Присъда по дело №5285/2012 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

 

КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД 5285  ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2012 Г.,

ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

 

         Срещу подс. Н.Д.К. –ЕГН **********, от  Варненска районна прокуратура е внесен обвинителен акт за извършено от нея престъпление по чл.210 ал.1т.3 и т.5 вр.чл.209 ал.1 и ал.2 пр.3 вр.чл.26 ал.1 от НК за това, че в периода от 19.07.2005 г. до 03.10.2008 г., в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - управител на "Креда" ООД, гр.Варна, в кръга на длъжността си, с цел да набави за себе си имотна облага,

         използвала неосведомеността на лицето И.И.К. относно начините да установи дали закупуването от него жилище с НА № 32 от 28.02.2007 г. имот: апартамент № 2 в строяща се кооперация на адрес: гр. Варна, ул ."Крепостна" № 17-17А, е обременено с вещни тежести - ипотеки и относно необходимостта да извърши проверки за това по съответния ред -чрез подаване на молби в Агенция по вписванията, като обременила с вещна тежест - ипотека в полза на кредитора на "Креда" ООД, гр.Варна - АЛФА БАНКА АД, по договор за заем № 256 от 15.06.2006 г. за сумата 195 583,00 лева и с това му причинила имотна вреда в размер на 31 000,00 евро, възлизащи на 60 630,73 лева по фиксинга на БНБ,

         възбудила и поддържала заблуждение у Д.Н.С. относно това, че "Креда" ООД, гр.Варна ще построи и предостави на С. недвижим имот, посочен в предварителен договор за покупко-продажба недвижим имот от 23.08.2007 г. - жилище в новострояща се сграда в гр.Варна, ул."Средна гора" № 14, и с това й причинила имотна вреда в размер на 19 000.00 евро, възлизащи на 37 160,77 лева,

         използвала неосведомеността на Д.Й.Г. и И.Д.Г. относно начините да установят дали закупуваното от тях жилище с НА № 34 от 19.12.2006 г. имот: апартамент № 1 в строяща се кооперация на адрес: гр.Варна, ул ."Крепостна" № 17-17А, е обременено с вещни тежести - ипотеки и относно необходимостта да извършат проверки за това по съответния ред - чрез подаване на молби в Агенция по вписванията, като обременила имота с вещна тежест - ипотека в полза на кредитора на "Креда" ООД, гр.Варна - АЛФА БАНКА АД, по договор за заем № 256 от 15.06.2006 г. за сумата 195 583,00 лева, и с това им причинила имотна вреда в размер на 80 000,00 лева и 9 580,00 евро, възлизащи на 18 736.85 лева по фиксинга на БНБ, възлизаща общо на 98 736.85 лева, като деянието останало недовършено по отношение на Г. и Г., поради независещи от волята на дееца причини.

         използвала неосведомеността на Я.А.Т. и И.Т.Т. относно начините да установят дали закупуваното от тях жилище с НА № 35 от 19.12.2006 г. имот: апартамент № 11 в строяща се кооперация на адрес: гр.Варна, ул."Крепостна" № 17-17А, е обременено с вещни тежести - ипотеки и относно необходимостта да извършат проверки за това по съответния ред -чрез подаване на молби в Агенция по вписванията, като обременила имота с вещна тежест - ипотека в полза на кредитора на "Креда" ООД, гр.Варна -АЛФА БАНКА АД, по договор за заем № 256 от 15.06.2006 г. за сумата 195 583,00 лева, и с това им причинила имотна вреда в размер на 32 000,00 евро, възлизащи на 62 586,56 лева по фиксинга на БНБ,

         използвала неосведомеността на С.Г.Б. и З.Т.М. относно начините да установят дали закупуваното от З.Т.М. жилище с НА № 33 от 19.12.2006 г. имот: апартамент № 5 в строяща се кооперация на адрес: гр.Варна, ул."Крепостна" № 17-17А, е обременено с вещни тежести - ипотеки и относно необходимостта да извършат проверки за това по съответния ред - чрез подаване на молби в Агенция по вписванията, като обременила имота с вещна тежест - ипотека в полза на кредитора на "Креда" ООД, гр.Варна - АЛФА БАНКА АД, по договор за заем № 256 от 15.06.2006 г. за сумата 195 583,00 лева и с това причинила на С.Г.Б. имотна вреда в размер на 44 000,00 евро, възлизащи на 86 056.52 лева по фиксинга на БНБ,

         използвала неосведомеността на Р.А.Н. и С.Д. Н., относно начините да установят дали закупувания от тях с НА № 28 от 13.09.2007 г. имот: апартамент № 7 в строяща се кооперация на адрес: гр.Варна, ул."Крепостна" № 17-17А и право на строеж на паркомясто № 8, са обременени с вещни тежести - ипотеки и относно необходимостта да извършат проверки за това по съответния ред - чрез подаване на молби в Агенция по вписванията, като обременила имота с вещна тежест - ипотека в полза на кредитора на "Креда" ООД, гр.Варна - АЛФА БАНКА АД, по договор за заем № 256 от 15.06.2006 г. за сумата 195 583,00 лева и с това им причинила имотна вреда в размер на 31 750,00 евро, възлизащи на 62 097.60 лева по фиксинга на БНБ и 20 694,00 лева, възлизащи общо на 82 791.60 лева, като причинената имотна вреда на пострадалите лица възлиза общо на 427 963.03 лева, представляваща големи размери.

         След даване ход на делото съдът прие за съвместно разглеждане предявеният граждански иск от адв.И., в качеството й на повереник на Я.А.Т. и И.Т.Т., срещу подс.К. в размер на 62586,56лв., явяващи се обезщетение за претърпени от същите имуществени вреди в резултат на деянието  и конституира Я. и И. Т., лично и чрез адв.И. в качеството на граждански ищци и частни обвинители.

         След даване ход на делото съдът прие за съвместно разглеждане предявеният граждански иск от И.И.К., лично и чрез адв.В. и адв.М., срещу подс.К. в размер на 60630,73лв., явяващи се обезщетение за претърпени от същия имуществени вреди в резултат на деянието  и конституира К., лично и чрез поверениците му  в качеството на граждански ищец и частен обвинител.

           След даване ход на делото съдът прие за съвместно разглеждане предявеният граждански иск от Д.Й.Г. и И.Д.Г., лично и чрез адв.Т., срещу подс.К. в размер на 98736,85лв., явяващи се обезщетение за претърпени от същите имуществени вреди в резултат на деянието  и конституира Д. и И. Г., лично и чрез адв.Т. в качеството на граждански ищци.

           Предвид изрично направеното искане от защитника на подсъдимата и съгласието на гражданските ищци и частни обвинители, съдът одобри даденото съгласие да не се разпитват свидетелите С.Б., Д.С., Д.К., И.Н.,И.Г., както и да не се изслушва вещото лице Й., а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит и експертни заключения изготвени в хода на ДП и даде ход на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 от НПК.

          Допълнително бе направено искане да не се провежда разпит на св. З.М. и съдът одобри даденото съгласие на страните, но тъй като разпит на тази свидетелка не е бил проведен в хода на ДП, съдът проведе такъв в с.з.

         В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло възведеното спрямо подсъдимата обвинение и приема същото за доказано.Прокурорът сочи, че още в периода 2001-2005 г. подсъдимата К. в качеството на физическо лице е натрупала множество задължения към частни лица и институции, като за обезпечаване на тези задължения са наложени възбрани върху множество имоти и се счита, че още към 2005 г. К. е била в затруднено финансово положение. Визира се планиран строеж на ул. Крепостна 17-17 а, като се сочи, че първи клиенти са набрани и са сключвани договори с тях преди още „Креда” да получи право на стоеж в този имот. Сочи се, че К. е сключила и договор за кредитна линия с „Алфа банк” на 15.06.2006 г. с предвиден  минимален лимит сума от 195 583 лева, като изпълнението на този договор е било обезпечено чрез договорни ипотеки, но  фактът на това задлъжняване и обезпечаване с имотите, обектите в сградата, не е бил обявен на страните по предварителните договори- лицата пострадали по делото. Акцентира се върху факта, че нотариалните договори са сключени през 2006-2007 г.  след сключването на договора с „Алфа банк” и след ипотекиране на имотите придобити от купувачите. Прокурорът приема за установено, че никой не би встъпил в тези договорни отношения, ако е знаел, че придобиват ипотекирани и възбранени имоти и  подсъдимата К. се е възползвала от наивността и неосведомеността, от доверието, което те са й дали, премълчавайки факта на наложените възбрани върху имотите, предмет на сделките. Сочи се, че в последствие К. е преустановила обслужване на кредита, което е довело до разпродаване на тези имоти придобити от пострадалите лица и всички те са изгубили както парите си, така и имотите си.Счита се, че тъй като след продажбата на процесните имоти подсъдимата е продала и други такива, без да върне средствата на пострадалите по делото, поради което се приема, че тя съзнателно се е възползвала от неосведомеността на клиентите си и им е причинила имотните вреди установени в хода на делото. По отношение на С. прокурорът приема, че съвсем съзнателно, целенасочено, без да има всякакви права за строителство, К. е сключила предварителен договор за изграждане и предоставяне на имот и е получила сумите установени по делото в размер на 37 160.77 лева. Визира се обща стойност на причинената имотна вреда от страна на подсъдимата - 427 963 лева- големи размери. В заключение прокурорът счита, че единственото смекчаващо вината обстоятелство на подсъдимата е факта, че тя е била неосъждана до момента на деянието, а като утежняващи вината обстоятелства на подсъдимата се визира една трайна, последователна дейност насочена към ощетяване на пострадалите и придобиване на блага от страна на подсъдимата К.. Като утежняващи обстоятелства се приемат размера и мащаба на деянието, множеството пострадали,  крупна сума на причинените вреди , визира се задлъжнялост както на физическо лице, така и на дружеството което е представлявала и управлявала „Креда” и се приема, че не  може управителят да не съзнава и знае фактите, че дружеството е с множество задължения, непосилни за погасяване.Предвид горното се иска подсъдимата да бъде призната за виновна и да й бъде наложено наказание в размер над средния от предвидения в закона, като прокурорът счита, че пет години лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване, би постигнал целите предвидени в закона. По отношение на гражданските искове ,представителят на ВРП счита, че същите  са основателни и моли да бъдат уважени.

           Процесуалният представител на гражданските ищци Т. – адв.И., счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен начин се установява, че подсъдимата К. е осъществила състава на престъплението, за което й е повдигнатото настоящото обвинение. Сочи се, че същата умишлено и съвсем целенасочено е сключила с Т. на 18.10.2006 г. предварителен договор за покупка на имот, находящ се на ул. Крепостна 17, за да вземе от тях парични средства в размер на 32 хиляди евро, който имот вече е бил обременен с вещни тежести, чрез наложена ипотека в полза на „Алфа банка”, за обезпечаване на теглени от „Креда” ООД кредити. Приема се, че това обстоятелство съзнателно е било премълчавано от К., като този факт се прима за доказан въз основа на показанията на нотариус Ш.. Не се оспорва фактът, че при изповядването на сделките са били подписвани декларации от Т. , но се сочи, че  текстът гласи, че лицето, което ги подписва е уведомено, че „Креда” има задължения към „Алфа банк”, без да е посочено, че за обезпечение на тези кредити е ипотекиран имотът, който те купуват. Повереникът счита, че това обстоятелство не им е било съобщено и от нотариуса и ако са били уведомени, Т. не биха сключили сделката. Приема се, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че във фирмата са постъпили финансови средства, но те не са били използвани за погасяване на задълженията по кредита, а са били отклонявани дори в други сметки собственост на дъщерите на К.. Оспорва се възражението за изтекла давност по отношение на предявеният граждански иск, приема се, че съставът на престъплението е изпълнен от фактическа и правна страна, вината на подсъдимата е доказана по безспорен начин, поради което се иска  налагане на справедливо наказание, уважаване на предявения граждански иск в пълен размер и присъждане на адвокатски хонорар.

            Повереникът на гр. ищец и ч.о. К.- адв.В. поддържа гражданския иск в размер на 60 630.73 лева, ведно със  законната лихва до окончателно изплащане на сумата, като сочи, че всеки е длъжен да поправи вреди които е виновно причинил другиму. Повереникът излага аргументи, че за К. са настъпили вреди, така както са описани в диспозитива на предявеното обвинение спрямо К. в размер  на 60 630.73 лева. Приема се, че предявеното обвинение за престъпление  по чл. 210 ал. 1 т. 3, 5 вр. чл. 209 ал. 1, 2, 3 вр. чл. 26 ал. 1 от НК е безспорно доказано, като се присъединява към становището на представителя на ВРП.Оспорват се твърденията на подсъдимата, че не е била осъждана и че не дължи данъци в периода 2006 – 2007 г., визират се подписани декларации при изготвянето на нотариалния акт, твърди се, че в хода на ДП са били изисквани документи, от които да е видно как точно подсъдимата е водила счетоводния баланс, сочи се, че К. по никакъв начин не е бил уведомен за задълженията на подсъдимата към „Алфа банк” , а в последствие придобитият апартамент му е бил отнет.Предвид горното повереникът моли, за извършеното престъпление, във връзка с което е бил внесен обвинителния акт, на подсъдимата да бъде наложено най-високото наказание предвидено от закона, както и да бъде осъдена да заплати граждански иск в размер на 60 630.73 лева, както и законната лихва и направените по делото съдебно делови разноски, както и адвокатското възнаграждение, като счита, че вземането не е погасено по давност. 

           Адв. М., също повереник на гр.и. и ч.о. К. се присъединява към становището на колегата си и изразява несъгласие с представителя на прокуратурата за смекчаващите вината обстоятелства, че К. не е била осъждана, като счита, че следва да се наложи  максимален размер на наказанието, тъй като подсъдимата достатъчно много хора е обременила и достатъчно хора е излъгала и  щетата се явява значителна. Визират се противоречия в обясненията на подсъдимата по отношение на наложените ипотеки, твърди се, че в изготвените декларации не е отразено, че закупуваните жилища са ипотекирани, оспорват се показанията на нотариуса, че е уведомил лично купувачите,приема се, че умисълът на подсъдимата е доказан, излагат се аргументи в подкрепа на становището, че давността по отношение на предявеният иск не е изтекла, като се приема, че максималната присъда би имала поправително и възпиращо въздействие. Счита се, че дадените обяснения от подсъдимата не са реалистични, като се иска гражданският иск да бъде уважен така, както е предявен и да бъдат възложени направените разноски.

            Процесуалният представител на гр. ищци И. и Д. Г. –адв.Т., счита, че по делото са събрани доказателства, които по безспорен и категоричен начин  доказват вината на подсъдимата, поради което се приема, че има достатъчно основания да бъде уважен гражданският иск на пострадалите, така както е  предявен и в размера, в който е предявен, ведно със законната лихва, като бъдат възложени и  сторените от Г. разноски по делото, възнаграждение за адвокат. По отношение на давността се присъединява  към становището на колегите си, като приема за необосновано и недопустимо  възражението, което направи защитата на подсъдимата, касаещо претенцията за изтекла давност.

           Защитникът на подсъдимата моли К.  да бъде оправдана по възведените й обвинения, като приема, че  в конкретния случай се касае за гражданско правни отношения. Визират се показанията на нотариус Ш., като се приема, че по безспорен начин се установява, че  К. е уведомила всеки един от свидетелите - граждански ищци и частни обвинители в този процес, за наложената ипотека, както и че нотариусът е изискал изготвянето на декларации, които не са били задължителни към онзи момент именно защото самите хора са заявили, че желаят да се издадат нотариални актове въпреки разясненията от негова страна, че закупуваните имоти са ипотекирани и за това той престъпва към саморъчно изготвяне на декларациите, тъй като ги е уведомявал, че не е съгласен да се извършва такава сделка.В този смисъл защитата счита, че купувачите са били наясно с тежестите при сключване на сделките. По отношение на сделката, изповядана пред нотариус  П., но отново счита, че се касае за гражданско правоотношение. Предвид горното се приема, че обвинението, че подсъдимата е използвала неосведомеността на  лицата е недоказано, тъй като всеки от купувачите самостоятелно си е попълнил декларацията. Оспорва се наличието на целенасочена измама така, както изисква текста на чл. 209 от НК и умиленото причиняване на вреда. Защитата излага аргументи в подкрепа на становището, че давността по отношение на предявените граждански искове е изтекла. Предлага се подсъдимата да бъде призната за невиновна, като се приеме,  че това са затруднения, които са се случили в дейността й като търговец. Акцентира се върху фактът, че семейство Димитрови реално са получили ключ за жилището и обстоятелството, че не са се нанесли в него се дължи на  това, че е трябвало заплатят някакви суми свързани с реалните общи части, които останалите собственици са изплатили. Сочи се, кооперации са били изграждани и основната част от строителството е завършена на етап  много повече от груб строеж преди спирането му, поставени са съответните ел инсталации, има груба мазилка и това са обстоятелства, които в конкретния случай сочат, че причината да не се завърши кооперацията е извън К.. Счита се, че причината е в начина на управление на фирмата, но не може да се докаже, че още със вземането на сумите, подсъдимата е имала този умисъл в този интервал от време посочен в диапазона на обвинителния акт 2007 – 2008 г. да ги измами, целенасочено да ги въведе в заблуждение и съответно да им причини вреда, а за себе си да получи имотна облага. Защитата сочи, че един предварителен договор, е такъв договор, който не е задължителен и няма такава задължителна сила  и не може да се приеме, че абсолютно не трябва да се нарушава. Визира се, че сключването на договор с банката е нещо което е съвършено различно и за което няма обвинение. Предвид горното се приема,  че обстоятелствата, които са изтъкнати в обвинителния акт, че престъпленията по чл. 209 от НК, са извършени по отношение на С., чрез възбуждане и поддържане на заблуждение, а по отношение на останалите лица, чрез използване на неосведомеността им, категорично са недоказани и се иска от съда подсъдимата да бъде оправдана. Алтернативно се излагат аргументи, че ако съдът приеме за доказано обвинението следва да наложи наказание с приложението на чл. 66 от НК, в съответния размер на наказателна санкция, която да позволява приложението му. Счита се, че подсъдимата следва да се приеме за неосъждана, като бъдат преценени  възрастта й и  изтеклият продължителен период от време от датата на извършване на инкриминираното деяние, без процесуален принос на подсъдимата за забавата. По отношение на гражданските искове защитата моли същите  да бъдат отхвърлени, защото са изтекли пет годишните давностни срокове,без да има някакви  признания и действия на държавни органи, които могат да прекъснат тази давност.

             Подс.К. упражнява и правото си на лична защита, като сочи, че  за 2005-2007 г. , въпреки множеството задължения и обема на работа, при милиони, да имаш потребителски кредит и един кредит не е непосилно за погасяване.Подсъдимата сочи, че е  строила отговорно, качествено, потоците на парите се виждат и ги има,  до 2008 г., кооперациите са завършени и няма отклоняване на средства по сметки на дъщерите й, като сумите, които са били преведени по сметка на дъщеря й са били прехвърлени в последствие на дружеството.Сочи се освен горното, че нотариалните актове не са изготвени общо за сградата, а индивидуално за всеки един имот.

             В хода на съдебното следствие подсъдимата не се признава за виновна, дава обяснения във връзка с предявеното обвинение, а в последната си дума заявява, че е продължила да работи до 2009г., получените суми са вложени в кооперациите и счита, че все пак би могла да работи и да върне дължимите суми.  

 

          След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

         Подсъдимата К. е управител и представляващ „Креда"-ООД, със седалище в гр. Варна. Предметът на дейност на дружеството, вписан при регистрацията му бил: строително-монтажна дейност, проучване, проектиране, инвестиционна политика, покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, търговия и посредничество при отдаване под наем на недвижими имоти и движими вещи, ценообразуване, търговия на едро и дребно, внос и износ, поддържане на заведения за обществено хранене, хотелиерство, таксиметрови услуги, рекламна и туристическа дейност, организиране на школи и курсове за изучаване на чужди езици, български език, математика. Капиталът на дружеството бил 5 100.00 лева. Съдружници в него били: Н.Д.  К. и двете и дъщери: Д.К.К. и К.К.К.. Подс. Н.Д.К. осъществявала търговска дейност като едноличен търговец и чрез посоченото дружество, насочена към закупуване на недвижими имоти в гр. Варна, построяване на жилищни сгради и разпродаване на апартаментите в тях. Дружеството финансирало дейността си чрез продаване на правото на строеж в предстоящи за изграждане сгради, от парите давани от клиентите на вноски, или изцяло при сключване на предварителните договори за закупуване на предстоящите за изграждане обекти, както и чрез банкови заеми.

            Към средата на 2005 г., подс. К. имала задължения към различни лица. За обезпечаването им, видно от приложената справка от служба по вписванията - гр. Варна  били вписани следните тежести върху имоти, собственост на подсъдимата:

            Възбрана за обезпечаване на бъдещ иск, вписана на 19.05.2001 г., с кредитор С. И. Р. и длъжник Н.Д.К., върху недвижим имот - поземлен имот 9.21 кв.м. идеални части от дворно място, находящо се в гр. Варна на ул. „Поп Харитон" №71 и върху магазин №1 с площ 66 кв.м. находящ се на същия адрес.

           Договорна ипотека, вписана от 12.06.2001 г. върху самостоятелен обект в сграда - апартамент №7, ет. 4-5, находящ се на адрес: гр.Варна, ул. „Средна гора" №17, с кредитор: ДСК-ЕАД ФЦ-Варна и ипотекарен длъжник Н.Д.К., заличена от 05.05.2006 г.

            Възбрана от данъчната администрация, вписана от 26.08.2003 г., с кредитор ДП"Приморско" и длъжник Н.Д.К., върху: поземлен имот с площ 258 кв.м., находящ се в гр. Варна на ул. „Кап.Райчо" № 54 и върху: апартамент №11, апартамент №12, находящ се на ул. „Капитан Райчо" № 54 и върху самостоятелен обект в сграда - апартамент № 7, ет. 4-5, находящ се на адрес: гр.Варна, ул. „Средна гора" №17, заличена на 05.10.2006г.

           Възбрана от данъчната администрация, вписана от 06.01.2004 г., върху самостоятелен обект в сграда - апартамент №19, находящ се в гр. Варна на ул. „Мир" № 6, вх.Г, ет. 8 и върху една втора идеална част от апартамент № 135, находящ се на адрес: гр. Варна, жк. Младост, бл.106, вх.7, с кредитор ДП"Приморско" и длъжник - Н.Д.К., заличена на 26.11.2007 г.

           Възбрана от данъчната администрация, вписана от 06.01.2004 г., върху самостоятелен обект в сграда - една втора идеални части от магазин № 3, находящ се в гр. Варна на ул. „Средна гора"№ 17, партер, с кредитор ДП "Приморско" и длъжник Н.Д.К., заличена на 12.07.2007г., както и други възбрани, които са били напълно или частично  заличени.

          Възбраните касаели имоти на подсъдимата, находящи се в строящи се от нея кооперации и лични такива.

          В последствие подсъдимата К. решила да закупи друг парцел, находящ се в гр. Варна на ул. „Крепостна" №17-17а и да предприеме строеж на жилищна сграда в него, като паралелно с набиране на средства от клиенти, желаещи да закупят имоти в предстояща за изграждане сграда на посочения адрес да изтегли  кредит от АЛФА БАНКА АД,

            През лятото на 2005 г., подс. К. започнала да набира клиенти, които желаели да придобият жилища в предстояща за изграждане сграда на посочения адрес.

            Свидетелката Р.А.Н. и съпругът и - С.Д. Н. научили, че подс. К. предприемала строеж на жилищна сграда на адрес: гр. Варна, ул. „Крепостна" №17-17а и предлагала за продажба предстоящите за изграждане обекти в нея. Съпрузите Н. се свързали с подсъдимата, която им показала скица на предстоящите за изграждане обекти на посочения адрес и им предложила да си изберат жилище по площ и етажност, тъй като били първите кандидати. Те избрали апартамент № 7 находящ се на трети жилищен етаж, с разгърната застроена площ от 75.00 кв.м., както и 5.00 кв.м. идеални части от общите части на сградата. На 19.07.2005 г. между св. С. Н. и св. Р.Н., като възложители и „Креда"-ООД, гр. Варна, представлявано от подс. К., като изпълнител, бил подписан Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот / л.149, т.З/, а именно: апартамент № 7 находящ се на трети жилищен етаж, с разгърната застроена площ от 75.00 кв.м., както и 5.00 кв.м. идеални части от общите части на сградата. Съгласно договора, „Креда"-ООД, чрез управителя си – подсъдимата, се задължавало да извърши строителството на жилищната сграда в 24-месечен срок от издаване на разрешението за строеж, и да построи и прехвърли на св. Н. и св. Н. апартамент №7, подробно описан по горе. С договора била уговорена крайната цена на жилището - 35 750.00 евро, платими на вноски, както следва: 5 600.00 евро - при подписване на договора, на 09.08.2005 г. - по банков път - сумата от 12 000.00 евро, при изливане на плоча Г - сумата от 9 075.00 евро, при изливане на плоча Е - сумата от 9 075.00 евро. Съпрузите Н. изплатили в брой на подс. К., сумата от 5 600.00 евро на 19.07.2005 г., при подписване на договора. Сумата от 12 000.00 евро, св. Р.А.Н. превела по сметка, посочена и от подсъдимата, на името на Д.К.К. - дъщеря на подсъдимата, на 09.08.2005 г., видно от приложеното банково извлечение на Банка ДСК. За това плащане им била издадена и квитанция. Сумата от 2 500.00 евро, Н. платила на обв. К. на 23.01.2006 г., на 15.09.2006г. били платени 9150 евро, на 17.01.2007г. били платени 2500 евро, на 13.02.2007г. били платени 8000лв., на 21.02.2007г. били платени 944,00лв.на 17.09.2007г. били платени 11700лв., като за всяко плащане били издавани и квитации от името на дружеството.

           Същевременно подсъдимата продължавала да строи и други жилищни кооперации, като  били налагани и редица възбрани върху определени имоти и права, като част от възбраните били частично заличавани.

           На 15.06.2006 г. в гр. Варна, подс. К. сключила от името на „Креда"-ООД, гр. Варна, в качеството си на управител и представляващ дружеството, Договор за кредитна линия № 256/2006 г. с АЛФА БАНК-АД. Съгласно договора, на дружеството била предоставена кредитна линия с максимален лимит на усвоените средства в размер на 195 583.00 лева, които следвало да бъдат усвоени изцяло или на части за следните цели: оборотно финансиране, придобиване на дълготрайни материални активи и осъществяване на инвестиционни проекти, за издаване на банкови гаранции, за откриване на акредитиви или за финансиране на кредитополучателя срещу предоставени документи. Усвояването на сумите следвало да става въз основа на допълнителни споразумения, подписани между страните. За обезпечаване изпълнението на договора, „Креда"-ООД, чрез управителя си - подс. К., предоставило на банката следните обезпечения: първа по ред ипотека върху 240 кв. метра идеални части от дворно място, цялото с площ от 343 кв. метра, находящо се в Xl-ти микрорайон на гр. Варна, на ул. „Крепостна" № 17 и № 17а, съставляващо УПИ №Ш-8 по действащия ПУП-ПРЗ и РУП, одобрени със Заповед № Г-89/15.04.2005 г. на Зам. Кмета на Община Варна, и върху учреденото в полза на „Креда"-ООД, гр. Варна, ПРАВО НА СТРОЕЖ на обектите в новострояща се жилищна сграда на посочения адрес, съгласно одобрен на 28.01.2006 г. архитектурен проект от Община Варна - район „Одесос", а именно: паркоместа №№ 1,2,3,4,5,6,8,9,10, находящи се на подземен сутеренен етаж и на първи партерен етаж на сградата, подробно описани по квадратура и граници, апартаменти №№1,2,5,7,10,11,12, подробно описани по площ, разположение и граници, както и втора по ред ипотека върху магазин № 2, находящ се на първи етаж в новострояща се жилищна сграда в гр. Варна на ул. „Тр.Китанчев" №7, подробно описан по разположение, граници и площ. На 16.06.2006 г. в гр. Варна, пред нотариус Александър Александров бил сключен договор и изготвен нотариален акт № 163, том III, per. № 4430, дело №280/2006 г., вписан в служба по вписванията от 20.06.2006 г., за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот - поземлен имот с площ 343 кв.м., находящ се в гр. Варна на ул. „Крепостна"№17-17а и върху учреденото в полза на „Креда"-ООД, гр. Варна, ПРАВО НА СТРОЕЖ на обектите в новострояща се жилищна сграда на посочения адрес, съгласно одобрен на 28.01.2006 г. архитектурен проект от Община Варна - район „Одесос", а именно: паркоместа №№ 1,2,3,4,5,6,8,9,10, находящи се на подземен сутеренен етаж и на първи партерен етаж на сградата, подробно описани по квадратура и граници, апартаменти №№1,2,5,7,10,11,12, с ипотекарен длъжник - „Креда"-ООД, гр. Варна, чрез управителя му – подс. К. и кредитор - АЛФА БАНКА АД.

          Междувременно подсъдимата набирала клиенти, желаещи да закупят имоти в предстоящата за изграждане сграда на ул. „Крепостна" № 17 -17а, и сключвала с тях предварителни договори, като първоначално не ги уведомявала, че имотите, предмет на предварителните договори вече били ипотекирани в полза на АЛФА БАНКА АД. Обектът бил изгладен от подсъдимата до фаза груб строеж.

         По делото се събраха писмени доказателства, че в периода до 24.07.2008г. задължението по кредита към „Алфа банк” АД е било погасявано макар и с частични закъснения, достигащи до 20дни и едва след 24.07.2008г. „Креда” ООД е излязла в константно просрочие.

         На 13.09.2007 г., в гр. Варна, между св. Н. като купувачи и „Креда"-ООД, чрез управителя му – подс. К. -като продавач бил подписан Нотариален акт № 28, том VII, рег.№ 9372, дело 1206/2007 г., с който „Креда"-ООД, гр. Варна, продало на св. С. Н. и св. Р.Н., правото на строеж върху апартамент № 7 находящ се на четвърти етаж в жилищна сграда в гр. Варна на ул. „Крепостна" №17 и правото на строеж върху паркомясто № 8, находящо се на същия адрес. Същият бил подписан пред нотариус О.Ш..При подписването на нотариалният акт св.Ш., които бил осведомен за сключеният договор с „Алфа банк”-АД и наложената ипотека върху закупуваното от Н. жилище изрично уведомил купувачите, че закупуват имот с тежести и предвид настояването на купувачите сделката да бъде изповядана, в тази насока, по искане на нотариуса  била изготвена и декларация, подписана от Н., че са запознати с кредита на дружеството и наложената ипотека. През лятото на 2007 г.,  строителната дейност на ул.”Крепостна” била завършена на фазата груб строеж до покрив, като подсъдимата изпаднала във финансови затруднения. Св. Н. предприели срещи с обв. К., на които последната всеки път заявявала, че и били нужни съвсем малко пари, за да довърши блока.

          През месец май, 2010 г., /няколко дни, след като св. С.Д. Н. бил починал - на 29.04.2010 г./ св.Н. получила съобщение от ЧСИ - Миглена П., относно това, че по молба на „АЛФА БАНК" АД, е насрочена публична продан на недвижимите имоти, описани по-горе, собственост на свидетелите Н., за задължение на „Креда"-ООД. Апартамент № 7 находящ се на адрес: гр.Варна, ул."Крепостна" № 17-17а бил продаден на публична продан на 28.05.2010 г. от ЧСИ П., на купувача Аржентина Д.С. и продажбата била вписана в Служба по вписвания. Св. Н. се свързали с подсъдимата, която  обещавала да им върне парите, но не го сторила. Общо платената от Н. сума по договора била в размер на 82 791.60 лева.Към настоящия момент Н. все още са собственици на закупеното от тях паркомясто №8 съгласно удостоверението от АВ.

          През пролетта на 2006 г., св. Д.Й.Г. и съпругата му - св. И.Д.Г. ***-17 а бил започнат строеж на жилищна сграда и били излети основите. Те имали намерение да си закупят жилище и по този повод попитали на обекта коя е фирмата изпълнител. На 22.06.2006 г., съпрузите Г. отишли в офиса на „Креда"-ООД, гр. Варна, находящ се на ул. „Капитан Райчо" № 54 и се срещнали с подс. К.. Тя им предложила да си изберат по скицата на обекта апартамент и те избрали апартамент със застроена площ от 57.03 кв.м., на цена 41 000.00 евро, които подсъдимата поискала да се внесат напълно при подписване на предварителния договор. На 22.06.2006 г. бил подписан предварителен договор между съпрузите Г. и подс. К., по силата, на който те закупували апартамент № 1 в новострояща се сграда в гр. Варна, на ул. „Крепостна" №17-17А, на първи етаж. По изрично настояване на К., цялата сума в размер на 80 000.00 лева, била преведена по сметката на дъщеря и - К.К.К. в Българо-американска кредитна банка с IBAN № BG44BGUS91601000519701. Транзакцията била извършена на 23.06.2006 г., от сметка в същата банка на майката на Д.Й.Г. - М. И.Г., видно от предоставената от БАКБ-АД справка за движение по сметката на К.К.  и от приложеното копие на платежно нареждане. Предварителният договор бил нотариално заверен на 23.06.2006 г. пред нотариус Ш.. При подписването на предварителния договор, апартамент №1 вече бил ипотекиран в полза на АЛФА БАНКА АД, но купувачите не били осведомени относно този факт.

          На 10.10.2006 г. в гр. Варна, св. Г. и св. Г. подписали с подс. К., Анекс към предварителния договор, съгласно който, закупували допълнително още една стая - втора спалня, която до тогава била към съседния апартамент № 2. С оглед на това, била извършена корекция в договорената цена, която възлизала общо на 52 080.00 евро, като съответно квадратурата на жилището нараснала с 20 кв. м. Съпрузите Г. следвало да заплатят допълнително сумата от 11 080 евро. Те внесли по-голяма част от тази сума на 3 вноски, в брой, за което им били издадени квитанции, копия от които са приложени на л.87, т.1 от делото. Видно от същите, св. Д.Й.Г. платил в брой на подс. К. сумата от 5 200.00 евро на 04.10.2006 г., сумата от 2 880.00 евро - на 10.10.2006 г. и сумата от 1 500.00 евро - на 27.04.2007 г., или общо доплатили 9 580.00 евро, и останала неизплатена, последната вноска от 1 500.00 евро, която дължали при получаване на акт 16.

         На 19.12.2006 г. в гр. Варна, пред нотариус Ш. бил подписан Нотариален акт № 34, том XI, per. № 14103, дело № 1999/2006,  между Д.Й.Г. и И.Д.Г., като купувачи и „Креда"-ООД, представлявано от подс. К., по силата на който, св. Г. придобивали апартамент № 1, находящ се в новострояща се жилищна сграда на посочения адрес, заедно с прилежащото му избено помещение №2. В нотариалния акт била посочена цена от 38 400.90 лева, представляваща данъчната оценка, а реално била платена сумата от: 80 000,00 лева и 9 580,00 евро, възлизащи на 18 736.85 лева, възлизащи общо на 98 736.85 лева. Отново нотариус Ш. уведомил лично купувачите, за наличния кредит на дружеството и че закупуват имот с тежест, като св. Г. изготвил декларация, че му е известен кредита, който подсъдимата и дружеството дължат към „Алфа банк”-АД. През октомври 2009 г., св. Г. получила покана за доброволно изпълнение и била насрочена публична продан на недвижимия имот, описан по-горе, собственост на св. Г., за задължение на „Креда"-ООД и жилището било обявено на публична продан, поради което поискали връщане на дадената от тях сума. подсъдимата обещавала да намери пари и да свали ипотеката от жилището им, но не сторила това, нито им върнала платените от тях суми. В хода на образуваното по инициатива на АЛФА БАНКА-АД изпълнително производство № 20097150400568 не се явил кандидат да закупи апартамент №1 на посочения адрес и той останал непродаден. След като в хода на изпълнителното производство кредиторът АЛФА БАНКА АД бил удовлетворен от сумите, получени чрез публична продан на част от ипотекираните имоти, била заличена възбраната върху апартамент №1 на 11.06.2010 г. и св.Г. все още са собственици на закупеният от тях недвижим имот.

           През 2006 г., св. И.Т.Т. и съпругата му -св. Я.А.Т. научили от Агенция за недвижими имоти, че в гр. Варна, на ул. „Крепостна" №17-17 А бил започнат строеж на жилищна сграда, извършван от „Креда"-ООД, гр. Варна. Те имали намерение да си закупят жилище и по този повод отишли в офиса на фирмата и се срещнали с подс. К.. Тя им предложила, да си изберат по скицата на обекта апартамент и ги завела на оглед на строежа. Към момента, сградата на ул. „Крепостна" №17 -17а била изградена до първа плоча. Свидетелите Т. избрали апартамент със застроена площ от 42.08 кв.м., на цена 32 000.00 евро. На 18.10.2006 г., свидетелите Т. подписали предварителен договор  с подс. К., съгласно който, те закупували апартамент № 11 в новострояща се сграда в гр. Варна, на ул. „Крепостна" №17-17А, на пети терасовиден етаж с прилежащото му избено помещение №11. При подписване на предварителния договор, св. Т. платил в брой на подсъдимата сумата от 6 000.00 евро, за което му била издадена квитанция. Остатъкът от договорената сума, а именно: 26 000.00 евро, св. Т. дала в брой на подс. К. на 30.11.2006 г., за което и била издадена квитанция. При подписването на предварителния договор, апартамент №11 бил ипотекиран в полза на АЛФА БАНКА АД, като подсъдимата  не съобщила на Г. този факт.

           На 19.12.2006 г. в гр. Варна, пред нотариус Ш. бил подписан Нотариален акт № 35, том XI, per. № 14106, дело № 2000/2006 / л.93, т.1/ между: Я.А.Т. и И.Т.Т., като купувачи и „Креда"-ООД, представлявано от подс. К., като продавач, по силата на който, св. Т. придобивали апартамент №11, находящ се в новострояща се жилищна сграда на посочения адрес, ведно с прилежащото му избено помещение. В нотариалния акт била посочена цена, значително по-малка от платената от купувачите - 17 596.40 лева, представляваща данъчната оценка, а реално била платена сумата от 32 000,00 евро, възлизащи на 62 586,56 лева. Подсъдимата и св.Ш. уведомили купувачите Т. за кредита на дружеството към „Алфа банк”-АД и че закупуват имот, обременен с вещна тежест – ипотека и предвид изричното желание на купувачите сделката да се изповяда, нотариусът поискал Т. да изготвят декларация, че са уведомени за наличния кредит и такава била изготвена от Т..

          На 04.01 2010 г., св. Т. получил съобщение за насрочена публична продан на недвижимия имот, описан по-горе, собственост на св. Т., за задължение на „Креда"-ООД. Апартамент №11, находящ се на посочения адрес бил продаден на публична продан на 22.02.2010 г. от ЧСИ П. по изпълнително производство № 20097150400568, на купувача В.А.В., видно от приложеното Постановление за възлагане на имот.

          През есента на 2006г. св.С.Г.Б. търсела  жилище, което да закупи в гр. Варна, на името на майка си - З.Т.М., с цел родителите й да се настанят да живеят в него. Б. се свързала с подс. К. и на 30.10.2006 г. се срещнала с нея в офиса на „Креда"-ООД, в гр. Варна. Подсъдимата й предложила двустаен апартамент №5 в новострояща се жилищна сграда на ул. „Крепостна" №17. Жилището било още в строеж и подсъдимата обявила на св. Б. краен срок за завършването му през лятото на 2007 г. На същата дата бил подписан Предварителен договор между обв. К. - като управител и представител на „Креда"-ООД, гр. Варна и майката на св. Б. -З.Т.М., съгласно който М. закупувала апартамент № 5 в новострояща се сграда на ул. „Крепостна"№17-17А, подробно описан, с разгърната застроена площ от 80.72 кв.м. и паркомясто № 2, с РЗП от 35.35 кв.метра. В предварителния договор като краен срок за завършване на сградата била посочена датата 31.03.2008 г. Цената на закупуваните обекти била вписана в договора - общо 45 000.00 евро. Плащането следвало да се извърши на вноски, както следва: 30% от стойността, възлизаща на 13 500.00 евро - при подписване на договора и остатъка - 31 500.00 евро - до 20.11.2006 г. Св. Б. платила на подсъдимата за имотите, закупени  на името на св. М. сумата от 1 000.00 евро на 30.10.2006 г. и сумата от 12 500.00 евро -на 31.10.2006 г., като внесла сумите по сметка, посочена и от подс. К., в Банка ДСК, с титуляр - К.К.К.. За тези суми били издадени квитанции от името на дружеството. При подписването на предварителния договор, апартамент №5 и паркомясто №2 били ипотекиран в полза на АЛФА БАНКА АД, като този факт не бил известен на св. Б. и на св.М..

           На 19.12.2006 г., била изповядана сделката относно покупко-продажбата на жилището и паркомястото, между „Креда"-ООД, с управител и представител - подс. К. и - св. З.Т.М., пред нотариус Ш. и бил изготвен и подписан нотариален акт № 33, т..XI, per. № 14100, дело 1998/2006г. между страните, като св.М. придобила апартамент №5 и избено помещение №9  от строящата се кооперация на ул.”Крепостна” №17. При извършване на сделката присъствала св. Б. заедно със св. М.. До датата на сделката, св. Б. и св. М. не знаели, че жилището, предмет на сделката било ипотекирано, както и другите обекти в сградата, нито че между „Креда"-ООД и АЛФА БАНКА АД, бил подписан Договор за кредитна линия. Непосредствено преди изповядване на сделката на 19.12.2006 г., подсъдимата уведомила купувачите за кредита и тежестите върху имотите, като изрично св.Ш. също ги уведомил, че закупуват имот с тежести.Тъй като купувачите настоявали да се изповяда сделката, нотариус Ш. приканил св. М. да подпише декларация, че е информирана, че строителната фирма „Креда"-ООД имала  кредит към Алфа банк и св. Б. написала декларацията от името на майка си, а св. М. я подписала. Преди подписване на нотариалния акт - на 19.12.2006 г., св. Б. внесла остатъка от уговорената цена за жилището на св. М. на обв. К.. Това св. Б. отново направила по банков път по същата сметка в Банка ДСК с титуляр К.К.К., като внесла на 14.11.2006 г. сумата от 21 000.00 евро и на 17.11.2006 г. - сумата от 10 500.00 евро, видно от банково извлечение на ДСК . Като цена на сделката, в нотариалния акт била отразена данъчната оценка на имота - 29 465.30 лева, но в действителност, за същия била платена общо сумата от 45 000.00 евро, с описаните по горе транзакции. По този начин, св. М. придобила вещни права, обременени с ипотека. В хода на ДП било прието, че св. Б. е заплатила сума в размер на 44 000,00 евро, възлизащи на 86056.52 лева по фиксинга на БНБ.През 2010г.  била насрочена публична продан на недвижимия имот за задължение на „Креда"-ООД. Апартамент № 5, находящ се на посочения адрес бил продаден на публична продан на 22.06.2010 г., вписана в служба по вписванията, при състоялия се втори търг, от ЧСИ П. по изпълнително производство № 20097150400568.

           По обява, с подс. К. се свързал св. И.И.К.. Той отишъл на 01.02.2007 г. в офиса на „Креда"-ООД, гр. Варна, находящ се на ул. „Капитан Райчо" № 54, на партера и се срещнал с подсъдимата. Тя му предложила за продажба апартамент № 2, находящ се в новостроящата се сграда на ул. „Крепостна"№17, като обявила цена на жилището от 31 000.00 евро. Подс. К. веднага предложила на св. К. да отидат на обекта за оглед. Към посочената дата, сградата била в груб строеж, без врати и прозорци, но с изграден покрив. Св.К. решил да закупи жилище  в строящата се сграда на ул. „Крепостна" №17 и 17а, като на същата дата бил подписан Предварителен договор за покупко-продажба на жилище в строеж, между продавача Н.Д.К., в качеството  на управител на „Креда" -ООД, гр. Варна и купувача И.И.К..При подписването на договора К. не съобщила на купувача К., че обектът, който закупувал бил ипотекиран. Съгласно договора, „Креда"-ООД, чрез управителя си - подс. К. се задължавало да продаде на св. К. апартамент №2, подробно описан, находящ се на втори етаж в новострояща се жилищна сграда в гр. Варна на ул. „Крепостна" №17 и 17а, с разгърната застроена площ от 56.03 кв.м. както и 5.1591% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 12.03 кв.м. от право на строеж върху дворното място.Съгласно договора сградата следвало да бъде завършена до 31.03.2008г., като цената на жилището била 31000евро.На 01.02.2007г. св.К. платил на подсъдимата в брой сумата от 3100евро, а на 28.02.2007г. платил на подсъдимата сумата от 27900 евро.На 28.02.2007г. между представляваното от подс.К. дружество и св.К. бил сключен договор, по силата на който „Креда” ООД продало на св.К. идеални части от дворно място и право на строеж върху ап.2 от новостроящата се сграда на ул.”Крепостна” №17 и 17 а, ведно с прилежащото му избено помещение №1.Сделката била изповядана пред нотариус П. и обективирана в НА № 32 от 2007г. Макар,че закупеният от св.К. имот бил ипотекиран, подсъдимата не го уведомила за тази тежест, като в нотариалния акт било вписано, че подс.К. е декларирала, че върху имота няма тежести.Допълнителна проверка относно наличието на тежести не била извършена както от нотариуса, така и от купувача, като писмена декларация от подсъдимата в горната насока по делото не е приложена.Св.К. заплатил на подсъдимата общо сумата от 31000евро, възлизаща на 60630, 73 лв.На 05.01.2010г. св.К. получил съобщение от ЧСИ П. ,че по молба на „Алфа банк” АД е насрочена публична продан на придобитият от св.К. недвижим имот  и на 21.05.2010г. този имот бил продаден по изпълнителното производство на Р. Д. и Й.М..

              На 23.08.2007г. св.С. се срещнала с подс.К. *** , като С. била заедно със своя колежка -Д-р А.М.С., която  познавала подсъдимата. Св.С.  желаела да закупи малко жилище, в което да може да се нанесе максимално бързо, като подсъдимата й предложила апартамент с площ 50 кв.м., находящ се в предстоящата за изграждане сграда, като обявила цена на жилището от 32 000.00 евро. На същата дата - 23.08.2007 г., бил подписан Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот  между подс. К., в качеството си на управител на „Креда" -ООД, гр. Варна, като изпълнител, и Д.Н.С. - като възложител. Съгласно договора, „Креда"-ООД, чрез управителя си  се задължавало да изгради и прехвърли на св. С., недвижим имот - жилище, в новострояща се жилищна сграда в гр. Варна, в УПИ IX-12, кв.303, 9-ти подрайон, с разгърната застроена площ от 50.00 кв.м., състоящо се от входно антре, баня-тоалет, кухненски бокс-дневна, спалня, тераса. Съгласно договора, сградата трябвало да бъде завършена в 24-месечен срок от издаването на разрешението за строеж. С договора била уговорена цената на жилището -32 000.00 евро, без ДДС платими на две вноски:сумата 14 000.00 евро - при подписване на договора като капаро и остатъка - в размер на 18 000.00 евро - при подписване на акт 14 на сградата. Св. С. изплатила на подс. К., сумата от 14 000.00 евро още същия ден, като превела парите по посочената и от подсъдимата сметка в евро в Банка ,ДСК". Като основание за направеното плащане било посочено:"Авансова сума по договор за включване в строеж". На 27.08.2007 г., подс. К. издала квитанция на св.С. за сумата от 14 000.00 евро. В предварителния договор не бил посочен административния адрес на сградата, в която щяло да се изгради предложеното жилище, но  св. С. разбрала, че ставало въпрос за адрес в гр. Варна, на ул. „Средна гора" №14, където предстояло да се започне строежа, като видно от писмените доказателства, изискани от съда в действителност посоченият УПИ  отговаря адресът на ул.”Средна гора”. През месец октомври, 2007 г., подсъдимата се обадила на св. С. и поискала от нея да и даде допълнително някаква парична сума, като относно строежа заявявала, че всичко било по план. На 18.10.2007 г., св. С. отишла в офиса на „Креда"-ООД, гр. Варна и дала  сума от 1 000.00 евро в брой на подсъдимата, като вноска на част от цената на жилището, за което и била издадена квитанция.

        През месец ноември, 2007 г., св. С. установила, че подсъдимата не била започнала строежа на ул. „Средна гора" №14, и на адреса имало стара къща.С. провела разговор с подсъдимата, която я уверила, че нещата вървят по план. През месец април, 2008 г., подс. К. се свързала със св. С. и поискала от нея поредното плащане на вноска за жилището. Макар че не били уговорени по този начин плащанията, св. С. внесла в брой на подсъдимата отново сумата от 1 000.00 евро на 25.04.2008 г., за която сума и била издадена квитанция. По същия начин, подс. К. поискала поредно плащане на вноска за жилището от св. С. през месец юли, 2008 г., като С. отново платила в брой на подсъдимата сумата от 1000.00 евро, за което и била издадена квитанция от 04.07.2008г. Св. С. направила още две плащания на подсъдимата: на 21.08.2008 г. и на 03.10.2008 г. - като дала отново по 1 000.00 евро в брой на К., срещу квитанции . Тези плащания св. С. правела, тъй като подсъдимата я убеждавала, че по този начин ще намалее остатъкът, който дължала за жилището и щяла да го изплати по-лесно. Същевременно, след април, 2008 г., по своя инициатива подс. К. започнала да убеждава св. С. да я включи в друг строеж - в гр. Варна, на ул. Крепостна" № 17-17а, или на ул. „Хан Маламир", или на ул. „Сава", или на ул. „Тр. Китанчев". На 04.07.2008 г., подсъдимата  предложила на св.С. да се включи в обекта на на ул. „Крепостна" №17-17а, където да и предостави по-голямо жилище, за сумата от 43 000.00 евро, но св. С. отказала. Св. С. поискала разваляне на предварителния договор и връщане на дадената от нея сума в размер на 19 000.00 евро. Между двете на 26.11.2008г. било подписано споразумение,в което било отразено, че по предложение на възложителя с подписването на споразумението двете страни се съгласяват и прекратяват сключения между тях предварителен договор от 23.08.2007г. като изпълнителят се задължава да върне на възложителя платената от него сума в определен срок до 28.02.2009г. в размер на 19 000.00 евро, възлизащи на 37 160,77 лева. През месец март 2009г. св.С. изпратила нотариална покана до „Креда” ООД за изплащане на дължимата сума по споразумението, тъй като не бил спазен визирания срок, след което на 24.03 09г. била депозирана и искова молба до ВОС с цена на иска 37682,20лв. , като с решение, влязло в законна сила на 01.07.2009г. дружеството, представлявано от подсъдимата било осъдено да заплати на св.С. претендираната сума, а на 21.07.2009г. бил издаден и изпълнителен лист в полза на свидетелката, образувано било изпълнително производство и били предприети и съответните действия по принудително изпълнение и възстановяване сумите на С..

            Същевременно през 2009г. подсъдимата  К. продала няколко имота от  жилищната сграда на ул. „Крепостна" №17-17а, и в други строителни обекти, притежавани от „Креда"-ООД, гр.Варна, на един и същи субект: "РИНГ ХОЛИДЕЙ ДМ"- ЕООД, гр. Стара Загора,като сумите по сделките били изплатени от купувача на продавача в брой, но не предприела връщане на сумите на пострадалите. Подсъдимата използвала получените от продажбите суми като ги вложила в строящите се и незавършени обекти в гр.Варна приоритетно, вместо да погаси кредита от АЛФА БАНКА АД, а след публичната продан на имотите от ул.”Крепостна” №17 и 17 А не успяла да възстанови получените от първоначалните собственици суми.

            В хода на съдебното следствие се събраха гласни доказателства, че в процесния период в действителност подс.К. е била в преговорни отношения със собственика на имота на ул.”Средна гора” №14 св.М.С. с оглед изграждането на постройка в имота му, но тъй като следвало строежът да обхване и съседния имот на ул.”Средна гора” №16 не била постигната договорка със собствениците на този имот и строежът не се реализирал.

           Към процесния период подсъдимата не е била осъждана, като е била освобождавана два пъти от наказателна отговорност с налагане на административни наказания.   

          Съдът не кредитира показанията на свидетелите И.Г. и Б., дадени в хода на ДП единствено в частта, в която същите са посочили, че не са били уведомени че кредитът касае закупуваните имоти и за наличните тежести, тъй като в тази им част показанията на свидетелите противоречат на показанията на св.Ш., на обясненията на подсъдимата, а и е нелогично да се изготвя декларация за уведомление за кредит, който по никакъв начин не касае изповядваните сделки. В останалата част съдът кредитира показанията на горепосочените свидетелки, като  напълно кредитира показанията на свидетелите, С., Д.К. и И.Н.  дадени в хода на ДП и приобщени по реда на чл.371т.1 от НПК към доказателствата по делото, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

         Съдът напълно кредитира показанията на св.З.М. , дадени в с.з., тъй като същите са искрени, непротиворечиви кореспондиращи с писмените доказателства по делото, а и липсват такива, които да ги оборват.

         Съдът не кредитира показанията на св.Н., дадени в с.з. в частта, в която същата сочи, че декларацията е била подготвена предварително за подпис, тъй като се установи, че същата е изготвена собственоръчно, след което е била подписана и в тази им част показанията на свидетелката противоречат на показанията на св.Ш. и на обясненията на подсъдимата..Съдът не кредитира показанията на св.Н., дадени в с.з. и в частта, в която същата сочи, че към момента на нотариалното изповядване на сделката не е била уведомена за тежестта върху имота, тъй като в тази им част показанията на свидетелката не кореспондират както с показанията на св.Ш., така и с текста на самата декларация, в която фигурира изразът „ипотека върху имота”.Съдът не кредитира показанията на св.Н., дадени в хода на ДП, че първо е подписала НА, а в последствие е била уведомена за кредитът върху имота , тъй като в тази им част показанията на свидетелката са колебливи, не кореспондират с тези дадени в с.з. и с останалите кредитирани от съда доказателства.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.Н., дадени в с.з. и тези, дадени в хода на ДП, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените и гласни доказателства по делото.

        Съдът напълно кредитира показанията на св.С., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с обясненията на подсъдимата, а и свидетелят по никакъв начин не е заинтересован от изхода на делото.

         Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите И.К. и К., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

         Съдът не кредитира показанията на св.Д.Г. дадени в с.з. в частта, в която същият сочи, че е заплатил 5200 евро на 22.06.2006г., тъй като от писмените доказателства по делото се установява, че тази сума е била заплатена на 04.10.06г. съдът не кредитира показанията на св.Г., дадени в с.з. и в частта, в която същият сочи, че не е бил уведомен, че кредитът на „Креда” ООД не касае неговото жилище, тъй като в тази им част показанията на свидетеля не кореспондират с показанията на св.Ш. и с обясненията на подсъдимата, като е нелогично и е ненужно св.Г. да попълва декларация относно кредит, който по никакъв начин не касае закупуваният от него имот.В останалата им част съдът кредитира показанията на свидетеля, дадени в с.з., като кредитира и частта от показанията му, дадени в хода на ДП, които са прочетени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.

         Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите  Ш. и П., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, а и липсват каквито и да било доказателства свидетелите да са заинтересовани от изхода на делото.

         Съдът не кредитира показанията на св.Т., дадени в с.з. в частта, в която същата сочи  първоначално, че е подписан предварителен договор на 18.12.2006г., тъй като от останалите събрани по делото доказателства безспорно се установява, че този договор е подписан на 18.10.2006г.Съдът не кредитира показанията на св.Т., дадени в с.з. и в частта, в която същата сочи, че е била изрично уведомена, че кредитът не касае закупувания имот и че не е знаела за ипотеката към датата на нотариалното изповядване на сделката, тъй като в тази им част показанията на свидетелката не кореспондират с показанията на св.Ш. и  с обясненията на подсъдимата, а и няма никаква логика да се изготвя декларация за кредит, който няма никакво отношение към изповядваната сделка.В останалата част съдът кредитира показанията на св.Т., като напълно кредитира показанията на св.Т., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените и  гласни доказателства по делото, кредитирани от съда.

         Съдът кредитира показанията на св.К., тъй като липсват доказателства, че има спомен за обстоятелствата, при които е изготвила декларацията.

        Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите С. и Симеонов, дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с писмените доказателства по делото, а и липсват такива, които да ги оборват.

        Съдът кредитира показанията на св.В., дадени в с.з., тъй като същите са непротиворечиви и липсват доказателства, които да ги оборват.

        Съдът не кредитира показанията на св.К.Д., дадени в с.з. в частта, в която същата сочи, че не са били водени преговори с подсъдимата относно имотът на ул.”Средна гора” №16 в гр.Варна, тъй като в тази им част показанията на свидетелката са колебливи и непоследователни.в останалата им част съдът кредитира показанията на св.К.Д., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и липсват доказателства, които да ги оборват.

         Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата единствено в частта, в която същата сочи, че не е заявявала пред нотариус П., че няма тежести върху имота, закупуван от св.К., тъй като в тази им част обясненията противоречат на показанията на свидетелите П., К. и  К. и не кореспондират със съдържанието на изготвения нотариален акт.В останалата част съдът кредитира обясненията на подсъдимата, тъй като същите са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с писмените доказателства по делото и с кредитираните от съда гласни доказателства.

            Съдът напълно кредитира заключението на изготвената СОЕ като компетентно и безпристрастно, като кредитира и всички писмени доказателства по делото- копия на НА, на предварителни договори, квитанции, разпечатки от банкови сметки, декларации, справки от АВ и др., тъй като същите са непротиворечиви по между си,  кореспондират с останалите кредитирани от съда доказателства и липсват такива, които да ги оборват.

 

          Горепосочената фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните гласни и писмени доказателства, които по-горе съдът е посочил, че кредитира.

 

          С оглед установената фактическа обстановка и предвид становищата на страните, изразени по съществото на делото, от правна страна съдът прави извода, че не са налице достатъчно и безспорни доказателства, от които да се направи категоричен извод, че подс. Н.Д.К.  е осъществила от обективна и субективна страна състава на  престъплението по чл.210 ал.1т.3 и т.5 вр.чл.209 ал.1 и ал.2 пр.3 вр.чл.26 ал.1 от НК, в което е обвинена.

           На първо място следва да се отбележи, че с изключение на обвинението, касаещо св.С.,  К.  е обвинена от ВРП, че  в периода от 19.07.2005 г. до 03.10.2008 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, с цел да набави за себе си имотна облага е използвала неосведомеността на останалите лица, посочени като пострадали, с което им е причинила имотна вреда.Видно от всички писмени и гласни доказателства по делото и конкретно от приложените копия на НА, с изключение на св.С., всички останали лица, визирани в диспозитива на обвинението, в този период са придобили съответните вещни права, за които са се договорили и са заплатили суми на подсъдимата, имали са възможност да извършат всякакви разпоредителни действия, тъй като наличната тежест не е пречка в тази насока, поради което съдът намира, че не би могло да се приеме, че в този период за тях е настъпила някаква имотна вреда. Всички придобити имоти са били продадени едва през 2010г.      

           В нито един момент от наказателното производство- както на досъдебното производство, така и в с.з., не се е спорило, че между И.К., Д. и И. Г., Я. и И. Т., Р. и С. Н., С.Б. и З.М. от една страна и подс.К. от друга страна са били водени преговори за придобиване на вещни права върху недвижими имоти в строящата се кооперация на ул.”Крепостна” 17 и 17А, че между страните е било постигнато съгласие по отношение на клаузите по сделката, че са подписвани предварителни договори, плащани са определени суми и респективно в процесния период са били изповядвани договорените сделки пред нотариус, в следствие на което купувачите по сделките са придобили и съответните вещни права, макар и върху имоти, обременени с тежест.Безспорно по делото е установено че  И.К., Д. и И. Г., Я. и И. Т., Р. и С. Н., С.Б. и З.М. не са се възползвали от възможността да извършат съответните проверки при първоначалното договаряне, дали не се договарят за имоти, обременени с тежести, като са научили за наличният кредит и за тези тежести едва при нотариалното изповядване на сделките, след като вече сумите са били платени на подсъдимата, като по отношение на тези лица е било прието ,че подсъдимата се е възползвала от тяхната неосведоменост.

         В тази връзка следва да се визира разграничението, което теорията и съдебната практика прави между измамата като престъпление по чл.209 и сл. от НК и гражданската измама по см.чл.29 от ЗЗД. Категорична е съдебната практика, че наличието на сключен договор между две страни, не изключва възможността, едната от тях да осъществи престъплението измама и безспорно онзи, който използва договорни отношения с измамлива цел и поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях, осъществява състава на това престъпление. / Решение № 404 от 19.IХ.1995 г. по н. д. № 300/95 г., I н. о., докладчик съдията П.Т. и др./. Приема се обаче, че частичното или пълното неизпълнение не е достатъчно за да се  квалифицира поведението на лицето като измама, а е необходимо да се установи дали неизпълнението е в резултат на измамливите действия.В този смисъл на първо място следва да се отбележи, че в конкретния случай е налице изпълнение на задълженията, касаещи съответните договорни отношения, тъй като безспорно посочените по-горе купувачи са придобили съответните вещни права в процесния период.

           Престъплението „измама” от субективна страна, изисква пряк умисъл и користна  цел-„..да набави за себе си имотна облага..”, като тази цел следва да е мотивирала дееца да извърши съответното престъпно деяние и следва да съществува към момента, когато се начева изпълнителното деяние-възбуждане или поддържане на заблуждението, а в конкретният случай към момента на договарянето и получаването на съответните суми във връзка с договорните отношения. В този смисъл, за да е осъществен от обективна и субективна страна състава на горепосоченото престъпление, на първо място е необходимо деецът, ръководен единствено от своята користна цел- да набави за себе си имотна облага, да е договарял с купувачите, нямайки намерение да изпълни задълженията си по договорите и с това да им е причинил имотна вреда.Съответно в конкретния случай със същата користна цел и пряк умисъл подсъдимата следва да се е възползвала от неосведомеността на купувачите, което в последствие да е довело да настъпването на имотната вреда.За да е осъществила състава на престъплението, за което е привлечена в качеството на обвиняема, подсъдимата,  към момента на договарянето с И.К., Д. и И. Г., Я. и И. Т., Р. и С. Н., С.Б. и З.М., следва да е съзнавала и факта, че разпореждането с имущество от тяхна страна  ще им причини  имотна вреда.Последващ умисъл за измама не би могъл да съществува, поради което в конкретният случай съдът намира, че липсват безспорни доказателства от които да се направи  извод и за  наличие на субективна съставомерност.Вярно е, че подсъдимата, в качеството си на управител на „Креда” ООД, е договаряла продажбата на имоти и вещни права, без да уведоми купувачите за наличие на тежести/ ипотеки/ наложени във връзка с договор за кредит, но този факт не може сам по себе си да мотивира единствено възможния и категоричен извод за пряк умисъл и користна цел.Безспорно дружеството е имало задължения към „Алфа банк”-АД, но размерът на кредита не води до извод че към момента на договарянето подсъдимата не е била в съС.ие да го погасява, напротив, видно от писмените доказателства по делото задълженията по кредита, макар и с минимална забава са били изпълнявани до 24.07.2008г., след което длъжникът е изпаднал в просрочие и то както се установи- поради финансови затруднения.В този смисъл съдът не споделя становището на представителя на ВРП, че изначално подсъдимата не е имала намерение да изпълни задълженията си към купувачите, че изначално подсъдимата е нямала намерение да погасява кредита, а е целяла да усвои получените средства за лични цели / в каквато насока не се ангажираха безспорни доказателства/, още повече, че безспорно строежът на сградата на ул.”Крепостна” 17- 17 А  е бил завършен на ниво груб строеж.По делото се установи, че подсъдимата е развивала строителна дейност години на ред, че кооперацията на ул.”Крепостна” №17-17А не е нито първата, нито единствената, с чието строителство е била ангажирана като представляващ дружеството , поради което няма как да се приеме, че подсъдимата изначално е знаела, че в края на строителната дейност ще изпадне в такива затруднения, които ще наложат публичната продан на част от обектите в жилищната сграда.Право на търговеца е да прецени как да оперира с паричния поток, безспорно подсъдимата е била ангажирана с изграждането на няколко обекта, поради което фактът, че със средствата, получени от продажба на жилища след процесния период не е погасила приоритетно кредита, а ги е вложила в друга дейност не би могъл да мотивира единствено възможният извод, че в процеса на първоначалното договаряне с купувачите и получаването на сумите по сделките е целяла единствено да набави за себе си имотна облага и не е имала намерение да изпълни поетите ангажименти и че е съзнавала изначално, че придобитите от купувачите имоти ще бъдат изложени на публична продан.Последващ умисъл за измама не съществува.В тази връзка следва да се отбележи, че гр. ищци Г. и към настоящия момент са собственици на имота, който са придобили, като и сем. Н. към настоящия момент продължават да бъдат собственици на придобитото паркомясто.Вярно е, че в процеса на осъществяваната от подсъдимата дейност са били налагани възбрани и ипотеки на различни имоти, но видно от писмените доказателства по делото по-голямата част от тях са били изцяло или частично заличени.В този смисъл съдът намира, че не са налице безспорни доказателства, че изначално подсъдимата не е имала намерение да погаси кредита и договаряйки с купувачите е целяла единствено да набави за себе си имотна облага, поради което първоначалното премълчаване на факта относно кредита и наличните тежести също не води до категоричния извод за пряк умисъл и користна цел, тъй като ако плащането по кредита бе продължило и след 24.07.2008г. и кредитът бе погасен, то всички ипотеки биха били заличени и купувачите биха били собственици на закупените имоти и към настоящия момент.Неоснователни са възраженията, че ако купувачите са знаели за тежестите върху имотите не биха сключили сделките и поради това обстоятелство е осъществен съставът на престъплението, за което е предявено обвинение, тъй като ако подсъдимата бе изпълнила докрай задълженията си към банката, което е правила в продължение на две години, то купувачите дори не биха узнали за наложените тежести.Доказателства за умисъл не могат да се извлекат и от факта, че част от купувачите са превеждали дължимите по сделките суми по сметка на дъщерята на подсъдимата, тъй като от писмените доказателства по делото- касови ордери, се установява, че тези суми са постъпвали в актива на „Креда” ООД.В този смисъл съдът намира, че обвинението, касаещо И.К., Д. и И. Г., Я. и И. Т., Р. и С. Н., С.Б. и З.М. е недоказано във вида, в който е предявено.

            По отношение на св.С. съдът също намира, че деянието е несъставомерно от субективна страна по следните съображения.

            Както е посочено по-горе, престъплението „измама”, от субективна страна, изисква пряк умисъл и користна  цел-„..да набави за себе си имотна облага..”, като тази цел следва да е мотивирала дееца да извърши съответното престъпно деяние и следва да съществува към момента, когато се начева изпълнителното деяние-възбуждане или поддържане на заблуждението. В този смисъл, за да е осъществен от обективна и субективна страна състава на горепосоченото престъпление, на първо място е необходимо подсъдимата, ръководена единствено от своята користна цел- да набави за себе си имотна облага, да е възбудила и поддържала заблуждение у св.С. и с това да й е причинил имотна вреда.Съответно, за да е възбудено заблуждение у св.С., би следвало подсъдимата да въздейства по такъв начин върху съзнанието й, че да формира у свидетеля неверни представи, отнасящи се до правното основание или до условията, при които той ще осъществи акт на имуществено разпореждане.За да е осъществила състава на престъплението, за което е привлечена в качеството на обвиняема К. е следвало  към момента на договарянето със св.С. да е съзнавала и факта, че разпореждането с имущество от страна на свидетелката, ще причини на последната имотна вреда.Безспорно по делото има сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който макар и да не е изрично упоменат в договора като адрес се установи, че касае ул.”Средна гора” №14.Собственик на този имот е св.С., от чийто показания, както и от обясненията на подсъдимата се установи, че в действителност К. е била в преговорни отношение за предприемането на строителна дейност в този имот, но до реално изграждане на сграда не се е стигнало поради непостигната договорка със собствениците на съседния имот.Безспорно, обаче, по делото се установи, че дружеството, представлявано от подсъдимата е било ангажирано с изграждането на други строителни обекти в гр.Варна, като безспорно се установи, че на св.С. е бил предложен друг имот в други обекти, които са били в процес на реално строителство, но същата е отказала да се договори за друг имот.Както приема и прокуратурата, св.С. сама е поискала прекратяване на предварителния договор, за което е било подписано и съответното споразумение.Ирелевантен е въпросът дали при подписването на споразумението подсъдимата е имала намерение да го изпълни, тъй като както е посочено по-горе последващ умисъл за измама няма, а и обвинение за извършено престъпление към момента на подписване на споразумението също не е било предявено.Доказателства, че получените от св.С. средства са били изразходвани от подсъдимата за лични нужди, а не са били вложени в реално извършваната от представляваното от нея дружество строителна дейност по делото не са ангажирани.Касае се за сключен предварителен договор, който по никакъв начин не изключва последваща договорка между страните и неизпълнението му съобразно конкретните клаузи също не може да мотивира извод за пряк умисъл и користна цел.

         Съгласно утвърдената съдебна практика, изводът за субективното отношение на дееца към деянието следва да се гради не върху неговото твърдение относно това, а върху обективните факти по делото.В този смисъл съдът намира, че основният извод за съставомерност на деянието от субективна страна би следвало да се направи въз основа на обективните факти по делото, касаещи възможността подсъдимата реално да изпълни поетите договорни задължения.

          Фактите по делото водят до извод, различен от този, направен от представителите на ВРП.

Предвид доказателствата по делото и установените факти, няма такива, които пряко или косвено да сочат, че към датата на сключване на договора и на получаване на сумите от св.С. подсъдимата не е имала намерението да й прехвърли вещни права върху недвижим имот. Договорът не е изпълнен не  поради изначална невъзможност на К. да го изпълни, тъй като този договор е в кръга на извършваната от нея дейност  и сключен по време когато подсъдимата е упражнявала активно тази дейност/ безспорни доказателства в тази насока са събрани по делото/, поради което не може да се направи категоричен извод, че към момента на разпореждането от страна на св.С., К. не е имала намерението да изпълни задълженията си по договора, като го е подписала с единствено с измамлива цел.В противен случай, всяко неизпълнение на договорно задължение или забавено, съответно лошо изпълнение на договорно задължение би следвало да се квалифицира като измама и не би следвало да се визират лихви и неустойки от гражданското законодателство за горепосочените пороци.

Цялостният анализ на установените факти и на доказателствата водят до крайния извод на съда, че неизпълнението по отношение на св.С. не се дължи на изначална невъзможност на К. да го изпълни и че договорът не е сключен с измамливи намерения. Обективни данни сочат на това, че при сключване на договора със св.С.  подс.К. по-скоро е имала намерението да го изпълни, като обратното е само предположение, на което не би могла да се изгради осъдителна присъда, съобразно разпоредбите на НПК/ Р №116 от 06.03.2009г. на ВКС по к.н.д.№67/2009г., І н.о., Р № 546 от 29.12.2008г. на ВКС по н.д. №534/2008г., І н.о./.

Съдът споделя становището на защитата, че предвид безспорните финансови затруднения на представляваното от подсъдимата дружество, вероятно подс.К. не е организирала адекватно дейността на дружеството и разходването на получените средства, но такова обвинение не е предявено.

          С оглед изводите за това, че не е осъществен основният състав на престъпление, съдът намира за безпредметно да аргументира липсата на квалифициращите признаци – длъжностното качество и големите размер.                         

            Съдът отхвърли като недоказани по основание   гражданските искове, предявени както следва:

          - срещу подсъдимата Н.Д.К. от гражданските ищци Я.А.Т. и И.Т.Т. за обезщетение за претърпени от същите имуществени вреди в резултат на деяние по чл. 210 ал. 1 т. 3, т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 и ал. 2 пр. 3 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, в размер на 62 586.56 /шестдесет и две хиляди петстотин осемдесет и шест лева и петдесет и шест стотинки/ лева,

          - срещу подсъдимата Н.Д.К. от гражданският ищец И.И.К. за обезщетение за претърпени от същия имуществени вреди в резултат на деяние по чл. 210 ал. 1 т. 3, т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 и ал. 2 пр. 3 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, в размер на 60 630.73 /шестдесет хиляди шестстотин и тридесет лева и седемдесет и три стотинки/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното заплащане на сумата,

          - срещу подсъдимата Н.Д.К. от гражданските ищци И.Д.Г. и Д.Й.Г. за обезщетение за претърпени от същите имуществени вреди в резултат на деянието по чл. 210 ал. 1 т. 3, т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 и ал. 2 пр. 3 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, в размер на 98 736.85 /деветдесет и осем хиляди седемстотин тридесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното заплащане на сумата,

, тъй като не се установи подсъдимата да е причинила на гражданските ищци  имуществени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с извършено от нея престъпление и същите да подлежат на възстановяване.

           Съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК една присъда не би могла да почива на предположение, като подсъдимият би могъл да бъде признат за виновен само тогава, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимата К. за невинна както в извършването на престъпление по по чл.210 ал.1т.3 и т.5 вр.чл.209 ал.1 и ал.2 пр.3 вр.чл.26 ал.1 от НК

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: