О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
14.09.2015г,гр.Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на четиринадесети
септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря …………….като разгледа докладваното от районния съдия Ани
Харизанова гр.д.№1810 по описа на съда за 2015г.и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.140, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по предявени от Д.Т.П.
с ЕГН ********** *** срещу Пловдивски районен съд с адрес град Пловдив,
бул.“Шести септември“№167, представляван от административния ръководител –
председателя И.Г.К. обективно и кумулативно съединени искове.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че
на 26.08.2002г. между страните по спора е бил сключен трудов договор, по силата
на който ищцата е заемала длъжността „призовкар“ при ответника. Твърди се, че
въз основа на влязло в сила решение №416/08.10.2013г , постановено по
възз.гр.д.№694/2013г по описа на Окръжен съд –Пазарджик , с което е признато за
незаконно и отменено предходното
дисциплинарно уволнение на ищцата, същата на 26.05.2014г е възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност „призовкар“. Твърди се, че със
заповед№431/28.05.2014г. ищцата е преместена на длъжност“ чистач“ съгласно
започналата процедура по трудоустрояването и, която заповед ищцата отказала да
подпише поради несъответствието на
заповедта с посочения от НЕЛК режим на работа, с който режим работодателят и не
се е съобразил. Твърди се, че председателят на Пловдивския районен съд е издал
нова заповед№917/02.09.2014г . ново разпределение на районите, като определения
за нея район според тази заповед е район №2, включващ съдебни зали от №1 до 9,
включително и фоайе на първи и втори етаж – стара сграда. Твърди се, че със
заповед №1403/13.12.2014г трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на
основание чл.192, ал.1 във вр.с чл.195, ал.1 във вр.с чл.189, ал.1 от КТ във
вр.с чл.188, т.3 във вр.с чл.190, ал.1,т.3 във вр.с чл.330, ал.2,т.6 и чл.80,
ал.1,т.1 от ЗСВ. Ищцата твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна , тъй
като не е изпълнено изискването на чл.333, ал.2 от КТ за вземане мнение на ТЕЛК
преди уволнението. В тази връзка твърди, че с експертно решение
№2136/05.09.2012г и е определено 50%ТНР за ИБС двуклонова коронарна болест,
състояние след перкутанна реваскуларизация и стабилна стенокардия от II ФК. Артериална хипертония III кард форма. Постоперативен субкомпенсиран хипотиреодизъм
на заместително хормонално лечение . Дислипидимия компенсиран отоневролог с/м
обезител III степен. Твърди се, че с експертно решение№4578/04.12.2014г ТЕЛК се е
произнесла по повод искане на РС-Пловдив №18221/01.12.2014г. във вр.с чл.333 от КТ . С експертното решение ТЕЛК дава положително мнение по искането , че
евентуалното уволнение на ищцата или преместване на друга работа няма да се отрази неблагоприятно
на здравословното и състояние. Твърди се, че ТЕЛК не е дала мнение за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищцата на основание дисциплинарно уволнение, а
уволнение поради съкращение в щата или преместване на друга работа. Ищцата
твърди, че даването на мнение на ТЕЛК на основание прекратяване на трудовото и
правоотношение различно от това на което е уволнена, е липса на мнение и
неизпълнение на законовото изискване по чл.333, ал.2 от КТ. При това положение
според ищцата е налице съществено нарушение на дисциплинарното производство,
поради което процесната заповед се явява незаконосъобразна. На следващо място се твърди, че експертно
решение №4578/2014г е издадено в разрез с всякакви процедурни правила по
издаването на такива документи, тъй като ищцата не е викана на преглед, не е
уведомена за това решение, не е подписала това решение. Същото не и е връчено
лично на ръка, а се е сдобила на
17.12.2014г с копие от него, изискано със заявление №55679/15.12.2014г.,
адресирано до председателя на РС-Пловдив. Твърди се, че в това експертно решение
текстовете са неверни и неточни, диагнозите непълни. Ищцата твърди, че е
обжалвала това експертно решение и в срока на обжалването му работодателят и е постановил уволнението
и, при липса на предварително мнение на
ТЕЛК , респективно в нарушение на чл.333, ал.2 от КТ. Твърди се, че с писмо изх.№0058-7197/09.12.2014г
Дирекция“Инспекция по труда“-Пловдив е дала разрешение по чл.333, ал.1,т.2 и 3
от КТ във връзка с постъпило искане вх.№0058-7184/08.12.2014г.за уволнението и.
Последното според ищцата е издадено в нарушение но нормативните изисквания, тъй
като не са взети предвид всички относими към случая факти, не е изследвано
социалното и положение. Ищцата твърди, че не е извършила вменените и
дисциплинарни нарушения . Твърди, че
събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства са събрани не по
предвидения процесуален ред и в нарушение на нейното конституционно право на
лична неприконосновеност, тъй като личните и данни са обработвани
незаконосъобразно и недобросъвестно. Ищцата твърди, че като служител в ПРС не е
давала съгласие работодателят да обработва личните и данни, поради което незаконосъобразно са
снемани такива чрез записи от камерите за видео наблюдение в сградата на съда,
които са с охранителна цел и отразяват движението в съдебната палата на партер
и първи етаж. Твърди, че работното и време е било променено без съгласие на
служителите и явно с цел никой да не го спазва графика сутрин поради липса на градски транспорт в
тези часове . Твърди, че е полагала в максимална степен усилия да изпълнява
точно и своевременно трудовите си задължения. Твърди, че в резултат на
незаконното и уволнение е останала без работа през периода от 13.12.2014г. до
23.01.2015г, за който период претендира обезщетение в размер на 1 141 лв., изчислено на база
БТВ, което възлиза на сумата от 821 лв. Твърди, че за периода от 26.01.2015г до
02.02.2015г. е работила по трудово правоотношение, учредено с друг работодател
„ИСУ Спорт“ЕООД. Твърди, че поради незаконното и уволнение е останала без
работа за периода от 02.02.2015г до 13.06.2015г., за който период претендира
заплащане на обезщетение в размер на 3 684 лв., формирано на база БТВ .
Твърди, че за главницата от 1 141
лв. и се дължи лихва в размер на 6.03 лв. за периода от 24.01.2015г до датата
на завеждане на исковата молба 11.02.2015г. Твърди, че и се дължи обезщетение в
размер на 199.15 лв. за неизползван
платен годишен отпуск за 2014г в размер на 5 дни. Твърди ,че и се дължи сумата от 81.37 лв. ,
представляваща разликата от изплатената сума за облекло, считано от 21.05.2014г
до 13.12.2014г. Твърди, че посочените суми са прихванати от работодателя със
заповед №1404/13.12.2014г от претендираното от него обезщетение по чл.221, ал.2
от КТ. Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за незаконни и
отменено уволнението и, извършено със заповед №1403/13.12.2014г, да бъде
възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата от 1 141 лв. обезщетение за
оставането и без работа поради незаконното и уволнение за периода от 13.12.2014г
до 23.01.2015г. , ведно със обезщетение
за забава върху тази сума в размер на
6.03 лв. за периода от 24.01.2015г
до датата на подаване на исковата молба
-11.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли се да
бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 3 684 лв. обезщетение
за оставането и без работа поради незаконното и уволнение за периода от 02.02.2015г.
до 13.06.2015г , ведно със законната лихва, считано от 14.06.2014г до
окончателното изплащане на сумата. Моли се съда да бъде осъден ответника да
заплати на ищцата сумата от 199.15 лв. обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2014г в размер на 5 дни, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Моли се съда да бъде осъден ответника да заплати на ищцата
сумата от 81.37 лв., представляваща разликата от изплатената сума за облекло,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените
по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен
отговор, с който исковете се оспорват исковете като неоснователни. Поддържа се, че с експертно решение на ТЕЛК
към „МБАЛ Пловдив“АД №2073 от зас№102/11.06.2014г е посочено , че ищцата е с
водеща диагноза исхемична кардиомиопатия като на същата е определена 50 % трайно намалена работоспособност за срок от три години – до 01.09.2015г.
Поддържа се, че въпросното експертно решение не е влязло в сила, доколкото се
обжалва пред НЕЛК от ответника , но независимо от това работодателят се е съобразил
с препоръките на здравния орган и със своя заповед №431 от 28.05.2014г. на
ищцата временно е възложено да изпълнява функции за длъжност“чистач“, считано
от 29.05.2014г. до приключване на процедурата по трудоустрояване. Според
ответника с оглед съдържанието на длъжностната характеристика за длъжността
„чистач“ същата тази длъжност се явява единствено подходяща предвид здравословното състояние на ищцата.
Твърди се, че съблюдавайки тези специфики
на ищцата е определен район за почистване при облекчени условия за
полагане на труд в сравнение с останалите лица в съда, изпълняващи същата
длъжност, в която връзка е издадена заповед №917/02.09.2014г на председателя на
РС-Пловдив. Твърди се, че по повод постъпила докладна записка на
административния секретар на РС-Пловдив относно устно оплакване на гражданин
във връзка със занижено ниво на хигиената в конкретните части на сградата на
съдебната палата , попадащи в определения на ищцата район за почистване, е била
разпоредена цялостна проверка на работата и и спазване на трудовата
дисциплина за конкретен период от време
, като специално назначена за това комисия е изготвила протокол и доклад, от които се установява, че
хигиената в този район е на изключително ниско ниво. Констатирано е наличие
на накъсани хартиени отпадъци по
коридорите, прах под столовете , непочистени прозорци по залите и неизмита
подова настилка, както в съдебните зали , така и в коридорите и фоайетата на
съдебната палата. Поддържа се , че за установяване на трудовата дисциплина и
спазване на работното време от ищцата от ОЗ“Охрана“-Пловдив са били изискани и
съответно представени записи от камерите за видео наблюдение на Съдебната
палата, отразяващи движението от входа от ул.“Йоаким Груев“, входа от страна на
бул.“шести септември“ и първи и втори етаж от източната част на съда , като
констатациите са подробно описани по дни
и часове в процесната уволнителна заповед. Поддържа се ,че залегналите в
мотивировъчната част на уволнителната заповед констатации се свеждат до две
основни групи нарушения на трудовата
дисциплина: като първата е редовни закъснения за работа и преждевременни
напускания на работното място. Твърди се, че със Заповед№582 от 02.07.2014г. на
председателя на РС-Пловдив е определено работно време на чистачите в съда както
следва – сутрин от 06:00 часа до 10:00 часа и след обяд от 15:30 часа до 19:30
часа . Твърди се, че проверката за дейността на
ищцата е обхванала периода
06.10.2014г до 31.10.2014г, в който от реално 20 работни дни , тя в осем случая
е закъснявала за работа с повече от един час / на дати 07.10.2014г,
08.10.2014г, 15.10.2014г, 17.10.2014г, 20.10.2014г, 21.10.2014г., 23.10.2014г и
29.10.2014г/ в шест случая / на дати 06.10.2014г 09.10.2014, 10.10.2014г,
13.10.2014г , 27.10.2014г. и 31.10.2014г. / е дошла на работа със закъснение
повече от 50 минути, в пет случая/ на дати 10.10.2014г, 16.10.2014г ,
17.10.2014г, 24.10.2014г и 31.10.2014г / си е тръгнала по-рано с повече от един
час и в три случая/ на дати 08.10.2014г, 27.10.2014г и 28.10.2014г / е
напуснала работа с около 45 минути преждевременно, в като в нито един от 20 те дни
не дошла навреме на работа и не е стояла
до края на работното си време. Поддържа се ,че в посочените дни ищцата не само
е закъснявала за работа , на и преждевременно е напускала работното си място,
което и поведение е трайно ,системно и не представлява изолиран случай. Поддържа се, че са несъстоятелни твърденията в
исковата молба, че закъсняването на ищцата за работа се дължи на градския
транспорт като според ответника това не може да бъде основателна причина за
ежедневните закъснения за работа с почти
един час, доколкото служителят е длъжен да се явява точно и навреме на
работното си място , независимо от това по какъв начин ще организира придвижването
си до работа. Според ответника не може да се приеме за извинително поведение
или оправдание редовното преждевременно напускане на работа, след като
въпросната автобусна линия , ползваща се от ищцата във всичките 20 от
проверяваните дни е била действаща много след 19: 30 часа , видно от разписанието
и, когато е приключвало установеното и работно време. Според ответника е налице
всекидневно нарушение на трудовата дисциплина , посочено в нормата на чл.187,
т.1 от КТ , а именно- закъснение или преждевременно напускане на работата,
поради което е изпълнена хипотезата на чл.190, ал.1,т.1 от КТ – три закъснения
или преждевременни напускания на работа в един
календарен месец, всяко от които не по.малко от един час, което формално
обоснована налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Според ответника втора група нарушения на трудовата
дисциплина, извършени от ищцата са неизпълнение на възложената работа и
некачествено изпълнение на служебните задължения по отношение на поддържане на
хигиената в определения и район за почистване. Твърди се ,че коридорът на
съдебната палата , която е следвало да чисти ищцата в нито един от дните на проверката не е бил изметен качествено, а
е бил чистен предимно частично , като цялостно е бил измит само в 5 от 20 те
работни дни / на дати 13.10.2014г, 15.10.2014г, 20.10.2014г, 24.10.2014г и
28.10.2014г/ и то по веднъж дневно, въпреки огромния поток преминаващи граждани
в сградата на съда. Твърди се, че в хода
на проверката било установено , че съдебните зали също не са били качествено
почистени от ищцата, а само частично
премитане на пода и събиране на отпадъците от кошовете за смет, като целият
процес на тяхното хигиенизиране е траел най-много 5 минути на ден. Поддържа се,
че в процесната заповед подробно е описано какво е било поведението на ищцата по отношение на възложената и работа. Твърди
се ,че е налице системно и съзнателно
неизпълнение на трудовите и задължения във възложения и район за почистване, а
обемът на работа на ищцата е бил значително намален в сравнение с останалите ,
работещи на същата длъжност и ищцата обективно по никакъв не е била
препятствана да изпълнява добросъвестно, коректно и качествено трудовите си
задължения. Ответникът твърди, че е налице всекидневно нарушение на трудовата
дисциплина, посочено в нормите на чл.187,т.3, предл.първо от КТ- неизпълнение
на възложената работа, на чл.187,т.4 от КТ – некачествено изпълнение на
служебните задължения и на чл.187,т.7 от КТ – неизпълнение на законните
нареждания на работодателя по заповед№917 от 02.09.2014г. на председателя на
РС-Пловдив и описаните задължения в длъжностната характеристика за длъжността“
чистач“. Твърди се, че наложеното наказание е съобразено както с тежестта на
конкретно извършените нарушения и техния
системен характер , така и с изключително безкритичното отношение на ищцата към поведението си , свързано с трайно
и упорито неглижиране на изпълнение на задълженията си.
Във връзка с твърденията в исковата молба, че записите от
камерите за видеонаблюдение представляват незаконносъобразно обработване на
лични данни ответникът навежда довод, че въпросните записи са изискани от
ОЗ“Охрана“-гр.Пловдив“е единствено и само за нуждите на проверката по отношение
на ищцата с цел установяване спазването
от нейна страна на трудовата дисциплина. Според ответника тези записи не са
предназначени специално да следят и филмират ищцата , а касаят записи от
охранителни камери, монтирани по надлежния ред в обществена сграда в изпълнение
на изискванията за сигурност, които отразяват движението на всички лица,
намиращи се в съдебната палата в даден времеви момент. Освен това камерите са
надлежно обозначени с изрични надписи на входа на сградата за тяхното наличие,
поставени са на видими места вътре , включени са постоянно и целта им де са
следят потока от граждани в сградата. Според ответника съдържанието на един
видеозапис не е обработка на лични данни по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗЛД,
защото физическото изображение на едно лице не е лична данна. Според ответника
записването на файлове на магнитни носители и гледането на записи е направено
не с цел тяхното неправомерно разпространение , а за да се съхранят веществени
доказателства , доколкото на определен интервал записите се изтриват и не
остава следа за съдържанието им, а именно с оглед нуждите на съдебен процес
като настоящия е необходимо те да се използват като доказателства. Твърди се
също така, че ищцата при постъпването си
на работа е подписала декларация по образец, с която е дала доброволното си
съгласие личните и данни да бъдат използвани от работодателя във връзка с
реализиране на правата и задълженията по трудовото правоотношение. Така именно
с оглед спазване на задълженията на лицето по трудовата дисциплина са събрани данни по тези видеозаписи, за да
установят извършените нарушения,поради което въобще не може да се твърди, че е
налице незаконосъобразно обработване на лични данни, след като за същото е било
декларирано изрично писмено съгласие на субекта. Ответникът твърди, че са
неоснователни възраженията в исковата молба за нарушаване на процедурата при
извършване на уволнението , предвид липсата на взето мнение на ТЕЛК и
разрешение на инспекцията по труда. Предвид известните на работодателя данни за
здравословното състояние на ищцата в
изпълнение на нормата на чл.333, ал.1,т.2 и 3 от КТ са изискани и съответно
постъпили нужните решения на здравните и
контролни органи преди наолагането на дисциплинарното наказание. С ЕР на
ТЕРК№4578 от зас№201/04.12.2014г е дадено положително мнение по направеното от
работодателя искане- изрично е посочено , че евентуалното уволнение на лицето
няма да се отрази неблагоприятно на здравословното му състояние. В изпратеното
до ТЕЛК писмо изрично е посочено, че по отношение на лицето има започнало
дисциплинарно производство и в тази връзка специално е поискано мнение за това
как би му се отразило евентуалното прекратяване
на правоотношението на основание чл.330,
ал.2т.6 от КТ с оглед болестта на
служителя и трудоустрояването му. Според
ответника без значение в конкретния случай е дали впоследствие след като ищцата
е узнала за това решение, е обжалвала същото , както и дали е била спазена
процедурата по издаването му, защото това са неотносими към настоящото дело
въпроси. Още повече, че в исковата молба се твърди, че ищцата след като
получила уволнителната заповед е обжалвана
това решение, поради което обективно към момента на издаване на своя акт
работодателят не е можел да знае, че то в един бъдещ момент ще се атакува.
Релевантното тук е само работодателят да е поискал и съответно да е получил
мнение от здравния орган , защото противното/ изчакването да се стабилизира
конкретния административен акт/ би означавало да се постави в зависимост от
евентуално атакуване на акта цялата процедура по налагане на едно дисциплинарно
наказание , което е обвързано от кратки преклузивни срокове по чл.194 от КТ
.Така на практика за всяко едно уволнение винаги ще бъде изтекъл двумесечния
срок от откриването му , ако се изчаква да приключи процедурата по
административното и съдебно обжалване на решението на здравния орган, което пък
изцяло противоречи на логиката на законодателя , който при закрилата при
уволнението поради болест или трудоустрояване изисква единствено мнение на
ТЕЛК. При това положение би се стигнало до ситуация, при която работодателят
дори ще се окаже практически лишен от възможност да упражни правото си да наложи
дисциплинарно наказание, още повече в нормата на чл.333, ал.2 от КТ е посочено,
че предварително се взема само мнение на здравния орган, тоест това становище
на ТЕЛК няма задължителен или обвързващ характер, а представлява етап от
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ . Ответникът е
изпълнил задължението си да изиска и получи мнението на здравния орган, като
работодателят нито може да контролира дали това становище е мотивирано, защо то
е постановено по определен начин, изслушан
ли е бил преди издаването му работника и т.н., тъй като законодателят не
възлага подобни изисквания. Единственото което правната норма разпорежда , е да
се вземе мнението, въпросът да се препрати и към инспекцията по труда, която
вече да даде разрешение, под формата на изрично съгласие за прекратяване на
правоотношението. Според ответника това именно изискване е спазено като до
Дирекция“ Инспекция по труда“-Пловдив“ е било отправено писмено запитване , към
което са били приложени всички материали по образуваната пред работодателя
процедура по дисциплинарното производство. От административният орган е
поискано издаването на предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл.330, ал.2,т.6 от КТ , като е постъпило
писмо, с което това съгласие е дадено. Според ответника възраженията на ищцата
, че въпросното разрешение е било дадено в нарушение на нормативните изисквани
е неоснователно, тъй като освен , че е немотивирано от гледна точка на това
защо се счита, че е така и какво точно
не е било спазено, това е ирелевантно за спора , доколкото законът е спазен.
Съгласието е дадено въз основа на направен извод на административния орган на
база предоставените му относими писмени доказателства по случая, въз основа на
които той е извършил своята преценка , обективирана в даденото разрешение.
При това положение според ответника първия и главен иск
за отмяна на уволнението се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен. Според ответника следва да бъде отхвърлен и иска за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, тъй като този
иск е поставен в пряка зависимост от изхода по основния иск.
По иска с правно основание чл.225, ал.1 от КТ ответника
изразява становище, че дефакто ищцата е била без работа само за периода от
13.12.2014г до 23.01.2015г, защото считано от 23.01.2015г е започнала нова
работа. В тази връзка е без значение продължителността на това друго нейно
правоотношение , което в случая е траело
само седем дни, защото с постъпване на новата работа за служителя се
препятства възможността да претендира занапред обезщетение за оставане без
работа, тъй като той вече е започнал такава и съответната законова хипотеза не
е налице. Според ответника в такъв случай той би могъл да търси единствено
обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ за разликата в заплатите ако новата работа е по-ниско платена , но
подобна претенция ищцата не е предявила.Ответникът навежда довод, че е
недопустимо след прекратяване на това правоотношение дори същото да е станало в
шестмесечния срок след уволнението да търси повече обезщетение, тъй като за
периода след освобождаването на ищцата от новата работа вече липсва причинна
връзка с процесното уволнение, която да обуслови възможност за подобна
претенция. В този смисъл според ответника дори и да се признае уволнението за
незаконно искът по чл.225, ал.1 от КТ би се явил евентуално основателен само
досежно периода от уволнението до датата на възникване на новото правоотношение
като за останалия период и до пълния размер искът следва да бъде отхвърлен.
Според ответника претенциите за лихви за забава върху това обезщетение също се
явяват неоснователни доколкото лихвата
за забава е акцесорно задължение и то следва съдбата на главното , като при
отхвърляне на едното следва да се отхвърли и другото. По повод последните две
претенции за обезщетение , съответно за присъждане на разликата от изплатената
сума за облекло и за заплащане на неползван платен годишен отпуск ответникът
изразява становище, че с изрична допълнителна заповед , която е приложена към
исковата молба е видно, че работодателят е извършил прихващане на така
претендираните от ищцата суми с насрещното си вземане към нея , представляващо дължимо от работника
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ . В този смисъл ответникът моли да се
отхвърлят тези две претенции като погасени чрез извършено прихващане до размера
на по-малката сума за двете от тях, взети заедно 199.15 лв. и 81.37 лв. спрямо
дължимото от дисциплинарно уволнения служител обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ
брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието / 796.60 лв./В
подкрепа на доводите си ответникът ангажира доказателства.
Правна
квалификация на предявените искове:Предявени са обективно и кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ- за признаване на
уволнението , извършено със заповед №1403/13.12.2014г. на за незаконно и неговата отмяна,по чл.344,
ал.1,т.2 от КТ- за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност,по чл.344, ал.1,т.3 от КТ във вр.
чл.225, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД- за заплащане
на обезщетение в размер на 1 141 лв. за времето, през което е
останала без работа поради незаконното и
уволнението за периода 13.12.2014г. до 23.01.2015г. и лихва
за забава върху тази сума в размер на 6.03 лв. за периода от 24.01.2015г до
датата на подаване на исковата молба, както и обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ
в размер на 3 684 лв. за периода от 02.02.2015г до 13.06.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от
1 141 лв., считано от 12.02.2015г до окончателното изплащане на сумата и
върху главницата от 3 648 лв. считано от 14.06.2015г до окончателното
изплащане на сумата, по чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер
на 199.15 лв. за неизползва платен годишен отпуск за 2014г
за 5 работни дни , по чл.296 от КТ за заплащане на сумата от 81.37 лв.
представляваща разликата от изплатената сума за работно облекло, считано от
21.05.2014г до 13.12.2014г.
Разпределяне на
доказателствената тежест: УКАЗВА на страните , че в производството по
оспорване законността на уволнението по предявения иск с правно основание
чл.344, ал.1,т.1 от КТ доказателствената тежест се носи от
работодателя-ответника по делото, който
следва да установи законосъобразността на уволнението на соченото в
уволнителната заповед основание- дисциплинарно уволнение. Ответникът следва да
установи, че уволнителната заповед е издадена от лице, носител на
работодателска власт, че същата притежава изискуемите се от закона реквизити,
че ищцата е извършила посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина,
както и че ги е извършила виновно. Следва да установи, че тежестта на
наказанието съответства на тежестта на нарушенията, както и че е спазена процедурата
по налагане на дисциплинарното наказание
и наказанието е наложено в предвидените в чл.194 от КТ срокове.В тежест
на ищеца е да докаже в производството по обективно съединения иск по чл.344,
ал.1,т. 3 от КТ във вр.с чл.225, ал.1 от КТ
основанието и размера на претендираното обезщетение. Следва да докаже
оставането си без работа поради това уволнение, неговата продължителност и произтеклата от това имуществена вреда,
която в случая съставлява пропусната полза. Доказателствената тежест по исковете по чл.224 от Кт и 296 от КТ е на ищцовата страна, която следва да установи твърденията, на които основава тези свои претенции. В тежест
на ответника е да установи възражението си за извършено прихващане на претендираните
от ищцата вземания по чл.224 от КТ и чл.296 от КТ със своето вземане по чл.
221, ал.1 от КТ.
По доказателствените искания на страните:
Относими към предмета на спора са направените от двете страни доказателствени искания
за приемане на представените от тях писмени доказателства и като такива
следва да бъдат уважени. По отношение на
искането на ищцата по чл.190 от ГПК – за
прилагане на трудовото и досие съдът ще се произнесе в съдебно заседание след
като се конкретизира това искане като се
посочат точно кои документи от трудовото досие следва да бъдат представени и
какво е значението им за спора. По искането на ищцата отправено
до трети неучастващи по делото
лица – Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив“ и ТЕЛК-Пловдив съдът ще се
произнесе след като ищцата оформи това свое искане в съответствие с процесуалната
норма на чл.192 от ГПК, като формурира исканията в нарочни молби с препис от
тези молби за третите неучастващи лица. По искането на ищцата за събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели при режим на
довеждане съдът ще се произнесе в съдебно заседание, след като ищцата приведе
това свое искане в съответствие с разпоредбата на чл.156, ал.2 от ГПК , а
именно- посочи за кои факти ще бъдат разпитани свидетелите. Относимо е искането
на ищцата за изслушване на съдебно
счетоводна експертиза и като такова следва да бъде уважено. Като относимо към предмета на спора следва да
се уважи искането на ответника за допускане на видео-техническа експертиза.
Относимо и необходимо за изясняване на обстоятелствата по делото е искането на
ответника за допускане до разпит на двама свидетели и като такова следва да
бъде уважено
Воден
от горното и на основание чл.140, ал.1 и 3 от ГПК Пазарджишкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА приложените към
исковата молба писмени доказателства.
ПРИЕМА приложените
към отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-икономическа експертиза, която да
отговори на поставените в доказателствената част на исковата молба въпроси.
Определя за вещо лице Любомир Црънчев при депозит в размер от 60 лв., платими
от бюджетните средства да съда.
ДОПУСКА изслушване на видео- техническа експертиза, която да отговори на
поставените в точка 2 от доказателствената част на писмения отговор въпроси.
Определя за вещо лице Петър Трендафилов Шопов при депозит в размер на 200 лв.,
платими от ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ответната страна за установяване на
обстоятелствата, посочени в точка 3 от доказателствената част на писмения
отговор.
По направеното от ищцата
искане по чл.190 от ГПК съдът ще се произнесе в съдебно заседание, след като
ищцата конкретизира това свое искане като посочи които точно документи от
трудовото и досие да бъдат представени и обясни значението им за спора.
По искането на
ищцата по чл.192 от ГПК съдът ще се произнесе в съдебно заседание, след като ищцата приведе това свое искане в
съответствие с процесуалните изисквания, посочени по-горе в мотивите на
определението.
По искането на ищцата за допускане на гласни
доказателствени средства съдът ще се произнесе в съдебно заседание след като ищцата приведе това свое искане в
съответствие с чл.156, ал.2 от ГПК като посочи за кои факти ще бъдат разпитвани
свидетелите.
Внася делото за
разглеждане в открито съдебно заседание и го насрочва за 27.10.2015г. от 14:30
часа, за която дата и час да се призоват страните. На вещите лица да се съобщят
задачите и да се призоват за съдебно заседание. Свидетелите на ответника при
режим на довеждане.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Препис от писмения отговор и приложенията към него да се
връчи на ищеца.
Определението е по движение на делото и не подлежи на
обжалване
РАЙОНЕН СЪДИЯ: