с
тези си действия дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на чл. 62, ал. 1
във вр. с чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса за труда, като в тази връзка
съставил АУАН № 18-001700/09.08.2021 г., който бил подписан от представител на
дружеството-жалбоподател без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
„Миланов Г“ ЕООД е депозирало възражение срещу така съставения АУАН, в което
посочило, че между жалбоподателя и М. е налице сключен граждански договор за
извършване на определена работа.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на
дружеството-жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 във вр. с
чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда била наложена административна имуществена
санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
3
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН № 18-001700/09.08.2021 г., който по силата на чл. 416, ал. 1,
изр. последно има доказателствена стойност до доказване на противното, НП № 18-
001700/09.08.2021 г., граждански договори от 05.03.2021 г. и 05.01.2021 г., разписка с
№ 00000022/30.06.2021 г. и № 00000002/31.03.2021 г., Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3
от КТ от В.М., Протокол за извършена проверка от 09.08.2021 г., 6 бр. поръчки за
периода от 26.02.2021 г. до 31.03.2021 г., както и гласни доказателства, събрани чрез
разпит на свидетелите Р.Р. и С. Тр., които съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и намиращи потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.
При кредитиране на показанията на свидетелите В.М., М.Й., М.В. и Г.М. съдът
отчете връзката на всяко едно от тези лица с дружеството-жалбоподател, доколкото
М.В. и М.Й. са служители на същото, Г.М. е съпруга на управителя на „Миланов Г“
ЕООД, а В.М. е имала сключени граждански договори както с „Миланов Г“ ЕООД,
така и със „Сириус Г“ ЕООД, собственост на Г.М.. Съобразявайки гореизложеното,
съдът счита, че от показанията на тази група свидетели се установява, че В.М. е имала
обособено работно място, на което е изпълнявала възложената от М.Й. работа,
изразяваща се в изработка на определен брой изделия, на дневна и седмична база. От
показанията на свидетелите се установи и, че, макар че не е била длъжна М. е идвала
редовно в цеха, което е обяснимо и с оглед на обстоятелството, че възлагането на
работата е станало не с договора, а от свидетелката Й., както и че същата не е
разполагала с възможност да изпълнява възложената работа от вкъщи. Съдът
акцентира и на покаказанията на свидетелката Г.М. която, макар да заяви
първоначално, че М. не е идвала редовно, впоследствие уточни, че в повечето дни е
идвала от 08:00 до 17:00 часа. От показанията на свидетелката М.В. е видно и че
упражняваната от М. дейност е била идентична с други лица, но с разликата, че
последните са били на трудов договор. От показанията на свидетелката М. се установи,
че последната е спазвала графика на почивките. Така изложеното намира
потвърждение и в саморъчно попълнената от М. декларация.
От показанията на свидетелите на Р. и Т. се установи, че на посочената в
наказателно постановление дата са възприели В.М. в цеха, както и че същата имала
обособено работно място и била запозната с графика на почивките.
От представените писмени доказателства – граждански договори, се установи, че
за периода от 12.01. до 26.03.2021 г. и от 12.04. до 30.06.2021 г. В.М. е била на
граждански договори с идентичен предмет и място на изпълнение.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
4
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител съгласно чл. 416, ал. 1 от
КТ – служител на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, а наказателното
постановление е издадено от компетентен АНО съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ –
директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
На следващо място съдът приема, че „Миланов Г“ ЕООД е осъществило
нарушението на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, за което е
ангажирана отговорността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва
между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовят договор се сключва в писмена форма.
Трудовият договор, урежда отношенията при предоставянето на работна сила и
предполага постигнато между страните съгласие относно съществените елементи на
същия, визирани в чл. 66 от КТ.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения и за да бъде прието, че е налице трудово
правоотношение следва безспорно да бъде установено и доказано изпълнение на
трудови задължения от страна на работника на определено работно място, с
определено работно време, трудово възнаграждение и пр., тоест да се установи наличие
на всички елементи, определящи правоотношението като трудово.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства,
съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна
5
извод, а именно, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на
административното нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ.
От събраната по делото доказателствена съвкупност еднозначно се установява,
че дружеството-жалбоподател на 18.05.2021 г. е допуснало работника В.М. да полага
труд без да има сключен писмен договор съгласно изискванията на чл. 62, ал. 1 от КТ.
В тази връзка съдът счита, че представените граждански договори имат за цел да
прикрият трудово правоотношение, доколкото същите нямат конкретно определена
престация от страна на изпълнителя, а го задължават да престира работна сила за
определено време. Наличието на трудовоправно отношение е изводимо и от
свидетелските показания и саморъчнопопълнената от М. декларация, доколкото от тези
доказателства се установи, че М. е имала обособено работно място, спазвала е графика
за почивките и идвала редовно на работа.
Доколкото деянието е осъществено от юридичско лице, то въпросът за вината не
следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на
юридическите лица е безвиновна и обективна.
Не са налице предпоставките да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в, ал. 1
от КТ. За да бъде приложена същата, законодателят е предвидил кумулативно наличие
на следните предпоставки, а именно да се касае за нарушение, което да е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители. В процесния случай не се установи някоя
от посочените предпоставки да е била изпълнена. Следва да се посочи и че в чл. 415в,
ал. 2 от КТ нормативно е предвидено, че нарушенията на чл. 62, ал. 1 от КТ, каквото е
и процесното, не могат да се квалифицират като маловажни случаи.
Не са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН.
По делото не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че
извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случай на нарушения от този вид. Точно обратното видно от Протокол
за извършена проверка от 09.08.2021 г. в хода на извършената проверка е констатирано
и друго нарушение на трудовото законодателство, поради което според настоящия
съдебен състав нарушението не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“
и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.
Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда за нарушение на чл. 62, ал. 1 от
КТ административна имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева, като АНО
определил същата в размер на 2500 лева. Доколкото, обаче, в оспореното наказателно
постановление административнонаказващият орган не е изложил мотиви, обусловили
6
решението му да наложи наказание в посочения размер, то съдът счита, че
наказателното постановление следва да се измени в неговата санкционна част, като
размерът бъде намален до предвидения в закона минимум от 1500 лева. Липсата на
мотиви относно определянето на размер на административното наказание препятства
съдебния контрол във връзка със спазване разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН от
страна на административнонаказващия орган.
С оглед на гореизложеното и при доказаност на нарушението, то на основание
чл. 27, ал. 5 от ЗАНН следва да бъде намален размерът на наложената имуществена
санкция до предвидения в санкционната разпоредба минимум, а именно 1500 лева.
По разноските:
В хода на производството пред настоящата инстанция „Миланов Г“ ЕООД е
било представлявано от адв. Б.М., като в тази връзка е направено и искане за
присъждане на направените разноски за процесуално представителство. Видно от
приложения по делото договор за правна помощ /л. 11/ дружеството-жалбоподател е
заплатило сумата в размер на 500 лева за процесуално представителство в брой. С
оглед на направеното от АНО възражение за прекомерност, на основание чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, искането се
явява основателно и следва да се уважи до сумата в размер на 335 лева, съответстваща
на минимално предвидения размер съгласно горепосочената разпоредба.
На следващо място, доколкото разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН препраща
към АПК по въпросите за направените разноски в хода съдебното производство, в
процесния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 143 от АПК.
Видно от нормата на чл. 143 от АПК липсва уредба относно присъждането на разноски
в случаите на изменение на обжалвания административен акт, то с оглед на чл. 144 от
АПК следва да намери приложение чл. 78 от ГПК, съответно правото на разноски да се
съблюдава в условията на съразмерност. Така съразмерно с уважената част от жалбата
Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе следва да бъде осъдено да заплати на
жалбоподателя сумата в размер на 142 лева, представляваща разноски за
възнаграждение на адвокат.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-001700/24.08.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, с което на „Миланов Г“ ЕООД, с
ЕИК:*********, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 във вр. с чл. 415в,
ал. 2 от КТ е наложена административна имуществена санкция в размер на 2500 лева,
за нарушение на чл. 414, ал. 3 във вр. с чл. 415в, ал. 2 от КТ, като НАМАЛЯВА
7
размера ѝ до минимално предвидения такъв, а именно 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе да заплати на „Миланов Г“
ЕООД, с ЕИК:*********, сумата в размер на 142 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно частично уважената жалба.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8