№ 113
гр. Ловеч, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА А.
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА А. Въззивно гражданско дело №
20254300500059 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл.79 от ЗС.
С Решение № 518/11.11.2024г.,пост.по гр.д.№19/2023г. РС-Ловеч е отхвърлил иска на В.
Н. Б. от с.В., о. Л., против В. А. П. от гр.П.,(в лично качество и заместил в хода на процеса С.В.П..,
на осн.чл.227 от ГПК), М. А. К. от гр.С.(в лично качество и заместила в хода на процеса С.В.П.. на
осн.чл.227 от ГПК), И. О. Е. от гр.К. и С. Х. С. от гр.Л., с правно основание чл.124,ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл.79,ал.1 от ЗС, за признаване за установено, че В. Н. Б. е собственик по давностно
владение на следния недвижим имот- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11452.132.394 по
КККР на с. В., общ. Л., одобрени със Заповед № РД-18-45/16.08.2007 г. на изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на поземления имот: с. В., общ. Л., обл. Л., ***, с площ 1819 кв. метра, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 394, парцели: III /трети/ и IV
/четвърти/, при съседи: 11452.132.680, 11452.132.395, 11452.132.396, 11452.132.397, 11452.132.641,
11452.132.393, заедно със сградите, които попадат върху имота: Сграда с идентификатор
11452.132.394.1, със застроена площ 60 кв. метра, брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна; Сграда с идентификатор 11452.132.394.2, със застроена площ 18 кв. метра, брой
етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; Сграда с идентификатор
11452.132.394.3, със застроена площ 44 кв. метра, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска
сграда; Сграда с идентификатор 11452.132.394.4, със застроена площ 49 кв. метра, брой етажи 1,
предназначение: селскостопанска сграда, и Сграда с идентификатор 11452.132.394.5, със застроена
1
площ 32 кв. метра, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, като неоснователен и
недоказан. Отхвърлен е и искът на В. Н. Б. против В. А. П. от гр.П.,(в лично качество и заместил в
хода на процеса С.В.П.., на осн.чл.227 от ГПК), М. А. К. от гр.С.(в лично качество и заместила в
хода на процеса С.В.П.. на осн.чл.227 от ГПК), И. О. Е. от гр.К. и С. Х. С. от гр.Л., с правно
основание чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за съсобственост върху недвижим имот
№ 72, том IV, рег.№ 6656, дело № 509/31.10.2022 г. на нотариус Ц.Л. с № 138 в НК и район на
действие РС-Ловеч, с който С.В.П.., В. А. П. и М. А. К. са признати за съсобственици въз основа на
давностно владение и наследство по закон на описания по-горе недвижим имот, като
неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и искът на В. Н. Б. против В. А. П. от гр.П.,(в лично
качество и заместил в хода на процеса С.В.П.., на осн.чл.227 от ГПК), М. А. К. от гр.С.(в лично
качество и заместила в хода на процеса С.В.П.. на осн.чл.227 от ГПК), И. О. Е. от гр.К. и С. Х. С.
от гр.Л., с правно основание чл.26, ал.1,пр. 1 и ал.2,пр.2, 4 и 5 от ЗЗД, за прогласяване нищожност
поради противоречие със закона, липса на съгласие, липса на основание и привидност, на Договор
за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с Нотариален акт № 73, том IV, рег.№ 6661, дело
№ 510/31.10.2022 г. на нотариус Ц.Л. с № 138 в НК и район на действие РС-Ловеч, и на Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, оформен с Нотариален акт № 169, том IV, рег.№ 7562, дело
№ 587/07.12.2022 г. на нотариус Ц.Л. с № 138 в НК и район на действие РС-Ловеч, с предмет по
двата договора същият недвижим имот, като неоснователни и недоказани. Отхвърлено е искането
на В. Н. Б. за присъждане на направените от него разноски по делото,като е осъден да заплати на В.
А. П. сумата 1500лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение и на С. Х. С. сумата
1500лв.- разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Отхвърлено е искането на М. А. К. за
присъждане на разноски по делото.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от В. Н. Б. от с.В.,о. Л.,чрез адв.Р. Р.-АК-
Благоевград,с телефон за контакт ********** и e-mail - ********@***.**. Счита че е неправилно
тъй като не са отчетени множество релевантни за изхода на делото факти и обстоятелства,поради
което съдът неправилно е приел,че исковете са неоснователни и ги е отхвърлил. Възразява,че от
уговарянето в предварителния договор на срок за предаване на владението(15.05.2005г.),от
напускането на селото и преместването им в друг град след продажбата,също и предаването на
оригиналите на документите за собственост, може да се направи извод, че продавачите са
„абдикирали“ от имота. Цитира и анализира подробно всички свидетелски показания и
заключава,че в показанията на водените от ответниците свидетели има противоречия по отношение
факта имотът бил ли е пустеещ през годините, кой го е владял и стопанисвал, постоянно ли са били
в селото или са живели в чужбина.Моли да се отмени обжалваното решение и исковете се уважат
изцяло. Претендира присъждане и на направените съдебни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от В. А. П. и М. А. К.-двамата чрез
адв.М.В.-ЛАК. Оспорват въззивната жалба и считат изложените съображения за неоснователни.
Излага,че в подкрепа на възраженията си срещу решението въззивникът заявява единствено анализ
на свидетелските показания,но от тях не се доказва поддържаната от него теза за упражнявано
давностно владение.Това не се доказва и от останалите събрани по делото писмени доказателства.
Твърди,че те са придобили имота по наследство и давност от баща им и дори да е имало период от
няколко месеца или година,в който да не са посещавали имота, не са изгубили собствеността,тъй
като вече е била придобита по давност от праводателя им. От своя страна ищецът не е доказал по
никакъв начин да е демонстрирал владението си, да е подобрявал, да се е грижил за имота. В
противоречие с твърденията му в първата инстанция,че предварителният договор не е могло да се
2
обяви за окончателен поради липса на документи за собственост, сега във въззивната жалба се
твърди за първи път,че именно той е разполагал с оригинал на документа за собственост.Моли да
се потвърди обжалваното решение
Постъпил е отговор и от С. Х. С.,чрез адв.С. Д.-ЛАК. Счита възизвната жалба за
неоснователна и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Споделя извода на съда за
неоснователност на предявените искове като неоснователни и недоказани,като излага подробни
доводи по всеки.Не е обосновано по какъв начин ищецът е упражнявал твърдяното давностно
владение върху имота, кога е влязъл във владение и до кога го е упражнявал. Предварителният
договор не може да служи за валидно правно основание за упражняване на владение,тъй като има
само облигационни последици. Липсва уговорка владението да се предава в момента на сключване
на договора.Не е доказано и твърдението, че това е сторено на предвидената дата-15.05.2005г.
Напротив-представена е нотариална покана от собственика на имота А.Н. към В. Б. да се яви пред
нотариуса на 14.10.2005г., за да може да изпълни задължението си за предаване на имота,съотв.на
ключовете.Тази нотариална покана е с достоверна дата и обвързва съда и страните с
доказателствена сила по отношение изявленията в нея.За разлика поканата от ищеца към А.Н. не е
с нотариална заверка,съотв.с такава доказателствена стойност.От друга страна сам ищецът
обяснява,че по това време е бил в чужбина и не е получил владението на имота-т.е.признава,че
владението не му е предадено. Предварителният договор не е изпълнен по вина на купувача,който
не е спазил уговорения срок-до 01.06.2006г. за явяване и сключване на окончателния.Липсват
доказателства за плащане на цената. От друга страна безспорно е установено,че С. Х. се
легитимира като собственик на имота по силата на валидна покупко-продажба от лице,придобило
имота от наследниците на А.Н.. Собствеността на наследодателя им е категорично доказана и
установена с влязло в сила съдебно решение от 13.05.1960г. по описа на Ловешкия районен съд.От
този момент до смъртта си през 2015г. А.Н. е владял имота на законно основание(съдебно решение)
и въз основа на давностно владение е придобил цялата му площ от 1800кв.м.,съгл.КККР на
селото.По силата на наследственото правоприемство неговите наследници са собственици на целия
имот. Съставянето на нотариален акт по обстоятелствена проверка се е наложило поради
различията в площа на имота- 1300кв.м.по съдебното решение от 1960г. и 1800 кв.м.по
кадастралната карта. По изложените съображения моли да се потвърди обжалваното решение.
В съдебно заседание страните не се явяват лично,представляват се от пълномощниците
им,които поддържат заявените позиции. От адв.Р.-пълномощник на въззивника и адв.Д.-
пълномощник на въззиваемата С. С., се представят писмени защити.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.19/2023г. на РС-Ловеч,
преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си
по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирано
лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я прие за
редовна. Своевременно са постъпили отговорите на въззивната жалба и следва да се приемат.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци,
водещи до нищожност и недопустимост на обжалваното решение.
С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на
правилността на атакуваното решение.
3
По същество.
Не се спори по делото,че на 02.02.2005г. е сключен предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот,с който А.Н. П. от с.В.-продавач, обещава да прехвърли правото на
собственост на В. Н. Б.-който купува от свое име, но за сметка на лицето Б.С. от гр. С.Р.М., върху
недвижим имот- дворно място в с.В., К. община, с намиращите се в него стопански постройки,
стара къща и сая, представляващо по представената при сключване на договора скица №
54/11.11.1993г., парцел III (трети) и парцел IV (четвърти), пл.с.н. 394, в квартал 59, а съгласно
Решение от 13.05.1960 г. на Ловешки районен съд, постановено по гр.д.№ 51/1960 г. по описа на
същия съд, парцел V от квартал 83 по плана на с. В., с площ на цялото място по приложената скица
– 1800 кв.м., а по приложеното решение – 1300 кв.м., при граници: улица, Б.Е., собствена парцела,
Г.С.Г.. Съгласно чл.3 цената на имота е 3500лв. като е посочено,че ще бъде платена от купувача
изцяло и в брой на продавача при сключване на договора. Предвидено е предаване на владението
на купувача в срок до 15.05.2005г. Сключването на окончателния договор е регламентирано със
срок до 01.06.2005г.
Продавачът се легитимира като собственик с Решение от 13.05.1960г. на РС-Ловеч,
пост.по гр.д.№51/1960г. по описа съда,с което е обявен за окончателен предварителен договор от
19.09.1959г., с който П.К.Г. от с.В. продава на А.Н. П. от с.с. собствения си недвижим имот, а
именно дворно място в с.В. с намиращите се в него постройки, стара къща и сая, съставляващо
парцел V от кв.83 по плана на селото, цялото от 1.3 декара, при граници: улица, Б.Е., собствена
парцела, Г.С.Г..
Представена е покана, озаглавена „нотариална покана“, от В. Н. Б. до А.Н. П., в която
ищецът обяснява, че все още не е изпълнен ангажиментът за предаване на владението,поради което
определя нов срок-до 15.09.2005г.на продавача. Предупреждава,че ако не бъде изпълнено в този
срок „..ще предприема всички необходими правни действия за защита на правото ми на
собственост.“ Върху поканата няма отбелязване кога е съставена. За връчването й се представя
разписка с дата на печата за връчване „9.9.05-17“, подател В. Б. и получател А.П..,но в нея не е
отразено какъв документ се връчва, поради което не може да се приеме,че касае именно поканата.
Продавачът А.Н. П. също отправя покана до купувача, оформена като Нотариална
покана с рег.№ 1386/06.10.2005г. на Нотариус с №481 в НК и район на действие РС-Ловеч, с която
го уведомява, че по негова вина не е могъл да изпълни поетото задължение да му предаде
владението на имота в уговорения срок. Сочи,че е предал необходимите документи за нотариалното
прехвърляне на имота на бащата на ищеца – адв.Н.Б..,като и чрез него го е поканил да предаде
владението, но и това не е сторено. Затова го кани да се яви в кантората на нотариуса на
14.10.2005г. в 10ч., за да му предаде ключа на имота и извършат прехвърлянето на собствеността.
Предупреждава го, че поредно неявяване му ще счита за нов отказ да се приеме владението. С
поканата продавачът уведомява купувача,че от 15.10.2005г. ще живее на постоянен адрес в гр.
С.,***, тел.****.
Не се спори,че съгласно КККР на с.В. спорният имот е с идентификатор 11452.132.394
по КККР на с. В., общ. Л., с адрес: с. В., ***, с площ 1819 кв. метра, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 394, парцели: III /трети/ и IV /четвърти/, при
описани съседи, заедно със сградите, които попадат в имота: Сграда с идентификатор
11452.132.394.1, със застроена площ 60 кв. метра, брой етажи 1, предназначение:жилищна сграда–
4
еднофамилна; Сграда с идентификатор 11452.132.394.2, със застроена площ 18 кв. метра, брой
етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; Сграда с идентификатор
11452.132.394.3, със застроена площ 44 кв. метра, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска
сграда; Сграда с идентификатор 11452.132.394.4, със застроена площ 49 кв. метра, брой етажи 1,
предназначение: селскостопанска сграда, и Сграда с идентификатор 11452.132.394.5, със застроена
площ 32 кв. метра, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда,
А.Н. П. почива на 16.04.2015г. и оставя за свои наследници по закон съпруга С.В.П.. и
деца – ответ.В. А. П. и М. А. К..
От приложеното копие от нотариално дело №509/2022г. на Нотариус с №138 в НК и
район на действие РС-Ловеч, се установява, че по реда на чл.587 от ГПК наследниците се
снабдяват с констативен нотариален акт №72,т.ІV,рег.№6656 от 31.10.2022г.,с който е удостоверена
собствеността им ,придобита въз основа на давностно владение и наследство по закон върху
спорния имот.
С Договор за покупко-продажба от 31.10.2022г., оформен с Нотариален акт №73,т.IV,рег.
№6661,дело №510/2022г. на Нотариус с рег.№138 в НК и район на действие РС-Ловеч, С.В.П.., В.
А. П. и М. А. К. продават на отв. И. О. Е. имота за сумата от 4500лв.
На 07.12.2022г. е следващата продажба,обективирана в Нотариален акт № 169,т. IV, рег.
№ 7562, дело № 587/2022г. на нотариус с №138 в НК и район на действие РС-Ловеч, по която И. О.
Е., чрез пълномощника си Х.С.Л., продава имота на отв.С. Х. С., тогава непълнолетна, действаща
със съгласието на баща й Х.С.Л., за сумата 4500лв.
По делото е представен и Констативен протокол с №4872198 от 07.12.2020г., съставен от
„ЧЕЗ Разпределение България“АД,с който е удостоверена смяна на електромера на абонат на адрес
с.В., ***,с вписан потребител А.П...
Ищецът твърди,че е придобил имота въз основа на упражнявано давностно владение с
начало от 15.05.2005г.,в продължение на 17 години, до м.декември 2022г., когато забелязал
непознати за него лица в имота, които се представили за собственици.
За обосноваване на твърдението си ищецът ангажира свидетелски показания на
лицата,участвали като свидетели в обстоятелствената проверка за съставянето на констативния
нотариален акт на ответниците-наследници на продавача А.Н. П.. Всички свидетели са съседи на
имота,живеят в близост, познават и страните.
Свидетелят П.Б.С. е работил в А. в периода 2007 – 2020г., но си идвал в с.В. по няколко
пъти в годината. Познава хората в селото, а в момент е кмет на селото.Познава от малък А,който
бил председател на Ликвидационния съвет. Знае, че имотът,за който се спори,е негов и на
съпругата му.Преди да замине за А. е виждал в имота и децата им В. и М.. След това ги видял на
сделката по продажбата на имота, при нотариуса.Познава и купувача(отв.И. Е.). Знае, че около 200
г. А. и съпругата му заминали да живеят в гр.П., но е чувал от хората в селото, че си идвали
периодично в имота. Не знае някой да има претенции към този имот.Във връзка със сделката
свидетелят лично правил проверка в Кадастъра и се убедил,че имотът е записан на А.Н..
Свидетелят познава ищеца от скоро(сред завръщането си от А.), знае, че Б. е учил в Г. и от около 4 -
5 години живее в бащината си къща в селото.Тази къща е на същата улица срещу спорния имот, на
около 50 метра. Свидетелят не е виждал ищеца в процесния имот. Близо до този имот е и бащиният
имот на Х.Л. – баща на отв.С. С..Обяснява, че преди около 3 години помагал за изкопаване на яма в
5
имота на Х.Л. и видял, че процесният имот е в пустеещо състояние, неподдържан, с храсталаци, с
рушащи се сгради, покривът на къщата с разместени керемиди, с паднала ограда, а в двора пасели
кози. След закупуването на имота от бащата на С., в продължение на пет дни работил вътре багер,
за да го изчисти.
Свидетелят И.М.И. също живее наблизо. Знае,че имотът е на А.Н.,който живеел там
със съпругата му С. и те си поддържали имота.Преди около 15 години заминали в друго населено
място и ги е виждал да си идват в имота по един – два пъти в годината, „наобикаляха имота“, но не
е виждал някой друг да го поддържа имота или да претендира за него. Свидетелят познава и
ищеца,но не го е виждал в имота-да поддържа,да чисти,ходи си в неговия имот,който е на 40-50м.
по диагонал.Ищецът е във В. от 4-5 години и си ходи в неговия имот. Обяснява,че преди Х. да купи
имота всичко било в разруха-„..Имало е явно ограда,но всичко беше паднало,сринато
беше.Растителността беше колкото мен висока в имота..“.
Свидетелят Я.Г.Я. живее основно в с.В.,на 80м.от спорния имот е къщата му. Знае,че
спорният имот е бил преди на А.Н.,който бил в Ликвидационния съвет на селото. Знае,че
семейството се преместили в гр.П.,но си идвали и във В.-съпругата му по-рядко,децата също
идвали и били приятели.Постепенно имотът запустял-„..стана буренак,съборетина и общо взето
нямаше ограда..“. Разбрал от Х.Л.,че иска да купи имота, защото се намирал в съседство с неговия
бащин имот. Той го помолил да се яви при нотариуса, за да даде показания на кого е имота. След
като минала сделката по покупката на имота от Х., последният му споделил,че ищецът В. Б. има
претенции за имота. Свидетелят се учудил, защото не е виждал ищеца да стопанисва имота и да го
поддържа. В селото също не се говорило В. да е собственик на имота. Знае,че се е установил в
селото през последните 4-5-6 години,а преди това е бил студент в Г..
Свидетелят М.Н.Б. живее от 40 години в с.В..Познава страните,с изключение на И. Е..
Знае от С., че са продали имота чрез В. Б., на негови приятели за 3600лв. След това С. и съпругът й
се изнесли от имота, продавали имущество, мебели, и заминали да живеят в П.. Имотът се намирал
в съседство- срещу имота на В. Б.. Когато е минавала покрай имота преди 5 – 6 години, е видяла,че
не е запустял и се поддържа. Виждала е В., баба му и баща му да изнасят треви и други неща от
имота, но не може да каже кога ги е виждала, тъй като не винаги маршрута й е от там. Виждала е В.
да прави общо почистване на двора няколко пъти, но през колко време, не може да каже.Имотът
бил ограден. Виждала е В. в селото да пазарува, ходел в пощата при нея да вземе пенсията на баба
си, но не знае къде се прибира. Преди 3 – 4 месеца минала покрай имота и видяла, че дворът е в
различно състояние от това, което е бил-имало подобрения, къщата с нов покрив, макар да не е
виждала преди да е паднал стария покрив.
Свидетелят Х.Ц.Х.в живее във с.В. откакто е роден,на около 600-700 метра от
имота,където В. Б. живее заедно с родителите си и баба си и дядо си. Знае, че В. живее в с. В. от 5 –
6 години. Помни,че преди 10-на години В. изсякъл дървета в съседен срещу тях имот, за да го
изчисти. Този имот бил на А.Н.. В. му обяснил, че е купил имота. Покривът на плевнята бил паднал
и В. събрал циглите, за да не се рушат.Друго не помни да е правил там. Сега имотът е изчистен от
Х..
Свидетелят А.Ф.А. живее в с.В. от 40 години. Познава В. Б., тъй като живеят в една
махала през няколко къщи. Той живеел в селото от около 5 – 6 години с родителите си и баба си.
Свидетелката не знае В. да има друг имот в селото. Преди 1-2 години виждала В. в съседния имот
срещу тях, където имало празна къща, да реже дърва заедно с баща си и да почиства трева. Чувала
6
е, че семейството му е искало да купи тази къща, но това било отдавна и останало като слух. По-
рано в тази къща живеели А.Н. и жена му, които впоследствие заминали да живеят в Южна
България. Сега свидетелката не е гледала какво се случва с имота, защото не я интересува.
Ответниците също ангажират свидетели- св.Т.А.Т. е роден и живее в селото, бил е и
кмет.Познава и е работил заедно с А..Познава и съпругата му С.. Знае, че имотът е техен.Описва,че
се намира до чешма в селото, с площ около 1,6 – 1,7 дка, в него има къща и стопански постройки.
Знае, че преди повече от 10 години А. и жена му отишли да живеят в П. при дъщеря си М.. В
годините е виждал А. да посещава имота, а след смъртта му са идвали наследниците му, макар и
по-рядко. С течение на времето, повече от 10 години, имотът не бил поддържан, всичко било
порутено, приличало на „джунгла“. Такова било състоянието му до момента, в който Х., бащата на
С., го взел и започнал да го прави. Бащата на Х. направил дувар между този имот и неговия имот,
които били на граница. Свидетелят не е виждал В. Б. в имота.Не е видял имотът да е ограден.
Свидетелят П.Д.П. също живее преимуществено в селото, на 200-250м. от спорния
имот.Познава А. и С. и помни,че заминали за П. около 2006-2008г.След като починал А. е виждал
дъщеря му М. да идва. Никога не е виждал В. Б. в този имот. Свидетелства,че в имотът бил станал
„джунгла“,влизали кози,защото било разградено дуварите и портите били паднали.
Съдът намира показанията на свидетелите за ясни, конкретни, впечатленията им са
непосредствени и са единни по отношение факта на запустяване на имота след преместването на
семейството на А. и С. П.и в П., поради което ги приема за обективни. Единствено двама от
ангажираните от ищеца свидетели- св.Б. и Х.в- свидетелстват за полагани епизодични грижи за
имота от ищеца,като показанията им са изолирани и не кореспондират с останалите.
Като свидетел е разпитан и Х.С.Л., баща на отв.С. Х. С..Обяснява,че знае имота,защото
е съседен на бащиния му.През 2021г.видял наследниците на А.Н.-отв.В. П. и М. и от тях разбрал,че
имат намерение да продават имота.В момента нямал средства и затова първоначално имотът
закупил приятелят му И. Е.,с когото имали уговорка след това да му го продаде.Обяснява,че когато
купил имота всичко в него се рушало-„..стопанските постройки половината са срутени на
земята.Покривите са паднали..На къщата състоянието беше окаяно.Разбити прозорци,паднали
стрехи,пропаднал покрив на няколко места паднала мазилка,напукана къща,напукани
подове.Дворът беше като джунгла.Дворът беше неподдържан от години..“. Обяснява,че след
като решил да закупи имота от В. и М.,проверил в Кадастъра на кого се води имотът и от там му
отговорили,че е на А.Н..На същия били все още и партидите във „ВиК“ и енергийното
дружество.Нотариусът също потвърдил,че всичко е наред.Едва след продажбата разбрал за
претенциите на В. Б..
Показанията на този свидетел се преценяват по правилото на чл.172 от ГПК с оглед
родството му с отв.С. С..Обясненията му следва да се кредитират само по отношение
действията,които е предприел за разчистване на имота. При съпоставяне с останалите свидетели се
установява,че са в съответствие с показанията на преобладаващата част,поради което за тези факти
може и се кредитират.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав прави следните
изводи:
Съдът е сезиран с претенция по чл.79 от ЗС,във вр.с чл.124 от ГПК. Ищецът твърди,че е
придобил процесния имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност. Като начало
на упражняваното владение сочи 15.05.2005г., когато твърди,че е придобил владението върху
7
имота, упражнявал го е 17г. до м.декември на 2022г.,когато заварил непознати лица,представили му
се за собственици.
Ответниците оспорват тезата на ищеца и твърдят,че са били собственици на имота-
първите двама по наследство и давностно владение,а отв.И. Е. и С. С.-въз основа на сключени
договори за покупко-продажба.
Първоинсатнционният съд е разгледал подробно хронологията на придобивните
основания и сделки с процесния имот е приел,че не е доказано твърдението на ищеца за
придобиване на имота по силата на упражнявано давностно владение. Въззивният състав напълно
се съгласява с този извод.
Въпреки дадената възможност и указания, ищецът не ангажира убедителни
доказателства за началния момент,от който твърди,че е придобил владението върху имота.Сочи
датата 15.05.2005г.,която се установява,че е уговорената в сключения предварителен договор като
дата за предаване на владението от продавача на купувача. Осъществяването на тази уговорка,
обаче не е доказано. Напротив-поведението и на двете страни по предварителния
договор,обективирано в отправените им взаимни покани, води до обратен извод,а именно,че дори
през есента на 2005г. все още не са изпълнили това условие и владението не е било
предадено.Единствено поканата на А.Н. П. е с достоверна дата и от нея се потвърждава, че към
06.10.2005г. владението все още не е предадено на купувача. Няма доказателства ищецът да се е
явил пред нотариуса на 14.10.2005г.,за да получи ключовете от имота-нито тогава, нито по-късно.
На следващо място-от ангажираните свидетелски показания,категорично се
опровергава твърдението на ищеца,че е полагал грижи за имота и е демонстрирал владелчески
намерения. Преобладаващата част от свидетелите, дори и ангажираните от ищеца, са
категорични,че имотът е владян само от семейството на А. и С. П.и. След преместването им в П.
през 2005г. също са продължили да го посещават,макар и по-рядко. След смъртта на родителите
децата им-отв.В. П. и М. К.,също не са изоставили имота, идвали са и са демонстрирали
собственически права. Възприятията на свидетелите на ищеца-св.Б.Ц. и А. са за еднократни и
епизодични действия на ищеца, които не са достатъчни да обосноват трайно, явно, необезпокоявано
владение с намерение да го свои,каквото е необходимо,за да приеме, че е осъществено соченото
придобивно основание. Преобладаващата част от свидетелите говорят,че имотът е бил запустял до
степен да се превърне в „джунгла“,което състояние влиза в противоречие с твърдението за
полагани грижи за имота от В. Б. в сочения продължителен период от 17 години.
По изложените съображения съставът споделя извода на първоинстанционния съд за
неоснователност и недоказаност на иска с правно основание чл.124 от ГПК,вр.с чл.79 от ЗС.
Ищецът не обосновава с категорични и убедителни доказателства да е упражнявал трайно, явно,
необезпокоявано и категорично владение върху имота,въз основа на което да го е придобил по реда
на чл.79 от ЗС.
Затова следва да се сподели и изводът на РС-Ловеч, че съставеният в обстоятелствената
проверка Нотариален акт №72,т.ІV,рег.№6656, д.№509/31.10.2022г. на Нотариус с рег.№138 в НК и
район на действие РС-Ловеч,в констатацията за упражнявано владение на наследниците
удостоверява действителното фактическо положение,поради което няма основания да бъде отменян
по реда на чл.537,ал.2 от ГПК.
Неоснователен е и искът за прогласяване нищожност на двата договора за продажба на
имота,с правно основание чл.26,ал.1,пр.1, ал.2,пр.2,4 и 5 от ЗЗД. Не са доказани твърденията за
8
наличие на пороци на сключените сделки за продажби на имота-първо от наследниците,а в
последствие и от приобретателя на настоящия ответник С. С.. Категорично се установи,че отв.В. П.
и М. К. са надлежно легитимирани като единствени собственици при сключването на продажбата
на наследствения им имот(обективирана в Нот.акт №73,т.ІV,рег.№6661, д.510/3110.2022г.) с отв.И.
Е.. Собствеността е надлежно прехвърлена и по втория оспорен договор от 07.12.2022г.,когато
имотът е придобит от отв.С. С.. Не се установява нито едно от сочените от ищеца основания за
пороци на двете сделки-противоречие със закона, липса а съгласие или на основание. Не се
откриват и признаци за симулативност при сключване на тези сделки. Сключването на сделките на
една и съща дата не разкрива привидност в намеренията на съдоговорителите.
По изложените съображения обжалваното Решение №518/11.11.2024г., пост.по гр.д.
№19/2023г.на РС-Ловеч,следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските.
С оглед изхода на спора въззиваемите имат право на възстановяване на направените от
тях разноски.
Въззиваемите В. А. П. и М. А. К. представят договор за правна защита и съдействие,по
който е отразено, че в брой е изплатен адвокатски хонорар от 1500лв.на адв.В..
От С. Х. С. е представен списък по чл.80 от ГПК с посочен разход за адвокатски хонорар
от 1500лв.Извършването на този разход е вписано и в приложения от същата договор за правна
защита и съдействие,по който е отразено, че в брой е изплатен адвокатски хонорар от 1500лв.на
адв.Д..
Съставът приема,че е обосновано извършването на тези разходи,поради което следва да
се присъдят в тежест на въззивника В. Н. Б..
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК Ловешкият окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 518/11.11.2024г., пост.по гр.д.№19/2023г. на РС-Ловеч,
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА В. Н. Б. с ЕГН **********, с адрес: с. В., общ. Л., ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.
А. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“, *** и на М. А. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.
С., общ. С., обл. П., ***, сумата 1500(хиляда и петстотин)лева,представляваща направени по
делото разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА В. Н. Б. с ЕГН ********** , с адрес: с. В., общ. Л., ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.
Х. С. с ЕГН **********, с адрес гр.Л.,***, сумата 1500(хиляда и петстотин)лева,представляваща
направени по делото разноски за адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва пред ВКС при наличие на предпоставките на
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК, в 1-месечен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10