№ 265
гр. Пазарджик, 27.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Коста Ст. Стоянов
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
и прокурора Албена Йорданова Кузманова (ОП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215200600491 по описа за
2021 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
На второ повикване в 11:20 ч. се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим ИВ. ИВ. П. се явява лично и със служебен
защитник адв. Р.А., редовно упълномощен по делото.
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор К..
Прокурорът: – Да се даде ход на делото.
Адв. А.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,
СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
1
Адв. А.: – Поддържам така депозираната жалба. Няма да соча
доказателства.
Прокурорът: – Оспорвам жалбата. Нямам доказателствени искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: – Уважаеми окръжни съдии, ще Ви моля да оставите без
уважение като неоснователна въззивната жалба на подсъдимият И.П. срещу
присъда постановена по НОХД 149/21г .по описа на РС гр. Велинград
досежно изложени съображения за незаконосъобразност и в нарушение на
материалния и процесуален закон, както и възраженията относно явна
несправедливост на наложеното наказание, относно размера Глоба 1000лв.
Първоинстанционният съд е изградил фактическите и правните изводи по
настоящия спор въз основа на цялостен и задълбочен анализ на всички
събрани по подлежащия процесуален ред доказателства,както изисква чл.107
ал.5 от НПК,като е изложил обосновани изводи за тяхната достоверност и
относимост към спора. При разследването на делото не са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените. Съответно, липсва
каквото и да е основание да се счита,че вътрешното убеждение на
първоинстанционния съд по същество,което е суверенно не само относно
оценката на доказателствата,но и за тяхната достатъчност на формиране на
конкретен фактически и правен извод,е било опорочено,а също и така,че е
било накърнено правото на защита на подсъдимият. При установената
фактическа обстановка правилно е приложен материалния закон с
изискуемите елементи от обективния и субективен престъпен състав на
чл.216 ал.6 във вр.с ал.1 от НК При индивидуализацията на наказанието
досежно условното му изтърпяване не са допуснати нарушения на
материално правните наказателни норми и не е налице несъответствие между
наказанието и обществената опасност на извършеното престъпление и
личността на дееца. Правилно първоинстанционния съд е счел,че в случая са
2
налице предпоставките за освобождаване на П. от наказателна отговорност
по реда на чл.78А от НК и налагане на административно наказание. Няма
очевидно несъответствие между обществената опасност на деянието и
дееца,от една страна и тежестта на определената санкция от друга. Ето защо,
уважаеми Съдии, Ви моля да оставите в сила присъда на РС Велинград.
Адв. А.: – Уважаеми окръжни съдии, в случая с обвинителния акт е
инкриминирана и се твърди форма на вина непредпазливост, при
осъществяване на престъплението, като е посочена съответна правна
квалификация чл. 216, ал. 6 от НК. Обстоятелства, установени в конкретния
казус, обаче сочат липса на всички елементи на непредпазливата вина, която
хипотеза, вече е обосновано приложението на института на случайното
деяние. Безспорно е, че в двата случая се причиняват вредни последици, но
разликата е в наличието или отсъствието на виновно причинно следствена
връзка, както и при двете деяния, извършването при условията на
несъзнателна непредпазливост, така и при случайното деяние, деецът е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици. При
небрежността той е бил длъжен и е могъл, според обстоятелствата им да ги
предвиди, за разлика от случайното деяние. Тук той е в невъзможност да
направи това. От всички събрани по делото писмени и гласни доказателства
се установява, че на процесната дата, осъщественото от П. деяние следва да се
квалифицира като случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като той
не е предвиждал и не е бил длъжен да предвиди настъпването на вредоносния
резултат, нито е имал обективната възможност за това. От разпитания по
делото началник на ВиК към инкриминирания момент, стана известно, че
задължение на тези институции е да поставят тази водопроводна тръба на
метър и двадесет от земята. След като е настъпила авария и се е напълнил с
фекалии, изпражнения и мръсотии домът на подсъдимия, той е бил принуден
да направи един минимален канал, за да изтичат тези мръсотии към пътя,
докато благоволят да се явят от съответната институция, да отводнят
жилището на подсъдимия. И при това положение, копаейки около 30-40 см в
дълбочина, без да предвижда ни най-малко каквото и да очаква, пропуква
пластмасова тръба за водопроводната мрежа в Ракитово и настъпва авария.
Веднага, сигнализират се двете институции. На място се явяват. Отстранява
се аварията с две скоби. Заплаща всички щети, но не мога да се съглася, че
3
тук в случая, той би следвало да търпи такава тежка санкция, по реда на чл.
216, докато е напълно възможно и предвидено в Закона за водите и по един
административен акт за глоба от 100 лв., отколкото да бъде поведен под
такава отговорност. В условията на алтернативност, дори може да се тълкува,
че в случая е налице действия без вина при условията на извинителна грешка
по смисъла на чл. 14, ал. 2 от НК, защото той не е знаел, нито е в
компетентността му да предвиди, че там някъде на около 40 см. минава
такава тръба. В какъвто смисъл е и Решение №467/2008 г. на ВКС по нак.
дело № 476/2008 г. на трето наказателно отделение. В този аспект моля да
преразгледате изцяло казуса и да изложите Вашите правни доводи, дали в
действителност, в случая се касае за извинителна грешка, за случайно деяние,
или пък би следвало да се приложи разпоредбата административно-
наказателна по смисъла на чл. 218в от НК. Много са другите правни
възможност за произнасяне по събраната фактология на случая, но не мога да
се съглася, че в случая би следвало подсъдимият да носи отговорността по чл.
216- по непредпазливост да причиняване на тези вреди. В този аспект моля за
Вашето решение.
Реплика Прокурор: - Тези доводи вече са изложени пред
първоинстанционния съд и той подробно ги е обосновал в мотивите си.
Подсъдимият е изкопал част от улицата, извън двора на къщата, в която
живее и е знаел откъде минава водосточната тръба. Още повече, видял е на
какви сантиметри, на каква дълбочина е разположено, т.е. той е знаел, че
дълбочината й влиза в къщата му. От друга страна, той много добре е знаел и
е могъл да има представа и да формира за възможността за настъпване на
обществено опасните последици, извършвайки такава дейност. Ето защо моля
да потвърдите акта.
Дуплика адв. А.: Нищо подобно не е вярно, тъй като в случая, той е
търсил мръсната, канализационната тръба, която няма нищо общо с тази
водопреносната. Той не е търсил тази водопроводна тръба. Не е знаел къде се
намира. В никакъв случай не е знаел къде се намира.Това не е вярно.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия И.П. : Ако знаех къде се
намира, нямаше да удрям тази тръба. Няма как аз да ида и умишлено да
4
направя тази авария. Просто се опитах, че дъщеря ми стъпваше на лайна, с
извинение пред Вас. Просто се опитах да поправя работите. Не че знаех къде
е това.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия И.П.: Каквото решите вие.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:30 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5