М О Т И В И
към
ПРИСЪДА № 26 от 09.04.2019 година
по НОХД № 185/2019 година на Районен съд (РС) – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно
производство (ДП) № 390/2018 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 869/2018 година по описа на
Районна прокуратура – Свиленград, Надя Митева
– Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение:
на Й.И., роден на *** ***, Република Гърция, българин, български
гражданин, живущ ***, неженен, с начално образование, ЕГН **********,
неосъждан, за това,
че на неустановена дата в
периода от 25.04.2018 година до 11.07.2018 година в село Бeлица,
област Хасково, в
съучастие като съизвършител с Д. ***, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита
на имот (премахване на стъкло на прозорец) и чрез използване на техническо средство – ключ, отнел чужди движими вещи, а именно: готварска
комбинирана печка марка
„NEO”, модел E – 6295 MF-TR (неизползвана) и 1 брой електрически мотор
за поливане с мощност 1.1 kWh (употребяван), ведно с 10 м. маркуч
армиран, всичко на обща стойност 270 лв., всички от владението на С.П. ***, без нейно съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното
следствие откраднатите вещи са възстановени - престъпление
по чл. чл. 197, т. 3, вр.чл. 195, ал. 1,
т. 3 и т. 4, вр.чл. 194,
ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК и
на Д.Д.Г., роден на *** ***, Република Гърция, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, с основно образование, ЕГН **********,
неосъждан, за това,
че на неустановена дата в
периода от 25.04.2018 година до 11.07.2018 година в село Бeлица, област
Хасково, в съучастие като съизвършител с Й.И. ***, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (премахване на стъкло на прозорец) и чрез използване на техническо средство – ключ, отнел чужди движими вещи, а именно: готварска комбинирана
печка марка „NEO”, модел
E – 6295 MF-TR (неизползвана)
и 1 брой електрически мотор за поливане с мощност 1.1 kWh (употребяван), ведно
с 10 м. маркуч армиран, всичко на обща стойност
270 лв.,
всички от владението на С.П. ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие
откраднатите вещи са възстановени - престъпление по чл. 197,
т. 3, вр.чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 4,
вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 20,
ал. 2 от НК.
В съдебно заседание
подсъдимите Й.И. и Д.Д. и служебните им защитници – адвокат Д.М. и адвокат И.Б., заявяват, че
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават
съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за
тези факти. Молят за определяне на наказание „Лишаване от свобода” в минимален
размер с приложението на чл. 66 от НК.
Участващият по делото Прокурор Надя Митева поддържа обвинението, така
както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано от
обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от
събраните доказателства в хода на процеса,
както и установени съставомерните – обективни и субективни признаци на
вменените престъпления по възведените правни квалификации, така същите и тяхното
извършване и авторството им в лицето на подсъдимите. Поради това, Прокурорът пледира
за признаването им за виновни и осъждането им, като на всеки от тях бъде
наложено предвиденото в чл. 197, т. 3 от НК наказание, което да се
индивидуализира при условията на чл. 54 от НК. С конкретно предложение относно
размера на следващото се наказание, държавният обвинител не се ангажира.
Пострадалият С.П.П. е конституирана в процесуалното качество на честен
обвинител. Претендира за налагане на наказание „Лишаване от свобода” в размер
на 2 години на всеки от двамата подсъдими.
Производството
в съдебната си фаза е протекло по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ
от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при
изрично изразено съгласие от подсъдимите и техните защитници в открито съдебно
заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на
основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради
това разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява
процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и
изрично изразени съгласия от привлечените подсъдими, като същите и Съдът е
уважил, след изслушването на страните,
постановявайки нарочен съдебен акт за провеждане на съкратено съдебно следствие
във фактически състав на цялостно признание на фактите от обстоятелствената
част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на
основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанията на подсъдимите Й.И. и Д.Г. се подкрепят от събраните в ДП доказателства, с Определение
обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направените от подсъдимите индивидуални самопризнания в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на всички
факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа страна, следното, така както
и се твърди в същия:
Видно от приложените Справки за съдимост, издадени от Централното бюро за
съдимост при Министреството на правосъдието, двамата подсъдими
не са осъждани.
Видно от приложените
в кориците на ДП Декларации за семейно и материално положение и имотно
състояние, подсъдимите сочат, че нямат деца, нямат доходи и не притежават МПС,
недвижими имоти, ценни книжа, дялове в дружества, парични средства по банкови
сметки и движимо имущество с единична стойност над 1 000 лв.
Видно от
Характеристичните справки, изготвени от Тодор Факиров - служител в Участък – Любимец,
подсъдимите имат криминалистически регистрации и срещу тях има заведени
заявителски материали.
Двамата подсъдими се познават
и са приятели.
Свидетелят С.П.П.
притежава наследствена къща в село Бeлица, област
Хасково. Къщата е едноетажна с приземен етаж. До жилищната
сграда има и отделна масива постройка от кирпич, която е лятна кухня, състояща се от една стая, салон и
санитарен възел. Входната врата на едноетажната жилищна сграда е двойна от алуминиева дограма, заключваща се със
секретна брава и секретен ключ, като дограмата на петте от прозорците на къщата
е дървена и само един от тях е от PVC.
Вратите на стаите в къщата се заключват с един
и същи обикновени ключове, като един от тях е
прибран от свидетеля П. в един от шкафовете. Вратата на
лятната кухня, намираща се в непосредствена близост до къщата, е метална и също се заключва като ключът стой в свидетеля П.. Имотът, свидетелят П. посещава
често, но тъй като й се налага да
се грижи за болния си баща, последната посещава
къщата в село Белица за последно на 25.04.2018 година. След тази дата свидетелят П. отива отново там едва на 11.07.2018 година, когато установява, че е влизано на етажа на
къщата и в лятната кухня. Установява, че
липсват готварска комбинирана печка марка „NEO”, модел E – 6295 MF-TR (неизползвана) и електрически мотор за поливане
с мощност 1.1 kWh
(употребяван),
ведно с 10 м. маркуч армиран, като за констатираното
сигнализира органите на МВР на телефон 112.
На неустановена дата в периода 25.04.2018 година до
11.07.2018 година, двамата подсъдими са заедно в центъра на село Белица, където изпиват
доста бира. Около 22.00 часа, след като им
свършва бирата, двамата решаватда отидат до къщата на свидетеля П., която и двамата познават. Подсъдимите прескачат оградната мрежа и влизат
в имота. Г. отива до
един от прозорците на едноетажната жилищна сграда, премахва пироните на едно от стъклата на прозорците и влиза вътре в къщата. През това време И. го чака в двора на
къщата. Г. започва да търси в къщата скъпи вещи и предмети с
цел кражба, като при търсенето в един от шкафовете на бюфета намира обикновен ключ, който взема и излиза отново през същия
прозорец. С намерения ключ Г. пробва да отключи металната врата на лятната
кухня и същата се отключва. Двамата подсъдими влизат в коридора на лятната кухня,
където виждат процесните готварска комбинирана печка и електрически мотор за
поливане, ведно с 10 м. маркуч. Тъй като двамата
нямат пари, решават
да изнесат вещите и да ги продадат, за да си купят пиене. Така и правят. Процесните вещи откарват до изоставена къща в село Белица, където се обаждат
на свидетеля Георги Узунов и му предлагат да му ги продадат. Последният се съгласява и закупува
вещите срещу сумата от 100 лв.
Назначената по делото Оценъчна експертиза установява, че стойността на вещите - предмет на престъплението възлиза на общата сума от 270 лв. към инкриминирания период.
В хода на ДП на двамата подсъдими са повдигнати обвинения по чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 20,
ал. 2 от НК. Двамата подсъдими се признават за виновни по така предявените им
обвинения като
описват механизма на извършване на деянията. В съдебната фаза също се признават за виновни.
По делото са извършени множество процесуално-следствени действия: назначена е и е извършена
Оценъчна експертиза, извършени са разпити на множество свидетели и очни ставки,
изискани са и са събрани множество документи и т.н.
Преди изпращане на
делото на Прокурора сумата от 270 лв. е възстановена на собственика – частния обвинител С.П.П., видно от приложените в кориците
на ДП Служебни бонове.
В хода на съдебното
производство, по реда на чл. 285 от НПК, бил изслушан запис от СД носител на постъпилия сигнал на ЕЕН
112, подаден от свидетеля П. като съдържанието му е възпроизведено в съдебния Протокол.
Събирането и проверката на доказателствените
средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3
от НПК. Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи,
е безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените в съдебно заседание
самопризнания от подсъдимите, подкрепени от приложените към ДП и приобщени
по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства – свидетелски
показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда, включват
Жалба с вх.№ 351000-3559 от 13.07.2018 година; Гаранционна карта, ведно с
Фискален бон и Договор за доставка на платена стока; Докладни записки; Декларации
за семейно и материално положение и имотно състояние; заключение по Оценъчната
експертиза; Справки за съдимост; Характеристични справки; Служебни бонове и др. Кръгът на гласните
доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП,
а именно: Тодор Г. Факиров, Филип Ангелов Голев, Д. Русалинов Белчев, С.П.П. и Маргарит
Латков Мавродиев, всички те материализирани в
съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с
доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката им, корелацията и
взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени
източници, така и с оглед начина на формирането им. Описаната фактическа
обстановка относно времето, мястото, механизмът на изпълнителните деяния, както
и тяхното авторство са доказани пряко от направените самопризнания на
подсъдимите по чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от
доказателствата, събрани на ДП и надлежно прибщени към делото по реда на чл.
283 от НПК, а именно: показанията на посочените свидетели, Служебни бонове,
Справки за съдимост, Гаранционна карта, ведно с Фискален бон и Договор за
доставка на платена стока, както и от заключението на назначената и изготвена Оценъчна
експертиза и др.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява и от вещественото доказателство, предявено в хода
на съдебното следствие по реда на чл. 284
от НПК.
Обясненията на подсъдимите
също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят
от останалите доказателства и доказателствени средства от ДП - кредитирани,
поради което липсват основания изложеното от тях да се счита обективно невярно.
До същия извод Съдът достигна и по отношение на
самопризнанията на подсъдимите, направени в съдебната фаза на процеса.
Съдебният състав, възприема изцяло и
кредитира заключението по извършената Оценъчна
експертиза, тъй като е извършена от вещо лице
– специалист с необходимата квалификация и знания, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи
лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2018 година
за съдебния район на Окръжен съд – Хасково и на Административен съд – Хасково, липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното
писмено
заключение обективира необходимите данни, ползвани
за оценката на процесните вещи и
фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Липсват и
обратни доказателства, опровергаващи констатациите и заключението
на вещото лице,
поради това Съдът намира за обоснована,
аргументирана и правилна експертизата и ползва същата
при формирането на фактическите и правните си изводи.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира
изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън
вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът
прие, че направените от страна на подсъдимите признания относно всички
релевантни факти по обвинението, кореспондират и се подкрепят от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.
При така изяснената
фактическа обстановка и установените факти,
изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с
действията си подсъдимите Й.И. и Д.Д.Г. са осъществили състава на престъплението чл. 197, т. 3, вр.чл. 195, ал.
1, т. 3 и т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК.
Както вече бе
посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз
основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично
правно съждение, да е доказано извършването на престъпленията с правна
квалификация чл. 197, т. 3, вр.чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 4,
вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 20,
ал. 2 от НК и тяхното авторство. С деянията си всеки един от подсъдимите
е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 197, т. 3,
вр.чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.чл. 194, ал. 1,
вр.чл. 20, ал. 2 от НК.
От обективна страна се
установява, че
подсъдимите на неустановено дата в периода от 25.04.2018 година до 11.07.2018 година в село Бeлица, област
Хасково, в съучастие като съизвършители, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (премахване на стъкло на прозорец) и чрез използване на техническо средство – ключ, са отнели чужди
движими вещи, а именно: готварска комбинирана печка марка „NEO”, модел E – 6295 MF-TR (неизползвана) и 1
брой електрически мотор за поливане с мощност 1.1 kWh (употребяван), ведно
с 10 м. маркуч армиран, всичко на обща стойност
270 лв.,
всички от владението на С.П. ***, без нейно съгласие като с действията си са прекъснали
упражняваната от П. фактическа власт върху вещите и са установили свое
владение върху тях, като до приключване на съдебното следствие
откраднатите вещи са възстановени.
Предвид изложеното като пълнолетни вменяеми лица подсъдимите Й.И. и Д.Д.Г. са годни субекти на престъпленията.
От
субективна страна инкриминираните деяния са извършени виновно, при
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Всеки
от двамата подсъдими е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
последици
и от волева страна е целял тяхното настъпване. Всеки от тях е действал с ясното съзнание, че тези вещи не
му принадлежат и
са чужди, но въпреки това ги е отнел и присвоил, като
е целял именно това. Т.е. веки от тях е съзнавал, че с деянието си ще лиши от фактическа власт частнияя обвинител С.П.П., предвиждал е преминаването на вещите в негова фактическа власт и е
целял да установи тази власт върху предмета на престъплението с цел последващо
разпореждане без правно основание.
У двамата е налице формиран
преди извършване на престъплението общ умисъл,
обхващащ всички елементи на престъпния състав.
Деянията правилно са квалифицирани като такива по чл. 20,
ал. 2 от НК, тъй като двамата подсъдими заедно са
участвали в изпълнителното деяние на престъплението, за което им е предявено
обвинение - всеки един от подсъдимите непосредствено и пряко е участвал в
действията по отнемане на процесните вещи,
поради което всеки от тях е действал като извършител по смисъл на чл. 20, ал. 2 от НК. Т.е.
посочената норма като част от цифровата правната квалификация на деянията следва иманентно от предявените фактически обвинения за съучастието им в това
престъпление, във форма на съизвършителство.
Обстоятелството,
че деянията са били извършено чрез премахване на стъкло на прозорец, безспорно представлява повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК и обосновава наличието на този
квалифициращ белег в правната квалификация на обвиненията на подсъдимите. Преодоляването на посочената преграда е било в пряка причинна връзка
със самото отнемане на процесните вещи, тъй като по този начин подсъдимите са си осигурили достъп
до същите.
Ключът,
използван за отваряне на вратата на лятната кухня, обосновава квалификацията на
деянията като такива по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК. Техническо средство е
всяка създадена от човек вещ, която се ползва за отнемане на самата вещ или за
други предходни дейности като например преодоляването на прегради - ключ, шперц, ножици
за рязане на тел и др.п. За да е налице този квалифициран случай е нужно техническото
средство да бъде ползвано по предназначение, какъвто е и настоящия случай. Иначе казано налице е и квалифициращото деянията на подсъдимите обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК – техническо средство. Използваният от подсъдимите ключ, с помощта на който е отключена вратата на лятната кухня несъмнено представлява предмет, създаден от човека, които по
своето обичайно предназначение служи за осъществяване на техническа операция. В конкретния
случай визираният предмет съществено е улеснил
подсъдимите при
осъществяване на престъплението. Поради така изложеното, отчитайки трайната и
непротиворечива съдебна практика в тази насока, Съдът прие, че този предмет представлява вещ,
послужила за
извършване на престъпното деяние и използването й безусловно предопределя квалификацията на
същото по този по-тежко наказуем състав по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение второ от НК.
С разпоредбата на
чл. 197 от НК
законодателят е предвидил открадната вещ да бъде „върната”
или „заместена”,
т.е. изисква се елемент на „доброволност” от страна на
подсъдимия, за да се ползва от привилегията да му бъде
наложено по-леко наказание при индивидуализиране на наказателната отговорност,
т.е. акцентът е насочен
върху възстановяване на имуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, но
това трябва да
стане със съдействието на дееца, а не в следствие на действия на Разследващия
орган. Поради всичко гореизложено, настоящият Съдебен състав намира,
че правилна се явява и
въприетета от Прокурора квалификация на деянията по чл. 197 от НК, тъй като
стойността на процесните вещи е въстановена доброволно от подсъдимите.
Подсъдимият Й.И. е роден
на *** ***, Република Гърция, с ЕГН **********. Български
гражданин е от
български произход. Живее в село Бeлица,
област Хасково. Не е женен. С начално образование. Не е осъждан. Понастоящем се намира в Затвора – Стара Загора. Не
работи към настоящия момент, но преди това е работил във фабрика за броколи в
Испания.
Подсъдимият Д.Д.Г. е роден
на *** ***, Република Гърция, с ЕГН **********. Български
гражданин е от
български произход. Живее в село Бeлица, област
Хасково. Не е женен. С основно образование е. Не е осъждан. Работи по трудово правоотношение с фирма „Катарджина”.
При определяне
вида и размера на наказанията на всеки от подсъдимити, Съдът се съобрази с двата основни принципа на
наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност и
принципът на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият
принцип на наказателноправната ни система за извършеното от всеки от подсъдимите
престъпление в специалния текст на чл. 197, т. 3 от НК, законодателят е
предвидил наказание „Лишаване от свобода” до осем година, без да е предвиден специален минимум.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на всеки един от подсъдимите, Съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дейците,
мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото им съдебно минало, младата им възраст, добросъвестното
процесуално поведение в съдебната фаза по отношение на Д.Г., с
обясненията си съдействат за разкриване на обективната истина, ниския предмет на престъплението (сравнено с минималната работна
заплата за страната за 2018 година в размер на 510 лв.
съгласно ПМС №
316/20.12.2017 година), изразеното съжаление, искрено разкаяние, критичното отношение към извършеното,
ниския социален статус на подсъдимите, изявеното желание за в бъдеще да спазват
правомерно поведение и тежкото им финансово състояние; а
като отегчаващо вината обстоятелство се отчете
грубото незачитане на законите на страната ни.
Причина
за извършване на престъпленията е ниското правно съзнание и култура
на подсъдимите и незачитането на установения в
страната ред за поведение в обществото и установения в страната правен режим относно собствеността,
незачитане спокойствието на гражданите и
липса на морални задръжки.
Обществената опасност на подсъдимите не е завишена предвид изложеното
по–горе, както и обществената опасност на деянията предвид стойността на
предмета на престъплението (1/2 от минималната работна заплата за страна) и
механизмът на извършване на инкриминираното деяние (кражба чрез използване на
ключ, оставен в шкаф в имота).
В случая са налице
предпоставките на чл. 55 от НК за индивидуализиране
на наказанията чрез замяна. Наличните смекчаващи обстоятелства сочат
на многобройност, като е налице и втората кумулативна предпоставка за
приложението на чл. 55 от НК, а
именно и най–лекото, предвидено в
закона наказание да се явява несъразмерно тежко. С оглед на гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
Съдът постанови Присъдата си при наличието на многобройни смекчаващите вината
обстоятелства и при незавишена обществена опасност на дейците и на деянията
като призна всеки един от подсъдимите за виновен по повдигнатото обвинение и им
наложи справедливи наказания при условията на чл. 55, ал. 2, т. 2 от НК, а
именно наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 1
година с периодичност 2 пъти седмично, „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 1 година и „Безвъзмезден труд в полза на обществото” по 100 часа годишно за 1
година. На
основание чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС наказанието „Пробация” следва да се изпълни по настоящия адрес на всеки от подсъдимите.
Така индивидуализираните наказания на
всеки от подсъдимите ще въздейства в достатъчна степен върху личността им като
предизвика положителни промени в съзнанието и ги мотивира към правомерно
поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция.
В случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с него всеки от подсъдимите ще бъде предупреден, че подобно
поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще
му даде възможност да преосмисли напълно извършеното деяние. Съдът се надява с
това да се повиши чувството им за отговорност и гражданско правосъзнание, за да
не допуска занапред подобни престъпления. От друга страна индивидуализирано
така по вид и размер, наложеното наказание на всеки от двамата подсъдими, Съдът
прецени за необходимо, достатъчно и справедливо наказание за постигане целите
на наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК, а именно: да се
въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. По-малко наказание не би било достатъчно за постигане на
предвидените от закона цели.
Съдът приложи разпоредбата на чл. 55
от НК, тъй като тя е по-благоприятна на подсъдимите в сравнение с тази на чл.
58а от НК.
Разпоредбата на чл. 55 от НК дава възможност за налагане на по-леко по вид
наказание, каквото е „Пробацията” в сравнение с наказанието „Лишаване от
свобода”.
Относно разноските:
По предявените обвинения, подсъдимите бяха
признати за виновни, като при този изход на наказателното дело и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът осъди всеки от тях да заплати направените по
делото разноски, от които по Републиканския бюджет, този на МВР – сумата от по
32.26 лв. – разноски от ДП, вносими по сметка на ОДМВР - Хасково, съответно и
по Бюджета на съдебната власт – държавна
такса – по 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителни листи, вносими
по сметката на Районен съд – Свиленград.
Относно вещественото
доказателство:
По
отношение на приобщеното по делото веществено доказателство - един брой диск,
изпратен от Районен център 112 – град Кърджали, Съдът постанови да остане
приложен по делото, след влизане на Присъдата в сила.
Мотивиран от
гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)