№ 53
гр. Севлиево , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200115 по описа за 2021 година
Жалбоподателят П. Н. Т. от гр. София, чрез адвокат В.Т. от САК, е обжалвал
наказателно постановление № 35-0000694 от 02.10.2020 година на Директора на РД
„АА“ - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвП/ му е наложена глоба в размер на 2000,00 лева за
нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 година на МТ /Наредбата/.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че наказателното постановление
следва да се отмени, тъй като жалбоподателят не е осъществил описаното в него
административно нарушение.
За ответника по жалбата – РД „АА“ - Плевен, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото. В писмото, придружаващо преписката, се
прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно.
Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
06.11.2020 година. Видно от регистрационния индекс на жалбата, тя е постъпила в РД
„АА“ – Плевен на 13.11.2020 година, тоест в законоустановения срок, поради което
същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът намира за установено следното:
На 24.09.2020 година свидетелят А.М. – инспектор в РД „АА“ гр. Плевен и
1
колегата му М.Г. спрели за проверка на ПП I-4 Варна – София, км. 82+850, крайпътна
площадка „Хамбергер“, товарен автомобил „Скания Р420“ /кат. № 3/ с рег. № **** и
ремарке „Панав ТВ181ПК“ /кат. 04/ с рег. № ****, и двете собственост на „Диала – 04“
ООД, с който се извършвал превоз на товар /напитки/. По време на проверката
жалбоподателят представил всички изискуеми се документи за превоза, в т.ч. трудов
договор, фактури за превоза и складова разписка, след проверката на които свидетелят
М. му съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за това, че
извършвал гореописания превоз за собствена сметка, като не представил заповед на
едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се
извършва превоза. Описаното деяние актосъставителят квалифицирал като нарушение
на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8. След съставянето на акта, същият бил предявен на
жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да направи своите възражения.
Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят записал в графата за
възражения, че „стоката е за Диала – 04 ООД, курса го плаща Куадрант Бевъриджис
АД гр. София /изпращача/“. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН Т. не е направил писмени
възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение
директорът на РД „АА“ – Плевен издал Наказателно постановление № 35-0000694 от
02.10.2020 година, в което същият се е съгласил напълно с отразените в акта
фактически обстоятелства, преповторил ги е изцяло в обжалваното наказателно
постановление, квалифицирал е описаното от него деяние като нарушение на чл. 18, т.
4 от Наредба № Н-8 и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 2000,00 лева.
По делото бяха разпитани двамата служители на РД «АА» - Плевен, които
потвърдиха с показанията си отразените в АУАН фактически обстоятелства. И двамата
свидетели обясниха, че според тях жалбоподателят е извършвал превоз за собствена
сметка, още повече, че на предното стъкло на автомобила имало поставена табела за
това.
Жалбоподателят не се яви в съдебно заседание. В жалбата до съда срещу
наказателното постановление се съдържат възражения във връзка с констатациите на
проверяващите, че на инкриминираната дата жалбоподателят е извършвал превоз за
собствена сметка, като се твърди, че превозът, който извършвал същият, бил
обществен превоз на товари. В тази връзка се представя Заверено копие № **********
за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение на «Диала – 04» ООД гр. София; Договор за превоз на товари от
11.04.2016 година, сключен между «Куадрант Бевъриджис» АД гр. София
/товародател/ и «Диала – 04» ООД гр. София /превозвач/, към който са приложени
Цени и Транспортна схема; Товарителница № 375344 с превозвач «Диала – 04» ООД и
2
изпращач «Куадрант Бевъриджис» АД гр. София; Пътен лист и Фактура за извършена
транспортна услуга от «Диала – 04» ООД до «Куадрант Бевъриджис» АД гр. София за
периода от 15.07.- 17.07.2020 година.
При преценка на описаните по – горе фактически обстоятелства съдът достига
до следните правни изводи: В обжалваното наказателно постановление наказващият
орган твърди, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 18, т. 4 от Наредбата,
съгласно която разпоредба при извършване на превози на товари за собствена сметка
водачът представя при поискване от контролните органи заповед на едноличния
търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва
превозът, или на упълномощено от тях със заповед лице; в заповедта се посочват
датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на
движение, както и видът на товара. В производството по ЗАНН в тежест на
административно – наказващият орган е да докаже твърдяното от него в обжалваното
наказателно постановление, че жалбоподателят Т. е извършил нарушението, визирано
в посочената по – горе разпоредба. Т.е. да докаже на първо място, че същият е
извършвал превоз за собствена сметка и при поискване на документите за превоза, не е
представил изискуемата запововед. В конкретния случай съдът намира, че както акта за
установяване на административно нарушение, така и издаденото въз основа на него
наказателно постановление не съдържат достатъчно данни за обстоятелствата, които са
мотивирали наказващия орган да приеме, че извършваният от жалбоподателя превоз е
бил за собствена сметка.
Не е спорно обстоятелството, че автомобилът и ремаркето, с които е бил
извръшван превоза от жалбоподателя, са собственост на «Диала-04» ООД гр. София и
че именно в това дружество жалбоподателят е бил назначен на работа с приложения по
делото Трудов договор. Не е спорен и факта, че това дружество притежава Лиценз за
международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение със срок на валидност до 02.07.2025 година. Видно от приложения по
делото АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно
постановление, жалбоподателят е възразил в него, че превозът се извършва въз основа
на договор, сключен между «Диала – 04» ООД, в качеството му на превозвач и
«Куадрант Бевъриджис» АД гр. София, в качеството му на товародател. По време на
проверката жалбоподателят е представил и Товарителница Серия М № 375344, от
която е видно, че превозвач на товара е именно «Диала – 04» ООД гр. София. В
товарителницата е посочен регистрационния номер на автомобила, марката му,
изпращачът, датата на натоварване и датата на разтоварване, видът на превоза и
маршрута. Тази товарителните обаче не е била взета под внимание от проверяващите.
По делото е представен и Пътен лист Серия А, № 48548, в който е посочен
жалбоподателя като водач на камиона, както и времето на излизане и прибиране в
3
гаража. Представена е и фактура № ********** от 22.07.2020 година, издадена от
превозвача «Диала – 04» ООД гр. София, за извършената от него транспортна услуга с
получател «Куадрант Бевъриджис» АД гр. София.
От така представените документи следва да се направи извод, че на
инкриминираната дата 15.07.2020 година е бил осъществен от жалбоподателя не
превоз за собствена сметка, а обществен превоз на товар по смисъла на легалното
определение за такъв, дадено в §1, т. 4, б. «а» от ДР на ЗАвП. За тови превоз
разпоредбите на чл. 89 от Наредба № 33/03.11.1999 година за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България, а не разпоредбите на
посочената в АУАН и НП Наредба № Н-8. Това безспорно е така, тъй като в
конкретния случай очевидно се касае за превоз, осъществяван от работник на едно
дружество за сметка на друго, чрез който е бил превозван товар в полза на последното,
а превозът е бил възмезден и извършван от юридическо лице, притежаващо Лиценз за
превоз на товари.
Съобразявайки изложеното до тук следва да се приеме, че наказващият орган,
след като е приел, че превозът, извършван от жалбоподателя е такъв за собствена
сметка, е допуснал нарушение на материалния закон, което безспорно води до
незаконосъобразност на издаденото от него наказателно постановление. От събраните
по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на инкриминираната дата
жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари, за който са приложими
разпоредбите на Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари, а не тези на
Наредба № Н-8. В тази връзка за жалбоподателя не е съществувало задължение да носи
заповедта, описана в АУАН и НП и да представи същата при поискване от контролните
органи. Това прави несъставомерно деянието, за което жалбоподателя е санкциониран,
от обективна страна.
На следващо място следва да се посочи, че е налице противречие между
сочените като нарушени разпоредби на цитираната наредба във връзка със ЗАвП от
една страна и описаното текстово в АУАН и НП поведение на водача – нарушител и
съдържанието на предвидената в ЗАвП санкционнан разпоредба от друга. Нормата на
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП предвижда да се санкционира онзи водач, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно
издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. Именно такова е текстовото описание на
нарушението, съдържащо се в АУАН и в НП – извършване на превоз при липса на
изискуем документ. Сочената като нарушена разпоредба на чл. 18, т. 4 от Наредба №
Н-8 обаче очертава задължение на водача за представяне по време на работа и при
поискване от контролните органи на заповед на ръководителя на лицето, за чиято
4
сметка се извършва превоза. За извършване на това нарушение обаче в ЗАвП е
предвидена санкцията по чл. 93, ал. 2, според която водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари и не представи по време на проверката издадения лиценз, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от закона или
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със съответната
санкция. Съобразявайки тези обстоятелства съдът приема, че е налице и
несъответствието, споменато по – горе, изразяващо се в дадена неправилна правна
квалификация на нарушението.
Налице е и разлика между размера на предвидените за всяко едно от двете
отделни нарушения наказания и посоченото по – горе несъответствие на приложената
санкционна норма съставлява и неправилно приложение на материалния закон, което
налага отмяна на наказателното постановление. В случая е нарушено и правото на
защита на жалбоподателя, тъй като при констатираното несъответствие между
правната квалификация на нарушението и установените обстоятелства, той е поставен
в невъзможност да разбере какво нарушение му се вменява във вина и съответно да
организира защитата си адекватно и в пълнота.
Анализът на горепосочените фактически обстоятелства и направените въз
основа на тях правни изводи дават на съда основание да приеме, че издаденото
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и че като такова следва
да се отмени.
За по – голяма правна прецизност съдът следва да обсъди и възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, направено в писмените бележки по
делото, досежно липсата на яснота в обжалваното наказателно постановление при
посочване на мястото на извършване на нарушението. Съдът намира това възражение
за състоятелно, тъй като начина, по който е посочено мястото на нарушението /на ПП
I-4 Варна – София км. 82+850 крайпътна площадка Хамбергер/ не дава яснота на
територията на кое населено място е извършено нарушението. От тук за
жалбоподателя възниква невъзможността да разбере до кой районен съд следва да
адресира жалбата си срещу наказателното постановление, още повече че в самото НП
не е посочен съда, пред който подлежи на обжалване наказателното постановление, а
само, че същото подлежи на обжалване пред районния съд по местоизвършване на
нарушението.
Предвид изхода на делото РД „АА“ – Плевен следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя направените от него разноски по делото. В придружаващото
преписката писмо се прави възражение за прекомерност на претендирания по делото
5
адвокатски хонорар в случай, че същият надвишава размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът
следва да отбележи, че минималният размер на адвокатските възнаграждения по дела
от административен характер при обжалване на наказателни постановления е
определен в разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който в случая следва да е 370,00 лева. Върху този
размер на минималното адвокатско възнаграждение следва да се начисли 20% ДДС,
съгласно §2а от ДР на Наредбата, което прави 444,00 лева. В случая жалбоподателят е
заплатил адвокатски хонорар в размер на 350,00 лева, поради което съдът намира, че
искането на наказващия орган за редуциране на платеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0000694 от 02.10.2020 година на
Директора на РД „АА“ - Плевен, с което на П. Н. Т., ЕГН: **********, от гр. София,
***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози му е наложена глоба в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 18, т. 4 от
Наредба № Н-8 от 27.06.2008 година на МТ, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен да
заплати на П. Н. Т., ЕГН: **********, от гр. София, ***, направените от него
разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата от 350,00лв. /триста и петдесет/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6